Съвременните реалности в архивното дело на Русия(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Владимир Козлов

Дизайн: Давид Нинов

София, 2007

От времето, когато бе поставено началото на архивната реформа в Русия изминаха повече от пет години. Те обогатиха руските архивисти с нов опит в работата им в условията на небивало нараснал интерес към архивните документи в недотам леката политическа и почти катастрофална икономическа ситуация. Руските архиви като огледало отразиха противоречивостта на общественото развитие на страната с устремения в бъдещето вектор на обществените промени и многоизмеримото наследство на миналото.

Две важни събития определиха организационното преустройство на архивното дело в Русия през последните години. Събитията от август 1991 г. бяха съпроводени и завършиха със серия от укази на президента на Руската федерация, два от които се отнасят непосредствено за архивите. Единият от тях фактически национализира съществуващия дотогава обособен архивен фонд на КПСС. Съгласно този указ всички архиви на КПСС преминаха под юрисдикцията на Федералната архивна служба на Русия (тогава — Комитет за архивно дело при Министерски съвет на Руската федерация), заедно със сградите, щатната бройка и бюджетните кредити. По силата на другия Указ на президента на Руската федерация за архивите на Комитета за държавна сигурност на СССР, федералната архивна служба на Русия стана собственик на всички архиви на премахнатото КГБ на СССР.

Вече към края на 1991 г. на основата на бившите партийни (и комсомолски) архиви на републиките в състава на Руската федерация), краевите, областните, градските и районните организации на КПСС, бяха създадени нови държавни архиви и центрове за документация. От тези архиви и центрове най-крупни по обем на съхраняваната в тях документация станаха бившият текущ архив на ЦК на КПСС (сега Център за съхраняване на съвременни документи), бившият Централен партиен архив (сега — Руски център за съхраняване и изучаване на документите от новата история), бившият архив на Ленинградската организация на КПСС (сега — Централен държавен архив за историко-политически документи на Санкт-Петербург) и бившият архив на Московската организация на КПСС (сега — Централен архив на обществените движения в Москва).

Второто събитие, оказало съществено влияние на руското архивно дело, беше разпадането на СССР. Руската федерация, която влизаше в състава на СССР, имаше създадена мрежа от републикански (в състава на РСФСР), краеви, областни, градски и районни държавни архиви. Архивите от висше управленско ниво още през 30–те години бяха иззети и предадени под юрисдикцията на СССР. Казано с други думи, република, чиито народ е имал най-малко 600–годишна история като самостоятелна държава, беше лишена от правото да се разпорежда с най-ценните си архивни документи, създадени в процеса на работата на висшите органи на държавна власт и управление на нейната територия. Към декември 1991 г. под ръководството на Комитета за архивно дело при Министерския съвет на Руската федерация бяха само три такива архива — Централен държавен архив на РСФСР в Москва; Централен държавен архив на Далечния изток в Томск, съхраняващи необработени документи от правителствените учреждения на Русия след 1917 г.; и Архивът за кино-, фото-, фонодокументи във Владимир.

Вследствие разпадането на СССР, на Русия бяха предадени бившите централни руски и общосъюзни архиви и отново преобразувани в руски. Централният държавен архив на древните актове, намиращ се под съюзно ръководство и един от най-старите архиви в Русия, стана Руски държавен архив на древните актове. Централният държавен исторически архив на СССР беше преобразуван в Руски държавен исторически архив. Централните държавни архиви на СССР с военен и военно-морски профил (военно-исторически, военно-морски, на Съветската армия) получиха статут на руски, като съответно станаха Руски държавен военно-исторически архив, Руски държавен архив на военно-морския флот и Руски държавен военен архив. Централният държавен Специален (Особый) архив беше преобразуван в Център за съхраняване на историко-документални колекции, Централния държавен архив на народното стопанство на СССР — в Руски държавен архив по икономика. Руският статус беше отразен и в наименованията на бившите централни специализирани архиви на СССР (за литература и изкуство, кино-, фото-, фоноархивите, Центъра за космическа документация). След време на сериозна реорганизация бяха подложени и четирите федерални архива: бившият Централен държавен архив на Октомврийската революция, висшите органи на държавна власт и държавно управление на СССР беше обединен с Централния държавен архив на РСФСР и обединеният архив получи наименованието Държавен архив на Руската федерация, понастоящем най-големият федерален архив на Русия, Руският научно-изследователски център за космическа документация беше преобразуван в Руски държавен архив за научно-техническа документация с филиал в град Самара.

