Регестите — преходна форма при описанието на архивни документи и тяхното публикуване
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова
Автор: Андриана Нейкова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2006
Главната задача на архивистите като пазители на националното документално богатство е съхраняването на всеки уникален документ, за да достигне до бъдещите поколения в оригинален вид, макар и частица от духовната култура на миналото. Същевременно, не по-малко важна задача на сегашния етап е възможно най-широкото използване на документалното наследство както за научни изследвания, така и за обществено популяризиране.
Въпреки че на пръв поглед тези задачи си противоречат, именно чрез тяхното правилно решаване се реализира на практика информационната, научната и културната дейност на архивните учреждения. Умението да се ценят, съхраняват и използват писмените исторически паметници, грижата за съвременните документи като исторически извори в бъдещето, са характерни показатели за културните традиции на всяко общество.
Както е добре известно, използването и публикуването на архивните документи се осигурява на първо място чрез тяхното предварително описание. Резултатите от работата по самото описание се отразяват в различни по вид справочници, които в своята съвкупност изграждат системата на научно-справочния апарат на архивите. Тази зависимост обуславя необходимостта от продължаване на усилията в търсенето на нови методи и форми за усъвършенствуване не само на архивните справочници, но и на публикациите на документи.
Предмет на настоящото съобщение са възможностите за евентуално използване на описанията на архивните документи от систематичния каталог при подготовката на регести, т. е. публикуване на документи в съкратен вид. Целта е да се обоснове идеята за характера и значението на регестите като преходна форма между архивния каталог и публикуването на документи.
Свързването на работата по описанието на архивните документи с тяхното публикуване ще подпомогне в значителна степен предимно научните изследвания. Чрез подготовката и издаването едновременно на серии от документални сборници и регести по определени теми ще се очертаят максималните параметри на достъпната за използване документална изворова база. По този начин на изследователите ще бъде осигурена предварително информация за вида, местонахождението и съдържанието на интересуващите ги архивни документи и материали, а също и текстовете на основните извори.
Този подход при издирването, проучването и публикуването на документалните извори е напълно оправдан.
За разлика от много други страни, документалните извори за българската история все още не са публикувани цялостно и комплексно, в многотомни серии. Въпреки усилията и различните опити на заинтересуваните ведомства в тази насока, организационните проблеми засега остават непреодолими.
От друга страна, все по-често се предприемат изследвания, които изискват проучването на стотици хиляди документи, намиращи се не само в страната, но и в чуждестранни архивохранилища, библиотеки, музеи. При това положение е особено необходимо да се осигури цялостно издирване и публикуване на документалните извори като важно условие за реализиране на съответните научни изследвания. Научно-справочният апарат на българските архиви като една съвременна информационно-търсеща система, която започна да се усъвършенствува и по пътя на автоматизирането, е надеждно средство за решаването на подобна задача. А специално систематичният каталог, по наше мнение, би могъл целенасочено да се използва и при съкратеното публикуване на архивни документи под формата на регести.
Засега тази идея бихме могли да подкрепим със следните аргументи. Първо, обектът на описание и публикуване в случая е един и същ — архивните документи във връзка с определена тема. Трябва да отбележим, че имаме пред вид документите от ново и най-ново време, които се характеризират като масови извори. Средновековните актове и летописи (хроники) не се разглеждат, въпреки че появата на регестите (от лат. regesta — списък, систематизиран опис на документи) преди повече от три столетия е била свързана с тези извори. Ето защо, относно еволюцията на възгледите за регестите и богатия практически опит по съставянето и използването им вече съществуват редица изследвания както на историци, така и на архивисти(1).
Не е случайно, че още през 60–те години в Съветския съюз се отделя специално внимание на регестите като един от начините за съкратено публикуване на документални извори. Заслуга на съветските архивисти и археографи са идеите за по-широко използване на регестите при публикуване и на съвременни документи или като приложение в документалните сборници, с цел да се използват издирените документи, които няма да се публикуват изцяло(2). Тези теоретични виждания са регламентирани в съветските археографски правила от 1969 г.(3) У нас въпросите на регестите се поставят доста по-късно и са сравнително слабо разработени(4). Поради това обстоятелство, практическият опит засега също е скромен. Все пак, в най-новите методически указания на регестите е отделено необходимото внимание с оглед на тяхното използване при съкратеното публикуване на архивни документи за българската история от периода (XVII–XX в.(5).
На второ място, каталозите, както и регестите, спестяват време и труд на специалистите при издирването на интересуващите ги архивни документи и материали, които най-често са разпръснати в различни хранилища или публикувани в разни издания. Следователно, тяхното предназначение е сходно — приближават учените до иначе трудно обозримите днес вече документални масиви.
Трето, изискванията към описателната статия в каталога и към регеста за предаването на съдържанието на документа в съкратен вид до голяма степен съвпадат. Основното е описанията и регестите да бъдат надеждни, т. е. точни и пълни, тъй като неизбежно носят отпечатъка на средата и специалиста, който ги е създал. Предубеждението, че и най-добре съставеният регест не може да замени пълния текст на документа е реакция именно срещу недостатъците на работата по разкриване на съдържанието на архивните документи.
Четвърто, и в двата случая се посочват необходимите контролно-справочни сведения (легенда) към документите.
