Архивите в древността

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Мария Матеева

Дизайн: Давид Нинов

София, 2006

У нас досега няма работа, посветена на историята на архивите в древността. Не е особено богата с подобна тематика и европейската литература. За първи път този въпрос се засяга в труда на К. Курциус, посветен на Метроона като държавен архив на древна Атина(1). В него има данни и за архивите на Римската република. Засяга се и Юстиниановото законодателство относно създаването на специален архив за съхраняване на ненужните за текущата управленческа дейност стари държавни актове.

Върху архивите на древността по-късно се спира и Е. Казанова в известния си труд Archivistica(2). Приведените от него данни обаче се използуват по-скоро за изясняване етимологията на понятието архив, неправилно свързано според него с понятието αρχαιος — стар. За Казанова понятието архив е тясно свързано с термина αρχη — власт, в резултат на която се създават документите и която отчита необходимостта от тяхното съхраняване. Все във връзка с изясняване на терминологични проблеми е и работата на Г. Холцингер, който също така използува гръцката и римската архивна практика за обосновка на своите становища(3).

Сравнително по-подробно някои основни проблеми от развитието на архивите в Древна Гърция и Рим разглеждат през 20–те години Г. Ф. Церетели(4) и В. Грох(5). В по-ново време излиза книгата на А. Бренеке, посветена на теорията и историята на европейските архиви. Макар и бегло, авторът спира вниманието си и на архивите в Гърция и Рим, като привежда богата библиография, която и днес не е загубила своето значение(6). Кратки сведения за тези архиви се срещат и в някои специализирани енциклопедии, както и в издадени учебници и учебни помагала по архивистика(7).

Заслужават да се отбележат две статии на Г. Ченчети, посветени на древните римски архиви и съдържащи интересни данни за тяхното развитие(8). По-съществено значение има статията на М. Ракоши(9), в която относително по-пълно и аналитично, въз основа главно на полска литература и сведения на древни автори се очертават важни моменти от архивната организация в древността. Съществено постижение е студията на съветския архивист И. Л. Маяковский(10), в която се прави сполучлив опит да се покаже своеобразието в развитието на архивите в Древния Изток, Гърция и Рим.

От казаното се вижда, че доскоро не бе направен опит за по-цялостно обобщаване на резултатите от отделните изследвания и натрупания от археологическите разкопки материал, за да се възпроизведе пълно и последователно картината на архивите и архивната практика в древността. Тази празнота бе запълнена до голяма степен от издадената през 1972 г. книга на американския учен Е. Поснер(11). Основана на обилен, разнообразен, добре подбран и систематизиран материал, тя разкрива различни аспекти на възникването и развитието на архивите в почти всички страни на древността, за които разполагаме с достоверни сведения.

Настоящата работа няма претенции за цялостна история на архивите на древния свят. С нея авторът си поставя по-скромната задача да запознае българския читател въз основа на съществуващата литература с най-важните сведения за архивите в робовладелското общество, като покаже и най-общите тенденции в тяхното развитие.

1. Архивите в страните от Предна Азия

Активното проучване през XIX и особено през XX в. историята на народите в обширния район на Предна Азия и Североизточна Африка в древността даде на науката възможност да проследи закономерността, върху която се е градил процесът на разлагане на родовия строй и образуването върху развалините му на най-древното робовладелско общество. Археологическите разкрития станаха солидно доказателство за бавното променяне структурата на общините и дългото запазване на остатъците от общинния строй. Същевременно от тях проличава, че възникването на класовото общество, на класовото разслоение и класовото господство е неразривно свързано със стихийния подем на социалната борба, на широките народни движения. Стремейки се да потисне съпротивата на масите, господствуващата класа създава и укрепва робовладелската държава като апарат за гнет и насилие, за завоюване на нови земи и народи.

Бурният живот в древността на народите от този обширен район е оставил богато културно наследство. Един от неговите най-важни компоненти безспорно е писмеността. Тя дала възможност да се установи връзка не само между съвременници, но дори и между хора от различни поколения, да се предадат на потомствата най-важните достижения на културното творчество и миналия живот изобщо. Именно намерените при археологическите проучвания древноизточни писмени паметници са най-ценните източници, които хвърлят ярка светлина върху социално-икономическия живот, политическите събития и равнището на културата от онова време.

Дешифрирането на древния предноазиатски клинопис позволи да се проследи културното общуване и взаимното влияние на народите от този район. Установено бе по-специално, че клинописът е възникнал в древен Шумер, заимствуван бил след това от вавилонците, които на свой ред го предават на асирийците, а чрез тях на други народи в Предна Азия, до древните перси. Това заимствуване и влияние не е протичало механично, а се пречупвало през особеностите и изискванията на съответните езици. Така се стига до финикийската азбучна система. При създаването на своята азбука финикийците са използували и богатото културно наследство на Древен Египет, на неговата йероглифна писменост, която в своето развитие също така създала фонетични азбучни знаци.

Развилата се широка бюрократична администрация на робовладелските държави от Предна Азия, нуждите на стопанския и културния живот, активният междудържавен живот, сравнително евтиният и достъпен материал за писане, какъвто са били глинените плочи, са станали главни предпоставки за производството на голямо количество документи. Целенасочените проучвания непрекъснато обогатяват нашите знания с нови сведения за тази документация. Към нея следва да се прибавят и откритите голям брой монументални надписи, които също така са сериозни писмени източници, своеобразна документация на времето.

Най-общо основните видове документи, представляващи съставна част на великите култури, процъфтели в междуречието на Тигър и Ефрат, които са характерни за почти всички държави от Предна Азия в древността, биха могли да се групират по следния начин:

1. Законодателни актове и разпореждания;

2. Документи, създавани в резултат от административната дейност;

3. Финансови и сметководни документи, които монарси, владетели и други авторитети създавали във връзка с управлението на собствените владения и богатства, включително дворовете на владетели и храмовото стопанство;

4. Документи, осигуряващи доходи от земя и хора, като кадастри, поземлени планове, нотариални актове и други документи за собственост;

5. Документи, отнасящи се до лица, подлежащи на военна служба и принудителен труд, за изплащане на данъци и такси;

6. Документи от търговски сделки, включително и с хора, както и нотариални документи на натоварени с такава дейност;

7. Документи, отразяващи международните връзки и отношенията между владетели и държави.

Наличието в една или друга степен на такива типове документи сред останките, разкрити при археологическите разкопки, не дава достатъчно основание да се твърди, че по онова време са били формирани архиви като самостоятелни институции. Дошлите до нас писмени паметници не свидетелствуват, че древните народи са познавали това понятие. Досега никъде не е открито хранилище, където да са концентрирани документите на различни учреждения, които да са съхранявани в подходящи за използуване помещения и ред.

Дълго време при разкопките не се е обръщало внимание на вътрешния ред, в който се намирали документите — глинени плочи. Интересът на изследователите изцяло бил насочен към самите текстове и тяхното значение като исторически и литературни паметници. Поради всичко това използуването на понятието «архив» в настоящата работа е условно. То обхваща всички видове документи от древността, за които сега имаме сведения, и хранилищата, в които те били съсредоточавани.

Дълго време учените дискутирали върху характера на глинените плочи. Едва в края на 40–те години на нашия век били очертани различията между книги и документи, съответно и между библиотеки и архиви, които при това често били общи у древните народи. Установено е например, че половината от глинените плочи в известната библиотека на Ашурбанипал представляват политически документи за управлението на древна Месопотамия(12). Някои специалисти твърдят, че архивите в Предна Азия са предшествували библиотеките и че въпреки преобладаващото общо съхранение на документи и книги за обработката, съхраняването и подреждането на документите са се използували специални методи, различни от тези, прилагани при обработката и подреждането на книгите(13).

Условия за съхраняване на документи били създадени във всички политически, икономически и религиозни центрове на Древния Изток. Съществували са различни по размер хранилища — от обикновени складови помещения до специални сгради със значителни размери. Сега разполагаме със сигурни сведения за редица архиви и отделни документи в огромното си болшинство на глинени плочи, които дават известна представа и за организацията на архивите.

Много следи от своите архиви са оставили най-древните държави в междуречието на Тигър и Ефрат — тези на шумерите. Общият брой на откритите клинописни глинени плочи, създадени на територията и по време на древен Шумер, възлиза на повече от 500 хиляди. Наред с отделни плочи и каменни надписи в различно време са намерени концентрирани на едно място от няколко десетки до 200 хиляди глинени плочи, най-старите от които са от третото хилядолетие пр. н. е. Остатъци от архивохранилища са намерени в почти всички центрове на Шумер: Лагаш (Тело), Ур (Мугаяр), Урук (Варка), Шурупак (Фара) и др.

Така по време на разкопките в Южна Месопотамия, извършени от френския консул в Багдат Де Сарзек през 1877–1900 г., в района на древния град Лагаш били открити много надписи върху стени и статуи, а също така и цяло архивохранилище — храмов архив от периода на третата династия на Ур (XXV в. пр. н. е.). То заемало три подземни помещения, в които глинените плочи били разположени върху широките цокли ниско покрай стените и на специални поставки по средата на помещенията. Оцелелите документи се отнасят до водене на стопанството на храма и използуването на работната сила. Някои текстове са с религиозно съдържание(14).

Документи за водене на храмовото и дворцовото стопанство били открити и в други шумерски центрове. Тяхното съдържание се отнася до извършване на различни полски работи, до скотовъдството, до занаятчийски работилници и др. В района на древния град Ур били открити фрагменти от шумерски закони от времето на споменатата III династия. Храмовият архив на този град имал доста разгърната система на организация на търговските документи. От архива на храмовото стопанство на Урук са оцелели документи за отпускане в натура на зърнени храни, хляб, бира и други продукти, като често имената на хората се посочват точно. Запазени са и договори за продажба на роби, къщи, ниви, домашни животни, дървени и метални произведения. В един документ се говори за 211 пленени робини, а в друг за деца, родени от храмови робини. Документи, в които се говори за роби, са намерени и в Шурупак. В документите на храмовите архиви има данни и за търговските връзки на Шумер със съседни страни(15).

Особен интерес представлява откриването на специален архив в Лагаш, в който се съхранявали съдебни документи: протоколи, присъди (наречени «диттила» по първата дума в този род документи, означаваща крайната присъда) и др. Документите в този архив се пазели в строг ред по техния номер и дата, напомнящ по-късните репертории(16). Отделни податки дават основание да се допуска съществуването в древен Шумер и на частнособственически архиви, в които се съхранявали търговски документи, счетоводни книги, списъци на стоки, сметки по оборота и пр. Твърде интересно е, че между намерените глинени плочи има и такива, представляващи справочници за документите, упражнения на ученици и др.

