Академична кариера и научни приноси на проф. д-р Андриана Нейкова
Андриана Антонова Нейкова-Тодорова е родена на 14 февруари 1949 г. в София
Професионална кариера
— учебна 2018/2019 г. — хоноруван преподавател, чете лекционни курсове в специалност БИН — Философски факултет (ФФ), и специалност Етнология — Исторически факултет (ИФ), Софийски университет Св. Климент Охридски; в специалност Документалистика и архивистика — Философско-исторически факултет, Пловдивски университет Паисий Хилендарски, във Филиала Любен Каравелов, гр. Кърджали, ПУ;
— учебна 2014/2015 г. — хоноруван преподавател, чете лекционни курсове в специалност Архивистика и документалистика и специалност История — ИФ, и в специалност БИН — ФФ, СУ Св. Климент Охридски; в ПУ Паисий Хилендарски; във Филиала Любен Каравелов, гр. Кърджали, ПУ; във Филиала в гр. Смолян, ПУ;
— 2012 г. — избрана за професор по архивистика към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;
— февруари 1992 г. — избрана за редовен доцент по архивистика към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;
— 1986 г. — избрана за главен асистент по архивистика към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;
— секретар на катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;
— 1984–1986 г. — ръководител на Научноизследователската лаборатория по архивистика и документалистика (НИЛАД) към Главно управление на архивите при Министерския съвет;
— 1982–1986 г. — избрана за хоноруван асистент към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;
— 1979–1986 г. — научен сътрудник I cm. в НИЛАД към Главно управление на архивите при Министерския съвет;
— 1977–1979 г. — асистент към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини;
— 1973 г. — постъпва на работа като специалист в Централния държавен исторически архив.
Образование
— октомври 1980 г. — защитава дисертация за получаване на научната степен кандидат на историческите науки (доктор по история); на тема: Археографски проблеми на Българското документално наследство (1878–1978 г.); официални рецензенти — проф. д. и. н. Николай Генчев и ст. н. с. Николай Жечев;
— 1974–1976 г. — редовен аспирант към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;
— 1968–1973 г. — завършва специалност История в СУ Св. Климент Охридски.
Други академични дейности
Научноизследователски проекти
— 2018 г. — член на екипа на проект Виртуална аудитория. Изработване на електронна платформа за обучение по палеография, архивистика и документалистика с херменевтика на базата на ръкописното и архивно-документалното наследство, съхранявано в Центъра за славяно-византийски проучвания «Проф. Иван Дуйчев». ФНИ при МОН, 2018–2021. Финансиране на фундаментални научни изследвания — 2018, ръководител: проф. д-р Вася Велинова, ЦСВП. Текущ.
— 1991–1992 г. — представител на програма Tempus в ИФ на СУ Св. Климент Охридски и участник в международен проект във връзка с внедряването на информационните технологии в професионалното обучение по архивистика, съвместно с Архива и Университета в Лиеж (Белгия) и Бундесархива и Архивното училище в Марбург (Германия).
Образователни проекти
— 2006 г. –досега — научен ръководител на Електронна библиотека по архивистика и документалистика;
— 2009 г. — ръководител на магистърските програми Защита на документални и архивни ресурси и Документален и архивен мениджмънт в специалност Архивистика и документалистика в СУ;
— 2002 г. — автор на проект за откриване на специалност Архивистика и документалистика в ИФ, която официално е акредитирана през учебната 2002–2003 г.
Експертна дейност
— 2003–2007 г. — член на специализирания Научен съвет по Нова и най-нова история;
— май 1999 г. — експерт към Националната агенция по образование и акредитация (НАОА);
— 1993–1996 г. — член на редколегията на Известия на държавните архиви.
Организация и научно ръководство на научни конференции
— 2005 г.–досега — научен ръководител и организатор на 12 теоретични конференции, посветени на историята, постиженията и проблемите на професионалното образование по архивистика и на професията архивист в информационното общество (2005, 2007, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 г.).
Научна редакция и съставителство на профилирани поредици
— 2009–досега — научен редактор и съставител на 7 тома от авторската поредица Университетски четения по архивистика.
Авторски лекционни курсове
— 1983 г.–досега
— История на архивите (1983 г. — специализация Архивистика);
— Археография (1983 г., 2002 г. — специализация Архивистика; специалност Архивистика и документалистика, ОКС бакалавър;
— Помощни исторически дисциплини (1983 г. — специализация Архивистика);
— Основи на архивознанието (общ курс, 1991 г. — специалност История, ОКС бакалавър);
— Архивистика (общ курс, 1992 г. — специалност История, ОКС бакалавър);
— Специални документи и архиви (1991 г. — специализация Архивистика);
— Формиране на ДАФ (1993 г. — специализация Архивистика);
— Архивознание (общ курс, 1988 г. — специалност БИН, ОКС бакалавър към ФФ на СУ);
— Общо архивознание (1998 г. — МП Архивистика и документалистика към специалност История);
— Архивна теория и методика (1998 г. — МП Архивистика и документалистика към специалност История; специалност Архивистика и документалистика, ОКС бакалавър);
— Архиви и общество (2000 г. — МП Архивистика и документалистика към специалност История; специалност Архивистика и документалистика, ОКС бакалавър; от 2018 г. — специалност Документалистика и архивистика, ОКС бакалавър в ПУ);
— Архивно законодателство и класифициране на документите в НАФ (2009 г. — МП Документален и архивен мениджмънт);
— Обща теория на архивите (2009 г. — МП Защита на документални и архивни ресурси);
— Организация и типология на съвременните архиви (2009 г. — МП Защита на документални и архивни ресурси);
— Преддипломен семинар (2009 г. — МП Защита на документални и архивни ресурси).
