Документи за създаването на държавните архиви в България

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Евдокия Симеонова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2006

България е една от малкото страни в света, в които държавните архиви бяха създадени сравнително късно. Това беше осъществено едва в условията на социализма. Още в първите години на своето установяване народната власт отдели необходимото внимание и на архивното дело, като го постави на здрави научни основи.

През периода на буржоазното господство у нас отделни представители на научната и културната общественост, а също и някои институти многократно са поставяли въпроса за необходимостта от системни грижи от страна на държавата за опазване на документалното ни наследство. Направените предложения обаче не са били посрещнати с разбиране от страна на правителствата и са останали само като добри пожелания(1).

Непосредствено след победата на нашата социалистическа революция на 9. IX. 1944 г. се забелязва повишено внимание и интерес към документалните извори и по-специално към тези, които отразяват революционните борби на нашия народ против капитализма и фашизма(2). В резултат нa това се активизира и разгръща събирателската дейност на съществуващите архивни институти и служби към Народната библиотека в София, към Българската академия на науките, към Столичния градски народен съвет, към МНО, а също и към някои новосъздадени музеи, на първо място Музея на революционното движение в София.

Работещите в тях сътрудници обаче скоро се натъкват на непреодолими затруднения, произтичащи както от липсата на правила и инструкции, които да въвеждат единни методи по обработката, експертизата на ценността на документите и тяхното използуване, така и от липсата на единна мрежа от държавни архиви със строго определен профил, в които да се съсредоточат ценните документи от цялата страна. Така назрява необходимостта от архивно законодателство, което да въведе ред в архивното стопанство на нашата страна.

След създаването на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК)(3) Градският архив при Столичния градски народен съвет получава задачата да изработи закон за създаване на държавен архив (док. 2). Във връзка с това той се заема активно с изучаването на архивното дело в другите европейски страни, които имат по-богат опит и традиции в тази област. Чрез Министерството на външните работи се изпращат писма до дипломатическите представителства на България в редица страни (док. 2) с молба да се получат данни за архивното дело в тях, а също и литература по този въпрос. Отговорите започнали скоро да пристигат, някои от тях придружени с методически пособия и друга литература(4).

В резултат на проучванията на чуждестранния опит и на нашата практика Градският архив подготвил проект на Закон за български народен архив (док. 4). Въпреки че останал само като предложение, този проект заслужава внимание с това, че в него е прокарано правилното разбиране за централизация на архивното дело. Интересен е опитът да се даде дефиниция на понятието «архиви» и да се регламентира дейността по приемането на архивните документи в Народния архив и тяхната оценка. Значително място в проекта е отделено за наказателни разпоредби, което показва колко належаща била необходимостта да се вземат най-строги мерки срещу безотговорното унищожаване на документални материали. В проекта обаче няма яснота по въпроса за организацията, структурата и мрежата от «народни архиви» в страната и тяхното профилиране, за критериите при определяне ценността на документалните материали и пр.

Във вид на проект останало и изготвеното също от Градския архив при СГНС постановление за създаване на сектор «Държавен архив» при КНИК (док. 3).

Независимо от това, че остават без последствие, тези документи свидетелствуват за назрялата необходимост от регламентиране на грижите за документалното ни наследство. Те, както и редица други документи от фонда на Градския архив(5) говорят също за активната и упоритата дейност на колектива от архивисти на Градския архив за разрешаване на въпросите по реорганизация на архивното дело(6).

Значителен дял в усилията за създаване на държавни архиви у нас се пада на Българската академия на науките и най-вече на Архивния институт към нея. Още през 1947 г. видни български учени поставили на разглеждане в Управителния съвет въпроса за учредяване на Държавен архив(7). По-късно, по сигнал на Археологическия музей в Пазарджик за масово унищожаване на архивни документи (док. 5), Българската академия на науките прави предложение пред Министерския съвет да се назначи една междуведомствена комисия, която да проучи въпроса за ценните архивни материали в страната и да препоръча реда и начините за тяхното запазване (док. 6).

По препоръка на КНИК в края на 1949 г. Архивният институт при БАН провежда едно важно в историята на архивното дело у нас мероприятие — обсъждане на състоянието и задачите на българското архивно дело и на архивната наука (док. 7). То било предвидено първоначално като заседание на Научния съвет на института. Обаче по предложение на Постоянното присъствие на БАН на него били поканени и отделни лица, интересуващи се от поставените въпроси (док. 8). По този начин съвещанието се превърнало в широко обсъждане на наболелите въпроси. Изнесени били два доклада: «Състояние и задачи на българското архивно дело» — от сътрудника при института д-р П. Миятев (док. 9), и «История и организация на архивното дело в СССР» — от асистента при института д-р Г. Димов(8).

В направените изказвания единодушно се посочва като най-целесъобразно за нашите условия да се възприеме принципът на централизирана организация на архивното дело (док. 9), така както се предлага и в доклада на П. Миятев. Всички предложения са обобщени в протокола на съвещанието (док. 10).

Архивният институт своевременно запознава Управителния съвет на БАН с резултатите от обсъждането, които биват изцяло одобрени. Във връзка с това ръководството на БАН отново се обръща към Министерския съвет с предложение за назначаване на държавна комисия, която да подготви проект за реорганизация на архивното дело (док. 11).

Още при първите най-бегли проучвания на архивното дело в чужбина става ясно, че държавните архиви в Съветския съюз са под ведомството на Министерството на вътрешните работи (МВР). Затова в края на 1948 г. бива възложено на директора на Народната милиция ген. Благой Пенев при една командировка в Съветския съюз да се запознае с организацията на държавните архиви. След завръщането си в доклад до министъра на вътрешните работи ген. Благой Пенев не само осведомява за мрежата от държавни архиви в СССР и техните задачи, но прави предложение по това, как да се организират държавните архиви у нас (док. 1).

След запознаването на висшите правителствени и партийни органи с въпросите на архивното дело в нашата страна бива възложено на Министерството на вътрешните работи да организира създаването на държавен архив на НРБ (док. 12).

За проучване на състоянието, условията на съхраняване и използуване на архивните материали и за изработване на проекти на нормативни актове Министерството на вътрешните работи изгражда специална комисия, утвърдена и от Политбюро на ЦК на БКП, в чийто състав влизат видни български учени-специалисти от областта на историята, правото, литературата, архивното и библиотечно дело и висши служители от самото министерство (док. 13). За консултант на комисията по въпросите на съветското архивно дело бил поканен Н. Р. Прокопенко, който в продължение на два месеца участвувал непосредствено в нейната работа. Израз на голямата си благодарност за оказаната помощ членовете на комисията дават в едно писмо до този съветски специалист (док. 15).

В резултат на работата си комисията подготвя проектоуказ за Държавен архивен фонд (ДАФ) на НРБ, проектопостановление за организиране на ДАФ, проектоправилници на Архивно управление при МВР, на двата централни архива и на окръжните държавни архиви и щатове на държавните архиви.

Реализирането на тези проекти става по силата на специално решение на Политбюро на ЦК на БКП, взето на 27. IX. 1951 г.(9) Този изключително важен партиен документ поставя на здрави основи българското архивно дело и набелязва най-правилния път за неговото по-нататъшно развитие. В него се определя организационната структура на архивните органи и тяхната подведомственост, дават се насоки по въпроса за кадрите и за материалната база. Изпълнението на задачите е обвързано с конкретни срокове, в резултат на което в системна последователност придобиват законна сила подготвените проекти.

От тях на първо място стои Указ № 515 от 10. Х. 1951 г. на Президиума на Народното събрание за Държавен архивен фонд на НРБ (док. 14). След като определя кои документи влизат в състава на ДАФ, указът за пръв път в нашата страна въвежда централизация на цялостната дейност по съхраняването, унищожаването, отчета, обработката и използуването на документалните материали.

Въз основа на указа в началото на 1952 г. Министерският съвет приема Постановление за организиране на държавния архивен фонд (док. 16), което определя мрежата на държавните архиви, техния профил и подведомственост, урежда въпросите за създаване на архивни служби в учрежденията, за подготовката на кадри от архивисти и за осигуряване на помещения за държавните архиви. В утвърдения със същото постановление правилник на Архивно управление(10) са дадени задачите и структурата на ръководния орган по архивното дело (док. 17).

Като неблагоприятен фактор за популяризиране на държавните архиви и за характера на тяхната дейност още в първите години от създаването им може да се счита обстоятелството, че указът и постановлението не бяха своевременно публикувани в Държавен вестник(11). Това затрудняваше до известна степен архивистите също и при работата по въвеждане на ред в деловодствата и архивните служби на учрежденията, при приемането на документални материали и активизиране на използуването им.

През 1961 г. във връзка с проведените реорганизации в административно-управленческия апарат Архивно управление и държавните архиви излязоха от системата на Министерството на вътрешните работи и преминаха под ведомството на Министерството на просветата и културата (док. 18)(12). Беше издаден също и указ, който отрази тази промяна в Указ № 515 от 10. Х. 1951 г.(13)

За да се подпомогне работата на държавните архиви при новата ведомствена подчиненост, беше издадено специално разпореждане на Министерския съвет, което определи мястото, ролята и задачите на Архивното управление, на централните и на окръжните държавни архиви (док. 19). По този начин отново се регламентират разпоредителните функции на държавните архиви като органи, натоварени с грижата за документалните материали в цялата страна.

Наред с функциите си на орган на власт по опазването и съхраняването на документите държавните архиви се развиха и израснаха като културни и научни институти със свой печатни органи, със самостоятелни издания и голям брой публикации в наши и чужди списания.

* * *

Настоящата публикация обхваща документи от периода след 9. IX. 1944 г. Тук са включени не само законодателни актове по създаването на държавните архиви (док. 14, 16–17) и по-късни правителствени документи, които ги потвърждават и допълват (док. 18, 19), но също и документи, които говорят за актуалността на проблема през този период и за подготовката на неговото разрешаване (док. 1–13). Te сa издирени от фондовете, съхранявани в Научния архив на БАН, Централния държавен архив на НРБ, Софийския градски и окръжен държавен архив, Архива на МВР и служебния архив на Архивно управление.

Документите, които не се намериха в оригинал, се публикуват по съхраняваните копия. Документите без дати (док. 3, 4, 9) след направените проучвания са датирани приблизително, като датата е поставена в квадратни скоби. Мястото на възникването на документите, с изключение на док. 5, е София, поради което не се сочи специално.

Извлечението от доклада на П. Миятев «Състояние и задачи на българското архивно село» (док. 9) се публикува по екземпляра, съхраняван в Архивно управление.

Документите са подредени в хронологическа последователност. Публикуват се за първи път с изключение на Указ № 515 от 10. Х. 1951 г.(14) (док. 14). Освен това първата страница от оригинала на този указ до чл. 2–А, буква «и» вкл. и първата страница от оригинала на Постановление № 344 на Министерския съвет от 18. IV. 1952 г. (док. 16) до чл. 4 вкл. са публикувани като факсимилета в юбилейното издание по случай 10 години от създаването на държавните архиви(15).

Бележките по съдържанието са сведени до минимум, тъй като става дума за близки до нас събития и за хора, които са наши съвременници.

№ 1

Из доклад на ген. Благой Пенев до министъра на вътрешните работи относно проучването в Съветския съюз на въпроса за устройството и организацията на държавните архиви

8 декември 1948 г.

[...](16)

Държавният архив у тях е създаден с издаването на един декрет на др. Ленин още през 1920 г.(17) Този само факт ще да ни покаже колко голямо значение има и е отдавал др. Ленин на съхранението, опазването и използуването на ценните документи и материали, които съдържат архивите на държавните учреждения.

В този държавен архив се съхраняват документите на всички държавни учреждения, включително на Министерството на народната отбрана и партията. В него се пазят документи както на държавните учреждения, така и документи от развитието на страната още от края на 17. век(18). Централният държавен архив у тях е разделен на древен архив, обхващащ времето от края на 17. век и целия 18. век; исторически, който обхваща края на 18. век и целия 19. век; Военноисторически и най-нов архив, който обхваща времето от Октомврийската революция и строителството на социализма до последния момент.

Всичко това е организирано по отдели и служби с отговорни лица.

По места, по подобие на Централния държавен архив, е създаден местен такъв, обединен в един архив, в който се съхраняват всички документи на правителствените учреждения и документи от развитието на града или района.

Архивите се съхраняват в специално пригодени за целта сгради и се охраняват от органите на ДС.

Има строго определен ред за посещение в държавния архив и определени лица, които могат да посещават архива за извършване на научни, исторически, технически, военни и други разработки.

От съветите и указанията, които получих от тях по създаването и организирането на държавния архив, предлагам да се организира и у нас такъв, за което е необходимо да се направи следното:

I. Да се създаде специален закон за държавния архив, в основата на който да легнат следните по-важни и основни въпроси:

1. Създава се общ Централен държавен архив с дирекция в системата на МВР и под ръководството на Министъра на вътрешните работи.

2. Всички архиви на правителствени и други учреждения както в центъра, така и по места да се предадат от ведомствата на общия държавен архив, като само архивите на партията засега остават да се съхраняват в партията.

3. Да се определи за всяко ведомство поотделно съобразно характера и значението на архивните материали на ведомството годината, от която цялата архива да се предаде на общия централен или местен държавен архив.

Да се предвиди текст в закона, по силата на който в дадено ведомство може по изключение някои документи от архивата временно да бъдат оставени във ведомството, но то[ва] да стане под контрола на дирекцията на държавния архив.

