Организация на силите за опазване на обществения ред в Източна Румелия (1879–1885)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автори: Стефан Симеонов, Радослав Радев

Дизайн: Давид Нинов

София, 2017

Темата за изграждането и развитието на източнорумелийските служби за обществен ред не е новост в българските исторически текстове. Въпросът за жандармерията и полицията, макар и разгледан на фона на политическата и военната история, остава предизвикателен с това, че все още са твърде малко авторите и трудовете, които влизат в рамката на организацията и управлението на службите за обществен ред в Източна Румелия(1). Полицията и жандармерията, в област със специфичен статут и близки по съдържание служби, остават все още твърде непознати. Разглеждайки службите за обществен ред в Източна Румелия на фона на държавно-политическата система и на парламентарната практика за тяхното изграждане, чрез голям обем от архивни документи, паралелно с публикации за проблема, се осветляват детайли от организацията и дейността на полицията и жандармерията.

* * *

Берлинският договор от 1878 г. предписва условията за съществуването на българските територии. В сферата на сигурността и обществения ред договорът постановява, че султанът има право да брани границите на областта по суша и море, вътрешният ред да се поддържа от жандармерия, подпомогната от местната милиция, при устройството на органите за опазване на реда да се отчитат религиозните особености и «никак да не се употребяват» нередовни войски — башибозуци и черкези(2). Закрепването на реда след Берлинския конгрес става в трудни условия за временното руско управление. Самата окупация е съкратена от 2 години на девет месеца от датата на ратифицирането на договора, разделил българските територии. През това време руските власти не само не губят правата си за администриране, а дори активизират своята дейност. Най-напред те подпомагат създаването на гимнастическите дружества в Княжеството и Източна Румелия(3). С Журнално постановление от 2 август 1878 г. регламентират връщането на турските бежанци, уличени в престъпления, създаване или оглавяване на разбойнически банди, като се предвижда «запознаване» с военен съд, който да предотврати разправата и самоуправството по места. С помощта на русите се увеличава броят на българите в администрацията и силите за ред и сигурност. Като цяло руското управление се стреми към формиране на гражданско управление, което да възпрепятства коренни промени в устройството, полагани отвън с цел оказване на негативно влияние върху българския облик на областта.

До приемането на Органическия устав на 14 април 1879 г. и установяването на Алеко Богориди за главен управител в областта, управлението на полицията и като цяло административното управление в освободените български земи са сходни. Управлението и организацията на полицията е въз основа на Временните правила за устройство на полицията в Княжество България, утвърдени от княз Дондуков и публикувани във в-к Марица в Пловдив(4). Ръководители на полицията са губернаторите, окръжните началници и полицмейстери. В Пловдив, определен за столица на областта, за вицегубернатор е назначен Тодор Бурмов. За полицмейстер на града е назначен руският офицер Соколовски. Първият щат на полицията в Източна Румелия е утвърден на 14 септември 1878 г.(5) (Таблица № 1). Полицейската стража по това време изпълнява редица задачи, които нямат пряко отношение към полицейската служба: оказва помощ при придвижването на руските войски при евакуацията от българските земи, съдейства на гражданските власти и на множество български бежанци от Одринско.

Таблица № 1

Временен щат на полицейската стража
Сливенска губерния
Пловдивска губерния
Общо
Полицмейстер
1
1
2
Помощник-полицмейстер
1 пристав
2–ма пристави
3
Пристави в окръзите
7
5
12
Старши конен
10
18
28
Младши конен
66
149
215
Старши пеши
20
37
57
Младши пеши
132
300
432
Общо
237
512
749

На 18 септември 1878 г. в Цариград се събира международна комисия за Източна Румелия(6). Руските комисари, включени в нея — полковник Шепелев и княз Царетелев, отстояват позицията да бъдат назначени главен управител и офицери от милицията и жандармерията от Османското правителство, преди да бъде приет Органическият устав. Самото обсъждане на проектоустава преминава в нажежена обстановка, особено когато се третира материя, свързана с обществения ред и сигурност. Значителни спорове възникват при обсъждането на чл. 6 от глава 1–ва, «Публично право на областта», с предложението офицерите да бъдат рекрутирани в милицията и жандармерията от турските военни училища. По тази причина руските делегати отказват да приемат проекта. В крайна сметка е приет компромисният вариант, според който жителите от областта могат доброволно да служат в армията, при положение че не са в списъците на резервистите и милицията. Според предложения чл. 7 султанът има право да назначава не само главния управител и старшите офицери на милицията и жандармерията, но и цялата висша администрация, което застрашава крехката автономия на областта. В крайна сметка, в последната редакция се запазва смисълът на текста, но за главен секретар, който е първи помощник на генерал-губернатора и директор на вътрешните работи се предлагат трима кандидати. Ако султанът не направи своя избор между тях, генерал-губернаторът сам назначава своя помощник. На Дирекцията на вътрешните работи непосредствено са подчинени жандармерията, окръжните управители, градската и селската полиция и полицейските комисари. В правомощията на главния управител влиза правото да вика турски войски при заплаха.

