Предназначение, тематика и видове документални издания за историята на Възраждането
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова
Автор: Андриана Нейкова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2006
Документалните издания за историята на Българското възраждане — сборници, публикации в научните периодически издания и др., са краен резултат на археографската дейност. Тези издания имат своето значение преди всичко като част от изворовата база на историческата наука. В процеса на тяхната подготовка от първостепенно значение са проблемите за определяне на целевото предназначение, тематиката и вида на изданията, т. е. проблемите на класификацията. Решенията на тези проблеми предопределят до голяма степен решението на останалите — издирване и подбор на документите, които ще се публикуват, начин на публикуване и начин на възпроизвеждане на оригиналния текст, археографско оформяне на документите, съставяне на справочния апарат и т. н.
Класификацията на документалните издания като основен теоретичен въпрос на научната дисциплина археография има пряко отношение и към документалните издания за възрожденската епоха. Правилното, научно обосновано решаване на този въпрос осигурява възможност да се определят и реализират на практика изискванията към различните видове документални издания(1). Тези изисквания от своя страна са най-важното условие за постигане на висока научна стойност на документалните издания.
Тенденцията на активизиране и разрастване на археографската дейност у нас като цяло и във връзка с възрожденското документално наследство(2) налага вече категорично подготовката на точно определени по предназначение, тематика и адресат документални издания, т. е. на определени видове издания за нуждите на историческата наука и на общественото развитие. В историята на публикуването на възрожденските архивни документи обаче подходът към въпроса за предназначението на съответните документални издания често пъти е, както ще видим, неправилен. По-точно подготвят се документални сборници, които са адресирани едновременно до специалистите — историци, литератори, езиковеди и т. н., и до широките читателски кръгове.
Основната причина за това явление е сравнително късното поставяне — едва в началото на 70–те години, на въпроса за класификацията на документалните издания в българската научна литература по археография. От това време започва фактически теоретичното разработване и обосноваване на критериите за класификация на документалните издания. Тези критерии са отразени в утвърдените през 1979 г. специални правила за регламентиране на работата по подготовка и изпълнение на документалните издания или, с други думи, за регламентиране на методиката на археографската дейност у нас.
При тези условия проблемите, свързани с предназначението, тематиката и вида на документалните издания, в частност за историята на Българското възраждане, са били решавани единствено в областта на практиката. Следователно документалните издания все още са най-важният показател за състоянието и степента на решаване на тези проблеми. Ето защо тук ще анализираме постиженията в разработването на методиката по отношение на посочените проблеми въз основа на самите документални издания за възрожденската епоха.
За целта ще изследваме тези издания по предназначение, тематика и вид от гледна точка на съответните представи и изисквания през отделните периоди, както и в зависимост от специфичните особености на методиката във връзка с тези въпроси. Това ще позволи да получим необходимата конкретна представа за създадените досега документални издания за възрожденската епоха, промените в съотношението между отделните групи издания — за научноизследователски, учебно-възпитателни или идейно-пропагандни цели, а също научно-критични, дипломатически и факсимилни издания.
* * *
Както отбелязахме, въпросът за класификацията на документалните издания се поставя в българската литература в началото на 70–те години. Най-напред К. Георгиев посочва и характеризира в монографично изследване общо три основни вида документални издания — академични, научнопопулярни и масови(3). Според него академичните издания «... са строго научна форма на критични документални издания, които осигуряват максимално обхващане на изворовия материал по съответния проблем или документален фонд»(4). За разлика от тях научно-популярните и масовите издания са предназначени за по-широки читателски кръгове.
С оглед на тази първа обща класификация на документалните издания у нас в доклада на К. Възвъзова-Каратеодорова, изнесен пред националната конференция по издаването на документалните извори през 1973 г., посветен специално на проблемите на публикуване на възрожденското документално наследство(5), за епохата на Възраждането са посочени също три основни вида документални издания: научно-критични (академични), научно-популярни и масови. Научно-критичните издания са разделени също на три вида — издания по архивни фондове (т. нар. пофондови), издания по предметно-тематичен принцип и издания по хронологичен принцип.
Считаме, че съществен пропуск на разгледаната класификационна схема независимо от това, дали тя се прилага към всякакъв вид документални издания или към документалните издания за възрожденската епоха са учебният вид издания — христоматиите. А те се издават и разпространяват в големи тиражи, тъй като са предназначени предимно за учащите се във висшите и средните учебни заведения. Подборът на документите в христоматиите е съобразен с учебните програми на тези заведения. По общ обем христоматиите надминават документалните издания, насочени към по-тесни кръгове специалисти и читатели с интереси към историята. Изучаването на историята на Българското възраждане също е донякъде улеснено от такъв вид издания на документи(6).
От друга страна, между посочените като научно-популярни и масови документални издания съществува голяма близост. Няма основание те да се третират като принципно различни. По същество научно-популярните издания са адресирани именно към масовия читател. Чрез тях се разпространяват исторически знания и те служат едновременно на целите и задачите на идейно-възпитателната и пропагандна работа в страната.
Следователно нуждите на историческата наука и на общественото развитие обуславят необходимостта от три основни вида документални издания — научни, учебни и научно-популярни. Всеки един от посочените видове се отличава със своето специфично предназначение, адресат, тематика, съдържание и състав на публикуваните документи.
Подготовката на тези видове издания вече е регламентирана в правилата за издаване на писмените извори за българската история, включително на възрожденските архивни документи. По този начин въпреки сравнителната изостаналост на нашата археография като научна дисциплина(7) въпросът за класификацията на документалните издания е обоснован и решен правилно в методично отношение. Чрез правилата се предвижда подготовката на необходимите и специализирани по тематика, предназначение и вид издания.