4. Отчетът, съхранението и разработката на целия държавен архивен фонд да се възложи на дирекцията на държавния архив, ръководена и контролирана от министъра на вътрешните работи.

5. Да не се унищожават каквито и да било документи без разрешението на дирекцията на държавния архив, като се предвидят санкции за нарушителите на разпоредбите по създаването на държавния архив, защото всеки документ може да послужи за ценни научни справки, практически и други нужди.

6. Средствата по издръжката на държавния архив да се предвидят в държавния бюджет.

7. Със закона трябва да се установи и утвърди положението на архивното управление по места.

8. Законът трябва да определи кой може да посещава държавния архив за научни, исторически, технически, военни и други разработки.

9. Със закона да се отменят всички сега съществуващи закони и наредби по ведомствените архиви.

II. Структура на дирекцията на общия Централен държавен архив.

За да може правилно и пълно да се съберат, разпределят и целесъобразно използуват всички документи от общия държавен архив, трябва да се създаде дирекция на държавния архив с директор и негов помощник и с 4–5 души секретариат — според нуждите.

В дирекцията трябва да има следните по-важни отдели:

1. Отдел Организационно-исторически(19).

2. Отдел Комплектуване, издирване и отчет.

3. Отделение или служба «Секретен фонд», който ще се занимава с всички секретни документи.

4. Издателски отдел с 5–6 инструктори, който ще издава сборници от документи, каталози за материалите, които се съдържат в държавен архив и който отдел ще има правото да публикува известни материали.

5. Финансов отдел.

6. Отделение или служба «Кадри».

7. Централна експертно-проверочна комисия, която работи под непосредственото ръководство на директора на общия държавен архив и на началника на отдел Комплектуване, без която комисия никое ведомство няма право да унищожава каквито и да било документи.

Дирекцията има още за задача да издава правилници, инструкции и разпоредби до своите подведомствени за правилното организиране, съхранение и използуване на събраните материали.

В Централния архив да се съсредоточат освен архивите на всички ведомства, но и всички документи от развитието на нашата страна, като се създадат специални отдели, в които по време да се подредят материалите.

Да се създаде древен архив, който да обхване материалите и документите от времето на турското ни робство.

Исторически архив, който да обхване документите от времето на нашите националреволюционни борби за освобождението от турско робство.

Архив за времето от Освобождението до 9–ти септември 1944 година.

Военноисторически архив и

Специален архив — най-нова епоха, обхващащ времето след 9–ти септември 1944 година.

По места това да бъде обединено в един архив и се създаде специално отделение за новата епоха. Тук се съсредоточават местните архиви от развитието на града или района.

Историко-филологическият факултет трябва да даде специално подготвени хора или пък се изпратят в него такива, които да се подготвят за разработка на материалите, които се намират в държавния архив.

Но за да се организира държавният архив, преди всичко е необходимо да се намери подходяща за целта сграда, която да бъде достатъчно обширна и удобна (суха, приветлива, светла) да побере архивите на всички държавни учреждения. Сградата да бъде удобна и от гледна точка на организиране ефикасна охрана, тъй като в нея ще се съхраняват извънредно ценни и от голямо историческо и държавно значение документи и ще бъдат обект на враговете, за открадването или унищожаването им.

На края предлагам лицето, което ще бъде натоварено с уреждането на държавния архив, да бъде изпратено в СССР, за да се запознае в подробности с организирането, разпределението по отдели материалите, които ще постъпят в държавния архив, съхранението и използуването им за научни, исторически, технически, военни и други разработки. Такива препоръки ми дадоха и съветските другари.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР, ДИРЕКТОР НА МИЛИЦИЯТА: Бл. Пенев

МВР, Служебен архив ДС, ф. 1, oп. 1, а. е. 783, л. 1–4. Копие.

№ 2

Писмо на Градския архив при отдел «Наука, изкуство и култура» на СГНС до Министерството на външните работи относно доставяне на сведения и литература за архивното дело в чужбина

5 юни 1949 г.

От името на Градския архив при Столичния народен съвет отправяме молба чрез Вас до българските пълномощни министри в странство (Австрия, Англия, Америка, Белгия, Италия, Полша, Румъния, Съветския съюз, Турция, Швейцария, Швеция, Чехословакия, Югославия и Унгария) за ценното им съдействие при доставянето на ръководства, книги и списания относно класификацията и систематизацията на архивни материали.

Направихме постъпки чрез известни архивни институти да ни запознаят с методите на тяхната работа, но само няколко от тях се отзоваха със схематични напътствия, които ни дават общи указания. Това ни принуждава да потърсим сътрудничеството на нашите пълномощни министри, тъй като те са в непосредствена близост с тях.

Градският архив, чиято цел е да издирва, съхранява и обработва за научно обслужване архивни материали (административни архиви на Столичния народен съвет, ръкописи, писма, бележки дневници, снимки и др.) за история на гр. София, е в период на организиране(20). В процеса на работата се натъкнахме на материали, които не влизат в обсега на нашите задачи, но тъй като в България не съществува държавен архив в национален мащаб, ние разширихме своята дейност, като събираме архивите на частни лица, безспорни извори в обществено-политическия, стопанския и културен живот на страната ни и които архиви по-късно ще се влеят в държавния архив.

След създаването на Комитета за наука, изкуство и култура се заговори за учредяването на държавен архив. На градския архив е възложено, изхождайки от опита си, макар и малък, да изготви законопроект за държавния архив.

Затова умоляваме чрез Вас българската легация в тези държави да ни изпрати преписи, ако липсват или не могат да се доставят печатни, на законите, правилниците, по които се управляват архивните институти там, преписи от систематиките, по които се подреждат административните и частни (на лица с историческо значение) архиви; преписи или факсимилета на фишове от каталозите им, за да узнаем с какви елементи и в какъв ред се описва всяка архивна единица.

Интересува ни също така начина на подреждане и каталогизиране на позиви, манифести и снимки. Ако има някаква литература по този въпрос или биха могли да ни абонират за списание върху архивното дело, издавано от Дирекция да държавните архиви, моля Ви да дадете мнение за начина на получаването и плащането.

За сведение Ви съобщаваме, че сме изпратили от своя страна писма до легациите с подобно съдържание, без да ги уведомяваме за начина по извършването на такива разходи, тъй като само Министерството на външните работи разрешава това.

Надявам се, че в скоро време ще се занимаете с нашата молба и ни уведомите за направеното.

УРЕДНИК ГРАДСКИ АРХИВ: Cт. Тютюнджиева

СГОДА, ф. 1227, oп. 1, а. е. 89, л. 35. Копие.

№ 3

Предложение от отдел «Наука, изкуство и култура» при СГНС да се внесе в Министерския съвет постановление за организиране на сектор «Държавен архив» при КНИК

[не по-рано от 5 юни 1949 г.](21)

Всекидневно отлагащите се книжа от дейността на държавните и обществени учреждения в нашата страна са важни извори и документи за изучаване на новата история. Опазването и оползотворяването на тия архиви е задължение на културните учреждения, с което се набират материали за работа на научните институти и работници.

Отношението към архивните материали досега у нас е било почти небрежно, вследствие на което по-голямата част от архивите на нашите държавни и обществени учреждения са унищожени и безвъзвратно изгубени като извори за научна разработка на новата ни история. А доколкото има запазени известни архивни материали, то това е направено стихийно и безпланово; подборът им е станал случайно и не по надлежен, научен път. Ценни архивни материали станаха жертва на едно неправилно отношение към изпълнение акцията за събиране на книжни отпадъци. Ако се подходи по един строго определен план и начин за съхранение и оползотворение на архивните материали, то ще бъде гарантирано подбирането на всички ценни архивни материали. По този начин ще се обезпечат тия материали за научна разработка и ще се поставят на разположение на нашите научни институти и работници.

С цел да се внесе плановост и подбор в ценните архивни материали и осигури тяхното опазване и съхранение, правим настоящото предложение до Вас с молба да се подготви проектопостановление до Министерския съвет, каквото предлагаме да бъде внесено със следния текст:

ПОСТАНОВЛЕНИЕ за създаване на сектор «Държавен архив» при КНИК и за съхранение на архивните материали.

1. Да се създаде сектор «Държавен архив» към КНИК.

2. Забранява се унищожаването и продаването на архивни материали, преди да с изтекъл установеният в правилника срок, предвиден за министерствата, централните учреждения от общонационално значение, предприятия от също такова значение, тия на окръжните народни съвети, на Софийския градски народен съвет и на всички други учреждения, предприятия и обществени организации.

3. Преди да се пристъпи към унищожение или продажба на архивни материали, същите задължително се преглеждат от комисии, назначени от ръководителя на учреждението или предприятието, в състава на които влизат и представители на сектор «Държавен архив на Комитета за наука, изкуство и култура» или НИК на управите на съответните народни съвети. Всички избрани и отделени архиви и архивни материали, които имат научна стойност, се изземват безвъзмездно и се съхраняват в съответни архивни хранилища.

4. Органите от архивните и музейни служби при народните съвети и Комитета за наука, изкуство и култура могат след надлежно разрешение от ръководителя на съответните учреждения, предприятия и организации през всяко време да правят изучаване на архивните материали и да вземат оригинали или преписи от тях и преди изтичането на сроковете, определени в правилника.

5. Разрешение за ползуване отделените за научна обработка архивни материали се дава от ръководителите на архивните служби на НИК при народните съвети както на съответните научни институти, така и на отделни научни работници.

6. Академията на науките може през всяко време да изучава както архивите при учрежденията и предприятията, така и архивни материали, отделени съгласно т. 3 от настоящото постановление.

7. Органите на Комитета за наука, изкуство и култура и тия при народните съвети могат да организират при учрежденията и предприятията постоянни комисии за подбирането и съхраняването с научна стойност архивни материали.

8. Задължава се председателят на Комитета за наука, изкуство и култура в срок от 3 месеца от издаването на настоящото постановление да изготви правилник за приложението му.

9. На нарушителите на настоящото постановление и правилника, който ще бъде издаден за приложението му, да се налагат наказания по реда на чл. 49, буква «с» и 50 от Закона за народните съвети, като се налагат глоби до 20 000 лв.

Изпълнението на настоящото постановление се възлага на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

ЧЛЕН НА УПРАВАТА И НАЧАЛНИК ОТДЕЛ: С. Игнатиевски

СЪВЕТНИК НА УПРАВАТА: М. Владов

СГОДА, ф. 1227, oп. 1, а. е. 16, л. 1. Копие.

№ 4

Проект на закон за създаване на Български народен архив, изработен от Градски архив при отдел «Наука, изкуство и култура» на СГНС

(не по-рано от 5 юни 1949 г.)(22)

Глава I: Същност, цели и задачи

Чл. 1. Учредява се Български народен архив — върховно обединение и единно управление на всички народни архиви в страната. Той е самостоятелно държавно управление, което работи под надзора на Комитета за наука, изкуство и култура.

Чл. 2. Българският народен архив събира, научно разработва и съхранява за вечни времена архивното богатство на българския народ. За тази цел той: 1) Издирва и събира в оригинал или точни преписи всички архивни извори за историята на българския народ, които се намират в български или чуждестранни архивни сбирки, като издава същите в оригинал или в препис. 2) Събира от видни политически, културни и стопански дейци или осведомени хора лични сведения за историята и за културния стопански живот на страната, които сведения издава в нарочни сборници или ги държи на разположение на научните изследователи. 3) Издава периодически бюлетин за постъпилите в архивната сбирка архивни фондове. 4) Издава археографски сборници с текстуално препечатани архивни извори и фотокопия от особена важност за българската история. 5) Бди за правилното стопанисване на обществените и административни архивни фондове. 6) Издава инструкции за запазването на административните архиви. 7) Съдействува за развитието на архивното дело в страната, като провежда курсове, набавя необходимата литература, дава упътвания и пр.

Чл. 3. Под архиви, архивни извори, архивни фондове по смисъла на този закон се разбират всички писмени паметници, документи, писма, ръкописи, архитектурни планове, снимки и др. на български или друг език върху хартия или друг материал, в които са изложени обстоятелства, събития или факти от значение за историята, културата, бита и стопанския живот на българския народ или отделни негови класи, среди или техни представители.

Изключват се от тази категория каменните надписи, печатите, медальоните, медалите, гербовете и монетите. За архивни извори се считат и машинописните текстове, стига те да не са издавани под формата на публикации: книги, периодически издания, брошури и др. п.

Глава II: Ръководство

Чл. 4. Ръководството на Българския народен архив се възлага на: директор, главни уредници, уредници, асистенти архивисти, инспектори и друг помощен персонал.

Чл. 5. Директорът се назначава с указ по предложение на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура. Правата и длъжностите на директора, както и на останалия персонал се определят с нарочен правилник.

Чл. 6. Ръководството на Българския народен архив се подпомага от Върховната архивна комисия, която се състои от:

а) Директор на българския народен архив, който е и председател на комисията.

б) По един представител на всички министерства и на Столичната община.

в) Директора на Народната библиотека в София или негов заместник.

г) Представители на Българската академия на науките.

д) Представител на Софийския университет: един професор от юридическия и професорите по българска и новоевропейска история и по история на български език на Филологическия факултет.

е) Председателя на камарата на народната култура.

Чл. 7. Членовете на Върховния комитет, представени от съответните институти, се назначават от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура по предложение на директора на БНА — за срок от две години.

