Българската армия в Първата световна война (1915–1918)

Кратък енциклопедичен справочник

Дигитална библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Книги»

Научен ръководител: проф. д-р А. Нейкова

Автори: Петко Йотов, Ангел Добрев, Благой Миленов, Румен Руменин, Симеон Недев, Добрин Добринов

Дизайн: Давид Нинов

София, 2014

Посвещава се на 80–годишнината от участието на Българската армия в Първата световна война

Предговор

Предлаганият кратък енциклопедичен справочник е посветен на една голяма и тъжна епопея на българското войнство и България. Епопея на подвига и саможертвата на българските войници, подофицери и офицери — тъжна за България поради несправедливите клаузи на Ньойския договор. За съжаление дълги години участието на България в Първата световна война беше премълчавано или недостатъчно изяснявано. Това се дължи на оценката за характера на Първата световна война като цяло — война империалистическа и завоевателна. Смятано е също, че и участието на България е било с такива цели. Първо, за нас тя не е империалистическа, понеже в България по това време няма империализъм. Второ, за България тя не е завоевателна, защото участието ни във войната е естествено продължение на борбите на българския народ за национално освобождение и обединение, каквито са и предишните три войни след Освобождението. Българската войска воюва за освобождаване на българските земи, населени с българско население.

Участието на България в Първата световна война не бива и не може да се забрави в името на 105 хиляди убити и над 150 хиляди ранени синове на майка България. Не бива и не може да се забравят подвигът и победите на българските воини в тази война.

Задачата, която си поставя авторският колектив, е не да пренасяме чувствата и стремленията от годините на войната през времето, а доколкото е възможно в тази кратка форма, да се опознае по-добре участието ни във войната. Днес ни трябват знания за славата и героизма на нашите деди в тази война, за да станем по-мъдри, по-горди и по-добри, а не да ровим стари рани и да прекрояваме историята. Трябва ни мъдрост, та като поглеждаме назад, да вървим уверено напред.

Справочникът няма претенции да покаже всичко за участието на България в Първата световна война. Включени са основните моменти от подготовката и планирането на войната, организационната структура, въоръжението и съставът на българската войска в навечерието на войната, а в някои случаи и в нейния ход. Макар и в енциклопедичен вид, показани са най-характерните операции и боеве, бойната дейност и особености във военното изкуство на видовете и родовете войски. Дадени са резултатите от войната и от Ньойския договор.

Съвсем естествено е да има пропуски и допуснати грешки, но това е едно начало. Авторите ще бъдат благодарни на читателите, ако те ни изпратят своите препоръки.

Краткият енциклопедичен справочник е предназначен за широк кръг читатели, които обичат нашата история.

Полк. П. Йотов, к. в. н.

Увод

Причините за Първата световна война се коренят в стремежа на великите сили за преразпределение на колониите, зоните на влияние и борба за хегемония в Европа и света.

През 1879 г. Германия сключва военен съюз с Австро-Унгария. Към него през 1882 г. се присъединява и Италия — създаден е Тройният съюз. Той е насочен срещу Франция, Англия и Русия (Антантата). В основата на Антантата стои Англия. Тя се страхува от Германия и през 1904 г сключва съюз с Франция, а през 1907 г. — с Русия. Двете групировки същевременно се стремят да привлекат на своя страна други държави от Европа и Азия.

Бързото икономическо развитие на Германия я прави много активна на политическата сцена. Тя се стреми към колониални владения, но това я сблъсква с Англия и Франция Погледите й към Близкия и Средния изток засягат интересите на Англия и Русия. В Африка кръстосва целите си с Франция и Мароко. Освен това пангерманизмът плаши преките съседи на Германия.

Стремежите на останалите държави са:

Австро-Унгария — да завладее Сърбия и Черна гора.

Италия — да проникне на Балканите и да съкруши Австро-Унгария. В началото на войната тя обявява неутралитет, а след това се присъединява към Антантата.

Турция — да покори Закавказието.

България — да завърши своето национално обединение.

Англия — не само да разгроми Германия, но и да отслаби нейните съюзници Франция и Русия.

Франция — да вземе реванш от Германия и да си възвърне Елзас, Лотарингия и Саарския район.

Русия — да завладее Галиция, Цариград и противната зона, германските колонии в Далечния изток, като така си осигури условия за война срещу САЩ.

САЩ — да получат колосални печалби от военните доставки, като снабдяват и двата блока. През април 1917 г., използвайки изтощението на двете воюващи групировки, се намесват във войната, за да диктуват условията на мира и да осъществят стремежа си към световно господство.

С намесата на САЩ, Япония и други държави войната се превръща в световна.

Великите сили започват борбата за спечелване на съюзници на Балканите много преди Балканските войни. Всъщност Балканският съюз се създава под егидата на Русия, а тя е в Антантата. В навечерието на Първата световна война от Балканския съюз единствено Сърбия е на страната на Антантата Турция се е ориентирала към Централните сили, Гърция и Румъния изчакват, а България е привлекателна и за двата блока. Тя заема важно стратегическо положение и има най-боеспособната армия на Балканския полуостров.

След избухването на войната България обявява неутралитет. Тази идея е добра, но историческият опит показва, че без ангажираност не могат да се получат териториални придобивки. Основната задача на българското правителство е да завърши националното ни обединение. Това налага коригиране на границите със съседите. Дилемата е кой от двата блока ще осигури най-пълното решаване на проблема.

Ако България се включи към Централните сили, ще допринесе за бързия разгром на Сърбия, което ще повлияе на поведението на Гърция и Румъния Освен това се осигуряват преки комуникации между Гърция, Австро-Унгария и Турция. Последната може да окаже влияние на клонящите към Антантата Гърция и Румъния.

Съглашението прави съвсем конкретно предложение на България през май 1915 г. То ни обещава линията Мидия — Енос, безспорната част от спорната зона в Македония, разширение в Беломорието и съдействие за уреждане на проблема с Южна Добруджа. Българското правителство обаче оценява, че това е само едно добро обещание, при това за сметка на останалите балкански страни, вероятни участници в Антантата.

Централните сили обещават по-малки териториални придобивки на България, но дават по-сигурни гаранции при общ военен успех. Германия настоява цяла Македония да бъде върната безусловно на България и да се коригира българо-турската граница в Източна Тракия. Така на 6 септември 1915 г.(1) е подписана спогодба, с която Турция връща на България около 2 хил. кв. км по долината на Марица. Българското правителство получава жп линията Одрин — Дедеагач и България си осигурява комуникации с новоосвободените земи и беломорските пристанища.

Обещанията обаче не са единственият аргумент при определяне на крайната позиция на България. Германия дава на българското правителство искания заем от 500 млн. марки и печели позиции. Положително влияние оказва и развитието на бойните действия до този момент. През 1915 г. Централните сили постигат определени резултати. Успешна е и кампанията на германската армия срещу Русия на източния фронт. Дарданелската операция на Англия и Франция е неуспешна. Това дава основание на българското правителство да счита успехите на Централния съюз като сериозни предпоставки за крайната победа.

На 17 септември представители на опозиционните партии в България се срещат с цар Фердинанд и го предупреждават за опасността от конфронтиране със Съглашението. Всъщност вече е много късно. През август с. г. в София е подписана военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, а на 6 септември правителството на В. Радославов сключва договор с Германия и Австро-Унгария. България се присъединява към Централните сили.

Според поставените цели, решаваните задачи и характера на военните действия участието на България в Първата световна война се обособява в два периода. Маневрен — от началото на войната (1 октомври 1915 г.) до края на 1916 г. Той включва две кампании: през 1915 и през 1916 г. Позиционен период — от началото на 1917 г. до края на войната (29 септември 1918 г.). Вторият период също има две кампании: през 1917 и през 1918 г.

В кампанията през 1915 г. българската войска провежда Моравската (Нишката), Овчеполската и Косовската настъпателна операция, отразява настъплението на съглашенските войски в долината на Вардар и преследва противника в Македония.

В кампанията през 1916 г. тя провежда Чеганската (Островската) и Добруджанската настъпателна операция, форсира Дунав и настъпва до река Серет.

През 1917 и 1918 г. българската войска води отбранителни позиционни действия на южния и северния фронт.

Пробивът на южния фронт, осъществен от съглашенските сили в района на Добро поле (18 септември 1918 г.), принуждава българското правителство да поиска прекратяване на бойните действия въпреки успеха на българските войски в Дойранския участък на фронта. Със сключването на примирие в Солун (29 септември 1918 г.) България излиза от Първата световна война.

А

АБАДЖИЕВ, Георги Киров (22. VII. 1859 г., Стара Загора — 21. II. 1940 г., София) — генерал-майор (пехота).

На военна служба от 18 август 1877 г. Участва в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) като редник опълченец в 7–а опълченска дружина. Завършва първия випуск на военното училище в София. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 9 юли 1881 г. е повишен в чин поручик, а на 9 септември 1885 г. — в чин капитан. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). След войната е повишен в чин майор (17 април 1887 г.), на 2 август 1891 г. в чин подполковник, а на 14 февруари 1900 г. — в чин полковник. Командва 21–ви средногорски полк, 18–и етърски полк, 2–ра бригада от 7–а пехотна рилска дивизия. През Балканските войни (1912–1913 г.) командва 1–ва бригада от 5–а пехотна дунавска дивизия, с която се сражава при Селиолу, Гечкенли, Чаталджа. На 14 септември 1913 г. е повишен в чин генерал-майор. По време на Първата световна война е назначен за началник на 12–а пехотна дивизия (1915 г.). През 1917 г. заема длъжността началник на Бургаския укрепен пункт. След демобилизацията излиза в запаса. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 1 кл., орден «Св. Александър» III, IV и V ст. с мечове по средата, народен орден «За военна заслуга» III ст.; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Авиация

На 12 септември 1915 г. към Щаба на Действащата армия (ЩДА) се сформира аеропланно отделение в състав от 7 пилоти и 8 наблюдатели, трима механици, 22 подофицери и 84 ефрейтори и войници. Първоначално са зачислени само 5 самолета, като към началото на ноември от Германия са доставени още 6.

В домакинско и строево отношение отделението е подчинено на Въздухоплавателния парк при Техническата дружина на инженерните войски, а в оперативно отношение е придадено към ЩДА. Една част от отделението се базира на летище Ксанти в оперативно подчинение на 10–а пехотна беломорска дивизия. Останалата част се придава към Втора армия и се базира на летище Белица.

През втората половина на 1916 г. е създадена въздухоплавателна дружина. След 15 февруари 1917 г. тя е в състав: първа аеропланна група; втора балонна група. Аеропланната група включва аеропланното отделение от летище Белица, аеропланната команда в Ксанти, аеропланното училище, аеропланно депо с допълващ аеропланен взвод и аеропланна работилница.

В края на 1916 г. аеропланната команда от Ксанти се пребазира на летище Удово като Второ аеропланно отделение.

В хода на войната българската авиация изпълнява следните бойни задачи: разузнаване — близко и далечно чрез наблюдение и фотографиране; бомбардиране — денем и нощем по противникови войски, комуникации и кораби (в района на Солун); коригиране на огъня на артилерията; противовъздушна отбрана — води общо за 1916/1917 г. 60 въздушни боя, свалени са 5 противникови самолета. Общо през 1916 г. 1–во аеропланно отделение извършва 310 полета на фронта, от които 94 са учебно-тренировъчни, 31 — прелитащи, 49 за отбрана, 185 — разузнавателни. През 1917 г. полетите са 442. От тях учебно-тренировъчните са 126, прелитащите — 61, за отбрана 62 и разузнавателните — 193.