Трябва да се има пред вид, че преди утвърждаването на посочените правила — дори без регламент — също били създавани документални издания както за научни, така и за други цели. През отделните периоди в историята на публикуването на възрожденското документално наследство обаче съотношението между отделните видове издания било различно в зависимост от конкретните нужди и предпоставки за подготовка и изпълнение на тези издания.
В началния период (след Освобождението до 1906 г.) единствената форма за публикуване на възрожденските архивни документи са публикациите в тогавашните вестници, списания и периодични сборници — Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София (Псп), Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (СбНУНК), Известия на Българското историческо дружество (ИБИД) и др. Чрез тези публикации едновременно се издирват, събират, популяризират и въвеждат в научен оборот първите документални извори за възрожденската епоха. Ето защо документалните публикации в Псп, СбНУНК, ИБИД и др. са адресирани до специалистите, а също до обикновения читател(8). Тематиката на тези публикации е със сравнително широк обхват. Определящият фактор за тази тематика е случайността — съдържанието на изпратените до редакциите на Псп и СбНУНК възрожденски архивни документи и материали за публикуване. Повечето от тези документи и материали се изпращат по инициатива на частни лица. Поради тези особености някои от документалните публикации в Псп само частично осветляват поставените чрез документите проблеми — например «Писмо на Неофит Рилски», «Едно писмо на о. Неофита Рилски», «Една народна политическа програма от 1876 г.» и др.(9)
Сравнително по-пълно документално покритие имат публикациите в СбНУНК, в които по отделни теми се публикуват десетки и стотици документи(10). Това е закономерно. Редакцията на СбНУНК в лицето на проф. Ив. Д. Шишманов става инициатор и организатор на широка кампания за издирване, събиране и публикуване на застрашените от унищожение и по-нататъшно разпиляване възрожденски архивни документи(11). В тази кампания участвуват представители на историческата наука — проф. Ив. Д. Шишманов, В. И. Златарски и др., както и много бивши възрожденски дейци — К. Цанков, Ст. Заимов, П. Р. Славейков, Ив. Ев. Гешов и др., у които по това време се намират повечето от оцелелите архивни документи на Възраждането. В резултат на техните усилия са открити и публикувани значителен брой документални извори за възрожденската епоха.
През следващия период (1906–1944 г.) благодарение на създаването на Архива на Възраждането, както и на степента на развитието на историческата мисъл по същото време възникват условия и предпоставки за по-целенасочено издирване и публикуване на документите по предварително определени теми. Това позволява документалните публикации в периодичните издания на академията — Сборник на БАН и Списание на БАН, а също някои от документалните сборници, да се подготвят във връзка с определени научни изследвания в тази област.
За научноизследователски цели са предназначени документалните сборници на Д. Т. Страшимиров — «Архив на Възраждането, т. I, Документи по политическото ни възраждане» и «Васил Левски. Живот, дело, извори, т. I, Извори»(12). В двата сборника, които фактически са най-ранните документални сборници за възрожденската епоха, се представят всички известни и достъпни за момента документални извори за историята на националноосвободителното революционно движение, за живота и революционната дейност на Апостола. За целта Страшимиров издирва тези документи не само в обществените, но и в частните архивни сбирки.
Предимно за научни изследвания са предназначени също документалните сборници от поредицата на БАН. Документи за българската история, т. I, Архив на Найден Геров(13), както и сборниците на П. Ников, П. Динеков, Ал. Бурмов и Ст. Стайков — «Българското възраждане във Варна и Варненско. Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция», «София през XIX в. до Освобождението на България», «Бачо Киро Петров. Материали и документи»(14).
Трябва да се има пред вид, че документалните сборници, които се издават през капиталистическия период, са сравнително малко на брой — общо 12. Основната причина е, че при тогавашните условия не може да бъде реализирана успешно идеята за организираното и системно издирване и публикуване на писмените извори за българската история като задължително условие за научно изследване на историческия процес(15).
Специално за възрожденските архивни документи, по-голямата част от които през този период са частно притежание или се намират извън страната, възможностите за тяхното използуване като извори и за публикуването им са сравнително ограничени. Много бавно и трудно се създават у нас обществени архивни сбирки за тези документи. В Архива на Възраждането през разглеждания период са откупени и приети само няколко десетки хиляди документа(16). По-голямата част от издирените, използувани и дори публикувани документални извори за историята на възрожденската епоха остават притежание на частни лица. Това обстоятелство сериозно затруднява използуването на възрожденските архивни документи и материали не само за изследователска работа, но и като обект за публикуване.
Като цяло мащабите и резултатите от археографската дейност не отговарят на нуждите на историческата наука по отношение на възрожденската епоха. През целия този период появата на документалните сборници е свързана най-често с юбилейни чествувания — 25–годишнината от Априлското въстание, 50–годишнината от гибелта на Васил Левски, 100–годишнината от рождението му и т. н. Тази кампанийност при подготовката на документалните сборници определя тяхната тематична насоченост в областта предимно на политическата история на Възраждането. При това първият документален сборник се появява едва през 1908 г. — три десетилетия след Освобождението(17).
Поради това именно през капиталистическия период като цяло преобладават документалните публикации в периодичните издания. В Периодическо списание (1882–1910 г.), Сборника за народни умотворения, наука и книжнина (1889–1912 г.), Известия на Българското историческо дружество (1905–1944 г.), Сборника на БАН (1911–1942 г.), Списание на БАН (1911–1942 г.), сп. «Родина» (1938–1941 г.) са осъществени около 85 документални публикации, свързани с историята на възрожденската епоха. Данните показват, че сравнително повече на брой са публикациите, а оттук темите и публикуваните документи на страниците на Псп и СбНУНК — 26 и 28 публикации и съответно повече от 1500 български възрожденски архивни документи (около 2500 стр.).