Чл. 8. По предложение на директора на БНА председателят на Комитета за наука, изкуство и култура може да назначи за временни или постоянни вещи лица във Върховния архивен комитет измежду видните в страната историци, археографи, палеографи, филолози, библиографи и пр.

Чл. 9. Върховната архивна комисия се свиква на редовно заседание два пъти в годината — на...(23) и на...(24), а на извънредни заседания тогава, когато директорът на БНА намери това за необходимо.

За задачите и работата на Върховната архивна комисия се издава нарочен правилник.

Глава III: Събиране на архивния фонд

Чл. 10. Всяко държавно, общинско и автономно учреждение и всички обществени, политически, културни, професионални и т. н. организации и институти през всеки две години предават архивния си фонд, предмет на този закон, на нарочна комисия в състав: началника на учреждението или негов заместник, един старши чиновник и представител на БНА, която комисия преглежда архивата на учреждението и отделя интересуващите БНА архивни материали, които предава на последния по опис и с нарочен протокол.

Чл. 11. От разпоредбите на чл. 10 се изключват и не се изземват в предвидените по-горе срокове: нотариални регистри, регистрите по гражданското състояние, данъчните книги и търговските книги. Те се подлагат на преглед от комисията по чл. 10, след като изтекат осемдесет години от приключването им.

Чл. 12. Външнополитическите актове се предават на [съ]хранение в Българския народен архив двадесет години след сключването им, но по искане на министъра на външните работи ползването на тези актове може да бъде ограничено за срок, по-дълъг от 20 години. Такива актове се считат тайни. За тайни архиви се считат и всички други архивни фондове, които Върховната архивна комисия обяви за такива. Според преценката на директора на Народния архив някои от тези архивни фондове могат да се разработват, но не се дават за използуване, а други се държат запечатани до изтичането на определения срок.

Чл. 13. В Българския народен архив се съхраняват архивните фондове на бившите български царе и князе — Александър I, Фердинанд I и Борис III, и на техните семейства, канцеларии и кабинети, ликвидаторите на които следва веднага да ги предадат на управлението на архива.

Чл. 14. Министерството на войната и щабът на войската предават на БНА само тези ценни архиви, които няма да изложат на опасност сигурността на страната. Срокът за предаване на тези архиви се определя от Върховната архивна комисия в съгласие с М-вото на войната, респ[ективно] с щаба на войската.

Чл. 15. Никое частно лице или обществена организация в страната не може да притежава архивни извори от официален или от обществен произход. Притежателите на такива архиви следва да ги предават в Българския народен архив по начин и в срокове, които ще се уговорят лично и непосредствено между притежателите на архивите и управлението на БНА.

Чл. 16. Обявяват се за държавна собственост архивите на българските държавници: министри, народни представители и пълномощни министри, общественици, политици и учени, академици, професори и културни дейци, писатели, журналисти, художници, композитори, стопански деятели, профдеятели и др. т.

В срок шест месеца от смъртта на лицата, изброени в горните категории, наследниците им следва да предадат архивите им в БНА. Наследниците могат да изявят желание чрез молба до директора на народния архив архивният фонд на техния наследодател да се отвори след изтичането на определения от тях срок. Този срок не може да бъде по-дълъг от 20 години от смъртта на наследодателя.

Наследниците на лицата, изброени по-горе, запазват в цялост правата, които имат по закона за авторското право. Ако те желаят да упражнят тези права върху съчинения, ръкописи и други творби, които спадат към масата на архивния фонд на техния наследодател, директорът на народния архив разпорежда да им се дадат заверени преписи от всички тези творби.

Същите наследници по споразумение и с разрешение на управителя на БНА могат да запазят при себе си някои ценни от лично или семейно естество архиви, които обаче държат винаги на разположение на БНА.

Чл. 17. По преценка на директора на народния архив, на предаващите архивни фондове може да се заплати известна сума. Ако предаващите архивни фондове не са доволни от размера на отпуснатата сума, могат да обжалват решението на директора в месечен срок пред Върховната архивна комисия, която се произнася окончателно по размера на сумата, но тя не може да намали размера на първоначално определената сума.

Чл. 18. Преписването, копирането, репродуцирането и фотографирането на изворите се допуска само след разрешение на директора на народния архив или неговия помощник. Забранява се публикуването на извори, върху които тегнат авторски права (чл. 16).

Глава IV: Наказателни разпоредби

Чл. 19. Който умишлено унищожи или повреди архивни фондове или архивни единици (чл. 381, п. 3 от Наказателния закон), преди да са влезли в народния архив, наказва се с тъмничен затвор до 5 години. Същото се отнася за престъпления, извършени по отношение или в сградата на друга архивна сбирка.

Чл. 20. Който укрие в полза на себе си или на другиго архивен фонд или единици от него от архивните богатства на съществуващите до влизането на този закон в сила архивни сбирки в страната при библиотеки, манастири, църкви, музеи, учреждения и дружества с цел да не бъде предадено в цялост архивното богатство на поменатите архивни сбирки в народния архив, наказва се с тъмничен затвор.

Чл. 21. По чл. 316 от Наказателния кодекс се наказва и оня, който открадне от архивните сбирки в страната архивни извори или фондове, които са принадлежност на сбирките.

Чл. 22. Член на комисията по чл. 9, който не изпълнява добросъвестно възложената му работа по предаване на административни или обществени архиви или проявява бавност, се наказва по постановление на директора на народния архив с глоба до 50 000 лева.

Чл. 23. Началникът на учреждението или чиновник, който не изпълни решенията на комисията по чл. 9, отказва да предаде или не предава навреме архивните документи в Народния архив, наказва се по постановление на директора на Народния архив с глоба до 50 000 лева.

Чл. 24. Наказателните постановления на директора на народния архив за глоби и конфискации се издават въз основа на актове, съставени от директорите-архивисти.

Глобите за нарушение и гражданските искове при престъпните деяния, визирани в този закон, се събират в полза на Българския народен архив.

Чл. 25. Наказателните постановления на директора на народния архив за наложени глоби и конфискации се обжалват по реда на книга VI, глава V от Закона за наказателното съдопроизводство.

Глава V: Преходни разпоредби

Чл. 26. Щом този закон влезе в сила, всички официални и обществени архивни сбирки в страната с изключение на столичния градски архив престават да съществуват и архивните им имущества стават собственост заедно с всички спомагателни материали на Българския народен архив, на който те са длъжни да ги предават в цялост най-късно 3 месеца след влизането на закона в сила.

Всички архивни материали, събирани от столичния градски архив, които не се отнасят до историята на София и до дейността на столичната народна община, се предават също така на народния архив.

Чл. 27. За прилагането на този закон ще се изработи от Българския народен архив правилник. Този правилник след приемането му от Върховната архивна комисия се одобрява с указ по предложение на председателя на Комисията за наука, изкуство и култура.

Чл. 28. Този закон за Български народен архив отменя всички закони, наредби-закони и правилници, които му противоречат.

СГОДА, ф. 1227, oп. 1, а. е. 13, л. 1–4. Копие.

№ 5

Писмо от Археологическия музей в Пазарджик до Българската академия на науките за масово унищожаване на документални материали

Пазарджик, 5 септември 1949 г.

В нашата работа по събиране на материали за историята на града и околията ние се натъкваме постоянно на небрежно отнасяне от страна на учреждения и частни лица към архивни документи с историческо значение.

Периодически след изтичането на определен срок се унищожават архивите на държавните и стопанските учреждения, като покрай ненужните преписки често пропадат и важни исторически документи. В пазарджишката община например са унищожени: първата протоколна книга на Общинския съвет, регистрите за гражданско състояние до 1900 год., така че сега не може да се намери актът за раждане на писателя Теодор Траянов; годишните доклади за дейността на разните общински служби, по които може да се съди за развитието на здравното, просветното и т. н. дело в града. По този начин пропадат и чисто научни материали, като метеорологически дневници, записи за дебита на реки, проучвания за подпочвени води и др., които да могат да послужат за научни съобщения.

Отношението към частните архиви и библиотеки е още по-нехайно. Такива се продават на килограм и се изпращат за претопяване в книжните фабрики. Според наши сведения в книжната фабрика при гара Белово са пропаднали в последните години архивите на стария общественик и писател Николай Йонков — Владикин, проф. Л. Владикин, част от книгите на покойния пазарджишки гражданин д-р Н. Ламбрев. В тази фабрика ежедневно се унищожават големи количества книги и архиви.

Унищожаваните архиви са в такова голямо количество, че е невъзможно да се извършва и най-повърхностен преглед. Но дори и да имаме възможност да преглеждаме някои подлежащи на унищожаване архиви, законът не ни дава право да вършим това. Вярно е, че подлежащите на унищожение дела се преглеждат от съответните служби и някои документи се запазват, но при това всяко учреждение се ръководи от свои съображения, без да държи сметка за научното или историческото значение на документите. Така например: в съдилищата се запазват гаранционни и други свидетелства, а се унищожават дела с историческо значение.

Всичко това показва, че е дошло времето за създаване на Закон за държавния архив, като в него се определи и положението на местните архиви: околийски, общински и исторически архиви при провинциалните музеи.

А докато стане това, желателно е почитаемата академия да издаде задължителна инструкция или упътване за издирване и запазване на историческите архивни материали, с което да се улеснят началниците на учреждения при унищожаването на старите архиви.

УРЕДНИК: В. Фугагов

АБАН, ф. 1, оп. 1, а. е. 19, л. 25. Оригинал.

№ 6

Писмо на Българската академия на науките до Министерски съвет с предложение за проучване въпроса за опазването на ценните документални материали

16 септември 1949 г.

УС на БАН има сведения, че в страната при унищожаването на стари архиви в различни учреждения и при закупуването на стари книжа от книжните фабрики за претопяване се унищожават и книжа, ценни като исторически документи, като статистически, здравни, социални, битови, климатологически и пр. материали, изобщо книжа, незаменими за научното проучване на миналото и на настоящето на нашата страна.

Архивните книжа на обществените учреждения се сортират за запазване или за унищожаване по преценка на самото учреждение, въз основа на едно общо упътване. По тази причина преценката е често пъти едностранчива.

Книжните фабрики от своя страна купуват и претопяват всичко, каквото им се донесе. От претопяване във фабриките можаха да бъдат спасени, повечето по случайно стичане на обстоятелствата, извънредно ценни книжа, стари издания на сборниците на Академията.

УС на БАН, след като се занимава с въпроса, моли да се назначи от МС една комисия с представители на БАН, Министерство на народното здраве, Дирекция на статистиката и евентуално още други ведомства, на която да се възложи да проучи целия въпрос за ценните архивни материали в страната и да препоръча реда и начина за тяхното запазване.

Прилагам препис от писмо № 15 от 5 септември т. г. на уредника на Археологическия музей «Ив. С. Войводов» — Пазарджик(25), в което са изложени случаи за унищожаване на архивни книжа.

НАУЧЕН СЕКРЕТАР: акад. Д. Ораховац

АБАН, ф. 1, oп. 1, а. е. 19, л. 26. Копие.

№ 7

Писмо от Архивния институт при БАН до Управителния съвет на Академията относно свикване на научно заседание за обсъждане състоянието и задачите на архивното дело

9 ноември 1949 г.

В изпълнение препоръката на КНИК от 1 юни т. г. по обсъждане въпроса за състоянието и задачите на българското архивно дело и архивна наука Научният съвет на Архивния институт при БАН в заседанието си на 10. Х. т. г. реши заплануваните вече доклади на уредника на института П. Миятев върху «Състоянието и задачите на българското архивно дело и архивна наука» и доклада на асистента Г. Димов за «Историята и организацията на архивното дело в Съветския съюз» да послужат за обсъждане състоянието на архивното дело и архивната наука у нас.

Научният съвет на института реши горното обсъждане да стане до края на м. ноември т. г.

Като довеждам до знанието на Управителния съвет решението на Научния съвет на Архивния институт, моля то да бъде одобрено.

Приложение: препис-извлечение от дневника.

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: проф. Динеков

АБАН, ф. 14, oп. 1, а. е. 19, л. 3. Оригинал.

№ 8

Писмо от Централното управление на БАН до Архивния институт относно свикването на научно заседание за обсъждане състоянието и задачите на архивното дело

21 ноември 1949 г.

Постоянното присъствие на Българската академия на науките в заседанието си от 17. XI. т. г., протокол № 6, т. 18, одобрява да се свика научно заседание на Архивния институт, на което да се изнесат следните доклади от:

П. Миятев — «Състоянието и задачите на българското архивно дело», и

Г. Димов — «Историята и организацията на архивното дело в Съветския съюз».

Постоянното присъствие препоръчва за докладите да бъдат поканени и отделни лица, интересуващи се от поставените въпроси.

ЗА НАЧАЛНИК НА КАНЦЕЛАРИЯТА: Ив. Балтаджиев

АБАН, ф. 14, oп. 1, а. е. 19, л. 4. Оригинал.

№ 9

Извлечение от доклада на П. Миятев «Състояние и задачи на българското архивно дело»

(28 ноември 1949 г.)(26)

[...](27)

От всичко изложено досега може да се направи общ извод, че въпросът за учредяване на един централен държавен архив със специален кадър от подготвени люде е вече съвсем назрял, че трябва да се пристъпи незабавно към неговото осъществяване. По тоя начин ще се тури системна основа на българското архивно дело, а то от своя страна ще импулсира развоя на българската архивна наука, чиито проблеми, както се видя от досегашното изложение, у нас още не са били разработени.

