Архивите и архивистиката в Германия на прага на 21. век(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Ангелика Мене-Хариц

Дизайн: Давид Нинов

София, 2007

Традиции и иновации в германското архивно дело под знака на повторното обединение

Архивното дело в Германия претърпя в последните двадесет години дълбок процес на преобразуване. Промените не могат да се отделят от обществените и политически трансформации в хода на обединението. На 9 ноември 1989 г. рухна не само една социалистическа държава. Престана да съществува също една управленска система и институционална структура. Не бяха валидни вече определен начин на работа и методи на управление. Това засегна архивите в две направления. Организационното изграждане на архивното дело беше децентрализирано и в архивите постъпиха големи масиви от документи, които трябваше да бъдат обработени и предоставени за използване.

Причините за промените обаче не могат да се търсят единствено в ноемврийските събития на 1989 г. Настъплението на Интернет като ежедневна комуникационна техника има огромни последици върху методиката на архивите. Днес 50% от хората в Германия имат интернет връзка и броят им засега се увеличава. Предоставянето на архивни документи за използване предполага публичен достъп до фондовете. Материалите трябва да се представят и разяснят, за да стане известно, че може да бъдат използвани. В началото справочниците бяха укривани като тайна, бяха използвани само от посветени, респективно разбираеми само за тях. След известно време се наложи практиката, те да се отпечатват и да се предоставят за ползване в библиотеките. С навлизането на Интернет, от близо 10 години имаме на разположение техника, подходяща както никоя друга за представяне на пътищата към архивните документи. Неговият, базиращ се на хиперлинкове начин на търсене е много близък до начина на действие при използването на архивните справочници. Центърът на тежестта на използването на тази техника в Германия досега падаше върху развитието на структурирани онлайн справочници, които позволяват както базирана върху хиперлинкове навигация, така също прелистване, използване на справочен апарат и търсене по целия текст чрез данните на обработката, които сега вече могат да бъдат обогатени с дигитални изображения.

Дълбоките промени, станали публично очевидни под въздействието на политическите промени и технологичните иновации, започват още в началото на 80–те години, когато архивното дело в Германия за пръв път се поставя върху една всеобхватна законова база. Основно разпореждане в архивните закони на федерацията и на провинциите е всеобщото право за открит достъп до архивите. Под въздействието на тогавашното законодателство за защита на данните, свободната възможност за информиране относно работата на публичната администрация се конституира като право на гражданите, подчинено единствено на такива ограничения, които са били или са нормативно регламентирани. С това, извън правото за защита на личните данни, което дава на всеки гражданин свободата сам да се разпорежда с информацията, отнасяща се до неговата личност, всички сведения за дейността на държавата стават достъпни, когато чрез тази свобода не се накърняват правата на трети лица. По този начин архивистите се превръщат от пазители на важни документи в обслужващи обществото служители.

С германските закони за архивите се поде едно движение, което днес в много случаи се изразява в искането за прозрачни закони. Нормативно гарантираният достъп до фондовете в архивите беше крайъгълният камък, от който започна развитието към днешната позиция на архивите в административната реформа и в електронното правителство. Те отварят административната документация за всеки, който заяви интерес. При това няма значение дали търсенето служи за исторически изследвания, за фамилната история или за краезнанието, например за проучване околната среда на ново жилище. Архивните фондове и документи сега са всеобщо богатство. Те са public domain и никакви ексклузивни права за тяхното използване не съществуват. Архивите не носят отговорност за съдържанието или за особено стари документи, а за тяхната откритост. Използването на Интернет за публично представяне на архивното богатство е логическата последица от правното развитие, а политическата промяна в бившата ГДР отвори държани досега в секретност държавни архиви.