Специалният статут на четирите преобразувани архива — Руски държавен исторически архив, Руски държавен архив на древните актове, Държавен архив на Руската федерация и Руски държавен военно-исторически архив — беше подчертан с причисляването им през 1993–1995 г. към особено ценните обекти на културното наследство на народите от Руската федерация.

В Русия днес държавните архиви и центровете за документация са 2267, в това число 16 — от федерален мащаб, 32 — републикански в състава на Руската федерация, 12 — краеви, 134 — областни, 2060 градски и районни, а също и 78 органи за управление.

За разлика от държавната архивна система на Русия, т. е. на архивите, които са непосредствено или чрез специални органи (архивни отдели, комитети за архивно дело и т. н.) към местните администрации и управлявани от федералната архивна служба, през отминалите години системата на т. нар. отраслови архивни фондове — архивите на редица министерства и ведомства, не претърпя кой знае какви промени. Те действаха по силата на правителствените решения на СССР, с които им бе предоставено правото за постоянно държавно съхраняване на архивните документи. Все пак правният статут на тези отраслови архивни фондове се измени съществено след утвърждаването на Указа на президента на Русия през 1994 г. — Правилник за Архивния фонд на Руската федерация (за който става въпрос по-долу). Същността на това изменение е, че такива ведомства занапред ще осъществяват не постоянно, а временно съхранение на архивните документи и депозирани от държавната част на Архивния фонд на Руската федерация. С Указа и Разпоредбата, издадени от президента на Руската федерация през 1994 г., аналогичен статут придобиха архивите на президента на РФ и на Министерството на външните работи на Русия (Архив президента Российской Федерации и Архив МИДА России). Депозитарното съхраняване означава дълговременно (50–годишно и повече) съхраняване на документите от държавната част на Архивния фонд на Руската федерация в архивите на редица ведомства и министерства. Тази норма се отнася преди всичко за комплексите от документи в министерствата и ведомствата, функциониращи в новото конституционно пространство на Русия. Ето защо документите, натрупани в резултат от дейността на учрежденията, организациите и предприятията от тяхната система, създадени през периода на съществуването на бившия СССР, макар и бавно, все пак се предават в държавните архиви. Това се отнася преди всичко за материалите от учрежденията на бившето КГБ на СССР, а също така за документите на бившето Политбюро на ЦК на КПСС — последните се предават в Руския център за съхраняване и изучаване на документите от новата история (включително до 1952 г.) и Центъра за съхраняване на съвременна документация (от 1953 г. до 1964 г.).

Специална система за държавно съхраняване на документите от Архивния фонд на РФ представляват държавните библиотеки, музеи, а също така учрежденията на Руската академия на науките, организирали дейността си по правилата за работа както в държавните архиви.

Последните четири години се оказаха изключително важни и плодотворни за осигуряване на правовото функциониране на архивното дело в Русия. Това начало беше поставено през 1994 г. с Постановление на върховния съвет на РСФСР за реда на достъпа до архивните документи и правилата за тяхното използване — първият в историята на Русия нормативен акт на висшия законодателен орган на страната, посветен на архивите. Доколко всичките негови принципни положения влизат в Основите на законодателството на Руската федерация за Архивния фонд на Руската федерация и архивите, приети на 7 юли 1993 г. от Върховния съвет на РФ, тук няма да се спираме подробно.

Основите на законодателството е първият за страната законодателен акт, регламентиращ дейността на архивното дело. Основите на законодателството са изработени, като се имат предвид редица принципи от новата организация на архивното дело в страната.

На първо място, Основите на законодателството провъзгласяват принципа на разграничаване на всички съществуващи досега или създадени оттук нататък архиви в Русия, в зависимост от формата им на собственост. В съответствие с това, всички архиви в страната (Архивният фонд на РФ) се делят на държавни и недържавни или на държавна и недържавна част от Архивния фонд. Към първата част могат да бъдат отнесени всички документи, които вече се съхраняват в държавните архиви и в центровете за документация на Русия (в това число и конфискуваните след 1917 г. документи от религиозните организации, помешчическите, вотчинските и корпоративните архиви, национализираните документи от бившата КПСС), а също така документите, които са създадени, създават се и ще бъдат създавани от учрежденията, организациите и предприятията, представляващи федерална собственост и собственост на субектите на Федерацията. Към втората част се отнасят всички документи, създадени извън сферата на държавното управление, т. е. от предприятията, учрежденията и организациите, в това число и местното самоуправление, осъществяващи дейността си извън държавния бюджет.