За разглеждания начален стадий на развитие на полицейската институция службите за обществен ред изпитват дефицит на подготвени кадри и хора с опит. Българи по време на османското владичество не са допускани на служба в турската полиция и затова се очертава проблем пред българина, назначен на полицейска служба, но успява да докаже, че я носи с желание. Факт за това са наградени жандарми и отказан дар от същите за прикриване на престъпление и недопускане пътуване на лице вън от областта без съответния документ. Посочените случаи са отразени във вестник «Марица» през месец февруари и май 1879 г.(7)

От 1 март 1879 г. българската земска войска се преименува на Източнорумелийска милиция и жандармерия. На 11 април същата година началникът на милицията и жандармерията издава предписание населението да бъде организирано за провеждане на военно обучение(8).

Приемането на основния закон на Източна Румелия де факто създава нова организация на полицейската служба. С прокламацията на Александър II до българите от Източна Румелия за недопускане на турски гарнизони се поставя необратим процес на побългаряване на институциите и администрацията в областта. Новата организация се извършва на 12 май 1879 г. с преструктуриране на силите за ред и сигурност(9). Жандармерията обхваща 12 пехотни роти, една конна рота и полуеcкадрон, всичко 1500 жандармеристи. Още от образуването на жандармерията през Временното руско управление от ген. Столипин в личния й състав преобладават българите(10). Даже за началник е предложен, без да бъде назначен, Тодор Кесяков, който ще оглави Дирекцията на правосъдието. Със заповед от 28 май 1879 г. за началник на войските на милицията и жандармерията на Източна Румелия е назначен генерал Виталис. На 12 юни за инспектор на жандармерията е назначен полк. Бортвик(11). Поради некомпетентност Виталис е сменен от ген. Щрекер. На 25 август 1879 г. той подписва заповед, с която известява, че «добрият ми другар генерал Виталис, след като устрои Милицията и Жандармерията, повика се назад и Н. В. Султанът благоволи да ме назначи за негов наследник»(12).

С френско съдействие са назначени и други чужди офицери, между които и капитан Мерсиние. За главен секретар и директор на вътрешните работи е назначен Гаврил Кръстевич(13). На 15 май 1879 г. в Пловдив пристига Алеко Богориди да заеме поста на главен управител и представител на Султана в областта. От руска страна остават трима помощници на ген. Столипин, които приключват делата на Временното руско управление. През май са назначени и окръжните управители (префекти). Между тях фигурират имената на Тодор Икономов — на Сливенски окръг, и Нестор Марков на Старозагорски, които по-късно са министри на вътрешните работи в Княжество България. Успоредно с висшата администрация се назначават префектите и околийските началници, като някои са назначени още по времето на Временното руско управление, а през юни 1879 г. със заповед на главния управител са назначени и представители на малцинствата(14).

Таблица № 2

Префекти (окръжни управители)
Назначени от Временното руско управление
Назначени от главния управител
Пловдив
Теофан Райнов
Александър Екзарх
Татар Пазарджик
Георги Бенев
Георги Бенев
Старозагорски
Киряк Мочура
Нестор Марков
Сливенски
Тодор Икономов
Тодор Икономов
Бургас
Иван хаджи Петров
Иван Хаджипетров
Хасково
Нестор Марков
Теофан Райнов
Околийски началници
Назначени от Временното руско управление
Назначени от главния управител
Станимака
Янко Куртович
Янко Куртович
Овчехълмски (Голямо Конаре)
Н. Начев
Сребро поп Стойновски
Рупчоски (Широка Лъка)
Григор Попов
Мехмед бей
Карлово
Иван Найденов
Иван Найденов
Перущица
Тодор Милков
 
Пловдив
Петраки Аврадаля
Н. Власаков
Татар Пазарджик
Димитър Станов
И. Мишайков
Ихтиман
Сребро поп Стойновски
Никола Начев
Панагюрище
Шишеджиев
П. Павлов
Стара Загора
Петър Иванов
Т. Манев
Чирпан
Никола Иванов
Никола Иванов
Казанлък
Димитър Стамболов
Петър Иванов
Нова Загора
Петър Едрецов
Михаил Коларов
Хасково
Христо Попов
Д. Душанов
Харманли
Христо Златаров
Г. Белчев
Кърджали
Халил бей
Халил бей
Хаджи Елес (Борисовград)
Душанов
И. Кочев
Сливен
Михаил Греков
Петър Едрецов
Ямбол
Иван Цанков
Михаил Греков/Иван Цанков
Котел
Павел Дагоров
Кръстю Байчев
Казъл Агач (Елхово) Бургас
Атанас Илиев
Атанас Илиев
Бургас
Йово Воденичаров
Балас Бишди
Анхиало — Месемврийска
 
Димитрис Паскалиди
Айтос
Михайл Коларов
Селим Ефенди
Карнобат
Мехмед бей
Павел Дагоров
Кричим
 
Т. Милков
Пещера
 
Христо Попов
Каваклийска (Тополовград)
 
Димитрис Хурмуриади

Със заповед по войските на Милицията и жандармерията № 29 от 27 юни 1879 г., на основание чл. 9 от Органическия устав на Източна Румелия, за формирането на жандармерията е представен личният състав на офицерите и количеството жандармите по окръзи, а административно-полицейското организиране на обла приключва през юли 1879 г.