Както отбелязахме, тези публикации са предназначени едновременно за популяризирането и въвеждането в научен оборот на документите. В Псп например са публикувани предимно писма на Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Райно Попович, Г. С. Раковски, В. Априлов и др.(18) Освен това в Псп са публикувани приписки, дневник за изграждането на българската църква в Цариград, мемоари и др.(19) Тематично отделните публикации са свързани с основните проблеми на историята на Възраждането — национално-културните движения, български възрожденски обществено-политически и революционни организации и др.
За разлика от Периодическото списание някои от документалните публикации в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина съдържат голям брой документи, което ги приближава по обем до документални сборници(20). Документите в посочените публикации са разпределени в групи, които са обособени въз основа на различни класификационни признаци — съдържание, автор, време на създаване на документите и т. н. Й. Попгеоргиев, авторът на най-голямата документална публикация в СбНУНК — 500 документа, 450 страници, разпределя публикуваните документи в 12 групи според имената на епархиите, от които произхождат документите, или по имената на притежателите на тези документи.
С историята на национално-църковната борба са свързани и други публикации в СбНУНК, например на В. Н. Златарски — «Писма на П. Р. Славейков (от архивата на Н. П. В. Златарски от 1861 г.)», на Черновежд — «Спомени за унията на 18 декември 1860 г.», и др.(21)
Отделни документи за националноосвободителното революционно движение, по-точно за дейността на Българското централно благотворително общество в Букурещ, Българския революционен централен комитет, за живота и дейността на Васил Левски, публикуват в СбНУНК Ст. Заимов и К. Цанков(22).
На другата голяма тема от историята на Българското възраждане — национално-културното и просветно движение, са посветени документалните публикации на Ив. Георгов, В. Диамандиев, Г. Киров и на самата редакция на сборника, или общо повече от 300 документа(23).
По време, както вече отбелязахме, документалните публикации в Псп и СбНУНК съвпадат с началния етап в историята на публикуването на възрожденското документално наследство. Темите на публикациите и съставът на документите в тях не са били определяни в зависимост от научната проблематика или от възможностите за документално покритие на поставените въпроси. Основната причина за това несъответствие е, от една страна, все още неизяснената проблематика на самата историческа наука, а, от друга — недостатъчната, ограничена документална изворова база.
При тези условия не е било възможно да се извършва предварително издирване и подбор на документите, които се публикуват, като етап от работата по подготовката и изпълнението на документалните издания. Ето защо редакциите на Псп и СбНУНК публикуват обикновено всички изпратени им за тази цел възрожденски архивни документи. В повечето случаи, както видяхме, това са отделни документи или няколко. Поради това обстоятелство съответните публикации, въпреки че тематично обхващат един сравнително широк кръг от проблеми и въпроси за историята на възрожденската епоха, осветляват само някои страни и моменти от тях.
За разлика от документалните публикации в Псп и СбНУНК, документалните публикации в Сборника на БАН, в Списание на БАН и сп. «Родина» са адресирани до специалистите. Също така документалните сборници за възрожденската епоха, които се издават през периода 1908–9. IX. 1944 г., са специализирани по предназначение — сборници за научноизследователски цели и отделно за интересите на по-широките читателски кръгове(24).
Документалните публикации в Сборника на БАН по обем и състав на изворите се отнасят към т. нар. пофондови публикации, които включват документи и материали, свързани с живота и дейността само на едно лице, в случая на Неофит Бозвели, Неофит Рилски, д-р Стоян Чомаков — Материали по църковната борба (Архива на Неофит Бозвели); Автобиографията на Неофит Рилски, Дневникът на Н. Рилски, Преписката на Неофит Рилски; Д-р Стоян Чомаков (1819–1893), Живот, дейност и архива, ч. II. Документи из архивата(25).
В Списание на БАН и сп. Родина, както преди това в Периодическо списание, се публикуват най-често само отделни документи — например «Три неизвестни писма на Неофита Бозвели», «Новонамерен ръкописен сборник на Софрония Врачански от 1802 г.», «Един политически документ от 1860», «Един мемоар на Ал. Екзарха» и т. н.(25) Въз основа на посочените документи могат да бъдат изяснени също само определени страни и моменти от събитията или живота и дейността на съответните лица. Това обстоятелство, разбира се, не намалява значението на публикуваните документи като извори за възрожденската епоха.
Повечето документални сборници, както видяхме, също съдържат документи и материали предимно от личен произход — за Васил Левски, Найден Геров, Бачо Киро, братя Миладинови, Константин Фотинов. Пет от посочените сборници са посветени на живота и революционната дейност на Апостола. Характерна особеност е, че сборниците на Ем. Шекерджийски, Хр. Борина, В. Иванов и на Ст. Каракостов са подготвени въз основа на сборника на Д. Т. Страшимиров. Разликата между тези сборници се изразява на първо място в тяхното предназначение и оттук — в подбора на публикуваните документи, начина на публикуването им, начина на възпроизвеждане на оригиналния текст, съставянето на справочния апарат и т. н.
Страшимиров например си поставя за цел да издири, събере и публикува в своя сборник всички известни до момента (1929 г.) документи и материали на Васил Левски, които да послужат за написването на «документирана биография» на Апостола(26). Следователно сборникът е насочен определено в областта на научноизследователската работа. За разлика от този сборник останалите четири сборника за Левски са предназначени за популяризирането на неговото документално наследство сред широката общественост. Ето защо в тях са включени много по-малко на брой документи, които при това вече са били публикувани от Страшимиров. Повторното и многократно публикуване на тези документи се обуславя от необходимостта те да станат известни на широки читателски кръгове, които не са свързани професионално с историята. За тях сборникът на Страшимиров — 727 стр., 552 документа, е много обемист.