Принципът на разграничаване на Архивния фонд на РФ в зависимост от формата на собственост отговаря на процесите от общественото развитие, които са характерни за днешна Русия. Той гарантира опазването, попълването и използването на архивните документи в държавните структури като безусловна и задължителна държавна задача, възлагайки нейното решаване на специалните държавни органи и организации. От друга страна, от признаването на свещеното право на неприкосновеност на частната, обществената (в това число на различните партии) и църковната собственост, той гарантира на техните собственици правото да притежават по тяхно усмотрение своите архиви, както и да се разпореждат с тях.

Второ, Основите на законодателството утвърждават принципа на отговорност на собствениците на архивите за съхраняването и опазването на архивните документи, отнасящи се към Архивния фонд на РФ. По отношение на държавната част от Архивния фонд на РФ това означава забрана за покупко-продажба или каквито и да било сделки с оригинални ценни архивни документи, а по отношение на недържавната част — забрана за изнасяне на документи извън пределите на страната.

Трето, Основите на законодателството изхождат от принципа на публичност на държавната част от Архивния фонд на РФ. Той предполага забрана за създаването на тайни държавни архиви, т. е. архиви, за които не е заявено публично създаване на условия за свободен достъп на всеки гражданин (в който и да е архив), а също и гаранция за предотвратяване възможността за създаване на всякакви други тайни архиви, засягащи правата и законните интереси на гражданите.

Четвърто, Основите на законодателството провъзгласяват принципа за общодостъпност на архивната информация, включително и на научно-справочния апарат. Разбира се става дума за откритата архивна информация. В този смисъл Основите на законодателството определено въвеждат хронологически ограничения на достъп до секретната информация и до информацията, засягаща тайната на личния живот на гражданите.

Принципът за общодостъпност на архивната информация се явява гаранция за неотменното право на гражданина на достъп до информацията, създадена с негови средства като данъкоплатец, независимо от целите, които при това преследва, разбира се в рамките на законите на гражданското общество и общочовешкия морал и нравственост.

Пето, Основните на законодателството провъзгласяват принципа за свободно използване на публичната информация в тях в държавните архиви. Изключения се правят само в случаите, когато ползващият документите преследва търговски цели с получената архивна информация. Основите на законодателството разрешават на държавните архиви в подобни случаи да контролират използването на архивната информация, особено при процедурата на даване правото за ползването й.

Шесто, Основите на законодателството изхождат от принципа за безплатно предоставяне на архивната информация от държавната част на Архивния фонд на РФ, като се изключват специалните запитвания (тематичното разкриване на документите), изпълнявани от държавните архиви, както и осъществяването на отделни услуги (преди всичко — копирането на архивни документи), а също така и в случаите за използване на архивната информация с търговски цели.

Седмо, Основите на законодателството обявяват принципа за личната (професионална и нравствена) отговорност на потребителя при използването на архивната информация. Става дума преди всичко за спазване задълженията на ползвателя към дадения архив (например, позовавайки се на местонахождението на архивните документи или използването им за търговски цели, да не се предоставят копия от документите на трети лица и т. н.) и точното цитиране на текста на архивните документи при публикуването или споменаването им.

