Петър Димков — офицерът родолюбец, педагог и възпитател
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Димчо Димов
Дизайн: Давид Нинов
София, 2020
Подполковник от резерва Димчо Димов завършва ВВВУ «В. Левски» — Велико Търново с гражданска квалификация «магистър педагог». Служил е в 5–а танкова бригада — Казанлък, в 31–ви мотострелкови полк — Хасково..., а от 1990 до 1999 г. е зам.-началник на Централния военен архив — Велико Търново (до уволнението му от офицерска служба).
Вместо увод
Днес, когато в съзнанието и в сърцата на немалка част от младото ни поколение доминират скептицизъм и песимизъм, ние сме длъжни да свалим праха от архивите, да свалим забравата и да се поклоним пред героизма и храбростта на българския войник, на пълководческия и педагогическия талант на неговия командир.
Това изследване е просто един исторически документ, който чрез точния език на фактите от архивните документи, съхранявани в Централния военен архив (ЦВА) — Велико Търново, се опитва да даде макар и непълна, но вярна картина за дейността на родолюбеца, българския офицер полковник Петър Иванов Димков, служил в Българската войска от 1909 до 1936 г. И той, и мнозина наши деди и бащи, вече ги няма в света на живите — на земята, за която проливаха кръв, оставяйки зад гърба си един достоен живот.
Авторът има идеята това изследване в бъдеще да прерасне в самостоятелна книга. В цитираните документи е извършено усъвършенстване на правописа на текста, включващо: замяна на излезли от употреба буквени знаци; премахване на краесловните ерове; осъвременяване на пунктуацията, добавките, разкриванията на съкращенията; пропуснатите предлози и съюзи са предадени в квадратни скоби [ ]. Там, където е пропуснат текст от документа, е поставено многоточие.
Датирането на посочените документи е по нов стил и е по възходящ ред, относително спазвайки хронологията на военната служба на Петър Димков.
Географските наименования са посочени така, както са в архивните документи, като съвременните им имена са дадени в кръгли скоби ( ). Бележките по съдържанието на текста са обозначени с поредица цифрови арабски числа, а за чуждици и специфични за разглеждания период думи са дадени разяснения в текстуални бележки. Тъй като в изследването са използвани фондове единствено от ЦВА, то от исковите данни в бележките към текста, наименованието на архива не се посочва, а само фонда (ф.), описа (oп.) и архивната единица (а. е.).
I. Петър Димков — в служба на Родината
Петър Димков започва офицерската си кариера като офицерски кандидат в 25–и пехотен полк на гарнизон в Брезник. С Височайша заповед № 32, § 2 от 22. 09. 1909 г. на министъра на войната «се повишават в първи офицерски чин ПОДПОРУЧИК офицерските кандидати... и Петър Иванов Димков от 25–и пехотен драгомански полк, завършили руското Павловско военно училище(1).
На 22. 09. 1912 г. е повишен в чин ПОРУЧИК, а на 01. 10. 1915 г. — в чин КАПИТАН.
По време на Балканските войни 1912–1913 г., в които взема участие, поручик Петър Димков е командир на рота от 38–и пехотен полк. Полкът е формиран на 17. 09. 1912 г. Щабът на полка, 1–ва и 2–ра дружина, са формирани в Орхане (Ботевград) от състава на 16–и пехотен ловчански полк, а 3–а и 4–а дружина — в Цариброд (днес Цариброд в Република Сърбия) от състава на 25–и пехотен драгомански полк. На 27. 09. с. г. в София полкът се групира в пълен състав и тръгва в поход. След разформироването му на 03. 08. 1913 г. действащите му чинове се привеждат в 16–и и 25–и пехотен полк. Поручик Димков продължава службата си в 25–и пехотен полк, който е в 1–ва пехотна софийска дивизия.
Участва в Първата световна война. От 01. 04. 1919 г. е повишен в чин МАЙОР. Служи в 5–и пограничен сектор — Русе, Свищов(I).
С Височайша заповед № 25 от 15. 10. 1925 г. «за изслужено време се повишава в по-горен чин ПОДПОЛКОВНИК, помощника, той и домакин на 5–и пограничен сектор — майор Димков Петър»(2).
