Приемственост и еволюция на архивното законодателство, учреждения и инфраструктура

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Ванг Деюн

Дизайн: Давид Нинов

София, 2006

1. Общи положения

Разглеждайки историята на архивното дело в различните страни от гледна точка на неговата приемственост и еволюция през този век, забелязваме следните закономерности в развитието му.

Първо, върху приемствеността и еволюцията на архивното законодателство оказват влияние приемствеността и еволюцията в политиката, икономиката, законодателството, културата, науката, техниката и т. н. В крайна сметка определящи са именно политическата и икономическата приемственост и еволюция. Архивното законодателство, учрежденията и инфраструктурата на всяка страна, безусловно, имат относителна самостоятелност и играят определена помощна роля при осигуряването на политическата и икономическата стабилност и развитие в отделните страни. По същество, проблемите по осъществяването на архивното законодателство, създаването на структури на архивните учреждения и укрепването на инфраструктурата на архивното строителство са от вътрешната компетенция на всяка отделна страна и се определят на независима основа от правителствата, народа и широките кръгове от представители на архивната професия на тези страни, съобразно конкретните условия.

Второ, независимо от множеството различия в отделните страни по отношение на архивното законодателство, учрежденията и механизмите, съществуването и развитието им се определят от ценността на архивните извори и тяхното търсене от страна на обществото. През 1978 г. изпълнителният директор на ЮНЕСКО A. M. М’Боу в доклада си на 20–та пленарна сесия на организацията отбелязва, че по целия свят архивите са главна съставна част на националното наследство на всяка страна. Те са основна съставна част на културното богатство, доколкото са съвършено необходими за формирането на национално съзнание. Той отбелязва също, че «архивите оказват незаменима юридическа помощ: те са основа за осигуряването на приемственост на функциите на правителствения апарат». «Юридическият комитет на ООН определя особената роля на архивите така: да си представим, че съществува страна, която има военноморски флот, но няма валута, хазна, фондове и архиви..., които са най-съществените и общоприети компоненти на държавната собственост, присъщи, така да се каже, на самото съществуване на държавата.» Освен това ценността и важността на архивите помагат да се осмислят следните наблюдения на ръководителите на три държави. Бившият премиер на Китай Джоу Енлай казваше, че архивите не само «отразяват нашия исторически опит в борбата», но могат и «да служат за придобиването на нов опит». Покойният сега бивш президент на САЩ Ръдърфорд Хейс смяташе, че «правителствената документация е най-ценното национално достояние». Бившият президент на Франция Франсоа Митеран казваше, че архивите са «световни протоколи», а «архивът на всяка страна не само съхранява следите от минали събития и свидетелства за изминатия път, но просвещава и оказва влияние върху съвременния живот». Така че, необходимо е да се осигури научно управление на архивите, запазвайки тяхната цялост и безопасност, за да могат те да служат на интересите на държавата, обществото и гражданите. Поради това се налага следният логичен извод: за да управляваме грамотно архивите, е необходимо архивно законодателство; за да бъде надеждно организирано управлението на архивното дело, са необходими архивни учреждения; за да се осигурят архивите с хранилища и оборудване, е необходимо създаването на архивна инфраструктура.

Трето, в процеса на изучаване на съществуващите гледни точки за професията на архивиста и реда на организация на архивното дело, се забелязва, че започвайки от 50–60–те и особено през 80–те години, във всички страни по света се наблюдава все по-тясна и определена взаимовръзка между формирането и развитието на архивното дело като цяло и формирането на архивното законодателство, учрежденията и инфраструктурата. От една страна, развитието на архивното законодателство, съществуването на учрежденията и инфраструктурата от архивния профил стават все по-зависими от комплексните усилия в областта на регулирането на архивното дело в страната, като същевременно приемствеността и еволюцията в архивното законодателство, учрежденската и инфраструктурната система на архивното дело, на свой ред са най-силният стимулатор за формирането на цялостния национален архивен комплекс. Съществуват и се проявяват все повече доказателства за това, че архивното законодателство, учреждения а и инфраструктурата продължават да са трите основни опори на националното архивно дело: архивното законодателство е юридическа основа на държавното архивознание, архивните учреждения — организационната му форма, а архивните инфраструктури — неговата материална гаранция.

Четвърто, независимо от конкретните различия между страните по отношение на приемствеността и еволюцията в архивното законодателство, учрежденията и инфраструктурите, те очевидно са свързани от нещо общо в плана на взаимодопълващи се връзки, регулиращи движението напред в трите области: архивното законодателство е юридическа основа за създаването и, усъвършенстването на архивните учреждения и на цялата система, като същевременно разширява и укрепва правовата база на архивната инфраструктура; архивните учреждения са организационна форма за прилагане на архивното законодателство и за укрепване на архивната инфраструктура; архивната инфраструктура, на свой ред, е въплъщение на действието на архивното законодателство и изпълнение от страна на архивните учреждения на техните функции.

Пето, с помощта на анализа и съпоставянето на конкретните условия на приемственост и еволюция в сферата на архивното законодателство, учрежденията и инфраструктурата на отделните страни, лесно се виждат определени различия между тях. Те са отражение на богатството и разнообразието на пътищата на развитие в различните страни, което, според нас, е напълно нормално явление в социално-историческата действителност. Това разнообразие е обусловено от политическите, икономическите, правните, културните, научно-техническите различия; от разликата в архивното законодателство, учрежденията и инфраструктурата на всяка страна, предвид спецификата на историческите й традиции; от етапа на развитие, допълван от разнообразието в типовете, системите, принципите и съдържанието. Различията в архивното законодателство, учрежденията и инфраструктурата не са пречка за общуването на архивистите. Обменът е полезен както на двустранно, така и на многостранно ниво. Такъв двустранен или многостранен обмен трябва да се осъществява на принципа на равенството и взаимоуважението, съобразявайки се с общото или наличието на различия.

2. Разглеждане на конкретни въпроси

2.1. Приемственост и еволюция в областта на архивното законодателство

2.1.1. Възникване и развитие на архивното законодателство

Под архивно законодателство се разбира такъв род дейност, благодарение на която законодателните и административните органи и архивните административно-управленски структури на всяка страна, в съответствие с определен от законодателството ред, разработват и обнародват юридически норми, отнасящи се до архивите и архивното дело, определят и регулират отношенията между архивите и обществото. Разработените закони и нормативни актове са обобщение и същност на опита на архивната дейност в дадена страна и квинтесенция на нейната архивна политика. Архивното законодателство отразява степента на развитие и зрелост на архивното дело в дадена страна, нивото на неговата демократичност и законност, а същевременно — нивото на законодателството на дадена страна като цяло, с всичките присъщи нему влияния и ограничения.

