Учебна програма по Археография(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Книги»

Научен ръководител на Eлектронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Андриана Нейкова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2018

Софийски университет «Св. Климент Охридски»

Преподавател: проф. д-р Андриана Нейкова

Учебна заетост

Аудиторна заетост:

Лекции — 30 ч.

Семинарни упражнения — 30 ч.

Извънаудиторна заетост:

Доклад/презентация — 20 ч.

Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси — 20 ч.

Формиране на оценката по дисциплината

1. Workshops (информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати) — 50%.

2. Участие в тематични дискусии в часовете — 10%.

3. Изпит — 40%.

Анотация на учебната дисциплина

Курсът по Археография запознава студентите с историята, резултатите и съвременната организация на публикаторската дейност, насочена към осигуряване на т. нар. печатна изворова база на историческата наука като част от специализираната дейност на архивните институции.

Целта на курса е обучаващите се да придобият конкретни знания и практически умения за издирване и публикуване на документални свидетелства, както и способности за оценка от археографска гледна точка на различните видове документални издания — научни, учебни и научно-популярни, под формата на печатни, фототипни или електронни публикации.

Специално внимание се обръща на действащите методически изисквания относно публикаторската дейност на архивите за подготовка и оформяне на документални публикации — печатни, фототипни и в електронен формат, които по своя гносеологичен статус са едновременно част от изворовата база и от специализираната историческа книжнина.

Семинарните занятия са насочени към изпълнение от студентите на конкретни самостоятелни задачи с приложен характер:

— издирване и публикуване на документално свидетелство, съгласно методическите изисквания на държавните архиви, в това число работата по разчитане и предаване на текста на оригинала по научно-критичен начин с нормализация на правописа, дипломатически и фототипно;

— опит за написване на рецензия на документално издание от археографска гледна точка.

Очаквани резултати

Завършвайки предлагания лекционен курс по Археография, студентите ще познават:

— нормативно-методическата уредба на държавните ни архиви относно системното публикуване на писмени архивни свидетелства под формата на документални издания, като част от функционалните им задължения;

— идеите, програмите, политиките и резултатите по създаване на печатна изворова база на българската историческа наука, включително и през съвременния период;

— етапите и методическите изисквания в процеса на подготовка на различните видове документалните издания, в това число и археографското оформяне на съответните документи;

научните/археографските критерии за рецензиране на документални издания.

Учебно съдържание

1. Археографията като научна и учебна дисциплина — предмет, методи, задачи, понятиен апарат. Връзки на археографията с други науки и научни дисциплини. Археографията в системата на българската научна терминология. — 2 ч.

2. Научният интерес към историята и развитието на публикаторската дейност във връзка с печатната изворова база на историческата наука. — 2 ч.

3. Най-ранни форми за публикуване на писмени извори в древния и античния свят. — 2 ч.

4. Приложение на методическия инструментариум на помощните/специалните исторически дисциплини при публикуването на исторически извори през периода ХVІ–ХVІІІ в. — 2 ч.

5. Модерната историография и нейната печатна изворова база — национални програми и методически регламенти. — 2 ч.

6. Приложение на съвременните информационни технологии и интелектуални комуникации при публикуването на писмени исторически извори. Цифровизация на информационните ресурси на архивните институции и е-документални издания. — 2 ч.

7. История и развитие на археографията и публикаторската дейност в България: — 8 ч.

7.1. Интересът към писмените исторически извори и публикуването им през Възраждането;

7.2. Идеи, програми и опити за създаване на печатна изворова база на българската историческа наука през периода 1878–1945 г. Корпусът MONUMENTA GERMANIAE HISTORICA (MGH), като модел за публикуване на средновековното ни книжовно и документално наследство;

7.3. Организация, насоки и резултати от публикаторската дейност в условията на тоталитарния период;

7.4. Публикаторска дейност на архивните институции в мрежовото общество.

8. Методически изисквания и критерии във връзка с подготовката и оформлението на документални издания: — 6 ч.