Със Строго поверителна заповед № 228a от 28. 12. 1927 г. на министъра на войната «назначава се командира на 2–ра искърска дружина подполковник Петър Димков за командир на дружина във 2–ри пехотен искърски полк»(3). Полкът е в Ловеч. От началото на 1928 г. от 2–ра пехотна искърска дружина и от 5–а пехотна допълваща част, която от 1922 г. е също в гарнизон Ловеч, се формира отново 2–ри пехотен искърски полк.
Със Заповед № 104а от 31. 05. 1928 г. на министъра на войната «назначава се в интерес на службата подполковник Петър Димков за строеви адютант(4) в Щаба на 1–ва пехотна софийска дивизия»(5). Но с Височайша заповед (царска) № 17 от 01. 07. 1928 г. подполковник Димков е назначен за командир на картечна рота в 25–а драгоманска дружина. Дружината е явното наименование на полка(II).
«Да се премести в интерес на службата командира на картечна рота в 25–а драгоманска дружина Петър Димков — за такъв на картечна рота в 22–ра тракийска дружина», гарнизон Татар Пазарджик (Пазарджик). Това е видно от Царска заповед № 8 от 14. 06. 1929 г.(6), която е подготвена от тогавашния министър на войната генерал-майор Н. Бакърджиев с молба изх. № 28 от 14. 06. с. г., върху която собственоръчно е изписано «Одобрено» от цар Борис III.
В началото на 1930 г. подполковник Димков е командир на дружина в 6–и пехотен полк — Велико Търново. Със Строго поверителна заповед № 65 от 15. 05. 1930 г. на министъра на войната(7) подполковник Димков се назначава за помощник-командир на 1–ви пехотен полк в София, с явното наименование 1–ва софийска дружина. С Височайша заповед № 8 от 15. 05. с. г. той е и командир на картечната рота в дружината.
От 11 до 18. 03. 1931 г. заседава Висшият военен съвет под председателството на министъра на войната. В Протокол № 1 от 18. 03. 1931 г. на Висшия военен съвет в раздел III «Удостояване в длъжност КОМАНДИРИ НА ПОЛКОВЕ» под пореден № 102 е записано: «Удостоява се в длъжност командир на полк подполковник Димков Петър»(8).
С Царска заповед № 14 от 01. 04. 1931 г. на министъра на войната «назначавa ce командира на картечната рота в 1–ва софийска дружила подполковник Петър Димков за командир на 10–а родопска дружина с 103 200 лв. начална годишна заплата»(9) (10–и пехотен родопски полк на гарнизон — Хасково).
С Царска поверителна заповед № 19 от 06. 05. 1931 г. «командира на 10–а родопска дружина подполковник Петър Димков се повишава в чин ПОЛКОВНИК за изслужено време»(10).
С Височайша заповед № 17 от 02. 05. 1933 г. на министъра на войната «назначава се командира на 10–а родопска дружина полковник Петър Димков за командир на 21–ва средногорска дружина»(11) (гарнизон — Карлово).
С Височайша заповед № 41 от 22. 05. 1934 г. на министъра на войната се назначава полковник Димков за командир на 8–а пехотна приморска на нейно царско височество княгиня Мария Луиза дружина — Варна.
Със своя заповед до личния състав № 60 от 31. 05. 1934 г. полковник Димков сдава командването на 21–ва средногорска дружина. Неговата първа заповед като командир на 8–а пехотна дружина е под № 59 от 21. 06. 1934 г. по случай приемане командването на дружината.
В тези няколко заповеди проличава същността на офицера-възпитател, който култивира във войнишката душа висок борчески дух, здраво национално съзнание, гордост и безпределна любов към Родината.
Своевременно с Височайша заповед № 42 от 29. 05. 1934 г. «назначава се пом.-командира на 8–и пехотен полк полковник П. Димков за началник на 6–и пограничен сектор»(12).