Второ аеропланно отделение до края на 1917 г. извършва 403 бойни полета, от които 204 разузнавателни, 59 за отбрана и 140 — учебно-бойни.

През 1917–1918 г. са проведени над 60 въздушни боя, при които са свалени 5 самолета на противника.

По време на войната броят на нашите самолети достига 82. Имаме загуби 5 пилоти и 2 наблюдатели. Няма пленен български самолет и пилот.

По своето бойно използване авиацията започва да се обособява като разузнавателна, бомбардировъчна и изтребителна. Бойна дейност водят и двете балонни отделения. Те се използват за разузнаване и коригиране на огъня на артилерията. Въпреки продължаващите дискусии за военните специалисти в хода на войната става ясно, че не балоните, а самолетите се налагат като основно бойно средство.

По време на войната се създава и българската морска авиация. В края на 1916 г. се сформира хидропланна команда с водолетище на Девненското езеро. Има състав 6 офицери, 10 офицерски кандидати и 120 подофицери и матроси. Хидропланите са 10 от типа «Фридрихсхафен» и «Румплер». Извършват разузнавателни полети над Черно море от Кюстенджа до Цариград и бомбардировки на отделни морски цели.

Авиационна техника

Мобилизацията заварва Аеропланната рота в критично материално-техническо състояние. Петте й самолета са от два типа: «Албатрос» с двигател «Мерцедес» от 100 к. с. (2 бр.), «Блерио» с двигател «Гном» — 80 к. с. (2 бр.) и «Блерио» с двигател «Гном» — 50 к. с. Машините са амортизирани и почти негодни за изпълнение на бойни задачи. С тази материална част на 12. IX. 1915 г. е сформирано Аеропланното отделение към Щаба на Действащата армия. До средата на 1916 г. то получава от Германия 27 самолета с по-добри качества: «ЛВЖ» — двуместен биплан с двигател «Мерцедес» — 120 к. с. (12 бр.); «Ото Ц–I» — лек бомбардировач с двигател «Мерцедес» — 160 к. с. (13 бр.) и «Албатрос Ц–I», двуместен, разузнавателен, с двигател «Мерцедес» — 120 к. с. (2 бр.). На 1. VI. 1916 г. е сформирана Аеропланна група в състав от две аеропланни отделения и аеропланно депо с аеропланно училище. До сключване на примирието за Аеропланната група са доставени още 55 самолета, като 44 от тях са разпределени по равно в двете отделения: по 9 двуместни разузнавателни самолета «Албатрос Ц–III» с двигател «Мерцедес», 160 к. с.; по 6 изтребители бомбардировачи «ДФВ» с двигател «Бенц», 220 к. с; по 4 изтребителя «Роланд Д–II» и «Роланд Д–III» с двигател «Мерцедес», 160 к. с. и по 3 изтребителя биплани «Фокер Д–VII» с двигател «Мерцедес», 160 к. с. Останалите 11, получени от Аеропланното училище, са изтребител, едноместен моноплан «Фокер Е–III» с двигател «Гном», 80 к. с. — 3 бр. «Роланд Д–II» и Д–III — 4 бр. и «Фокер Д–VII» — 4 бр.

Самолетите «Фокер Д–VII» пристигат към края на войната и не участват в бойни действия. Преобладаващата част от останалите типове изтребители вече са снети от въоръжение в германските въздушни сили и отстъпват по летателни качества на противниковите. Съглашенските самолети «Нюпорт» и «Спад» развиват 180–200 км/ч и набират височина значително по-бързо от българските, достигащи максимална скорост 150–160 км/ч. На добро равнище са само разузнавателните самолети «Албатрос Ц–III», използвани през войната и в германската авиация.

Двете аеропланни отделения разполагат с по 2 фотоапарата за въздушни снимки «Ика», формат 13/18 с касети за 6 стъклени плаки (негативи). През 1918 г. им е доставен по още един апарат от същата система, а при необходимост са използвани и по-стари системи с формат 9/12 см.

Отделенията са снабдени с по две бордни предавателни радиостанции, системи «Хуг» и «Телефункен», с обхват 30–50 км. Използвани са само за коригиране на артилерийския огън, чрез две радиотелеграфни коли с приемателен апарат във всяка от тях.

Самолетите са въоръжени с тежки картечници и авиобомби. Картечниците са предимно от системата «Максим» (вж. Пехотно въоръжение) с картечни ленти с 500 патрона — за пилота, и с 250 патрона — за наблюдателя. Бомбардировките са извършвани без мерни прибори, обикновено с 12,5 килограмови бомби. При ниски полети са използвани и ръчни бомби «бухалки», хвърляни ръчно.

При мобилизацията (12. IX. 1915 г.) Балонната рота на Техническата дружина формира едно балонно и едно газодобивно отделение. До средата на 1916 г. Балонното отделение води наблюдателна дейност с ушития у нас змейков балон «Солун».

След сформирането на Балонна група с две балонни и едно газодобивно отделение (1. VI. 1916 г.) от Германия са доставени два нови змейкови балона тип «Пърсивал-Зигефелд» от гумирана тъкан, с обем до 600 куб. м, а по-късно — още два балона, английски тип, с обем до 800 куб. м. Привързаните балони са издигани на височина до 600 м с наблюдател в коша, при скорост на вятъра до 14 м/сек.

АВРАМОВ, Юрдан Аврамов (1 март 1866 г., Търговище — неизвестно) — полковник от пехотата.

На военна служба от 3 юли 1883 г. Завършва военното училище в София през 1887 г. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1895 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир във 2–ри искърски полк. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин майор. През 1909 г. е дружинен командир в 21–ви варненски полк, а през 1911 г. е председател на домакинската комисия в 31–ви варненски полк. На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 31–ви пехотен варненски полк. От януари 1915 г. заема длъжността помощник-командир на 31–ви варненски полк. На 1 октомври с. г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 3–а бригада от 4–а пехотна преславска дивизия, а след това — на 3–а бригада от Сборната дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Автомобилен парк при Щаба на Действащата армия

Сформиран на 1. VI. 1916 г. в Кюстендил. Подчинени му са всички автомобилни части. На 14. X. 1916 г. се разформирова, като от неговия състав се сформира автомобилна дружина.

Автомобилна рота

До мобилизацията е в състава на Техническата дружина. Формира 5 автомобилни отделения с товароподемност на камионите от 1 до 4 тона. Мощността на двигателите е от 10 до 45 к. с. Разходът на гориво — между 41 и 110 литра на 100 км пробег.

Автомобилна техника

При мобилизацията на 10. IX. 1915 г. Автомобилната рота с наличните 68 и реквизираните 95 автомобила сформира 5 автомобилни отделения: към Щаба на Действащата армия, към Главно тилово управление и по едно към трите отделни армии. Автомобилната материална част от 22 различни системи в по-голямата си част е остаряла и амортизирана. В хода на войната автомобилният парк нараства над десет пъти, главно чрез доставки на товарни коли, и към септември 1918 г. в Действащата армия има 23 товарни, 7 пътнически и 4 санитарни автомобилни отделения с над 700 машини.

Леките коли са от системите «Мерцедес Бенц», «Опел», «Диетрич», «Щоевер», «Де дион-бутон», «Шарон», «Лаорен-Креман», «Пежо», «НСУ», «Митчел», «Берлие», «Итала», «Даймлер», «Оверланд», «Адлер», «Лорелай», «Панар-Левасар», с мощност от 10 до 45 к. с. Санитарните линейки са от системите «Протос» и «Хорш».

Камионите с товароподемност от 1 до 4 тона са от системите «Опел», «Бенц», «Подеус», «Щоевер», «НСУ», «Дюркоп», «Ауди», «Даймлер», «Адлер», «Ханза Лойд», «Манесман мулаг», «Шнайдер», «Фиат», «Бюсинг». Най-значителни са доставките на 2–тонни и 3–тонни камиони «Бенц», като от 1916 г. са доставяни главно 3–тонните, с железни бандажи върху джантите (поради недостиг на каучук в Германия). Максималният разход на гориво на 100 км варира от 43 л за 2–тонния «Опел» до 110 л за 3–тонния «Бенц» с железни бандажи.

През Първата световна война автомобилната техника се налага като важен фактор за осигуряването на войските, особено в армиите на големите държави. През октомври 1916 г. към армейските щабове на Българската армия се създават служби «Автомобилен транспорт». Те ръководят превозите в оперативно отношение, докато кадровото и материално-техническото осигуряване на автомобилните отделения остава в компетенциите на инженерните войски. Въпреки че 20% от автомобилния парк на Действащата армия постоянно е в ремонт, автомобилният превоз в годините на войната достига до 350 000 т товари, замествайки 700 000 волски коли с товароподемност 500 кг.

Автомобилни транспорти

Те се организират чрез военновременни формирования за превоз на боеприпаси, храни и фураж до частите на фронта. Първоначално се сформират като автомобилно отделение към Главно тилово управление и щабовете на армиите. Към септември 1918 г. ДА има 23 товарни, 7 пътнически и 4 санитарни отделения с общо повече от 700 автомобила.

АЗМАНОВ, Димитър Петров (26. VIII. 1879 г., Стара Загора — неизвестно) — подполковник от генералщабното ведомство.

На военна служба от 2 септември 1894 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 1 януари 1899 г. е произведен в първи офицерски чин — подпоручик от артилерията и е зачислен в 6–и артилерийски полк. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин поручик, а на 15 август 1907 г. — в чин капитан. Служи в 8–и артилерийски полк (1909 г.), преподава във Военното училище (1911 г.). През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на щаба на 12–а пехотна дивизия. На 18 май 1913 г. е повишен в чин майор. Назначен е за военен аташе в Белград. По време на Първата световна война заема длъжността началник на щаба на 10–а пехотна беломорска дивизия (1917 г.). На 30 май 1916 г. е повишен в чин подполковник. През 1918 г. командва 12–и пехотен балкански полк. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» IV ст. с военно отличие.

АНАСТАСОВ, Гаврил Анастасов (6. VII. 1871 г., гр. Котел — неизвестно) — полковник (кавалерия).

Завършва военното училище. На 2 август 1892 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в конницата. Като младши офицер служи във 2–ри конен полк. На 2 август 1895 г. е повишен в чин поручик, а на 18 май 1902 г. — в чин капитан. Назначен е в Кавалерийската школа като инструктор. На 30 декември 1908 г. е повишен в чин майор, а през Междусъюзническата война — в чин подполковник (14 юли 1913 г.). По време на Балканските войни е командир на дивизион в 5–и конен полк. От началото на 1915 г. е назначен за командир на дивизион в 5–и конен полк. Като такъв започва Първата световна война. От 15 ноември 1915 г. заема длъжността командир на 5–и конен полк. На 5 октомври 1916 г. е повишен в чин полковник. Участва в бойните действия срещу Румъния през 1916 и 1917 г. От 5 април 1918 г. поема командването на 2–ра конна бригада. На тази длъжност остава след края на войната до януари 1920 г. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; народния орден «За военна заслуга» IV ст. на военна лента.