8.1. Археографски характеристики на основните видове документални издания (според начина на възпроизвеждане на оригиналния текст; според предназначението и читателите; според съдържанието и състава на документите; според начина на публикуване на документите — изцяло, частично, в съкратен формат — регести и таблици);

8.2. Издирване и подбор на архивните документи за публикуване — научни, учебни и научно-популярни издания;

8.3. Разчитане на текста и избор на начина на възпроизвеждане на оригиналния текст — типографски/печатен — дипломатически и научно-критичен с нормализация на правописа, факсимилен/фототипен, е-издания;

8.4. Археографска подготовка на документите за публикуване — съставяне на редакторско заглавие и легенда/контролно-справочни сведения относно местонахождението и вида на съответните оригинали;

8.5. Научно-справочен апарат към документалното издание — увод с историческа и археографска част, обяснителни бележки по текста и съдържанието, показалци, илюстративни материали и др.

9. Стратегии, политики, проекти и методически изисквания за документалните издания в електронен формат. Цифровизация на съществуващата печатна изворова база на историческата наука. — 2 ч.

Конспект за изпит

1. Подготовка на документ за публикуване — приложна задача.

2. Опит за написване на археографска рецензия на документално издание — приложна задача.

3. Археографията в системата на помощните/специалните исторически дисциплини.

4. Интересът към документалните свидетелства за българската история и опити за публикуването им през Възраждането.

5. Идеи, програми и опити за създаване на печатна изворова база на българската историческа наука през периода 1878–1945 г.

6. Публикаторската дейност на държавните архиви през периода 1951–1989 г. — организация, методически изисквания и резултати — публикации в научната периодика, сборници и поредици.

7. Архивната реформа и публикаторската дейност на архивните институции в мрежовото общество.

8. Археографски характеристики на основните видове документални издания.

9. Методически изисквания и критерии във връзка с подготовката и оформлението на документални публикации.

Библиография

Основна

1. Правила за обнародване на писмени извори за българската история (ХVІІІ–ХІХ в.). С., 1981.

2. Правила издания исторических документов в СССР. М., 1990.

3. Правила за публикуване на архивни документи. — В: Методически кодекс. Ч. ІV. С., 1982; Методически кодекс. Свитък V. С., 2013.

4. Подготовка совместных документальных изданий. Организация и методы работы. М., 1986.

5. Валк, С. Н. Судьбы археографии. — В: Археографический ежегодник за 1961 г.. М., 1962.

6. Георгиев, К. Въпроси на българската археография. С., 1970.

7. Георгиев, К. Нов етап в работата по обнародване на изворите за българската история. — АП, 1983, № 3.

8. Донков, Р. Археографски мотиви във възрожденския печат. — ИДА, 1993, № 66.

9. Королев, Г. И. Издание исторических источников во Франции в первой трети ХІХ столетия. – В: Труды МГИАИ. Т. 28. М., 1970.

10. Козлов, В. П. Теоретические основы археографии с позиций современности. — Отечественные архивы, 2000, № 1.

11. Коневский, Б. П. Национальная программа публикации исторических документов в США. — Исторический архив, 1956, № 3.

12. Лихачов, Д. С. Текстология. М., 1964.

13. Матеева, М. За предмета и задачите на археографията. — ИДА, 1973, № 26.

14. Нейкова, А. Археографията като научна дисциплина в светлината на дискусията в сп. «Советские архивы». — АП, 1979, № 2.

15. Нейкова, А. Нормализация на правописа при публикуването на български архивни документи от епохата на Възраждането. — ИДА, 1979, № 38.

16. Нейкова, А. Предназначение, тематика и видове документални издания за историята на Възраждането. — ИДА, 1981, № 42.

17. Нейкова, А. Археография в болгарской научной терминологии. — Bulgarian Historical Review, 1991, № 4.

18. Нейкова, А. Идеи и програми за издирване и публикуване на писмените извори за българската история. — ГСУ, ИФ, 1992, № 84–85.

19. Нейкова, А. Петър Мутафчиев и MONUMENTA GERMANIAE HISTORICA. — ИДА, 1993, № 66.

20. Нейкова, А. Документални свидетелства за дейността на проф. Иван Шишманов като археограф. — ИДА, 1994, № 67.

21. Нейкова, А. Приносът на проф. Петър Мутафчиев към печатната изворова база на българската историческа наука. — В: Проф. Петър Мутафчиев — познат и непознат. С., 1994.