За да се даде тласък и правилна насока на нашето архивно дело, безусловно необходимо е да се изпълнят някои условия и задачи:

1. Да се създаде едно постоянно централно архивно управление, което да поеме грижата, покровителството и контрола на всички държавни, обществени и частни архиви в страната.

2. Това централно архивно управление да се занимае час по-скоро с основаването на един централен държавен архив, а също така да определи какви други обществени градски, партийни или на масови организации архиви могат да съществуват наред с него, като определи задачите и кръга на дейността им.

3. Централното архивно управление да назначи комисия от компетентни лица и представители на държавни и обществени учреждения, която да изработи един закон за архивите и архивните учреждения. За тая цел да се прибегне до опита на по-старите архивни учреждения в чужбина и на първо място в СССР, като се вземе за това мнението и на всички специалисти у нас, доколкото ги имаме. Отделни правилници към тоя закон, към група учреждения или поотделно ще определят точното прилагане на тоя закон.

4. Да се създаде при Централното архивно управление или при бъдещия централен архив една архивна школа, която да подготвя научни и технически кадри за работа със и в архивите, като преди това правителството изпрати в чужбина, главно в Съветския съюз, млади надеждни люде, които да изучат и се подготвят по архивно дело и архивна наука. В архивното дело личността на архивния работник е от извънредна важност. Архивните кадри трябва да притежават проницателен и творчески усет, пред авторитета на които архивът не е някаква вцепенена мъртва маса, а много ценно съкровище, което живее в органична връзка със съществуващите обществени условия на трудещите се и тяхното развитие. Архивният работник трябва да се грижи всеотдайно за всеки документ, да се грижи за реда и уредбата на архивните материали, да ги прави лесно достъпни за ония, които се интересуват от тях, да ги пази зорко от вражески домогвания, да предотвратява унищожението им. Той е отговорен за всичко онова, което чрез архивните материали свързва миналото с настоящето и бди за неговото опазване на бъдните поколения. Всичко в работата на архивния работник е свързано едно с друго: пренебрегне ли едното, страда другото. Изобщо развоят и напредъкът на архивното дело и архивната наука зависят изключително от добре подготвените и достатъчни количествено кадри. И тук са в пълна валидност думите на др. Сталин, че кадрите решават всичко.

5. След учредяването на Централен държавен архив да се възстанови органичната връзка между отделните, събирани на различни места архиви. Например всички материали от архива на Найден Геров или Ст. Стамболов да се съберат на едно място.

6. Да се запази провениенцният принцип(28) в държавните архиви, така че, когато постъпят на съхранение в държавния архив, да си запазят същия ред, в какъвто са били в съответното действуващо ведомство.

7. Архивните материали от всички архивни учреждения, били те държавни или обществени, да служат за научни и практически цели на широки народни маси.

8. БАН, респ[ективно] неин институт, да си постави за разработка проблеми из областта на българската архивна наука в зависимост от местните условия, практически и теоретически познания из областта на архивното дело, архивната икономия, научното описание на архивните материали, тяхното микрофилмиране и грижите по опазването им от природни бедствия, пожари, воини и др.

9. Да се пристъпи към подготвяне на научни описи и каталози на всички събрани досега архивни материали у нас: държавни, частни и обществени, като се обнародват в една поредица — Архивни материали за историята на България. Същото да се прави за в бъдеще с всички държавни и обществени архиви, които ще постъпят в държавния архив след съответно предварително проучване.

10. Архивното дело и архивната наука да се поставят във всестранна услуга на социалистическото строителство, като в изпълнението на тая си задача се учат и проучват непрестанно от опита на съветското архивно дело, където то има завидни постижения и неоспорими заслуги за установяването на социализма, но където то се радва на заслужена оценка и признание както от най-висшите държавни и партийни кръгове, така и от всички трудещи се.

[…](29)

П. Миятев

Арх. упр., служ. архив, оп. 1, а. е. 215. Оригинал.

№ 10

Протокол от разширено научно съвещание на Архивния институт при БАН за обсъждане на развитието и състоянието на архивното дело

28 ноември и 5 декември 1949 г.

На 28 ноември т. г. Архивният институт при БАН взе почина да разгледа пред по-широк кръг хора, между които и представители на КНИК, архивното дело у нас и в Съветския съюз. За тази цел бяха прочетени докладите на д-р П. Миятев, уредник при института, на тема «Състояние и задачи на архивното дело в България» и на д-р Г. Димов, асистент при института, на тема «История и организация на архивното дело в Съветския съюз».

Във връзка с така изнесените доклади бяха проведени и разисквания, които продължиха и на 5 декември т. г.

Пръв взе думата др. Ив. Панайотов, уредник на Архивния отдел при Народната библиотека, който, след като направи преглед на намиращите се при тях архивни материали, подчерта, че за 250 000 архивни документа при наличния персонал са им необходими 38 г., за да бъдат инвентирани. Най-големите пречки за работата в отдела това са липсата на материални средства и на добре подготвен и по-голям брой персонал. Спомена също и за трудностите при прибиране на документите от Данъчното управление. [Трябва] да се намерят щаб от годни хора, които да преценят какво трябва да се изпрати за претопяване и кое е ценно, за да се прибере на съхранение в Народната библиотека.

След него взе думата Ив. Дуйчев, който изтъкна, че за пръв път се поставя на разглеждане архивното дело, за каквото може да се говори още от възникване на писмеността. Академик Кр. Миятев при разкопките на Симеоновата църква в Преслав от 929 г. е открил покрай глаголическия надпис и кирилски, в който е спомената думата χαρτοφνλαξ в значение на архивар, т. е. този, който пази архивите на Цариградската патриаршия. Кирил пък е ставал βιβλιοτίκαρ ... В житието на Константина Философа се говори и за Анастасий βιβλίοτίκαρ. Разните грамоти, издадени през средните векове в България, представляват също архивен материал. Дуйчев изтъкна още голямата нужда от eдна обща архивистична терминология, която започва да се изгражда още в края на 10–ия век, както и нуждата от едно архивно законодателство и централизация на архивните материали, като за пример даде централизацията, постигната в Съветския съюз. Спря се още и на важността на архивоикономията, чието познаване би ни помогнало да спасим много архивни документи, за разрушаването на които до голяма степен у нас способствуват влагата и други паразити. Наблегна още на това, че у нас все още няма правила за издаване на архивни документи и че такива трябва да се създадат. Трябва да се помисли още кой ще извършва научната експертиза, какви срокове ще се поставят за преминаване на документите в архивен материал, какви хартия, мастило и индиго да се употребяват в текущото делопроизводство. Известни важни държавни актове трябва да се пишат със сигурни средства. Да има също един инвентар на чужди архиви, засягащи нашата история. И накрая препоръчва да се направи искане за създаване на един централен държавен архив.

В допълнение на тия изказвания на 5 т. м. каза, че трябва да различаваме два вида архивни работници: тия, които подреждат архивните материали, и тия, които използуват тия архиви. Като належаща задача изтъкна, че трябва да има едно издание, в което да се направи преглед на архивното богатство у нас, а така също в него да се разглеждат и теоретически въпроси.

Академик Ив. Гошев(30), след като изтъкна, че докладите са много интересни и навременни, наблегна, че досега обнародваните документи се обнародват безпланово. По-нататък каза, че трябва да се създаде една върховна комисия от специалисти. Материалите според академик Гошев трябва да се разделят на две групи: 1) Материали от средните векове, които са по-трудни за разчитане и описване, и 2) Материали след 16. в., често също трудни за разчитане.

Необходимо е да бъдат подготвени добри кадри, чиято подготовка да обхване точното разчитане, датиране, палеография. Във връзка с това прави следните предложения:

1) Да се провежда периодически кратък курс по архивно дело и палеография, за което ще чете и той лекции при Архивния институт на БАН.

2) Да бъде уредена библиотека от необходимата литература по архивно дело.

3) Да бъдат уредени фотоателиета, където ще бъдат снимани документи и приготвени сборници от редакционни албуми, които да се разпращат из архивните институти.

4) Самите оригинали трябва да пазим от пипане, на изследователите трябва да се дават фотографски снимки.

5) Трябва да се направи картотека, за да бъдат нашите архивни материали достъпни за всички учени.

Акад. Михаил Димитров изказва задоволство и похвали към института за инициативата му да изнесе двата доклада. По забележката на Ив. Панайотов, че архивните материали се разкъсват между институтите, той изтъкна, че това не е голяма беда. Важното е да бъдат събрани, а най-лесно е да се съберат в даден момент на едно място. За пример даде Съветския съюз, където архивните материали са събрани по области, всяка от тях има самостоятелна администрация, но всички са под едно върховно централно управление. После говори за ходенето си на 2 пъти в СССР, за да проучва архивни материали» отнасящи се до наши дейци от Възраждането. Отиването му през 1948 г. е имало за цел да проучи архива на Нечаев, в който се намират материали за биографията на Ботев. Той е намерил материали още за Л. Каравелов, за Раковски и др. и препоръчва да отидат в СССР десетина български историци, за да работят с материалите, засягащи историята на българския народ. Спомена и за отиването си в Белград, където архивните материали са много добре подредени и събрани в специална сграда. Достъпът до тях за чужденците обаче е мъчен. Преди конвенцията М[ихаил] Димитров] изобщо не е бил [до]пуснат в сградата, а след конвенцията дали му само някои документи, не всички, които е поискал. Завърши с пожелание да се съберат все още разпръснатите материали, както и да бъдат систематизирани и подготвени за публикуване.

Б. Недков направи бележка, че в доклада на П. Миятев не били засегнати намиращите се в България държавни турски документи, макар че в България тъкмо се очаква да се намерят най-много турски архивни материали. Ние притежаваме обаче малко от издадените(31) от турските власти документи. Голяма част от тях е била унищожена от природната стихия или тънат в прах по мазетата и таваните, пък и досега не е провеждана акция за издирване на турски архивни документи. В Русе например, а и в други градове на България бакалите са си завивали продукти в турски архивни материали. Ориенталският отдел в Народната библиотека става централно място за събиране на турски архиви, но само случайно някои документи са намерили пътя за Нар[одната] библиотека]. Преди 9. IX. 1944 г. числото им е било малко, а след 9. IX то се е увеличило значително. Засега Ориенталският отд[ел] разполага с 100 000 документа. В Ислямския отдел в Шумен, основан в 1947 г., са събрани също голям брой документи, но все още има много разпръснати из разните краища на Б[ългари]я.

Основният и най-важен въпрос според Недков е въпросът за създаване на Централен д[ържа]вен архив, тясно свързан с ориенталския отдел при Нар[одната] библ[иотека], както и да се подготвят кадри, като се отпуснат стипендии за следване архивистика в СССР.

Cm. Тютюнджиева(32), след като изказа задоволството си от почина на Архивния и[нститу]т при БАН, забеляза, че може би умишлено е избягнато да се обрисува състоянието на всички институти по архивистика в Б[ългари]я, за да се изкажат представителите на тия и[нститу]ти в София. Тя изтъква, че задачата на градския архив е да събере материали за София. Призна, че тази задача е трудна и че понякога може би излизат от границите си и навлизат в територията на Нар[одната] библ[иотека] и бъдещия д[ържа]вен архив. Техните архивни работници, макар и без специална подготовка по архивистика, изпълняват добре своята задача, като набират материали от всички наши видни общественици, критици, писатели и стопански деятели на гр[ад] София. Учреден в 1941 год., градск[ият] архив е загубил доста ценни материали благодарение на безплановата си работа, на бързото преглеждане и отделянето на материалите. Сега вече работят планомерно и системно. Имат специално лице, натоварено с издирването и събирането на материали от частни лица. Освен това имат и т. нар. снимков отдел. Събраният и описан материал се картотекира. Изтъкна, че различната система на работа при разните архивни институти пречи и хаби много сили и материални средства. Затова предлага: да се събере комисия и изработи обща система за обработване на архивните материали. Да се изпратят архивни работници от разните и[нститу]ти в Б[ългари]я да се запознаят с архивното дело на другите страни и специално от това на СССР. Подчерта съзнателното отношение на другарите от градския съвет към градския архив. В областта на архивната икономика е направено малко нещо, служат си лабораторно за поправяне на повредени документи, но съвсем примитивно. Пристъпили са към факсимилиране на някои документи, вадят преписи от разпадащи се вече документи и т. н. Във връзка с появилото се във вестниците съобщение за предстоящото прочистване на документите от гражданското отделение проф. Бурмов направи запитване какво е направил градският архив, в чийто обсег е това учреждение, за да спасят важни документи. Другарката Тютюнджиева отговори, че градският архив е изпратил специален човек и всичко по-важно е било иззето. На въпроса на др. Хр. Христов, докъде са стигнали със събиране на материалите за музея Д. Благоев, тя отговори, че доста материали се разкъсват между архива при ЦК на партията и музея, но все пак събрани са доста материали, между които отделни писма от Търново, Габрово и другаде. Събраните материали са подредени в къщата-музей на Дим. Благоев.

Много повече материали са събрани за къщата-музей на Г. Димитров. Запазването на тия материали се дължи изключително на сестрата на Г. Димитров — Магдалена Баръмова.