Като гост-преподавател през различни периоди от професионалната си кариера води специализирани курсове по архивистика и документалистика в НБУ, както и в магистърски програми в ПУ Паисий Хилендарски, във Филиала Любен Каравелов, гр. Кърджали, ПУ, във Филиала в гр. Смолян, ПУ, ЮЗУ Неофит Рилски, ВТУ Св. св. Кирил и Методий и др.
Научно ръководство на докторанти и дипломанти
— научен ръководител на около 200 дипломанти и специализанти, както и на докторанти, включително и от чужбина.
Библиография
1979 г.
1. Археографията като научна дисциплина в светлината на дискусията в сп. «Советские архивы». — АП, 1979, кн. 2, 5–12.
2. Нормализация на правописа при публикуването на българските архивни документи от епохата на Възраждането. — ИДА, 1979, т. 38, 95–106.
1980 г.
3. Автореферат: Археографски проблеми на българското възрожденско документално наследство, за присъждане на научната степен «кандидат на историческите науки». (Официални рецензенти проф. д. и. н. Николай Генчев и ст. н. с. Николай Жечев.), 1980, 24 с.
4. Ново документално издание за историята на Българското средновековие. П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България. T. 1. Ранно средновековие VII–XII в. (съвм. с Г. Сотиров). С., 1980, 480 с.; T. 2. Същинско средновековие XII–XIV в., 497 с. (съвм. с Г. Сотиров). — АП, 1981, кн. 1, 72–75.
5. Втора национална школа на младите историци, (съвм. с Ж. Нешева и др.). — АП, 1980, кн. 4, 66–71.
6. Документалните публикации за Българското възраждане в периодичните издания — начален етап на археографска дейност. — ИДА, 1980, т. 40, 55–70.
1981 г.
7. Археографската дейност във връзка с възрожденското документално наследство през периода 1908–9. IX. 1944 г. — ИДА, 1981, т. 41, 41–62.
8. Предназначение, тематика и видове документални издания за историята на Възраждането. — ИДА, 1981, т. 42, 35–50.
9. Предговор и съст. на Правила за издаване на писмените извори за българската история (XVIII–XX в.). Изд. на ГУА при МС, НБКМ, БАН. С., 1981, 5–8.
10. Първи международен конгрес по българистика (съвм. с Ж. Нешева). — АП, 1981, кн. 4, 59–61.
1982 г.
11. Методически кодекс. Изд. на ГУА при МС. С., 1982, 725 с. Държавен архивен фонд и източниците за попълването му, 14–16; Архивна мрежа, 17–21; Комплектуване на архивите с документи, 21–30; Описание на архивните документи и съставяне на инвентарни описи, 213–216; Правила за публикуване на архивни документи, 629–693.
12. Архив на БАН; Ръкописно-документален сектор на НБКМ. — В: Националната архивна система от гледна точка на нейното доизграждане. Предварителен доклад. Изд. на ГУА при МС. С., 1982, 87–94, 111–116.
13. Архивни справочници и документи за Георги Димитров, публикувани в «Известия на държавните архиви». — ИДА, 1982, т. 44, 267–272.
14. Българските архиви и чуждестранната историческа българистика, (съвм. с Ж. Нешева). — В: Първи международен конгрес по българистика. История и съвременно състояние на българистиката. Ч. II, 238–245.
1983 г.
15. Първо българско периодично издание по проблемите на помощните исторически дисциплини. — ИДА, 1983, т. 45, 264–267.
16. Методически изисквания и творчество в издателската дейност на архивите. — АП, 1983, кн. 2, 7–11.
17. Редактор на: Христоматия по история на България. T. III, Ч. I. Съст. Цв. Георгиева и Д. Цанев. Изд. «Наука и изкуство», С., 1983.
1984 г.
18. Рецензия: В. В. Фарсобин. Источниковедение и его метод. Опит анализа понятий и терминологии. М. 1983, 229 с. — АП, 1984, кн. 4, 82–84.
19. Рецензия съвм. с К. Анчова, М. Бурмова-Велчева и др.: Словарь современной архивной терминологии. ГУА при CM СССР. ВНИИДАД, М., 1982, 445 с. — АП, 1984, кн. 2, 80–84.
20. Клубът за научно творчество на младите архивисти. — АП, 1984, кн. 1, 89–92.
21. Първа младежка научна сесия в държавните архиви. — ИДА, 1984, т. 48, 362–364.
1985 г.
22. Диференциран подход при описанието на архивни единици от различен вид. — В: Научни конференции по архивознание. Материали от научно-приложната конференция «Научно-техническа обработка на архивните фондове». Изд. на ГУА при MC. T. VII, 1983, 153–159.
1986 г.