Французинът Мишел Дюшен казва: «Архивното законодателство е древно и универсално, както и самите архиви». Според италианците С. Кабу и Р. Гучи (автори на Примерен проект за архивно законодателство), архивното законодателство е едновременно древност и съвременност. Архивното законодателство е възникнало в древния Китай, Гърция и Рим. В Китай, още в епохата на династията Западен Джоу са съществували правила за разпореждането с архивните документи. В Древна Гърция и Рим също са възникнали първични форми на архивни норми. След възникването на феодалното общество, с постепенното създаване и укрепване на феодалната монархия много страни започват да обръщат повече внимание на опазването на архивите и тяхното управление с помощта на законодателни актове. Например, в законовите положения и актове на китайските династии Суй, Тан, Сун, Юан, Мин и Цин вече е имало постановки за реда на предаване на документите за съхранение, предаването им в архив, за систематизацията на документите, оценката им, опазването и използването им. Законът за архивите от 7 вандемиер от 1794 г. на Франция служи за пример на архивното законодателство за всички страни в света от ново време. Много европейски страни, започвайки работа в областта на архивното законодателство, следват примера на Франция и изготвят: Закон за реформата в архивното дело (Холандия, 1814), Закон за обществените архиви (Великобритания, 1838), Закон за системата на държавния архив и методи на управление (Италия, 1875), Закон за държавния архив (Швеция, 1877), Закон за националната архивна мрежа на страната (Белгия, 1880), Закон за архивите (Дания, 1889) и т. н. Пионери в областта на архивното законодателство от ново време са групата европейски страни, типичен представител на които е Франция. В началото на нашето столетие първите закони в архивното законодателство в съвременния свят са: Закон за обществените архиви (Канада, 1912), Закон за архивите (Панама, 1912), Декрет за реформата и централизацията на архивното дело (РСФСР 1918), Закон за архивите (Холандия, 1919) и Закон за архивите (Финландия, 1919). Обобщавайки историята на развитието и еволюцията на архивното законодателство днес, могат да бъдат отбелязани следните общи моменти. Първо, в условията на относителна пълнота и цялост на архивното законодателство основното внимание постепенно се пренасочва към подобряване на законите за архивите (включително на законите за държавните и обществените архиви). Второ, наред с относително бързото увеличаване на броя и разнообразието от видове закони за архивите, постепенно се усъвършенства самата система на тези закони. Трето, наред с постепенното утвърждаване на принципите на разработка на архивното законодателство, постоянно се обогатява, допълва и усъвършенства съдържанието му. Четвърто, ако през XIX в. архивното законодателство се разработва предимно в европейските страни, през XX в. много развиващи се страни от Азия, Африка и Латинска Америка, наред с развитите страни от Европа и Америка, изхождайки от историческите си традиции и конкретни условия, придават все повече значение на укрепването на своята архивна законодателна база и вече в една или друга степен имат напредък.

2.1.2. Категории и системи на архивното законодателство

Категориите на архивното законодателство се обособяват според признаците на формирането им. Националното архивно законодателство може да бъде класифицирано, изхождайки от сферата на прилагането му: към първата категория се отнасят законите за архивите, които засягат общите правни норми на управление на архивните дейности на страната като цяло; към втората — отрасловите закони за архивите, т. е. такива законови положения за архивите, които са разработени от определени отраслови органи в страната в съответствие с конкретните условия в даден отрасъл; към третата са специализираните закони за архивите, т. е. такива законодателни актове, които се разработват с цел управление на специализираните архиви и архивите на специално съхранение; към четвъртата — отделни закони за архивите, т. е. законови положения за архивите, целта на които е претворяването на практика на отделни клаузи от архивното законодателство; към петата — закони за регионалните архиви, т. е. законодателни актове, които местните правителства на различни нива разработват и публикуват в съответствие с държавния закон за архивите и условията на своя район. По модел те се подразделят на два типа: първият представлява форма на централизиран контрол. В Китай например, архивното законодателство предполага, че архивите в цялата cтранa се намират на единно подчинение на централния и административен разпоредителен орган (т. е. на Държавното архивно управление), който ръководи китайската архивна система както в центъра, така и по места. Във Франция например, в закона за архивите са предвидени принципи за централизирано управление на архивите и системата на обществените архиви, а също е осигурен и принципът за откритост на архивите за обществени нужди. Вторият тип е форма на федерален контрол. Например в САЩ, Канада, Великобритания и други, централните или федералните органи на властта формулират и осъществяват държавното или федералното архивно законодателство, субектите на федерацията или щатите разработват и осъществяват съответно свои закони за архивите.

Системата от законови положения за архивите е единно цяло, състоящо се от взаимносвързани и взаимоограничителни закони и административни разпоредби за архивите. В различните страни системата на архивното законодателство включва преди всичко законите за архивите, които са ядрото на тази система. Първо, в конституциите на редица страни се съдържат постановки, засягащи пряко или косвено проблемите на архивите и тяхното управление. В Конституцията на Испания, например, има клаузи за правото на гражданите на достъп до архивите. Второ, в редица национални законодателства са разработени и предвидени наказателни граждански кодекси и закони за опазването на културните ценности, в които има клаузи за архивите и тяхното управление. В Наказателния кодекс на Филипините например, са предвидени положения за опазването на държавната документация. Трето, законодателни актове са разработени и публикувани в немалко страни. Например в Китай Законът за архивите, в качеството си на основен закон на страната в областта на архивното дело, е ключово звено на цялата система от законодателни архивни актове на страната и обща основа за разработването на други административни актове и постановки за архивите. Системата от законови положения за архивите включва също административни архивни актове, които играят основна роля в архивното законодателството на много страни. Под административни актове се разбират постановления, правила, разпореждания, декрети и др. за архивите и тяхното управление, които централните, федералните или местните правителства на различните страни разработват и публикуват в съответствие с конституцията и архивното законодателство.

2.1.3. Основни принципи и съдържание на архивното законодателство

Основните принципи на архивното законодателство в различните страни са: първо, централизация на управлението на архивите. Този принцип за първи път е въплътен в правна форма в Закона за архива от 7 вандемиер през 1794 г. във Франция. В Декрета за реформата и централизацията на архивното дело в РСФСР, публикуван през 1918 г., в Русия се решава да се създаде държавен архивен фонд. В Решението за укрепване на архивната работа в страната, издадено от Държавния съвет на Китай през 1956 г, е казано, че централизираното и единно управление на архивите е принцип на архивната работа, като съдържанието на това решение подпомага усъвършенстването на дадения принцип. Основните значения на този принцип се свеждат до следното: 1. създаване на държавен архивен административно-управленски орган (т. е. на Държавното архивно управление) или на държавен архив с административно-управленски функции за ръководене на архивното дело в цялата страна; 2. събиране и постоянно запазване на документите на различни нива и от различен вид; 3. управление на държавните (или обществените) архиви и защита на личните архиви съобразно съществуващото законодателство. Второ, осигуряване целостта и безопасността на документите и на архивното наследство. Целта на регулирането на различните взаимоотношения с помощта на архивното законодателство, осъществяването на различни форми и методи на управление е именно в отстояването на този принцип. Както е посочено в Примерния проект за архивно законодателство, «основната цел на проекта се състои в това — историческото архивно наследство на страната задължително да се намира под защитата на правителството». Трето, осигуряване на достъп до архивите. В много страни, съгласно архивното законодателство, архивите, от една страна, се откриват за вътрешно, от друга — с частични ограничения за външно ползване. Същността се състои в признаването на правото на обществото и гражданите върху използването на архивите и осигуряването на това право, и същевременно в признаване задължението на архивните учреждения да предоставят на обществото и на гражданите архивни документи в служба на техните интереси. Четвърто, независимост на архивните учреждения. Това е един от възловите проблеми на системата за управление на архивното дело, засегнат в архивните законодателства на много страни.