Споменатите и редица други находки на писмени паметници хвърлят значителна светлина върху различни страни от обществения, политическия, стопанския и културния живот на древните шумери, върху техните правни норми и религиозни вярвания. Въз основа на тези материали се твърди, че шумерите са създали «бюрократична държава», т. е. в нея се придавало голямо значение на управленческата дейност, а оттам се отделяло специално внимание на архивите.

Голямо архивохранилище е оцеляло от периода на господството на Акад в Двуречието (началото на II хилядолетие пр. н. е.). То било разкрито в края на XIX в. от американска експедиция под ръководството на Х. Хилперт в един от най-важните религиозни центрове на древна Месопотамия — град Нипур (Нуфра). Архивохранилището се намирало в храма на бога Баал и заемало над 80 помещения. В него били намерени над 23 000 глинени плочи, но учените предполагали, че броят им бил много по-голям и надхвърлял 60 000.

По съдържанието на съхраняваните в него материали архивохранилището в Нипур е пример на често срещания в Древния Изток архив-библиотека, където наред с административни и стопански документи се пазели и литературни, научни и религиозни ръкописи. Проведените разкопки хвърлили светлина и върху неговата история. Най-старите плочки, намерени тук, били от началото на III хилядолетие пр. н. е. Пострадало при чужди нашествия, по-късно хранилището било възстановено и попълнено с нови документи.

Недалеч от храмовия архив-библиотека била открита значителна религиозна и научна литература: астрономически таблици, таблици за умножение, списъци на географски и ботанически термини, много митологически и астрологически текстове и др. Това дава основание да се предполага, че храмът на Баал в Нипур е бил не само религиозен център, но и резиденция на влиятелно училище за духовници с великолепно обзаведена библиотека и че споменатите ръкописи са били предназначени за нуждите на това училище(17).

Ценни резултати за периода на акадското господство в Месопотамия са получени при разкопките на столицата Еншуна. Сред останките от храмове и голям дворец, строен и престрояван в течение на две столетия (XX–XVIII в. пр. н. е.), на няколко места тук са намерени редица надписи и глинени плочи. Тези документи свидетелствуват зa шумерското влияние в Акад и хвърлят светлина върху взаимоотношенията на Акад със съседен Елам и нахлуващите от запад в Месопотамия аморитски племена(18).

Замяната на шумерското и акадското господство с вавилонско ознаменувало по-нататъшно класово разслоение на месопотамското общество и изграждането на мощна централизирана държава. Писмеността намерила по-нататъшно развитие, а естествено и сравнително по-широко разпространение. От този период до нас са стигнали още повече и по-значителни ръкописни паметници.

Едно от най-големите находища ни даде откриването в края на XIX в. от английска и турска експедиции на обособени един до друг архив и библиотека в храма на бога на слънцето Шамаш в древния град Сипар (Абу-Хаба). В архива били намерени над 60 000 глинени плочи с административно-стопанско съдържание, а в библиотеката — ръкописи на литературни произведения и съчинения с религиозен и научен характер. Интересна е констатацията, че материалите били запазили своя систематичен ред от времето, когато били създадени и оставени тук на съхранение(19). Останки от подобни архиви са намерени и в храмове на други вавилонски градове.

В Древен Вавилон, подобно на Шумер и Акад, храмовете били центрове на оживена стопанска дейност. Те използували много добра система на съставяне и съхраняване на документите, напомняща тази от акадския период. Ето как Е. Чира описва воденето на сметководната документация в тях: «Лицата, които правят дарения, получават разписка от храмовия писар, който съставя меморандум относно дарението и го поставя в една кутия. В края на седмицата тези меморандуми се изваждат, даренията се класират и се съставя плоча с обща рекапитулация. В края на месеца от плочите се прави месечен доклад, а в края на фискалната година се съставя нещо подобно на счетоводни книги, които сумират полученото от месечните доклади. След това те се нареждат в хранилището и там се съхраняват»(20).

Археологическите проучвания все още не са установили точни следи на политически архиви на вавилонските царе дори и от времето на разцвета на Вавилон при Хамурапи. Въпреки това, изхождайки от системата на държавно управление, за която науката разполага с данни от изворите, естествено е да се предполага, че подобни архиви са съществували.

Управлението на страната било строго централизирано. Върховната власт — съдебна, изпълнителна, законодателна и дори религиозна — се съсредоточавала в ръцете на царя. Той ръководел различните отрасли на управление и стопанство, разглеждал спорни дела, вземал решения и давал заповеди на чиновниците. При управлението на страната царят се опирал на сложен бюрократичен апарат. Едни чиновници отговаряли за отраслите на централното управление, други управлявали от негово име градове или области. Населението било длъжно да плаща редица данъци в сребро и натура. Специални чиновници, наричани «вакил амури», следели за предаването на данъците в централните складове и управлявали хората, които зависят от държавата — войните-колонисти (редум и баирум)(21).

Някои косвени данни дават основание да се предполага, че към царския двор е съществувала постоянна канцелария с цял щат от писари, които изготвяли царските укази и разпореждания, водели неговата кореспонденция, а също така и хранилище, в което се пазели копия на царските разпореждания и писма, изпратените до царя документи, както и дворцовите стопански документи. Въз основа на такива косвени податки Е. Поснер категорично заключава: «Във Вавилон такъв архив (т. е. архив на царския двор) е съществувал. Той представлявал голямо по ебем учреждение — «дуба», което съхранявало грижливо изготвените списъци на населението в държавата, а също така и списъци за приходите и разходите на държавата и документи по други важни въпроси. То било управлявано от специално натоварено лице — «писан дуба»(22).

Представата за политическия и стопанския живот на Вавилон в значителна степен е изградена въз основа на сборника от закони на цар Хамурапи, представляващ по-нататъшно развитие на шумерските закони, най-пълният от всички древноизточни кодекси. Текстът на законите е издълбан върху голям базалтов стълб, нa който е изобразен и самият вавилонски цар, застанал пред върховния бог Шамаш в тържествена поза. Стълбът бил отвлечен от еламитите и пренесен от Сипара в Суза, където бил открит от френска експедиция под ръководството на Морган през 1901 г.(23)

Вавилонският кодекс съдържа редица параграфи, които се отнасят до углавното право, съдопроизводството, нарушаване правото на собственост (кражба и грабеж), правата на воините. Отделни параграфи засягат притежаването на недвижимо имущество, търговията, заложното право, семейното право, регламентират работата на строителите, корабостроителите, наемането на работна ръка и пр. Съдържат се ценни сведения за робството, особено за дълговото робство.

Някои извори говорят за наличието на архиви на царските наместници по места. За техния характер доста сведения дава откритият архив на Синидинам — царски наместник по времето на Хамурапи в Ларса. Съдържащата се в него административна кореспонденция на Хамурапи с неговите чиновници в Ларса е богата на информация за системата на изкуствено напояване и административното управление на Вавилон през първата половина на II хилядолетие пр. н. е. Многобройните арендни договори и контракти от това време показват как са се прилагали на практика законите и до голяма степен ги допълват. Обширен материал за формите на земевладение дават текстовете на царските дарствени грамоти, запазени върху останали от XIV–XII в. пр. н. е. камъни от синорите(24).

Липсата на сигурни данни за съдържанието и съществуването на политически архив на Древен Вавилон отчасти се компенсира с откриването на богатия дворцов архив на неговия съсед и временен съюзник — държавата Мари. Този архив с основание привлякъл вниманието на учените-изследователи на Древния Изток с изключително ценните си документи. Държавата Мари с едноименна столица на река Ефрат се простирала на северозапад от Вавилон. Тя претендирала за водещо място в Предна Азия в началото на II хилядолетие пр. н. е., тъй като заемала изгодно положение между градовете и държавите на Двуречието и сирийското крайбрежие.

Разкопките, започнати през 1933 г. от френския асириолог А. Паро, разкрили останките от столицата на държавата — град Мари. Кулминационна точка станало откриването на развалините на просторен дворец и много остатъци от архиви — клинописни документи. Намерени били над 20 000 глинени плочи от времето на цар Зимрилим — съвременник на Хамурапи, и неговия предшественик — асирийския владетел на Мари Шамшиадад II (1813–1781 г. пр. н. е.)(25).

Голяма част от документите имат стопански характер. Особено ценна е дипломатическата преписка на Зимрилим с Хамурапи и други съседни и по-далечни владетели, подвластни князе в Северна Месопотамия и марийски посланици в други страни. Тя очертава ярка картина на международните отношения, създали се в Предна Азия през XVIII в. пр. н. е. Оцелели са също така и литературно-религиозни текстове. Глинени плочи били изровени и в две помещения, служили навярно за училище, в което те се използували в процеса на обучението по подобие на споменатото училище в Нипур.

Силно впечатление на специалистите направила добрата организация на материалите в архива. Те се намирали в няколко помещения, свързани с основните функции на царската администрация. Документите, отразяващи стопанската дейност, били обособени от тези, отразяващи връзките с други страни, административното управление и други важни дейности на управлението. Това отговаряло на разграничението на функциите между различните служби в управлението на страната. Така в едно помещение се съхранявала дипломатическата преписка на последните двама марийски владетели, в други — материалите от стопански характер, в трети — от административен характер. Стопанските документи (договори, сметководни материали, списъци на работници с данни за плащанията им и пр.) и част от административните документи се съхранявали в големи делви. Някои данни показват, че при царския двор е имало специални чиновници, които оглавявали сметководството и се занимавали със съхраняването на глинените плочи(26).

По-късните разкопки, проведени през 1964–1965 г., открили под двореца на Зимрилим останки от по-раншен дворец (около 2400 г. пр. н. е.). Сред тях били намерени около 300 глинени плочи, предимно от времето на цар Адумлим, отнасящи се до неговата дворцова администрация. Очевидно този по-стар архив пострадал сериозно при чуждите нашествия в Мари(27).

Ако Вавилон бил най-големият център, който, като се почне от XVIII в. пр. н. е., контролирал почти цялата южна част на Предна Азия, то северната й част, включително Северна Сирия, Мала Азия и Армения, през този период е под значителното политическо и икономическо влияние на Асирия. Нейното историческо значение се състои в образуването нa първата голяма държава, която претендира да обедини целия известен тогава свят. Най-големия си разцвет тя получава в края на II хилядолетие и първите векове на последното хилядолетие пр. н. е., когато завладява или подчинява племената и народите в почти цяла Предна Азия и дори прониква в Североизточна Африка. Асирийската култура, която в много отношения се базира на шумерското и вавилонското културно наследство, достигнала високо равнище и оказала трайно влияние върху подчинените й съседни народи.

На територията, върху която е господствувала Асирия, остатъци от архиви са открити сред развалините на няколко древни градове, използувани като резиденции на асирийските владетели: Ашур, Дур-Шарукин, Калах (Нимруд) и Ниневия. Останките от оцелели архиви в Ашур се отнасят към XV–XIII в. пр. н. е. Сред тях са намерени части от царския архив: донесения до царя на военачалници и царски пълномощници по места, както и най-древният асирийски съдебник — част от сборник със закони от XIV в. пр. н. е. Намерени били и останки от архива-библиотека на местния храм(28).