23. Рецензент на: Ст. Петкова. Увод в архивознанието. Лекции. ВТУ «Св. св. Кирил и Методий», 1986, 195 с.
24. По-продължително съхранение на документи на учрежденско равнище — възможности и тенденции. (Съвм. с М. Пискова и П. Пейков). — АП, 1986, кн. 1, 14–27.
25. Младежка научна сесия в държавните архиви. (Научно съобщение съвм. с М. Пискова). — ИДА, 1986, т. 52, 492–495.
26. Регестите — преходна форма при описанието на архивни документа и тяхното публикуване. — В: Научни конференции по архивознание. Материали от научно-приложната конференция «Научно-справочен апарат в архивите и пътища за усъвършенстването му». Изд. на ГУА при MC. T. X, 1986, 335–342.
27. Вторият международен конгрес по българистика и българските архиви. — АП, 1986, кн. 3, 3–7.
28. Подготовка совместных научных документальных изданий. Организация и методика работы. Методических рекомендаций, (съвм. с международни експерти). М., 1986, 63 с.
1988 г.
29. Идеи и програми за издирване и публикуване на извори за българската история (1878–1944). — В: Университетски изследвания и преподавания на българската история у нас и в чужбина. Международен симпозиум. Смолян, 1984. СУ «Св. Климент Охридски» — Исторически факултет, 1988. Т. II. Ч. 12, 39–50.
30. Двустранните и многостранни документални издания — принос към изворовата база за изследванията по българистика. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. T. 22, С., 1988, 233–241.
1991 г.
31. Съдбата на националното документално наследство до създаването на българските архивни учреждения. — В: Кризата в историческото развитие. Изд. на Кооп. ИФ–94, С., 1991, 162–172.
32. Археография в болгарской научной терминологии. — In: Bulgarian Historical Review. Research Quartely, Organ of the Institute of History at the Bulgarian Academy of Sciences. 1991, № 4, 85–89.
1992 г.
33. Идеи и програми за издирване и публикуване на писмени извори за българската история. — В: ГСУ, ИФ, 2000, т. 84–85, 287–325.
1993 г.
34. Академик Иван Дуйчев и българската архивистика. (Съвм. със Ст. Петкова). — В: Лекции по архивистика. УИ «Св. Климент Охридски», С., 1993,15–35.
В уводната студия се пояснява, че в съвременната българска специализирана литература «позабравената» книга на акад. Иван Дуйчев «Лекции по архивистика» се откроява като класически образец за разработване с учебна цел на въпроси, свързани с историята и развитието на архивните институции, а също с технологията и регламентите относно основните архивни процеси и дейности, в това число и използването на архивните документи в качеството им на исторически извори, с професионалното архивно образование и квалификация на архивистите, и др. Подчертава се, че представените 24 теми са основополагащи не само за съвременната българска теоретична архивистика, която, както е известно, е едно сложно интегрално научно познание, но и за развитието на т. нар. помощни исторически дисциплини, сред които дипломатика, палеография, хералдика, сфрагистика, историческа хронология, историческа метрология, археография и др. Именно техният методически инструментариум намира широко приложение в професионалната работа на архивистите относно традиционните писмени документи.
Отбелязва се, че авторът обръща специално внимание и на проблема с документалните свидетелства за българската история, които се съхраняват в различни чуждестранни архиви, музеи и библиотеки. Според него, те трябва да бъдат съответно издирени, проучени и публикувани като съществена част от националното ни архивно наследство.
Тъй като първото циклостилно издание (1950) със скромния си тираж от 300 бройки отдавна се е превърнало в библиографска рядкост, предлаганото ново печатно издание позволява на заинтересуваните читатели — специалисти, учащи се и любители, да ползват тази полезна, вдъхновяваща и актуална книга, която е останала неподвластна на изминалото време(1).
35. Петър Мутафчиев и идеята за Monumenta Bulgariae Historica. — ИДА, 1993, т. 66, 5–24.
В студията се осветлява един сравнително неизвестен период, свързан с участието на проф. Петър Мутафчиев, относно различните инициативи и опити за реализиране на идеята у нас за създаване на многотомен корпус на средновековните писмени паметници за българската история: Monumenta Bulgariae Historica, по примера на най-добрите европейски постижения и практики в тази насока. Проучването ce основава на новооткрити документални свидетелства в неговия личен архивен фонд, съхраняван в Научния архив на Българската академия на науките, които за първи път се публикуват като приложения към труда.
36. Обучението на българските архивисти — от специализация към специалност. (Съвм. с М. Пискова). — АП, 1993, кн. 3–4, 13–20.
В статията се проследява създаването и развитието на предходната специализация Архивистика в Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски със статут на надграждаща форма за обучение на студентите от специалност История. С оглед на утвърдените традиции и постижения на университетската архивистика като професионален образователен модел, както и заради засилващия се интерес от страна на студентите и от други хуманитарни специалности към специализацията, се предлага и обосновава възможността в близките години да се разкрие специалност Архивистика. Тя ще позволи да се осигури на бъдещите архивисти съвременно университетско стартово професионално образование в тази специфична област на знанието и практиката.
1994 г.
37. Документални свидетелства за дейността на проф. Иван Шишманов като археограф. — ИДА, 1994, т. 67, 337–347.