Държавното обединение на Германия през 1990 г. създаде всеобщ достъп до архивите на Източна Германия, което беше немислимо вътре в политическата система на ГДР. В архивите на федерацията и на новата столица — Берлин бяха обединени разделените от войната фондове. В петте нови федерални провинции възникнаха нови архивни структури. Някогашният Централен партиен архив на държавната партия на социалистическата източногерманска държава — Германската единна социалистическа партия, беше приет заедно с архивите на масовите организации на ГДР и техните библиотеки като фондация в рамките на федералния архив, а документите на регионалните партийни структури постъпиха в държавните архиви. Специален статут получиха документите на Държавна сигурност. За тях беше създадена отделна институция. Сега там на лицата, попаднали някога в полезрението на Щази, се предоставят за ползване засягащите ги документи на основата на специален закон.

Опитът от обединението заедно с новите технически разработки поощряват тласъка към модернизация на германското архивно дело. Над стогодишните традиции в специализираното професионално образование и дискусията върху архивната теория са основата за професионалните и технически иновации. На преден план при това излиза всеобщият достъп до архивното наследство, а различните дейности по разкриването, съхранението и експертизата на архивните документи зависят от висшестоящата цел за отваряне на фондовете. Модерните публични архиви се превръщат в компетентни центрове, специализирани в предоставянето на достъп до контекстно свързаната информация.

Своеобразност на архивните фондове: Принципът на произхода и вътрешната взаимовръзка

От прагматични съображения в края на 19–ти век в германските архиви се налага принципът на произхода при класификацията на материалите в архивните фондове. По-целесъобразна класификация от онази, при която материалите се отлагат в учрежденията и предават в архива, не е могла да бъде намерена. Запазването на първоначалната класификация дава възможност за рационално управление на архивохранилищата и бързо разкриване съдържанието на документите чрез справочници, възпроизвеждащи деловодните описи. На всяка задължена да предава документи институция отговаря един фонд в хранилището. Следващите постъпления от същото учреждение се прибавят към него. Така класификацията на фондовете отразява структурата на държавата и изпълнението на държавните задачи в учрежденията, отложили като документи бъдещия архивен фонд.

Но това прагматично разбиране на принципа за произхода водеше до проблеми при промени в структурата и организацията на институциите. Адолф Бренеке, който дълги години обучаваше архивисти в Берлин, пръв формулира становището, че физическата подредба е само едно средство за целта, именно за изясняване на вътрешната структура на документите. Вътрешните структури не винаги съвпадат с външната класификация. Но архивната класификация е добра тогава, когато позволява да се разбере вътрешната подредба. Последната възниква от факта, че писма и бележки в едно учреждение имат отношение едни към други. Въпроси и отговори, импулси и реакции, намерения и резултати са събрани в най-концентриран вид там, където е било обработвано едно дело. Във връзка с вътрешната класификация ръководният принцип за произхода получава един по-общ смисъл. Сега той посочва виртуалното място на главната отговорност в един работен комплекс.

Тези идеи играят голяма роля в германската архивистика, защото имат преки практически последствия, базирани на специфичната структура на документите от германската администрация. Тук архивите работят със следи от процеси, ръководени с помощта на деловодни бележки. Тези посочвания, но не и самата информация за факти вътре или извън учреждението, са основният елемент на деловодните бележки. Следващата логично от това форма на делата е събирането на всички деловодни бележки по отделния процес. Но в практиката на институциите могат да се използват различни форми на делата, които от своя страна зависят от организацията на вътрешната дейност. Една последваща класификация на архивните документи според структурата на ведомството може евентуално да не постигне желаното качество на справочниците/описите, защото структурите на изпълнителните звена и на формирането на преписките, от една страна, и делопроизводството — от друга, не съвпадат. Затова в началото на архивната работа е нужен задълбочен анализ на структурата на вътрешните комуникации и отговорности, чийто резултат да намери отражение в архивната организация на фондовете. Затова класификацията на архивните документи във фондовете според принципа на произхода може да следва една изцяло собствена схема, която да не бъде нито реконструкция на структурата на учреждението, нито на делопроизводството. И въпреки това, или именно поради това, да разкрива възможно най-добре вътрешната структура на архивните фондове.

