Двустранните и многостранните документални издания — принос към изворовата база на изследванията по българистика

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Андриана Нейкова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2010

Системното публикуване на писмени исторически извори специално за научни цели е обособено направление в съвременната археографска дейност, в резултат на което се формира т. нар. «печатна изворова база» на историческата наука.

На първо място тази дейност допринася за разширяване тематиката на историческите изследвания. Документалните издания (сборници и публикации в научната периодика) насочват специалистите към извори, а оттук към проблеми, които по различни причини са останали извън тяхното внимание.

Също така публикуването на документални извори, особено при тематичен принцип на съставяне на изданията, осигурява възможност, но едновременно задължава съответните специалисти да работят с предварително издирените и фактически вече въведени в научен оборот извори.

Неслучайно още през XIX в. в повечето страни първоначално главно по линия на академиите на науките започва целенасочено и цялостно публикуване на изворите по национална история в многотомни корпуси (серии). По този начин се стимулира разкриването и проучването на изворовата база като задължителен етап в научното изследване на историческия процес(1).

Определящи за насоките, целите, задачите, организацията и мащабите на работата по публикуване на исторически извори в отделните страни са особеностите в развитието на националната историческа наука. Тази зависимост е постоянна.

Специално работата по публикуване на писмени извори в периода между двата конгреса по българистика трябва да се разглежда в тясна връзка и с резултатите от издирването на значителен брой документи и материали за българската история (български и чуждестранни извори) в редица архиви, библиотеки и музеи извън страната. Тези извори се предоставят за използуване в HP България под формата на копия.

Следователно благодарение на усилията на архивисти и историци се осигурява солидна изворова база за изследванията по българистика като цяло. Стремежът естествено е по-нататъшно разширяване и пълноценно използуване на тази база от изследователите, включително от представителите на чуждестранната българистика.

Важна съставна част на изворовата база са, както отбелязахме, документалните издания, предназначени за научни цели и адресирани до специалистите — историци, филолози, литератори, социолози и т. н.

Наблюденията показват, че най-често издатели на средновековните писмени паметници са академичните институти. Архивите участвуват в публикуването на документални извори предимно по нова и най-нова история. В периода от 60–те години насам тази дейност придобива и международен характер, тъй като се засилва интегрирането със специалисти от други страни. Вече са издадени някои и продължава подготовката на нови съвместни публикации. По форма това са сборници или поредици от сборници. Тематично те са свързани най-често с въпросите на двустранните отношения и връзки, като освобождението на България от османско владичество, всестранното българо-съветско сътрудничество, историята на българо-полските отношения, българо-румънски научни и културни връзки, българо-чешки революционни отношения и др.(2)

Съвместните документални издания следователно са ориентирани към проблематиката в едно от основните и перспективни направления в развитието на чуждестранната българистика, а именно съответните български двустранни отношения и връзки в ново и най-ново време.

В бъдеше се очертава тенденция за по-нататъшно разширяване на публикуването на документи в този вид издания чрез привличането на специалисти от други страни с традиции и постижения в българистиката. При това положение е необходимо изясняване и регламентиране на принципите и методите за подготовка на съвместните научни документални издания. Предмет на настоящото изследване са въпросите за теоретико-методическото осигуряване на работата по публикуване на документални извори в съвместни издания (двустранни и многостранни) — най-важно условие за тяхната научна стойност.

Българските архиви като информационни, научни и културни институции имат съществен дял както за публикуването на документални извори, така и за разработването на специални методически указания, свързани с подготовката на документални издания, в частност съвместни сборници.

През разглеждания период за първи път в НРБ бяха утвърдени през 1981 и 1982 г. общи принципи и методи за работата по публикуване на документални извори(3). По отношение на съвместните документални издания предстои в най-скоро време утвърждаването на съгласуван проект за методически указания. Тези указания са разработени от експерти на архивните управления на шест социалистически страни, между които е и Главното управление на архивите(4).

Съобразени със съвременните научни изисквания и практическия опит, указанията могат да бъдат основа за правилното решаване на въпросите по публикуване на документални извори в съвместни издания, за постигане на унификация във формата на този вид сборници и в съответната терминология. От друга страна, общият им и препоръчителен характер позволява да се допълват с нови решения за по-особените случаи при публикуване на документалното наследство на различните страни и отделните исторически епохи.

По-нататък ще разгледаме, макар и най-общо, организацията, принципите и методите на работа във връзка с подготовката на съвместни документални издания, както са регламентирани в окончателния проект на Методическите указания.