Служи във Варна до декември 1934 г. Продължава службата като пом.-командир на 4–и пехотен преславски полк в Шумен. (Това е 4–та пехотна преславска дивизия, която от 1921 до 1938 г. се трансформира в пехотен полк.)
Офицерската кариера на полковник Димков приключва през 1936 г. в 3–ти пехотен балкански полк — Сливен. (Това е 3–та пехотна балканска дивизия, която от 1921 до 1938 г. се трансформира в пехотен полк.)
По предложение на министъра на войната генерал-майор Михов до царя и на основание Поверителна височайша заповед № 18 от 01. 05. 1936 г. «уволнява се по разпореждане на основание чл. 52 във връзка с чл. 31 от Закона за военните лица, помощник-командира на 3–ти пехотен балкански полк полковник Петър Иванов Димков»(13).
Поредният Закон за военните лица е одобрен от цар Борис III с Височайши указ № 138 от 02. 04. 1936 г. С Указа се постановява: «Одобрява се 2–ро постановление на Министерския съвет, взето на заседанието му от 02. 04. 1936 г. с Протокол № 55, с което се приема на основание чл. 47 от Конституцията Наредба-закон за военните лица»(14).
Член 52 от Закона гласи: «С цел да се осигури редовното служебно напредване на офицерското тяло, потребна част от офицерите се уволнява ПО НАРЕЖДАНЕ, след навършване на 20–годишна служба; за офицерите в старши офицерски чин след съвещание на Висшия военен съвет».
Член 31: «Офицери и подофицери, които бъдат задължени да напуснат редовете на войската, след като са прослужили 20 и повече години, се обезщетяват от държавата в размер на 18 месечни заплати (заедно с всички добавъчни възнаграждения, без каквито и да било задръжки), каквито са получавали в деня на уволнението...
... Тия офицери, които по изключение в интерес на службата бъдат задържани и след 25–годишна служба в редовете на войската, имат право на възнаграждение в размер на 18 месечни заплати... получавани в деня на уволнението, без каквито и да е удръжки...».
С приетата Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за военните лица, одобрен с Указ № 109 от 16. 04. 1937 г. от цар Борис III(15), към чл. 31 се прави допълнението: «Правата на офицерите, уволнени по разпореждане, могат да бъдат отнети от министъра на войната, след съвещание на Висшия военен съвет..., ако поведението им не съответства със задълженията и морала на офицера на действителна служба».
Към чл. 52 се прибавя: «Положението на уволнените по този член офицери се урежда с Правилника за службата на офицерите от Българската войска, одобрен от Негово Величество Царя».
При прослужено време от 22. 09. 1909 г. до 01. 05. 1936 г. уволнението на полковник Димков е законосъобразно. Той е можел да бъде задържан и след 25–годишна служба в редовете на войската. Дали е бил с правата си на заслужил достоен офицер от запаса или е бил подгонен? Това са знаели единствено неговите близки.
Знае се, че царят не е търпял в армията интелектуалците, славянофилите и републиканците. Поради което вероятно се е саморазправил с полковник Димков така, както се е саморазправил с полковник Борис Дрангов, с генерал Константин Кирков и други талантливи български офицери.
Но България няма да ни прости, ако останем егоисти в своята признателност към нейните доблестни синове. Затова днес пред достойния и стойностен живот на Петър Димков, в знак на почит и уважение, да сведем глава пред НЕГОВИТЕ ОРДЕНИ И МЕДАЛИ, поставени зад стъклени витрини, надписани с краткото «За храброст».
В ЦВА в момента се открива следното: «По заповед на Военното ведомство № 81 от 1916 г. Негово Величество Царя награждава с ордени офицери «за показани отличия и заслуги през войните 1912–1913 г.». В списъка към заповедта под № 1843 е поручик Петър Димков, командир на рота в 38 пехотен полк, който се награждава с военен орден «За храброст», 4–та степен, 2–ри клас (връчен 1913 г.) и орден «Св. Александър», 5–а степен с мечове по средата (връчен 1914 г.).