Тези отложени при отделните процеси дела с многобройни насочващи следи и малко информация за факти извън тях съдържат привидно относително малко сведения за своето време и среда. Това беше категорично отбелязано от архивистите в средата на 20. в., за което и изразиха съжалението си. И въпреки това, такива деловодни бележки дават извънредно голяма информация за своето време, за действащите лица, техните цели и мотиви. Те говорят много за това, какво е било направено, как е било процедирано и кой каква отговорност е поел. Самите сведения, които те предоставят, трябва да бъдат обаче при всички случаи придобивани чрез тълкуване. Деловодните бележки предават възглед и явност. Разкриваните от тях факти се ограничават до съобщенията и доказателствата, които са били използвани в съответните процеси. Но така споменатите в тях факти се вкарват в една действена взаимовръзка, позволяваща и на трети лица да оценят значението им. Взаимовръзката дава обяснения и мотивировки и с това прави възможно и обосновано повторното им използване или отказа от тях.

Подредбата на архивните документи според произхода и разкриването на взаимовръзките дава доказателствени и обяснителни връзки за използването. На такива бележки не е нужно да се вярва. Няма нужда и от външно доказателство за автентичността на техните съобщения. Взаимовръзките, скритите основания и мотивите на участниците са ясни и позволяват личен и автономен контрол на достоверността при използването. Именно това е, което прави принципа на произхода така модерен и поради което той превръща архивистите в специалисти при боравенето с контекстно свързаната информация. Произходът обяснява намеренията и целите, както и резултатите, и с това на първо място прави разпознаваемо значението на фактите. Използването му е изключително важно за един модерен научен мениджмънт, за който решаващата предпоставка са архивистите. Контекстните и обяснителни взаимовръзки са предпоставка за отговорното ползване на знанието и познанието при използването на архивните документи. Следователно принципът на произхода е тясно свързан с годността на документите за целите на използването и значителният принос на архивите се състои в това, със своите професионални методи на обработка на учрежденската документация да създадат възможно най-голяма използваемост.

Специализирана архивна методика

Специализираната професионална методика се влияе от обработвания материал и учрежденските бележки и цели отварянето на деловодните бележки относно взаимовръзките в процесите за не участвали в тях трети лица. След приемането на архивните закони, при перспективата за всеобщо право на достъп, професионалната дискусия в германските архиви започна усилено да се занимава с въпросите и методите на научно-информационната дейност, фондовото съхранение и неговото планиране и концептуално развитие, както и на подбора на документите при преминаването им от учреждението в архива.

Информационна и популяризаторска дейност

При научното разкриване съдържанието на архивните фондове, чиято цел е изготвянето на справочници, значението на технологичното развитие се проявява в особена степен. От 30–те години съществуват унифицирани методи при тази дейност, които по-късно бяха прецизирани в методически предписания. Ядрото на справочниците е тяхната единна структура, включваща заглавна страница, въведение, класификационен опис на включените архивни единици и приложения, както и унифициран формат на описание на архивните единици, чиято основна част са формулировката на заглавието, включително по-детайлни бележки по съдържанието, крайните дати и сигнатурата. От структурата на документалните фондове личи, че ориентацията за произхода достига чак до формулирането на заглавията, като то дава информация именно за първоначалната цел на възникване на съответното дело/преписка, която по-късно се прецизира с бележките върху съдържанието. Класификационната схема се структурира в съответствие с вътрешните взаимовръзки в съответния фонд и всяка отделна класификационна група получава название, характеризиращо специфичната й област. Класификационните названия образуват отпечатания в началото класификационен опис на съдържанието на справочника, който в онлайн версията служи за навигационна структура.

Класификацията следва определена структура, която изключва повторението на информация на различни йерархични нива. Така тя подпомага търсене, ориентирано от общото към специалното, и позволява откриването на нови неща, които не са били специално търсени.

На тази основа в германските архиви често се използва съответно ISAD (G). Елементите на такива справочници се намират също така в новия американски номенклатурен стандарт за архивни справочници EAD (Encoded Archival Description), който на основата на прецизната си формулировка като DTD ще действа на практика във формата на адаптирана best practice и с нарастващи темпове ще се използва за обмен на информация, както и за презентации в Интернет.