Таблица № 3

В ЩАБЪТ НА ЖАНДАРМЕРИЯТА
Правителя на канцелярiята (с чин поручик)
Цареградскiй
Помощника на казначея с чин капитан
Чомаков
Заведующ Обмундированiето на Жандармерiята поручик
Муткуров
В РОТИТЕ НА ЖАНДАРМЕРИЯТА
БУРГАСКИ ОКРЪГ
Командир роти Капитан
Коростьiльов
Поручик
Войтишенко
Поручик
Ширинскй
Подпоручик
Милкович
Подпоручик
Кондос
СТРОЗАГОРСКИЙ ОКРЪГ
Командир роти Подпоручик
Василев
Подпоручик
Паница
Подпоручик
Сарафов
ХАСКОВСКИЙ ОКРЪГ
Командир роти Поручик
Реут
Поручик
Михнеевич
Подпоручик
Гошев
Подпоручик
Недов
Подпоручик
Павличев
Подпоручик
Мехмед-Ефенди
СЛИВЕНСКИЙ ОКРЪГ
Командир рота Поручик
Теодор Николаев
Подпоручик
Никола Нинов
Подпоручик
Стефан Кънчев
Подпоручик
Муса-Ефенди
ТАТАР — ПАЗАРДЖIЙСКIЙ ОКРЪГ
Командир рота Капитан
Не се чете
Поручик
Верчинский
Подпоручик
Васкевич
Подпоручик
Соколов
Подпоручик
Попов
ПЛОВДИВСКИЙ ОКРЪГ
Командир рота Капитан
Бузановский
Поручик
Бодюй
Подпоручик
Христов
Подпоручик
Петров
ПОДВИЖНА ЖАНДАРМЕРИЯ
Командир рота Капитан (зачеркнато)
Райкович
Поручик
Матрасенко
Поручик
Не се чете
Поручик
Не се чете
Състав на нижните чинове в горепосочените роти
Бургаски окръг пеши — 200, конни 100
Общо 300
Старозагорски окръг пеши — 100, конни 20
Общо 120
Хасковски окръг пеши — 180, конни 50
Общо 230
Сливенски окръг пеши — 100, конни 40
Общо 140
Татарпазарджишки окръг пеши — 180, конни 80
Общо 260
Пловдивски окръг пеши — 120, конни 80
Общо 200
Всичко 950 пеши, конни 410
Общо 1360

Създадената жандармерия, разделена на окръжна и подвижна, встъпва в ролята си на полиция. Съвместно с полицейските агенти, пъдарите, кметовете и полицейските комисари (които изпълняват функциите на пристави) опазват обществения ред и следят за изпълнението на законите и издадените полицейски правила. Надзорът, който извършват органите на жандармерията, обхваща цялата територия на Източна Румелия. По отношение на дисциплина, обучение и всичко свързано с администрацията, тя е под прякото ръководство на началника на милицията и жандармерията. Това, което ги разграничава, е управлението на полицейската служба от административната или съдебната власт, която освен опазване на обществената безопасност и ред, включва разследване на престъпления. При необходимост чрез административната власт жандармерията има право на съдействие от постоянната част на милицията (изразено в Княжеството като съдействие, оказвано на полицията от войската).

Окръжната жандармерия изпълнява задачи в окръга, в чийто център е седалището на ротния командир. Ротите се разделят на секции или отдели с офицер със седалище в центъра на околията. Секциите или отделите се делят на бригади, начело с бригадири със седалище в по-голямо населено място.

Подвижната жандармерия в Пловдив действа като градска полиция и се състои от конни и пеши жандарми. При необходимост подвижната жандармерия, начело на която стои офицер, оказва съдействие на администрацията в територията на цялата област. В столицата, която освен това има права на окръг, съществува окръжна жандармерия. Офицерите се назначават от Султана, за разлика от низшите чинове, вахтмистър, квартирмейстер и десетник (бригадир), които се назначават от Алеко Богориди. За назначаване в чин бригадир е показателна заповед № 63 от март 1881 г. «По предложение на инспекцията на жандармерията, назначавам в чин конен бригадир в Т. Пазарджишката жандармерийска рота пеши рядовой жандарм от същата рота...»(15) Подборът на нисшите чинове е предимно от офицери, служили в милицията, спазвайки правилника за израстването в чин. Чуждестранните офицери се рекрутират в жандармерията чрез контракт. Интерес представлява и заповед № 2 от 3 януари 1880 г. с която «по приказа на Генерал Губернатора от 24 декември Георги Костов, офицер от турската армия, назначава се подпоручик в Жандармерията»(16). Задължителният срок за служба на редовите жандарми е 25 години. Изискванията за назначаване са добро поведение, освидетелствано чрез документ, и физическо здраве, което установява лекар. След полагане на клeтва жандармите постъпват на служба.

Жандармерията е поставена под ръководството на префектите и околийските началници, като в околийските центрове за помощник на околийския началник по опазването на реда има и полицейски комисар. Отношенията между комисарите и жандармерията, както и техните функционални задължения при изпълнение на служба са регламентирани по-късно със закон. До въвеждането на закона на 26 януари 1883 г. полицейският комисар има сходни функции с полицейския пристав.