Статията е посветена на инициативите и приноса на проф. Иван Шишманов през началния етап в историята и развитието на публикаторската дейност с цел реализиране на идеята за подготвянето и издаването на многотомен корпус на оцелелите писмени паметници за националната ни история. При липсата на исторически архиви у нас през целия следосвобожденски период, разглежданата дейност и съответните програми, свързани с нея, имат приоритетно значение за научните изследвания по история.
Към статията се публикуват и новооткрити документални свидетелства от личния му фонд, който се съхранява в Научния архив на Българската академия на науките, както и систематизираните библиографски данни за съответните документални публикации, периодични издания и сборници, към които проф. Шишманов има пряко отношение или е автор. Те позволяват да се разкрият и изяснят редица факти и обстоятелства, отнасящи се до създаването и дейността на Археографическата комисия, създадена по инициатива на проф. Шишманов още през 1905 г. към тогавашното Министерство на народното просвещение. В състава й са назначени с негова заповед в качеството му на министър в МНП университетските преподаватели проф. В. Златарски, проф. Л. Милетич, проф. Б. Цонев, самият Шишманов и Ст. Аргиров. Отбелязва се, че от името на комисията и в изпълнение на утвърдената програма започва да се издава поредицата «Български старини» (общо 14 тома), а също и първите два тома от поредицата «Български художествени старини». Впоследствие посочените издания се прехвърлят към Българската академия на науките, като последният том е отпечатан през 1945 г.
1995 г.
38. Българската национална архивна система като централизиран модел. — АП, 1995, кн. 1–2, 7–14.
В статията се представят съвременната българска архивна система като централизиран модел и принципите на нейното управление през периода 1951–1995 г. Представят се отделните държавни исторически архиви и техните документални комплекси. Акцентира се върху проблема за необходимостта от реформиране на архивния ни отрасъл в съответствие със започналия преход в страната след 1989 г.
1997 г.
39. Приносът на проф. Петър Мутафчиев към печатната изворова база на българската историческа наука. — В: Професор Мутафчиев. Познат и непознат. Исторически студии. Изд. на Кооп. ИФ–94, 1997, 114–126.
В студията се проследяват ангажиментите и приносът на проф. Петър Мутафчиев за осъществяване на идеята за създаването на многотомен корпус, в който да бъдат публикувани всички оцелели писмени паметници за българската история, включително и тези от чуждестранен произход и намиращите се извън страната. Изяснява се, че по отношение публикуването на средновековните ни ръкописи и документи проф. Мутафчиев е привърженик на принципите и методите, използвани в работата по подготовката и оформлението на получилия всеобщо признание корпус Monumenta Germaniae Historica. За първи път се представят конкретните предложения на проф. Мутафчиев във връзка с реализирането на бъдещия 5–томен корпус за средновековното ни документално и ръкописно наследство. В случая представляват интерес неговите виждания относно възможностите за издирване и проучване на изворите, обект на публикуване, в това число и по чуждестранни средновековни корпуси, както и по спорния въпрос за необходимостта от превеждане/превод при публикуването на чуждоезичните текстове, и др. Уточнява се, че всички тези негови идеи в голяма степен са реализирани по-късно в корпуса «Извори за българската история».
1998 г.
40. Die Monumenta Germaniae Historica und die Editionstatigkeit in Bulgarien. Germanica. — In: Jahrbuch für deutschland kundlische Studien. 5 Jg., 1998, s. 219–234.
Студията представя историята и организацията на българската публикаторска дейност през периода след Освобождението до края на Втората световна война. Целта е да се откроят водещите идеи, програми и приноси на участниците в процеса за създаване на необходимата и равностойна спрямо съответните оригинали «печатна изворова база» като предпоставка за научните изследвания по история. Към тази дейност на практика имат отношение най-изявените представители на националната ни историческа школа през разглеждания период — проф. Константин Иречек, проф. Васил Златарски, проф. Петър Ников, проф. Петър Мутафчиев, проф. Иван Дуйчев и др. Всички те се стремят да следват водещите чуждестранни постижения и модели в тази област, в това число и Monumenta Germaniae Historica, което е обяснимо.
Въпреки интересните програми и обосновани предложения за подготвянето на съответния корпус Monumenta Bulgariae Historica по линия на Българското историческото дружество (БИД), както и на някои други поредици като ангажимент на Министерството на народното просвещение или на Българската академия на науките, те не се реализират. Причините са различни — липса на целеви средства, специалисти и др.
2000 г.
41. Специалност Архивистика в информационното общество (новият учебен план). — АП, 2000, кн. 3–4, 26–32.
В статията се предлага модел за учебен план на нова университетска специалност Архивистика в условията на съвременното информационно общество. Визираната специалност се разглежда като наследник на традициите и постиженията на специализация Архивистика в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски».
2001 г.
42. Архивите като индикатор за държавността. — В: Държавността в историята. Изд. на Кооп. ИФ–94, 54–76.
В студията се обосновава авторската теза за значението на архивите като индикатор за държавността, за културните традиции и равнището на дадено общество, както и за неговия научно-технологичен потенциал относно документалното и архивното осигуряване на управлението и социалните дейности. По същите критерии се проследява процесът на институционализиране на българските архиви и формирането на националния ни архивен ресурс като част от общоисторическия процес и в съответствие с възприетата периодизация на историята.