Само три от сборниците през разглеждания период се отнасят към тематичните издания, при които публикуваните документи са по определена тема или предмет. Това са сборниците «Архив на Възраждането», т. I. «Документи по политическото ни възраждане», «Българското Възраждане във Варна и Варненско», «София през XIX в. до Освобождението на България»(27).
Тематиката на документалните издания за историята на Възраждането — сборници и публикации в СбБАН, СпБАН, сп. «Родина», — които са предназначени за научноизследователски цели и са адресирани съответно до специалистите, се определя под влияние на интересите на отделните автори. От своя страна интересите на тези автори, представени от проф. Ив. Д. Шишманов, Д. Т. Страшимиров, П. Ников и др., се обуславят на първо място от предмета на техните научни изследвания в областта на възрожденската история. Например Д. Т. Страшимиров — националноосвободителното революционно движение, проф. Ив. Д. Шишманов — културно-историческото развитие през Възраждането и т. н. В резултат се получава известно съответствие между тематиката на посочените документални издания като цяло и основните направления на научните изследвания във връзка с възрожденската епоха.
Като цяло обаче резултатите от археографската дейност през разглеждания период, изразени в документални издания, не отговарят на нуждите на историческата наука. Вече отбелязахме по-горе, че това не е случайно. Повечето възрожденски архивни документи и материали са били частно притежание, неуспешни са опитите да се организира системното издирване и публикуване на документалното наследство (на миналото) и са недостатъчни средствата, които се отделят за осъществяване на документални издания.
* * *
Тази картина се променя в периода след 9. IX. 1944 г., когато се поставят основите на съвременната организация на работата по публикуването на писмените извори за българската история, включително възрожденските архивни документи. Още от самото начало в плановете за научноизследователската дейност на новосъздадените специализирани исторически институти се поставят и задачи, свързани с подготовката на документалните сборници за възрожденската епоха. Освен тези институти през 50–те години започват да публикуват възрожденски архивни документи и материали под формата на сборници и публикации в научните периодични издания държавните архиви, на първо място Българският исторически архив при НБКМ и Научният архив на БАН.
По принцип предварителното планиране на документалните издания, макар и на равнище само на отделните институти, архиви, библиотеки и други учреждения, позволява избора на теми, съобразени с конкретни задачи, които решава българската историческа наука. Също така при предварителното планиране на документалните издания се създават условия да се избегне повторното или многократно публикуване на едни и същи документи за сметка на непубликуваните документални извори. Освен това планирането осигурява реална възможност за избора на актуални теми с достатъчно документално покритие.
В условията на развитие на съвременната българска историческа наука по отношение на Възраждането в центъра на вниманието на специалистите е подготовката предимно на документални сборници за тази епоха. Ето защо сборниците се утвърждават на практика като преобладаващи издания в сравнение с публикациите в научните периодични издания.
За разлика от предишния период специализацията на документалните сборници по предназначение е ясно изразена. Така например сборниците, издание на БАН (Институт за история, Институт по балканистика, Институт за литература, Научен архив, както и на Ръкописно-документалния сектор при НБКМ), са научен вид документални издания(28).
Тематично тези сборници са свързани най-тясно с предмета на научноизследователската дейност на посочените институти. Повечето от издадените сборници през разглеждания период са посветени на историята на националноосвободителното революционно движение — идеология, организации, етапи и форма на борба, а също на живота, обществено-политическата и революционна дейност на идеолозите и организаторите на това движение. Това са документалните сборници за Г. С. Раковски, Васил Левски, Априлското въстание и Ботевата чета и др. Особено успешна и резултатна в тази насока е дейността на Ръкописно-документалния сектор при НБКМ. С тритомника за Априлското въстание специалистите от архива започват реализирането на своята програма за разкриване и публикуване на наличния комплекс от документални материали за Априлското въстание, както и за националноосвободителното революционно движение като цяло. С оглед на тази програма се определят съответно и темите на техните документални сборници — «Априлско въстание 1876 г.», «Васил Левски. Документално наследство», «100 години от Априлското въстание и Ботевата чета 1876 г.». Според състава и вида на публикуваните документи двата сборника за Априлското въстание са тематични издания, а в сборника за Левски са включени документи, които са свързани само с неговия живот и революционната му дейност.
Широкият тематичен обхват на научноизследователската работа през този период по отношение на възрожденската епоха благоприятствува за разширяването на тематиката на документалните издания. Започват да се публикуват възрожденски архивни документи и материали, които осветляват дейността на културно-просветните, обществени организации — Българското книжовно дружество в Браила, както живота и дейността на редица културно-просветни възрожденски дейци — Неофит Рилски, Райно Попович, братя Миладинови и др.
Прави впечатление обаче, че все още почти не се публикуват документи, които се отнасят специално до социално-икономическото положение на българския народ през Възраждането. Въвеждането на тези документални извори в научен оборот чрез публикуването им би предоставило на историческата наука необходимите конкретни данни за имотното състояние на сложното по своята класова и социална структура българско възрожденско общество. Тези данни са особено необходими за по-нататъшното изясняване на основни и спорни проблеми, като например за аграрните отношения в условията на генезиса на капитализма в българските земи, за градовете като центрове на занаятчийското производство и на новите производителни отношения и др.
Направените констатации за тематиката на документалните сборници са валидни също и за документалните публикации в научните периодични издания — «Исторически преглед», «Известия на Института за история», «Известия на държавните архиви» и др. За разлика от документалните сборници, които предоставят на специалистите изворова база за техните научни изследвания, публикациите в посочените издания са предназначени за въвеждането в научен оборот предимно на новооткрити възрожденски архивни документи и материали, които се съхраняват в наши или чуждестранни архиви. Повечето от публикуваните документи се отнасят за обществено-политическата и революционна дейност на отделни възрожденски дейци, сред които са Васил Левски, Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа(29).