С най-изчерпателни сведения разполагаме за богатите архиви в Калах — столица на Салманасар I (1274–1245 г. пр. н. е.), възстановен по-късно от Ашурназирпал II (883–859 г. пр. н. е.). Заслугата за това най-вече принадлежи на М. Е. Малован, който от 1929 г. предприема широки археологически проучвания на калахския акропол. Резултатите от тези проучвания той изложи в обнародвания преди десетина години труд «Нимруд и неговите останки»(29). В него не само подробно се описват откритите няколко дворци, храмов комплекс и сгради на заможни граждани, но се дава ценна информация за оцелели документи от различни нива на управлението на страната, храмовия архив и лични документи.

В архива на царската канцелария в големия дворец (наречен северозападен) два реда глинени сандъци били предназначени за класиране по «дела» на изготвените документи. Намерените над 350 плочи от времето на Тиглатпаласар III (744–727 г. пр. н. е.) и Саргон II (721–705 г. пр. н. е.) се отнасят до централизираното управление на страната. Сред тях прави впечатление голям глинен цилиндър, отвлечен от Саргон II от далечен Урук с явното намерение да коригира надписа за претърпяно някога поражение от Асирия. Стопанската документация била обособена и се съхранявала отделно от политическите архиви. Запазените плочи съдържат сведения за даване в заем на сребро и зърнени храни, за продажба на роби и земя. Имало също така и съдебни документи(30).

Документите за управлението на града и провинциите (областите) се съхранявали в друг дворец на акропола, недалеч от горния палат. Наред с такива материали тук в отделно помещение били намерени и материали на канцеларията за поземлена регистрация, отнасящи се до земеделското производство, натуралния десятък, жътвата и прибирането на реколтата от пшеница и ечемик и др. Имало и много бележки, разписки и други материали за отпуснати кредити, съдебни решения и описи на домашен добитък, на златни, сребърни, медни, бронзови и други предмети(31).

Следи от архиви били открити и извън акропола, сред развалините на «форта на Салманасар III», който служел едновременно за крепост, дворец и арсенал. По-специално в две помещения тук са намерени административни и стопански документи от канцеларията на началника на форта, в който работели 6 чиновници. Освен това в избата са оцелели стопански документи, свидетелствуващи за съхраняването и продажбата на големи количества вино и бира. От един документ там научаваме за «конференция» на областните управители и други висши сановници(32).

В храмовия комплекс на акропола също така било открито голямо количество глинени плочи: заклинания, молитви, химни, литературни, медицински и астрологически текстове, сборници с жития, календари за благоприятните и неблагоприятните дни на годината и др. С други думи, това били материали, които често се търсели от храмовите служители за справка. Стопанската документация, намерена отделно в две помещения, рисува храма като своеобразна земеделска банка, предоставяща на работещи в храмовото стопанство и други лица на заем зърнени храни и сребро. Интересна находка било откриването на кладенец близо до храмовата канцелария, който се използувал при приготвянето на глинените плочи.

Постройките на храмовия комплекс на Изида били разположени напълно симетрично около два вътрешни двора, формиращи, от една страна, храма с неговите помощни сгради, а, от друга — царски дворец. Съвсем по еднакъв начин са изградени и разположени и помещенията за съставяне и съхраняване на документите — съответно срещу светилището и тронната зала. Намерените в двореца плочи се отнасят за времето на 7 асирийски владетели, сред които и споменатият Тиглатпаласар III(33). За съжаление Малован не разкрива конкретното съдържание на запазените в Калах документи, задоволявайки се с тяхното археологическо описание и датировка.

В акропола имали право да живеят висши сановници и заможни граждани. Те са си изградили тук собствени къщи. Една такава къща според оцелели документи принадлежала на заможен асириец, който в продължение на 50 години предоставял на заем сребро и зърнени храни, занимавал се с доставка и продажба на домашни птици и същевременно притежавал значително количество земя и няколко други къщи. Във вътрешния двор на споменатата къща специално помещение било предназначено за съхраняване на деловата стопанска документация на фамилията(34).

Наред със значителното количество глинени плочи в Нимрудския акропол са се запазили и редица монументални надписи. Сред тях заслужава да се отбележи например намереният наскоро голям клинописен надпис с текст на договор между Асархадон I (681–668 г. пр. н. е.) и един мидийско-ирански владетел, както и отломъци от други текстове с аналогични договори с шестима други владетели. Те характеризират много добре завоевателната политика на асирийските деспоти(35).

Ценни находки с писмени паметници били открити при археологическите проучвания на последната асирийска столица Ниневия. Стените на няколко двореца и големият черен обелиск в двореца на Салманасар II се оказали изписани с текстове за победни походи и други значителни политически събития. Особено важно значение има откриването още в средата на XIX в. от А. Леярд в двореца на Ашурбанипал (668–614 г. пр. н. е.) на част от знаменития негов архив-библиотека. По-късно били открити и други части на този архив-библиотека. Общо досега са намерени над 20 000 глинени плочи от него, по-голямата част от които се съхраняват в Британския музей в Лондон(36).

От разчетените плочи в архив-библиотеката на Ашурбанипал се установило, че сред тях има съчинения от различни области на знанието — филология, астрономия, математика, право и пр., както и религиозни текстове с магически заклинания, предсказания и ритуални формули. Между тях е и епосът за подвизите и приключенията на вавилонския герой Гилгамеш — едно от най-великите произведения на старата световна литература, намерени били и исторически записи от най-древни времена, хроники с данни за царуването на Ашурбанипал и неговите предшественици.

В архивната част се съхранявали политически трактати, царски укази, доклади на военачалници, бележки за астрономически наблюдения и др. Имало и много частни документи, като крепостни актове, за покупка на земя, контракти, договори и пр. Разкритото съдържание на материали от това хранилище дава основание то да се представя като своеобразен държавен архив и обществена библиотека. За организацията, обработката и начина на съхранение на документите свидетелствуват заглавията на текстовете, написани на отделни плочи или поставени върху глинени кутии, в които се съхранявали ръкописите. Много от ръкописите носят печат с текст «Собственост на Ашурбанипал, цар на царете». Интересни указания дава запазеният фрагмент от списък на плочи(37).

Науката разполага и с данни за някои частни архиви в асирийски търговски колонии. При разкопките например на древния търговски център Каниш в Кападокия били намерени глинени плочи, които сочат, че някои търговци се организирали в общи сдружения. Сдруженията и самостоятелните търговци съхранявали грижливо деловата си документация. Така от разкритите 105 сгради в 75 се установило, че имат специални помещения, предназначени за съхраняване на архивите. В 35 от тях били намерени глинени плочи — главно търговски документи. Ръкописите обикновено се пазели в делви, кутии или върху полици. Някои плочи били намерени в огнището, поставени да се изпичат. Страшен пожар обхванал селището и те не могли да бъдат извадени от огнището.

Разкопките в Нузи (Йорган-тепе) — провинциален асирийски център, наред с дворцов архив от акадския период (края на III хилядолетие пр. н. е.) разкрили също така храмов архив и частни търговски архиви от втората половина на II хилядолетие пр. н. е. Сред последните се откроява фамилният архив на Техиптила с около 1000 глинени плочи, съхранявани в преустроена за тази цел баня. Друг търговец от същия град приготвил специални дървени кутии за съхраняване на документите, а трети ги пазел в големи делви, поставени в ниши на стената. Един фамилен архив в Нипур от VII в. пр. н. е. ни разкрива, че собствениците са се занимавали наред с даване на пари в заем с лихва и на земя под наем, търговия със земеделски и занаятчийски произведения и търговия с малки деца(38).

Оцелялото значително количество асирийски документи и други писмени паметници позволява да се осветлят много моменти от развитието на асирийското общество, на народите в Предна Азия и техните взаимоотношения в продължение на повече от едно хилядолетие. Те разкриват например централизираната система на управление на държавата, разделена на области начело със специални чиновници. Воденето на постоянни войни, потушаването на въстанията и недоволството на покорените народи и широките народни маси налагат съсредоточаването на върховната власт в ръцете на владетел-деспот и освещаването на неговия авторитет с помощта на религията. Голямо влияние в царския двор имали висшите чиновници и придворните, които изпълнявали задължения на пратеници, лични представители и съветници на царя. С огромна власт се ползувал висшият военачалник. Начело на гражданското управление стоял върховен сановник, когото сравняват с арабските везири от по-късно време.

Много делови и официални документи за продажба на хора и имоти, писма и статистически материал дават възможност да се проследи процесът на класовото разслоение сред асирийското общество. В запазените надписи и други ръкописи често се говори за роби, за «свободни» и «купени» хора. Роби работели в царското, храмовото и едрите аристократически стопанства. Изобилието на суровини дало възможност на населението наред със земеделие (зърнопроизводство, градинарство и овощарство) да се занимава и с различни занаяти (дървообработване, металургия, металообработване). Развитието на производителните сили предизвиква появата на оживена вътрешна и международна търговия. В далечни земи възникват асирийски колонии.

През епохата на разпадане на родовообщинния строй и утвърждаване на робовладелското общество в Предна Азия на арената на световната история се появява и държавата на хетите. Разположена в области, където се кръстосват големи търговски пътища, съединяващи Месопотамия и Задкавказието със Средиземноморието, хетите възприемат редица културни достижения на по-древните съседни народи. За това допринася и твърде ранното основаване (XIX–XVIII в. пр. н. е.) на асирийски търговски колонии в някои от тези области, най-вече в Кападокия. През XVI–XII в. хетската държава вече е равностоен съперник на могъщите си съседи Вавилон и Асирия на югоизток и Египет на югозапад.

Силен тласък в проучване историята на хетите и хетската държава дава дешифрирането от чешкия учен Б. Хрозни през 20–те години на XX в. на многобройните клинописни и специфични йероглифни надписи, намерени на територията на Мала Азия, на запад от Ефрат и Северна Сирия. Малко преди това, през 1906–1912 г. разкопките на Х. Винклер и Макриди-бей разкриват развалините на хетската столица Хатушаш край днешното село Богазкьой, недалеч от Анкара. Тук намират остатъци от градски стени, врати с кули, развалини от пет двореца и други археологически паметници. Сред тях важно значение имат монументалните надписи и особено следите от архива на хетските царе — над 10 000 глинени плочи от XV–XIII в.(39)

Разчитането на намерените при тези разкопки ръкописи установи, че част от тях са обработени литературно-исторически паметници: религиозно-митически текстове, описания на празници и жертвоприношения в царския дворец, въпроси към оракула, митове и епически поеми, летописи за подвизи на хетските царе и пр. Документалната част подобно на архива в Мари има предимно дипломатически характер: междудържавни договори и кореспонденция на хетските царе с чужди и подвластни владетели и управници. Някои учени предполагат, че договорите не са оригинални, тъй като върху тях липсват царски печати, а направени преписи за нуждите на царския архив-библиотека. Независимо от това стойността на тези ръкописи е голяма, тъй като болшинството от тях са единствени писмени източници за редица събития в международния живот по това време. Достоверността на други се потвърждава от оригинални сведения в други паметници. Така например наред с известния договор на хетския цар Хатушил I с египетския фараон Рамзес II от 1269 г., сложил край на продължителни войни, тук се е запазило и писмо на Рамзес II с неговия печат, представляващо нещо като ратификация на сключения мир. По този повод жената на фараона също е изпратила поздравително писмо на хетската царица.