22. Neikova, A. DIE MONUMENTA GERMANIAE HISTORICA UND DIE EDITIOSTATIG-KEIT IN BULGARIEN. — In: Germanistisches Jahrbuch. 5. Jg., 1998.

23. Пенджекова-Христева, Р. Един забравен ръкопис на Екзарх Стефан Български (Богомилите и Презвитер Козма — извороведски и археографски аспекти). Смолян, 2011.

24. Рожденственская-Добиаш, О. История письма в средние века. М., 1987.

25. Селезнев, М. С. Теория и методика советской археографии. М., 1974.

26. Тодоракова, М. Основни проблеми при издирването и публикуването на документални извори за българската история от Цариградските архиви 1878–1944 г. — ИДА, 1994, № 68.

Допълнителна

1. Априлско въстание 1876. Т. І–ІІІ. Ред. Ал. Бурмов. С., 1954–1956.

2. Архив Г. С. Раковски. Т. І–ІV. Ред. Г. Димов, Н. Трайков, В. Трайков. С., 1952–1967.

3. Архив на българските архиви. Съст. К. Анчова, М. Пискова, М. Тодоракова. Благоевград, 2004.

4. Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т. І. Гръцка кореспонденция. Разчитане, превод, коментар и предговор Н. Данова. С., 2004.

5. Архивите говорят. Т. № 1. Викторен Галабер. Двадесет и две години сред българите. Т. І. Дневник (1862–1866 г.). С., 1998.

6. Архивите говорят. Т. № 2. Руско-турска война (1877–1878 г.). Дневници, спомени, записки, кореспонденция. С., 1998.

7. Архивите говорят. Българска народна банка. Т. І. 1879–1900 г. С., 1998.

8. Архивите говорят. Т. № 40. Из личния архив на Кимон Георгиев. Т. І. С., 2005.

9. Богданович, Д., Б. Велчева, А. Наумов. Болгарский апостол ХІІІ века: рукопись Дечани-Црколез. Исследование и микрокарточное воспроизведение рукописи. Приложение: 5 микрофиша с общо 237 кадъра, възпроизвеждащи текста на ръкописа. С., 1986;

10. Българи, участници в борбите за освобождението на Гърция. Ред. Н. Тодоров, В. Трайков. С., 1971.

11. Васил Левски. Живот, дела, извори. Т. І. Извори. Ред. Д. Т. Страшимиров. С., 1929.

12. Васил Левски. Документално наследство. Ред. К. Възвъзова, Н. Генчев. С., 1973.

13. Гръцки извори за българската история. Т. І–ІV. С., 1954.

14. Латински извори за българската история. Т. І–VІІ. С., 1959.

15. Турски извори за българската история. Т. І–ІІІ. С., 1959.

16. Немски извори за българската история (1875–1877). Т. І. С., 1973.

17. История на българите в документи (1878–1944). Ред. В. Георгиев и Ст. Трифонов. Т. І. Ч. І, (1878–1912). С., 1994; Ч. ІІ. Българите в Македония, Тракия и Добруджа. С., 1998.

Забeлежка. Повечето от посочените библиографски източници са достъпни чрез Електронната библиотека по архивистика и документалистика — <http://electronic-library.org/content/index.php>.

Програмата е приета от Факултетния съвет на Историческия факултет на 28. V. 2013 г. с Протокол № 9.

Бележки

1. Обучението в профилирания курс по Археография в Учебния план на специалност «Архивистика и документалистика», образователно-квалификационна степен «бакалавър», VIII семестър, е провеждано по тази програма, разработена от проф. д-р Андриана Нейкова и одобрена от Факултетния съвет на Историческия факултет при Софийския университет «Св. Климент Охридски», през 2002–2016 г. През 1986–2002 г. проф. Нейкова е преподавател по Археография в специализация «Архивистика» към катедра «Архивистика и помощни исторически дисциплини».

Понастоящем проф. д-р А. Нейкова е предоставила програмата си по Археография на доц. д-р Русалена Пенджекова-Христева, която чете същия курс в специалност «История» и «Български език и история» в Пловдивския университет «Паисий Хилендарски».