Много архиви междувременно качиха прегледи на фондовете си в Интернет. Следващата стъпка е свързването на предлаганите вътре описания на отделните фондове с онлайн справочниците, които водят до възможностите за поръчване на архивни единици, както също вече може да се види в някои уебстраници.

За онлайн презентацията на един архивен фонд има създаден унифициран формат. В лявото поле на екрана се явява навигационната схема, която показва като най-съществена част структурата на фонда по начина на Windows експлорера и я допълва с другите части на един справочник, например увод с историческата справка за фондообразувателя, историята на фонда и указания за ползване, както и индекс. Заглавието на екрана показва актуално избраната номенклатурна позиция в структурата на фонда със съответните висшестоящи класификационни нива и се актуализира с всяка навигационна стъпка. Под винетката на страницата се намира лента с линковете към Homepage на архива или към прозорец с пълната класификационна схема на фонда заедно с броя на дадените във всеки раздел архивни единици. В основната рамка вдясно в средата са подредени във формата на списък отделните заглавия във всеки номенклатурен раздел заедно със сигнатурата, под която могат да бъдат поръчани, и то така, че да могат да бъдат прелиствани на групи.

Форматът позволява навигация в непознато място, което служи за откриване на неизвестни до момента взаимовръзки и позволява задълбочаване на въпросите. Той гарантира ориентировка, като по всяко време на търсенето контекстът на актуалната позиция е видим. Това става с индикация на актуалната позиция в структурата на фонда заедно с всички висшестоящи групи. Освен това при промяна на позицията, например при прелистване на списъците или при активиране на навигацията по структурата, се актуализират всички останали данни. От презентацията може да се излезе по всяко време, за да се изяснят например по-важни взаимовръзки в прегледа на фонда, да се отиде на Homepage на архива или да се извика някое помощно средство, например списък на съкращенията. Накрая описите на обработените материали са дадени във форма, която може да бъде прелиствана като книга. Четирите функции са разпределени на различни, свързани един с друг прозорци и подпомагат четири различни стратегии на търсене, които могат да бъдат произволно избрани от посетителите на уебстраницата:

— Издирващо търсене, което не посочва точно какво иска да намери и с всяка нова стъпка прецизира въпросите си. Тази проучваща стратегия на търсенето се базира преди всичко на класификационната структура, която спомага за това, извеждайки заключение при всяка стъпка на всяко ниво на йерархията, да могат логически да се изключат големи части на фонда, без да е нужно същите да бъдат преценявани в подробности.

— Прелистване по списъците, което по пътя на асоциацията позволява възникване на познавателни връзки, насърчава предположения и хипотези, които след това могат да бъдат задълбочени или подсигурени с други стратегии на търсене.

— Търсене на определени понятия като населени места, лични имена или тематично-предметни обозначения по пълния текст на целия справочник, включително увода и другите текстове. Това търсене по формални признаци с посочване на резултати създава списъци на попадения, свързани отново със структурата. Резултатите могат да се видят също директно в прозореца на презентационния формат със заглавната винетка и навигационната схема и така да бъдат използвани като изходна точка за по-нататъшни проучвания на фонда.

— Използване на индекси, записани при обработката и показващи в качеството си на допълнителна информация, че са били избрани от архивистите като важни и съществени.

Стратегиите за търсене могат да се сменят произволно, така че всеки потребител да изпробва с кой метод могат да се постигат най-полезните за съответната му нужда резултати. С това се предлага възможно най-голяма автономия за достигане до нови, неизвестни до момента резултати.

Интернет се доказа като нова медия с голяма гъвкавост, позволяваща както непрекъснато подобряване на представени вече веднъж справочници, така също и използване на нови технологии при наличност. За целта в бъдеще ще са необходими още повече тренировки за използване на дигитализиран материал, вероятно също дигитализация при поискване или дигитални примери за упражняване на използването преди посещението в архива.

