В. В. Фарсобин, Источниковедение и его метод. Опыт анализа понятий и терминологии, М., 1983, 229 с.

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Андриана Нейкова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2006

Съвременното състояние на терминологичните системи на отделните науки и научни дисциплини е резултат от цялостното им развитие и обособяване като самостоятелни области на знанието — със свой предмет, задачи и методи. Противоречията в областта на терминологията затрудняват не само по-нататъшното усъвършенствуване на понятийния апарат на отделните науки, но преди всичко правилното поставяне и решаване на техните теоретични и методически проблеми. Отстраняването на тези противоречия, което се постига чрез своевременното уточняване на термините и понятията в съответствие с научните постижения, допринася за преодоляване на неверните представи и за по-бързото усвояване на положителните научни резултати. Особено наложително е регулирането и унифицирането на терминологията на родствените дисциплини — както техническите, така и обществените, в национален и международен мащаб. Показателен пример в тази насока е успешното съгласуване на архивната терминология на социалистическите страни, изразено в съставянето на добре познатия и вече широко използван съвместен нормативно-терминологичен речник(1).

Подобна цел по отношение обаче на понятията, определенията и термините, свързани с предмета на изворознанието, си е поставил B. B. Фарсобин — автор на посоченото монографично изследване. Монографията се състои от девет глави, две приложения, списък на съкращения и азбучен указател. Въз основа на анализа на значителен по обем историографски материал с хронологичен обхват от XVIII в. до наши дни се разглеждат общите теоретични проблеми по регулирането и стандартизирането на понятийния апарат и неговата терминология, в частност терминологията на изворознанието, еволюцията на понятието «изворознание», ролята на класификацията в тази научна дисциплина. Съдържанието на останалата част от изложението се обуславя от многозначността на съвременния термин «изворознание», въпреки че при появата си в Русия в средата на XIX в. този термин се употребява със значение само на привеждане в известност на историческите извори и тяхното критично изучаване (с. 38). Според Фарсобин изворознанието на сегашния си етап на развитие включва следните понятия — евристика, дипломатика, палеография, текстология, историческа критика и публикуване на текстове. Същевременно, както е известно, всяко от посочените понятия има и самостойно значение като научна дисциплина не само в рамките на изворознанието, но и в системата на историческата наука. Ето защо част от предмета на изворознанието или съвпада с предмета на тези т. нар. «помощни исторически дисциплини», или се дублира на практика от тях. От своя страна взаимното проникване и включване на един отрасъл в предмета на друг е причина за някои от измененията и неустойчивостта на термините на изворознанието и на другите понятия на историческата наука. При това положение, отбелязва Фарсобин, за специалистите все още е трудно да изяснят категорично въпросите за връзката на изворознанието с останалите помощни исторически дисциплини, обект на които са също писмените исторически извори, а оттук да определят специфичните особености и тенденциите на развитие на тази научна дисциплина.

Решаването на посочената задача изисква на първо място да се направи уточнение и унификация на понятийния апарат на изворознанието. Заслуга на автора на разглежданата монография е разработването на необходимата методика за преодоляване на съществуващата многозначност на понятията, определенията и термините, включени в предмета на изворознанието. Конкретното прилагане на методиката позволява да се характеризира сегашното състояние на този понятиен апарат като цяло, да се проследят пътищата на неговото формиране в историографски аспект, причините за спорните и нерешени проблеми и да се формулират научно обосновани предложения за регулиране на съответните понятия и термини.

Работата по регулиране на понятийния апарат и терминологията на изворознанието, както и във всяка друга област на съвременната наука, е сложен процес, който обхваща няколко етапа. Най-важният от тях е разкриването на противоречията на съществуващата терминология. За целта се препоръчва съставянето на терминологични списъци по примера на практиката на техническите науки. Тези списъци трябва да обхванат всички термини — синоними, омоними и техните варианти, с описание на употребата им. При това е необходимо наблюденията да не се ограничават в рамките на съвременното състояние на научната дисциплина, а термините да се разглеждат в по-широк план, например хронологично, териториално и дори интердисциплинарно.

Въз основа на резултатите от този първи, но задължителен етап по отстраняване на многозначността, синонимията и неправилно ориентиращите термини е възможно по-нататък съставяне на нормативно-терминологичен речник и в областта на изворознанието като обективна необходимост. Оправдано авторът отделя специално внимание на връзката на изворознанието като евристика с информатиката като теория на научната информация. Обособяването и развитието на тази научна дисциплина обаче протича успоредно с откъсването й от съответната практика, която е разделена между други отрасли. Причината е обстоятелството, че информация търсят и използват всички дисциплини, които се нуждаят от нея. По този начин разделянето на теорията и практиката е било досега непреодолима пречка за формирането на информатиката като единна информационна наука. Според Фарсобин включването в предмета на информатиката на проблемите на всички информационно-търсещи системи не само класическите (каталози, прегледи, библиографии и др.), но и съвременните кибернетични системи, ще бъде важна крачка към създаването на такава единна информационна наука. От друга страна, старите информационно-търсещи системи, както е известно, са обект на евристиката, а документалистиката се определя като наука за новите автоматизирани информационно-търсещи системи. Авторът предлага тези терминологични затруднения да се решат в бъдеще с определяне на информатиката като родов термин по отношение на термините изворознание и документалистика (с. 65).

По аналогичен начин са разгледани връзките на изворознанието с останалите помощни исторически дисциплини, включени в неговия предмет. Приведените много и различни определения на термините «изворознание», «помощни исторически дисциплини», «методика» «палеография», «дипломатика», «текстология», «историческа критика», «археография» доказват целесъобразността от регулирането и унифицирането на понятийния апарат не само в изворознанието, но и в системата на историческата наука. Направени са уместни предложения за отстраняването на редица неточни и необосновани определения на понятията.

Анализът на понятийния апарат на изворознанието очертава възможността за неговото развитие по посока на синтезиране на теориите на отделните дисциплини, които се занимават с проблемите на различните видове паметници на миналото, използвани в историческите изследвания. Засега обаче изворознанието като научна дисциплина няма комплексен характер въпреки наличието на понятия като например «исторически извор», които свидетелствуват съответно за интердисциплинарни проблеми в тази област.

Интерес представлява също изясняването на въпроса за метода на изворознанието и използването му при обосноваването на понятията. Като основен метод се определя класификацията на историческите паметници, информацията. Посочени са примери за въвеждане на необосновани понятия от гледна точка на неправилното използване на този метод.

В заключение са обобщени изводите и препоръките в това компетентно и изключително добросъвестно научно изследване, посветено на най-важните теоретични проблеми на изворознанието, каквито са регулирането и унифицирането на понятийния апарат и терминологията.

Бележки

1. Словарь современной архивной терминологии социалистических стран, М., 1982, 445 с.