Проф. Бурмов. След като направи забележки по реда на четените доклади, по доклада на П. Миятев, в който има доста теоретизиране и история, и че в доклада трябваше да се застъпи състоянието на всички архивни институти у нас, той направи изказване за архивния отдел при Нар[одната] библ[иотека], чиито работи са вървели винаги лошо. Печатът, с който се подпечатват и днес документите, е много голям и ги унищожава. В папките, където се съхраняват документите, често се късат самите документи, подписи и дати. Той отбелязва престъпното отношение на директорите на Нар[одната] библ[иотека] към архива изобщо. Благодарение на него през време на бомбардировките над София на 30. III. 1944 г. заедно със сградата на Народната библиотека са изгорели делата на поборниците-пенсионери, каталозите и нелегалната литература. Трябва да се изнесе пред Министерския съвет и Комитета за наука, изкуство и култура състоянието на архивното дело у нас, което се намира в окаяно положение. Наблегна още, че купуването и събирането [на] архивни материали на различни места не е беда, те могат винаги да се съберат на едно място. Препоръчва да се създаде един централен д[ържа]вен архив с различни секции. Архивното богатство, разпръснато из провинцията, да не се донася в София, а да се събере по области, като се създадат областни архиви, както е в Съв[етския] съюз. Препоръча също да има уеднаквяване при обработката на архивите, както и да се отнема правото на читалищата да събират архивни документи, които стоят заключени по шкафовете и неизползувани от никого. За пример посочи читалището в родното му село. В заключение каза, че трябва да се работи, [за] да се изучи историята, и по-малко да се теоретизира.

Вера Григорова(33) се изказа по материалите, изгорели в Народната библиотека. Тя наблегна, че най-важното е било евакуирано. Призна обаче, че могло да бъде спасено всичко. В Архивния отдел при Народната библиотека са работили изобщо малко не само защото са работили хора неподготвени, а защото там са командировали разни писатели и т. н., имало е синекури и др.

М. Горанова от градския архив, взе думата, за да изясни, че от гражданския отдел са били унищожени само заявления за издаване на удостоверения на младежи, които са искали да заминат за чужбина. Сега са в постоянна връзка и благодарение на плановата им работа не се унищожава нищо ценно.

Н. Трайков се изказа по спора, повдигнат около изгаряне на материалите в Народната библиотека и нелегалната литература. Искали са да бъде евакуиран поне един от каталозите, но директорът Райчев(34) се е противопоставил. От изгорелите дела на пенсионерите-поборници изгоряла е само една част. Изтъкна, че никъде не се пазят документите така добре, както в градския архив. В Народната библиотека се работи добре, но има много материал, а липсват достатъчно работници. Предложи да изнесе един доклад за архивното дело в Румъния, начало на което там е поставил Киселев(35). В Гърция се пазят документи, като разписки за хляб с имена на въстаници и др., които, ако бяха у нас, щяхме да унищожим. Препоръча да се направят доклади за организиране и състояние на държавните архиви в нашите съседи, за да се види, че ние стоим на опашката пред Албания. В Букурещ най-богата колекция от архивни документи има Академията, но там няма Народна библиотека. Понеже Народната библиотека у нас има най-много документи и е най-старият институт, то курсовете по палеография(36) и други трябва да бъдат там, а не в Архивния институт при БАН. Големите архиви трябва да се съберат на едно място: част от архива на Н. Геров е в Академията, където е попаднал случайно, а по-голямата част е в Народната библиотека. Протестира, че архивът на Евлоги Георгиев е прибран в Академия на науките, а не в Народната библиотека. Наблегна още, че имало хора, които като някои феодали държали по 5 години у дома си архивни документи, за да се ползуват от тях. Намекна също, че Академията била откупувала архивни документи, откраднати от недобросъвестни хора от Народната библиотека.

Хр. Христов забеляза, че въпросът се измести от неговата принципна основа. Че се направи несполучлив опит да бъдат извинени някои архивни дейци. В подписания от Мутафов(37) протокол се дават наставления как да се събират архивни материали, [в него той] нарече разбойници някои от дейците на Септемврийското въстание, двама от които днес са академици. Не бива да се търси извинение за хора като него и бившия директор Райчев.

Във връзка с поставената задача да се напише научнопопулярна история на българския народ първа задача на архивните институти е да бъдат инвентирани тия документи, които засягат новата ни и най-нова история, за да могат да се посочат при публикуване. Втората задача трябва да бъде да се събират документите, отнасящи се до нашата нова и най-нова история, тъй като по-рано са били нанесени такива поражения, които днес мъчно могат да се установят.

К. Възвъзова наблегна, че трябва да бъдем готови с известни принципни правила. Да се изработят тия правила, да се разреши и въпросът за транскрипцията, за(38) хронологията, за(39) четенето на български текстове с гръцки букви, за имената и влиянието на гръцки, турски и румънски езици върху тях. Ние трябва да приложим теорията и практиката на другите страни, но пред вид характера на нашите архивни материали, малко различен от тоя на другите страни, техния опит ще трябва да приложим на наша българска почва.

Г. Гълъбов добави към изказването на Б. Недков, че трябва да бъдат изпратени в Съветския съюз млади сили с първа специалност «История», които да се върнат тук вече като турколози-специалисти и да приложат своя опит.

Проф. Динеков прочете писмото, изпратено от Панайот Топалов, с което моли научното съвещание да се произнесе по следните два въпроса:

1) Да се постави въпросът за учредяване на държавен архив, и

2) Да бъдат отзовани изпратените в Попица научни работници при БАН за събиране на материали по съпротивата.

Първият въпрос е поставен вече, а вторият ще се отнесе до управителния съвет понеже това не влиза в обсега на научното съвещание.

Емил Стефанов(40) изказа задоволството си от почина на Архивния институт при БАН и смята, че подобна инициатива трябва да има и своето практическо разрешение. Време е вече всички архивни работници да се обединят в едно. Така ще може да се подпомогне нашето културно развитие, нашата наука. Констатацията, че нашето архивно дело не е добро, е права. Това се дължи на непрекъснатото нехайство на възглавяващите архивните институти. Резултатът от това престъпно отношение е унищожаването на ценната нелегална литература. Ще дойде време, когато ще се потърси сметка от виновните. Права е и констатацията, че ние сме доста назад и няма да се получат добри резултати, докато не се заинтересува държавата, партията и нейният ЦК. Трябва да се знае от кого и как се иска. Най-главната задача не е да се опишат документите, а да насочим погледа на нашите другари от Министерския съвет, да изложим недостатъците, да направим предложения и да се вземат мерки. Трябва да се скъса с обективистичния метод на работа. Едно писмо може да разреши много въпроси във връзка с класовата борба и други подобни. Законът за авторското право днес е мъртъв закон. В него трябва да има параграфи, които да разглеждат архивното наследство на нашите писатели.

Комитетът смята, че работата на нашата архивистика трябва да се развие по пътя на реорганизацията и по линията на създаване на кадри. Това трябва да стане час по-скоро. Догодина трябва да се поздравим с един значителен успех. Всички досегашни архивни работници трябва да опреснят познанията си, да се ориентират в ония неща, които ще подпомогнат нашата наука, нашата история. Могат да се изпращат хора и в Съветския съюз, но и у нас може да се направи много нещо. Като практически извод комитетът смята:

1) Комитетът взема инициативата той, БАН, архивните институти у нас и другите обществени организации да излъчат свои представители в близките десет дни и да се състави една комисия, която да посочи документирано състоянието на нашето архивно дело и по този начин да се обърне внимание на правителството. Ние ще имаме успех, защото начело на правителството стоят хора, които са дали дан в архивното дело: В. Коларов, Вълко Червенков, който се занимава със задачите на нашата наука, а и самият той е историк. Самият председател на КНИК(41) не е чужд на архивното дело. Накрая апелира да се скъса със стария метод на индивидуална работа, с обективистичния метод на буржоазната обективистична наука и в 1950 г. да се поздравим с успеха на нашата архивна наука и успеха на Народна република България.

След тия изказвания думата бе дадена на докладчиците П. Миятев и Г. Димов.

Д-р П. Миятев отговори, че действително е пропуснал да даде състоянието на отделните архивни институти, както и да говори за Ориенталския отдел при Народната библиотека (което не влиза в рамките на доклада му), но това е направил умишлено. Признава, че са направени ценни констатации, които ще доведат до общата реорганизация на архивното дело, до изясняване на много въпроси. Ние ще вземем опита на другите страни и ще го приложим на наша българска почва. Накрая изказа благодарност на всички, които са взели думата и от които и той се [е] поучил.

Д-р Георги Димов изтъкна, че целта на неговия доклад е да покаже [предмет] на какви грижи и внимание е архивното дело в Съветския съюз. Празнината, която има у нас в това отношение, трябва да бъде допълнена. Задачата на Архивния институт беше не да разреши въпросите, а само да постави на разглеждане този въпрос. Правилното разрешение в Съветския съюз дойде едва след Октомврийската революция.

Другата цел беше да се набележат и някои теоретически въпроси, от която страна разискванията бяха слаби. По изказванията на някои подчерта, че в Съветския съюз архивите са разпръснати, т. е. намират се на много места из страната, но са под едно централно ръководство. А що се отнася до протеста, че архивът на Евлоги Георгиев е в Академията, той е съвсем неоснователен. Напротив, трябва да се благодари, че този толкова ценен архив е прибран, не е важно от кого.

Изводът от тази конференция е, че архивното дело у нас ще бъде поставено на здрави и научни основи. Нека се поучим от опита на Съветския съюз, за да се предпазим от някои грешки. Завърши с пожеланието КНИК да вземе присърце тая инициатива и да се създаде един общ държавен архив.

Научният ръководител на Архивния институт и председател на съвещанието проф. П. Динеков изказа задоволството си, че починът на института, респективно на сътрудниците при института, подкрепен от управителния съвет и партийния секретар на БАН — др. Божков, бе оценен като положителен. Той се надява, че това съвещание няма да бъде последно, такива трябва да стават и друг път. Като недостатъци и на двата доклада изтъкна техния голям историзъм. По-слабо е засегнато днешното състояние на архивното дело в Съветския съюз. Картината на архивното дело у нас щеше да бъде по-пълна, ако П. Миятев беше обиколил архивните институти, намиращи се в София. Картината на архивното дело в СССР не беше достатъчно релефна.

Не може да не ни радва обстоятелството, че в разискванията взеха участие голям брой лица. И все пак всичко не се изчерпа. Поставиха се само принципни въпроси.

В следващите доклади ще се застъпят и трябва да се застъпят и доизяснят интересуващите ни въпроси.

Особено много беше подчертано престъпното отношение на властите в миналото. Засегна се въпросът за създаване на централен държавен архив. Постави се въпросът за текущите административни архиви, които се унищожават ежедневно, а също така и въпросът за събиране и подреждане на архивните материали за новата история на България.

Въз основа на прочетените доклади и разисквания могат да се направят следните изводи:

1) Състоянието на нашето архивно дело не е добро, в някои отношения е дори окаяно. И днес все още то не се намира на оная висота, на която трябва да бъде. Затова налага да се обърне внимание на отговорните фактори за състоянието на архивното дело у нас. Трябва да се намери начин да се посочи това състояние на Българската комунистическа партия.

Конкретно проф. Динеков смята самият той да направи едно подробно изложение до Управителния съвет на БАН, което пък той от своя страна да препрати на Комитета за наука, изкуство и култура, на българското правителство и другите архивни институти. В това предложение трябва да се посочи състоянието на архивното дело у нас.

2) Да се постави въпросът за необходимостта от реорганизацията на архивното дело у нас и създаване на централен държавен архив.

3) Да се постави въпросът, че върховно задължение е събирането на архивни документи, които засягат най-новата история на България.

4) Да се постави въпросът за начина на запазване на събраните архивни документи.

5) Да се постави най-остро въпросът за положението на текущите държавни архиви.

6) Да се постави въпросът за подготовката на кадри — до известна степен в Софийския университет и като се изпратят на специализация в Съветския съюз.

7) Да се постави въпросът за теоретическата разработка.

Разрешението на тия въпроси може да бъде постигнато, като се използува богатият опит на Съветския съюз. Нашето правителство ще ни разбере добре и ще подкрепи нашите усилия.

Постъпиха след това и някои предложения.

Хр. Христов изказа пожелания в бъдещата комисия, която ще се състави, да влизат представители на всички научни институти. А така също за състоялата се вече сесия да се даде място в печата под формата на комюнике и статия(42).

Емил Стефанов забеляза, че Архивният институт не трябва да чака комитета, а трябва да започне изпълнението на набелязаните задачи. Трябва да се знае в даден момент къде какво се намира. Този въпрос трябва да се направи държавен въпрос и макар че малко сме закъснели, т. е. бюджетът е почти изготвен, все пак трябва да се направи нещо да се продължи започнатата работа.

СЪСТАВИЛ ПРОТОКОЛА: Д. Петрова(43)

АБАН, ф. 14, oп. 1, а. е. 19, л. 7–16. Оригинал. Ръкопис.

№ 11

Писмо на Българската академия на науките до Министерския съвет за реорганизиране на архивното дело и за създаване на Централен държавен архив(44)

17 януари 1950 г.

Управителният съвет на Българската академия на науките въз основа на получени тревожни сведения за унищожаването на ценни държавни и обществени архиви в различни краища на страната с писмо № ... от ...(45) помоли Министерския съвет да се занимае със състоянието на архивите у нас и да назначи специална комисия, която да препоръча реда и начините за тяхното запазване.

С настоящото писмо идваме да потвърдим нашето предложение — във връзка със свиканото от Архивния институт при БАН специално съвещание по състоянието на архивното дело в страната, състояло се на 28 ноември и 5 декемврии 1949 г.