Основните положения и принципи на Основите на законодателството бяха конкретизирани и утвърдени с Указ на президента на Руската федерация от 17 март 1994 г. — Правилник за Архивния фонд на Руската федерация. Той преди всичко определи хронологическите граници за съхраняване на архивните документи в съответните ведомства от държавната част на Архивния фонд на Русия. Съгласно Правилника съхраняването на архивните документи във ведомствените архиви до предаването им в държавните архиви може да бъде от три до петнадесет години от момента на тяхното създаване (в зависимост от нивото на съответното учреждение). Направено е изключение за регистрите по гражданското състояние, документите за личния състав, нотариалните регистри, съдебните дела и стопанските книги, чийто срок на съхранение в учрежденията е установен на 75 години, както и за проектната документация по капиталното строителство, чието съхраняване в учрежденията е удължено до 25 години. Установени са специални взаимоотношения между държавните архиви и архивите на учрежденията, организациите и предприятията на Министерството на отбраната на Руската федерация, Министерството на вътрешните работи на Руската федерация, Министерството на външните работи на Руската федерация, Министерството на Руската федерация за атомна енергия, Службите на контраразузнаването на Руската федерация, Федералната служба за безопасност на Руската федерация, държавното геоложко предприятие «Руски геоложки фонд», Комитета на Руската федерация по геология и използване на природните ресурси, Руския държавен фонд за сведения за състоянието на природната среда при Федералната служба на Русия по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, Централния картографо-геодезичен фонд на Федералната служба по геодезия и картография на Русия, Центъра по стандартизация, метрология и сертификация, Държавния фонд за кинофилми към Комитета на Руската федерация по кинематография. Съгласно Правилника, сроковете, условията за съхранение и използване на архивните документи в учрежденията, организациите и предприятията на гореспоменатите служби са регламентирани със специални договори, сключени с федералната архивна служба и посочени от федералните органи на изпълнителната власт. До момента с повечето от тези ведомства Росархивът е подписал съответните споразумения.

Правилникът определя също механизма на взаимоотношенията между учрежденията на федералната архивна служба и собствениците, и притежателите на недържавната част от Архивния фонд на Руската федерация. Последните предоставят сведения за своите документи с цел техния държавен отчет, осигуряват постоянното им съхранение в създадените за тази цел архиви, могат да предават своите документи като собственост на държавата или на временно, в това число и депозитарно, съхранение. Режимът и условията на подобно предаване се определя от споразумения (договори) с учрежденията на федералната архивна служба.

В настоящия момент се установява нова система за достъп и използване на документи от Архивния фонд на Руската федерация. Нейните юридически норми, освен в Основите на законодателството на Руската федерация за Архивния фонд на Руската федерация и архивите се съдържат и в законите на Руската федерация за държавната тайна, за реабилитация на жертвите на политическите репресии, за федералните органи на държавната безопасност, за външното разузнаване, за информацията, информатизацията и защита на информацията, Указа на президента на Руската федерация за премахване на ограничителния гриф от законодателните и останалите документи, послужили като основание за масовите репресии и посегателства върху правата на човека, редица подготвящи се законодателни актове. Тук няма възможност, а и не е необходимо да се охарактеризира най-подробно новото правово пространство, регулиращо функционирането на архивно-информационните ресурси на Русия. Ще отбележим само няколко по-важни принципни момента, определящи работата с документи от ползвателите.

В областта на достъпа до информацията от държавната част на Архивния фонд на РФ, законодателството предвижда четири норми. Първата норма фиксира ограничителния срок на достъп до архивната информация, съдържаща сведения за населението от личен и семеен характер, на не повече от 75 години от времето на създаването им. Втората норма предполага разсекретяване на сведенията, представляващи държавна тайна, след изтичане на 30 години от времето на създаване на документите, съдържащи тези сведения. Третата норма предвижда разсекретяването на определени сведения по-рано от 30–годишния ограничителен срок. Четвъртата норма предлага като изключение за документите, съдържащи все още държавна тайна, продължаване на 30–годишния ограничителен срок.

Понастоящем се наложиха няколко процедури за разсекретяване на архивни документи, съдържащи сведения представляващи държавна тайна, а също така осигуряване достъп до информация от личен характер.

Първо, в съответствие със Закона на Руската федерация за държавната тайна, министерствата, ведомствата, а също така учрежденията, организациите, предприятията от тяхната система могат да делегират своите пълномощия по разсекретяване на архивните документи на съответните държавни архиви, в които се съхраняват техни документи. Понастоящем държавните архиви са получили такива пълномощия от Министерство на финансите на Руската федерация, Министерство на науката и техническата политика на Руската федерация, от Държавния комитет на Руската федерация по статистика, от Комитета на Руската федерация по стандартизация, метрология и сертификация.

Второ, разсекретяването на архивните документи, в това число и съхраняваните в държавните архиви, се осъществява по план или по инициативен ред от самите министерства и ведомства, а също и от учрежденията, организациите, предприятията от тяхната система (тази инициатива може да произтича от самия държавен архив или от ползвателя на документите).