По-сетнешните разкопки в Богазкьой през 1931 и 1957 г. разкрили нови хранилища на ръкописи в две съседни сгради. В една от тях били намерени 3600 изключително внимателно изписани, оформени и добре изпечени плочи, вертикално наредени върху рафтове около стените. Те имали по-скоро характер на ръкописни книги, отколкото на служебна документация. Помещението в другата сграда по своята уредба с ниски дървени полици край стените се предполага, че е било временно или резервно хранилище.

Истински документален характер имали глинените плочи от едно хранилище на четвърта сграда с приемна стая пред него, което само по себе си свидетелствува, че е било канцелария на правителствена служба. Тук оцелели около 450 глинени плочи — кореспонденция с Египет. В същата сграда намерили и царски дарствени грамоти, а също така и над 200 плочи със заглавия на подобни грамоти, към които били прикрепени. Установено е, че хетите са използували широко дървото като по-евтин и по-достъпен материал за писане. Дървените ръкописи обаче били по-нетрайни от глинените и не са могли да оцелеят през вековете. Предполага се, че на дървени дъсчици са се пишели преди всичко стопанските и личните документи, поради което в хатушките архивохранилища почти не са намерени такива документи. Дървени навярно са били и споменатите грамоти, от които са оцелели само прикрепените към тях заглавия(40).

Пример за добра организация и класификация на документите в Древния Изток ни дават проучванията на финикийския град Угарит (Рас-Шамра), намиращ се на няколко километра от днешния пристанищен град Латакия. През II хилядолетие пр. н. е. Угарит е бил център на едноименна държава в Източното Средиземноморие, която благодарение на благоприятното си географско положение участвува активно в международната търговия по онова време. Разположена между могъщи съседи, през по-голямата част от времето на своето съществуване тя е била зависима от Египет, Асирия или хетската държава подобно на други държави от този район.

Провежданите от 1929 г. археологически разкопки на Угарит разкриха голяма част от дворцов архив. Ръководителят на разкопките К. А. Шафер в няколко публикации изложи крайно интересните си наблюдения и заключения за организацията и класификацията на оцелелите материали от архива, запазени в почти същото състояние, в каквото те са се намирали преди функционирането му при покоряването на града от чужди нашественици(41). Това са и най-старите архиви от района на Източното Средиземноморие, за които имаме сведения.

Правят впечатление преди всичко две обстоятелства. Съхраняването на документите е обособено в групи, съответствуващи на функциите на различни управленчески учреждения. «Рас-Шамра — отбелязва Шафер — има това преимущество, че ни дава възможност да видим и оценим онази класификация, която са прилагали самите създатели на документите и е била възприета от царската администрация на Угарит. Тази класификация разкрива не само изненадващо добра административна организация, но и допринася за разбирането на самите документи.»(42) Ръкописите във връзка с вътрешната административно-стопанска дейност са написани на специфичен азбучен клинопис, който може да се разглежда като преходна форма от клинописа и йероглифната система към бъдещата финикийска азбука. Документите от международната дипломатическа и търговска дейност са написани на вавилонско клинописно писмо, възприето като официално в международните отношения, а така също и на египетско и хетско йероглифно писмо. Това говори достатъчно ясно за добрата подготовка, която угаритските писари и чиновници са получавали в местното училище.

В дворцовия архив в по няколко помещения се съхранявали финансовите документи във връзка със събирането на данъци и такси, отнасящи се за столицата и нейните околности, и отделно тези за провинцията. Очевидно особено важно значение се е придавало на запазването на документите за собственост, продажба, размяна, дарение и наследство на движими и недвижими имоти. Съдейки по големината и уредбата на хранилищата с такива материали, те са принадлежали на една от най-важните служби на двореца, която Шафер сполучливо определя като «голям царски нотариат».

На друго място са намерени материали за връзките на Угарит с хетските земи на север, написани изключително на хетски. Очевидно служителите тук са имали задължението не да съставят документи, а да класират и съхраняват получените в двореца материали от такъв характер. В така наречения малък палат пък се оказали документи за вноса и износа на стоки от различни страни, най-вече от Палестина и Египет на юг, Кипър и Микения на запад. Трета архивна сбирка обхващала документи на работилниците за производство на луксозни предмети, предназначени за подаръци на съседни владетели и чуждестранни покровители. Профилирането на материалите в тези няколко архивохранилища още веднъж ни убеждава в рационалната специализация на поделенията на угаритската администрация и на обособените архивни сбирки.

Отклонение от това правило правят намерените материали само в едно помещение, които имали твърде разнообразно съдържание. Единствено тук било открито огнище с размери 1/1,20 м големина, в което се изпичали написаните глинени плочи. То имало капацитет 100 плочи. Не без основание се предполага, че тук също така е действувала профилирана служба, в която са работели високо квалифицирани специалисти. В нейните функции влизали наред със спазването на технологията за изпичане на плочите и «даване оценка» на документите, които следвало да се запазят, разпределянето и разпращането за съхранение в различните архивохранилища на изпечените плочки(43).

Архивът-библиотека, открит в един от храмовете на Угарит, представлявал хранилище на административно-стопанска документация на храма, литературни текстове, медицински записки и др. Митологическите ръкописи от това хранилище съдържат интересни сведения, характеризиращи религията на народите от Източното Средиземноморие през II хилядолетие пр. н. е.(44)

Разгледаните дотук архиви дават известна представа за начина на изготвяне на документи, за тяхното съхраняване и изобщо за архивната практика в страните от Предна Азия. За писмен материал се използувала глина, от която се превели плочки. Върху тях със заострена тръстикова пръчица се изписвали клинообразните знаци, докато глината била още мека. Глината се намирала навред, а вода се доставяла чрез специално изкопани за целта кладенци, открити на различни места, между които и този в помещенията на архива в Калах (Нимруд). След нанасяне на текста плочките се изсушавали на слънце или се изпичали. Не е известно кой начин бил предпочитан, тъй като в документите за това не се споменава. К. Шафер, както бе вече споменато, открил в Угарит остатъци от пещ, но огнища за същата цел били намерени и в частните домове на някои асирийски търговци от Каниш и Анатолия(45).

Размерите на плочките били различни, най-често — 30/40 см. Те били много здрави, но тежки и обемисти и въпреки това чиновниците в архивите се справяли с физическото им съхранение. За целта се използували специални помещения, тъй като археолозите намирали плочките концентрирани в едно или повече помещения. Хранителите съобразявали, че неизпечените плочки лесно се разрушавали в условията на топлия климат, поради което подовете на много хранилища са издълбани с улеи, през които протичала вода за поддържане на влага.

За съхранение се използували различни начини. Най-често това били рафтове, разделени на преградки от тухли или глина с размер 50/50 см. Върху тях плочките се нареждали хоризонтално една над друга или навързани във вързопи, ако били плоски и от двете страни. По този начин били подредени плочките в Угарит, които археолозите намерили натрупани една върху друга или във вързопи по десет(46). В помещенията се срещали и обикновени полици, направени от глина или дърво, а някъде плочките били наредени направо на пода върху глинени тротоари. Използували се и други приспособления, като кошници, делви, кутии и др.

Хранителите на документи прилагали различни начини и за контрол, и за по-лесно намиране на документите. Когато краищата на плочките били достатъчно широки, за да се напише резюме на съдържанието, те се подреждали на рафтове като книгите. Такова подреждане се наблюдава в Богазкьой, където пред групата от документи се поставял етикет, представляващ плочка с дължина 6 см и 4–5 см ширина. Н. Шнайдер дава подробна информация за начина на написване на кутиите от времето на Ур III в Шумер. Етикетите съдържали идентификация на кутията, вида на документите, намиращи се в съответната кутия или включени в групата, името на писаря, съставил документите, и съдържанието. Обикновено в една кутия се включвали документите от една година, но ако те се отнасяли за по-дълъг период, това също се обозначавало. Този порядък дал основание на Н. Шнайдер да направи извода, че «днес не би могло да се намери библиотекар или архивист, който да организира своите ръкописи и документи по-акуратно и в по-подходяща система от тази, използувана в Шумер и Акад от времето на III династия на Ур»(47).

Върху писарите навярно е падало и задължението да класират документите, за да улесняват работата на пазителите, т. е. отбелязват на видно място предмета, за който се отнася текстът на документа. Според А. Димел главната дума в текста определя характера на групата(48). Н. Шнайдер изброява около двайсетина групи от документи, които улеснявали даването на справки, без да се ползуват описи (макар че по това време описи се използували предимно за библиотечни материали). Следователно документите се подреждали в такъв ред, който максимално улеснявал работата, което лесно се открива в хранилищата, където класификацията не била нарушена по време на разкопките. На първо място цялата сбирка се разделяла на главни групи, отговарящи на административния произход на документите, а вътре във всяка от тези групи — на нови, като например дипломатически, документи, отнасящи се до международни връзки, какъвто ред се наблюдава в архивите на Мари(49).

Прегледът за този ранен период от развитието на архивите не би бил пълен, ако не се каже нещо и за съставителите и хранителите на документи. Писарите се подготвяли в специални училища, които най-често се намирали към храмовете. За добре подготвения писар се говорело, че той блести силно като слънцето, поради което мнозина се стремели да получат такава подготовка, осигуряваща им добро място в обществото. В Месопотамия писарите могли да заемат служби както в палата, така и в храмовете и в деловия живот. Ландсбергер счита например, че «... 50% от писарите са заемали административни постове, 20% били наемани от частни лица, а другите — ставали специалисти по болести, магии и други подобни дейности, изискващи познания и по писане»(50). Ролята на писарите и влиянието им в обществения живот било наистина голямо, тъй като те четели на владетеля пристигащата до него поща и изготвяли отговорите.