Съхранение на фондовете

Целта за достъп до архивното наследство придаде ново значение на съхранението на фондовете и го превърна в стратегическа професионална и ръководна задача. Достъпът и използването означават излагане на опасност на архивните документи. Следователно новото предизвикателство се състои в това да се отвори достъпът и същевременно възможно най-добре да се защитят архивните документи. Единствено употребяваните инструменти запазват своята полезност. Веднага щом отидат в музея, те не се използват повече по предназначение. Същото важи за документите. Те трябва да се дават за ползване по всяко време, без от това да произлезе вреда за съдържанието на тяхната изразност. И същевременно не трябва да бъдат унищожени. Всеки потребител трябва да види документите също така, както някой преди или след него. Само тогава е възможна открита научна дискусия върху интерпретацията на материала, върху различните гледни точки и колективното разбиране, както това е неизбежно при научното използване на изворите.

[Микро] филмиране

Ето защо филмирането има голямо значение в концепциите за съхранението на фондовете. То предоставя репродукции на архивните документи, без същите да се излагат на опасност чрез механично третиране, транспорт, климатична промяна и докосване, филмирането се използва за застрахователни цели или за изготвяне на заместителни копия. Запазването на пълната изразност, дори тогава, когато е заплашена материалната субстанция на истинския оригинал, може да бъде осигурено в повечето случаи с микрофилми. Най-голяма изразна сила архивните документи имат по времето на предаването им в архива. Всяка последваща промяна, също стареенето на хартията, изменя първоначалната изразност. Копието върху микрофилм не остарява, дори когато филмът многократно е използван. Следователно използването му щади не само оригиналите, но гарантира по-добре от самия материал идентичността на информационното съдържание за различни използвания.

Вътрешна стойност [на материалния носител на информацията]

За създаването на критерии при използването на различни техники и методи в една стратегия за съхранението на фондовете, меродавна е вътрешната стойност. Тя притежава белези, които не се изразяват текстово, и се състои от разнообразни несловесни знаци. Сами по себе си, знаците не се натрапват и за разлика от текста не се разкриват директно като носители на смисъла. Едва въпросите при използването ги превръщат във важни белези. Знаците дават външен вид и трябва да се интерпретират, за да станат текстовете напълно разбираеми. Затова е много лесно външните формални белези да бъдат пропуснати в началото, да бъдат счетени за естествени. Техният израз често се включва несъзнателно в използването. Едва когато тя [вътрешната стойност] застане в противоречие с изказа на други знаци или текстови съставни части, те [знаците] се набиват на очи. Когато текстът трябва да намери мястото си в своята среда, когато трябва да бъде локализиран във времето и пространството, за да може да се научи повече за неговите мотивировки и скрити причини, тогава възниква нуждата от тях. Външните формални белези свързват изразеното със света на предметите, респективно с тяхната история и минало. Задачата на съхранението има допълнителната функция да гарантира един продължителен достъп. Тя стабилизира актуалната изразност и предотвратява всяка бъдеща промяна в материалното състояние на записите, която може да има последици за използването.

Аналоговото копиране на изображението стабилизира изразителната сила на архивното и библиотечното наследство. Микрофилмирането се изявява като възможност за съхранение на фондовете чрез копиране върху устойчиви на стареене носители, които могат да бъдат дублирани многократно, също при евентуална загуба на оригиналите. Едно копиране на изображението в аналогова форма, например върху филм или хартиено копие, не може разбира се да възпроизведе определен вид изрази на външните формални белези. Затова за последователното използване на този метод е необходима точна дефиниция на предпоставките, които изключват копирането и вместо него изискват съхранението на оригинала. Това става именно с определяне на вътрешната стойност като един критерий за изразните качества на архивното и библиотечно наследство, които [качества] не могат да бъдат копирани.

С дефинирането на вътрешната стойност може по-прецизно да се вземе решение относно използването на копирането за запазване на оригиналите. Едно разделяне на функциите съхранение и използване става възможно, когато за използването се осигурят автентични репродукции и изображения, предаващи във възможно най-голяма степен изразителността на оригиналите. Последните могат да се използват по изключение при специална заявка.