Естествено, съществуват и известни различия. Описанието на документите определено е насочено към унификация и формализация за отделните видове, съгласно възприетите принципи и методи на работа в българските архиви(6).
При съставянето на регести изпъква, поради своята по-голяма подробност, съдържанието на документа. Също така задължително се запазва последователността на изложението в самия документ:
Например: «... със сведения за образуването на революционния комитет в Стрелча, за идването на Георги Бенковски и имената на участвуващите дейци, за избухването и хода на въстанието, както и за жестокото му потушаване»(7).
Тъй като в изданията с регести систематизацията е най-често по хронологичен или географски признак, първият по ред елемент в заглавието на отделните регести е съответно датата (по дни, месеци и години) или мястото на събитието:
Например: «Док. № 995 — 1909, януари 3, Панагюрище — Заявление с приложение на Лука Куртов Пъков до Градското общинско управление в Панагюрище»;
«Док. № 996 — 1909, януари 23, София — Прошение от Никола Стоянов до Народното събрание...»(8)
В описателната статия, задължително се отбелязва видът на документа, а след това другите елементи:
Например: «Писмо от Женското благотворително дружество «Радост», В. Търново, до Министерството на народното просвещение за несъгласие със забраната жените-юристки да адвокатствуват. 12 юли 1924 г. Оригинал. Ръкопис...»(9).
Също така, при някои каталози можем да имаме и друг състав или разположение на тези елементи.
Известно е, че описанието на архивните документи при каталогизацията е подчинено на задачата за изграждане на систематичния каталог, както и за създаването на отделни тематични, именни и географски каталози. Част от тези каталози се издават от ГУА и архивите в определен тираж.
Изданията с регести на архивни документи и материали са вид документални сборници, макар в съкратен вариант по отношение на оригиналните текстове. И следователно, регестите се съставят специално за целите на публикаторската дейност. Въпреки посочените различия, считаме че резултатите от каталогизацията са намерили досега практическо приложение и при публикуването на архивните документи. Много чести са съвпаденията между описанията на архивните документи и заглавията, с които те са публикувани, т. е. т. нар. редакционни заглавия. Достатъчно е да се проследят публикациите на документи на страниците на Известията на държавните архиви и останалите исторически научни периодични издания. Същото се отнася и за сборниците с документи, особено в случаите, когато съставителите са архивисти.
Веднага трябва да се поясни, че това не е недостатък на действуващата методика, или някаква погрешна насока. Напротив, тази тенденция доказва реални възможности за още по-целенасочено обвързване на работата по каталогизацията с публикуването и използването на архивните документи.
Особено значение има обстоятелството, че систематичният каталог е динамичен по своя състав и структура справочник, с постоянно увеличаващ се информационен потенциал. Повдигнатите спорове за необходимостта и ефективността от този справочник едва ли ще окажат влияние върху същността и мястото на каталозите в системата на научно-справочния апарат на българските архиви. Нещо повече, убедени сме, че мултиплицирането на резултатите от описанието на архивните документи при тяхното съкратено публикуване ще разшири възможностите за използване на систематичния каталог. Необходимо е обаче, известно преустройство на работата по издирване, описание и публикуване на архивните документи. Най-важното условие е определянето на темите за каталогизиране и на документалните издания да се съобразява с конкретните научноизследователски задачи и нужди на социалното управление.
Бележки
1. С. Н. Валк, Регесты в их прошлом и настоящем, Археографический ежегодник за 1968 г., М., 1970, с. 22–47.
2. В. А. Кондратьев, Важный вид научно-справочного аппарата к документальным изданиям, Вопросы архивоведения, 1959, № 1, с. 93–100; Г. А. Белов, Некоторые вопросы теории и практики архивного дела, Вопросы архивоведения, 1964, № 4, с. 11; Т. В. Батаева, И. И. Корнева, М. С. Селезнев, Е. М. Тальман, Д. М. Эпштейн, К 50–летию советской археографии. Советские архивы, 1967, № 5, с. 182 и др.
3. Правила издания исторических документов в СССР, М., 1969, с. 102; Правила за издаване на исторически документи в СССР, превод от руски Ст. Славова, С., 1970.
4. К. Георгиев, Въпроси на българската археография, С., 1970, с. 162–163; Кр. Георгиева, Публикуване на документи в извлечение, регести и таблици, Сб. Научни конференции по архивознание, т. I. Материали от националната конференция по издаването на документални извори, С., 1973, с. 57–61.
5. Правила за обнародване на писмени извори за българската история (XVIII–XX В.), изд. на ГУА, БАН, НБКМ, С., 1982, с. 36–42; Методически кодекс, ч. IV, Изд. на ГУА, С., 1982, с. 563–679.
6. Методически кодекс, ч. II, Изд. на ГУА при МС, С., 1982, с. 272–273.
7. Сб. Априлско въстание 1876 г., Анотации на документи и материали, т. II, Съст. К. Каратеодорова и др., под ред. на Ал. Бурмов, С., 1955, док. № 775, с. 190.
8. Сб. Априлско въстание 1876 г., Анотации на документи и материали, т. II ..., С., 1955, с. 226.
9. Женското движение в България от Освобождението до наши дни (каталог на документи), Съст. А. Бозева, Б. Дзипалска, М. Димова, ред. С. Логодашка, Изд. на ГУА при МС, С., 1981, док. № 105, с. 24.