Въпроси по опазването на принтерните текстове(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: В. Ф. Привалов

Дизайн: Давид Нинов

София, 2006

Пред архивите — пазители на миналото стои изключително сложна задача: да влеят документалните структури в единното информационно поле на съвременното общество, запазвайки културно-историческото многообразие на видовете и формите на документите от миналото, настоящето и бъдещето. Трудността се състои преди всичко в това, че никой и никога не е създавал документи специално за «вечно архивно съхранение». Архивните фондове са се формирали, формират се и ще се формират в резултат на подбор от обичайните документопотоци. Затова видовият им състав предопределя спецификата, материалните свойства, реалната трайност на архивните документи. И ако съставът и същността на документопотоците се изменят, то това неизбежно, най-често кризисно, се отразява върху състоянието и трайността на архивните фондове. Накратко ще илюстрираме този постулат, взимайки за пример основния документ на XX в. — хартиения.

Известно е, че хартията се появява в началото на II век и почти 17 века служи на човека като траен и надежден носител на ръкописите и книгите. Към средата на XIX в. настъпва първият кризисен период в историята на хартиения документ. Бурното развитие на обществото налага рязко увеличение на количеството създадени документи. Дефицитната суровина, скъпите природни оцветители, ръкописният начин на изработване на документите стават спирачка на общественото развитие. Почти по същото време се появяват синтетичните оцветители, дървесинната хартия, машинописът и копирните средства — ротатори и др. В много кратък исторически срок хартиеният документ става масов обществен продукт, а неговата трайност спада от хиляда на двеста-триста години. От този момент социалната поръчка за видовете, формите на документите, начините и средствата за създаването им започва да се диктува от потребителския пазар, заинтересуван на първо място от ниската цена и достъпността на материалите и средствата за документиране.

Историята показва, че първите образци на новата техника и продукция най-често са несъвършени, но притегателни със своята новост и практицизъм. Така е и с новите документи на XX в. Първата дървесинна хартия изобщо не може да се съхранява, а цветните и черните машинописни документи са печатани, по същество, с мастилени ленти със сапун и други добавки: такъв текст лесно се разтваря във вода и бързо се обезцветява. Бързо се обезцветяват и първите цветни кинофилми, а кино-, фотодокументите на лесно запалима и неустойчива нитролента предизвикват проблеми във всички архиви по света. Лош, размазващ се и обезцветяващ се текст дават и първите химикалки с т. нар. маслени пасти, дискредитирайки това изумително по своята простота изделие от 1938 г.

С течение на времето много образци се усъвършенстват, но в архивите вече са постъпили големи масиви от неустойчиви документи — продукти на новите технологии, в това число и на онези, които никога повече не се прилагат.

Към началото на 90–те години на XX в. видовият състав на хартиените архивни документи се смята за установен: в течение на няколко десетилетия главната част на документопотоците и, съответно, на архивните фондове е черният машинопис. Той се отличава с устойчивост на светлина, водоустойчивост и достатъчна устойчивост на износване. Трайни текстове дават и средствата на полиграфията и, с някои уговорки, размножителната техника, в частност — ксерокопирането. Архивистите достатъчно добре са изучили номенклатурата, свойствата, спецификата на поведение на различните средства за текстонанасяне, имайки предвид целта на архивното съхранение и на реставрацията на документите.

В последното десетилетие положението с хартиените документи отново претърпя неочаквана трансформация, този път под влияние на бързата компютризация на обществения живот. В какво се състои същността на тази трансформация от архивна гледна точка и какви са нейните първи видими признаци?

Известно е, че бързото разпространение на компютрите, тяхната многофункционалност води до появата и широкото прилагане на принтери, позволяващи разпечатване на информацията на хартиен носител, формално принтерните разпечатки са копия, но специфични. В едни случаи техният оригинал е машиночитаемият вариант (дискетата и др.), в други — машинният екранен, а в перспектива — формиран от глас или с компютърна писалка и коригиран в същия режим електронен вариант на временно съществуващия оригинал. С други думи, много принтерни разпечатки, без да имат оригинал, сами ще играят ролята на такъв.

Новата технология се оказва дотолкова удобна и перспективна, че принтерите започват бързо да изместват традиционния машинопис. При това се оказва, че принтерните хартиени документи се отличават от машинописните не само по технологията на получаването, но и по свойствата на текста, пряко зависещи от тази технология.

Известно е, че съвременните принтери използват един от трите начина за печат — матричен, лазерен или струен.

Матричният печат е модификация на традиционния машинопис. В първите модели текстонанасянето се извършва по литерен начин (с букви, цифри), а в следващите — чрез точково иглонанасяне (9–24 игли/мм). Точковото иглонанасяне изисква тънко-дисперсни оцветители: това довежда до замяна на саждите с по-малко устойчиви черни компоненти (смоли, оцветители) и в резултат — до загуба на химическата устойчивост на текста.