Таблица № 4

Офицери
Турски лири годишно
Ниски чинове
Гроша годишно
Полковник
480
Вахтмистър
4800
Подполковник
360
Квартимейстер
4000
Майор
300
Бригадир
3600
Капитан
192
жандарм 1–ви разряд
3000
Поручик
156
жандарм 2–ри разряд
2640
Подпоручик
132
   

Разглеждайки длъжностите, броя на чиновниците и месечното възнаграждение на полицейското управление в Пловдив, през 1880 г. се придобива ясна представа за полицията в столицата на Областта(17).

Таблица № 5

Означения/длъжности
Число на чиновници
Месечно възнаграждение
Сума (гроша)
Полицмейстер
1
2500
2500
Помощник-полицмейстер
1
1200
1200
Писар
1
800
800
Писари за ..........
2
500
1000
Участъкови комисари на железниците
6
700
4200
Комисар на станцията
1
700
700
В заплатата на комисарите влиза цената на униформата, която трябва да си правят сами.
Тайни агенти
6
600
3600

След конституирането на редовните общински съвети в градовете и селата на Източна Румелия пред централната власт в Пловдив се поставя въпросът за създаването на селска и градска общинска полиция, предвидена в Органическия устав. С оглед на несигурното време искането е съвсем основателно. Макар по препоръка на Щаба на жандармерията да е отхвърлено, въпросното искане остава, като нерешен проблем. В средата на юли 1880 г., след обнародване на публично-административните правилници за общинската селска полиция и за градската полиция, в началото на август, и за правата и длъжностите на полицейските комисари в началото на октомври, започва отпускане на оръжие по селата(18).

По предложение на Иван Евст. Гешов в началото на октомври 1880 г. в заседание на Постоянния комитет е разгледан правилник за правата и длъжностите на полицейските комисари. Те са под ръководството на префектите и околийските началници. За делата, свързани с градската или селската полиция, комисарите са в тесни служебни връзки с кметовете. Назначаването и отчисляването на полицейските комисари става от губернатора по предложение на директора на вътрешните дела. Отчитат се по служба ежедневно пред префекта, околийския началник или кмета. Комисарите полагат клетва за честно и вярно служене, като се задължават да обикалят поверената им територия, да бдят върху порядъка и да надзирават дейността на полицията. При обикалянето на тържищата и панаирите следят за точното изпълнение на общинските постановления за търговията. Имат надзорни функции върху поведението на затворници, безделници и просяци, състоянието на ханища и гостилници, продажбата и разпространението на отровни вещества и барута. В случай на пожар, наводнение и други бедствия полицейските комисари предизвестяват властите за предприемане на необходимите мерки и провеждат разследване за изясняване на причините им. В случай на нужда за помощ на бедстващите хора имат правото да изискат от населението помощ. Пазачите (полски и горски) се задължават да уведомяват комисарите за всичко, свързано с «тишината» в околията, като имат право да изискват помощ от командира на околийската жандармерия.

Изпълнявайки функции по разследването, комисарите са под надзора на окръжния прокурор. При получени рапорти, донесения и оплаквания за полицейски нарушения предприемат необходимите мерки, отразявани в «дневна» книга.

Втората редовна сесия на Областното събрание, открита на 13 ноември 1880 г., има изключително значение за полицията с внесените за разглеждане законопроекти за градската и селската полиция. Те са утвърдени на 25 ноември 1880 г. и влизат в действие през 1881 г., като отменят съществуващите два публично-административни правилника, които с малки промени намират отражение в приетите закони.

Разглеждайки полицията в Пловдив, е редно да отбележим някои особености, характерни и за столичната полиция в Княжеството. Полицмейстерът в столицата на Източна Румелия, който е заместван от помощник-полицмейстер, е пряко подчинен на префекта относно делата, които го свързват с общата полиция и под властта на кмета за делата от градската полиция. Под ведомството си имал няколко градски комисари, числото на които се определяло всяка година в областния бюджет. Участъковите полицейски комисари при изпълнението на длъжностите се отнасяли до полицмейстера. Последният надзиравал лично полицейската служба и посещавал писалищата на участъковите комисари.

Макар и повторение на голяма част от публично-административните правилници, двата закона — за общинската и градската полиция — регламентират въпроса за функционирането й.

От заповед № 19, издадена през януари 1881 г., до войските на Източнорумелийската милиция и жандармерия е отразено, че всяка дружина има книга, в която да бъдат вписвани преписите от приказите, които дружините получават от щаба. Книгата с приказите била задължителна и за всяка рота, ескадрон и батарея, с което приказите достигали до знанието на всички офицери от милицията и жандармерията(19).

Жандармерията и особено полицията, т. е. администрацията в автономната област, в сравнение с Княжеството остава престижна и авторитетна институция. Деполитизирането на службите за обществен ред в Източна Румелия, за което има принос и Г. Кръстевич с високото си юридическо образование, изиграва безспорно положителна роля. Това потвърждава и архивната документация, като показателна за това е Заповед № 9 от 2 май 1881 г. «... никой от членовете на Жандармерията или от постоянните кадри на Милицията не може да бъде избран депутат в Областното събрание, нито пък може да бъде избираеми. Лицата от тази категория трябва да бъдат съвсем вън от преговарванията...»(20).