В § 12 на Заповед № 90 от 25. 09. 1934 г. на командира на 8–а пехотна приморска дружина — полковник Димков обявява, «че с Министерска заповед № 231 от 01. 09. 1934 г. по случай епичните боеве на Шипка от 1877 г. и големите народни тържества по случай освещаването на Паметника на свободата на в[ръх] св. Никола Негово Величество Царя е благоволил да ме награди с народен орден «За военна заслуга», 3–тa степен, за отлична и полезна служба на Родината. Горната награда да се впише в служебния ми списък»(16).
За участие в Първата световна война е награден с военен орден «За храброст», 4–та степен, 1–ви клас.
Гореспоменатите ордени, както и унгарския орден за храброст, полския орден «Полония peститутa», 1–ва степен със звезда, орден «Кирил и Методий», 1–ва степен, Железен кръст, 2–ра степен, Медал 1915–1917 г., Немски кръст, Офицерска значка за 10 г. отлична служба, Значка на Български червен кръст, Грамота № 893 на цар Борис III за награждаване с Командирски кръст на народен орден «За военна заслуга» — са ПОДАРЕНИ от семейството на Петър Димков в Парк-музей на бойната дружба 1444 (Владислав Варненчик) — Варна. Описани са в Основния фонд на музея(17), но с непълна информация за това — кога и за какво са връчени отличията с каква заповед. Предстои в тази насока проучвателна работа по архивните документи.
II. Петър Димков — фактор в решаването на възпитателния процес във войската
Основният принцип на управление на войските, възприет и в Българската армия (БА), е принципът на централизма и единоначалието. Под термина «единоначалие» да се разбира «еднолична воля» и «воля на началника». Органите на управление в БА от най-низшето до най-висшето звено на военната йерархия функционират също и чрез принципа на личната инициатива. Той намира израз в задълженията на началниците от всички степени да поемат лична отговорност и да проявяват творчество при решаването на всички въпроси на войсковия живот. Друг принцип на управлението е принципът на приемствеността в мирно и военно време.
Главният метод на управление е заповедта на началника (на командира). Чрез нея командирът организира ежедневието на личния състав — провеждане на учебния процес, решаване на въпроси по дисциплината, материално-битовото осигуряване, проверки на въоръжението, имуществото, прехраната, подготовката и провеждането на учебния процес и т. н. Учебният процес запазва ролята си на водещ фактор в решаването на възпитателните задачи, като се конкретизират възможностите на отделните учебни дисциплини.
Голямо място в съдържанието на възпитателния процес заемат въпросите за нравственото възпитание, обозначено с термина «морална подготовка». Тя се оценява като процес, чрез който се създават условия за по-пълното реализиране на функциите на морала в живота на войската, т. е., че моралните сили оказват голямо влияние върху решенията на началника и върху действията на войската. Възпитанието в патриотичен дух стои в центъра на възпитателния процес. Възпитанието на готовност за саможертва и презрение към смъртта, което се основава на теорията за религиозното чувство и християнската вяра, е доказана мотивация на бойното поведение на българския войник. В интерес на религиозното възпитание усилено се практикуват патронните празници на войсковите части.
Израствайки по военната йерархия, обогатявайки се теоретично и от бойния опит от три войни, офицерът Петър Димков усвоява гореизложените принципи и методи, за което говорят делата му като командир на полковете в Карлово и Варна. В организацията на възпитателния процес той отделя внимание и на социално-икономическите и политическите въпроси; на формирането на положително отношение към българската държава и нейната независимост; на историческите победи и свързаните с тях редица воински добродетели — дисциплинираността, мъжеството, любовта към Отечеството и т. н. Това личи и от негова заповед № 52 от 09. 06. 1933 г.: «Обявявам за сведение, че днес приех командването на дружината от подполковник Тунтев Г.
Драги офицери, подофицери и войници, щастлив и горд се считам, че поемам командването на 21–ва пехотна. средногорска дружина, свидна останка от славния 27–и пехотен средногорски полк, който полк в полето на честта побеждаваше и твореше велики дела. Напълно съм уверен, че с[ъс] ценната и дружна Ваша помощ, не само ще запазим службата на досегашната й висота, а ще я издигнем още по-високо, за да бъдем достойно заместници на нейните предшественици и недостигнати техни съперници по дела»(18).