АНДРЕЕВ, Марко Андреев (18. II. 1870 г., с. Дивдядово, Шуменско — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба от 27 август 1889 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1892 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 1 януари 1896 г. е повишен в чин поручик. През 1900 г. служи в 5–и артилерийски полк. На 2 май 1902 г. е повишен в чин капитан, а на 30 декември 1908 г. — в чин майор. Служи като батареен командир в 3–и артилерийски полк (1909 г.) и в 4–и артилерийски полк (1911 г.). Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на 3–а с. с. батарея от 4–и артилерийски полк. На 14 юли 1913 г. е повишен в чин подполковник. През 1915 г. временно заема длъжността председател на Военноисторическата комисия. По време на Първата световна война командва 1–ва пехотна бригада от 7–а пехотна рилска дивизия, с която воюва на македонския фронт. На 14 юли 1917 г. е повишен в чин полковник, след това заема длъжността началник на щаба на 4–а пехотна преславска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Армейски огнестрелни паркове

Военновременни формирования в състав от щаб, паркова рота и паркова батарея. Снабдяват частите с оръжие и боеприпаси.

Армейски тилов транспорт

Военновременни формирования в състав от четири до шест ешелона Имат за задача да снабдяват частите с хранителни и фуражни припаси

Артилерийско въоръжение

В навечерието на Първата световна война българската артилерия се реорганизира и в мобилизационните планове на артилерийските части настъпват коренни промени, съответстващи на съвременните схващания за бойното приложение на скорострелните системи. За оценяване на решаващото значение на артилерията допринася и опитът на командния ни кадър от Балканските войни. При мобилизацията на Действащата армия (10. IX. 1915 г.) към всяка пехотна дивизия е придадена една артилерийска бригада в състав от два полка с по шест скорострелни батареи и по едно отделно нескорострелно артилерийско отделение. Към Конната дивизия е сформирано едно артилерийско отделение от две конни скорострелни батареи. Бюджетните ограничения обаче не позволяват материалната част да се приведе в съответствие с модерната организация. Артилерийското въоръжение след Балканските войни се състои от разнообразни системи в недостатъчно количество, а значителна част от тях са остарели и износени. В полската и планинската артилерия значителна част от оръдията са нескорострелни, с малка далекобойност и почти негодни за настъпателни действия. С много добри технически качества са трофейните турски скорострелни круповски оръдия, с които след Балканските войни се превъоръжават няколко полка. Тежката полска артилерия също не е подобрена качествено, освен с взетите при Одрин 105–мм скорострелни оръдия и 150–мм гаубици, но с малко боеприпаси за тях. В крепостната артилерия преобладават стари нескорострелни системи. Изключение правят трофейните 105–мм дълги германски оръдия с високи балистични качества.

В края на 1914 г. артилерийското въоръжение по калибри и системи е следното:

В полската артилерия — 290 скорострелни оръдия «Шнайдер», кал. 75 мм, 106 скорострелни оръдия «Круп», кал. 75 мм, 276 нескорострелни оръдия «Круп», кал. 87 мм;

В тежката полска артилерия — 34 скорострелни и 30 нескорострелни гаубици «Шнайдер», кал. 120 мм, 14 скорострелни и 24 нескорострелни гаубици «Шнайдер», кал. 150 мм и 6 скорострелни дълги оръдия, кал. 105 мм;

В планинската артилерия — 38 скорострелни оръдия «Шнайдер», кал. 75 мм, 50 скорострелни и 65 нескорострелни оръдия «Круп», кал. 75 мм, или общо 933 полски и планински оръдия, от които 395 са нескорострелни;

В крепостната артилерия — 10 скорострелни оръдия, кал. 150 мм Д/30 (т. е. дължината на тялото е равна на калибъра, умножен по 30), 22 нескорострелни, кал. 120 мм, Д/28, 9 нескорострелни, кал. 120 мм, Д/25, 12 скорострелни дълги оръдия, кал. 105 мм, 60 нескорострелни, кал. 75 мм, 26 скорострелни куполни оръдия, кал 75 мм, 12 скорострелни балонни оръдия, кал. 75 мм, 16 къси и дълги 24–фунтови, 48 бронзови 9–фунтови оръдия и 12 бронзови 6–дюймови мортири, всичко 227 оръдия от различни, главно стари системи, от които само 60 са скорострелни.

Стрелковото оръжие на личния състав в артилерийските части е главно артилерийската магазинна карабина «Манлихер» от два образеца: «Манлихер», обр. 1890 г., се различава от пехотната пушка, обр. 1895 г. (виж Пехотно въоръжение) главно по мерника, който е секторен, и по липсата на полуложа. Маса — 3300 г, дължина 1005 мм, начална скорост на куршума 580 м/сек. Прикладът не е облекчен. «Манлихер», обр. 1895 г., с маса 3060 г и дължина 1005 мм не се различава по други показатели от пехотната пушка, обр. 1895 г. (За личното оръжие на офицерския състав виж Пехотно въоръжение.) Действащата армия при мобилизацията разполага с около 800 леки и 160 тежки оръдия в полската и планинската артилерия. В началния период на войната основният проблем е недостигът на боеприпаси — по 560 изстрела на полско и 480 на планинско оръдие, а тежката артилерия разполага с по 400 изстрела на оръдие, като 105–мм дълги скорострелни оръдия — само с по 100 изстрела. След установяването на директна връзка със съюзниците кризата в снабдяването постепенно е преодоляна. По време на войната значително се подобрява и въоръжението чрез разпределяне на трофейни оръдия и главно чрез доставки от Германия на съвременни образци. През септември 1918 г. в леката полска и планинска артилерия вече има 900 оръдия, всичките скорострелни. За превъоръжаването на нескорострелните батареи и за новосформираните са доставени германски полски оръдия «Круп» и модерните австро-унгарски планински оръдия «Шкода», обр. 1915 г. Още по-значително е нарастването през позиционния период на войната на тежката ни артилерия, която достига до 559 оръдия и гаубици. Доставени са главно 120–мм и 150–мм германски гаубици и дълги оръдия, както и най-новите 105–мм планински гаубици, обр. 1916 г. От края на 1916 г. поръчките за боеприпаси и въоръжение се правят на всеки 6 месеца въз основа на таблици, изготвени от Техническия комитет. Боеприпасите се изписват от Австрия и Германия при следния разчет на дневен разход: за 75–мм полско оръдие — 25 изстрела, за 75–мм планинско — 20, за 105–мм скорострелна гаубица — 15, за 120–мм скорострелна гаубица — 15, а за нескорострелните — наполовина.

В края на войната с нова материална част са 50 батареи, а 320 отделни оръдия са подменени с нови, без да се броят небатарейните и стационарните системи. Решаващи за ефективността на българската артилерия са няколко основни системи на въоръжение в полските, планинските и тежките артилерийски полкове:

— Полско оръдие «Круп», кал. 75 мм, маса на позиция 1050 кг, маса на снаряда 6,5 кг, начална скорост 500 м/сек;

— Планинско оръдие «Шнайдер», кал. 75 мм, маса на позиция 506 кг, маса на снаряда 5,100 кг, нач. скорост 330 м/сек;

— Планинско оръдие «Круп», кал. 75 мм, маса на позиция 446 кг, маса на снаряда 5,100 кг, нач. скорост 330 м/сек;

— Планинско оръдие «Шкода», кал. 75 мм, маса на позиция 635 кг, маса на снаряда 6,500 кг, нач. скорост 350 м/сек;

— Полска скорострелна гаубица «Шнайдер», кал. 120 мм, маса на позиция 1370 кг, маса на снаряда 20,650 кг, нач. скорост 224–350 м/сек;

— 150–мм Д/30 оръдие, маса на позиция 6080 кг, маса на снаряда 40 кг, нач. скорост 520 м/сек;

— 150–мм Д/12 гаубица, маса на позиция 1810 кг, маса на снаряда 40 кг, нач. скорост 260 м/сек;

— 120–мм Д/30 оръдие, маса на позиция 3550 кг, маса на снаряда 20 кг, нач. скорост 520 м/сек;

— 120–мм Д/28 оръдие, маса на позиция 2570 кг, маса на снаряда 20 кг, нач. скорост 500 м/сек;

— 120–мм Д/25 оръдие, маса на позиция 2795 кг, маса на снаряда 16 кг, нач. скорост 460 м/сек

В условията на позиционната война първостепенно значение добиват организацията и управлението на артилерийския огън и артилерийското разузнаване. Усъвършенстването им е съпроводено с внедряване на оптическа и акустична техника с високи качества. През 1916 г. започва сформирането на нови измервателни команди (оптични и акустични) към артилерийските полкове, съпроводено с поръчки в Германия на нови уреди. До лятото на 1918 г. са доставени 28 перископа система «Цайс» с височина около 5 м и десеткратно увеличение (по един за всеки артилерийски полк); 560 бинокъла с шесткратно увеличение; 50 бусоли система «Гьорц»; 116 бр. слухови тръби и 15 прибора система «Инженер Мавров» за откриване разположението на батареи чрез звукозасичане — оригинална българска разработка от 1914 г., усвоена от фирмите «Круп» и «Шнайдер».

Въпреки бързия напредък в годините на войната по огнева мощ българската артилерия не успява да се изравни с отлично въоръжения и снаряжен противник. Англо-френската артилерия на Южния фронт има превъзходство от 370 предимно тежки оръдия и най-важното — не страда от недостиг на боеприпаси. Нашето снабдяване достига задоволително равнище през 1918 г., а кризата във военния транспорт остава до края непреодоляна. Боеприпасите достигат до предназначението си главно с волски транспорт, след преходи от стотици километри през Добруджа или по труднопроходимите планински пътища към южния фронт. Превъзходството в материални ресурси и маневреност позволява на съглашенското командване през септември 1918 г. да постигне артилерийско превъзходство в участъка на «Добро поле» в съотношение 4:1 (600 срещу 150 оръдия).

Артилерия

В навечерието на войната артилерийските части и учреждения се ръководят от Артилерийска инспекция в състав: Инспекторство по въоръжението, Техническо отделение, Строево-домакинско отделение и архив.

Мирновременният личен състав в артилерията е 13 162 души, а се предвижда военновременен от 56 628, което прави съотношение 1:4. Към 10. IX. 1915 г. артилерията разполага с 1211 оръдия от различен модел и калибър, като 418 от тях са нескорострелни. За всяко оръдие са осигурени средно по 500 снаряда.

След мобилизацията артилерията се организира в артилерийски бригади — общо 13. Всяка бригада е в състав от два артилерийски полка. Всеки артилерийски полк има три отделения по три батареи с 4 оръдия в батарея.

По предназначение артилерията се разделя на полска, планинска и крепостна, а по скорострелност на оръдията — на скорострелна и нескорострелна.

Мобилизираните гаубични отделения се придават към армиите, а крепостните батальони образуват тежката и обсадната артилерия. За повишаване артилерийско-стрелковата подготовка на командирите на батареи и артилерийски отделения през октомври 1917 г. е формирана офицерска артилерийска стрелкова школа.

По време на войната се зарежда полковата артилерия в лицето на леките и средните минохвъргачни и леките оръдия, както и противовъздушната артилерия.

Използването на артилерията се оказва решаващо при превземането на крепостта Тутракан и позиционните отбранителни боеве.

През Първата световна война значението на артилерията рязко нараства. Това се дължи на подобрените й качества и увеличеното количество. Ако в края на XIX в. на 1000 души пехота се падат по 4 оръдия, по време на Първата световна война те вече са 16. Подобряването на скорострелността, далекобойността и подвижността на артилерията позволява огънят да се масира в непознати дотогава размери.

Най-голямо масиране на огъня се осъществява по време на артилерийската подготовка. Намалява се нейната продължителност. Така в началото на войната артилерийската подготовка продължава с дни. Към края на войната тя вече е с продължителност 2–3 часа. Наличието на далекобойна артилерия дава възможност да се води огън по цялата дълбочина на отбраната. За удобство в управлението на артилерията командването й се съсредоточава в ръцете на едно лице — началника на артилерията в дивизията. Разнообразието на задачите налага артилерията да се разделя на групи и подгрупи, т. е. полагат се основите на бъдещите ПАГ и ДАГ.