43. Христо Попконстантинов в Новата българска история. — В: Христо Попконстантинов. Живот, дела, пример. Принта-Ком ООД. Смолян, 2001, 5–7.
В предговора (статията) се акцентира върху значението на архивните фондове от личен произход за проучвания, посветени на живота, делата и достойнствата на личности, които в своето време не са имали ореола на герои, но от историческа гледна точка заслужават да бъдат пример за подражание, подобно на Христо Попконстантинов.
2002 г.
44. Специализация Архивистика като образователен модел и професията архивист — проблеми и тенденции. — В: Историята като наука, образование и професия. ИК «Гутенберг». 2002, 148–154.
В статията се представя учебният план на специализация Архивистика в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски» като форма на надграждащо университетско професионално образование за подготовка на специалисти-архивисти, както и възможностите за следдипломна квалификация на работещите като архивисти в мрежата на историческите архиви или в различните учрежденски архиви, включително и в частния публичен сектор. Обръща се внимание на необходимостта и възможността от откриването на самостоятелна специалност Архивистика в бъдеще.
45. Речник на българската архивна терминология. Съст. съвм. К. Анчова, М. Бурмова и др. Под общата ред. на Д. Минцев и Ст. Петкова. УИ ВСУ «Черноризец Храбър». 2002, 150 с.
2003 г.
46. Българските архиви и научната комуникация в информационното общество. — В: Известия на Националния литературен музей. T. II. С., 2003, 42–57.
В студията се проследяват промените и новите възможности за научни комуникации и онлайн услуги за гражданите, потребители на ретроспективна документна информация, в условията на съвременното информационно общество. Под влияние на извършващата се трансформация на концентрираните в историческите архиви информационни ресурси — документални комплекси и архивни справочници в традиционен формат, на практика значително се улеснява и разширява достъпът до тях чрез обмен на данни и бази данни, в това число и документални публикации в електронен формат, предоставяни чрез съвременната информационна архивна мрежа.
2004 г.
47. Едно забравено начало. — ИДА, 2004, т. 87, 56–75.
По повод официалното откриване през учебната 2002/2003 г. на специалност Архивистика и документалистика в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски» в труда се припомня стартът на българското професионално обучение по архивистика още през 1952 г. Въз основа на документални свидетелства се проследява работата на първото по рода си у нас национално съвещание по проблемите на съвременното българско архивно дело, организирано през 1949 г. по инициатива на тогавашния Архивен институт към Българската академия на науките. Подробно се анализира изказването на проф. Иван Дуйчев, което на практика има значение на цялостна стратегия за развитие на българските архиви, които се очаква да бъдат създадени, както и за спецификата в архивната работа. Според проф. Дуйчев, тя предполага стартово професионално образование и квалификация за работещите като архивисти. Той обръща внимание и на значението на професионалните стандарти във връзка с трайността на използваната хартия и мастила за официалните административни актове, а също и на необходимостта от издирване и описване на документите за българската история, намиращи се в чуждестранни хранилища, и др.
Съответният протокол с изказванията на проф. Иван Дуйчев, като участник в работата на въпросното съвещание, е публикуван към труда.
48. Архиви и книжнина. Българска книга. Енциклопедия. София — Москва, 2004, 42–43; Архивистика. Пак там, с. 43.
2005 г.
49. Трансфер на архиви — правни и културоложки аспекти. — В: Известия на Националния литературен музей, 2005. T. III, 59–67.
В статията се изясняват въпросите, свързани със заграбването и трансфера на националните архивни ресурси по време на въоръжени конфликти. В исторически аспект се проследява повсеместното използване на тази практика с оглед значението на документалните свидетелства, респ. на архивите, като политическо оръжие и за тогавашното управление в анексираните територии с принадлежащите им поданици и ресурси. По силата на съвременното международно право политиката, свързана с т. нар. културно присвояване на военните трофеи от страна на победителите в различните конфликти, засяга съдбата на архивното наследство не само на отделни държави, но и в световен мащаб. Отбелязва се, че засега решаването на съществуващите проблеми в тази област се търси най-често чрез преговори и договаряния между заинтересуваните държави.
50. Влиянието на въоръжените конфликти върху съдбата на архивите. — В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа. Кюстендилски четения, 2005, 274–282.
Статията е посветена на съдбата на архивите, пряко засегнати от различни въоръжени конфликти, довели до прекрояване на установените граници, както и до появата на редица нови национални държави на територията на бивши империи. От архивна гледна точка обаче, исторически формиралите се архиви и учрежденски фондове в миналото не могат да бъдат разпокъсвани, независимо че са свързани и с историята на новосъздадените суверенни държави.
2007 г.
51. Историята на архивите като научна дисциплина и нейната периодизация. — В: Историкии. Научни изследвания в чест на доц. д-р Стоян Танев. По случай неговата 70–годишнина. УИ «Епископ Константин Преславски». Шумен, 2007, 744–755.
В студията се анализират и характеризират основните теоретични трудове и авторите им, които са представители на различни архивни школи и философски учения. В тях се разглеждат проблемите на научната дисциплина История на архивите или Архивология в структурата на архивното познание, както и периодизацията на историята на архивите в контекста на общоисторическия процес. На този фон се коментира и оценява приносът на отделните български автори.