Организацията на работата по подготовката на този вид издания обхваща въпросите за сроковете и задълженията на участвуващите страни във връзка с издирването, копирането и размяната на документи и на самите сборници. Определени са правата и задълженията както на съвместните редколегии, така и на съставителските колективи. Препоръчва се документиране на работата по подготовката на съответните издания и се характеризират предвидените за целта документи. Това са: протоколи за заседанията на съвместните редколегии и съставителски колективи; програма за целите, вида, формата, структурата, хронологическите граници и наименованието на сборника, състава и съдържанието на научно-справочния апарат, обема, тиража на изданието и др.; план-проспект на публикацията относно въпросите и събитията, които ще се осветляват, специфичните особености на издирването, подбора и предаването на текста на документите, начина на систематизирането им и др.; график за работата, в който се определят мястото, времето и периодичността на заседанията на съвместните редколегии, етапите и видовете работа, сроковете за обмяна на списъците и копията на издирените за публикуване документи и др.

Процесът на подготовка на съвместните документални издания включва въпросите на издирването и подбора на документите за публикуване, избора и начина на предаване на оригиналния текст, археографското оформяне и систематизиране на документите, структурата на изданието, състава и съдържанието на научно-справочния апарат.

Всяка от участвуващите страни организира издирването на документите си, които са свързани с темата на публикацията.

По възможност това издирване трябва да бъде всестранно, комплексно и изчерпващо, като се препоръчва да се обхванат всички видове извори по темата, включително архивни и публикувани документи, статистически извори, материали от периодичния печат, документи от личен произход и лични документи, кино-, фото-, фонодокументи и др.

Под документи от личен произход се разбират документи, създадени от лицето извън сферата на неговата служебна дейност или изпълнение на обществени задължения. За разлика от тях личните документи имат официален характер и удостоверяват личността на човека, неговите права, задължения, служебно и обществено положение и др.

Интересно положение в указанията е предвидената възможност при необходимост да се използуват архиви и документални сбирки на трети страни, които не са участници в публикацията.

Подборът на документите за публикуване се извършва с оглед на тяхната историческа ценност, която се определя в зависимост от значимостта на историческите събития, степента на договореност и пълнота на отражението на действителността.

Уточнени са научните и практическите критерии за подбора на издирените документи. Посочени са различията при този подбор, които произтичат от вида на изданията или от самите документи (статистически извори, съотношение публикувани — непубликувани извори, материали от периодичния печат и др.).

Изискванията към работата по издирване и подбор на документите за публикуване са всяка от страните-участници да осигури по възможност равностойни извори за съответното издание. Може да се отбележи, че в издадените досега съвместни документални сборници, свързани с проблемите на българистиката, тази норма е спазена.

Като пример ще посочим четвъртия том от поредицата «Съветско-български отношения (1977–1982 г.). Документи и материали»(5), едновременно излязъл от печат в София и Москва през 1985 г. В сборника действително са включени най-важните документи за отношенията между HP България и Съветския съюз в определения период. Това са съглашения, протоколи и други договорни актове, съвместни комюникета, съобщения за преговори между партийно-правителствени, парламентарни и други делегации, речи, интервюта на партийни и държавни дейци, писма и телеграми на ръководителите на двете страни, както и документи на обществените организации. При това част от документите се публикуват за първи път.

В процеса на подготовка на документални издания изключително значение за тяхната научна стойност, а оттук — за пълноценното им използуване по предназначение имат въпросите във връзка с избора и начина на възпроизвеждане на оригиналния текст. Ето защо тези въпроси са регламентирани подробно и отговорно в разглежданите методически указания. Към различните видове документи и възможни варианти на текста е подходено диференцирано, което ще позволи на практика правилното определяне на основния текст.

Възпроизвеждането на текста на документите се предвижда по научнокритическия начин. Границите за намеса в оригиналния текст са съобразени с утвърдената вече практика да се запазват изцяло стилистичните и езиковите особености на изворите и да се нормализира правописът.

Посочва се, че дипломатическият или факсимилният начин не се използува за възпроизвеждане на текста на публикуваните документи в съвместните сборници.

Все пак изключения в досегашната практика има. В сборника «Чешко-български революционни отношения (1923–1939 г.)»(6) текстът на документите се възпроизвежда факсимилно. Сборникът има христоматиен характер и е предназначен предимно за учебни цели.

Останалите въпроси (археографско оформяне на документите, определяне структурата на изданията, състав и съдържание на научно-справочния апарат и др.) са разработени също в необходимата степен на подробност. Посочените принципи и методи обаче съвпадат с тези в общите правила по публикуване на документални извори. Методическите указания (за научните публикации) от своя страна се основават на съвременните теоретико-методологични постижения в областта на археографията, изворознанието, текстологията и др.