Характерът на работата изисквал и известна специализация. Имало е например «храмови писари, военни писари, медицински и др.»(51). Производството на такова огромно количество документи е налагало някои от тях да изпълняват и функции на хранители. В Угарит например само в един от архивите имало няколко писари, изпълняващи тази служба. И ако тука обикновеният писар се е считал като човек с голямо социално положение, то в «империята на хетите писарят на глинени плочки е принадлежал към съсловието на сановниците на двора и дори е използуван като наместник на краля да предава на бога молбите му»(52). Това голямо доверие към писаря определя неговото добро положение в обществото и съответно възнаграждение.

Контролът върху документите и съхраняването им осигурявали необходимата административна отговорност. Писарят, занимаващ се със сметководството, е имал възможност да обхване и оглави цялата динамика на храма или пък да заема важно място в администрацията на палата. Така Оаким Суму, който се занимавал с плочките на Мари, е успял да се издигне като специалист по управлението на търговските работи и да заеме особено място сред служителите в палата(53). Но дори когато писарят не преуспявал и е оставал обикновен хранител на документи, той е бил твърде необходим в администрацията на държавата.

2. Архивите в Древен Египет

От всички страни на Древния Изток най-силно е привличал вниманието на учените Древен Египет, където традициите на държавна организация са се запазили най-дълго. Това е най-старата централизирана робовладелска държава, възникнала с обединяването към края на IV хилядолетие пр. н. е. на формираните вече няколко държави. През XVI–XII в. тя се превръща в «световна» империя, включваща цялото Югоизточно Средиземноморие. Най-голямата си мощ достига при фараоните Тутмос III, Аменхотеп IV и особено при Рамзес II (1317–1251 г. пр. н. е.).

Ранното развитие на земеделието в делтата на долината на Нил спомага за ръста на материалната култура и техника. Разцъфтяват почти всички занятия, познати в древния свят. Разгръща се огромно строителство. Развитието на производителните сили, специализацията в селското стопанство и в занаятите водят до появата на излишъци, които се разменят на пазара — вътрешен и международен. Постепенно се натрупват и развиват сериозни научни знания, процъфтява забележително изкуство и култура. За обслужване на формиращото се класово общество твърде рано се появява писмеността (IV хилядолетие пр. н. е.).

Много данни свидетелствуват, че специфичната египетска бюрократична система е извикала на живот воденето на огромна документация, особено на официална учрежденска кореспонденция и сметководна документация. Широко приложение документите намирали както в администрацията, така и при воденето на стопанството, за да се осигури строга отчетност. Египетските закони изисквали всяко оплакване да се представя пред съдебните органи в писмена форма. Писмено е трябвало да се оформят търговските сделки, покупко-продажбите, отдаването на имоти под наем, сключването на брак и т. н., за да се признаят те за валидни. За отдаваното значение на писмените данни в страната на фараоните свидетелствуват и резолюциите върху оцелели документи: «да се препише», «да остане в архива» и пр. или препоръки на автори на писма от рода на тази: «запази писмото ми, защото в бъдеще може да послужи за свидетелство»(54).

Старателното, дори обременително документиране, характерно за древния Египет, дало основание на учените да считат, че в представите на египтяните управлението на държавата и изготвянето на документи са едно и също нещо. Хранилищата на документи и правителствените учреждения били назовавани с идентични термини(55). Съществувала тенденция на непрекъснато нарастване на административните служби, които имали свои началници, помощник-началници, районни началници и много други чиновници. Тяхна главна задача била съставянето на документи и работата с тях. Писарите-чиновници имали положение на високо поставени правителствени сановници. Красноречиво говори за това стигналото до нас наставление на един родител към своя син при изпращането му в училище за писари. Той възхвалява кариерата на писаря, единствено приемлива за неговия син, ако желае «да не изостане от децата на знатните хора», «да бъде винаги сит при двора и никога да не изпадне в положението на нищите»(56).

Високият обществен престиж на писарите-чиновници, които владеели тайната на йероглифите, проличава от обстоятелството, че техният живот и дейност са отразени в редица барелефи, рисунки и други паметници на древноегипетската култура. Заслужава да се спомене например едно изображение от XIII в. пр. н. е. на египетска канцелария, открита в гробницата на личен секретар на фараон. В центъра на картината са изобразени началникът на канцеларията и духовник по време на молитва. Отляво два реда колони очертават три по-малки помещения. В двете странични стаи чиновници съставят документи, а в средата — документите се поднасят на висш сановник за подпис. В дясната част на картината е представен параклис на почитания бог, до който води тежка колонада. От двете страни на параклиса се виждат хранилища с рафтове, върху които са наредени документи(57).

Съвременната наука разполага с достоверни сведения за историята, религията, бита, науката и литературата на древния Египет, почерпани непосредствено от запазените епиграфски паметници и оригинални документи, написани най-често на папирус(58).

Особено важно значение за проучване на 4–хилядната история на Древен Египет имат епиграфските паметници, наречени условно, но твърде подходящо «епиграфски архиви». Многобройните надписи, барелефи и рисунки, разположени по стените на пирамиди, храмове и гробници, върху обелиски, колони, саркофази, победни и гранични камъни, в рудниците и каменоломните, където се добивал строителен материал, представляват своеобразни архиви на фараони, жреци, сановници и частни лица. Построени от камък, засипани от векове с пясъци, те били много по-добре предпазени от изчезване в сравнение с по-нетрайните папирусови, кожени или дървени документи, които много по-силно пострадали и при бурните военни и социални сътресения. Поради това до нас са дошли голям брой каменни надписи, барелефи и рисунки, а следите от архивохранилищата на документи са съвсем незначителни.

В оцелелите «епиграфски архивохранилища» и отделните надписи и изображения намираме подробни описания за живота на владетели и знатни лица, за техните походи, победи и завоевания, за сътвореното през мирновременните години. От тях черпим ценни данни за египетските вярвания, икономически отношения, правни и социални норми, за селското стопанство, търговията и занаятите, за административното управление на държавата, финансите, водените войни и отношенията на Египет със съседни и по-далечни страни. Чрез тях до нас са стигнали важни законодателни актове, разпореждания, договори и други официални и частни документи.

Първите следи от «епиграфски архиви» ни дават кратките надписи, оставени върху надгробни камъни от додинастическия период. В тях често се споменават чиновнически титли, които характеризират системата на управление в една зараждаща се държавна организация. Най-ранните от тях, както и намерените в района на древния град Йеракопол глинени плочки и скиптъри са написани с пиктографско (образно) писмо. Символичните изображения с течение на времето постепенно преминават в йероглифно писмо.

Епохата на Старото царство (III хилядолетие пр. н. е.) е представена с многобройни надписи върху скали, стели, стени на пирамиди, гробници и пр. Наред с описания на ритуали, молитви и магически заклинания понякога те съдържат автобиографии и отчети за дейността на царе и висши сановници. Образец в това отношение е широкоизвестният Палермски камък (съхраняван в Палермо, Италия). Той съдържа част от летопис, в който са запазени имената на фараоните до V династия (2700 г. пр. н. е.) и накратко се споменават и най-важните събития.

Оцелели са царски укази, които определят правата на храмове и храмови селища. Автобиографиите на трима видни чиновници от Старото царство дават сведения за системата на управление на страната, за организирането на съдебното и военното дело. Текстовете на пирамидите от онова време съдържат спомени за борбата на Горен и Долен Египет до обединяването им в една държава и рисуват утвърждаване идеологията на обоготворяване царя и царската власт.

Още по-богато в епиграфските паметници са представени епохите на Средното царство (XXI–XVII в. пр. н. е.), Новото царство (XVI–XI в. пр. н. е.) и на чуждите династии, владели Египет (Х–IV в. пр. н. е.). Гигантските храмове в Карнак, Луксор, храмът Рамасеум в Тива и др., многобройните пирамиди, пилони, обелиски, колони, и гробници са изпъстрени с летописи за живота и дейността на фараони и сановници, а често и с преписи на ценни документи, в това число и на международни договори. Такива са «Аналите» на Тутмос III, в които се описват неговите походи, придвижването на египетската войска, обсадата и превземането на персийски градове, получаването на данъци, заграбването на плячка.

Летописите за живота на бенихасанските и сеутските номарси очертават процеса на засилване на земевладелската аристокрация през периода на Средното и Новото царство и упоритата борба с тиванските владетели. Високо в скалите над Ахетатон на стените на гробници нa велможи са запазени надписи, сред които и на високохудожествен химн на бога Атон, които дават възможност да се проучи религиозно-социалната реформа на фараон Ехнатон (Аменхотеп IV). Биографията на Рехмир — върховен сановник (наричан в литературата условно «велик везир» или «пръв министър») по времето на Тутмос III, която е изписана върху стената на неговата гробница в Ел Курна, съдържа сведения за стопанския живот на страната и административната система на управление.

Особено интересни са египетските надписи, намерени извън границите на класически Египет — в Нубия, Палестина, Финикия, Сирия, на остров Крит, в Гърция и в Северна Африка. Те дават възможност да се проучат икономическите и културните връзки на Древен Египет със съседни страни. В теснината Вади-Хамат и върху скалите на Синайския полуостров са запазени кратки надписи, в които се споменава за военните походи на фараоните в тези области и за египетските експедиции за добив на камък и метална руда(59).

Много по-нерадостна е съдбата на оригиналните документи на древния Египет, написани най-вече върху папирус и кожа, които са достигнали до нас в по-ограничено количество. Тук не са открити големи хранилища на документи, каквито са оцелели от Месопотамия. Пагубно са се отразили върху тях изминалите хилядолетия с влиянието на природната среда. Особено разрушително действували влагата и разливанията на Нил в долното си течение, в района на който не са намерени никакви папируси, докато хиляди ръкописи са оцелели в пустинята на юг от Кайро. Неблагоприятно отражение върху съхранението на документите, концентрирани в архивохранилища, са дали големите политико-социални сътресения и промени, особено опустошителните войни.

Без да се преувеличава значението на социалните сблъсквания, а главно за да се илюстрира класовият характер на съставяната документация във фараонски Египет, ще бъде целесъобразно да се изтъкне, че редица данни от изворите свидетелствуват за масово унищожаване на документите при нееднократните въстания на робите и другите социални слоеве.

Ярка картина на подобно въстание, избухнало около 1740 г. пр. н. е., рисуват два папируса: «Изобличението на Ипувер», съхраняван в Лайден, и «Поръчението на Ноферех», намиращ се в Ленинградския Ермитаж. Въстаниците завзели двореца и смъкнали от престола фараона. Те проникнали в пирамидите и изхвърлили от гробниците мумиите на умрелите владетели. Надписите с тайната на владетелите на Горен и Долен Египет разпалили още повече тяхната разрушителна ярост. Хранилищата на съдебната палата били лишени от съдържание. Похитени били откритите архиви и особено данъчните списъци. Чиновниците били убити, а документите им отнети. Двете описания свидетелствуват, че с тези си действия въстаниците проявили своето отношение към архивите като към оръжие за узаконяване и охраняване привилегиите на господствуващите социални слоеве и за угнетяване на бедните и робите(60).