52. Архиви и общество. Софи-Р, 2007, 296 с.
Предмет на изследване в монографията Архиви и общество, както и в подготвеното за печат второ допълнено издание на труда (350 м. с.), са фундаментални въпроси от областта на Историята на архивите като основно направление и самостоятелна научна дисциплина в структурата на съвременното интегрално по своя характер архивно познание. Подобно изследване в тази област у нас досега липсва, поради което то е насочено към по-широк кръг от специалисти и същевременно е предназначено за учебни цели.
В рамките на заявената тема се проследява процесът на поява и развитие на архивите в посока на тяхното институционализиране в условията на националната държава, а също съвременната им организация, принципи на управление и типология, в това число и трансформацията на информационните им ресурси под влияние на технологичните иновации в обществото. Освен това се обръща внимание на утвърдената през 80–те години на миналия век в Европа и САЩ концепция за преминаване от политиката на владеене към достъп, свързана с неотменното право на гражданите за достъп до документалните свидетелства, съхранявани в архивите, включително и осигуряване на онлайн е-услуги. Открояват се и се характеризират основните етапи в общата история на архивите и еволюцията на архивната парадигма. По този начин историята на архивите се проследява в контекста на общоисторическия процес.
Обръща се внимание на извършените присвоявания и трансфери на архиви по време на въоръжени конфликти. В тази връзка се представят принципите на съвременното международно право в защита на документалното наследство от стихийни природни бедствия, човешка злонамереност и др.
На този фон специално внимание се отделя на отношението, отговорностите и изискванията към професията архивист в историческото развитие на обществото, както и на осъзнатата необходимост от стартово професионално архивно образование и квалификация на работещите архивисти в администрацията и държавните архивни институции.
Съдържанието на разглеждания труд е структурирано в увод, пет раздела, терминологичен речник и библиография. Относно новия раздел: Българският архивно-информационен сектор в мрежовото общество, включен във второто издание на монографията, същият е логично допълнение към историята на документите и архивите като цивилизационен феномен, но вече след 2007 г. Настъпилите промени означават както предизвикателства, така и конкретни очаквания на обществото към националните архивни институции, университетското архивно образование и самата професия архивист, които изискват адекватни отговори и своевременни действия от професионалното архивно съсловие на международно, общностно и национално равнище.
Рецензии за Архиви и общество: Пенчева, Р. Андриана Нейкова. Архиви и общество. Софи-Р, С., 2007. — В: Алманах за литература, наука и изкуство «Света гора». Национално общество за литература и изкуства «Формула 6». В. Търново, 2008, 581– 583; Архивите и обществото. — ИДА 2009, т. 97, 294–297.
2008 г.
53. Българското възрожденско документално и архивно наследство. — В: При историческите корени. 70 години Андрей Печилков — книжовник, общественик, културен деец. Юбилеен сборник. Изд. «Принта Ком», 2008, 168–177.
В статията се разглеждат въпросите, свързани с произхода, видовото разнообразие и спецификата на българските документи от епохата на Българското възраждане. Акцентира се върху отношението и целенасочените грижи, които отделните възрожденски дейци са полагали за събирането и опазването както на личните си архиви, така и на архивите на различните обществени организации, с дейността на които са били ангажирани. Прави впечатление, че те са съзнавали значението на документите като единственото свидетелство за делата им в «полза на отечеството», въпреки опасностите от притежаването им.
Проследяват се също историята и етапите на формиране на националния ни възрожденски архивен комплекс след Освобождението и досега. Отбелязва се, че благодарение на запазените възрожденски дарителски традиции в обществото, както и на усилията от страна на Народната библиотека в София, насочени към събирането и опазването на архивното наследство от Възраждането, днес разполагаме със значителен по обем и уникален от историческа гледна точка национален документален комплекс за тази епоха.
2009 г.
54. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. T. I. Българската университетска архивистика като образователен модел — история и бъдеще. Изд. «Фабер», С., 2009, 326 с.
55. Специалност Архивистика и документалистика: образование, професия, реализация. Пак там, с. 8–21.
Студията е посветена на историята на Българската университетска архивистика като национален образователен модел, който от самото начало (1952/1953 г.), и досега се стреми да е съизмерим с традициите и постиженията на чуждестранното стартово професионално обучение по архивистика.
За целта се открояват основните етапи в развитието на университетското архивно образование у нас, в това число и официалното откриване на специалност Архивистика и документалистика в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски» през учебната 2002/2003 г., която е наследник на предходните специалност и специализация Архивистика. Пояснява се, че новата специалност отговаря на определени обществени очаквания, доколкото професията архивист в съвременното информационно общество е универсална. Работата на архивистите има своя специфична функция не само в сферата на управлението и социалните дейности, но и за формирането на публичния документален и архивен ресурс. На практика, придобилите стартово професионално образование по архивистика в рамките на специалността могат да се реализират в публичния частен и държавен сектор, респ. във всяка съвременна административна структура, използваща документи.