В своите заповеди по обучението и организацията на занятията с офицерите, подофицерите и войниците Димков извежда на преден план следното: «Каква цел гоним с урока, колко е необходимо бойниците да знаят и в състояние ли са да разберат и усвоят преподавания материал...? Каква учебна форма трябва да бъде избрана, за да се разкрие материята; същината на подготовката и изготвяне на плана на урока; тема (заглавие) на урока, място на учението (провеждането), време помагала, цел на урока и т. н. Посредством задълбочаване, съдържанието на урока войниците не само ще научат фактите, но ще могат да ги анализират, за да дадат преценка на всяко едно събитие или явление...» и т. н. (част от Заповед № 106 от 30. 11. 1933 г. — Карлово).
При организирането и участието на курсове и занятия по военна педагогика полковник Димков си поставя цели като:
«1. Да се подготвят младите офицери и всички подофицери като обучаващи на войниците.
2. Да се достигне съвършенство при съставяне на добри планове за занятия, седмични програми, планове за уроци и пр.
3. Да се разяснят неизяснените въпроси по обучението и възпитанието, ако има такива...
Курсовете във вид на беседи да изложат пред господа офицерите модерните схващания по обучението и възпитанието...
Да се запомни, че най-добрият метод по подготовката на войника ще бъде този, който държи сметка за националните ни черти [и] се стреми да постигне:
a) развиване [на] вродени положителни качества.
б) унищожаване [на] вродените недостатъци.
в) да [на]сажда и култивира онези качества и военни добродетели, които липсват на войника...»(20).
В свои заповеди по организацията на занятията (Заповед № 91 от 26. 10. 1933 г., Карлово(21) и Заповед № 117 от 30. 10. 1934, Варна(22)) той изхожда от необходимостта господа офицерите и подофицерите непрекъснато да освежават военните и гражданските си познания, които литературата поставя всеки нов ден и най-добре да ги използват при практическата си работа в казармата — за да могат да придобият умели и правилни навици за оценка и командване при различните фази на боя и критически да могат да осветляват характерни събития от нашата и чуждата военна история. Полковник Димков в тези заповеди детайлно разработва организацията, целта и методите на занятията. Особено място полковник Димков отделя на моралната подготовка. «Изобщо на моралната подготовка на войника трябва да се гледа много сериозно и [да] се помни, че всяка дума, всяка лекция с войниците, трябва да съживява последните.
[Така] например лекциите: «Любов към Отечеството», «За знамето», «За клетвата», «За народните идеали», «За нашите родолюбци», «За дезертьора и предателя» и пр. и пр. трябва да бъдат една жива и образна реч..., в една строга последователност, в която като червена нишка, да прозира учебния процес... Тая подготовка да се води непрекъснато... Чрез нея войникът, при несъвършени технически средства, но с висок морал, е готов да върши чудеса, ще могат да се възлагат за разрешаване и най-тежки задачи...
Като най-голямо средство за работа в тази област е авторитетът на началника, подкрепен с неговия личен пример. Да се запомни, че по естеството на нашата работа ние обучаваме и възпитаваме всякога и навсякъде... [На нас] са поверени хора, грижи за които ние трябва да полагаме през целите 24 часа в денонощието.
Личният пример, непрекъснатата и умела работа, постоянният контрол, повечето грижа за войника, зачитане и издигане на войнишкото му достойнство, спечелване на сърцата им са най-сигурното средство, за да се постигне голямата цел — морално подготвен боец или войскова част.»(23)
Моралната подготовка има за цел: «Да развие у войника ония идеи, чувства и мъжествени качества, които ще създадат от него войник и гражданин, готов да умре за Отечеството си; ...да развие у тях чувство на патриотизъм, да се възпитават в дух на войнишките добродетели и морални качества, необходими за съзнанието и волята при изпълнение на дълга.