Електронни записи

Електронната поща и дигиталните публикации разширяват избора на форми и функции успоредно с устните и писмени комуникации. Те дават нова гъвкавост на писмените записи. Електронно, документът вече не е автоматично фиксиран във времето, защото не е свързан с физическата материя на носителите на записа. Защото електронната гъвкавост означава пълна изменяемост, запазваща се въпреки оптичното представяне на текста, например върху екран. Постоянната изменяемост отменя и фиксирането по време. Многообразните версии на един текст, съставен и преработен с текстовата обработка, се пренаписват винаги отново. Текстът, докато съществува в електронен вид и може да бъде преработван, се превръща от предмет в един нескончаем процес. Електронизацията на записите отменя конкретизиращото и стабилизиращо влияние на шрифта върху написаното с неговата помощ съдържание. Електронно записаните текстове могат, подобно на казаното устно, да бъдат изменяни, без да остават следи. Машинното кодиране и декодиране може да доведе до грешки, които не могат да бъдат открити в самото начало. Изображението върху екран или в отпечатан вид варира според използвания софтуер или неговата версия. Не са изключени целенасочени промени, най-малкото при прекопирането и при прехвърлянето, постоянно необходими заради остаряването на хардуера и софтуера. Те протичат без следи за разлика от аналоговите записи на хартия и могат да бъдат разкрити единствено чрез сравняване на версиите. Автентичността като иманентно качество на записи не може да се постигне с електронни, дигитални изображения. Така при електронната текстова обработка и преработка изчезва една функция на писмеността, която досега съществуваше по-скоро случайно и която при необходимост беше на разположение на използването като автоматично изготвен вторичен продукт.

За дигиталните конверсии на изображения и текстове важат същите изисквания, както за аналоговото копиране на изображението. Но тъй като наличните за момента техники не могат да стабилизират записите и за разлика от филма флексибилизират възпроизвежданото изображение или пренасяния текст, изключено е те да бъдат използвани като медия за съхранение. Във всеки случай дигиталните изображения често позволяват един по-висок потребителски комфорт чрез електронните функции за търсене, които се улесняват от допълнително съставен индекс при копиране на изображението или чрез търсене по пълния текст при текстово разчитане и копиране. Стабилизацията и трайността на оригинални дигитални публикации може да се постигне единствено с дългосрочно гарантирани, планомерно провеждани, но много скъпи методи. Образното копиране може да предаде определени свойства на оригиналите. Ако бъде дигитализирано, то при всички случаи загубва стабилизиращата си функция. Затова дигиталното образно копиране трябва да се прави от микрофилм и непрекъснато се нуждае от него за сравнителен контрол.

Дискусия за експертизата

Съвременната дискусия за експертизата на ценността на архивните документи се води в контекста на развитието на архивите като активна част на научната общност. Архивирането се върши за днешното общество и се реализира от него за собствената му нужда от знание. Но архивиране без експертиза създава ненужен баласт, защото едва чрез целенасочения подбор на материала, подходящ за архивно наследство, се създава възможността за използване, така както естествено избуялата гора става проходима едва чрез направата на просеки.

Един важен, често пропускан резултат от експертизата, е дефинитивното приключване на първоначалните цели на създаването и използването на писмените документи. Случва се нещо такова, все едно документите се посвещават на нова употреба. Експертизата се провежда независимо от периода от време между приключването на преписките в деловодството на учреждението и използването им в архива. Тя е валидна за оперативната документация точно така, както за приключен от дълго време материал. Експертизата създава една дистанция от първоначалното (оперативно) използване. Тя историзира първоначалните цели и позволява поглед и изследване отвън, но без все още да може иманентно да се реагира върху това изследване. Затова след експертизата не съществува повече опасността, фактът на прочитането от трети лица да може да повлияе върху първоначалните процеси, следователно върху произхода. Затова при използването могат да се правят дефинитивни твърдения, които след това да бъдат проверени в едно научно обсъждане. Вместо участието във вземане на решения, което принадлежи на областта на актуалната политика, тя дава дистанцията, която позволява прозрачност и може да бъде предпоставка за едно такова участие. Експертизата също е и предпоставка за прозрачността именно на оперативната управленска документация по който и да било въпрос, защото именно тя прави възможни дефинитивни твърдения.