Архивното законодателство на всяка страна включва следните основни компоненти: 1. Понятието архивен фонд и определянето на техническите термини. В архивните закони на Франция, Румъния, Югославия, Заир, Сенегал и редица други страни от самото начало се дава ясна интерпретация на понятието «архивен фонд». Според наличните данни, около 70% от страните имат в своите архивни закони клаузи, тълкуващи понятието «архивен фонд». В архивните законодателства на някои страни се определят такива технически термини като «държавен архивен фонд», «текущи архиви», «нетекущи архиви», «междинни архиви», «публични архиви» и «лични архиви». 2. Правен статут на архивите и сфера на действие на архивното законодателство. Правният статут означава държавно съхранение и вечност на процеса, а сферата на действие на архивното законодателство предполага правна защита на публичните архиви, създавани в процеса на дейността на различните държавни и обществени органи. Това се отнася също и до някои лични архиви, имащи определено важна роля. 3. Даряване на архивни фондове и контрол над архивите. Преди всичко е необходимо да се поощрява предаването на архивни документи като дарение. Например, в архивните законодателства на Франция, Испания, Финландия, Доминиканската република и редица други страни се предвиждат мерки за финансово поощрение на притежателите на лични архиви, дарили изцяло или частично своите фондове на държавните архиви. От друга страна, в тях се съдържат ограничения за придобиването и продажбата на лични архиви. Така например, една от тези ограничителни мерки в архивните законодателства на Франция, Италия и Сенегал е предоставянето на държавните архиви на приоритетно право върху придобиването на лични архиви и, накрая, в тях са предвидени регистрация на личните архиви и осъществяване на контрол върху тях. 4. Управление и разпореждане с архивите. Това е възлов компонент от законодателствата на всички страни. Основното му съдържание подразбира придобиване, разпределение, оценка, каталогизация, съхранение, осигуряване опазването и използване на архивните фондове. 5. Откриване на архивите. Нашето изследване показва, че подобни положения са предвидени в архивните законодателства на повече от 120 страни в света. В много от тях е установен определен срок на ограничения при достъпа до архивите (в повечето случаи 30 години), а също са предвидени ред и процедура за съкращаване или удължаване на този срок при наличието на достатъчни основания за това. 6. Функции и задачи на архивите. Тези положения регулират дейността на архивните учреждения. Например те могат да определят структурата на националните административни органи за архивно управление, ведомствения им статут в системата на законодателството за националните архиви, вътрешноведомствените им взаимоотношения и сфера на юрисдикция в съответствие с положенията на архивното законодателство. В тях също може да се предвижда кръгът от задължения и задачите на органите за деловодство и на архивните учреждения в рамките на архивното законодателство.

В резултат на комплексния анализ на основните принципи и компоненти на архивното законодателство в различните страни, ние стигнахме до някои важни изводи. Укрепването на архивното законодателство е важен израз на стремежа на всички страни към по-нататъшно усъвършенстване на архивната дейност, наред с повишаване нивото на демократизация и разширяване правната база на архивното дело и в самата професия на архивиста. В същото време архивистите-професионалисти от всички страни трябва да откриват общото, което ги свързва в архивно-законодателната им дейност, но и да имат възможността по-широко да формулират и да провеждат на практика самобитни и ефективни архивни закони, съобразно националните си особености.

2.1.4. Тенденции на развитие в съвременното архивно законодателство

1. Архивното законотворчество става все по-универсално, а архивното законодателство — все по-систематизирано. След Втората световна война, особено през 50–те и 60–те години, с бързото развитие на архивното дело и формирането на професията на архивиста, архивното законотворчество в много страни придобива универсален характер. Наред с това, благодарение на непрекъснатото разширяване на архивното законотворчество, архивното законодателство в много страни става все по-систематизирано. Бяха издадени не само закони за архивите, но се появиха законови актове за отрасловите архиви, за специалните архиви, за отделни архиви, за регионални архиви, благодарение на което в една или друга степен се оформи цялостна система на архивното законодателство, ядрото на която са законите за архивите.

2. Все повече страни се стремят към въвеждане на унифицирано законодателство за управление и разпореждане с публичните архиви и осигуряване на съхранението на личните архиви. Към тях се отнасят дори такива страни с федерално устройство като САЩ, Канада, Швейцария, Бразилия, Мексико и редица други страни. И макар на субектите на федерацията да е позволено да приемат различни архивни закони, по силата на нарастващата централизация на единното федерално архивно законодателство по отношение на публичните и личните архиви, на субектите на федерацията на тези страни се налага все повече да се съобразяват с това.

3. Възниква потребност от унифицирано законодателство за управление на архивите и деловодството. Архивистите от много страни признават необходимостта и целесъобразността от централизация на управлението на архивите и деловодството и съвместно използване на информационните източници на архивите и документацията. Архивите и документите, независимо от съдържанието, носителите и правата над тях, са оригинални свидетелства за дейността на хората. И макар днес само САЩ, Канада, Филипините, Малайзия, Сингапур, Кения и някои европейски страни да са осъществили централизацията на управлението на архивите и разпореждането с документацията и да са приели унифицирано законодателство в тази област, подобни подходи в една или друга степен се съдържат в архивните законодателства на много други страни.

4. Грижата за опазването на архивното наследство се включва в системата на архивното законодателство или законодателството за културното и документално наследство. В продължение на много години дейността в областта на опазването на архивното наследство е неотделима част от архивното законодателство в Перу, Сенегал и други страни. Испания, Португалия, Бразилия, Венецуела и още редица страни я включват в областта на законодателството за културното и документалното наследство.

5. Архивното законотворчество постепенно излиза извън рамките на държавните граници. Ето защо постановки за архивите и архивното дело се появяват в някои отрасли на международното право. Нарастващият интерес на обществеността към архивите и все по-тясната му връзка с проблемите на международните отношения подпомагат включването в нормите на международното право на положения, засягащи «опазването на архивното наследство», «изнасянето зад граница и внасянето отвън», «архивното право на собственост», «наследяването и предаването на архиви». Тези постановки намират израз в съответните клаузи на Конвенцията за защита на културното наследство по време на въоръжени конфликти, Конвенцията за приемането на мерки за забрана и предотвратяване на незаконен износ и внос на културно наследство и незаконно предаване на право на собственост, Конвенцията за наследяване на имущество, архиви и дългове между държавите и др.

6. Модернизираното управление на архивите и използването на нови носители трябва да намери своето отражение в архивното законодателство. Научно-техническите достижения, модернизацията в методите на архивно управление и промените в носителите, накараха много страни да пристъпят към разработването на административни и юридически норми за архивната документация на нови носители, а също и за комплектуването, обработката и използването на съдържащата се в тях информация. В архивните законодателства на Китай, Финландия, Швеция и редица други страни съществуват положения, засягащи модернизацията на управлението на архивите и използването на нови носители.

7. Все повече страни укрепват своето «юридическо правосъзнание» и се стремят към задължително спазване на съществуващите закони в областта на архивите. Архивистите от всички страни се опитват да постигнат консенсус на основата на обобщаването на положителното и отрицателното от опита на собствената им архивна дейност и развитието на архивното дело. За да се управляват архивите според закона, необходимо е да се решат два въпроса: първо, да се приемат закони, от които могат да се ръководят; второ, да се осигури тяхното действително изпълнение в интерес на решаването на проблемите по спазването на правните норми. За осигуряване на правилното развитие на архивното дело и формирането на професията на архивиста по света, е необходимо не само да продължи създаването на закони за архивите в интерес на усъвършенстването на архивната правна система, но и да има сериозни доказателства за спазването им със задължително привличане под отговорност за правонарушения. Важно е също така да се осигури по-нататъшно разширяване на юридическите пълномощия на архивните учреждения и техните служители.