На това съвещание бяха поканени да присъствуват ръководителите и уредниците на архивните сбирки при библиотеките и музеите в София, историци и познавачи на архивното дело, представители на КНИК, БАН и Софийския университет. След изнесените доклади върху състоянието на архивното дело в СССР и у нас и станалите подробни разисквания съвещанието направи следните изводи и препоръки:

1. .....(46)

5. За да се постигнат по-бързо практически резултати [от] съвещанието, молим Управителния съвет на БАН да направи предложение на Министерския съвет да бъде назначена специална комисия от сведущи лица, която незабавно да се занимае с въпроса за реорганизацията на архивното дело в страната и създаването на Централен държавен архив.

Във връзка с тия изводи и препоръки Управителният съвет на БАН прави предложения до Министерския съвет за взимането на постановление за назначаване на държавна комисия, която да изработи проект за реорганизация нa архивното дело и създаване на Централен държавен архив в състав:

1. Представител на Министерския съвет.

2. Представител на КНИК.

3. Представител на Българската академия на науките.

4. Представител на Народната библиотека.

5. Представител на Софийския градски архив.

6. Представител на Централния музей на съпротивата.

7. Представител на музея Г. Димитров.

8. Представител на архива при ЦК на БКП.

9. Представител на историческия институт при Софийския университет.

10. Представител на историческата комисия при Министерството на народната отбрана.

11. Представител на Министерството на вътрешните работи.

12. Представител на Министерството на външните работи.

13. Представител на Министерството на правосъдието.

14. Представител на Главната дирекция на статистиката.

15. Представител на Българския библиографски институт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: акад. Т. Павлов

СЕКРЕТАР: проф. д-р Д. Ораховац

АБАН, ф. 14, oп. 1, а. е. 19, л. 27–30. Чернова. Ръкопис.

№ 12

Доклад на министъра на вътрешните работи до Политбюро на ЦК на БКП за създаване на Български държавен архив(47)

17 февруари 1951 г.

Архивното дело у нас е в много лошо състояние. Много ценни архиви се унищожават, други се разпиляват и стоят неизползувани от никого.

Доколкото имаме сведения от народнодемократическите страни, само в България не е създаден държавен архив.

След 9. IX. 1944 г. има няколко опита да се изработи законопроект за създаване на такъв държавен архив, но никой от тях не може да бъде приет за основа. По инициатива на КНИК са проведени няколко съвещания по тези въпроси, на които също така задоволително не [е] бил изяснен въпросът, какво трябва да представлява държавният архив у нас.

От проучванията, които са направени досега на съветския опит, е установено, че понастоящем в СССР архивното дело е организирано по следния начин:

[…](48)

Ние считаме, че при организирането на Българския държавен архив трябва да се използува опитът на Съветския съюз, съобразен с нашите условия и възможности. Обаче тези общи сведения, с които ние разполагаме, съвсем не са достатъчни, за да можем ние самостоятелно, без помощ от Съветския съюз да поставим на правилна основа изграждането на държавен архив у нас, на неговата вътрешна организация за подреждане и съхранение на архивите, за организиране на тяхното изучаване и пр.

За да се осигури възможно най-правилно и най-бързо създаване на Българския държавен архив, предлага на Политбюро да приеме следните решения:

1. При Министерството на вътрешните работи да се създаде Български държавен архив.

2. Да се помоли ЦК на ВКП (б) в най-близко време да командирова за 1–2 месеца един опитен работник по архивното дело(49), който да ни окаже помощ при организиране на архивното дело у нас, при изработване на законопроект за създаване на Български държавен архив, в разработване на необходимите положения(50) и инструкции за работа на архива и други въпроси(51).

3. За да се избегне по-нататъшното унищожаване и разпиляване на ценни архиви, докато се създаде Български държавен архив, да се задължи Министърът на вътрешните работи веднага да внесе в Министерския съвет предложение за постановление, с което да се забрани на всички държавни и обществени учреждения да унищожават каквито и да било архиви(52).

МИНИСТЪР: (п)

МВР, Служ. архив ДС, ф. 1, oп. 1, а. е. 1756, л. 2–3. Оригинал.

№ 13

Предложение от министъра на вътрешните работи до Политбюро на ЦК на БКП относно създаването на Държавен архивен фонд

27 септември 1951 г.

За подработване предложение по организиране архивното дело и създаване Държавен архивен фонд на Народна Република България Министерството на вътрешните работи по указание на ЦК на БКП организира комисия, съставът на която е утвърден на 11 август т. г. от Др. Вълко Червенков(53).

В комисията влизат другарите:

1. Професор Димитър Константинов Косев — историк;

2. Професор Панайот Панайотов Топалов — директор на музея за революционното движение у нас;

3. Костадина Димитрова Калайджиева — референт ръководител в сектор «Библиотеки» — КНИК;

4. Радослав Георгиев Радев — старши асистент по държавно право в Софийския държавен университет (Юридически факултет);

5. Елена Саева Савова — директор на библиотека при БАН;

6. Стоянка Тютюнджиева Ляджи — зав. архива на Соф[ийския] ГНС;

7. Ангел Тодоров Тошков — писател;

8. Йордан Цветанов Стефанов — н-к отдел «Секретариат» МВР;

9. Иван Христов Чуков — н-к отдел XIV на МВР.

Комисията работи под непосредствената помощ и съвети на др. Прокопенко(54) — изпратен ни в качеството на съветник от ЦК на ВКП (б) по молба на ЦК на БКП.

В процеса на работата комисията се запозна със състоянието, условията на съхраняване и използуване на документалните материали на различни архивни фондове и установи:

От най-древни времена в България са се образували големи количества документални материали, отразяващи многовековната история на българския народ, неговата героическа и непримирима борба за национално и социално освобождение.

Обаче досега това извънредно ценно културно достояние на българския народ — архивите, се намира в много лошо състояние.

Архиви от общонационално значение са разпилени по различни учреждения, музеи, библиотеки, съхранявани обикновено в неподходящи помещения, и са недостъпни за научно и практическо използуване.

Няма централизиран общодържавен отчет на състава и съдържанието на архивните фондове, поради което много ценни документални материали не са подложени на научно-техническа обработка и безконтролно се унищожават. Така например:

През 1947 година ценни документални материали от архивата на Министерството на народната просвета са били предадени за претопяване. Измежду тези материали е унищожено досието на Димитър Благоев — Дядо като учител. Особено ценен документ представлява изложението на Дядо до тогавашния министър на просветата Иречек, в което изложение описва своята обществено-политическа дейност в Русия и причините за екстернирането му в България.

В книжната ф-ка «Петко Напетов» измежду материалите, изпратени за претопяване, били намерени писма на Христо Ботев и на други обществени дейци.

В Министерството на финансите е била унищожена голяма част от архивата на Източна Румелия. Спасени са около 12 сандъка с документални материали, които се намират сега в Българска академия на науките.

Известно е също така, че архивата на Дирекцията на вероизповеданията при Министерство на външните работи, съдържаща много ценни документални материали, е била струпана в крайно неподходящо помещение и размесена с разни боклуци, към която са имали достъп всякакви лица, вследствие на което са повредени и унищожени важни документи за нашата история.

Има данни, че са унищожени много архиви на бившите буржоазни партии.

Не е изключено класово-враждебни елементи да унищожават ценни документални материали, да ги изнасят зад граница или използуват за противонародни цели.

Може да се каже, че почти няма учреждение, което да не е предавало архиви за претопяване, без да бъдат предварително преглеждани от специална комисия.

Досега няма у нас законодателство, което да обезпечава съхраняването на документалните материали на архивните фондове. Освен това липсва единен държавен орган, който да ръководи архивното дело в страната и да обезпечава контрола по съхраняването и използуването на архивните фондове.

Ясно е, че такова положение с архивите е нетърпимо. Необходимо е да се проведе коренна реорганизация и централизация на архивното дело в страната.

В Съветския съюз основните принципи на архивното строителство са определени с Ленински декрети. Ленинският декрет от 1 юни 1918 год. за пръв път в света решава по революционен начин въпроса за централизирането архивното дело в ръцете на социалистическата държава.

Принципът на централизация, поставен в основата на организацията на архивното дело в Съветския съюз, е дал възможност да се съсредоточат в ръцете на Съветската държава и включат в състава на Държавния архивен фонд всички документални материали от преди Великата октомврийска социалистическа революция 1917 год. и след това.

Опирайки се на богатия опит на архивното строителство в Съветския съюз, предлагам за одобрение приложените към настоящото предложение проекторешение на ПОЛИТБЮРО на ЦК на БКП и проектоуказ за създаване Държавен архивен фонд на Народна Република България.

Проектоуказът за Държавен архивен фонд е съгласуван с председателя на БАН др. Тодор Павлов, с Комитета за наука, изкуство и култура и специално назначена за целта комисия при БАН.

Председателят на БАН др. Тодор Павлов изказва пълно съгласие с основните принципи на проектоуказа за създаване на ДЪРЖАВЕН АРХИВЕН ФОНД.

В предложението на комисията при БАН има положения, които са в противоречие с основните принципи на проектоуказа и специално с принципа за централизацията на архивното дело, поради което са неправилни, вредни и следователно неприемливи.

Взети са под внимание някои предложения от редакционно-технически характер.

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ: (п)

Арх. упр., служ. архив, оп. 1, а. е. 1, л. 23–26. Заверен препис.

№ 14

Указ № 515 на Президиума на Народното събрание за Държавен архивен фонд в НРБ

10 октомври 1951 г.

I. Състав на Държавния архивен фонд

1. С цел да се централизират отчитането, регистрацията и съхраняването, а така също и научното и практическо използуване на документалните материали, принадлежащи на Народна република България, създава се ДЪРЖАВЕН АРХИВЕН ФОНД.

2. В състава на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД на Народна република България влизат всички документални материали, които имат политическо, научно и практическо значение независимо от тяхното времепроизхождение, съдържание, оформление, техника и начин на възпроизвеждане, които са се образували:

А. След 9 септември 1944 г. в резултат от дейността на:

а) висшите органи на държавната власт и управление, съдилища и прокуратура; а така също и учреждения, които се намират зад граница;

б) местните органи на държавната власт и управление, съдилища и прокуратура;

в) централните и местните органи на военното управление, войсковите части, военно-учебните заведения, военноморската флота, военновъздушната флота, учрежденията и предприятията в системата на министерствата на Народната отбрана и на Вътрешните работи;

г) държавните, обществените и кооперативните учреждения, организации и предприятия (МТС, ДЗС, ТКЗС и др.);

д) научните, учебните, културните и техническите учреждения, организации и предприятия (академии), университети, институти, школи, училища, музеи, библиотеки, театри, студии и пр., а така също на издателствата и редакциите, на органите на печата;

е) професионалните съюзи и ръководените от тях учреждения, организации и предприятия;

ж) държавните и обществените деятели, хората на науката, техниката, литературата и изкуствата, видни представители на социалистическия труд;

Б. До 9 септември 1944 г. в резултат от дейността на:

а) централните и местните органи на държавната власт до падането на България под турско робство;

б) централните и местните органи на държавната власт на Отоманската империя, които се отнасят до България за целия период на турското робство до Освободителната война 1877–1878 година;

в) националреволюционните, културно-просветните, черковно-националните, стопанските и обществените организации, а така също на дейците за целия период на националноосвободителната борба;

г) висшите и местните органи на държавната власт и управление, съдилищата и прокуратурата на буржоазно-монархическия режим, а така също дипломатическите представителства, агентствата и др. зад граница;

д) централните и местните органи на военното управление, войсковите части, военно-учебните заведения, учреждения и предприятия на армията и военноморската флота;

е) централните и местните органи на духовното управление и други учреждения от религиозен характер на всички вероизповедания (манастири, църкви, джамии, католически църкви, синагоги и др.) през целия период на тяхното съществуване до отделянето на църквата от държавата;

ж) държавните, концесионните, частните, кооперативните и техническите учреждения, организации и предприятия (индустриални, транспортни, строителни, финансови, кредитни, застрахователни, търговски, общински, медицински и др.), които са функционирали в страната, а също така техните задгранични кантони, представителства и агентства;

з) политическите, професионалните и корпоративните обществени организации, предприятия и учреждения;

и) научните, учебните, културните, просветните, благотворителните дружества, учреждения, организации и предприятия (академии, университети, учебни заведения, школи, музеи, библиотеки, театри, студия, а така също старопиталища, сиропиталища и др.);

к) членовете на монархическите фамилии, на техните приближени лица, на регентствата, представителите на фашизма, реакцията и контрареволюцията, на политическите и обществените дейци и на отделни лица във връзка с тяхната дейност в системата на държавното управление;

л) представителите на науката, техниката, литературата и изкуствата;

В. В състава на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД влизат също:

а) стари писмени паметници за историята, правото, литературата, изкуствата и бита на българския народ;

б) фото- фоно- кинодокументи: негативи и позитиви от кинофилми и фотографски снимки, грамофонни плочи и звукозаписи, които имат научно-историческа ценност;

в) плакати, ръкописи и други материали, издавани със специална цел за агитация и пропаганда (плакати, позиви, възвания, прокламации и т. н.);

г) безстопанствени и конфискувани документални материали, които по преценка на архивното управление и неговите местни органи имат научно и практическо значение.

Забележка: Документални материали се смятат: актове на държавната власт, официална и частна кореспонденция, планове, чертежи, рисунки, ръкописи, коректури на научни и художествени произведения, мемоари, дневници, плакати, възвания, прокламации, негативи и позитиви от фотоснимки и кинофилми, документални материали на звукозаписи и пр.