Част от оцелелите египетски папируси са стигнали до нас благодарение на практиката в гробниците на владетели и сановници наред с надписите по стените да се поставят и специално подготвени папирусни отчети за техния живот и дейност. Болшинството от тях са били унищожени при разграбването на гробниците, на което били подлагани както в най-старо, така и в по-ново време. Понякога задигнатите папируси били продавани заедно с други ценни предмети. След това някои от тях са използувани за завиване на мумии на хора, свещени животни и птици. Така например край Тива — столицата на Горен Египет, било открито гробище на ибиси, завити поотделно в папируси(61). Може да се предположи, че тази практика обяснява намирането на няколко свитъка папируси в една обща гробница, напълнена с мумии край Даир-ел-Медина. Сред тях се оказал и най-големият египетски ръкопис, дълъг над 40 м (133 фута), наречен «Великият папирус на Харис»(62). В него подробно се разказва за дейността на фараон Рамзес III и се описват политически събития от времето на неговото владичество. Този и други документи говорят за необикновеното забогатяване на египетските храмове през периода на Новото царство. Торинският царски папирус съдържа списък на фараоните до XVIII династия с дати на царуването им в години, месеци и дни. Макар че този текст не е добре запазен (съставен от 164 парченца), той е много важен за уточняване на египетската хронология.

Измежду оцелелите по различни причини юридически документи заслужава да се отбележат текстовете от съдебни процеси, като тези за заговор против Рамзес III и за ограбване на царски гробници, текстове на дарствени грамоти за земя, различни договори, дългови документи и завещания, които хвърлят ярка светлина върху социално-икономическите отношения. Специално място заемат статистическите документи от времето на Старото и Новото царство, в които се дава опис на имуществото на частни лица, а в един случай — пресмятане на разходите и приходите на царския дворец. Богат материал съдържа една голяма данъчна ведомост, в която се дават статистически сведения за земите, които подлежат на държавно облагане. Това е така нареченият Вилбурски папирус. Запазени са и частни писма, като например писмата на жреца Хеканахахт, а също и своеобразни писма до мъртвите, които дават представа за ежедневния живот на египтяните(63).

Интересни сведения за древноегипетските папирусни, кожени и други ръкописи и документи и за тяхното съдържание дават оцелелите епиграфски паметници. Така например в споменатия надпис от Карнакския храм, отнасящ се до дейността на Тутмос III, съставителят изрично отбелязва, че това е само извлечение от кожен свитък, който съдържал системни записи. Оригиналът се съхранявал на специално място в храма. Върху стените на същия храм, а така също и върху стените на храма на Рамасеум бил издълбан текстът на прочутия договор на Рамзес II с хетския цар Хатушил III от 1269 г. пр. н. е. От надписа се разбира, че оригиналът на договора бил съставен върху сребърна плочка. В уводната част се сочи, че при Рамзес II са пристигнали двама хетски посланици «със сребърна плочка, която Хатушил, великият цар на хетите, изпратил, за да иска мир»(64).

Друг надпис върху каменна плоча от средата на XIV в. пр. н. е. съдържа указ на фараон Харемхеб за борбата с подкупничеството. В него намираме сведения за начина, по който са изсичали, приготовлявали и изписвали каменните плочи. Особено ценно е в случая указанието, че и този надпис първоначално бил съставен на папирус и след това пренесен върху каменната плоча като своеобразно разгласяване и публикуване на документа. «Негово Височество се посъветва със сърцето си, за да прогони злото и премахне неправдата... И ето писарят взе тръстика и свитък и написа съгласно изреченото от Негово Величество.»(65)

Макар че при археологическите разкопки не са открити големи архивохранилища на египетската администрация, изворите и натрупаната огромна литература дават достатъчно доказателства за съществуването на такива архивохранилища, в които документите се пазели поне докато се търсели за справки. В обширните дворци на фараоните имало много канцеларии, в които било съсредоточено главното управление на строго централизираната държава и които старателно съхранявали издаваната документация. Централно място сред дворцовите хранилища заемал архивът на фараона. Той се попълвал с оригинални писма, изпращани до фараона, чернови на отговори, които той е изпращал, както и други документи. Особено голямо значение се отдавало на преписката с чужди владетели. Тук се съхранявали и оригиналните записи за официалния живот на фараона, въз основа на които се съставяли аналите върху монументалните паметници.

Съществуването на такъв архив се потвърди и от една от най-ценните находки — следи от архива на Аменхотеп IV (1372–1354 г. пр. н. е.) и на неговия предшественик Аменхотеп III (1408–1372 г. пр. н. е.). В развалините на двореца в столицата на фараона-реформатор Ахетатон край сегашния град Ел Амарна били намерени плочи с жълто-червен цвят, изписани от двете страни с вавилонски клинопис. С разчитането им се установило, че повечето от тях представляват част от дипломатическата преписка с чуждестранни и подвластни владетели на Вавилон, Митани, хетската държава, Кипър, а така също от зависимите сирийски и палестински князе(66).

Писмата са изпълнени с типичния за времето дипломатически формуляр, който им предавал характер на дружески отношения и изразявал почитта на адресата към египетския фараон. В едно свое писмо например асирийският цар Ашурбалит след много славословия пише на Ехнатон, че изпраща при него специален свой посланик, «за да види тебе и да види твоята страна. Нека той узнае твоята воля и волята на твоята страна и тогава да се върне»(67).

По-голяма е стойността на конкретното съдържание на писмата. В едно писмо например вавилонският цар Буранбурнаш моли да се накажат виновниците за ограбването на голям вавилонски търговски керван. В друго той протестира срещу поддържането на непосредствени дипломатически отношения на Египет с Асирия, която той счита за подвластна. В свое послание до фараона митанският цар предлага да се извърши размяна на гранични градове. Сирийски князе съобщават за големи доставки на добитък за Египет, а в едно писмо — че се изпращат роби срещу злато. Владетелите на Угарит и Кипър, сирийски и палестински князе предупреждават за хетската опасност и искат помощ от Египет(68).

Болшинството от глинените плочи на Еламарнския архив са намерени случайно от египетски фелахи, преди да са предприети системни проучвания от специалисти на Ахетатон. Естествено е предположението много от документите да са пострадали от действията на търсачи на съкровища. Особено пагубно са пострадали попадналите в техни ръце папирусови документи, каквито архивът вероятно е съдържал, като се има пред вид широко разпространената практика те да се разкъсват на малки парчета, за да се продават на по-висока цена.

Археологическите разкопки на града започват през 1880 г. под ръководството на Ф. Петри. Броят на известните документи от този дворцов архив достига около 360, пръснати сега в музеите на Лондон, Берлин, Оксфорд, Кайро и други градове в света. Всичко това не позволява да се правят някакви сериозни изводи за организацията и начина на съхранение на материалите в архива. Фактът, че те са намерени не в специално обзаведено за целта помещение, а в обикновена стая под дворцова канцелария, кара Е. Поснер да допуска, че те просто са складирани там от приемниците на Аменхотеп IV при преместване на столицата(69).

Разкопките разкрили в района на Ахетатон развалини от жилища на дворцови чиновници и училище за писари, както и малки групи от храмови и частни архиви. За съжаление обаче нито тук, нито другаде в Египет при археологическите проучвания не е намерено по-голямо и специално обзаведено архивохранилище от типа на тези в Мари, Калах и Угарит. Впрочем досега не са открити и следи на голям архив-библиотека от рода на този на Ашурбанипал в Ниневия.

Независимо от това оцелели са отделни документи от официален произход, литературни източници, надписи и изображения на Древен Египет.

Особено много са сведенията за първостепенното значение, отдавано на документите за собственост. Причините за това са много и се коренели преди всичко в необходимостта да се гарантира неприкосновеността на частната собственост в първото класово общество. Важна роля са играли и конкретните условия. Така например ежедневните прииждания и разливания на Нил заличавали границите между имотите на отделните собственици. Между тях често възниквали конфликти, които можели да се разрешават само въз основа на добре поддържана държавна документация за собственост. В нея се отразявали всички настъпили промени при наследство, продажба, завещание, дарение и пр.(70)

Въз основа на тази и друга подобна документация се решавали и въпросите на данъчното облагане като един от най-важните източници за поддържане на държавата и нейните органи. То от своя страна също налагало поддържане на строг държавен контрол върху движението на собствеността и данъчните задължения. За осъществяването на такъв контрол периодически се извършвало преброяване на населението, на недвижимата и движимата собственост. Един от изследователите на египетските институции Жак Пирене с основание заключава, че по такъв начин цял Египет бил каталогизиран и инвентиран(71).

Цялата тази документация, съответно обработена, се концентрирала в оглавявания от везира централизиран правителствен архив. Тук се съхранявали поземленият кадастър, списъците от преброяванията и съставените въз основа на тях статистики, данъчни регистри, приходо-разходни книги на държавната хазна. Разглеждайки архивните функции на везира, един от най-добрите познавачи на египетските извори, Дж. Брестед го характеризира като «човекът, който пази всички документи, чрез които се определят границите на собственик от неговия съсед..., границите между номите, на закупено място, владенията на храмовете и на всяко парче земя, чиято собственост то да представлява». На друго място той го нарича «главен архивист на царството»(72).

Длъжността на везира заемала ключово положение в централизираното управление на Древен Египет като върховен сановник или пръв министър на фараона още от времето на фараон Хеопс (около 2666 г. пр. н. е.). По време на първите династии той се избирал между принцовете, а по-късно тази служба станала кариерна. За периода на Петата династия, за който разполагаме с най-много и сигурни данни, везирът носел и допълнителни титли, като директор на кралските писма, предводител на великия съд на шестте. В редица надписи той се провъзгласявал за надзирател на всички правителствени служби.

Най-добре са проучени задълженията на везира по отношение на архивите именно през времето на Петата династия. Установено е, че оглавяваната от него канцелария на царството имала 4 отдела: 1) Камара на кралските писма, в която се съставяли писмените документи; 2) Камара на печата, в която се подпечатвали и се завеждали входящите и изходящите документи; 3) Камара на данъците и налозите; 4) Камара на архивите, която съхранявала важните документи. Тук документите се поставяли «под рубрика», което според Ж. Пирене «несъмнено означавало, че се вписвали в съответни регистри (класификатори) в зависимост от характера на документите». В този отдел работели специални чиновници, наричани «писари в камарата на архивите»(73).

Съществуват сигурни сведения, че задълженията на везира по отношение на архивите не са се променили и през епохата на Средното и Новото царство. В гробницата на Рехмир, за която вече стана дума, е намерен надпис, съдържащ инструкция на фараон Тутмос III, определяща многобройните задължения на везира. Сред тях се открояват функциите му като ръководител на държавния административен апарат и на правителствената канцелария, както и на Върховния съд. Той разпращал заповедите на фараона и следял за тяхното изпълнение, утвърждавал с подписа си и държавния печат документите за собственост, наследство, завещание, покупко-продажба, па дори и за сключване на брак, получавал и съхранявал месечни и годишни отчети за разходите и приходите на царството и пр.