Освен за научноизследователски цели през разглеждания период се подготвят научно-популярни документални сборници и христоматии за историята на Възраждането, предназначени специално за нуждите на агитационно-пропагандната и учебно-възпитателната работа, които са адресирани до широките читателски кръгове и до учащите се. Научно-популярният вид документални издания са най-често тематични. Такъв вид издания са например поредицата от документални сборници за Васил Левски — «Васил Левски. Най-хубави страници от писмата му», «Свята и чиста република! Страници от писмата на Васил Левски» и др.(30)
Популярен характер имат и някои от сборниците с мемоари, подготвени по линия на издателствата «Български писател», Партиздат, «Наука и изкуство» и др. Тези сборници също са предназначени за по-широките читателски кръгове. През 1967 г. издателство «Български писател» включва в своята поредица «Библиотека литературни мемоари» сборника «Петко Р. Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев, Захари Стоянов в спомените на съвременниците»(31). През 1976 г. по случай 100–годишнината от Априлското въстание издателството отпечатва сборника «Април 1876 г. Спомени»(32). Във връзка със 100–годишнината от героичната гибел на Апостола през 1973 г. Ст. Каракостов подготвя сборника «Левски в спомените на съвременниците», а през 1977 г. сборника «Ботев в спомените на съвременниците си», т. I, издание на Партиздат, и др.
Следователно през съвременния период у нас се подготвят различни видове документални издания за историята на Възраждането — сборници и публикации в периодичните издания, както за нуждите на историческата наука, така също за интересите на учащите се или за по-широките читателски групи. Всяка една от посочените групи читатели се характеризира със свои специфични интереси по отношение на съответните документални сборници. При това тези интереси са доста различни и не позволяват да се подготвят за специалистите, учащите се и обикновените читатели еднакви сборници. Тъй като у нас, както вече отбелязахме, до началото на 70–те години не са обосновани теоретично и не са регламентирани принципите и критериите за класификация на документалните сборници с оглед на целевото предназначение, обема, състава и адресата на документалните издания, все още се подготвят документални сборници за възрожденската епоха едновременно за всички категории читатели. Подобен подход към целевото предназначение е неоправдан от теоретико-методическа гледна точка. Освен това създава затруднения в работата при подготовката на документалните сборници, особено при подбора на документите за публикуване, тяхното археографско оформяне и съставяне на справочния апарат на сборниците, като води и до неправилно решаване на тези въпроси.
Трябва да се има пред вид, че още през 60–те години въпросът за класификацията на документалните издания е изяснен в съветската научна литература, достатъчно известна и у нас. Така например участниците в специалната дискусия в сп. «Исторически архив» на тема «Типове, видове, форми на документалните издания и подбор на документите за публикуване»(33), а също и други автори доказват, че не е възможно на практика в едно и също документално издание да се решат археографските проблеми с цел да бъдат удовлетворени едновременно изискванията на различните категории читатели(34).
Ето защо считаме, че специалистите от БИА неправилно определят и досега адресатите на своите сборници — едновременно специалисти и по-широки читателски кръгове (Априлско въстание 1876 г., т. I). По същия начин те посочват адресата на сборника за Васил Левски («Васил Левски. Документално наследство»). Според състава на изворите и начина на решаване на археографските въпроси сборникът съответствува по наше мнение на научния вид издание. Следователно този сборник би трябвало да е насочен определено към по-тесните кръгове на специалистите. Разбира се, за масовия читател сборникът също може да представлява интерес, но не е предназначен за популяризиране на документалното наследство на Апостола, както например поредицата от документални сборници на проф. Иван Унджиев и Н. Кондарев.
Следващият документален сборник на БИА — «Възпоменателен сборник по случай 100–годишнината от Априлското въстание и Ботевата чета 1876 г.» — отново се представя от съставителите и критиката като издание, което е съобразено с интересите на специалистите и на широките читателски кръгове. Както изяснихме, не е възможно да се реализира успешно на практика подобна цел. Ето защо решенията на отделните археографски проблеми в сборника отговарят фактически на научния вид документално издание, респективно на интересите на специалистите. Считаме, че за читателя-любител този сборник (492 стр. и 515 док.) е обемист и с излишни подробности в справочния апарат.
През периода 9. IX. 1944–1977 г. като цяло отделните исторически институти, архиви и издателства планират и подготвят документални сборници за възрожденската епоха, като се стремят да съобразяват избраните теми със задачите на историческата наука в своето направление. Но въпреки постигнатите досега безспорни резултати липсата на координация между посочените звена значително ограничава археографската дейност. Специално по отношение на тематиката на документалните сборници се получава на практика така, че всяко звено си избира една определена област от историята на възрожденската епоха: Ръкописно-документалният сектор при НБКМ — националнореволюционното движение, Институтът за история — националнореволюционното и културнонационалните движения и т. н. При това възможностите на тези звена за подготовката на документални сборници са различни. Данните показаха, че с изолирани усилия не може да се постигне голямата цел — системното публикуване на възрожденското документално наследство до максимално разкриване на този комплекс. Наложи се да бъдат взети решителни мерки за обединяване и насочване на усилията именно за реализирането на тази цел. Като начало бе съставен първият в историята на археографската дейност у нас план за документалните издания за периода 1980–1981 г. в национален мащаб, утвърден от новосъздадената междуведомствена Координационно-методическа комисия — орган за ръководство и контрол върху цялостната археографска дейност. Започва разработването и на перспективен план за периода 1982–1986 г.