Артилерия на Дедеагачкия укрепен пункт (1915–1917 г.)

Сформирана на 21. IX. 1915 г. в Дедеагач за отбрана на беломорския бряг. На артилерията се придават 22 оръдия от Софийския крепостен артилерийски полк. От 8. XII. 1915 г. към артилерията се сформира Временен артилерийски парков взвод за тежки оръдия.

Артилерия при укрепените пунктове

Състои се от артилерийски отделения и батареи, влизащи в състава на укрепените пунктове и осигуряващи сигурна и продължителна отбрана.

АТАНАСОВ, Петър Тодоров (8. XI. 1866 г., с. Катунци, Пловдивско — неизвестно) — полковник от пехотата.

На военна служба от 12 септември 1885 г. На 27 април 1887 г. завършва военното училище в София и е произведен в чин подпоручик, служи в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1895 г. — в чин капитан. През 1900 г. заема длъжността ротен командир в 10–и родопски полк. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин майор. Служи като дружинен командир в 12–и балкански полк (1909 г.). На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като пом.-дивизионен интендант в 8–а пехотна дивизия. На 1 януари 1915 г. е помощник-командир на 10–и шейновски полк. На 1 октомври 1915 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 10–и родопски полк (1915–1917 г.), след това командва 1–ва бригада от 9–а пехотна плевенска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на военна лента, V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

АТАНАСОВ, Александър Николов (8. IX. 1862 г., Ловеч — неизвестно) — генерал-майор от военноинженерното ведомство.

Започва военната си служба на 20 ноември 1884 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 7 август с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик (военен инженер). На 7 август 1887 г. е повишен в чин поручик, на 30 ноември 1891 г. — в чин капитан, а на 1 януари 1898 г. — в чин майор. През 1900 г. е офицер за особени поръчки при военното министерство. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин подполковник. Служи в Инженерната инспекция като началник на строителнотехническото отделение (1909 г.). На 1 януари 1909 г. е повишен в чин полковник. През 1911 г. е командир на 2–ра пионерна дружина. В Балканските войни е началник на инженерните войски във 2–ра армия. През януари 1915 г. е началник на строителното отделение при Инженерната инспекция. През Първата световна война заема длъжността началник на инженерните войски в 3–а армия. На 27 февруари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военни отличия, IV ст. на обикновена лента и V кл. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

АТАНАСОВ, Милан Атанасов (27. V. 1879 г., София — неизвестно) — подполковник от генералщабното ведомство.

На военна служба от 5 септември 1895 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 1 януари 1900 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата — 1–ви пехотен софийски полк. На 2 август 1903 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1908 г. — в чин капитан. Служи в 24–и пехотен черноморски полк (1909 г.), помощник-началник на информационно-цензурната секция в ЩА (1911 г.). На 18 май 1913 г. е повишен в чин майор. През 1915 г. е офицер за поръчки в щаба на 4–а пехотна дивизия. По време на Първата световна война е началник на щаба на 4–а пехотна преславска дивизия. На 10 октомври 1916 г. е повишен в чин подполковник. Кавалер е на народен орден «За военна заслуга» V ст. на военна лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Б

БАКЪРДЖИЕВ, Никола Петков (26. IX. 1881 г., Търново — 17. III. 1951 г., София) — генерал от пехотата.

Гимназиалното си образование завършва в родния си град. Завършва военното училище в София. На 1 януари 1901 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик, специалност артилерия. Зачислен е в 5–и артилерийски полк в Шумен. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин поручик. През 1907 г. завършва Генералщабната академия в Торино, Италия. Назначен е за старши адютант на 1–ва бригада на 7–а пехотна рилска дивизия. През 1908 г. е командирован в ГЩ като помощник-началник секция «Военни съобщения», а от януари 1911 г. е назначен за началник «Строева секция» към ГЩ. През Балканските войни (1912–1913 г.) заема длъжността помощник-началник на Оперативната секция при Щаба на Действащата армия. На 5 август 1913 г. е повишен в чин майор. По време на Първата световна война е началник на Оперативната секция при Щаба на Действащата армия. От 24 март 1916 г. е назначен за командир на дружина в 1–ви пехотен полк, с която участва в бойните действия срещу Румъния. От 25 ноември 1916 г. отново е зачислен в ЩДА като началник на Оперативната секция. На 16 март 1917 г. е повишен в чин подполковник. След войната от 13 август 1919 г. е назначен за преподавател във Военната академия. На 1 ноември с. г. е повишен в чин полковник, а от 25 ноември 1919 г. временно е началник на Военноисторическото отделение при ГЩ. През пролетта на 1920 г. заема длъжността командир на 3–и пехотен бдински полк във Видин. На 1 април 1921 г. поема командването на 7–а пехотна рилска дивизия. От 11 август 1922 г. е назначен за председател на Военноисторическата комисия към ГЩ, а от 4 юли 1923 г. е началник на 2–ра военноинспекционна област. На 14 февруари 1926 г. е повишен в чин генерал-майор, а от 26 май с. г. е назначен за началник на Щаба на армията (до 1929 г.). На 11 януари 1929 г. заема поста министър на войната. През май 1930 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. На 31 януари 1931 г. подава оставка и отново е назначен за началник на Щаба на армията. На 16 май 1934 г. е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от действителна служба. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. с мечове; същия орден II ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» V ст. на военна лента и същия орден III ст. на обикновена лента.

БАНАНОВ, Паун Илиев (1. III. 1868 г., гр. Лясковец — неизвестно) — генерал-майор (кавалерия).

Учи във Варненската мъжка гимназия. Като ученик доброволец участва в Сръбско-българската война (1885 г.), сражава се при Белоградчик като участник в Сандровската чета. През 1889 г. завършва военното училище в София. На 18 май с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в 1–ви конен полк. През 1890 г. е командирован в Русия по усвояване на пионерното дело, след това служи в Пловдив като ковчежник. През 1897 г. завършва висшия офицерски курс при военното училище в София, завръща се отново в 1–ви конен полк като командир на конно-пионерен взвод (1898 г.). На 1 януари 1900 г. е повишен в чин ротмистър, а на 1 януари 1906 г. — в чин майор. През 1901 г. следва в руска кавалерийска школа. От ноември 1905 г. е командир на ескадрон в 4–и конен полк. През февруари 1906 г. е назначен за инструктор в Кавалерийската школа, а от началото на 1909 г. — за командир на ескадрон в Лейбгвардейския полк. През май 1912 г. заема длъжността домакин на полка. По време на Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на допълващия ескадрон, който е в разпореждане на Главната квартира. На 18 май 1913 г. е повишен в чин подполковник. След Междусъюзническата война (1913 г.) е командир на Лейбгвардейския полк. При включването на България в Първата световна война полкът е в състава на 1–ва конна бригада, която действа в Македония, а през 1916 г. — в Добруджа срещу Румъния. На 30 май 1916 г. е повишен в чин полковник. От 10 декември 1916 до юни 1918 г. е командир на 5–а конна бригада, която охранява дунавския бряг. В края на май 1918 г. се прехвърля на Македонския фронт. След примирието (септември до декември 1918 г.) е командир на сборна конна бригада в Харманли и Ямбол. През 1919 г. е назначен за началник на щаба на конницата, а от 1 декември 1919 г. до 1 януари 1921 г. изпълнява длъжността инспектор на конницата, след което е уволнен от армията. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 1 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

БАНОВ, Пею Тодоров (17 март 1869 г., Нова Загора — неизвестно) — полковник от пехотата.

На военна служба от 7 септември 1883 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 7 ноември с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 ноември 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1896 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 6–и търновски полк. На 31 декември 1906 г. е повишен в чин майор. Служи като дружинен командир в 6–и търновски полк (1909 г.) и в 26–и пернишки полк (1911 г.). На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на 14–и пехотен полк. След това е помощник-командир на 26–и пернишки полк (1915 г.). През Първата световна война е командир на 6–и пехотен македонски полк (1915–1916 г.), след това е командир на 1–ва бригада в Планинската пехотна дивизия, която отбранява укрепената позиция от връх Висока чука до северния бряг на Дойранското езеро. На 1 януари 1916 г. е повишен в чин полковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

БАЦАРОВ, Иван Николов (16. VIII. 1866 г., Шумен — януари 1951 г., София) — генерал-майор от военносанитарното ведомство.

Учи в 1–ва софийска мъжка гимназия, а по-късно завършва Медицинския факултет в Цюрих, Швейцария (1892 г.). През Сръбско-българската война (1885 г.) е доброволец в Червения кръст. На действителна военна служба е зачислен като подпоручик (1893 г.) в Софийския артилерийски склад, а след това — в 4–и артилерийски полк. През 1904 г. е началник на 1–ва софийска дивизионна болница, а от 1906 г. е дивизионен лекар в 4–а пехотна дивизия. На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин подполковник.

През Балканската война (1912–1913 г.) е дивизионен лекар в 4–а пехотна дивизия, воюваща в състава на 3–а армия на Тракийския военен театър. На 1 януари 1914 г. е повишен в чин полковник и заема длъжността главен лекар на войската.

По време на Първата световна война (1915–1918 г.) е началник на военносанитарна част при Министерството на войната и главен лекар на Действащата армия. Той е първият български лекар, който получава чин генерал-майор (15 август 1917 г.). От армията се уволнява през 1920 г. След това работи в Софийския бактериологичен институт. Награден е с военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове отгоре; народен орден «За военна заслуга» III и IV ст. на обикновена лента.

БЕЛОВ, Стефан Петров (19. I. 1860 г., Сливен — 3. X. 1931 г., София) — генерал-майор от артилерийско-инженерно ведомство.

Средно образование получава в родния си град. След Освобождението завършва първия випуск на военното училище в София. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в артилерийския полк в Шумен. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1883 г. постъпва в Михайловската артилерийска академия в Санкт-Петербург, но при мобилизацията на българската войска през 1885 г. се завръща и е зачислен като командир на 5–а батарея във 2–ри артилерийски полк в Шумен. На 30 август с. г. е повишен в чин капитан. През Сръбско-българската война (1885 г.) участва с батареята си в боевете при Пирот. След демобилизацията е назначен за управляващ делата в Артилерийската инспекция. Заради съпричастност към детронаторите на княз Александър I Батенберг през пролетта на 1887 г. е уволнен от служба. Емигрира в Русия, където постъпва на служба в руската армия като щабс капитан в Киевската артилерийска бригада. По това време завършва Михайловската артилерийска академия. След уреждането на т. нар. емигрантски въпрос през 1898 г. се завръща в България и постъпва в българската войска като инженер-механик и помощник-началник на Софийския арсенал. На 1 януари 1898 г. е повишен в чин майор. През същата година е назначен за началник на Софийския арсенал. На 2 май 1902 г. е повишен в чин подполковник, а на 19 септември 1906 г. — в чин полковник. В началото на 1912 г. е назначен за инспектор на въоръжението, но с началото на мобилизацията на българската армия през септември с. г. отново поема ръководството на арсенала. След Междусъюзническата война (1913 г.) отново е назначен за инспектор на въоръжението в Артилерийската инспекция. При мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война (септември 1915 г.) до есента на 1918 г. изпълнява длъжността инспектор на артилерията, който е и най-високият пост в българската артилерия. От 20 октомври 1915 г. до края на войната е и председател на техническия комитет във Военното министерство. На 30 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. През октомври 1918 г. при демобилизацията е назначен за главен интендант в Министерството на войната, но през 1919 г. е уволнен и преминава в запаса. През следващите 10 години работи в спиртната и текстилната индустрия Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст.; «Св. Александър» IV и V ст.; народен орден «За военна заслуга» III ст., IV ст. на обикновена лента.