Моралното възпитание е основният камък на военното дело... Войникът трябва да се подготви да бъде винаги готов да изпълни заповедта на началника си с цената на най-големи жертви... трябва да насажда в[ъв] войнишката душа висок борчески дух, здраво национално съзнание и гордост, безпределна любов към Родината и преданост на царя. Б. а. — подчертано в оригиналния документ)... Военното възпитание е дело на доразвитие, закрепване на възпитателния процес на родителите, училището, обществото. Вследствие на кратката му продължителност в казармата, то е трудно, но офицерът ако обучава умело с такт, може да пробуди чисти чувства и стремежи дори и в изхабените души на ония младежи, които семейството, училището и средата ни изпращат покварени. Ето тук е изкуството на началника при възпитателната си дейност — да се издигнат духовно похабените.
... Подчертавам още един път, че с брутални средства, побоища и грубости резултатите от възпитателната дейност — на началника — ще бъдат само отрицателни. Ще считам началника, че е проиграл своя авторитет като началник и е некадърен за своето предназначение като възпитател ... Началникът трябва да бъде строг и взискателен по службата, обаче в тази негова строгост да бъде вложена законността и човещината (подчертано oт автора Д. Д.).
За възпитанието на войника трябва да се използват широко картините в казармените помещения..., по същия начин да се използва историята, географията, празненствата и разните прояви из казармения живот...(24)
В подкрепа на тези разсъждения на полковник Димков е фактът за освещаването и полагането на основния камък на ПОРТАЛА-ПАМЕТНИК НА 8–и ПЕХОТЕН ПОЛК ВЪВ ВАРНА на 18. 11. 1934 г.
В своя Заповед № 125 от 30. 11. 1934 г. в § 6 той заповядва(25):
«Съгласно Поверително служебно писмо № 922 от 29. 11. т. г. на Щаба на 4–та полкова област при отпразнуването [на] бойните и всички други празници в частите да не се пропускат да бъдат канени офицерите от запаса, като на бойните празници на взелите участие през войните [да] им се дава преднина при аналоя(26), а на всички други празници [да] им се указва нужната почит.
В музеите на частите да се поставят портретите на господа офицерите от запаса, взели участие в боевете на частите...».
С цел да се въздейства възпитателно на войниците, в частите, където има войници, чиито бащи са служили в същия полк през войните 1912–1913 г. и 1915–1918 г., и са паднали убити, задължително се давала бележка на сина за действията на частта (взвод, рота), в която е действал бащата. В бележката се упоменавали подробно действията на частта, а, ако е имало нещо лично за бащата, то подробно се вписвало.
Друг момент от възпитателния процес е наименованието на райони и помещения в казармения район с имена, свързани със славното минало на полковете, където предшествениците са проявили своята бойна дейност и храброст. В случая за 8–и пехотен приморски полк — заповеди № 99 от 10. 10. 1934 г., № 121 от 16. 11. 1934 г.(27)
В града на Апостола — Карлово, полковник Димков има възможност да общува с редица офицери — карловци, като: помощник-командира на полка подполковник Георги Тунтев; подполковник Крум Колев — един от организаторите на военния преврат през 1934 г.; капитан Груйо Николов Груев — командир на 2–ра рота в 1–ва пехотна дружина, роден през април 1895 г. в Карлово. Впоследствие, вече майор, полковник Димков го назначава за свой адютант и домакин на полка. Именно с майор Груев, полковник Димков и неговите войници от полка полагат грижи за възстановяване родната къща на Васил Левски и за охрана на историческия обект от посегателства. Затова местните хора ги обграждат с любов и признателност. Особена почит днес карловци отдават на полковник Груев, който умира през 1995 г., доживял до 100 г., като последния жив участник от Първата световна война.
С особено умиление беловласият ветеран си спомня и разказва за своя престой като офицер от 1930 до 1934 г. в родното Карлово и за съвместната си служба с командира полковник Димков.
За да не се забравят делата на предшествениците от полка, които са един неизчерпаем извор на несъкрушим дух и морална енергия за действащия личен състав, полковник Димков създава съответни ФОНДОВЕ:
— Фонд «Паметник с. Алами дере», околия Пашмаклийска (с. Полковник Серафимово, Смолянско). Паметникът е посведен на 21–ви пехотен средногорски полк, който през Балканската война, под командването на Владимир Серафимов, осъществява героичната Родопска епопея и спасява българското население от турски зверства(28).