Трето, процедурата по разсекретяването на документите на министерствата, ведомствата, учрежденията, организациите и предприятията, които нямат юридически приемник за всеки конкретен случай трябва да се съблюдава от предвидената в Закона на Руската федерация за държавната тайна Междуведомствена комисия за опазване на държавната тайна, която фактически се занимава и работи за разсекретяване на архивните документи на учрежденията, организациите, предприятията от федерален и съюзен мащаб, нямащи юридически приемник.

Четвърто, предвиден е специален правилник за разсекретяването на документите, създадени от бившата КПСС. С разпореждане на президента на РФ от 22 септември 1994 г. е създадена специална Комисия по разсекретяване на документите, създадени от КПСС.

Описаният по-горе правилник по организирането на работата по разсекретяване на архивните документи като цяло на първо време е решен на федерално ниво. Той предполага доста сложна процедура при подготовката на документите за разсекретяване и предварителната им експертиза изисква много труд, средства и време. От друга страна това се възприема от архивистите и ползвателите и макар че изисква доусъвършенстване, при съвременните условия осигурява планомерната работа по разсекретяването.

По-сложен е въпросът за осигуряване на достъп до архивните документи, съдържащи сведения от личен характер. В настоящия момент законодателни норми по този въпрос няма и затова архивистите са принудени да решават по собствено усмотрение въпросите, свързани със запазване тайната от личен и семеен характер.

Както вече беше отбелязано, Основите на законодателството на Руската федерация и архивите прокламират принципа за публичност на архивите и равнопоставен достъп за всяко физическо и юридическо лице. Това означава:

— възможност за получаване на свободен достъп в архива на всяко физическо и юридическо лице, независимо от пол, професия, вероизповедание, партийна принадлежност, възгледи и убеждения;

— възможност за даване на достъп до наличния научно-справочен апарат на архива (без този за служебно ползване);

— възможност за запознаване с всички разсекретени документи, дела и комплекси от дела в оригинал или като микрофилмово копие, отразени в научно-справочния апарат;

— възможност за копиране на документи, интересуващи ползвателите;

— възможност за използването на който и да е вид и форма при публикуване на получената информация (освен в отделни случаи) и задължително посочване на исковите данни на документите.

Изброените по-горе критерии позволяват всички държавни архиви в Русия (включително и общинско-градските) да бъдат считани за отворени. Във всички тези архиви действат общите правила за достъп до архивната информация и нейното използване, периодично коригирани с разпоредби и методически указания от федералната архивна служба на Русия. Това разбира се не означава, че условията за работа в читалните на тези архиви навсякъде са еднакви. Те зависят от техническото оборудване на архивите, от установените в тях традиции за работа с читателите, от състоянието на научно-справочния апарат и др.

Към архивите с ограничен достъп могат да се отнесат архивите на редица министерства и ведомства, като например Министерство на отбраната на Руската федерация и Министерство на външните работи на Руската федерация. Всеки гражданин има възможност да получи достъп в тези архиви, но трябва да има предвид, че в процеса на тяхната дейност в тях съществува своеобразен подбор на ползвателите в зависимост от целта на работата им и степента на професионализъм, определящи възможността за достъп до научно-справочния апарат на документалните комплекси. Във всеки един подобен архив съществуват вътрешни правила на достъп до архивната информация и нейното използване. Като правило, тези архиви нямат публикувани справочници за състава и съдържанието на съхраняваните в тях фондове дори и от най-общ характер.

Достъпът в секретните архиви е още по-ограничен. Не всеки потребител има достъп до документите в тях.

Справочният апарат там по правило има служебен характер. По принцип той е бил създаден не с научно-информационна цел, а за осигуряване разрешаването на определени ведомствени задачи. В повечето случаи в тези архиви няма оборудвана читална зала, регламентираща процедурата за работа с архивни документи и указания за тяхното копиране.

Закритият тип архиви е присъщ за текущите архиви на министерствата, ведомствата и учрежденията от тяхната система. Намиращите се в тях документи още не са придобили белезите на исторически източници, те обслужват изключително текущи задачи и реализацията им, поради което са създадени. Закритият тип архиви са естествено и нормално явление. Изследователските интереси на ползвателите по отношение на такива архиви разбира се в краен случай се удовлетворяват след редовното предаване на документите в системата на архивите със свободен и ограничено-свободен достъп.