Инструкцията постановявала в архива на везира да се съсредоточат и документите на номите (областите), засягащи собствеността, за да бъде той улеснен при решаването на всеки въпрос. С натрупването на все по-голямо количество документация материалите за номите започнали да се съхраняват в техните архиви, които в много отношения напомняли тези на везира по своя състав. Следи от такъв архив в началото на XX в. били открити на остров Елефантин, близо до първия праг на Нил. Свои архиви са имали и другите централни ведомства, като например тези за държавното съкровище или за зърнопроизводството, които имали и свои «главни архивисти». По-конкретни са сведенията за архива на Върховния съд. В него се съхранявали законите и разпорежданията на фараона, взетите от съда решения, които се вписвали в съответни регистри.

Везирът обаче си запазвал ръководните и контролните функции по отношение на архивите на държавните органи от различни нива нa управление. Той например е трябвало да разрешава въз основа на архивни документи съгласно цитираната инструкция въпросите за собственост в срок от 3 дни, ако собствеността се намирала близо до столицата, и до 2 месеца, когато тя се намирала в най-далечни райони. За тази цел всеки орган бил задължен да изпрати в канцеларията на везира всички искани документи, съответно пакетирани и подпечатани, за да се гарантира тяхната сигурност и неприкосновеност. В случаите, когато материалите имали поверителен характер, везирът изпращал свой чиновник, за да ги получи на място, или лично да ги пренесе(74).

Интересна илюстрация за разрешаване на конфликт за собственост е надписът в гробницата на Мес — висш чиновник в египетския флот. Мес останал без баща на детска възраст и неговите родственици оспорили правото му на наследство. Везирът наредил да бъдат направени справки в камарата на архивите, държавната хазна и други стопански архиви, където следвало да се намерят документи за плащането на поземлен данък. Но представените документи били фалшифицирани от подкупен от родствениците жрец и делото било решено в тяхна полза. След време Мес отново повдигнал въпроса и проучванията в архивите установили извършената фалшификация(75).

Любопитни данни за съществуването на архиви в египетската държавна администрация ни дават материалите на споменатия заговор срещу Рамзес III, в който били замесени много висши сановници и царицата. В определения специален състав на съда били включени и двама «писари в архивите». Това само по себе си говори както за доверието в архивите, така и за високото положение, което имали работещите в тях чиновници. В хода на процеса се разкрило, че въпросните двама архивисти били подкупени от приближени на царицата. Те също били изправени пред съда и строго наказани. Сведенията за този процес са достигнали до нac чрез два ръкописа: Тюрингският папирус, който по всяка вероятност е извлечение от делата на царския архив, и Папирусът на Лий и Ролин, за който се допуска, че е препис от протоколите на съда(76).

Най-многобройни и най-древни по своя произход са били храмовите архиви. Следи от такива архиви били открити при споменатите разкопки край Ел Амарна. Те съдържали стопански документи на храмовите владения и имущества, документи на жречески организации и пр. От архива на храма в Кахун са оцелели главно фрагменти на делови документи, писма, завещания, списъци на жреци от храма и лица, заемали различни длъжности, ведомости за извършена работа и други повинности в полза на храма, сметки, разписки, списъци на празници, образци на писма. Най-големи хранилища за документи са имали храмовете в Карнак, Луксор, Тива. Сред останките на някои храмове били намерени и ръкописи или фрагменти от тях, представляващи култови, литературни и научни текстове. Поради това може да се предположи, че в египетските храмове, подобно на тези в Предна Азия, също са съществували архиви-библиотеки. В Тях се предавали за съхранение и важни правителствени документи. В споменатия надпис на Тутмос III например се отбелязва, че оригиналният папирусов запис за неговите походи се съхранявал в хранилището на храма на Амон в Карнак(77).

Съществуването на архиви-библиотеки се потвърждава и от други извори. При разкопките в Гиза бил намерен надгробен надпис на двама сановници (баща и син) в двореца на фараон Хеопс, които последователно били «писари в дома на книгите». Гръцкият историк Диодор Сицилийски съобщава за «свещена египетска библиотека», на чийто вход имало надпис «Лечебница на душата», която египтолозите идентифицират с архива-библиотека в двореца-храм Рамесеум в Тива. Югозападно от този комплекс от сгради били открити два надгробни надписа: на «върховен ръководител на книгите» и на «началник на книгите». Гравираният в стената на храма в Едфу (Долен Египет) каталог от XVIII в. пр. н. е. съдържа заглавията на 37 ръкописа. В храма на богинята Изида на остров Филе са открити останки от библиотечна зала с надпис «Това е зала за книгите на благородната Сафех, богиня на историята, помещение на писмеността на животворната Изида»(78).

Косвени податки за съществуването на храмови архиви-библиотеки са и достигналите до нас фрагменти от съчиненията на Манетон — египетски жрец, написал история на Египет от древни времена до завладяването му от Александър Македонски. От тях е проникнало в съвременната египтология делението на историята на Египет на три периода: Старо, Средно и Ново царство и на дейността в рамките на всеки период. Специалистите са доказали, че Манетон се е опирал при писането на своите съчинения на оригинални ръкописи и документи, съхранявани в храмови архиви-библиотеки. Безспорно е например използуването от него на «Поучението на Аменхет I» (родоначалник на XII династия — около 2000 г. пр. н. е.) към своя син, запазено в няколко преписа върху папирус, кожа и глинени плочи(79).

За съжаление археологическите проучвания все още не са разкрили материал, който да дава представа за методите на съхранение и подреждане на документите в архивохранилищата. В храмовете на Едфу и Филе за съхранение на папируси се използували специални ниши в стените. Подобни ниши вероятно е имало и в обществените архиви на Египет. Папирусовите свитъци и документи, както и глинени плочи се съхранявали в делви, сандъци и кутии. Това личи от някои изображения на канцеларии, където пред писарите са поставени сандъци, а някъде са показани и кутии.

Независимо от това, по какъв начин са се съхранявали — в сандъци, делви или кутии, папирусовите свитъци е трябвало да бъдат идентифицирани, т. е. подредени и описани така, че да могат при нужда да се разгръщат само съответните документи. Затова египетските писари съставяли етикети с описание на съдържанието, които поставяли на външната страна в началото на свитъка(80). Това описание ще е било доста сполучливо, защото въз основа на такива етикети един писар от времето на XX династия е успял да изготви описи за съдържанието на 2 делви с документи по обследване на кражби, извършени в некропола на Тебес и наказанието на крадците(81).

Като се изхожда от огромния размер на документацията, която била създадена от бюрократичната държавна машина и другите институции на Древен Египет, естествено е да се предположи, че още в древността се е наложило освобождаването от ненужни материали. В изворите обаче липсват всякакви сведения, за каквото и да било организирано отделяне на документи, които да се пазят по-продължително, и други, които да се унищожават.

Приведените данни убеждават в голямата роля, която архивите са играли в живота на Древен Египет и значението, което се отдавало на съдържащата се в тях информация. Това отношение към документите несъмнено е преминало след това в Древна Персия и елинистичен Египет.

3. Архивите в Древна Персия

Наследник на административно-стопанския и културен опит на древните държави от Близкия изток става възникналата в средата на VI в. пр. н. е. персийска държава. Скоро тя се утвърждава като най-могъщата робовладелска държава в известния тогава свят. В края на VI в. и първата половина на V в. пр. н. е. в нейните граници се обхваща огромен район, включващ Средна Азия, Предна Азия и Североизточна Африка. Чак до разгрома й от войските на Александър Македонски през 332 г. пр. н. е. претендиращата за световно господство Персийска империя в продължение на повече от две столетия играе първостепенна роля в международния живот.

Количеството на оцелелите или поне на стигналите до нас писмени паметници на Древна Персия е твърде скромно. Най-голямо значение имат издълбаният голям надпис върху Бехистунската скала на пътя от Багдад до Техеран и Накши-Рустамския надпис, поставен над гробницата на Дарий I (523–485 г. пр. н. е.). В тях са описани походите на този владетел и завоюваните страни. Запазеният в района на Суецкия канал надпис говори за построяването на канал между Нил и Червено море, който свързва Египет и Персия. За строителната дейност на Дарий I се разказва и в надписа за изграждането на двореца в Суза, в който има сведения за докарания строителен материал от различни далечни страни, покорени от персийските войски.

Вавилонският надпис съдържа манифеста на основателя на персийската държава Кир (558–530 г. пр. н. е.) по случай завладяването на Вавилонското царство. Голямо значение за изучаване на древноегипетската религия има надписът на Ксеркс I (485–465), от който узнаваме за забраняването на култа на старите племенни богове и за въвеждане на държавен култ към върховния бог на персите. Малки персийски надписи са намерени както в Персия, така и в Мала Азия и Египет(82).

Сред развалините на двореца на Дарий и Ксеркс в Персепол са намерени около 35 000 глинени плочи, които някои учени смятат за част от царския архив. По съдържание те са свързани изключително с изграждането на двореца, по-специално с работниците, участвували в строителството и заплащането на техния труд. В тях се споменава за наличието в града на много занаятчии: дърводелци, каменари, скулптори, инкрустатори, медникари, оръжейни майстори, винари, пивовари и пр. Известна светлина те хвърлят и върху рязкото социално разслоение. Големите занаятчийски работилници, споменавани в някои документи, в които работели и роби, главно измежду пленниците, се предполага, че са принадлежали на царя(83).

Масовият материал за писане в Персия подобно на Египет бил не глинените плочи, а папирусът и пергаментът. Макар археологическите разкопки все още да не са открили хранилища с папирусови и пергаментови документи на централната персийска администрация, специалистите не се съмняват, че създадената по подобие нa Асирия и Египет персийска деспотия заедно с централизираното управление е възприела и отношението към документите. Установено е, че към висшите чиновници, отговарящи за отраслите на централното управление (съкровището, съда, военното дело и пр.), се е числял и личният секретар на царя. Той съставял царските укази, поддържал кореспонденцията с чужди владетели и царските чиновници в провинцията, с една дума, оглавявал царската канцелария.

Още Кир създал от завоюваните страни големи области, начело на които били определени специални управници, наричани от гърците сатрапи. В техни ръце се съсредоточавали всички нишки на местното управление, включително финансово-данъчните функции и следенето на стопанския живот. По време на Дарий I държавата била разделена на 23–24 части, изброени в Бехистунския, Накши-Рустамския и Суецкия надписи. Сатрапите водели същото грижливо деловодство, както и царската канцелария.