— Фонд «Военноисторически музей» при щаба на 21–ва пехотна средногорска дружина. «Музеят събира и съхранява материали с историческа стойност от мирновременния и бойния живот на бившите 21–ви и 28–и пехотен полк и от живота на формираните от тях части с цел: а) да не потъне в забрава неуморната мирновременна дейност и епичните борби на полка за освобождението и обединението на българския народ; б) за да послужи като източник на вдъхновение на граждански добродетели и патриотизъм в подрастващите поколения».
— Фонд «История на 8–и пехотен приморски полк». Чрез умелото ръководство на фонда и контрола от съответна комисия, приходите и разходите са били целенасочено използвани. Например за месец ноември 1934 г. в протокола на комисията откриваме:
«Разходи:
— За поправка и уредба на музея — 12 991 лв.
— За бойния празник — 22 517 лв.
— За конкурса Паметник «Портал» — 32 014 лв.
— За написване историята на полка и т. н.,(29) — 60 000 лв..; и т. н.».
Прихoдите постъпвали от градски увеселения, концерти, забави, дарения, от лотарии и томболи, от удръжки, от продажба на хартия и др.
— Фонд «Културни мероприятия» с цел: «изкупуване на книги за подофицерската и ротни библиотеки, създаване и уреждане на читални; уреждане на беседи, сказки и представления; подпомагане на обучението, чрез набавяне на разни помагала, поддържане бита на войника и подпомагане музикалното дело в дружината».
— Фонд поддържане на ротната икона и библиотека.
Чрез сформираните спортни кръжоци, войнишки театър и войнишки хор и правилниците за тях, отразени в съответни заповеди (Заповед № 96 от 09. 11. 1933 г., Карлово)»(30), полковник Димков цели да се развият качествата хладнокръвие, съобразителност, другарство, да се вдъхне обич към родната песен, да се доставят развлечения на военнослужещите за полезно и приятно прекарване на свободното от служба време.
Полковник Димков обръща внимание и изисква решаването на въпросите за БЛАГОУСТРОЯВАНЕТО НА КАЗАРМЕНИТЕ РАЙОНИ. Той споделя следното мнение: «Въпросът за благоустройството ще разгледам от две страни — едната във връзка с поддържането на казармените сгради, а другата във връзка с реда, чистотата, удобствата и пр. в казармения живот. Благоустройството на частта е най-видимият изразител на интереса, на вкуса и дееспособността на всички началници, особено на началника на частта...
Значението на благоустройството, на реда, на чистотатa е общоизвестно за възпитанието... Обстановката, средата, в която се движи войникът, твърде много му влияе и му въздейства или благотворно, или обратното... Възпитанието е продукт на силни впечатления, които не могат да се добият, ако обстановката не е повече от очакванията на войника... Изхождайки от голямото значение на средата, на обстановката за възпитанието, да се вземе за правило, пребоядисването на стените, на вратите, на таваните и пр. да става с чисто бяла боя или вар. Измазването на таваните да става гладко, дървените поправки да се извършват с добре изрязан материал и поставен грижливо и всичко изобщо, което не е съобразено с опитното и взискателно око на майстора, да се поправи постепенно... Трябва всеки един предмет, всяка една вещ да има свое определено място, а всяка една работа определено време и определен начин на изпълнение... Комфортните легла, чаршафосаното одеяло, чистото и красиво помещение, разхубавеният двор, удобните и прилични постройки... импонират не само на простия човек, но и на културния... Войникът, напускайки казармата, ще подражава на нейната уредба в своя дом и по този начин ще се издига полека културното ниво на нашия народ»(31).
Всички дотук изложени мнения от полковник Петър Димков и практическото решаване на въпросите по възпитателния процес във войската го превръщат в един значим фактор при решаването на възпитателния процес във войската. Те показват неговото изграждане като офицер — педагог и възпитател, но преди всичко — като родолюбец.