2.2. Приемственост и еволюция на системата на архивните учреждения

Архивните учреждения са сред държавните и обществените органи, и тяхното създаване, статут и задължения на съвременния етап се регулират от архивното и други видове законодателство. Например, в съответствие с Положенията за организацията на националния конституционен парламент от юни 1789 г., във Франция е създаден Архив на националното събрание. През юни 1918 г., съгласно Декрета за реформа и централизация на архивното дело, в Русия е създадено Главното архивно управление. В Решението на държавния съвет на КНР за укрепване на държавната архивна дейност, разработено през 1956 г., ясно се подчертава необходимостта «да се укрепва дейността на архивните органи на всички нива», като постепенно в учрежденията се създават архивни подразделения, хранилища и отдели. През септември 1987 г. в Китай излезе Закон за архивите, един от параграфите на който беше посветен на архивните учреждения и техните задължения. В него са определени учрежденията и отговорностите на архивните управления, хранилища и отдели.

2.2.1. Произход на архивните учреждения

След появата на архивите в човешкото общество възникват и архивните учреждения, изпълняващи функциите на организационна опора на управлението. Най-първите архивни учреждения в света са архивните хранилища на древния Египет и Вавилон, Китайското архивно хранилище Тиянфу от епохата западен Джоу, императорските и религиозните архиви на Древна Гърция и Рим. В епохата на феодализма през 1200 г. кралят на Франция Филип II учредява Съкровищницата, съхраняваща основните закони; кралят на Англия Едуард III създава Кралския архив през 1377 г.; през 1480 г. великият княз на Русия Иван III основава каменното архивно хранилище. По време на династиите Хан, Тан, Сун, Мин и Цин в Китай са създадени архивохранилището Шинцюйге, дворцовата библиотека Лантай, архивът Дунгуан, Дворцовият архив, Архивохранилището на отчетните документи, хранилището на официалните документи Цзиняомън, архивното хранилище «Хоу-ху хуанцеку», Двореца на историята на царствата, Голямото министерско хранилище и други древни архивни хранилища. Древните архиви в различните страни по света се отличават със следните общи характеристики: всички те са подчинени (т. е. нямат статут на независими учреждения), недостъпни (т. е. държани са в тайна, закрити за хората и обществото), потомствено наследявани (длъжността архивариус е можела да се предава от поколение на поколение) и единствени (единичност на архивните учреждения и единичност на произхода на архивните документи). Гражданската Законодателна Асамблея, учредена след Великата френска революция от 1789 г., е първият държавен архив от съвременната епоха в света. Главното архивно управление на РСФСР създадено през 1918 г., става важен символ на настъпването на нова епоха в дейността на архивните учреждения. Американецът Т. Р. Шеленберг смята, че причината за създаването на архивни учреждения в съвременните страни е във факта, че архивните документи са продукт на правителствената дейност и своеобразно културно достояние на правителствата. Създаването на архивни учреждения за опазването на това достояние е неоспоримо задължение на правителствата. От друга страна, архивните документи осигуряват основата, благодарение на която правителствата успяват да избегнат загуби, причинени от нападения, а също така са концентриран израз на опита, благодарение на който те продължават да изпълняват своите обществени задължения. Затова създаването на архивните учреждения е необходимо на правителствата за изпълнението на техните функции. И накрая, доколкото архивните документи съдържат сведения за взаимоотношенията между правителствата и гражданите и са основа за защита на личните интереси на гражданите, създаването на архивните учреждения е потребност, целяща опазването на личните интереси на отделни членове на обществото. Говорейки за приемственост и еволюция на архивните учреждения през този век, прави впечатление, че от 50–те и 60–те години насам, с развитието на мрежата на архивните учреждения в развитите страни на Европа и Америка, все повече развиващи се страни постигат значителни успехи в тази област. Това само по себе си мощно стимулира процеса на приемственост и еволюция на архивните учреждения в международен план. Въпросът за архивните учреждения постоянно се намира в центъра на напрегнатото внимание не само на МСА, но и на ЮНЕСКО. На 19–та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1976 г., е прието внесеното от секретариата предложение за създаването на Програма за общоинформационно осигуряване, създаване на Консултативен комитет и Междуправителствен съвет. Конференцията подчертава, че междуправителственият съвет трябва да отделя особено внимание на «развитието на архивните учреждения», за да могат те да станат не само «важен фактор за съхраняването и демонстрирането на културното наследство и националния облик», но и «средство за повишаване ефективността на административното управление».

2.2.2. Видове архивни учреждения и основни функции

Международните архивни организации и учреждения се подразделят на три основни групи: 1. МСА — неправителствена консултативна организация в системата на ЮНЕСКО, която съдейства в качеството си на единствен консултативен орган и специализирано учреждение за развитието на архивното дело; 2. международни архивни специализирани организации, като например: Международна асоциация на киноархивите, Международна асоциация на телевизионните архиви, Международен фонд за развитие на архивното дело, Международна архивна комисия за звукозаписи, Международен институт по архивознание и др.; 3. архивни учреждения на международните организации, такива като архивните учреждения на ООН и помощните й органи (например, архив на ООН, архив на ЮНЕСКО); архивни учреждения на международните регионални организации (например, архивният отдел на Европейската икономическа общност, архивният отдел на Европейския парламент) и др.

Независимо че архивните учреждения в различните страни по света имат свои наименования, функции и сфери на компетенция, и се различават по численост, повечето от тях формират цяла мрежа, включвайки, от една страна, архиви, отдели и центрове за документация, органи за управление, учебни заведения, научноизследователски институти и издателски учреждения, от друга, помощни учреждения на архивната система — съюзи на архивистите, архивни консултативни органи. Съществуват няколко основни вида архивни учреждения:

1. Органи за административно управление на архивите, които в редица страни се наричат архивни управления. Най-старите органи за архивно управление в света са Архивното управление на Пруското кралство Германия (1830), Централното архивно управление на Италия (1874), Архивното управление на Франция (1884). В зависимост от административната подчиненост, архивните органи на различните страни могат да бъдат разделени на четири групи: 1. многостепенна подчиненост. Изхождайки от принципа на единното ръководство и разпределение на управленските функции, в Китай съществува четиристепенна система за управление на архивните учреждения на ниво център, провинция (автономен район, градове на централно подчинение), окръг (градове, области, аймак), околия (село, сомон); 2. система за единоначалието. Например във Франция орган за управление на националните архиви има само в столицата (Дирекция на архивите). Именно то носи отговорността за централизираното разпореждане с публичните архиви и архивното дело в страната; 3. местно управление. В САЩ например, съществува Архивно управление, единственото задължение на което е разпореждането с федералните архивни дела и ръководство на непосредствено подчинения му Държавен архив, а също на 11–те негови филиала, 15–те центъра за съхранение на федерална документация и 9–те президентски библиотеки; 4. регионално управление. В Германия няма федерална архивна администрация, и само в някои провинции (Бавария, Баден-Вюртемберг и др.) са създадени архивни управления, завеждащи архивните дела на своите области. От гледна точка на ръководството и подчинеността, централните органи за архивно управление се разделят на следните групи: 1. архивни учреждения, намиращи се на непосредствено подчинение на държавния глава (например, държавното архивно управление на Русия); 2. учреждения, намиращи се на пряко подчинение на висшето ръководство на управляващата партия и на централното правителство (например, Държавното архивно управление на Китай, което се намира в непосредствено подчинение на ЦК на КПК и на Държавния съвет на КНР); 3. най-разпространената система — подчинение на архивните управления непосредствено на министерствата на централното правителство (например, Главното архивно управление на Италия е подведомствено на Министерството на културата и опазването на околната среда). Главните функции на държавните архивни органи се състоят в осигуряване на единно планиране, единно управление и пълна координация на архивната дейност в рамките на цялата страна; разработка и публикуване на законодателни актове, правила и разпореждания, отнасящи се до въпросите на архивното управление; разпореждане и контрол над архивите в централните и местните учреждения и организации на всички нива.