От плана за 1980–1981 г. става ясно, че тематиката на документалните сборници за възрожденската епоха, които предстои да излязат от печат, е разнообразна. Така например съвместно издание на специалисти от Института за история, НБКМ и ОДА — Враца, е сборникът «Семеен архив на Хаджитошеви», т. I (1751–1827 г.). Като се има пред вид обстоятелството, че в момента този архив се съхранява на четири места — ОИМ — Враца, РДС при НБКМ, ЦДИА и АБАН, събирането и публикуването на отделните части в едно издание е особено целесъобразно с оглед на използуването на този богат и извънредно ценен архивен фонд.
От поредицата «Литературен архив» на Института за литература е подготвен сборникът «Неофит Бозвели — Непубликувани съчинения, преводи, писма и документи». През 1982 г. ще бъдат издадени в самостоятелни сборници личните архиви на Александър Екзарх и на Иван Драсов от страна на Института за история. Ръкописно-документалният сектор при НБКМ подготвя и сборник с писма до Васил Левски, сборник с документални извори за националнореволюционното движение (1856–1862 г.) и др.
Трябва да отбележим, че във връзка с разработването на перспективния план за документалните издания въпросът за тематиката на документалните сборници, в частност за възрожденската епоха, придобива особено важно значение. Съгласно приетата Национална програма за издаване на изворите за българската история темите на документалните сборници трябва да се определят не само с оглед на конкретните задачи и изследвания, а с оглед на изискването за комплексно проучване, издирване и публикуване на документалните извори в многотомни серии.
Считаме, че за да се превърне това изискване в действуващ фактор, при определянето на тематиката на документалните сборници е необходимо да се усъвършенствува преди всичко съществуващата децентрализирана система на планиране на тези сборници. Необходимо е да се прогнозират и да се обосноват цялостно, а не по отделни звена нуждите от съответните сборници за научни цели и отделно за учебни, пропагандни или други цели. Също така при планирането на документалните сборници по теми, предназначение и вид е нужно да разполагаме с информация за това, каква част от възрожденското документално наследство е публикувана досега, какви документи са публикувани, в кои издания и кога.
Смятаме, че крайно належащо е съставянето на пълна библиография на съществуващите документални издания за отделните епохи, включително Възраждането. Също така отделните звена, които издават документални сборници за Възрожденската епоха, трябва да се ориентират към внедряването в практиката на утвърдените вече методични правила. Както отбелязахме, въпросите за класификацията на документалните издания са регламентирани в тези правила според съвременните научни изисквания. Това е важна предпоставка за подготовката на документални сборници, специализирани по предназначение, т. е. с необходимото качество.
Бележки
1. Л. И. Арапова, К. И. Рудельсон, Новый этап развития советской археографии, Вопросы истории, 1971, № 6, стр. 60.
2. Вж. по този въпрос Постановление № 32 от 27. IV. 1977 г. на ЦК на БКП и МС За по-нататъшно развитие и усъвършенствуване на архивното дело в България, раздел II, т. 9, Сборник от нормативни актове по архивното дело в НРБ, изд. на ГУА при МС, С., 1978, стр. 49; К. Георгиев, Нов етап в работата по обнародването на изворите за българската история, Архивен преглед, 1979, кн. 3, стр. 9–11.
3. К. Георгиев, Въпроси на българската археография, С., 1970, стр. 156–161.
5. К. Възвъзова-Каратеодорова, Някои проблеми във връзка с обнародването на домашните писмени извори от епохата на Възраждането, сб. Научни конференции по архивознание, т. I, изд. на ЦУА (сега ГУА), 1973, стр. 36–37.
6. Вж. например Христоматия по история на България, ч. II, Българско възраждане, Хр. Христов, Н. Генчев, С., 1969, 619 стр.
7. А. Нейкова, Археографията като научна дисциплина в светлината на дискусията в сп. «Советские архивы», Архивен преглед, 1979, кн. 2, стр. 8–9.
8. Псп: Т. Васильов, Три приписки от църковните книги на тетевенската църква «Вси светии», 1882, кн. II, стр. 147; В. Стоянов, Исторически материали по нововъзраждането на българския народ, 1882, кн. III, стр. 146–158; Два документа на Софроний, 1883, кн. IV, стр. 131–147; Н. Сапунов, Дневник на съграждането на първата българска в Цариград черква «Св. Стефан», 1884, кн. XI, стр. 59–113; М. Дринов, Летописни бележки от Разград, 1884, кн. XII, стр. 13; П. Р. Славейков, Български дейци в сръбската завера, 1885, кн. XIII–XIV, стр. 100–122 и 272–276; Исторически разкази за миналите времена, 1885, кн. XIV–XV, стр. 169–193 и 351–374, и т. н. СбНУНК: Р. Косев, Две писма на Ю. И. Венелина до В. Априлова, 1889, кн. I, стр. 176–190; Редакцията на СбНУНК, Кореспонденцията на Неофит Рилски, 1890, кн. 3, стр. 398–409; 1891, кн. IV, стр. 621–641; 1891, кн. V, стр. 518–530; 1891, кн. IV, стр. 443–478; 1892, кн. VII, стр. 506–512; 1892, кн. VIII, стр. 419–437; 1893, кн. IX, стр. 731–736; 1894, кн. X, 599–608; Писма до Цвятко Н. Самарджиев, 1894, кн. Х, стр. 590–598; 1894, кн. XI, стр. 771–778; 1895, кн. XII, стр. 640–648, и т. н.
9. Псп: Димитриев (Марко Балабанов), 1900, кн. XI, стр. 261–267; Б. Дякович, 1900, кн. XI, стр. 383–385; К. Цанков, 1903, кн. XIV, стр. 260–265.
10. СбНУНК: Ив. Георгов, Материали по нашето Възраждане (от архивата на Рилския манастир), (38 док.), 1908, кн. XXIV, стр. 1–47; Й. Попгеоргиев, Материали по църковната борба (551 док.), 1906/7, кн. XXII–III, стр. 1–80, и 1908, кн. XXIV, стр. 1–370, и т. н.