Подчертава се, че учебният план на специалност Архивистика и документалистика в голяма степен съответства на чуждестранните образователни стандарти и модели в тази област. Със стратегическо значение е модулът Компютърна архивистика, който изцяло е ориентиран към изучаването на електронните документи и бази данни като средство за управление, основен информационен източник и обект на архивиране. А изучаваните исторически дисциплини осигуряват и възможност за придобиване, по желание на студентите, на учителска квалификация по история.
56. Трансформацията на съвременните архиви и университетската архивистика като образователен модел. — В: Пътят към книгите и информацията. Юбилеен сборник, посветен на 65–годишнината на Татяна Янакиева. НБКМ. С., 2009, 446–450.
В статията се разглеждат въпросите, отнасящи се до извършващата се глобална цифровизация на информационните ресурси на националните исторически архиви — документални комплекси и архивни справочници, както и нейното отражение върху изискванията за професията архивист в условията на информационното общество. Това предполага модернизация на университетското професионално образование по архивистика и в трите му степени: бакалавър, магистър и доктор. Отбелязва се, че въпросната модернизация по принцип трябва да се осъществява в тясно сътрудничество между съответните висши училища, архивните институции и представителите на частния бизнес, за разлика обаче от съществуващата практика у нас.
57. Градските архиви в средновековна Европа. — В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85–годишнината на ст. н. с. Магдалина Станчева. НБУ, 2009, 97–105.
В статията се проследява в сравнителен аспект историята и организацията на градските архиви през Средновековието. За разлика от Византия, градските архиви в Западна Европа, които са оцелели и достигнали до нас, отразяват генезиса, социалната структура и дейността на административните власти, чрез които се упражнява правото на самоуправление на отделните градове. Благоприятстващ фактор в тази насока е и колективната отговорност на градските административни органи по набирането и изразходването на средствата от общата хазна, както и приемствеността в управлението на тези градове.
Също така се подчертава, че през разглеждания период в региона е осъзнато значението на официалните административни и юридически актове като декларирано право, политическо оръжие и доказателство за решаване на възникналите спорове и въоръжени конфликти по повод продължителните борби на градските жители за признаване и разширяване на правото им на самоуправление и привилегии, свързани с него.
Изводът е, че за градските архиви в Западна Европа, които са сбирки от документи едновременно с частноправно и публично значение, още от самото начало започват да се полагат системни грижи за попълването и съхраняването им.
2010 г.
59. Българското архивно образование и квалификация в информационното общество. — В: Научни известия. Год. VI, кн. 1–2. ЮЗУ «Неофит Рилски» — ПИФ, Благоевград, 2010, 355–363.
В статията се изяснява, че новите информационни технологии и комуникации всъщност променят не само вида на документите и архивите, но и възможностите за тяхното използване. Съвременната информационна парадигма поставя нови изискванията към професията «архивист», респ. и към стартовото университетско образование по архивистика, както и на професионалната квалификация в рамките на специалност Архивистика и документалистика в Историческия факултет, СУ «Св. Климент Охридски».
Отбелязва се, че интересите на образователните институции и на държавните ни архиви в качеството им на работодатели за възпитаниците на специалността, особено след присъединяването на страната ни към Европейския съюз от 1 януари 2007 г., предполагат колегиално сътрудничество и взаимодействие. Подценяването на професионалното образование и пренебрегването постиженията на съвременната теоретична архивистика, в това число и на българската университетска архивистика, каквато практика съществува у нас, очевидно не трябва да бъде приемано като статукво и занапред.
60. Българската архивна реформа и съдбата на архивите на бившите специални служби. — В: Библиотека, 2010, кн. 2–3, 122–130.
Статията проследява хрониката и получените резултати от предприетата българска архивна реформа през периода след 1989 г. по отношение на наследената от предходния тоталитарен период национална архивна система в законодателен, организационен, структурен, технологичен и кадрови аспект. За първи път се обосновава тезата, че Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия би трябвало да се разглежда като част от тази реформа.
Визираният закон се представя в контекста на специалния проект, иницииран от Международния съвет на архивите още в средата на 90–те години на миналия век във връзка с необходимостта от събирането и опазването на архивите и документите на бившите специални служби в т. нар. нови демокрации, респ. държавите от бившия Източен блок, сред които и Р България. Благодарение на проекта се изяснява, че на практика са регламентирани различни възможности за решаване на проблема в зависимост от избора на дадения национален законодател.
Що се отнася до българския вариант в случая, посочени са някои принципи и подходи, които противоречат на основни архивни изисквания и критерии относно формирането на отчетни и класификационни единици в новосъздадения сборен архив, достъпа до документи в него, засягащи трети лица, и др.
2011 г.
61. Стандартизация и стандарти в архивната работа и обучението по архивистика. — В: Традиции и приемственост. 50 години полувисше и висше образование в Източните Родопи. T. I. История. Пловдивски университет — Филиал «Любен Каравелов», Кърджали. Изд. «Фабер», 2011, 231–247.
В студията се изясняват въпросите за значението на утвърдените международни и европейски информационни професионални архивни стандарти за описание във връзка със създаването на единно архивно пространство и осигуряването на световния обмен на архивни данни. Тези въпроси досега не са разглеждани в българската специализирана литература, поради което настоящият труд е предназначен и за учебни цели.
2012 г.