Беломорска отбрана

Сформирана през октомври 1916 г. със задача да отбранява беломорския бряг от Места до Марица. В състава й влизат артилерийски и противовъздушни батареи, щурмови групи, крепостно-обсадна артилерия и обозни части. Демобилизирана през октомври 1918 г.

Беломорска част

Сформирана през 1915 г. в Дедеагач. Състав: управление, минна отбрана, семафорна служба и работилница. Демобилизирана през 1918 г.

БЕНЧЕВ, Илия Матеев (8. XII. 1868 г., Сопот — неизвестно) — санитарен полковник.

Завършва ветеринарна медицина в Русия. На военна служба от 16 март 1892 г., когато е произведен в чин подпоручик от санитарните служби. На 2 август 1897 г. е повишен в чин капитан. Служи във Ветеринарното подофицерско училище (1900 г.), а след това е назначен за негов началник (1909 г.). На 1 януари 1912 г. е повишен в чин подполковник. През Първата световна война заема длъжността началник на ветеринарно-ремонтен отдел в Главното тилово управление. На 30 май 1916 г. е повишен в чин полковник. При демобилизацията е уволнен от армията през 1918 г. Кавалер е на орден «Св. Александър» IV ст. с мечове; народен орден «За военна заслуга» V ст. на военна лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

БОГДАНОВ, Стефан Никифоров (24. VII. 1865 г., гр. Елена — 1937, Пловдив) — генерал-лейтенант (пехота).

На военна служба от 5 октомври 1883 г. Завършва военното училище в София. На 30 август 1885 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пионерна дружина. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като временен командир на пионерната дружина. След войната служи в артилерията. На 1 януари 1887 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1890 г. — в чин капитан. Завършва десетмесечни курсове за щабен офицер. Служи като командир на гаубична батарея във 2–ри артилерийски полк, командир на планинска батарея, командир на артилерийски отдел в 4–и артилерийски полк и командир на същия артилерийски полк. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин подполковник. Назначен е за началник на строително-домакинска част при артилерийската инспекция. На 19 февруари 1911 г. е повишен в чин полковник. През Балканската война (1912–1913 г.) е назначен за началник на средната колона на хасковския отряд при настъплението му към Кърджали, а след това като командир на 3–и арт. с. с. полк се сражава при Одрин, Чаталджа и Булаир. В Междусъюзническата война (1913 г.) е началник на артилерията във 2–ра пехотна дивизия и воюва срещу сърбите и гърците при Криволак, Щип и Горна Джумая (днешен Благоевград). През 1914–1915 г. е началник на 2–ра военноинспекционна област. При включването на България в Първата световна война е назначен за началник на артилерията във 2–ра армия, с която воюва на Македонския фронт. В хода на настъплението командва боянския отряд, а след това Сборната пехотна дивизия. От януари 1917 г. е назначен за началник на 8–а пехотна тунджанска дивизия, която воюва на струмския фронт. На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. След войната излиза в запаса с чин генерал-лейтенант. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на военна лента и същия орден на обикновена лента.

Боен състав на Българската армия

Към 10. IX. 1915 г. — 15 908 офицери, 600 772 подофицери и войници, 248 картечници, 9513 карабини, 383 072 пушки, 5069 пистолета и револвера, 1031 оръдия, 19 000 саби. Към 1. IX. 1918 г. съставът на армията нараства до 855 175 души. Доставени са допълнително 3127 картечници, 446 минохвъргачки, 1932 гранатохвъргачки и 528 оръдия.

БОЗОВ, Цанко Павлов (20. II. 1866 г., Копривщица — неизвестно) — полковник от инженерните войски.

На военна служба от 10 септември 1885 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пионерните части. През 1900 г. служи в 3–а пионерна дружина като ротен командир. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин майор, а на 31 декември 1906 г. — в чин подполковник. През 1909 г. заема длъжността временен началник на строителната част в Инженерната инспекция, след това е командир на понтонна дружина (1911 г.). На 22 септември 1912 г. е повишен в чин полковник. През Балканските войни завежда преправите в Инженерните войски. През януари 1915 г. е командир на 2–ра сборна пионерна дружина, а през Първата световна война заема длъжността началник на инженерните войски във Варненския укрепен пункт. Кавалер е на орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военни отличия, IV ст. на военна лента, V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

БОНЧЕВ, Иван Бончев (20. VI. 1866 г., Ески Джумая (дн. Търговище) — неизвестно) — генерал-майор от пехотата.

На военна служба от 11 юли 1883 г. Като юнкер участва в Сръбско-българската война (1885 г.). Завършва военното училище в София. На 27 април 1887 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и e зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. Служи в 17–и пехотен доростолски полк като ротен командир (1900 г.). На 18 май 1905 г. е повишен в чин майор. През 1908 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург. Служи като председател на домакинската комисия в 17–и пехотен доростолски полк (1909 г.) и началник на 17–о полково военно окръжие (1911 г.). На 1 януари 1911 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на 18–и пехотен етърски полк. На 18 май 1914 г. е повишен в чин полковник и назначен за командир на 20–и пехотен добруджански полк. По време на Първата световна война е командир на 3–а пехотна бригада от 9–а пехотна плевенска дивизия, с която се сражава на македонския фронт (1915–1917 г.). На 1 януари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор и е назначен за командващ на 5–а пехотна дунавска дивизия. След войната излиза в запаса. Кавалер е на Знака на военния орден «За храброст» II ст., същия орден III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. с корона на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

БОШНАКОВ, Георги Николов (17. XI. 1862 г., Горна Оряховица — неизвестно) — генерал-майор (пехота).

На военна служба от 12 март 1882 г. Завършва военното училище в София. На 30 август 1885 г. е произведен в чин подпоручик. Участва в Сръбско-българската война като дружинен адютант в отряда на капитан Кисов. След войната е повишен в чин поручик (1 януари 1887 г), капитан (1 януари 1890 г.) и майор (2 май 1902 г.). Служи в пехотата, ротен командир във военното училище, помощник-командир на 10–и родопски полк. На 18 май 1906 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) командва 35–и пехотен врачански полк. На 27 януари 1913 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война заема длъжността началник на 8–а пехотна тунджанска дивизия (1916 г.), а след това е началник на 8–а дивизионна област. На 27 февруари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор със старшинство от 30 май 1917 г. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. без мечове, IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на военна лента и същия орден на обикновена лента.

БОШНАКОВ, Димитър Иванов (5. IX. 1863 г., Враца — неизвестно) — полковник от пехотата.

На военна служба е от 16 септември 1880 г. Завършва военното училище в София. На 30 август 1884 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). На 30 август 1886 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1889 г. — в чин капитан. Служи като ротен командир в 11–и резервен полк (1900 г.). На 1 януари 1901 г. е повишен в чин майор, а на 1 януари 1905 г. — в чин подполковник. Служи като помощник-командир на 1–ви софийски полк (1909 г.). През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на 9–и пехотен полк. През 1914 г. е повишен в чин полковник. По време на Първата световна война е командир на 2–ра пехотна бригада от 9–а пехотна плевенска дивизия, с която се сражава на македонския фронт при Дойран. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст.; народен орден «За военна заслуга» III ст. на военна лента, същия орден V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

БОЯДЖИЕВ, Климент Ефтимов (15. VII. 1861 г., Охрид, Македония — 15. VII. 1932 г., София) — генерал-лейтенант (пехота).

Учи в гимназията и завършва военно училище в София. На военна служба е от 9 юли 1881 г. На 30 август 1883 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 4–а пехотна самоковска дружина, а след това е командир на рота в 1–ви пехотен софийски полк. През Сръбско-българската война е адютант в щаба на Западния корпус. След войната е ротен командир в 1–ви и 2–ри пехотен полк. На 24 март 1886 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1888 г. — в чин капитан. През 1893 г. завършва Генералщабната академия в Торино, Италия. На 1 януари 1894 г, е повишен в чин майор. Служи като старши адютант в щаба на 5–а и 3–а дивизия, дружинен командир в 24–и пехотен полк, началник на щаба на 4–а пехотна преславска дивизия (1899 г.), командир на рота в 8–и пехотен полк (1890 г.), началник на щаба на 6–а пехотна бдинска дивизия и 2–ра военноинспекционна област, командир на 8–и приморски полк (1900 г.) и 2/4 бригада. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин полковник. През 1910 г. е повишен в чин генерал-майор и е назначен за началник на 4–а пехотна преславска дивизия. През Балканската война (1912–1913 г.) с дивизията си се сражава в Тракийския военен театър при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургаз. След неуспеха при Чаталджа е назначен за началник на авангардните дивизии на съединените 1–ва и 3–а армия. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) командва маневрената група в състава на 5–а армия, която атакува сръбските части в района на Побит камък. След войната заема длъжността военен министър (1913–1914 г.), а след това е началник на щаба на армията (1915 г.). При мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война е назначен за командващ на 1–ва българска армия, с която воюва в Сърбия и Македония. На 15 септември 1916 г. е снет от заеманата длъжност и е уволнен от армията. Кавалер е на военния орден «За храброст» II и III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» II ст. с мечове; народен орден «За военна заслуга» IV ст. и орден «За заслуга» на военна лента. Той е авторът на първата релефна карта на България (1900 г.).

БОЯДЖИЕВ, Христо Стефанов (20. XII. 1865 г., Търново — неизвестно) — полковник от пехотата.

На военна служба от 20 септември 1883 г. Завършва военно училище в София през 1886 г. На 14 февруари с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 юни 1888 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1892 г. — в чин капитан. Служи в 10–и резервен полк като ротен командир. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин майор. През 1909 г. е началник на 20–о полково военно окръжие. На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин подполковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.). На 1 ноември 1913 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 12–и пехотен балкански полк (1915–1916 г.). По-късно е командир на 3–а бригада от 7–а пехотна рилска дивизия (1917–1918 г.), а след това е командир на 3–а бригада от 4–а пехотна преславска дивизия (юни 1918 г.). Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., същия орден IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

БРЕЯНОВ, Димитър Илиев (30. IX. 1866 г., Трън — неизвестно) — полковник от артилерията.

На военна служба постъпва на 16 септември 1885 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, на 2 август 1894 г. — в чин капитан, а на 27 септември 1904 г. — в чин майор. През 1900 г. е командир на батарея в 3–о планинско отделение. От 1909 г. командва батарея в 9–и артилерийски полк. През 1911 г. е командир на отделение в 8–и артилерийски полк. На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни е командир на отделение в 8–и артилерийски полк. От началото на 1915 г. заема длъжността помощник-командир на 10–и артилерийски полк. На 1 октомври с. г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война командва Сборна артилерийска бригада, а след август 1918 г. — 6–а артилерийска бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата, орден «За заслуга» на обикновена лента; народен орден «За военна заслуга» IV ст. с военни отличия.

Бургаски укрепен пункт

Сформиран на 18. IX. 1915 г. със задача да отбранява Бургас. Началник на пункта е генерал-майор Матей Андреев. Състав: 2–ри и 3–и опълченски полк, четири 8,7–см не с. с. четириоръдейни полски батареи, една 12 см Д/25 двеоръдейна батарея, две 15–см Д/30 двеоръдейни батареи, една 15–см Д/50 двеоръдейна брегова батарея. Числен състав: офицери 131, лекари 2, чиновници 8, подофицери и войници 11 088. Добитък: коне 1180, волове 679. Обоз: обикновени коли 466, товарни 287. Въоръжение: пушки 11 983, карабини 231, картечници 6, оръдия 56, саби 141. Бойните действия започва в състава на 3 А. Разформирован на 21. X. 1918 г.