В града, съгласно нормативната уредба, отразена в правилниците и законите, кметът и градският съвет имат власт, която е свързана с полицията. Първо, градският съвет обсъжда и приема общинския бюджет. Кметът, който изпълнява административни функции, изпълнява и решенията на градския съвет. От друга страна, той е началник на полицията в града. Функционалните задължения на кметовете в населените места намират близост именно в опазването на обществения ред. В селата кметът е началник на селската полиция. Познаването на нормативната уредба от кметовете очертава професионалната нагласа и изискванията, които стават сериозен проблем. Първоначалното налагане на три езика в областта, включително и френски, който намира приложение в ръководния състав на милицията и жандармерията, допълнително възпрепятства административната комуникация. Съставените документи на три езика — български, турски и гръцки, в правителствените разпоредби и закони е факт. Архивната документация отразява множество такива документи. Разглеждайки грамотността на кметовете и задълженията им в качеството на началници на полицията в града и селото, триезичието и правото на преобладаващото едноезично население, съгласно чл. 22 от Органическия устав да използва собствения си език очертава трудностите, пред които е изправена администрацията и в частност кметовете като организатори на полицейската служба по места. Ръководени от кмета в града са: полицейският комисар, полицейските агенти, пазванти (нощни пазачи), пожарникари (гасачи и толумбаджии) и пъдарите. Надзорът над кметовете се упражнява от околийските началници. Освен това кметът, като част от изпълнителната власт, следи за изпълнението на законите и правилниците в областта. Кметът е задължен да изпълнява заповедите, издадени от префекта, който стои начело на департамента. Кметът в селата е на подчинение на околийския началник. Селската полиция включва: нощни стражи, викача на общината (глашатай, кехая, викач, който не е включен в градската полиция) и горските или полските пъдари, според мястото, където изпълняват задълженията си.

В Третата редовна сесия на Областното събрание на 27 ноември 1881 г. д-р Янкулов представя законопроект за правата и длъжностите на полицейските комисари. В заседание на следващия ден областните представители пристъпват към разискването на законопроекта(21). Продължителни дебати възникват по чл. 1, който гласи: «Полицейский комисар, като чиновник на общата полиция, нахожда се под ведомството на префекта и околийския началник. За дела от градска или селска полиция той се намира на разположение на кмета. При това, като чиновник и на съдебната полиция, полицейский комисар изпълнява и прокурорска длъжност за дела чисто полицейски». Спорът, който възниква, е относно уточняване «помага» или «изпълнява» разпореждане на кмета. След като не е приета предложената от комисията поправка, членът е приет така, както е представен. Като цяло от парламентарната практика става ясен липсващият опит и традиции в държавното управление. Продължителни дебати възникват при разглеждане на чл. 5 със следния текст: «Полицейските комисари се представят ежедневно за дела от общата полиция пред префекта или околийския началник, а за дела от градската или селската полиция пред кмета, за да дават отчет на служебните си дела. Те от своя страна съобщават тия наставления на подведомствените си чиновници и бдят за точното им изпълнение». Членът е приет с поправката на комисията, като «подведомствени чиновници» се заменя с «агенти от градската и селската полиция». След приемането на поправката на комисията е направено предложение от Златаров за нова алинея към чл. 5, съгласно която съобщенията да се правят устно освен за дела от голяма важност. Мотивът за предложената допълнителна алинея е проблемът с неграмотността при част от агентите. Следва продължителна дискусия, при която интерес представлява изказването на Димитров за разликата между жандармерийски секционни комисари и полицейски комисари. Наумов предлага и друго изменение, което цели префектите да бъдат заменени с околийски началници, защото в малките градове има само околийски началници, а комисарите са под ръководството на околийските началници. Макар че изменението ще потуши конфликтите между префектите и околийските началници, предложените поправки от Златаров и Наумов са отхвърлени, с което чл. 5 запазва първоначалния текст.

При обсъждането на чл. 6, който гласи: «Полицейските комисари са длъжни да обикалят често поверените им окръжности, за да бдят върху тишината и порядъка и да надзирават полицията и точното изпълнение на законите и правилниците, отнасящи се до градската и селската полиция. Те обикалят тържищата и панаирите, за да бдят върху точното изпълнение на общинските постановления относително до продаването на неща за ядене и други стоки, лично посещават магазините на продавачите, проверяват точността на теглото, при продаването преглеждат качеството на стоките, чистотата и верността на теглилките и надзирават продажбата на отровни вещества, надзирават тоже ханищата, гостилниците, пивниците и други публични домове». От комисията се предлага следното изменение: «Полицейските комисари по заповед на префекта или околийския началник са длъжни да обикалят и пр.». По алинея втора от комисията са предложени поправки в текста: «Полицейските комисари надзирават тържищата и панаирите заедно с агентите на градската и селската полиция, за да бдят върху точното изпълнение на общинските постановления относително до продаването на неща за ядене и други стоки, лично посещават магазините на продавачите, за да проверяват точността на теглото при продаването, преглеждат качеството на храните, чистотата и верността на теглилките и строго пазят, за да не се продават запретените отровни вещества, освен това те бдят върху чистотата на улиците, ханищата, гостилниците, пивниците и др. публични домове».