II. Организация на Държавния архивен фонд

3. ДЪРЖАВНИЯТ АРХИВЕН ФОНД се намира под непосредственото ръководство на архивното управление при Министерството на вътрешните работи.

4. Документалните материали на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД се съхраняват в централните, софийските градски и окръжните държавни архиви.

5. Документалните материали, които са се образували в резултат от дейността на учрежденията и лицата, изброени в чл. 2 и 3 от настоящия указ и намиращи се сега на съхранение в ръкописните отдели, хранилища и архиви на библиотеките, музеите, институтите и други учреждения, влизат в състава на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД и подлежат на регистриране, събиране и запазване в държавните архиви.

6. Централните, софийските градски и окръжните държавни архиви действуват въз основа на правилници, наредби и други разпоредби на Министерството на вътрешните работи.

7. Редът на събирането, систематизацията, съхраняването и научно-техническата обработка на документалните материали на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД и държавните архиви се определят със заповеди и инструкции на архивното управление.

8. При държавните архиви се създават книгохранилища, в които се съсредоточават научни и справочни печатни материали и официални издания.

9. За временно съхраняване на излезлите от текущи нужди документални материали при всички учреждения, организации и предприятия се създават архиви, които имат правата на съответни служби, въз основа на специални наредби, утвърдени от ръководителите на учрежденията, организациите и предприятията, в съгласие с архивното управление, респективно неговите местни органи.

10. Документалните материали, чието производство е завършено, се съхраняват в архивите на учрежденията, организациите и предприятията в продължение на следните срокове:

а) за висшите органи на държавната власт и управление, окръжните учреждения, организации и предприятия — 10 години;

б) за околийските, градските и селските учреждения, организации и предприятия, МТС, ДЗС и ТКЗС — 5 години;

в) регистрите за гражданското и имотното състояние — 75 години;

г) фото- фоно- киноматериали — 3 години.

11. След изтичането на посочените в чл. 10 от настоящия указ срокове всички секретни, технически и други документални материали на учреждения, организации и предприятия подлежат на предаване на държавните архиви.

12. Министерският съвет по предложение на архивното управление в отделни случаи може да измени посочените в чл. 10 от настоящия указ срокове за съхраняване на документалните материали.

Крайният срок за съхраняване на документалните материали в архивите на действуващите учреждения (освен регистрите за гражданското и имотното състояние) се установява на 25 години.

13. Архивното управление, респективно неговите местни органи осъществяват контрола за състоянието и съхраняването на документалните материали, за организирането на работата на архивите и за воденето документалната част на делопроизводството в учрежденията, организациите и предприятията, а така също в хранилищата на музеите, библиотеките и другите научни учреждения.

Забележка: Документалните материали на Българската академия на науките, които се отнасят до дейността на академията и нейните членове, се предават в архивата на академията.

III. Ред за определяне на материалите, които не подлежат на съхранение

14. Архивното управление и неговите местни органи имат изключително право да решават всички въпроси и за политическата, практическата и научната стойност на материалите на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД, както и въпросите за сроковете за съхраняване на документалните материали.

Архивното управление, респективно неговите местни органи, решават тези въпроси въз основа на предложения от заинтересуваните учреждения, организации и предприятия.

15. Забранява се унищожаването на каквито и да било материали (общи, секретни, технически и др.) на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД както в архивите, така също и в процеса на текущото делопроизводство на учрежденията, организациите и предприятията без разрешение на архивното управление, респективно неговите местни органи.

16. Отделянето на материалите, които не подлежат на съхраняване в държавните архиви, става по инструкции и окръжни на архивното управление

17. Архивните служби на учрежденията, организациите и предприятията са длъжни да имат специални списъци на всички документални видове материали с указание за тяхното наименование и сроковете за съхраняването им. Специалните списъци се изработват от учрежденията, организациите и предприятията и се утвърждават от техните ръководители в съгласие с архивното управление, респективно неговите местни органи.

18. Отделянето на материалите, които не подлежат на съхраняване в архивите на учрежденията, организациите и предприятията, се извършва oт експертни комисии, назначени със заповеди от съответните ръководители. В състава на комисиите се включват отговорни работници при задължителното участие на завеждащия съответната архивна служба.

Експертните комисии работят съгласно специални списъци и инструкции на архивното управление.

19. Експертните комисии извършват полистен преглед на всяко дело и разрешават въпроса за неговото съхраняване в съответствие със специалния списък и съгласно научната и практическата ценност на съдържащите се в делото документални материали.

За материалите, които не подлежат на съхраняване, се съставя акт.

20. Съставените от експертните комисии актове и списъци на материали, които подлежат на унищожаване, се утвърждават от ръководителите на учрежденията, организациите и предприятията.

21. Унищожаването на архивните материали както в държавните архиви, така също и в архивите на учрежденията, организациите и предприятията може да бъде извършено само въз основа на писмено разрешение на архивното управление, респективно неговите местни органи, по доклада на експертно-проверочните комисии.

22. Редът и начинът за унищожаване на материалите се определят със специални инструкции и окръжни на архивното управление.

23. Лица, които съзнателно или поради небрежност са унищожили или повредили документални материали, се привличат към наказателна отговорност.

IV. Редът за използване на документалните материали на Държавния архивен фонд

24. Документалните материали на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД могат да бъдат използувани за научно изследване, за публикация в печата, за масова културно-просветна работа, за справки и за снемане преписи и извлечения.

25. Редът за използуването, възпроизвеждането и разпространяването на документалните материали на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД се урежда от архивното управление.

Правилникът за работата на архивното управление се утвърждава от Министерския съвет.

26. Учрежденията, организациите, предприятията и лицата, които са публикували научни или други печатни трудове въз основа на документалните материали на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД, се задължават да доставят безплатно по един екземпляр от своите трудове на съответния държавен архив и на архивното управление.

27. Справки, преписи и извлечения от документалните материали на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД, а също така и разрешения за ползуване на тези материали за научна и друга работа от чуждестранни учреждения и граждани-чужденци се дават само от архивното управление.

Исканията се отправят чрез Министерството на външните работи на Народна република България.

28. Материали от ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД могат да се предоставят за излагане в изложби и музеи, а също така и за временно или постоянно ползуване в ръкописните отдели на библиотеки, музеи и други научни учреждения само във вид на преписи или фотокопия.

29. Забранява се изнасянето на оригинални документални материали от ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД, ако с това се нарушава исторически образувалият се комплекс от материали (архивен фонд).

30. Материалите на ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД не могат да бъдат обект на покупко-продажба и други сделки от страна на учреждения, организации, предприятия и частни лица.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на вътрешните работи.

Издаден в София на 10. Х. 1951 година под № 515 и подпечатан с държавен печат.

ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРЕЗИДИУМА НА НС: Пеко Таков

СЕКРЕТАР НА ПРЕЗИДИУМА НА НС: М. Минчев

ЦДА на НРБ, ф. 117, oп. 2, a. e. 83, л. 1–7. Оригинал.

№ 15

Благодарствено писмо до Николай Романович Прокопенко от Комисията по изготвяне предложение за реорганизация на архивното дело, за оказаната от него помощ

17 октомври 1951 г.

Ние, членовете на комисията, натоварена от Централния комитет на нашата партия и лично от другаря Вълко Червенков с подработването на основните положения и документи по организирането на архивното дело, изказваме нашата сърдечна и дълбока благодарност за ценното съдействие и помощ, оказана ни от Вас. Вие не пощадихте труд и време и със своите съвети ни дадохте възможност заедно с Вас да се справим с възложената ни задача.

Съвместната ни работа в продължение на два месеца представлява за нас истинска школа в запознаването ни с основните принципи на архивното строителство.

Българската култура, на която ще служи поставянето на научни основи [на] българското архивно дело, Ви дължи извънредно много и ние всички ще запазим за Вас най-сърдечни и дълбоки спомени. Във ваше лице видяхме съветския човек, който със страст и ентусиазъм работи в областта на науката и с любов се отнася към нуждите на нашия народ. В съветските хора ние виждаме нашите по-големи братя, които ни предават своя опит в областта на социалистическото строителство.

Ние се надяваме, че Вие и в бъдеще ще проявявате такъв жив интерес към българското архивно дело и ще продължите и от своята Велика родина да ни помагате в неговото по-нататъшно изграждане.

ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА(55)

МВР, Служ. архив ДС, ф. 1, oп. 1, a. e. 1756, л. 4. Копие.

№ 16

Постановление 344 на Министерския съвет за организиране на Държавен архивен фонд в одобряване Правилника на Архивното управление при Министерството на вътрешните работи

18 април 1952 г.

На основание Указ № 515 от 10. Х. 1951 година за Държавен архивен фонд на Народна република България Министерският съвет възлага на министъра на вътрешните работи да създаде:

1) Архивно управление при Министерството на вътрешните работи, да организира Държавен архивен фонд и да ръководи държавните и ведомствени архиви.

2) Централен държавен архив на Народната република България за документални материали от общонационално значение, образували се след 9 септември 1944 година.

3) Централен държавен исторически архив за архивни фондове, образувани до 9 септември 1944 година.

4) Окръжни държавни архиви в София (градски и окръжен) и във всички окръжни градове — за архивните фондове на окръжни, околийски, градски и селски учреждения, организации и предприятия, МТС, ДЗС, ТКЗС, както и за документалните материали на учреждения, организации и предприятия, съществуващи на територията на окръзите до 9. IX. 1944 г.

5) Одобрява приложения Правилник за Архивно управление при Министерството на вътрешните работи(56).

6) Възлага на министъра на вътрешните работи да изготви и утвърди правилници за държавните архиви до 1 май 1952 година.

7) Задължава всички министерства, централни и местни учреждения, организации и предприятия съобразно обема и характера на учреждението и в рамките на съществуващия щат да създадат архивни служби (служби, отделения, отдели и др.), а там, където има такива, да се преустроят с оглед да изпълняват правилно възложената им функция за временно съхраняване на приключените преписки, дела и други материали.

Ръководителите на всички министерства, организации, учреждения и предприятия да разработят и утвърдят на основата на примерен правилник, издаден от Архивно управление, правилници за работата на архивните служби, съгласувани с Архивното управление при Министерството на вътрешните работи в срок до 15 май 1952 година.

8) Личният състав на Архивното управление и държавните архиви да се ползуват от одобрената щатна таблица с П–161 министерско постановление от 20. II. 1952 година, като на началника и неговите заместници от Архивно управление се присвояват военни звания.

9) Задължава Главната дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения да осигури за комплектуването на държавния архивен фонд един екземпляр от депозита на българската книжовна продукция от научната литература, политическа икономия, философия, история, право и всички официални издания, справочници, плакати, позиви, лозунги и други.

10) Задължава се председателят на Комитета за наука, изкуство и култура да открие през учебната 1952–53 година при Философско-историческия факултет на Софийския университет профил при специалността «История» в рамките на 5–годишния курс за подготовката на висококвалифицирани специалисти — историци архивисти.

11) Задължава министъра на вътрешните работи да организира и проведе чрез Архивното управление и с помощта на Комитета за наука, изкуство и култура тримесечни курсове за елементарна подготовка на кадри, необходими за държавните архиви(57).

12) Задължава се Българската народна банка в срок от 30 дни след датата на подписването на настоящото постановление да предостави за нуждите на Архивно управление и Централите държавни архиви в София двата горни етажа от сградата, находяща се на ул. «Славянска» № 4(58).

13) За осигуряване на подходящи помещения за нуждите на окръжните държавни архиви задължават се: Софийският градски народен съвет и окръжните народни съвети на депутатите на трудещите се да оказват активно съдействие.

14) Одобрява се приложената таблица-щат за щатните единици на Архивно управление при Министерството на вътрешните работи.

Изпълнението на настоящото постановление се възлага на министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, председателя на Комитета за наука, изкуство и култура, управителя на Българска народна банка, директора на Главната дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения, Столичния градски народен съвет на депутатите на трудещите се и окръжните народни съвети на депутатите на трудещите се.

Същото не подлежи на обнародване в «Известия на Президиума на Народното събрание».

ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МС: Р. Дамянов

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: Ат. Войнов

ЦДА на НРБ, ф. 139, oп. 11, а. е. 308, л. 1–3. Оригинал.

№ 17

Правилник за Архивното управление при Министерството на вътрешните работи на НРБ

18 април 1952 г.

I. Общи положения и задачи

Въз основа на Указа № 515 от 10. Х. 1951 година за Държавния архивен фонд при Министерството на вътрешните работи се създава ръководещ орган

Държавният архивен фонд се ръководи от Архивното управление, на което са подчинени всички държавни архиви.

На Архивното управление се възлагат следните задачи:

1) Организация на комплектуването, съхраняването и централизирано отчитане на документалните материали на Държавния архивен фонд в държавните архиви.

2) Научно и методично ръководство по привеждането фондовете в порядък и организация на научно-техническата обработка на документалните материали в държавните и ведомствени архиви.

3) Контрол по провеждането научни експертизи за ценността на документалните материали и ръководства на работата на експертно-проверочните и експертните комисии в държавните и ведомствените архиви.

4) Контрол и наблюдаване на работата на ведомствените архиви на Държавния архивен фонд в интерес на социалистическото строителство, науката и културата.

II. Структура

Начело на Архивното управление стои началник, подпомогнат от двама заместници — по организационно-научни и административно-стопански въпроси.

За разрешение на научни въпроси при началника на Архивното управление се създава съвещателен орган — Научен съвет.