БУРМОВ, Христо Димитров (23. IX. 1869 г., Габрово — 23. XII. 1936 г., София) — генерал-лейтенант от пехотата.

На военна служба от 6 юли 1887 г. През 1889 г. завършва военното училище в София. На 18 май с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пехотата, но от началото на 1892 г. преминава в артилерията — 4–и артилерийски на Н. В. полк. На 2 август 1892 г. е повишен в чин поручик. През 1898 г. завършва Генералщабната академия в Торино, Италия. На 1 януари 1899 г. е повишен в чин капитан. Назначен е за офицер за поръчки при оперативното отделение в ГЩ, след това е назначен в ГЩ. Назначен е за главен редактор на военните издания — «Военен журнал» и «Войнишка библиотека». Следващите години заема строеви длъжности: командир на рота в 1–ви пехотен софийски полк, старши адютант при щаба на 1–ви пехотен софийски полк, началник на щаба на 1–ва пехотна бригада при 1–ва пехотна софийска дивизия. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин майор. През 1904–1910 г. е военен аташе в Рим. На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин подполковник, заема длъжността началник на щаба на 3–а пехотна балканска дивизия. През Балканската война (1912–1913 г.) неговата дивизия се отличава в боевете при Одрин и Чаталджа. През Междусъюзническата война (1913 г.) се сражава срещу гръцката армия при Кукуш и Пехчево. На 12 октомври 1912 г. е повишен в чин полковник. През март 1914 г. е назначен за началник на Школата за запасни подпоручици, а в края на годината — за началник на щаба на 1–ва военноинспекционна област. При мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война заема длъжността командир на 3–а бригада от 7–а пехотна рилска дивизия (септември 1915 г.), след това командва 10–а пехотна беломорска дивизия (март 1916 г.). На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор, а от 2 юни с. г. е назначен за началник на 2–ра пехотна тракийска дивизия. На 15 юли 1918 г. временно изпълнява длъжността началник на ЩДА. На 1 ноември с. г. е назначен на нова длъжност — началник на 2–ра военноинспекционна област. През лятото на 1919 г. е уволнен от армията и е зачислен в запаса. Отдава се на научна работа. Става първият председател на Военнонаучния институт, открит в София през 1932 г. През април 1936 г. е повишен в запаса в чин генерал-лейтенант. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III и IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» II ст. с военно отличие, V кл. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Българско представителство в Прусия

Съществува от август 1918 г. до февруари 1919 г. със задача да организира покупката на материали за всички министерства в България.

Българско представителство в Румъния (1916–1918 г.)

Това е представителство към военния губернатор на Румъния с местоположение отначало в Крайова, а по-късно в Букурещ. Задача: защита на българските интереси в Румъния. Преустановява дейността си през декември 1918 г.

БЪРНЕВ, Панайот Вичев (18. IX. 1859 г., Ески-Джумая (днешно Търговище) — 10. VII. 1934 г.) — генерал-майор (пехота).

На военна служба от 17 октомври 1880 г. През 1883 г. завършва военното училище. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 24 март 1886 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1888 г. — в чин капитан, а на 14 февруари 1896 г. — в чин майор. През 1900 г. е назначен за флигел-адютант на Н. В. княза. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин подполковник, а на 15 август 1907 г. — в чин полковник, след което заема длъжността началник на военното училище (1909 г.). През Балканските войни е командир на 6–и пехотен полк. На 2 август 1915 г. е повишен в чин генерал-майор. По време на Първата световна война е командващ 5–а пехотна дунавска дивизия, която в състава на 2–ра армия участва в настъплението на българската армия към Скопие в Македония (1915 г.). По-късно е назначен за началник на 5–а дивизионна област. След демобилизация излиза в запаса. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» II ст. с военно отличие; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата и IV ст. от същия орден без мечове; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Бюро за военнопленници

До 1915 г. съществува като Справочно бюро за военнопленници при Министерството на войната. Води отчета по приемането, репатрирането и използването на военнопленниците, като се грижи и за издирването и връщането на българите военнопленници.

В

ВАЗОВ, Владимир Минчев (14. V. 1867 г., Сопот — 20. V. 1945 г., Тетевен) — генерал-лейтенант (пехота).

Завършва гимназия в Пловдив. Постъпва във военното училище в София, което завършва през 1887 г. На 27 август с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен във 2–ри артилерийски полк в Шумен. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик и е назначен за адютант на 2–ри артилерийски полк. През 1891 г. е командир на новосформираната в полка планинска полубатарея. На 2 август 1894 г. е повишен в чин капитан, през ноември с. г. е преведен в 4–и артилерийски полк като старши офицер на батарея, а по-късно е командир на 3–а батарея. В началото на 1900 г. е назначен за командир на шефската 1–ва на Н. В. Ц. батарея в полка. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин майор. През 1903 г. завършва руската артилерийска школа в Царско село, а през 1905 г. — курса за обучение в стрелба във Франция. На 31 декември 1906 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за помощник на завеждащия офицерската артилерийска школа. В началото на 1907 г. заема длъжността началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция. През 1909 г. е преведен за командир на артилерийско отделение в 4–и артилерийски на Н. В. полк, а през есента на 1910 г. е преместен в 5–и артилерийски полк като командир на артилерийско отделение. По-късно е повишен в длъжност помощник-командир на полк. През 1911 г. отново е началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция. На 5 април 1912 г. е повишен в чин полковник. През Балканската война (1912–1913 г.) командва 4–и артилерийски полк и участва в боевете при Гечкенли, Люлебургаз, Чаталджа. В Междусъюзническата война (1913 г.) воюва срещу сърбите при Цариброд и Пирот. След демобилизацията командва една година 4–и артилерийски полк. В края на 1914 г. за трети път е назначен за началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция. При включването на България в Първата световна война е назначен за командир на 5–а артилерийска бригада. Сражава се срещу сърбите и френските части в Македония и в боевете на завоя на р. Черна. На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. Назначен е за началник на 9–а пехотна плевенска дивизия, издържала кървавите боеве и атаки на английските части (април–май 1917 г.) и решителната победа на българите при Дойран (16–18 септември 1918 г.). При демобилизацията на българската армия през октомври 1918 г. остава началник на 9–а плевенска дивизионна област, а след това за кратко време е началник на 2–ра военноинспекционна област. През август 1919 г. е назначен за инспектор на артилерията в Министерството на войната. На 24 февруари 1920 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и е уволнен от служба в армията. В запаса е избран за председател на Съюза за запасните офицери. През май 1926 г. е избран за кмет на София. Кавалер е на военния орден «За храброст» II и III ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. без мечове и народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие, V кл. на военна лента, I ст.

ВАПЦАРОВ, Атанас Стефанов (20. IX. 1867 г., с. Жеравна, Сливенско — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 4 септември 1883 г. През 1886 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 8–и приморски полк. На 1 януари 1905 г. е повишен в чин майор. Служи като командир на дружина в 23–и шипченски полк (1909 г.). На 1 януари 1911 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за началник на 24–о полково военно окръжие. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина от 24–и пехотен полк. На 22 септември 1914 г. е повишен в чин полковник. От януари 1915 г. е командир на 15–и ломски полк. През Първата световна война командва 2–ра пехотна бригада от 6–а пехотна бдинска дивизия (1915–1917 г.) и 1–ва бригада от 5–а пехотна дунавска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ВАРИКЛЕЧКОВ, Петър Иванов (8. II. 1862 г., Самоков — 17. V. 1958 г., София) — полковник (артилерия).

Доброволец в Руско-турската война (1877–1878 г.). На военна служба от 10 февруари 1879 г. Завършва Елисаветградското военно училище в Русия. На 8 септември 1881 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Като младши офицер е зачислен в 1–во артилерийско отделение, което след това прераства в 1–ви артилерийски полк. На 30 август 1884 г. е повишен в чин поручик. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на полубатарея от 1–ви артилерийски полк. След войната е повишен в чин капитан (30 август 1886 г.), служи в 4–и артилерийски полк, по-късно е назначен за началник на Софийския артилерийски склад и арсенал. На 2 август 1892 г. е повишен в чин майор, приведен е в 6–и артилерийски полк. На 1 януари 1898 г. е повишен в чин полковник и е назначен за командир на 6–и артилерийски полк, с който участва в Балканските войни (1912–1913 г.). След Междусъюзническата война е уволнен от армията. През Първата световна война е мобилизиран отново и е назначен за началник на артилерията на Шуменския укрепен пункт, а след това е началник на артилерията при Беломорската отбрана. След войната преминава в запаса. Кавалер е на орден «Св. Александър» V ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие, същия орден IV и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Варненски укрепен пункт

Сформиран през 1915 г. за защита на Варна. Към 1. IX. 1916 г. началник на пункта е генерал-майор Тодор Кантарджиев. Състав: 8–и пехотен приморски полк, 4–и маршеви полк, една дружина от 48 п. п., 2/5-0 с. с. артилерийско отделение с три полски батареи, четири 8,7–см не с. с. полски батареи, три 8,7–см не с. с. батареи, четири малокалибрени морски двеоръдейни батареи, две 10–см морски двеоръдейни батареи, една 12–см Д/25 триоръдейна батарея, една 12–см Д/28 четириоръдейна батарея, една 6–дюймова двеоръдейна моторна батарея, една 5,7–см триоръдейна куполна батарея, една германска 23–см двеоръдейна брегова батарея, една българска 24–см двеоръдейна брегова батарея, една германска 25–см двеоръдейна брегова батарея, взвод конница, едно хидропланно отделение от 4 водосамолета, шест миноносеца и три подводници. Числен състав: офицери 263, лекари 8, чиновници 40, подофицери и войници 14 842. Въоръжение: пушки 10 149, карабини 484, картечници 13, оръдия 94, саби 358. Добитък: коне 1893, волове 824. Обоз: обикновени коли 781, товарни 432. Войските започват бойните действия в състава на 3 А, като участват в защитата на Варна, а част от тях и в боевете при Добрич, Кубадин и Северна Добруджа.

ВАСИЛЕВ, Вълко Василев (14. VI. 1862 г., Харманли — неизвестно) — генерал-майор (пехота).

На военна служба от 17 октомври 1880 г. Завършва военното училище в София. На 30 август 1883 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пехотата. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). На 24 март 1886 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1888 г. в чин капитан, а на 1 януари 1904 г. — в чин подполковник. Командва дружина в 24–и черноморски полк, в 4–и резервен полк, помощник-командир на 18–и етърски полк, командир на 19–и шипченски полк. На 1 януари 1910 г. е повишен в чин полковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) участва като командир на 19–и шипченски полк По време на Първата световна война командва 2–ра бригада от 1–ва пехотна софийска дивизия (1915 г.), след което е назначен за началник на 7–а пехотна рилска дивизия, с която воюва на македонския фронт. На 1 януари 1916 г. е повишен в чин генерал-майор. През 1917 г. излиза в запаса и остава като офицер за поръчки в Министерството на войната. Кавалер е на военния орден «За храброст» III и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ВАТЕВ, Иван Ватев (25. I. 1864 г., Ловеч — неизвестно) — полковник (артилерия).