2. Архивите са учреждения с културен профил, призвани да събират и съхраняват архивни документи и да ги предоставят за ползване на обществото. Общите характерни черти на съвременните архиви във всички страни са: самостоятелен характер (според националното архивно законодателство, архивите са самостоятелни учреждения от профила на културата); откритост (достъпът на обществеността до тях е открит); многоканалност на постъпването на архивни източници (в съответствие с националното архивно законодателство, в сферата на юрисдикцията на архивите влиза събирането на документи от много учреждения и организации). Архивите като цяло се делят на публични и непублични. Към първите се отнасят тези, които попадат под административното деление — това са централните или федералните архиви (например Общият архив на Нидерландия, Централният архив на Китай, Държавният архив на Индия, Архивът на Австралия) и местните или регионални архиви (например провинциалните архиви на Франция, околийските архиви на Япония). По състава на архивните документи архивите са традиционни, които съхраняват писмени, изобразителни и други видове специални архивни документи (например Централният архив и местните архиви на Китай, Държавният архив на САЩ и неговите отделения) и специални архиви (например Държавният архив за научно-техническа документация на Русия и Архивът на градското строителство на Китай). Освен това, в съответствие с особените изисквания на някои държавни органи, могат да се създават архиви на външните работи, на министерствата на отбраната и др. Според носителите на архивна информация се създават архиви за кинодокументация, фотодокументация, звукозаписи и видеозаписи. Най-важните разновидности на непубличните архиви са архивите на политическите партии, производствените предприятия, университетите, църквите. От гледна точка на подчинеността на висшестоящи инстанции, централните и федералните архиви във всички страни могат да се разделят на архиви, намиращи се на подчинение на държавния глава (например в Ливан, Камерун, Габон, Руанда); намиращи се на подчинение на министър-председателя (например в Япония и Израел); намиращи се на подчинение на централните или федерални органи на властта (например в Аржентина архивите са подчинени на Министерството на вътрешните работи, във Франция — на Министерството на културата, в Белгия — на Министерството на образованието, в Бразилия — на Министерството на правосъдието, в Канада — на Министерството на съобщенията). По своята структура централните или федералните архиви могат да бъдат разделени на: 1. архиви — учреждения от културния профил, съхраняващи архивните документи централизирано; 2. архивни учреждения от смесен тип — функциите съхранение и управление са съчетани под различни наименования (например сливането на функциите на централния архив на Китай с Държавното архивно управление, където организационната структура и управленският орган са в едно лице, но под различни наименования); 3. архивните учреждения в някои страни съвместяват функциите на архиви и управленска структура (например Държавният архив на Швеция, Държавният архив на Финландия), в които архивите изпълняват някои управленски функции.

Главните функции на архивите се състоят в: приемане и комплектуване на документи, имащи непреходна ценност; съхранение и осигуряване на безопасността на документите; регистрация, систематизация, каталогизация, съставяне на архивни справочници, редактиране на справочни пособия, предоставяне на документите за използване; разширяване на справочната дейност и консултативното обслужване; публикуване на архивни документи, организиране на изложби от архивни документи; издаване на специализирана литература, осъществяване на образователно-възпитателна работа сред гражданите.

3. Органи за архивно управление в учрежденските структури или регистрационни отдели в някои страни в Европа и Америка. В Китай те се наричат архиви, а в Русия, Румъния и други страни — текущи ведомствени архиви. Архивите в Китай съществуват от незапомнени времена. Архивите за отчетна документация от времето на династиите Сун, Цзин, Юан и Мин и архивната библиотека на Цинската династия са подобни на съвременните архиви. По време на Китайската република в много учреждения са създадени архиви. В съвременен Китай повечето учреждения и организации от всички нива разполагат със свои архивни служби на подчинение на учрежденските архиви, на общите, научно-техническите, кадровите, аудиовизуалните, обединените и информационните центрове за архивни данни (т. е. разширени разновидности на архивите). Текущите архиви изпълняват следните основни функции: осигуряват целостта и опазването на архивната документация, осъществяват своевременното предаване на документите в архивите, занимават се със систематизация, каталогизация, експертиза, съхранение и статистическа регистрация на всички архивни източници, съставят необходимите справочници, сборници от документи и справочни пособия, предоставят документите за използване на съответната организация, обогатяват комплекса от документи, периодично предават в съответните държавни архиви документите с непреходно значение.

4. Центрове (депа) за документация, които не се отнасят към документообразуващите или към архивите. В тях се пазят междинни документи, които малко се използват, но не подлежат на унищожаване. Теоретическа обосновка за създаването на тези центрове е теорията за цикличността в търсенето на документите. Според тази теория цикличността в търсенето включва: т. нар. активен стадий, т. е. етап на деловодство, когато документите се обработват в рамките на създаващите ги структури; т. нар. полуактивен стадий — когато документите се съхраняват в архивните центрове; и накрая, пасивен стадий или етап на постоянното съхранение или унищожаване, когато документите с постоянна ценност се предават в архивите, а тези, които нямат такава ценност — се унищожават. По време на Втората световна война в САЩ съществуват центрове за документация. Днес там има 15 федерални центъра за документация. В Канада към Държавния архив съществуват 8 такива центъра. Има ги и в Австрия, Испания, Япония, Индия, Пакистан, Иран, Индонезия, Сингапур, Мексико, Танзания, Зимбабве, Ботствана, Руанда, Малави и др. Освен това в някои европейски страни съществуват учреждения, които играят ролята на центрове за документация, например английският междинен архив в Хейс, Центърът за съвременни архиви във френския град Фонтенбло.

5. Архивни учебни заведения, научноизследователски и пропагандно-издателски органи.

Архивните учебни заведения се делят на такива, в които се осъществява процес на архивно образование (например секцията за архивно образование и подготовка на архивисти при МСА, отделът за архивно образование при Държавното архивно управление на Китай); учебни заведения с архивна специализация, които включват не само обучение на архивисти (например Френският архивен институт, бившият Московски държавен историко-архивен институт (сега Руски държавен хуманитарен университет — бел. прев.) и Архивният институт при Китайския народен университет и др.), но се занимават и с преподготовка на архивисти (например Международният технически стаж на архивите в Париж, Международният център за обучение и подготовка на архивисти и Центърът за обучение на архивни кадри при Държавното архивно управление на Китай). През 50–те години на този век в редица страни възникнаха научно-изследователски институти в областта на архивознанието, основните от които са: Институтът за обработка на архивна документация в Канада, Всерусийският научно-изследователски институт за деловодство и архивно дело. Архивният научно-технически институт при Държавното архивно управление на Китай, Институтът за архивно образование в САЩ, Международният институт по архивознание в Словения и др. Към органите за архивно управление се създават и организации за пропаганда на архивното дело (например, при Държавното архивно управление на Китай има пропаганден отдел). Издателските учреждения от архивния профил включват: издателства за архивна литература (например Всекитайското архивно издателство), издателства за архивна периодика (например редакцията на «Китайски архивен вестник», редакцията на списание «Архивни документи» при МСА, редакцията на списание «Американски архивист»).