11. Вж. по този въпрос А. Нейкова, Документалните публикации в периодичните издания — начален етап на археографската дейност, ИДА, 1980, кн. 40.
12. Ред. д-р Д. Т. Страшимиров, зав. Архива на Възраждането, изд. на МНП, С., 1908, стр. XXI + 497, 452 док., и Паметен сборник по случай 50–годишнината от смъртта на Васил Левски, ред. Д. Т. Страшимиров, изд. на Народния комитет «В. Левски», С., 1929, стр. XVIII + 727, 15, II, 552 док.
13. Подреден от Т. Панчев, под ред. на М. Г. Попруженко, Изд. на БАН, ч. I (1857–1870), С., 1931, стр. 565, 504 док., ч. II (1871–1878), С., 1932, стр. 289, 277 док.
14. Съст. П. Ников, изд. на БАН с помощта на Варненското археологическо дружество, С., 1934, стр. XIX + 494, 100 док.; Материали за историята на София, кн. IX, П. Динеков, изд. на БАН със средства на фонда на Софийската община, отреден за тази цел, С., 1937, стр. 355 + 15 приложения. Съст. Ал. Бурмов, Ст. Стойков, изд. на Народния комитет «Бачо Киро», С., 1937, стр. 337.
15. П. Ников, Задачата на днешната българска историография (встъпителна лекция, четена на 25. Х. 1920 г.), ГСУ — ИФФ, 1920/21, т. XVII, стр. 307.
16. В. Тилева, Към 90–годишнината на първата българска архивна сбирка, създадена у нас след Освобождението в Народната библиотека, Известия на НБКМ, 1972, т. XII (XVIII), стр. 338 — посочва, че в инвентарните описи на архива за целия този период са отразени 30 200 документа.
17. Вж. Архив на Възраждането, т. I. Документи..., ред. д-р Д. Т. Страшимиров, С., 1908.
18. Димитриев (М. Балабанов), Писма по народното пробуждане (6 писма), Псп, 1888, кн. XXV–XXVI, стр. 16–63; Две български типографии в Солун и Самоков (5 писма), пак там, 1889, кн. XXXII–III, стр. 327–351; Грижи и съвещания за издаване един Словар (4 писма), пак там 1890, кн. XXXIV, стр. 498–510 и др.
19. Н. Чилингиров, Бележки (приписки) из църковните книги на Елешнишкия манастир, пак там, 1900, XX, стр. 317–318.
20. Ю. Иванов, Документи по нашето Възраждане (1854–1870 г.), 163 док., 1905, кн. XXI, стр. 1–111; Й. Попгеоргиев, Материали по църковната борба, 551 док., 1906/7, кн. XXII–III, стр. 1–80, и 1908, кн. XXIV, стр. 1–370; П. Славейков, Писма на П. Р. Славейков, 203 писма, 1904, кн. XX, стр. 1–216; Н. Чехларов, Документи по българското Възраждане (Из копирната книга на БЦБО в Букурещ), 251 док., 1906/7, кн. XXII–III, стр. 1–64.
21. СбНУНК, 1898, кн. XV, стр. 1–32; пак там, 1894, кн. XI, стр. 326–345.
22. Три документа по въстанието, 1894, кн. XI, стр. 764–770; 23 писма и бележки на В. Левски по неговата апостолска дейност в България през годините 1871–1872, 1900, кн. XVI–XVII, стр. 754–781.
23. Материали по нашето Възраждане (архивата на Рилския манастир), 1908, XXIV, стр. 1–47; Автобиография на Григор Пърличев (1830–1893 г.), 1894, кн. XI, стр. 346–402; Материал за историята на Котленското училище, 1906/7, кн. XXII–III, стр. 1–64.
24. Левски за себе си (По случай 100 години от рождението му и 65 години от неговата смърт), Ем. Шекерджийски, С., 1937; Възпоменателна книга Васил Левски (По случай 100–годишнината от рождението му), Хр. Борина и В. Иванов, изд. на Карловското сдружение «Васил Левски», Пловдив, 1937; Димитър и Константин Миладинови, Съч., Н. Табаков, С., 1939, II изд. — 1943 г.; Васил Левски в спомените на съвременниците си, Ст. Каракостов, С., 1940, II изд. — 1943 г.; Васил Левски. Писма, статии и песни, Пълно събрание под ред. на Ст. Каракостов и с предговор от М. Димитров, С., 1941; К. Г. Фотинов, Избрани страници, Ал. Бурмов, С., 1943; Й. Попгеоргиев, СбБАН, 1921, кн. XIV, стр. 1–82, 51 док.; Ив. Д. Шишманов, пак там, 1926, кн. XXI, стр. 80–367, 650 писма; Ат. Шопов, пак там, 1919, кн. XII, стр. 74–668, 575 док.
25. Ст. Аргиров, СпБАН, 1937, кн. IV, стр. 189–202; Ив. Моллов, пак там, 1911, кн. I, стр. 137–160; Хр. Гандев, сп. Родина, год. I, 1939, кн. 4, стр. 175–181; Б. Йоцов, пак там, год. II, 1940, кн. 3, стр. 161–167.
26. Вж. Д. Т. Страшимиров, Васил Левски, Живот, дела, извори, т. I, Извори, С., 1929 стр. XXIV.
27. Вж. Д. Т. Страшимиров, С., 1908, П. Ников, С., 1934, П. Динеков, С., 1937.