Заключение
Днес времето — най-обективният и безпристрастен съдник на човешките дела, поставя всичко на мястото му. Всекиму според заслуженото. Офицерът, гражданинът Петър Иванов Димков се сражава, живя и твори за майка България. До последния си земен дъх беше верен на своя войнски граждански дълг. А така могат да живеят убедените патриоти и родолюбци. Защото не може храбростта, патриотизмът, родолюбието да бъдат царски, комунистически или демократски. Те могат да бъдат само БЪЛГАРСКИ. Затова нека още веднъж да си припомним думите:
«ОТЕЧЕСТВОТО ЗАГИВА САМО КОГАТО Е УМРЯЛО В СЪРЦАТА НА СВОИТЕ СИНОВЕ!»
Бележки
1. Ф. 1, оп. 5, а. е. 254, л. 78, 85.
2. Ф. 1, оп. 1, а. е. 190, л. 59.
3. Ф 1, оп. 1, а. е. 201, л. 331.
4. Адютантът е офицер при военен началник за изпълнение на служебни поръчки и щабна работа.
5. Ф. 1, оп. 5, а. е. 534, л. 208.
6. Ф. 1, оп. 5, а. е. 536, л. 25.
7. Ф. 1, оп. 1, а. е. 224, л. 263.
8. Ф. 1, оп. 5, а. е. 552, л. 18.
9. Ф. 1, оп. 5, а. е. 541, л. 21.
10. Ф. 1, оп. 5, а. е. 546, л. 21.
11. Ф. 1, оп. 5, а. е. 541, л. 46 гр.
12. Ф. 1, оп. 5, а. е. 548, л. 48.
13. Ф. 1, оп. 5, а. е. 555, л. 53.
14. Ф. 1, оп. 1, а. е. 283, л. 216–221.
15. Ф. 1, оп. 1, а. е. 306, л. 733, 734.
16. Ф. 756, оп. 1, а. е. 185, л. 82 гр.
17. Основен фонд на Парк-музей на бойната дружба 1444.
18. Ф. 345, оп. 1, а. е. 132, л. 227.
19. Ф. 345, оп. 1, а. е. 132, л. 589, 590.
20. Ф. 345, оп. 1, а. е. 132, л. 468, 469.
21. Ф. 345, оп. 1, а. е. 132, л. 466–486.
22. Ф. 756, оп. 1, а. е. 185, л. 194–218.
23. Ф. 345, оп. 1, а. е. 132, л. 479.
24. Ф. 345, оп. 1, а. е. 135, л. 150, 151, 152.
25. Ф. 756, оп. 1, а. е. 181, л. 99, 99 гр.
26. Аналоят е издигната площадка или маса на открито, при която се прави водосвет, молебен.
27. Ф. 756, оп. 1, а. е. 181, л. 87, 97.
28. Ф. 345, оп. 1, а. е. 132, л. 302.
29. Ф. 756, оп. 1, а. е. 185, л. 236, 237.
30. Ф. 345, оп. 1, а. е. 132, л. 514–517.
31. Ф. 345, оп. 1, а. е. 132, л. 566–575.
I. С Указ № 12 от 12. 10. 1918 г. при Министерството на войната се формира Управление на пограничната стража. Същатa се организира в осем погранични сектора и двадесет и два гранични участъка.
II. Във връзка с реорганизацията на армията след Първата световна война от 1920 г. до 1938 г. полковете носят явното наименование дружина и включват в състава си щаб, по две пехотни дружини, една жандармерийска дружина, специална, нестроева рота, картечна рота, музикален взвод.
Литература
1. Пътеводител на архивните фондове 1877–1945. ЦВА. В. Търново, 1976. Т. 1, с. 102, 104; Т. 2, с. 48, 62; Т. 3, с. 94.
2. Българската армия 1877–1919. С., 1988, с. 185, 186, 208, 210.
3. Ненков, П. Войнската слава на Стремската долина. Калофер, 1995, с. 83–84.
4. Петкова, Е. Петър Димков — доблестен воин, родолюбив обществостроител и признат природолюбител. Известия на НВИМ. Т. 12. С., 1998, с. 185–194.