Споменатите особености на съвременно архивно дело в Русия, читателят може да намери в издадения справочник през 1997 г. «Архивы России, Москва и Санкт-Петербург». По-голямата част от него обхваща хранилищата на държавната част на Архивния фонд на РФ — федерални и общинско-градски архиви, архиви на министерства, ведомства на Руската федерация и учреждения от тяхната система, ръкописните сбирки, колекции, архивите на държавните музеи, библиотеки, институти, учреждения на Руската академия на науките и т. н. Справочникът отразява и създадената недържавна част от Архивния фонд на РФ — архиви, колекции, сбирки на профсъюзните обединения, независими организации от типа на «Мемориал», Центъра за документация «Народен архив», Архива на А. Д. Сахаров и др. Всички държавни архиви обезпечават работата на ползващите документите им в читални според Временния правилник за реда на достъп до архивните документи и правилата за тяхното ползване, утвърден от Колегията на Федералната архивна служба на Русия от май 1992 г. Между тях може да има разлика само в обема на копираните документи, сроковете за изпълнение на поръчките, стойността на изготвените копия и микрофилми, което беше отбелязано по-гope, и което се дължи на различната им материално-техническа и финансова база. За ведомствените архиви Временният правилник е само препоръчителен документ. Недържавните хранилища са в правото си да имат свой правилник за обслужване на ползвателите.

Втората особеност е свързана със състоянието на научно-справочния апарат на руските архиви. Научно-справочният апарата на държавните архиви позволява да се придобие обща представа за състава и съдържанието на отделните документални комплекси. Това се постига посредством публикуването на справочни пособия (пътеводители, описи на фондове, тематични описи и т. н.) и непубликувани научно-справочни материали, които служат само за служебно ползване — преди всичко описи на фондове. Разбира се, състоянието на научно-справочния апарат в различните държавни архиви е на различно ниво. Дори на федерално ниво има хранилища, в които по силата на обективни причини засега липсват публикувани справочници. В още по-голяма степен същото се отнася за ведомствените архиви, на които е предоставено правото за дългосрочно съхранение на документи от държавната част на архивния фонд на РФ. Изключение правят само хранилищата на Руската академия на науките, много от които имат столетни традиции при научното описване на архивните материали, а също така и един от историческите архиви на Министерството на външните работи (МИД), за който съвсем наскоро излезе пътеводител. Засега няма създаден надежден и достъпен научно-справочен апарат, в това число и публикуван, в наскоро формираната недържавна част на Архивния фонд на РФ.

Усвояването на архивно-информационното пространство на Русия е дело не на едно поколение изследователи. Независимо от тежките икономически условия, при които се оказаха руските архиви, броят на подготвените в тях справочни пособия и сборници от документи не намалява, а дори нараства в сравнение с периода до 1991 г. Започна издаването на списание «Исторически архив», което публикува и недостъпни до този момент архивни документи. Видяха бял свят и сборниците по история на Коминтерна и Коминформа, по история на колективизацията и др. Читателите получиха възможност за запознаване с разсекретени документи и сведения, публикувани в специален архивно-информационен бюлетин на Росархива. Благодарение на специалните серии от каталози, издадени от Държавния архив на Руската федерация, стана известно съдържанието на т. нар. Специални папки (Особых папок) на Й. В. Сталин, В. M. Молотов, Н. С. Хрушчов. Излязоха от печат цяла серия пътеводители за Държавния архив на Руската федерация, Държавния архив по икономика, бившия Централен партиен архив и др. Но, разбира се, светът на архивите днес в Русия е «по-богат» с проблемите на икономическото му оцеляване в реалния живот на Русия. Старото и новото, консервативното и прогресивното се преплитат в сложни конфигурации. Времето ще покаже в коя насока, както и всичко останало в Русия, ще се развива руското архивно-информационно пространство.

Бележки

1. Представеният материал е уводна статия към изданието «Архивы России. Москва и Санкт-Петербург. Справочник — обозрение и библиографический указатель». Москва, Археографический центр, 1997. Авторът на статията чл. кор. Владимир П. Козлов е ръководител на федералната архивна служба на Русия.