Тъй като учрежденската документация получава способността да предлага дефинитивни твърдения като извори едва след експертизата, тогава не се унищожават извори и не се редуцира никаква информация. Експертиза, чийто резултат неизменно е унищожаването на физически единици и изтриването на електронни записи, създава едновременно с това нещо ново, а именно познавателен потенциал, който е липсвал и е бил недостъпен преди това. С това експертизата увеличава количеството на наличното познание. Тя проправя просеки в гъсталака и отваря пътищата. Чрез унищожаването на излишъците тя разкрива структурите, с помощта на които при използването може да бъде възстановена изходната ситуация. Това става по един разбираем начин преди всичко тогава, когато тя самата се разкрие като дейност за потребителите, когато работата по експертизата се документира и взетите при нея решения открито се изложат на потребителите. Не само резултатът от експертизата прави използваемо архивното наследство. В много по-голяма степен това е фактът на нейното извършване. Тя се намесва в създаването на архивните документи и ги подготвя от архивна гледна точка. Становището на оценяващите архивисти върху документацията променя същата. То характеризира подбора като резултат на едно лично, различно от интересите на администрацията виждане, което се концентрира върху подготовката на използването. Продуктът архивно наследство носи за изпълнението на функцията си като такъв, така да се каже, качествения печат на архивно-научния подбор и обобщение.

При архивната експертиза на учрежденската документация за използване възниква неповторимост и еднократност. Дублетни екземпляри и преписи, придружителни документи, необработени копия и формуляри се унищожават. Еднократност на действието и неповторимост на информацията са двата критерия на архивната експертиза. Тя свива отложената от администрацията документация в концентриран вариант и с това създава освободения от повторения и баласт архивен фонд. Тази неповторимост гарантира автентичността. Множеството повтарящи се в твърденията си и външните белези документи могат да се развият различно по-нататък при бъдещо използване, фалшификациите, накърняването на четливостта, другите добавки могат да се установят с категоричност, когато е факт неповторимостта, а с това и автентичността на оригинала. Застрахователният ефект на излишъците може да се използва като мярка за съхранение, ако преди това е била създадена неповторимост чрез отстраняването на излишъци. След идентификацията на архивната ценност и с това на конституирането на архивния фонд следват мерки за неговото съхранение. Създаването на излишъци е една сред многото възможни мерки за съхранение. Оттук следва, че архивната експертиза действа на различни нива и при това отваря архивните документи за трети лица. Тя има преди всичко три основни аспекта:

— Експертизата е насочена към настоящето, а не към бъдещето, и целта й е достъпността на архивните документи, а не подборът на особено важни официални и други документи, тъй като критериите за важност са винаги само иманентни и приключват чрез факта на извършващата се експертиза.

— Експертизата създава разликата между документално и архивно наследство. Тя прави тази разлика очевидна и интерпретируема. С това тя историзира някогашното документално наследство, легитимирано единствено чрез пряката си функция за (оперативно) използване в първоначалната учрежденска комуникация и в ръководството на колективни действия, и го превръща в архивно наследство.

— Експертизата служи на отварянето на архивните фондове за използване и позволява, като видимо за потребителите решение, целенасочената, ориентирана към въпроси реконструкция на оригиналния изходен потенциал.