В състава на Научния съвет влизат представители от Архивното управление, от централните държавни архиви, а така също и представители от други научноизследователски институти.

Работата по изпълнението на поставените пред Архивното управление задачи се разпределя между органи, които имат следните функции:

1) Отдел КОМПЛЕКТУВАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ АРХИВИ — организира и контролира работата на държавните и ведомствените архиви по комплектуването, отчитането и научната експертиза на ценността на документалните материали на Държавния архивен фонд.

При отдела се създава Централен фондов каталог и Централна експертно-проверочна комисия.

Забележка: Постоянният състав на Централната експертно-проверочна комисия се назначава със заповед на министъра на вътрешните работи.

2) Отдел НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКИ — организира разработката на инструкции, правила и други методически пособия за работата над документалните материали в държавните и ведомствените архиви.

3) Отдел ОРГАНИЗАЦИОННО-ИНСПЕКТОРСКИ — контролира качеството на работата на държавните и ведомствени архиви, изпълнението на плана, заповедите, разпорежданията, правилата и инструкциите на Министерството на вътрешните работи и Архивното управление.

4) Отдел ИЗПОЛЗУВАНЕ — организира и контролира работата на архивите по използуването на документалните материали на Държавния архивен фонд.

5) Отдел НАУЧНО-ИЗДАТЕЛСКИ — планира научно-публикаторската дейност на държавните архиви и осъществява контрола за качеството на идейно-теоретическото съдържание на подготвените за издаване документални сборници, публикации и научно-справочен апарат на архивите (научни описи, прегледи, обзори на фондовете, каталози, справочници и др.)

6) НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ЛАБОРАТОРИЯ — осъществява контрол за начина на запазването на документалните материали, взема профилактични мерки против появата на книжни паразити в държавните хранилища, реставрира документи и взема мерки за осигуряване документалните материали от разваляне и изтриване текста.

7) Отдел КАДРИ — организира работата по подбора, разпределянето и използуването на кадрите от Архивното управление и държавните архиви и се грижи за идейно-политическия им уровен и делова квалификация.

8) Отдел АДМИНИСТРАТИВНО-ДОМАКИНСКИ — осигурява контрола за състоянието на държавните хранилища и обзавеждането им с необходимите съоръжения, планира и ръководи строителството на нови държавни хранилища.

9) Отдел ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН — изработва бюджета на Архивното управление и държавните архиви и осъществява контрола за изразходването на държавните средства.

III. Права и задължения на началника

1) Прави предложение пред министъра на вътрешните работи за назначаването на началниците на отделите на Архивното управление и директорите на държавните архиви.

2) Ръководи цялата работа на управлението и е отговорен пред министъра на вътрешните работи за изпълнението на поставените пред Архивното управление задачи.

3) За да осигури изпълнението на възложените задачи на висок идейно-политически и организационен уровен, началникът:

а) разглежда и одобрява годишните и перспективни планове на държавните архиви и разработва плановете за работата на Архивното управление, които се одобряват от министъра на вътрешните работи;

б) контролира използуването на документалните материали на Държавния архивен фонд;

в) ръководи работата на Научния съвет;

г) отчита тримесечно и годишно пред министъра на вътрешните работи изпълнението на заданията и плана на Архивното управление.

4) Представлява Архивното управление пред държавните учреждения, организации и предприятия.

IV. Местонахождение и печат

1) Архивното управление има за седалище София.

2) Архивното управление има кръгъл печат с обозначение в обиколката на печата «АРХИВНО УПРАВЛЕНИЕ ПРИ МВР» и вътре в кръга Държавния герб.

ПОДПРЕДСЕДАТЕЛ НА МС, ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК: Ив. Михайлов

ЦДА на НРБ, ф. 139, oп. 11, а. е. 308, л. 4–6.

№ 18

Из Постановление № 206 на Министерския съвет за изменение подведомствеността на държавните архиви

26 октомври 1961 г.

[…](60)

3. Отдел «Архивен» при Министерството на вътрешните работи и неговите местни органи да преминат от 1 ноември 1961 г. към М-вото на просветата и културата заедно с наличния персонал, инвентар и заемани помещения.

[...](61)

10. Задълженията, възложени на министъра на вътрешните работи с 344–о постановление на Министерския съвет от 18 април 1952 г. относно организиране на Държавен архивен фонд, да се поемат от министъра на просветата и културата.

11. В т. 3 на 1959–о постановление на Министерския съвет от 6 юли 1960 година относно сроковете за съхраняване счетоводната документация думите «министъра на вътрешните работи» да се заменят с думите «министъра на просветата и културата».

12. Предлага на Президиума на Народното събрание: …

б) да издаде указ за изменение на Указа за държавен архивен фонд на Народна република България, като в чл. 3 и 6 на раздел II от този указ думите «М-вото на вътрешните работи» се заменят с думите «Министерството на просветата и културата»...

Изпълнението на постановлението се възлага на Министерството на вътрешните работи, Министерството на народната отбрана, Министерството на финансите, Министерството на просветата и културата, Софийския градски народен съвет.

ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МС: Р. Дамянов

ГЛ. СЕКРЕТАР НА МС: Н. Манолов

Арх. упр., служ. архив, оп. 9, а. е. 1. Заверен препис-извлечение.

№ 19

Писмо от Министерския съвет до Министерството на просветата и културата и изпълнителните комитети на народните съвети за задачите и функциите на държавните архиви

18 декември 1961 г.

Във връзка с приложението на Постановление № 206 от 26 октомври 1961 г. на Министерския съвет относно промяната на подведомствеността на държавните архиви и с оглед да се осигурят необходимите условия за правилното развитие на архивното дело в страната

НАРЕЖДАМ:

1. Архивният отдел и пряко подчинените му — Централният държавен исторически архив и Централният държавен архив на НРБ, да останат на ръководство пряко към Министерство на просветата и културата.

2. Окръжните държавни архиви да се устроят като самостоятелно мероприятие на окръжните народни съвети под ръководството на ресорния отговорник за просветата и културата.

3. Градските и окръжните държавни архиви в София, Пловдив и Варна да се устроят като самостоятелно мероприятие към съответните градски народни съвети под ръководството на ресорния отговорник за просветата и културата.

4. Държавните архиви (градски и окръжни) като местни архивни органи имат разпоредителни функции по отношение на архивната работа на територията на града и окръга и работят в тясно взаимодействие с отделите «Просвета» и «Култура».

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МС: Ж. Живков

Арх. упр., служ. архив, оп. 9, а. е. 1. Заверен препис.

Бележки

1. По-подробно по въпроса за усилията и опитите да се организират държавни архиви през периода до 9. IX. 1944 г. вж.: М. Кузманова, История на архивите и организация на архивното дело в България, С., 1966; М. Алексиев, Архивното дело в България, ИДА, 1957, кн. 1, стр. 7–23; П. Миятев, Архивното дело в България от Освобождението до създаването на ДАФ през 1951 г., Изв. на Архивния институт при БАН, 1957, кн. 1, стр. 21–44; Д. Минцев, Към въпроса за архивното законодателство, Изв. на Научния архив на БАН, 1968, кн. 4, стр. 17–31; М. Радков, Към въпроса за изграждане на държавен архив у нас до 9. IX. 1944 г., ИДА, 1964, кн. 8, стр. 18–33.

2. М. Кузманова, цит. съч., стр. 116–117.

3. През 1947 г., вж. Д. в., бр. 304, от 30. XII. 1947 г.

4. СГОДА, ф. 1227, oп. 1, а. е. 24, 41, 89.

5. Вж. СГОДА, ф. 1227, oп. 1, a. е. 13, 16, 34, 39, 40, 45, 89, 92, 94.

6. Зав. градския архив др. Cm. Тютюнджиева участвува по-късно в правителствената комисия по изработването на основните документи за организация на архивното дело.

7. АБАН, ф. 1, oп. 1, а. е. 399, л. 70, 298–299. (Дневници на УС № 435 от 8. V. 1947 г. и № 441 от 23. VI. 1947 г.)

8. При издирванията не се откри екземпляр от доклада.

9. Арх. упр., служ. архив, оп. 1, а. е. 1, л. 15–16. Заверен препис от проекта.

10. От 1. 01. 1954 г. по щатно разписание на М-вото на вътрешните работи Арх. у-ние беше сведено по ранг на отдел. Така в продължение на няколко години централният орган по архивното дело в нашата страна носеше името отдел «Държавен архив» или «Архивен отдел». През 1966 г. по щатна таблица № 4 и по щатното разписание беше възстановено наименованието Архивно управление, така както е дадено в Указ № 515 от 10. Х. 1951 г. и Постановление № 344 на МС от 18. IV. 1952 г.

11. Указът беше публикуван едва през 1965 г. в кн. 12 на «Сборник постановления и разпореждания на Министерския съвет».

12. По-късно, през 1963 г., Архивно управление и държавните архиви преминаха под ведомството на новосъздадения Комитет за изкуство и култура.

13. Вж. Сборник постановления и разпореждания на МС, бр. 12 от 1965 г., стр. 33–38.

14. Вж. Сборник постановления и разпореждания на МС, бр. 12 от 1965, стр. 33–38.

15. 10 години централизирано архивно дело, Юбилейно издание, С., 1961, 89 стр.

16. В пропуснатия текст се говори за проявената отзивчивост и деловитост от страна на съветските другари.

17. Допусната е неточност. Декретът е подписан на 1 юни 1918 г.

18. Допусната е неточност в посочените хронологически граници на документите.

19. Допусната е техническа грешка; в случая става дума за отдел «Организационно-методически».

20. Градският архив при Столичния народен съвет е основан на 1. XII. 1941 г. (док. 2).

21. Датиран по текста на док. 2.

22. Датиран по текста на док. 2.

23. Така е в текста.

24. Така е в текста.

25. Вж. док. 5.

26. Датирано по док. 10.

27. Поради големия обем на доклада публикуваме само заключителната му част, съдържаща предложенията за по-нататъшното развитие на архивите в страната.

28. Провениенц принцип (принцип на произхождението) — принцип за организация на документалните материали, чиято същност се свежда до съхраняването на фонда от документални материали в този вид, в който той е създаден в учреждението или у лицето, без изменение на вътрешната организация на неговите материали (док. 9).

29. Пропуснати са заключителните думи, които изразяват увереност в правилното разрешаване на въпросите.

30. Акад. Ив. Ив. Гошев — археолог-палеограф, историк на черковното изкуство. Отначало професор в Богословския факултет на Софийския университет, а после в Духовната академия при Патриаршията. Роден през 1886 г. (док. 9).

31. В смисъл на «създадените».

32. Стоянка Тютюнджиева — уредник на Градския архив при СГНС (док. 10; вж. и док. 2).

33. Вера Григорова — сътрудник в Народната библиотека в София (док. 10).

34. Райчо Райчев — бивш директор на Народната библиотека в София (док. 10).

35. Киселев, Павел Дмитриевич (1788–1872), руски държавен деец, на когото след Руско-турската война от 1928–29 г. било възложено управлението на Молдавия и Влашко (док. 10).

36. През 1950 г. към Архивния институт при БАН е бил организиран курс по палеография, на който е изнесъл лекции акад. Ив. Гошев (док. 10).

37. Константин Мутафов — уредник на Архивния отдел при Народната библиотека (док. 10).

38. В текста «с».

39. В текста «с».

40. Емил Стефанов — представител на КНИК на съвещанието (док. 10).

41. Председател на КНИК по това време е проф. Сава Гановски (док. 10).

42. Статия в печата не е публикувана (док. 10).

43. Димка Петрова —асистент в Архивния институт при БАН. (док. 10)

44. При направените проучвания се оказа, че писмото е изпратено в МС с изх. № 218 от 18. I. 1950 г. (док. 11).

45. Така е в текста.

46. Така е в текста.

47. На прикрепено към документа листче има резолюция въпросът да се внесе за решаване в Министерския съвет. 24. II. 1951 г. (док. 12).

48. Пропуснатият текст представлява изложение на организацията на архивното дело в СССР.

49. Вж. док. 13 и док. 15.

50. В смисъл на правилници.

51. Върху документа има резолюция на министъра на вътрешните работи да се напише молба до съветското правителство за специалист по въпроса. 2. III. 1951 г. (док. 12).

52. Специално постановление за спиране на унищожаването и разпиляването на документалните материали не е издавано. Тези въпроси са уредени с Указ за ДАФ от 10. Х. 1951 г. (док. 12).

53. Вж. Арх. упр., служ. архив, оп. 1, а. е. 213, л. 6, оригинал.

54. Прокопенко Николай Романович — съветски архивист, кандидат на историческите науки, бивш зам. началник на Главно архивно управление на СССР, понастоящем директор на Централния държавен архив на Октомврийската революция и социалистическото строителство (ЦГАОР) — СССР. Посетил нашата страна на два пъти — през 1951 г. и през 1971 г. като консултант по въпросите на архивното дело (док. 13).

55. На писмото има три подписа — Стефанов, Чуков, а третият не се чете (док. 15).

56. Виж док. 17.

57. През 1953 г. беше организиран тримесечен курс по архивистика, в който взеха участие новоназначени служители от всички държавни архиви в страната (док. 16).

58. В тази сграда понастоящем се помещава ЦДА на НРБ (док. 16).

59. Oт 1. I. 1954 г. Архивното управление беше превърнато в отдел без вътрешна структура (док. 17).

60. Пропуснатите текстове засягат други служби на Министерството на вътрешните работи.

61. Пропуснатите текстове засягат други служби на Министерството на вътрешните работи.