62. Архивният фонд и международните информационни стандарти за описание. — В: Празнично-юбилейна история. Сборник с доклади от летния семинар в Китен 25–29 юни 2012 г., 16–24.
2013 г.
63. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. T. II. 60 години Българска университетска архивистика и специалност Архивистика и документалистика в СУ «Св. Климент Охридски». С., 2013, 254 с.
64. Европейски предизвикателства към Българското професионално образование по архивистика и професията архивист. Пак там, 11–19.
65. Приносът на проф. Иван Дуйчев в българската университетска архивистика. Пак там, 187–192.
2014 г.
66. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. T. III. Ч. I. Философия на архивното познание и постижения на Българската университетска архивистика. С., 2015, 130 с.
67. Архивология (Обща теория на архивите) — идеи и теории. Пак там,12–32.
68. Специалност Архивистика и документалистика и професионалните профили на дипломираните архивисти в информационното мрежово общество. — В: Професионално образование, 2014, № 3, 243–254.
69. Архивите и професионалното образование по архивистика в мрежовото общество. — В: Литература... Наука... Библиография. Сборник, посветен на 70–годишния юбилей на доц. д-р Татяна Янакиева. С., 2014, 253–263.
70. Архивите във виртуалния свят. Учебно пособие (е-издание). Съавт. с Русалена Пенджекова. С., 2014.
2015 г.
71. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. Т. III. Ч. II. Българската университетска архивистика — теоретично равнище, учебно съдържание и професионални профили. С., 2015, 240 с.
72. Специалност Архивистика и документалистика и професионалните профили на дипломираните архивисти в информационното общество. Пак там, 8–20.
73. Българското университетско професионално архивно образование и влиянието на идеологическата парадигма през тоталитарния период. — В: Образованието в социалистическа България — между традицията и комунистическата идеология. Проект «Преживяно минало». T. I. Изд. «Фабер», 2015, 19–33.
74. A. Neykova, R. Pendzhekova-Hristeva. Achievements of Bulgarian university archival science and contemporary challenges to the profession of archivis — In: ADVANCES IN BULGARIAN SCIECE. NATIONAL CENTRE FOR INFORMATION AND DOCUMENTATION. Sofia. Annual: 2015, P. 53–66.
2016 г.
75. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. T. IV. Университетското професионално архивно образование и архивно-информационният сектор. С., 2016, 286 с.
76. Съвременни национални архивни модели и статут на професионалното архивно образование. Пак там, 9–22.
77. Организация на националните архиви и статут на професионалното архивно образование. — В: Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на Мария Радева. С., 2016, 433–448.
2017 г.
78. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. T. V. Архивология, професионално образование по архивистика и архивни институции — quo vadis? С., 2017, 292 с.
79. Българският модел за развитие на архивно-информационния сектор: между традициите и универсализма. Пак там, 9–23.
80. В памет на проф. Христина Мирчева. — В: ALMANACH VIA EVRASIA. СКОК В БЪДЕЩЕТО: ГОЛЯМА ЕВРАЗИЯ ИЛИ ГОЛЯМА ЕВРОПА? 2016, № 5. < http://www.viaevrasia.com/public/bg>.
81. Една рецензия на Иван Дуйчев от 31 декември 1950 година: предизвикани размисли за научната етика и отговорността на изследователя. — В: ГСУ, ЦСВП «Иван Дуйчев». Международна научна конференция: Културни мостове. Минало и съвремие, посветена на 30–годишнината на ЦСВП «Проф. Иван Дуйчев». Т. 99 (18), 2017, 555–563.
82. Стратегии, политики и проблеми във връзка с дигитализацията на информационните ресурси на архивите. — АП, 2016, кн. 2, 90–99.
2018 г.
83. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. Т. VI. Българското професионално архивно образование в Софийския университет «Св. Климент Охридски»: памет, кауза, отговорност. С., 2018, 249 с.
84. Българската университетска архивистика в Софийския университет «Св. Климент Охридски» (1952–2017) — поглед към бъдещето. Пак там, 9–22.
85. Документални свидетелства относно статута на доц. Иван Дуйчев като щатен преподавател в Софийския университет «Св. Климент Охридски». Пак там, 149–155.
За проф. д-р Андриана Нейкова
1. Пенджекова, Р. Доц. д-ру Андриане Нейковой-Тодоровой 60 лет (Жизнь, посвещенная университетской архивистике). — In: Bulgarien Historical Review. Research Quartely, Organ of the Institute of History at the Bulgarian Academy of Sciences, 2009, 37 Year, 3–4. P. 221–226; Пенджекова-Христева, P. Доц. д-р Андриана Нейкова-Тодорова на 60 години (Един живот, посветен на университетската архивистика). — АП, 2009, кн. 3–4, 35–40.
2. Пенджекова-Христева, Р. Живот и познание, персонифицирани в мисията за каузата на Българската университетска архивистика. Проф. д-р Андриана Нейкова на 65 години. — В: в-к «Пловдивски университет», от 28 февруари 2014 г., 20–21.
3. BULGARIAN VIPs. Prof. ANDRIAN A ANTONOVA NEYKOVA, PHO. ADVANCES IN BULGARIAN SCIECE. NATIONAL CENTRE FOR INFORMATION AND DOCUMENTATION. Sofia. Annual: 2014, P. 66–67.