28. Априлско въстание 1876 г., т. I–III. Под. ред. на Ал. Бурмов, С., 1954–1956:
т. I. Съст. К. Каратеодорова и др., 1954, 662 стр., 476 док.; т. II. Съст. К. Каратеодорова и др., 1955, 580 стр., 2382 анотации на док.;
т. III. Съст. и превел Б. Недков, 1956, 420 стр.; Принос към биографията на Неофит Рилски (Гръцки писма до него). Съст. и превел Ив. Снегаров, Изд. на БАН — Архивен институт, С., 1951, 460 стр., 304 док.;
Архив на Г. С. Раковски, т. I–IV. Отг. ред. М. Димитров, П. Динеков, Д. Косев, Л. Стоянов, Изд. на БАН, С., 1952–1969:
т. I. Писма и ръкописи на Раковски. Събрал и подготвил за печат Г. Димов, БАН — Институт за литература, С., 1952, 636 стр., 290 док.;
т. II. Писма до Раковски (1841–1860 г.) с обяснителни бележки и под ред. на Н. Трайков. Подготвил за печат В. Трайков, БАН — Институт за българска история, С., 1957, 950 стр., 307 док.;
т. III. Писма до Раковски (1861 г.). Подготвил за печат и с обяснителни бележки В. Н. Трайков. Под ред. на Н. Трайков, БАН — Институт за история, С., 1966, 953 стр., 419 док.;
т. IV. Писма до Раковски (1862–1867 г.). Подготвил за печат и с обяснителни бележки В. Н. Трайков, БАН — Институт за история, С., 1969, 467 стр., 265 док.;
Публицистиката на Л. Каравелов (1860–1969 г.). Статии, дописки, писма (до излизането на в. «Свобода»). Издирил и подготвил за печат акад. М. Димитров, Изд. на БАН — Институт Ботев — Левски, С., 1957, 687 стр., 201 док.;
Документи за историята на Българското книжовно дружество в Браила (1868–1876 г.). Подбрали и подготвили за печат П. Миятев и Г. Димов, Изд. на БАН, С., 1958, 568+ 8 стр., 385 док.; Райно Попович, Принос към биографията на Райно Попович, Ив. Снегаров, БАН — Архивен институт, С., 1959, 260 стр.;
Кодекс (кондика) на църквата «Св. Георги» в Струга (1792–1912 г.), Ив. Снегаров, Изд. на БАН — Институт за история, С., 1964, 128 стр., 106 док.;
Братя Миладинови. Преписка (По повод 100–годишнината от излизането на «Български народни песни»), Н. Трайков, отг. ред. акад. Ив. Снегаров и проф. Т. Влахов, Изд. на БАН — Институт за история, С., 1964, 275 стр., 108 док.;
Из архива на Л. Каравелов. Ръкописи, Материали и документи. Съст. Д. Леков и др. Ред. П. Динеков и К. Възвъзова-Каратеодорова, Изд. на БАН — Институт за литература, С., 1964, 707 стр.;
Г. С. Раковски — възгледи, дейност, живот, т. 2, Документални материали. Под ред. на акад. Д. Косев и др., Изд. на БАН — Институт за история, С., 1968, 528 стр., 322 док.;
Васил Левски. Документално наследство (юбилейно издание по случай 100 години от гибелта му), Съст. К. Възвъзова-Каратеодорова и др., ред. К. Възвъзова и Н. Генчев, Изд. Наука и изкуство, С., 1973, 351 стр., 42 л. порт. и факс., 152 док.;
Възпоменателен сборник по случай 100–годишнината от Априлското въстание и Ботевата чета 1876 г., ч. I, Съст. К. Възвъзова-Каратеодорова и др., С., 1976, 493 стр., 515 док., и т. н.
29. К. Каратеодорова, Един непубликуван документ на Васил Левски, Ипр, год. Х, 1954, кн. 4, стр. 117–121; Два непубликувани документа за биографията на Стефан Караджа, пак там, год. XI, 1955, кн. 3, стр. 62–65; Ив. Орманджиев, Нови данни за Г. С. Раковски по време на Първата българска легия и след нейното разтуряне, год. ХVIII, 1962, кн. 6, стр. 75–84 и др.; Вл. Дикулеску, Нови документи за Филип Тотю, Изв. на Инст. за история, 1964, т. 14–15, стр. 429–442 и др.; Н. Жечев, Документи за Христо Ботев и Ботевото семейство, ИДА, 1965, кн. 9, стр. 113–133; Р. Радкова, Дванадесет неизвестни писма на Неофит Рилски, пак там, 1973, кн. 25, стр. 93–114 и др.
30. Ив. Унджиев, Н. Кондарев, С., 1948, 176 стр.; Ив. Унджиев, Н. Кондарев, С.,1968, 225 стр., II изд. — 1971.
31. Съст. Cm. Великов, Ал. Бурмов. Ред. Б. Далчев и С. Султанов, Изд. Български писател, С., 1967, 757 стр.
32. С. Гюрова, Г. Тихов, С., 1976, 719 стр.
33. По този въпрос вж. Б. Г. Литвак, Назревшие вопросы археографии документов советской эпохи, Исторический архив, 1960, № 2, стр. 186–194; М. С. Слезнев, О некоторых вопросах советской археографии, пак там, № 4, стр. 189–196; И. П. Булыгин, Г. Е. Рейхберг, О типах, видах и формах публикации документов, пак там, № 5, стр. 148–154; И. И. Носова, Типы, виды и формы документальных изданий и подготовка научно-популярных сборников документов, Вопросы архивоведения, 1964, № 3, стр. 55–59; И. Ф. Астраханцева, В. М. Хевролина, Некоторые вопросы советской археографии, Советские архивы, 1968, № 1, стр. 43–49, и Правила издания исторических документов в СССР, М., 1969, превод Ст. Славова, С., 1970, стр. 6–7.
34. Вж. Б. Г. Литвак, пос. съч., стр. 188, и И. А. Булыгин, Г. Е. Рейхберг, пос. съч., стр. 149.