Има и отделни податки в изворите за съществуването на персийски архив във Вавилон и Екбатана, а навярно и в Суза и Персепол като царски резиденции. Едно предание говори, че по време на Ксеркс I се наложило да се потърси в архива във Вавилон указ на Кир I от 538 г. пр. н. е., с който се разрешавало на насилствено преселени от Вавилон евреи да се завърнат в Йерусалим и да възстановят своя храм. И тъй като в този архив издирванията не дали резултат, те продължили в архива в Екбатана. Там бил открит не самият указ, но неговият запис в «свитъка с регистъра». Този «свитък с регистъра» представлявал дневни записи за дейността на царя. В него се вписвали и всички царски декрети. Същата практика се прилагала и за записване решенията на съда. Тя позволявала бързо да се установи всяко разпореждане или решение. Подобен характер е имала и споменатата в един източник «книга за записите на хрониките» от канцеларията на Ксеркс(84).

Пясъците в Египет са запазили две документални колекции. Първата от тях представлява пощенска пратка с административни инструкции на сатрапа в Египет до свои подчинени от 411–410 г. пр. н. е., които не са стигнали до адресатите си. Написани са върху кожа на арамейски език, възприет за официален език на персите. Втората колекция представлява документи върху папирус на еврейска колония на остров Елефантина, на границата с Нубия. Колонията се състояла от войници и търговци. Наред с официални документи на колонията повечето от документите имат делови характер: сметки, писма и лични бележки. Съхранявани били в делви или завързани по няколко свитъка заедно(85).

Светлина върху стопанския живот в Древна Персия и специално за Месопотамия по време на персийското владичество хвърлят многобройните делови документи на вавилонските търговски къщи Егиби и Мураши. Те са написани на нововавилонски език и по традициите в този район върху глинени плочи. Материалите на Егиби обхващат дейността на 6 поколения от тази фамилия (690–480 г. пр. н. е.), търгували с движими и недвижими имоти, роби, добитък, а същевременно се занимавали с лихварство. По някое време търговската къща на Егиби разполагала с 13 къщи в града, 3 жилищни парцела, над 100 роби, десетки ниви и много едър рогат добитък(86).

Данни за историята и културата на Древна Персия дават и някои литературно-религиозни ръкописи, летописи и лични бележки на съвременници, намерени на нейна територия и предимно в съседни земи, както и съчиненията на някои съвременни или по-късни антични историци. Сведенията за архивите обаче са твърде бедни и не позволяват дори да се постави въпросът за съхраняването и подреждането на документите от държавен и храмов произход. Но и оскъдните сведения свидетелствуват за наличието на приемственост, продължаване на някои традиции на завладените страни по отношение на архивите в Древна Персия.

Бележки

1. С. Curtius. Des Metroon in Athen als Staatsarchiv, Berlin, 1868.

2. E. Каzanova, Archivistica, Siena, 2ed., 1928.

3. G. Holzinger, Handbuch der Registratur und Archivwissenschaft, Leipzig, 1908.

4. Г. Ф. Церетели, Архивы классической древности, Архивные курси, I, Петроград, 1920.

5. V. Groch, Archive u Reku a Rimann, Časopis Archivni šcoli, III (1924).

6. A. Brenneke, Archivkunde ein Beitrag zur Theorie und Geschichte des europäischen Archiwesens, Leipzig, 1953.

7. S. Marzoleni, Lezioni di archivistica, Neapol, 1962; Н. В. Бржостовская, Архивы и архивное дело в зарубежных странах, М., 1976; Данни за архиви и писмени паметници се съдържат в общи курсове и учебни помагала по история на Древния Изток, Гърция и Рим.

8. G. Cencetti, Gli Archivi dell’antica Roma nell’eta republicana, Archivi d’ltalia, VII (1940).

9. M. Rokosz, Archiwa w panstwach starožytnych, Archeion LIII, Warszawa, 1970.

10. И. Л. Маяковский, Архивы и архивное дело в рабовладельческих государствах в древности и в эпoxy феодализма, М., 1959.

11. Е. Posner, Archives in the Ancient World, Cambridge, 1972.

12. Е. Posner, Archives in the Ancient World, Cambridge, 1972, p. 27.

13. M. Weitemeyer, Archive and Library Technique in Ancient Mezopotamia, Libri, VI, 1956, p. 225.

14. Л. Вулли, Ур Халдеев, Пер. с английского, М., 1961, стр. 57.

15. В. И. Авдиев, История на Древния Изток, С., 1977, стр. 29–30.

16. М. Rokosz, op. cit., p. 63.

17. Е. Кирова, История на библиотеките, С., 1975, стр. 29–30.

18. В. И. Авдиев, цит. съч., стр. 20.

19. И. Л. Маяковский, цит. съч., стр. 7.

20. Е. Chiera, They Wrote on Clay. The Babylonian Tablets Speak Taday, Chicago, 1956, p. 85.

21. В. И. Авдиев, цит. съч., стр. 62–63.

22. Е. Posner, op. cit., p. 60.

23. И. Л. Маяковский, цит. съч., стр. 7.

24. В. И. Авдиев, цит. съч., стр. 23.

25. В. И. Авдиев, Раскопки в Мари, Вестник древней истории, 2, М., 1938, стр. 169.

26. Е. Posner, op. cit., p. 29–31.

27. Ibid., p. 31.

28. Н. В. Бржостовская, цит. съч., с. 12.

29. М. Е. Mellovan, Nimrud and Its Remains (I–III v.), London, 1966.

30. Ibid., v. I, p. 165–178.

31. Ibid., v. l, p. 46.

32. Ibid., v. II, р. 379–408.

33. Ibid., v. I, p. 235–277.

34. Ibid., v. I, р. 188.

35. В. И. Авдиев, История на Древния Изток, с. 299.

36. Н. Станев, Библиотеките в древността, Известия на НБКМ 1954, С., 1956, стр. 171–199.

37. Е. Кирова, цит. съч., стр. 30–32; Н. В. Бржостовская, цит. съч., стр. 12–13.

38. Е. Posner, op. cit., p. 46–47.

39. И. Л. Маяковский, цит. съч., с. 12; В. И. Авдиев, цит. съч., с. 202–203.

40. Е. Posner, op. cit., p. 35–37.

41. Cl. Chaffer, La première tablette, Syrla, XXXIII, 1956, p. 161–168; Fouilles et decouvertes des XVIIIe et XIXe Campagnes, 1954–1955, Ugaritica, IV, pp. 1–150. Mission de Ras Shamara, v. Paris, 1962, p. 1–150.

42. Cl. Shaffer, Exposé préliminaire — Palais d’Ugarit…, р. XI.

43. Е. Posner, op. cit., p. 31–35.

44. Н. В. Бржостовская, цит. съч., стр. 12.

45. Е. Posner, op. cit., p. 47.

46. J. Shawe, Der alte Vordorient, Handbuch der Bibliothekswissenschaft, v. III, S. 44.

47. N. Schneider, Die Urkundenlehre von Ur III und ihre archivalische Systematik, Orientalia IX (1940), S. 15.

48. E. Posner, ibid., p. 68.

49. H. Z. Oppenheim, A Note on the Scribes in Mesopotamia, In Studie in Honor of Benno Landesberger, p. 242.

50. Ibid., p. 231.

51. G. Contenau, La vie cotidienne à Babylon et en Assyrie, P., 1950, p. 182.

52. H. Pohl, Bibliotheken and Archive in Orient, Orientalia, XXV, 1956, p. 108.

53. M. Birot, Les lettres de Jasîm Sumû, Syria, XII, 1964, p. 29–30.

54. А. Ermann, Ăgypten und ăgyptischen Leben im Altertum. Tübingen, 1923, S. 126–127.

55. Ibid., S. 126.

56. E. Posner, op. cit., p. 76.

57. Figure 20 по Е. Posner, p. 87.

58. Папирусът е египетско изобретение, пренесено по-късно у гърците. Той се приготовлявал от растящата пo бреговете на Нил тръстика, наричана папирус. Парчета разцепени тънки стъбла от папирусово растение се нареждали върху плоскост едно до друго, а върху тях под прав ъгъл се поставял друг пласт. Двата пласта се слепвали чрез удряне, изсушавали се под налягане, а повърхността се полирала с объл предмет, докато се изглади и пригоди за писане. Обикновено 20 листа, подготвени по този начин, се налепвали на дълги ленти така, че хоризонталните нишки да попаднат от вътрешната страна. Върху така получения свитък текстът се нанасял със заострена тръстикова пръчица и мастило, приготвено от въглен. Предимствата на папируса пред останалия писмен материал са големи, но той лесно се увреждал, особено в областите около реката. За писане на документи се използува също така и кожа. Това се вижда и от едно изображение, представляващо сесия на Върховния съд. Пред съдията са прострени 40 кожени свитъка със законите на страната.

59. По-подробно М. И. Рыбакова, Архивы и архивные материалов древнего Египта, Архивное дело, М., 1941, 2, стр. 75–87.

60. И. Л. Маяковский, цит. съч., стр. 14–15.

61. Пак там, стр. 18.

62. М. И. Рыбакова, цит. съч., стр. 86.

63. В. И. Авдиев, цит. съч., стр. 86–96.

64. Истории дипломатии, т. I, М., 1941, стр. 20.

65. В. П. Бузескул, Открытия 19–начало 20 вв. в области древного мира, Петербург, 1920, стр. 65.

66. Е. Posner, op. cit., p. 73.

67. В. И. Авдиев, цит. съч., стр. 278.

68. Пак там, стр. 156, 230–231.

69. E. Posner, p. 74.

70. Ibid., р. 73–74.

71. J. Pirenne, L’administration civile et l’organisation juridicaire in Egypte sous la V dynastie, Jniversité Libre de Bruxelles, Annuaire III, 1935, p. 371.

72. J. H. Brested, A. History of Egypt from the Earliest Times to the Persien Conquet, New Iork, 1912, p. 82, 165–166.

73. Е. Posner, op. cit., p. 79–81.

74. Ibid., p. 82–84.

75. И. Л. Маяковский, цит. съч., стр. 13–14.

76. Е. Posner, op. cit., p. 89–90.

77. H. В. Бржостовская, цит. съч., стр. 14–15.

78. Е. Кирова, цит. съч., стр. 26–27.

79. И. Л. Маяковскии, цит. съч., стр. 17–18.

80. J. Černi, op. cit., p. 29.

81. Е. Posner, op. cit., p. 86–87.

82. В. И. Авдиев, цит. съч., стр. 356–359.

83. Пак там, стр. 373–376.

84. Е. Posner, op. cit., p. 123–125.

85. Ibid., p. 123–124.

86. С. Guillaume, Les archives des Murašu; une famille d’hommes d’affaires babyloniens à l’époque perse (455–430 av. y. ch), Pari, 1951, p. 118–121.