След приетия закон жандармерията е с правно изяснени отношения с полицията. Самите парламентарни дебати при обсъждането на Законопроекта потвърждават необходимостта от регламентиране на проблемните въпроси и разграничаване на нормативното преплитане между двете служби за опазване на обществения ред. Разглеждайки парламентарната дискусия и познанията на законодателя с оглед на образователния ценз, проличава липсващият опит и празноти в «познаването» на службите за обществен ред. Самите източнорумелийски народни представители реагират на посочените слабости и аргументират направените предложения, с което, от друга страна, показват и визията на службите за обществен ред от ъгъла на очевидец, законодател и съвременник. Тук е мястото да подчертаем, че — като част от бита, културата и народопсихологията в един изкуствено създаден държавен механизъм — българският законотворец съхранява институционалната близост с Княжеството и в частност на службите за обществен ред.

В жандармерията са допускани освен българи и представители от малцинствата: турци, гърци, евреи и роми. Съгласно отпуснатия щат «една таблица, макар и съставена от щаба по-късно (1883), ни дава точна представа за националния състав на жандармерията»(22). В Пловдивски, Хасковски, Бургаски, Сливенски, Пазарджишки и Старозагорски окръг по отношение на мюсюлмани и християни са назначени за жандарми общо 1229 християни и 175 мюсюлмани, което показва истинския й български характер. В категорията «християни» не са включени гърци. Същото се отнася и за категорията «мюсюлмани». По отношение на последната категория са включени освен турци и българи мохамедани.

Разглеждайки дейността на Постоянния комитет за бюджетопроектите, обсъжданията отразяват информация за щата, длъжностите и финансовите средства, предвиждани за жандармерията и полицията. В рапорта за 1882–1883 г., в глава 38 се предлага да бъде намалена заплатата на писаря в управлението на Пловдивската полиция и увеличена на помощника на Пловдивския полицмейстер. От глава 38 става ясно, че ще бъде назначен още един писар с месечна заплата от 1000 гроша(23). Проблемите за реда и изискванията за полицията показват широк спектър от дейности, които включват по подобие в Княжеството неприсъщи функции за полицейската служба. Характерно явление е разминаването между изискванията към полицейските служители и правомощията, съчетани с практическата приложимост на закона. Познаването на полицейската служба от авторите, които представят различни събития от полицейската работа в периодичния печат и правят опити за привличане на обществено внимание и «налагане изисквания» към полицията, е факт. На фона на проблема с грамотността и население с прекъсната политическа самостоятелност за близо петстотин години и разбирането на полицейската професия изгражда обективното представяне на визията на службите за обществен ред. Дейността на жандармите е свързана и с издирване на избягали войници, явление, потвърдено от множество циркулярни писма. Последните отразяват, че след получаване на информация за избягал войник, която включва и описание на същия, жандармерията и милицията предприемат съвместни действия за залавянето му. За подготовката на жандармерията, както и изградената практика за това отразява заповед № 195 от 29 май 1884 г. по войските на източнорумелийската милиция и жандармерия, съгласно която «Утре по случай рождения ден на Н. И. В. Султана заповядвам да не се произвеждат строеви и писмени занятия от Милицията и Жандармерията в Пловдивски гарнизон»(24).

Преназначаванията от милицията в жандармерията и обратно са били честа практика, което се потвърждава от множество заповеди, съхранени във военните архиви. Интерес представлява и различното в политическата стабилност в Източна Румелия в сравнение с Княжеството. Политическите борби не достигат мащаба и измеренията в Княжеството. Липсва и необходимостта от диктаторски режим за просперитета и утвърждаването на новия, постепенно насищан с български дух и съдържание институционален и политически живот, свързан с името на Стефан Стамболов.

Проблемите на жандармерията продължават и в навечерието на провъзгласяване на Съединението, което потвърждава документ на Върховното съдилище за административни разпри относно възникнал спор между Пловдивската окръжна комисия и австрийски поданик за постройката на казармата на Пловдивската окръжна жандармерия(25).

Още в началото на 1885 г. събитията изпреварват действията на правителството за противодействие на съединистката акция. Създаденият Български таен централен революционен комитет в Пловдив с главен организатор Захари Стоянов и мрежата от комитети в провинцията засилват събитията за Съединението. Разглеждайки службите за обществен ред, трябва да се спомене тайната полиция на БТЦРК, която е и част от полицията на територията на Източна Румелия. Съгласно Устава на комитета Тайната полиция се избира от решителни и верни юнаци, като всеки комитет, както и централният, има тайна полиция, длъжна: да нагледва тайно делата на революционерите-работници в града си и да ги съобщава на центреността на тайната поща, както да шпионира правителствената полиция и да извършва наказанията, като смъртните присъди стават само по заповед на Централния комитет(26).

На фона на регламентираната дейност на тайната полиция от Устава на БТЦРК е редно да посочим и тайната полиция на правителството. Иван Стоянович, член на Централния комитет, пише в спомените си, че «... правителството основа една тайна полиция, назначението на която беше да ни следи и да върви по стъпките на нашите хора, които ни служеха за връзка с провинцията и да ги арестува. Начело на тази полиция бяха поставили Константин Тодоров, бесарабец, бивш опълченец, смел и голям гешевист. Той със своите агенти се въртеше навсякъде, където отиваха или се събираха наши хора»(27).

