Образци на библиографско описание и цитиране
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова
Автор: Р. Цойска
Дизайн: Давид Нинов
София, 2006
Библиографско описание(1)
1. Описание на книги
Библиографското описание съдържа специфична информация за книгата. То се съставя по определен модел и трябва да включва следните данни: име на автора, заглавие (и подзаглавие) на книгата, издание, място на издаване, име на издателството, година на издаване, обем на книгата (в страници). Библиотечните каталози и библиографските справочници съдържат още някои библиографски данни: формат на книгата, илюстративен материал, тираж, цена, подвързия.
При библиографско описание на книга се употребяват следните препинателни знаци:
— Фамилното име се отделя от собственото и бащиното с друг шрифт (разредка) и със запетая. Ако авторите са двама или повече, имената им се отделят със запетая; пред името на последния автор може да се пише запетая или съюз и (в книги на латиница et).
— Името на автора, заглавието, издателските данни и обемът се отделят с точка.
— Отделните елементи в издателските данни се отделят с двоеточие (между мястото на издаване и името на издателството) и със запетая (между името на издателството и годината на издаване).
— Заглавието на книгата се дава на съвременен правопис. То не може да се съкращава, с изключение на дълги заглавия от старобългарската и възрожденската литература. Изпуснатите думи или части от заглавието се отбелязват с многоточие.
— Мястото на издаване се изписва, с изключение на някои градове (напр. София = С., на лат. S.).
— Името на издателството се дава съкратено, без думата «издателство».
— Годината на издаване се дава винаги с арабски цифри, без думата «година» или г.
— Броят на страниците се означава със съкращението с., на лат. р.
Петканова, Донка. Старобългарска литература. IX–XVIII век. С.: Св. Климент Охридски, 1992. 504 с.
Буров, Ст. Форми и значение на съществителното име. (С оглед предимно на категорията число). В. Търново: Пик, 1996. 198 с. (Библиотека «Филология. Езикознание». 6).
110 години Велики Преслав. Сборник. Т. 2. Ред. кол.: Т. Тошев — отг. ред., Н. Драгова, М. Тихова, Ц. Цанев. Шумен: К. Преславски, 1995. 369 с.
Български тълковен речник. Авт.: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров. 4. изд. Доп. и прераб. от Д. Попов. С.: Наука и изкуство, 1994. 1093 с.
2. Описание на статии от периодични издания, сборници, избрани съчинения, на части от книги, на рецензии
Библиографското описание трябва да включва следните данни: име на автора, заглавие (и подзаглавие) на статията, сведения за изданието (списание, вестник, сборник), в което е отпечатана статията — название, година, книжка на списание, брой и дата на вестник, страница (или страници от... до).
Името на автора и заглавието се оформят както при описание на книга. След заглавието, завършващо с точка, се пише тире. Ако статията е от периодично издание, се посочва наименованието на изданието, година на издаване (с арабски цифри, без г., год., година), книжка на списанието или брой на вестника (означават се със знака №, на лат. No, и съответната арабска цифра), дата (за вестник), страници, на които е поместена статията — при посочване на една страница: с. 5, р. 5; при посочване на повече страници: 5–10 (не се пише с. или р.). Ако статията е поместена в сборник, избрани съчинения и под., пред сведенията за сборника се пише Във: (за книги на кирилица) или In: (за книги на латиница). Заглавието, подзаглавието, изданието, томът (частта) и мястото на издаване на сборника се отделят с точка, а следващите елементи (година на издаване, страници) — със запетая.
Нейков. Петър. Екзархът и дългът. — Веч. новини, № 11 535, 3 май 1990, с. 4.
Русинов. Р. Синонимите министър-председател и премиер. — Бълг. ез., 1995, № 1–2, 172–173.
Коева, М. Типология на архитектурното развитие през Възраждането. — Във: Българската нация през Възраждането. (Сборник от изследвания). Т 2. С., 1989, 303–325.
Витгенщайн. Л. Логико-философски трактат. — Във: Избрани съчинения. С., 1988, 49–133.
Панова. Eл. Философската метаморфоза на Лудвиг Витгенщайн. — Във: Витгенщайн, Л. Избрани съчинения. С., 1988, 9–47.
Първев, Хр. Книга за професор Светомир Иванчев. — Език и литература, 1993, № 5–6, 152–153.
Рец. за: Светомирен дух. Книга за проф. Иванчев. Съст. Я. Бъчваров, В. Тодоров. С.: Св. Климент Охридски, Хемус ООД, 1993. 190 с.
Ковачев. Н. Честотно-тълковен речник на личните имена у българите. С., 1987. 216 с.
Рец.: Т. Шимански. — Бълг. ез., 1995, № 1–2, 186–188.
В най-новите библиографски описания между заглавието (подзаглавието) на статии от периодични издания, сборници, избрани съчинения и под. и сведенията за изданието (вестник, списание, сборник и под.) се пишат две наклонени черти:
Нейков, Петър. Екзархът и дългът. // Веч. новини, № 11 535, 3 май 1990, с. 4.