6. Съюзи на архивистите и архивни консултативни органи.

Съюзите на архивистите се организират на доброволни начала и са държавни и регионални специализирани организации. Първият в света съюз на архивистите е създаден в Холандия (1891). След него възникват: Съюз на архивистите във Франция (1904), Съюз на архивистите и библиотекарите на Белгия (1907), Съюз на архивистите на Дания (1917), Съюз на архивистите в Англия (1932), Съюз на архивистите на САЩ (1936), Съюз на архивистите на ФРГ (1946), Съюз на архивистите на Финландия (1947), Общонационален съюз на архивистите в Италия (1949), Асоциация на архивистите, библиотекарите и археолозите в Испания (1949), Асоциация на архивистите на Югославия (1951), Съюз на деловодителите, библиотекарите и архивистите на Тунис (1965), Китайско дружество на архивистите (1981), и др. Според статистическите данни, през 1990 г. в повече от 70 страни и региони е имало съюзи на архивистите. Главните им задачи се състоят в разширяването на връзките и сътрудничеството между архивистите в техните страни, в развитието на обмена в областта на архивистиката, разширяването на научните изследвания, подготовката на архивен персонал и разпространяването на архивознанието, а също — популяризация на основните архивни знания, запознаване на широки обществени кръгове с работата на архивите, внасяне на предложения за деловата дейност на архивните органи и архивите, оказване на помощ при събирането на архивни документи, намиращи се сред обществеността, организиране на мероприятия в професионалната среда на архивистите, защита на законните им права и интереси, поддържане на дружески връзки с чуждестранни архивни организации и архивисти и разширяване на научния обмен, разширяване на архивната и научно-изследователската дейност по поръчение на органите за административно управление на архивите.

Архивните консултативни органи са съвещателни структури, ангажирани с даване на предложения и препоръки към органите за административно или архивно управление във връзка с работата на архивите и създадени на базата на законодателството в редица страни. Те са: органи, намиращи се на непосредствено подчинение на министерства и ведомства или на органите на правосъдието (например Комисията за историко-архивна документация при правителството на Индия, Държавната архивна консултативна комисия при Министерството на културата на Шри Ланка, Висшият съвет на архивистите при Министерството на културата и опазването на околната среда на Италия, Консултативната комисия за публичните архиви, която се намира на подчинение на лорд-канцлера на Англия, Държавната архивна комисия, ръководена от главния съдия на Нигерия); органи, подведомствени на архивни учреждения (например Висшата архивна комисия при архивното управление на Франция, Консултативната комисия при Държавния архив на Швеция, Държавната архивна комисия при Държавния архив на Бразилия, Архивната консултативна комисия при Държавния архив на Малайзия и др.). Архивните консултативни органи изпълняват следните основни задачи: информират властите и архивните учреждения за мненията, изискванията и предложенията на обществените организации и гражданите за работата на архивите, съдействат на архивните учреждения да изпълняват задълженията си, подготвят законодателни актове, осъществяват контрол на публикуването и издаването на архивни документи, решават въпроси, засягащи личните архиви и др.

2.2.3. Система за управление на архивите

Това предполага система за управление на архивното дело и организационните структури на архивните органи, включително административна подчиненост и разпределение на сферите на компетенция. Според типа взаимоотношения между централните и местните архивни учреждения, системата за управление на архивите може да бъде: 1. Централизирана. Това означава, че местните архивни учреждения в някои страни се намират под ръководството и контрола на централните архивни учреждения. Според характера и функциите на основния орган за архивно управление централизираната система се подразделя на три вида: а) по образеца на Китай, където според принципите за централизирано и единно ръководство е създадена система за управление на партийната, правителствената и друга документация. Правителствените учреждения на всички нива повсеместно имат архивни органи, които централизирано ръководят архивите в страната; б) по образеца на Франция. В столиците на Франция, Италия, Румъния и други страни са създадени центрове за архивна администрация — държавни архивни управления, които ръководят създаването на публичните архиви и развитието на архивното дело в страната, осъществяват контрол над работата на централните и местните държавни архиви и едновременно трябва да се съобразяват с автономните права на местните архивни учреждения; в) по образеца на Швеция. В Швеция, Финландия, Норвегия, Дания и Исландия не съществуват самостоятелни управленски архивни органи, а съществуващите държавни архиви изпълняват функциите на архиви и на управленски структури. Създадена е архивна мрежа, имаща административна подчиненост и подпомагаща разширяването на връзките между държавните архиви и техните местни отделения.

2. Децентрализирана. Това означава, че местните архивни учреждения в някои страни се намират извън ръководството и контрола на централните архивни учреждения. Децентрализацията съществува предимно в страни с федерално устройство и има три вида: а) по образеца на Англия. В Англия, Германия и други страни няма държавни органи за управление на архивите, а съществуват само централни държавни архиви — публични или федерални, които имат равни права с местните архиви и нямат право да ръководят тяхната дейност или да я контролират; б) по образеца на Швейцария, където няма държавни органи за архивно управление, а съществуват само федерални архиви, които нямат правото да ръководят и контролират архивната дейност на кантоналните архиви. Съюзът на архивистите обаче координира отношенията между тях; в) по образеца на САЩ, където за разлика от споменатите страни, в столицата съществува оперативно-управленски орган при федералното правителство — Управление на държавните архиви и документация, което чрез подведомствените му държавни архиви осъществява единно управление на ведомствените архиви на федералното правителство. При това обаче не съществува административна подчиненост на архивните учреждения на щатите на федералните органи, затова те нямат право да ръководят архивите на различните щати и да осъществяват контрол над тях.

Трябва да се отбележи, че архивните учреждения както от централизирания, така и от децентрализирания тип са производни на историческите традиции, съществуващи в съответните страни. Те отговарят на тяхната политическа и икономическа ситуация, а също и на потребностите от развитие на архивното дело в тези страни. Като цяло, макар че всяка система има своите плюсове, централизацията е по-благоприятна за разширяване на архивната дейност и за утвърждаване на архивната професия, отколкото децентрализацията. Изборът на система на управление безусловно зависи от реалните условия, съществуващи в съответната страна и трябва да се определя съобразно националните особености. Системата за управление на архивното дело е действена само тогава, когато се съобразява с условията в страната. Важно за архивистите от всички страни с многообразни системи на управление на архивното дело или с еднакви системи, съществуващи в различни форми, е да умеят да се учат един от друг, да вземат всичко положително и така да стимулират по-нататъшното укрепване и разширяване на архивните учреждения.

2.2.4. Тенденции в развитието на съвременните архивни учреждения

Първо, икономическата реформа, преобразованията в политическата структура, реформите в областта на науката, техниката, културата и образованието, а също реформата в системата на държавната власт в различните страни, пряко или косвено оказват въздействие върху формирането на архивните учреждения и техните системи. Второ, все по-силно се усеща взаимното проникване и използване на опита както при централизираната, така и при децентрализираната форма на управление. Трето, планово-административните управленски функции и методи в държавните органи на архивно управление на отделните страни действат все по-слабо, а правните, икономическите, пропагандните и образователните функции и методи на управление започват да се засилват. Четвърто, във все повече страни постепенно набира скорост процесът на създаване и разширяване на центровете за документация.