Трудно е да приемем, че Източна Румелия е българска държава със своя българска нормативно изградена служба за опазване на обществения ред, т. нар. «порядък» с предписания на Берлинския конгрес, закрепени в основния закон, наречен Органически устав с оглед на това, че остава под политическата и военната власт на Султана. От друга страна, е напълно приемливо това, че областта запазва българския облик и «старанието» за близост в законодателството през цялото време на съществуване в областта. Ролята на българския законодател в събранието и Постоянния комитет е факт, с който институциите поддържат курс за запазването на българския облик на областта, включително и по отношение на службите за обществен ред. Проявената колебливост и раздвоение на полицията и жандармерията в навечерието на Съединението е логически обоснована от желанието за запазването на статута на областта съгласно закрепен нормативно международен акт.

Интерес представлява и чл. 459 от Органическия устав, който гласи: «Когато се случи да се появят въоръжени чети, които турят в опасност здравината на някое място, гдето не седи някой административен чиновник, Жандармерията тоя си час се разпорежда както трябва, за да закриля живота и имотите на гражданите, със задължение да обади за това незабавно. За да отпъди някое нападение или за да гони смутителите, тя може да повика местните полицейски, тогава тя по право им командува». Цитираният чл. 459 регламентира отчасти действията на жандармерията в борбата с разбойничеството и искането на съдействие от полицията. На фона на разбойническия проблем чл. 459 може да бъде разгледан в два аспекта — от една страна, е проблемът с разбойничеството и от друга — с оглед специфичния статут на областта, при което действията на въоръжените чети за постигане на Съединението между двете български държави могат да бъдат възпрепятствани от жандармерията и полицията като служби за опазване на обществения ред. Разглеждайки и амбицията на турското население за «съединение» с Османската империя и желанието на някои от Великите сили за «присъединение» на Южна България чрез постепенно турцизиране, Полицията и Жандармерията се изправени пред изключително сложен казус.

Ограничаването на съединистката акция от страна на правителството закъснява. Кореспонденцията между префектите и Главния секретар и директор на вътрешните дела, както и множество други документи потвърждават колебливостта в действията на правителството и поемане на отговорност от длъжностните лица за твърди мерки срещу съединистката акция. Показателно затова е писмо от главния секретар Н. Начов до префекта П. Димитров в Пловдив за изпращане на милиция и жандармерия в с. Голямо Конаре от 14 август 1885 г. «Прибавям, че запитването, което ми правите в края на горния Ви рапорт, дали жандармите трябва да употребят оръжие в случай на съпротива от страна на смутителите конарци, се решава от чл. 51 на Притурката № 15 на Органическия устав.»(28) С такива действия, отразени и в други документи в навечерието на Съединението, жандармерията и полицията остават назад във времето за противодействие със сила и оръжие. Въпросната слаба активност, допусната от службите за обществен ред в противодействие на административното и териториалното обединение на българските земи — нарушениe на международен договор, обяснява всъщност и облика на разглежданите служби. Последвалата сръбско-българска война и включването на Южна Румелия и частност жандармерията и полицията, като част от последната е и администрация, напълно потвърждава облика на румелийските служби с това, че не желаят да бъдат румелийски. Инерцията на събитията довежда до заграбване на оръжие в Чирпан, дело на комитетски дейци, «като за модел е взет начинът за въоръжаване на четата на някогашния атаман от Кресненско-Разложкото въстание А. Калмиков»(29). Проведени са и демонстрации, чийто подтекст е обединение на българските земи. На 5 септември 1885 г. Продан Тишков (Чардафон) потегля с въоръжена чета от Голямо Конаре към Пловдив. Другото лице, което е начело на дружините от Пловдив, е майор Д. Николаев. След това конакът е превзет и е арестуван Гаврил Кръстевич — Главният управител. Временното правителство, което е образувано, с председател д-р Георги Странски, подпредседател д-р Ст. Чомаков и членове: З. Стоянов, Д. Николаев и Ст. Муткуров, обявява с прокламация към народа — Съединението на Княжеството и Източна Румелия.

* * *

Основна задача на правителството в Княжеството, което приема Съединението с манифест на княз Александър на 8 септември, е уеднаквяването на функциите и дейностите на администрацията в съединените територии. Първите стъпки за постигане на административното унифициране са замяна на администрацията в окръзите и околиите от областта с подобната от Княжеството. Въпросният процес на синхронизиране на администрацията достига пълно сливане след Сръбско-българската война, а приносът на службите за обществен ред както от страна на Княжеството, така и от страна на Източна Румелия е неоспорим.

Макар и останали в сянка на героизма на българския войник, службите за обществен ред изиграват своята роля за утвърждаването на българската държавност и оправдават с практически действия българския дух, който запазва Източна Румелия като област с български облик.

През януари 1886 г. с Княжески Указ жандармерията от Източна Румелия е трансформирана в полицейска стража. Разформироването на жандармерията от областта поставя и ново начало по отношение на териториалния обхват на действие на службите за обществен ред и формиране на самостоятелно управление на полицията в областта, но дистанцирано от Високата порта. На 19 февруари 1886 г. е подписан мирен договор между Сърбия и България, с което е прекратена и войната между двете съседни балкански държави. Полицията (жандармерията) от областта, която вече е преобразувана в полицейска стража, постепенно се уеднаквява с полицията от Княжеството.