При принтерите от втория тип — лазерните — се използва технологията на сухия електростатичен печат — ксерокопирането. Оцветяващите прахове (тонерите) съдържат сажди и лазерният принтерен текст обикновено е устойчив на светлина, водоустойчив и, с известни уговорки, устойчив на износване. В съвременната лазерна технология много добре са балансирани високата дисперсност на тонерите, изяществото на текстонанасянето и гладкостта на хартията. На «кантара» на този баланс лежи едно много важно свойство на текста — неговата устойчивост на износване. Ще напомним, че много предишни ксерокопия имат именно този дефект — размазване, изтриване, разрушаване на текстовете, изпълнени в режим на лошо термозакрепване.

С лазерни технологии на обикновена хартия се създават и съвременните документи на телефакса. Много фирми имат предвид този недостатък на първите модели, като използването на термохартия, уязвимо от действието на топлина, светлина, химически вещества, химическо натоварване, и преминават на обикновена хартия.

Принтерите от третия тип — струйните — формират на хартията черно или цветно изображение от изключително малки мастилени капчици с микронни размери (11–16 капки/мм). По принцип текстът на струйния принтер е близък аналог на обикновения ръкописен мастилен текст. Затова той се обезцветява на светлина, разтваря се във вода и е неустойчив на химически вещества.

По такъв начин свойствата и трайността на принтерните матрични, лазерни и струйни текстове силно се отличават, но външно изглеждат почти еднакво. Какви принтери са популярни на пазара?

В последните години намалява количеството на матричните принтери (от 50 до 8%), има известно увеличение на частта на лазерните (от 24 до 34–36%) и значително — на струйните принтери (от 21 до 57%). При такива тенденции може да се очаква радикално изменение на състава на хартиените документопотоци.

Частта на традиционния машинопис рязко ще се съкрати, машинописните документи ще бъдат заменени от принтерните, при което ще преобладават документи с черен струен текст. Ние като че ли ще се върнем назад по историческата спирала в епохата на неустойчивите мастилени документи, но вече на базата на съвременния масов принтерен печат. Това съответно ще доведе до трансформация на видовия състав на постъпващата в архивите документация, до намаляване трайността на хартиените документи при следващото поколение. Най-вероятно тези изменения ще стават на фона на диференциацията на фирмените принтерни оцветители на устойчиви и неустойчиви (за масова консумация), тъй като развитите страни сериозно са загрижени от проблемите на стандартизацията, сертификацията и подобряването на потребителските свойства на продукцията, в това число и на средствата за документиране. Не случайно фирмата «Хюлет Пакард» още сега пуска за струйните принтери черни оцветители, даващи както неустойчиви, така й дълготрайни черни текстове. В същото време за масовия потребител дълготрайността на текста не е нужна: в САЩ например, само за принтерни разпечатки от персоналните компютри на година се изразходват до трилион листа хартия. Загрижеността от разходите на хартия понякога намира израз в парадоксални технически решения: японската фирма «Тошиба», например, готви специални принтерни оцветители, самоунищожаващи се при нагряване, което ще позволи хартията да се използва вторично. По такъв начин на полюсите на техническите решения могат да бъдат както трайността, така и самоликвидацията на документа.

Сега у нас се използват не само фирмени или съвместими оцветители на различни фирми, но и «пиратски» презаредени касети и тонери на руски майстори с непредсказуеми свойства; тези документи също се вливат в общия документопоток.

По какъв път ще тръгне развитието на документа през XXI век е трудно да се каже. Очевидно, той винаги ще има две функции — на пазител на информацията и на средство за комуникация. Първата се нуждае от дълготрайни обекти, втората — не. Затова обществото, създавайки нови средства за комуникация, компютри, компактдискове и др., в същото време няма да може да се откаже от носителите, гарантирано съхраняващи информацията, т. е. своеобразни банки за дълговременно вложение на информационния капитал. Оттук следва упорито дублиране на електронните документи на хартия, връщане на микрофилмите като носители, подлежащи на съхранение не по-малко от 500 години и осигуряващи пренасянето на информация от аналогови форми (микрофилми) на цифрови (оптични дискове) и обратно, непрекъснато търсене на обекти с много голяма трайност и памет в микрообема на носителя.

Искаше ни се да привлечем вниманието към проблемите на принтерните документи като обекти на архивно съхранение. Архивите постоянно се обръщат към института по този въпрос. Предвиждайки това, ние започнахме да изучаваме образци на принтерни текстове от всякакви фирми, технологии и цветове за експериментиране. Ние се надяваме на помощ от страна на организациите, загрижени за съдбата на нашите документи.

Бележки

1. Привалов В. Ф. Boпросы сохранности принтерных текстов, Отечественные архивы, № 1, 2000, с. 18–21. В основата на статията е съобщението, което авторът, завеждащ отдел по осигуряване съхранението на документите във ВНИИДАД, изнася на VI международна научно-практическа конференция «Документацията в информационното общество: електронно деловодство и електронен архив» на 25 ноември 1999 г.