2.3. Приемственост и промени в инфраструктурата на архивите

2.3.1. Значение и необходимост от инфраструктура на архивите

Под инфраструктура на архивите се разбира архивохранилища, основно оборудване и средства. Значението и необходимостта от архивна инфраструктура се признава от архивистите от цял свят. Още от древността много страни отделят сериозно внимание на архивната инфраструктура. Например византийският император Юстиниан (527–565) издава едикт, според който всяка провинция трябвало да отдели по една обществена сграда за съхранение на архивни документи. Още в епохата на китайската династия Хан за архивохранилище се използва павилиона Шицюйге (буквално «заобиколен от каменни ровове»), наистина заобиколен с покрити с камъни канавки, пълнещи се с вода, пазещи от пожари и грабежи. В епохата на династията Мин, основателят й император Чжу Юанчжан лично участвал в планирането на сградата за архивохранилище, получило названието «Хо-ху хуанцеку» (хранилище на жълтите регистри за облагането с данъци и трудова повинност). В хранилището са оборудвани повече от 900 складови помещения. На фасадата и в задната част на помещението са разположени прозорци, повечето от които гледат на изток или на запад, осигурявайки по този начин достъп на слънчева светлина и свеж въздух, което гарантирало опазването на императорските архиви от влага и плесен. Трябва специално да се отбележи и хранилището «Хуаншичън», построено през 1534–1536 г. по време на управлението на император Ши Цзун, което е било специално предназначено за съхранение на императорските исторически документи. То е конструирано по образеца на древните каменни помещения. Зданието на хранилището представлявало съоръжение от каменни плочи, централната зала на което няма опорна греда. Всичко това е било не само впечатляващо, но е пазело от пожари и кражби, осигурявало е необходимия температурен режим — топлина през зимата и прохлада през лятото. По такъв начин се поддържала относително стабилна температура и влажност; 2. В архивните законодателства на много страни има постановки за архивната инфраструктура. Например в Закона за архивите на КНР е предвидено осигуряване защитата на архивите на всички степени, нива и видове. Тези положения получават своята по-нататъшна детайлизация в Пояснения към механизма за прилагане на Закона за архивите, където се казва, че трябва да бъдат отделени специални хранилища, отговарящи на условията за съхранение на архивите и необходимото оборудване. Второ, към тях се отнасят административните правила и разпореждания. Например в Общите правила за архивите на Швеция се съдържат норми, регулиращи реда за извършване на ремонт и строителство на архивохранилищата. Във федералния архивен закон на САЩ се предвижда, че началникът на Държавното архивно управление може да използва своите пълномощия в процеса на планирането, строителството, ремонта, осигуряването на безопасността, реконструкцията и т. н. на архивните здания. В Общите правила за дейността на архивохранилищата на КНР е предвидено, че те трябва да бъдат устойчиви на земетресения, защитени от грабежи, пожари, наводнения, проникване на влага и прах, насекоми и гризачи, да не са подложени на въздействието на високи температури, преки слънчеви лъчи и т. н. В Закона за целостта на държавните архиви на Румъния е предвидено също, че документите трябва да се съхраняват в специално съоръжени хранилища или в специално приспособени за това здания и т. н. Трето, съществуват специални норми и стандарти. Например Нормите за строителство и проектиране на архивите на Китай се състоят от 6 раздела и повече от 100 клаузи с 4 приложения. Те включват следните раздели: «Общи спецификации», «Фундамент и генерален проект», «Строителен проект», «Осигуряване съхранението на архивите», «Мерки за противопожарна безопасност и евакуация» и «Строително оборудване»; 3. Предмет на изследвания и дискусии сред академичните кръгове на архивистите на международно ниво и в Китай са проблемите на архивната инфраструктура. Трябва да се отбележи, че на III и VII Международни конгреси на архивистите предмет на обсъждане са успехите в строителството на хранилища и прилагането на новите технологии. Предмет на обсъждане на IX и XVIII Международни конференции на Кръглата маса на архивите са проблемите при новото опитно строителство на архивохранилища, планирането и разположението им, строителните работи и разходи, техническите норми на безопасност. Що се отнася до разработките по тези проблеми, «Архивните здания и оборудване», «Архивните здания и оборудване в тропическите страни», написани от французина М. Дюшен, са специализирана литература за капиталното строителство на архивохранилища. «Защитна техника на архивите» на И. П. Каспалия в сборника «Необходимото в съвременното управление на архивите и документацията», главен редактор на който е представителят на работната група на МСА П. Уолн, наред с издадените в Китай «Защитна технология на архивите» (съставители Фън Лъюн и Ли Хунцзян), «Китайската енциклопедия: библиотекознание, информатика и архивознание», «Речник по архивознание», «Приложен справочник за архивните защитни технологии» съдържат специални раздели за архивохранилищата и тяхното оборудване; 4. Необходимостта и значението на архивната инфраструктура в крайна сметка се предопределят от съществуването на самите архиви. Те са най-ценното историческо и културно наследство на човечеството. Тъй като по своята същност те са оригинални летописи, а по своята функция — веществени свидетелства, архивните документи се нуждаят от опазване на тяхната цялост и безопасност. Такива са основните изисквания, предявявани към архивните хранилища. За целта е необходимо укрепването на архивната инфраструктура, по-точно — оборудване или реконструкция на хранилищата така, че да осигуряват необходимите помещения за сигурно и безопасно съхранение на архивните фондове; усъвършенстване на оборудването и създаване на условия, гарантиращи необходимата безопасност. Именно затова всички правителства според силите и възможностите си влагат необходимите средства в капитално строителство и непрекъснато подпомагат развитието на архивната инфраструктура.

2.3.2. Типове архивна инфраструктура

Основните типове архивохранилища се определят: първо, от площите. В съответствие с това се подразделят на: големи (210–300 кв. м.), средни (101–200 кв. м.) и малки (по-малки от 100 кв. м.). Второ, по функции. В зависимост от това се обособяват хранилища за традиционните архиви (ако основните площи са определени за съхранение на по-голямата част от фондовете), хранилища за документи, намиращи се на специално съхранение (ако в тях се пазят ценни исторически документи, архиви на известни хора и друга ценна документация), хранилища за документи на нетрадиционни носители (ако в тях се пазят микрофилми, аудиовизуални архиви и други документи на нетрадиционни носители) и архивохранилища със стратегическо предназначение (обикновено те се намират в пещери или под земята и се използват за съхранение на документацията във военно време).