Бележки

1. Наименованието Източна Румелия, предложено от Дизраели, е свързано с дълготрайното използване на региона — белербейство Румелия, което след поредната административна реформа в Османска Турция след 1864 г. не се появява повече. За областта са писали: Е. Стателова, М. Стоянов, П. Павлов, И. Козненко, М. Палангурски, Ж. Назърска, С. Симеонов и др.

2. Русия и възстановяването на българската държавност (1878–1885). С., 2008, с. 114–115.

3. Митев, Й. Съединението. С., с. 61.

4. Симеонов, С. Полиция и закон. Документален сборник за устройството на полицията в България. С., 1996, с. 22.

5. Симеонов, С. Организация на службите за опазване на обществения ред в България (1879–1991). C., 2011, c.71–72.

6. Членове на въпросната комисия били следните представители на Великите сили, които участвали в подписването на Берлинския договор: Алексей Николаевич Церетелев, Александър Александрович Шепелев за Русия, Хенри Дръмонд Уолф и лорд Дънамор — за Англия, Бениамин Калаи — за Австро-Унгария, А. фон Брауншвайг — Германия, А. Вернони — за Италия, барон М. дьо Ринг и Кутули-Дорсе — за Франция, Асим паша и Абро ефенди за Турция.

7. Симеонов, С. Организация на службите..., с. 72–73.

8. История на България в 8 тома. Под ред. Д. Зафиров. С., 2007, електронно издание, 11. 02. 2015.

9. Изграждането на милицията тук не се разглежда.

10. Митев, Й. Съединението..., с. 65.

11. ДВИА, ф. 42, oп. 1, а. е. 1, л. 30.

12. ДВИА, ф. 42, oп. 1, а. е. 1, л. 46.

13. Стоянов, М. Когато Пловдив беше столица. С., 1973, с. 36–37.

14. Симеонов, С. Организация на службите за опазване на обществения ред в България. С., 2011. с. 83–84.

15. ДВИА, ф. 42 п., oп. 1, а. е. 9, л.11.

16. ДВИА, ф. 42, oп. 1, а. е. 5, л. 17.

17. ДВИА, ф. 42 п., oп. 1, а. е. 67, л. 2.

18. Колев, В. Общините в България 60–80–те години на XIX в., ИФ–94, 2006, с. 153–154.

19. ДВИА, ф. 42 п, oп. 1, а. е. 9, л. 9.

20. ДВИА, ф. 42, oп. 1, а. е. 9, л. 27.

21. Стенографски дневник на Областно събрание, Трета редовна сесия, xxxiv з., 28. II. 1881 г.

22. Митев, Й. Съединението, с. 64.

23. Дневници. Областно събрание, 3 PC 1881 г., с. 66.

24. ДВИА, ф. 42 п., oп. 1, а. е. 34, л. 91.

25. ДВИА, ф. 42 п, а. е. 36, л. 33.

26. Съединението 1885. Сборник от документи 1876/1886 г., с. 260–264.

27. Симеонов, С. Организация на службите за опазване на обществения ред в България (1879–1991). С., 2011, с. 98–99.

28. Съединението 1885. Сборник от документи 1878/1886 г. С., 1885, с. 343.

29. Палангурски, М. Княжеството 1879–1911 г. С., 2013, с. 117.

Използвани архиви и документи

1. Държавен военноисторически архив — Велико Търново;

2. Инв. № 8373. Органически устав.

3. Фонд 42, оп.1, а. е. 1, 4, 5, 9, 34, 36, 67, 74.

4. Дневници. Областно Събрание, 1881 г.

5. Стенографски дневник, Областно събрание, Трета редовна сесия.

Литература

1. Атанасов, Щ., Д. Христов. Б. Чолпанов. С., 1959.

2. Георгиев, В., Ст. Трифонов. История на българите в документи. Т. 1, 1878–1944 г. Част 2, 1878–1912 г. Българите в Македония, Тракия и Добруджа. С., 1996.

3. Козненко, И. Руската дипломация и формирането на българската държавност след Освобождението. С., 1982.

4. Колев, В. Общините в България (60–те и 80–те години на XIX век).

5. Манолова, М. Русия и конституционното устройство на Източна Румелия. С., 1976.

6. Митев, Й. Съединението. С., 1980.

7. Назърска, Ж. Източнорумелийска милиция (1879–1885). — История, 1995, кн. 2.

8. Павлов, П. България и българите. С., 2009.

9. Палангурски, М. Нова история на България. Княжеството 1879–1911. С., 2013.

10. Русия и възстановяването на българската държавност (1878–1885 г.) С., 2008.

11. Симеонов, С. Организация на службите за опазване на обществения ред в България (1879–1991). С., 2011.

12. Симеонов, С. Полиция и закон. Документален сборник за устройството на полицейската институция 1877–1947. С., 1996.

13. Стоянов, И. Когато Пловдив беше столица. С., 1973.

14. Съединението 1885. Сборник от документи 1878/1886 г. С., 1885.