През 1888 г. завършва военното училище в София. На 7 ноември с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 1 януари 1892 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1897 г. — в чин капитан. През 1900 г. служи като командир на Софийския крепостен батальон. На 27 септември 1904 г. е повишен в чин майор. През 1909 г. заема длъжността помощник-началник на строево-домакинската част при Артилерийската инспекция, а през 1911 г. е началник на крепостна секция при Артилерийската инспекция. През Балканските войни е командир на обсадния отдел от Софийския крепостен батальон. На 15 октомври 1912 г. е повишен в чин подполковник. От началото на 1915 г. е помощник-командир на 8–и артилерийски полк, През Първата световна война е командир на 8–и артилерийски полк и 8–а артилерийска бригада. На 1 януари 1916 г. е повишен в чин полковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ВЕНЕДИКОВ, Константин Христов (18. I. 1866 г., с. Баня, Гоцеделчевско — неизвестно) — полковник (артилерия).

На военна служба постъпва на 5 ноември 1885 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1895 г. в чин капитан, а на 1 януари 1904 г. — в чин майор. През 1900 г. служи като ротен командир в крепостния Софийски батальон. От юни 1909 г. е председател на домакинската комисия в 5–и артилерийски полк, а през 1911 г. заема длъжността командир на отделение в 3–и планински артилерийски полк. На 4 септември 1910 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни е командир на отделение в 3–и планински артилерийски полк. На 1 януари 1915 г. е повишен в чин полковник и е назначен за командир на 3–и планински артилерийски полк. През Първата световна война е командир на 11–а артилерийска бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ВЕНЕДИКОВ, Юрдан Тимотеев (15. I. 1871 г., с. Баня, Македония — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 25 август 1889 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Италия. На 2 август 1892 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в кавалерията — 3–и конен полк. На 2 август 1896 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1903 г. — в чин ротмистър (капитан). Служи като адютант в Кавалерийската инспекция (1908 г.), командир на ескадрон в 1–ви конен полк (1911 г.). На 30 декември 1908 г. е повишен в чин майор. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като ескадронен командир от 1–ви конен полк. На 14 юли 1913 г. е произведен в чин подполковник. От следващата година заема длъжността временен помощник-началник на Военноисторическата комисия в ЩА. През Първата световна война е командир на 4–и конен полк, с който участва в бойните действия срещу Румъния през 1916 г. На 16 март 1917 г. е повишен в чин полковник, назначен е за командир на 1–ва бригада от беломорската отбрана. През 1918 г. е офицер за поръчки при ЩДА. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. с военна лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Ветеринарна служба

Военноветеринарното отделение и ветеринарно-ремонтната част, които са учредени през 1890 г. към Стопанския отдел при МВ, осигуряват ветеринарната помощ по време на война. Към армиите и дивизиите се формират ветеринарни лечебници.

Видински укрепен пункт

Сформиран на 11. IX. 1915 г. Началник на пункта към 1. IX. 1916 г. е генерал.-майор Симеон Янков. Състав: една дружина от 6–и опълченски полк, 4 картечници, една 7,5–см шесторъдейна не с. с. батарея, една 9–фунтова шесторъдейна не с. с. батарея, две 24–см дълги двеоръдейни батареи, една 24–фунтова дълга двеоръдейна батарея, две 5,7–см двеоръдейни куполни батареи, една 6–дюймова двеоръдейна мортирна батарея, една моторна лодка. Бойните действия започва в състава на 12 п. д. от 3 А.

Военни министри

Генерал-майор Никола Тодоров Жеков — 6. VIII. 1915–24. IX. 1915 г.; генерал-майор Калин Георгиев Найденов — 25. IX. 1915–21. VI. 1918 г.; генерал-майор Сава Панайотов Савов — 24. VI. 1918–28. XI. 1918 г.

Военнополеви съдилища

По време на война страната е обявена за единен съдебен район, а всички военносъдебни органи се подчиняват направо на министъра. За усвояване на съдопроизводството във всяка дивизия действа военнополеви съд в състав от 20 военни съдии и следователи.

Военно положение

По време на войната със закон царството е във военно положение от 1. VIII. 1914 г. до 13. III. 1922 г.

Военносанитарна част

Към съществуващите през мирновременния период една общовойскова и десет дивизионни болници по време на война действат дивизионни, полски и етапни лечебници. Организирани са войнишки санаториум и инвалиден дом, функционират още подкрепителни пунктове, дезинфекционни станции, зъботехническа лаборатория, бактериологична лаборатория и санитарни влакове, секция по газова служба.

ВОЙНИКОВ, Михаил Николов (1. X. 1868 г., с. Угърчин, Ловешко — 4. VII. 1920 г.) — полковник (кавалерия).

Започва военна служба в конницата от 15 септември 1883 г. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като редник в гвардейския ескадрон. Завършва юнкерско кавалерийско училище в Русия. На 1 януари 1892 г. е произведен в чин подпоручик, на 1 януари 1895 г. — в чин поручик, а на 1 януари 1901 г. — в чин капитан (ротмистър). Служи в конницата — 2–ри конен полк (1900 г.), командир на ескадрон във 2–ри конен полк (1909 г.). На 1 януари 1910 г. е повишен в чин майор. През 1911 г. е председател на домакинската комисия в 5–и конен полк. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на допълващ ескадрон в 5–и конен полк. На 22 септември 1914 г. е повишен в чин подполковник. В началото на 1915 г. е назначен за командир на дивизион в 1–ви конен полк. С него започва участието си в Първата световна война. От януари 1917 г. заема длъжността командир на 6–и конен полк. На 30 май 1917 г. е повишен в чин полковник. След демобилизация се уволнява от армията. Кавалер е на Знака на военния орден «За храброст» IV ст., също така на ордена IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата, V ст. с мечове по средата; орден «За заслуги» на обикновена лента.

Втора армия (2 А)

Мобилизирана е на 11. IX. 1915 г. Командващ е генерал-лейтенант Георги Тодоров. Личен състав: офицери 1402, чиновници 253, подофицери и войници 97 839. Добитък: коне 25 073, волове 19 739. Обоз: обикновени коли 10 074, товарни 6493, специални 50. Въоръжение: пушки и карабини 53 145, картечници 52, саби 3157, оръдия 182, прожектори 5, автомобили 24, велосипеди 363. Състав: 3–а пехотна балканска дивизия, 7–а пехотна рилска дивизия, Конната дивизия, 3–а, 4–а и 5–а гранична дружина, опълченски и етапни войски. От 8. X. и 9. X. 1915 г. към 2 А се придават 11–а пехотна македонска дивизия и 5–а пехотна дунавска дивизия. От 14. X. 1915 г. към 2 А се придава 3–а бригада от 2 п д., а към края на октомври цялата 2 п. д. действа в полосата на 2 А. В началото на войната получава задача да атакува противника в граничната полоса и с концентричен удар от Крива паланка — Страцин и Царево село — Кочане да овладее района на Овче поле. Впоследствие, като развие успеха си, да излезе в долината на Морава и Вардар, с което да прекъсне съобщенията между Сръбската и Съюзническата армия. За периода от 30. IX. 1915 г. до 4. X. 1915 г. 2 А успешно преминава границата, разстройва отбраната на сърбите и ги изтласква във вътрешността на страната. Овладява населените пунктове Крива паланка, Царево село, Пехчево, Враня, Виница, Берово, Кочанското поле и Калиманската позиция. В района на гр. Струмица води позиционни бойни действия, придружени с неуспешни опити за овладяване на важни жп възли. От 4. X. 1915 г. до 10. X. 1915 г. продължава настъплението си и овладява източната част на Велес, Куманово, Скопие, Щип и Страцинската позиция, с което изпълнява и главната си задача за овладяване долината на Вардар и разделяне на сръбската армия от съглашенските войски. От 10. X. 1915 г. до 15. X. 1915 г. поради промяна на обстановката се принуждава да води бойни действия в няколко самостоятелни направления:

— на север с цел настъпване в долината на Морава и оказване помощ на 1–ва пехотна софийска дивизия;

— на северозапад с цел овладяване на Качанишкия проход и прекъсване пътя на сръбската армия за действия със съюзниците;

— на юг за възпиране настъплението на съглашенската армия и с част от силите си да задържа овладените райони.

За изпълнение на тази задача тя получава усиления. Към нея се придават 11–а пехотна македонска дивизия и 5–а пехотна дунавска дивизия. От 15. X. 1915 г. до 20. X. 1915 г. 2 А води бойни действия за отбрана на Качанишкия проход и пътя Скопие — Враня. Усилва отбранителния си рубеж при Струмица и продължава настъплението си по долината на Морава към Лесковац, като са овладени Власина и Кукувица планина. За окончателното прекъсване пътя на сърбите към Албания 2 А овладява Тетово, западните покрайнини на Велес и пътя към Прилеп и на 17. X. 1915 г. извършва първата атака на Криволак. От 19. X. 1915 г. до края на месеца на южния фронт 2 А предприема още две атаки на Криволак, но и двете са неуспешни. Неуспешен е и опитът да се овладее проходът Соничка глава, водещ към Прилеп. Това принуждава командването на 2 А да вземе решение на южния фронт да се премине към отбрана и да се пристъпи към оборудване на отбранителни съоръжения в три полоси. За успешното изпълнение на тази отбранителна задача в полосата на 2 А се предислоцират и части от 2 п. д. До края на ноември 1915 г. отбраната на южния фронт е стабилизирана. С активните действия на конната дивизия и придадените й пехотни и артилерийски части са овладени Битоля, Ресен, Охрид и Струга. На север се формира група от 3–а и 5–а п. д. и 1 к. бр., които заедно с отряда на генерал Рибаров настъпват към Прищина за спиране на сръбските войски, отстъпващи от север на юг. След успешното завършване на Косовската операция съединенията на 2 А са прехвърлени изцяло на южния фронт, като част от тях са в състава на други армии. Демобилизирана е на 16. X. 1918 г.

Втора артилерийска бригада от 2 п. д. (2 а. бр.)

Сформирана е през 1915 г. с щаб в Пловдив. Командир на бригадата е полковник Иван Марков. Щаб: офицери 2, подофицери и войници 14, коне 10, обикновени коли 1, товарни 2. Състав: 3–и 13–и артилерийски полк. Бойните действия започва в състава на 2 п. д.

Втора конна бригада (2 к. бр.)

Сформирана е с Указ № 81 от 29. XII. 1903 г. с щаб в Пловдив. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Генко Мархолев. Щаб: офицери 3, подофицери и войници 63, коне 17, обикновени коли 2, товарни 1, пушки и карабини 6. Състав: 4–и и 5–и конен полк. Бойните действия започва в състава на конната дивизия.

Втора конна бригада от 2 к. д.

Сформирана е през май 1916 г. Състав: 3–и и 4–и конен полк. Участва в бойните действия на южния фронт в състава на 2 к. д.

Втора конна дивизия (2 к. д.)

Сформирана е през май 1916 г. от състава на разформированата Конна дивизия. Състав: 2–ра и 3–а конна бригада. Бойните действия започва на Южния фронт в състава на 4 А. Разформирована е на 31. VII. 1919 г.

Втора окупационна бригада

Сформирана е на 16 май 1917 г. с щаб в Скопие. Състав: Допълващият македонски полк и 13–и пехотен полк. Подчинена на Македонската военноинспекционна област. Разформирована е на 10 октомври 1918 г. в София.

Втора пехотна бригада от Беломорската отбрана

Сформирана е на 2. II. 1918 г. в състав от 87–и пехотен и 8–и опълченски полк. Демобилизирана е през септември 1918 г.

Втора пехотна бригада от 2 п. д. (2/2 пех. бр.)