Основните типове архивно оборудване включват: първо, строително оборудване и устройства, които се подразделят на водопроводно-канализационни системи (вътрешна, външна и противопожарна), системи за отопление и охлаждане на архивохранилищата (отоплителна, охладителна и климатизираща уредби) и противопожарна система (пожароизвестители, система за автоматичен контрол и автоматични пожарогасители) и т. н. Второ, средства за оборудване — към тях се отнасят ЕИМ, оборудване за микрофилмиране, лазерни дискове, аудиовизуално оборудване, ксерокси и т. н. Трето, апаратура и оборудване за поддържане на нормалната работа на архивите, което включва инсталации за поддържане на нормален температурен режим, дезинсекционно оборудване, инсталации за отстраняване на плесени, техника за почистване на петна и за неутрализиране на киселини, реставрационно и консервационно оборудване и др. Четвърто, архивно оборудване, което се състои от шкафове за вертикално съхранение (шкафове с две врати, със странично-раздвижени врати, шкафове-чекмеджета и др.), архивни стелажи (дървени открити стелажи, едностранни и двустранни конструкции — открити стелажи, компактни ръчни стелажи, компактни стелажи с електрозахранване и компактни стелажи със странично-раздвижени врати), архивни кутии, обложки, папки и др.

2.3.3. Ръководни идеи и основни изисквания към архивната инфраструктура

В резултат на натрупания в продължение на цял век практически опит и проведени изследвания, архивните специалисти в много от развитите и развиващите се страни все по-често признават, че хранилищата са основа за централизираното и постоянно съхранение на архивите; играят дълговременна роля в осигуряването на надеждно и безопасно съхранение на документацията; нивото на строителството и качеството на архивните съоръжения оказват пряко и непосредствено влияние върху опазването на архивите и затова постепенно се изработват общи подходи по отношение на идеите и основните изисквания, предявявани към строителството на архивохранилища. Архивистите от все повече страни са съгласни да приемат, че архивните сгради трябва да отговарят на изискванията за «функционалност, икономичност и привлекателност». Като говорим за функционалност, имаме предвид, че специално съоръжените за държавни архиви помещения трябва да бъдат проектирани като се спазват строги изисквания по отношение на тяхната пригодност и безопасност както от гледна точка на предотвратяването на увреждания отвън, така и на значително удължаване на срока за тяхното съществуване. В условията на приоритета функционалност под «икономичност» се подразбира контрол над разумно и приемливо ниво на капиталовложения и стойност на строителството на архивохранилища, изхождайки от различните възможности и условия в развитите и развиващите се страни. «Привлекателност» означава, че подчинявайки се на приоритетите функционалност и икономичност, не трябва да забравяме, че архивите, подобно на музеите и библиотеките, са институции с културно предназначение и затова следва да се предявяват разумни естетически изисквания към техните форми и външен вид. Трябва да се отбележи, че в една или друга степен основните архивохранилища, било то Британският публичен архив, Центърът за съвременни архиви във Фонтенбло, Държавният архив на ФРГ, Националният архив на САЩ, Националният архив на Канада, Централният архив на КНР и Националният архив на Япония, напълно удовлетворяват изискванията за функционалност, икономичност и привлекателност. Многогодишният практически опит, натрупан при строителството на архивни сгради в много страни, доказва, че имайки предвид климатичните и екологичните условия, определящи при проектирането им са следните три основни фактора: първо, при избора на строителни площи трябва да се имат предвид съображения за водо- и влагостойностите, отсъствието на вредни газове, а също — безопасност и удобство на достъпа при използването на архивите. Второ, при проектирането на всички видове хранилища и архивни помещения с друго предназначение трябва да се обръща внимание на различията в изискванията към административните, оперативните и техническите помещения, читалните и др. Трето, необходимо е да се имат предвид комплексните изисквания по отношение на всички площи, към самата конструкция, нивото на натоварване, височината на всеки етаж, площта на помещенията на архивохранилищата и т. н.

2.3.4. Съвременни тенденции на развитие на инфраструктурата на архивите

Първо в зависимост от задълбочаването и разширяването на представите на различни слоеве от обществото по отношение на архивите, органите за архивно управление в различните страни, следвайки технико-икономическия прогрес, са склонни да инвестират средства в сферата на прилагане на авангардните технологии, подпомагайки по такъв начин по-нататъшното укрепване и усъвършенстване на архивната инфраструктура.

Второ, във все повече страни се счита, че са необходими превантивни мерки и се използват множество ефективни способи с цел осигуряване съхранението на архивните фондове чрез предпазване от различни по характер бедствия, особено от наводнения, земетресения, пожари, войни и други извънредни ситуации, представляващи заплаха за архивните сгради и съоръжения.

Трето, архивната инфраструктура трябва да осигури опазването и целостта на архивните фондове, постоянно да ги защитава като драгоценно историческо наследство на човечеството, предназначено за по-нататъшно използване. Тя трябва да подготвя откриването на достъпа до архивите за широката общественост и предоставянето на съответното обслужване с цел най-пълно усвояване на запасите от архивна информация.

Четвърто, архивната инфраструктура трябва да облекчава прилагането на съвременни научни технологии с цел модернизиране на способите за управление на архивите. Заедно с това тя трябва да осигурява продължително нормално съхранение на традиционните документи на хартиена основа и постоянно да разширява внедряването на нови носители (микрофилми, аудиовизуални записи, лазерни дискове и др.).

3. Изводи

Първо, архивното законодателство и архивните учреждения на всяка страна имат особено значение за управлението на архивите, които са съкровищници на историческото и културното богатство на цялото човечество, а също за усъвършенстването на цялата система на архивите. Вглеждайки се в събитията от миналото и устремявайки поглед в бъдещето, ние не трябва да се съмняваме, че приемствеността и еволюцията като фактори в областта на архивното законодателство, учреждения и инфраструктура, съхраняват своята жизнена сила и играят възлова роля в развитието на архивното дело в тези страни, като това е характерно не само за миналото или настоящето, но и за бъдещето.

Второ, този век донесе значителни промени в областта на международната политика (основно от гледна точка на обществения строй), в икономиката (предимно по отношение на собствеността върху средствата за производство) и в географската архитектоника (от гледна точка на националните територии). Със завършването на «студената война» в края на 80–те и началото на 90–те години, политическите, икономическите и географските пристрастия на повечето страни постепенно се трансформират в многополярни и неизбежно в една или друга степен влияят върху развитието на архивното дело и професионалното формиране на архивистите във всяка страна, а също и върху процеса на приемственост и еволюция в областта на архивното законодателство, учреждения и инфраструктура.

Трето, започвайки от 50–те години, дейността на МСА, който играеше определяща роля в разширяването на международното сътрудничество в областта на архивистиката, има важно значение за всестранното усъвършенстване на архивното законодателство, учрежденията и инфраструктурите на всяка отделна страна. Несъмнено, на границата на днешния и бъдещия век с усъвършенстването на дейността на МСА, ролята му от ден на ден ще нараства.

Четвърто, бързото развитие на съвременната наука и техника, и в частност широкото използване на съвременните научни и технически методи в управлението на архивите ще оказват все по-голямо влияние върху състоянието на архивистиката във всички страни. При тези условия пред всяка от тях ще застанат нови сериозни проблеми, като например юридическият аспект на правото да се използват архивните данни, съдържащи се в новите видове документи в качеството на свидетелски показания, както и правомерността на събирането, опазването и осигуряването на съхранението на подобна информация. Към тях се отнасят също и въпросите за създаването и използването на специализирани органи за осигуряване съхранението на архивните данни върху новите носители, а също разработката и усъвършенстването на нови съвременни видове и форми архивни съоръжения. Всички тези въпроси изискват научни дискусии и практически отговори. Новите проблеми неизбежно откриват нови възможности, способстващи за по-нататъшно развитие на архивното законодателство, за подобряване дейността на архивните учреждения и за разширяване на архивната инфраструктура във всички страни.