В заключение имаме основание да подчертаем навременното разработване на специални методически указания за съвместни документални издания (двустранни и многостранни). Въпреки препоръчителния характер на тези указания считаме, че те ще послужат като нормативна база за пo-нататъшно усъвършенствуване и допълване на методиката във връзка с подготовката на съвместни документални издания в социалистическите страни.

Досегашната практика у нас относно този вид документални издания потвърждава, че излезлите от печат сборници тематично и като научна стойност допринасят за реализиране на изследванията по българистика. Чрез съвместни издания се осигурява равностойна замяна на оригиналите на публикуваните документи, спестява се ценно време за изследователите, осигурява се използуването на извори (български и чуждестранни).

В бъдеше очевидно определянето на темите за съвместни публикации трябва още по-целенасочено да се обвърже с проблематиката на изследванията по българистика, на първо място чуждестранната българистика. Необходимо е предварително съгласуване при планирането на съвместни публикации между архивите и научноизследователските институти. Този въпрос е от организационен характер, но състоянието му досега се отразява неблагоприятно върху резултатите от публикуване на документални извори в съвместни издания. Отделните ведомства, представени от архиви, министерства, институти и др., подготвят близки по теми и хронологични граници сборници. Естествено, че се получава голямо съвпадение при подбора и състава на публикуваните извори или, с други думи, повторно се публикуват едни и същи документи. Като пример бихме посочили документалните поредици «Българо-съветски отношения и връзки. Документи и материали (1917–1970 г.)», тритомник, реализиран по линия на академиите на науките, и четиритомника «Българо-съветски отношения. Документи и материали (1944–1982 г.)», подготвен от Министерството на външните работи на НРБ и Министерството на външните работи на СССР.

Следователно най-близките задачи трябва да бъдат интегриране и координиране на цялостната дейност по публикуване на документални извори под формата на съвместни издания, а също осигуряване на условия за бързото внедряване на специалните методически указания за този вид сборници в национален мащаб след утвърждаването на съгласувания проект.

Бележки

1. Королев, Г. И. Издание исторических источников во Франции в первой трети XIX–ого столетия. — В: Труды МГИАИ, Т. 28. М., 1970, с. 551.

2. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Документы и материалы в трех томах. Сб. статии. Под ред. на С. А. Никитин, В. Д. Конобеев и др. М., 1961–1967; Българо-съветски отношения и връзки. Документи и материали. В три тома. Сб. Под ред. на Хр. Христов, Л. Б. Валев и др. С., 1977–1983; Българо-съветски отношения (1944–1982). В 4 тома. Сб. Ред. колегия М. Иванов (председател на българската част), В. Велчев, Т. Добриянов, Д. Пейков, Г. Стоянов, В. Ф. Малцев (председател на съветската част), В. Ф. Грубяков, Б. В. Панов, П. П. Севостиянов, Р. В. Сушкина, А. А. Колесников. Изд. на Министерство на външните работи на НРБ, Министерство на външните работи на СССР, 1969–1985 г.; Под знамето на Октомври. Документи и материали. 25 октомври (7 ноември ) 1917–7 ноември 1923 г. В 2 тома. Под ред. на М. Димитров, В. Филипова, Н. Белоусов, А. Д. Педосов, К. С. Кузнецова, Л. И. Жаров. 1981; Чешко-български революционни отношения (1923–1939 г.). Съст. Б. Димитрова, Р. Цачев, В. Налбантова, Л. Кубатова, Ел. Сикорова. Изд. на Централния държавен архив в Прага, 1981; Документи и материали по история на българо-полските отношения (1918–1970 г.). Сб. Под ред. на А. Наков (отг. ред.), Б. Матеев и др., В. Балцерак (отг. ред.) и др. Т. 1 и др.

3. Правила за обнародване на писмени извори за българската история (XVIII–XX в.). Съст. К. Възвъзова-Каратеодорова, К. Георгиев, Кл. Жечева, Д. Коен. Изд. ГУА при МС, БАН, НБКМ. С., 1981, с.111.

4. Подготовка совместных научных документальных изданий. Организация и методика работы. Методические рекомендации. Проект. 61 м. с.

5. Българо-съветски отношения. Документи и материали (1977–1982 г.). Т. 4. Под ред. на М. Иванов и др., В. Ф. Малцев и др. С., 1985, 748 с., док. 192.

6. Чешко-български революционни отношения (1923–1939 г.). Прага, 1981.