Предмет на архивната експертиза не е стойността на информацията, не е и историческото качество на събитията, които трябва да бъдат оценени като ценни за предаване на бъдещите поколения. Такъв може да бъде единствено репрезентативността за целите на възникването (на документите) и разбирането, което те дават за собственото си възникване. Няма нужда архивистите да поемат бремето на отговорността за картината на своето време в бъдещето. Така, както днешното време, така и бъдещите поколения ще си създават собствена представа за своето минало, тоест за днешното време. И също така малко, както днешното германско общество допуска по отношение на миналото си, било то за 19. в., за 60–те години или за ГДР, да му се нарежда каква картина да си създаде за своите корени, толкова малко бъдещите генерации ще се придържат към това, което днес решават за тях. Реконструкцията на това, което бъдещите поколения ще разглеждат като собствено минало, ще си послужи с изворите, които самите те ще си подберат като подходящи. Съзнателно завещани, подбрани като извори за бъдещето свидетелства само биха провокирали въпроса за свързаните с подбора им намерения. Вместо да окажат услуга на едно бъдещо историческо изследване, добрите намерения даже ще усложнят работа на завещаните възможно най-пълни извори и създаването на яснота. Затова съзнателното формиране на архивно наследство за бъдещите поколения противоречи все повече концептуално и на практика, доколкото действително е осъществено, на отварянето и безпристрастното предоставяне на архивните документи за всяка произволна цел на използването.

Позицията на архивите днес

В своите разсъждения «За ползата и вредата на историята за живота» Фридрих Ницше призова критическата история наред с монументалната и старинната. Защото човекът: «трябва да има силата, и от време на време да [я] прилага, да разруши или да унищожи едно минало, за да може да живее». Историческата истина не винаги поощрява живота. Fiat veritas — pereat vita(2). Забравата може да помогне за това животът да продължи или да се развият нови идеи и представи.

Днес паметта често се счита за положителна сама по себе си ценност. Международни програми, като Memory of the World на ЮНЕСКО, превръщат паметта в морално-политическо задължение. Така обаче се оказва заложник дистанцията към миналото. Ръководителят на Парижкия институт за съвременна история Анри Русо, в отрицание на задължението за помнене, отказа преди няколко години като историк да заеме ролята на свидетел в процеса срещу Папон(3). Защото историята не раздава правосъдие. В своето съчинение срещу гнева на паметта La Hantise du Passe той препраща към многобройните телевизионни предавания, които поддържат будно моралното задължение да помним. Срещу това той поддържа критическата историография, която рационално и дистанцирано разглежда някогашните събития. Прекаленото помнене е също така вредно, както пълната забрава. Споменът се крепи на индивидуални или колективни преживявания и тяхното континюитетно въздействие. Противно на това историята приема различията и промените между вчера и днес. Тя създава разбирането, че обществата могат да се променят. За Русо свободата се основава на това, да се избегне фаталността на божествените или материалните закономерности. За разлика от спомена, който винаги държи на едно и също, историята създава (нещо) ново от критическата дистанция към миналото. Тази способност на историческия поглед препраща и още по-нататък. Тя дава един методически пример, как наблюдаващата дистанция създава нова информация или по-скоро ново знание. Функциониращите публични архиви при всички случаи са предпоставка за насочването на историческия поглед върху онези области на миналото, чиито поуки са необходими в една актуална ситуация. Достъпът до документите на учрежденията и другите обществени организации и обединения я прави годна да носи отговорността за влиянието си върху обществото. Получаващата се от архивите информация не се натрапва непрекъснато. Въпреки това, тя е на разположение на всеки при необходимост, веднага щом възникне интерес към нея чрез нови актуални съзвездия и когато посочва корените на днешните проблеми.

Развитието в последните двадесет години в правната, политическата и технологическата област превърна публичните и достъпни архиви в реалност. Задачата на бъдещето се състои в това да поощрява и по-нататък тяхното използване, да ги направи по-прости и по-комфортни и да подпомага при това автономията на използването и личната отговорност на изследванията в търсенето на истината в архивните фондове. Архивите не поучават. Но без тях не може да се извлече никаква поука от историята и от колективния опит.

Бележки

1. COMMA, 2004/3/4, pp. 161–170.

2. Да възтържествува истината, па макар и животът да погине, (лат. ез., бележка на преводача).

3. Морис Папон е виден политически деец на правителството във Виши по времето на Втората световна война. Процесът срещу него с обвинение в колаборация с фашистите е проведен през 1997–1998 г. (бел. на преводача).