Библиографско цитиране
При цитиране чрез индекси под черта или в края на книгата (статията) важат правилата за библиографско описание на книги и статии. Името на първия автор се пише инверсирано. Собственото и бащиното име обикновено се съкращават. В текста имената на чужди автори се транскрибират на български език. Издателството не се пише. Общият брой на страниците на книгата (статията) могат да се изпуснат.
Номерацията на бележките под черта може да бъде непрекъсната за цялата статия или глава (на книга) или за всяка страница да започва от едно (1). Когато бележките са в края на статията (главата), номерацията е непрекъсната:
В текста:
За назоваване на именната част на съставното именно сказуемо в ГСБКЕ2 бе приет терминът предикатив.
Под черта:
2 Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., 1983, с. 134.
В текста:
Фотинов има непрекъснати разходи за набавянето на книги, което е документирано от неговата кореспонденция284.
В края на главата на книгата:
284 НА БАН, ф. 13 К. Писмо на Георги п. Константину до К. Фотинов. Пловдив, 13. Х. 1826.
Когато дадено произведение се посочва под черта без библиографско цитиране, заглавието на произведението се пише с кавички:
8 Този въпрос В. Паскалева разглежда в статията си «Средна Европа и културно-националното развитие на българите през Възраждането». — Исторически преглед, 1981, № 3–4.
При повторно цитиране на едно и също произведение се пише името на автора и Цит. съч., на лат. Op. cit. Ако едно и също произведение се цитира няколко пъти подред, при повторното цитиране се пише Пак там, на лат. Ibidem.
При повторно цитиране на две или повече произведения от един и същи автор не се дава пълно библиографско описание — отбелязват се само авторът, заглавието (може да се посочи и със съкращение, отбелязано с многоточие) и страниците.
Когато цитирането в текста не е от оригинала, а чрез друго произведение, се пише, Цит. по: (Цитати по:):
60 Цит. по: Костадинов, Д. Дженариус Алоизиус Макгахан освободителя. — Славянски вестник, № 3–4, март–апр. 1993, с. 8.
17 Този и следващите цитати са по: Паисий Хилендарски. История Славянобългарска. Под ред. на П. Динеков (С., 1972).
Обяснителен текст преди библиографско описание се оформя по следния начин:
35 По същия въпрос вж.: Конев, Ил. Българското възраждане и Просвещението. Т. 2. Въпроси на българската филологическа култура. С., 1991, с. 358 сл.
39 Пътеписът му и бележки за него вж. във: Английски пътеписи за Балканите. Края на XVI в.–30–те години на XIX в. Увод, състав. и комент. М. Н. Тодорова, С., 1987, 566–581.
52 Полезни сведения по въпроса вж. у Неврокопски митрополит Пимен. За библията. В началото бе словото. С., 1988, 174–212.
С цел да се избегне дублирането при цитиране на литературата индексите в текста могат да препращат към списък «Литература» в края на статията (главата, книгата):
В текста:
След това се излага мнение за свежо написаната студия «На гости у банатските българи» (42), която с богатото си съдържание е повлияна най-общо от идеите на В. Ягич (43), а с картинното описание дава много ясна представа за бита и културата на тези български изселници (44).
В края на раздела:
(42) Архив, XIX, 309–310.
(43) Романски, 1933, VII.
(44) Архив, XIX, 309; Романски, 1940, 117, 131.
В края на книгата:
Apxив: Archiv für slavische Philologie, Bd. I–XLII, Berlin, 1876–1929.
Романски, 1933: Романски, Ст. Предговор. — Във: Сборник в чест на проф. Л. Милетич за седемдесетгодишнината от рождението му (1863–1933). С., 1933.
Романски, 1940: Романски, Ст. Любомир Милетич. Човек, учен, учител и общественик. — Летопис на БАН за 1936/37. XX. С., 1940.
При цитиране без индекс в текста може да се даде пълно библиографско описание на произведението:
Както показва в своята интересна студия френският българист Р. Бернар (вж. Някои бележки върху аориста на -ох и върху глаголната система на съвременния български книжовен език. — Във: Бернар, Р. Българистични изследвания. С., 1982, 123–172), този тип глаголи са изолирани в системата на българското спрежение.
По-често (особено в научни издания) в текста се посочват само фамилното име на автора (с обикновен шрифт, с курсив или с разредка), годината на издаване на труда и съответната страница (страници). Между името на автора и годината не се пише препинателен знак, а между годината и страницата се пише двоеточие. Бележката в текста е заградена със скоби и препраща към списък «Литература» в края на статията (главата, книгата):
В текста:
Акцент върху взаимовръзката между музика и текст поставя и Боян Пенев (Габе 1983: 376).
В края на статията:
Габе 1983: Шишманов, Ив. Д., д-р К. Кръстев. Б. Пенев в спомените на съвременниците си. С., 1983, 364–377.
Бележки
1. При изработване на библиографското описание и библиографското цитиране са използвани: Основни правила за библиографско описание и библиографско цитиране под линия. С.: БАН. Издателство с печатница, 1984. 27 с.; Български държавни стандарти. Библиотечно дело (По състояние към 1. 07. 1990 г.). С.: Стандартизация. 1990.