Сформирана е с Указ № 2/1899 г. с щаб в Хасково. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковникът от ГЩ Христо Чаръкчиев. Щаб: офицери 4, подофицери и войници 37, коне 22, обикновени коли 2, товарни 1, пушки и карабини 13. Състав: 27–и и 28–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 2 п. д.

Втора пехотна бригада от дванадесета пехотна дивизия

Сформирана е на 7. II. 1917 г. в състав от 82–ри пехотен и 9–и опълченски полк. Разформирована е на 10. X. 1918 г.

Втора пехотна бригада от 9 п. д. (2/9 пех. бр.)

Сформирана е през 1904 г. съгласно Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб в Ловеч. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Димитър Бошнаков. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 34, коне 24, обикновени коли 1, товарни 6, пушки и карабини 9. Състав: 33–и и 34–и п. п. Бойните действия започва в състава на 9 п. д. Разформирована е през 1919 г.

Втора пехотна бригада от 10 п. д. (2/10 пех. бр.)

Сформирана е на 20. IX. 1912 г. Мобилизирана е през септември 1915 г. Състав: щаб — 5 офицери, 43 подофицери и войници, 28 коня, 1 каруца, 12 пушки и карабини; 39–и и 40–и пехотен полк. Демобилизирана е през 1920 г.

Втора пехотна бригада от 11 п. д. (2/11 пех. бр.)

Сформирана е на 22. X. 1912 г. с щаб в Пловдив. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Григор Кюркчиев. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 30, коне 24, обикновени коли 1, товарни 8. Състав: 3–и и 4–и македонски полк. Бойните действия започва в състава на 11 п. д.

Втора пехотна бригада от 8 п. д. (2/8 пех. бр.)

Сформирана е съгласно Указ № 80/30. XII. 1903 г. с щаб в Стара Загора. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Иван Пашинов. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 38, коне 27, обикновени коли 3, товарни 6, пушки и карабини 13. Състав: 12–и и 23–и п. п. Бойните действия започва в състава на 8 п. д.

Втора пехотна бригада от 5п. д. (2/5 пех. бр.)

Сформирана е с Указ № 2/1899 г. с щаб в Търново. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Станчо Радойков. Щаб: офицери 6, подофицери и войници 41, коне 30, обикновени коли 1, товарни 11, пушки и карабини 14. Състав: 18–и и 20–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 5 п. д.

Втора пехотна бригада от Планинската дивизия

Сформирана е на 15. VI. 1918 г. Състав: 67–и и 68–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на Първа планинска дивизия. Демобилизирана е на 10. X. 1918 г.

Втора пехотна бригада от 1 п. д. (2/1 пех. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Марин Цанков. Щаб на бригадата: офицери 5, подофицери и войници 36, коне 25, обикновени коли 1, товарни 8, пушки и карабини 14. Състав: 16–и и 25–и п. п. Бойните действия започва в състава на 1 п. д.

Втора пехотна бригада от Сборната дивизия

Сформирана е през октомври 1916 г. от състава на 6 п. д. Състав: 35–и и 36–и пехотен полк. Взема участие в бойните действия при Кубадин, Сев. Добруджа и р. Серет, след което е прехвърлена на южния фронт, където остава до края на войната.

Втора пехотна бригада от 7 п. д. (2/7 пех. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Дионисий Писинов. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 42, коне 29, товарни коли 8, пушки и карабини 13. Състав: 14–и и 22–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 7 п. д.

Втора пехотна бригада от 3 п. д. (2/3 пех. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Георги Бошнаков. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 37, коне 25, обикновени коли 1, товарни 5, пушки и карабини 14. Състав: 29–и и 32–ри пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 3 п. д.

Втора пехотна бригада от 4 п. д. (2/4 пех. бр.)

Сформирана е съгласно Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб във Варна. Към 1. IX. 1916 г. командир на бригадата е полковник Габарев. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 32, коне 21, обикновени коли 1, товарни 4, пушки и карабини 8. Състав: отначало 8–и и част от 48–и пехотен полк и 4–и маршеви полк, по-късно от 8–и и 19–и пехотен полк. Бойните действия започва на добричкия фронт в състава на 4 п. д. от 3 А.

Втора пехотна бригада от 6 п. д. (2/6 пех. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Христо Попов. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 37, коне 24, обикновени коли 2, товарни 6, пушки и карабини 10. Състав: 35–и и 36–и п. п. Бойните действия започва в състава на 6 п. д.

Втора пехотна Тракийска дивизия (2 п. д.)

Съгласно Указ № 176/1891 г. през 1892 г. 5–а пехотна бригада се реорганизира във 2 п. д. Към 1. X. 1915 г. командир на дивизията е генерал-майор Димитър Гешев. Личен състав: офицери 574, чиновници 65, подофицери и войници 49 009. Добитък: коне 6695, волове 11 589. Обоз: обикновени коли 6162, товарни 1358, специални 255. Въоръжение: пушки и карабини 20 336, картечници 24, саби 149, оръдия 70. Състав: 1–ва, 2–ра и 3–а пехотна бригада, 2–ра артилерийска бригада, 10–о 105–см артилерийско отделение, 2–ро не с. с. артилерийско отделение, 2–ра пионерна дружина, 2–ри дивизионен ескадрон, 2–ри дивизионен военнополицейски полуескадрон, 2–ри военен полеви съд, дивизионни административни служби и други придадени армейски подразделения. В началото на войната получава задача за охрана на българско-гръцката граница. След значителното увеличение на съглашенските войски Главното командване прехвърля по-голямата част от 2 п. д. на южния фронт за действие в състава на 2 А.

До края на октомври 1915 г. дивизията е съсредоточена около Струмица, а за отбраната на долината на Места е оставен един пехотен полк. До края на войната действа на южния фронт.

Втора понтонна дружина

Сформирана е на 1. VI. 1916 г. в с. Рупел съгласно заповед № 291/26. IV. 1916 г. Състои се от щаб и три понтонни роти. От 1 август 1916 г. се сформира и четвърта понтонна рота. Подчинена е на Инженерни войски. На 8 август 1916 г. се предислоцира в София, а от 25 декември с. г. в Никопол. Разформирована е на 1. XII. 1919 г.

Втори артилерийски полк (2 с. с. а. п.)

Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Трифон Пеев. Числен състав: офицери 22, чиновници 1, подофицери и войници 1217. Добитък: коне 1026. Обоз: обикновени коли 134, товарни 77, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 57, оръдия 22. В началото на войната полкът е в състава на 6 п. д.

Втори гаубичен полк (2 г. п.)

Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Иван Донков. Числен състав: офицери 24, чиновници 2, подофицери и войници 1643. Добитък: коне 1185, волове 566. Обоз: обикновени коли 400, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 60, гаубици 24. Бойните действия започва в състава на 7 п. д.

Втори етапен полк

Числен състав: офицери 18, чиновници 1, подофицери и войници 2804. Добитък: коне 156, волове 88. Обоз: обикновени коли 48. Въоръжение: пушки и карабини 1420. Действа в състава на 2 п. д.

Втори конен полк (2 к. п.)

Сформиран от състава на разформирования Драгунски корпус съгласно Указ № 178/1883 г. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Никола Брадинов. Числен състав: офицери 28, чиновници 1, подофицери и войници 873. Добитък: коне 823. Обоз: обикновени коли 51, товарни 71. Въоръжение: пушки и карабини 565, картечници 4. В началото на войната е в състава на 6 п. д.

Втори опълченски полк

Числен състав: дружини 4, офицери 23, чиновници 1, подофицери и войници 3785. Добитък: коне 210, волове 154. Обоз: обикновени коли 74. Въоръжение: пушки и карабини 2151. Действа в състава на 2 п. д.

Втори пехотен искърски полк (2 п. п.)

Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Владимир Данев. Числен състав: дружини 4, картечни роти 1, офицери 58, чиновници 5, подофицери и войници 5161. Добитък: коне 467. Обоз: обикновени коли 57, товарни 258, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4186, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 5 п. д.

Втори пехотен македонски полк (60 п. п.)

Мобилизиран е през септември 1915 г. Командир на полка е подполковник Никола Дагарадинов. Числен състав: дружини 3, картечни роти 0,5, офицери 40, чиновници 4, подофицери и войници 4678. Добитък: коне 382. Обоз: обикновени коли 17, товарни 359. Въоръжение: пушки и карабини 3299, картечници 1. Бойните действия започва в състава на 11 п. д.

Втори пехотен планински полк ( 66 п. п.)

През ноември 1916 г. се сформира в Скопие в състава на Планинската дивизия. От 1. I. 1918 г. се преименува в 66–и пехотен полк. През октомври с. г. се завръща в Кюстендил и е демобилизиран, а през май 1919 г. е разформирован.

Втори тежък артилерийски полк

Към 1. IX. 1916 г. командир на полка е полковник Ангел Ангелов. Състав: тежки батареи 7. Бойните действия започва в състава на 4–а артилерийска бригада от 4–а пехотна дивизия.

ВУЙЧЕВ, Сава Колев (22. VII. 1872 г., Габрово — неизвестно) — генерал-майор (кавалерия).

Средно образование получава в Априловската гимназия в родния си град (1889 г.). Завършва военното училище в София през 1893 г. На 2 август с. г. е произведен в чин подпоручик от конницата, зачислен е като младши офицер в 1–ви лейбгвардейски ескадрон. На 1 януари 1897 г. е повишен в чин поручик. През 1901 г. завършва кавалерийската школа в гр. Сомюр, Франция. От 1902 г. е флигел-адютант на Н. В. княза. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин капитан. През 1906 г. завършва военна академия в Париж. Служи като старши адютант и началник на щаба на 2–ра бригада от 7–а пехотна рилска дивизия (1908 г.). На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин майор. От 1911 до 1912 г. е военен аташе в Белград. На 15 октомври 1912 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на дивизион в 1–ви конен полк и началник на щаба на 4–а пехотна преславска дивизия, с която през Междусъюзническата война (1913 г.) воюва със сърбите в Осоговската планина. През 1914 и 1915 г. е началник на щаба на 6–а пехотна бдинска дивизия, а след това е командир на 35–и врачански полк. При включването на България в Първата световна война заема длъжността началник на щаба на Конната дивизия (от 11 септември до 14 ноември 1915 г.), след това е началник на Бургаския укрепен пункт. От 25 април 1916 г. е назначен за командир на 6–и конен полк, с който участва в бойните действия срещу Румъния — от Гюргево до Браила. От 2 декември 1916 до 31 декември 1918 г. командва 1–ва конна бригада. На 14 август 1916 г. е произведен в чин полковник. След войната заема длъжността началник на 2–ра конна дивизия (от януари до 1 август 1919 г). Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата и V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента.

ВЪРБАНОВ, Иван Върбанов (12. VIII. 1866 г., Русе — неизвестно)— полковник (пехота).

На военна служба от 5 септември 1882 г. Завършва военното училище в София. На 7 януари 1886 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 юни 1888 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1892 г. — в чин капитан. През 1900 г. служи като ротен командир в 5–и дунавски полк. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин майор, а на 15 октомври 1908 г. — в чин подполковник. От 1909 г. заема длъжността началник на 5–о полково военно окръжие. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на 45–и пехотен полк. На 1 ноември 1913 г. е повишен в чин полковник. По време на Първата световна война е командир на 3–а пехотна бригада от 8–а пехотна тунджанска дивизия (1915–1918 г.), след това заема длъжността началник на 1–ва окупационна бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ВЪЛЧЕВ, Христо Димитров (8. X. 1867 г., гр. Етрополе — неизвестно) — полковник от артилерията.

Постъпва на военна служба на 12 ноември 1885 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, на 2 август 1894 г. в чин капитан, а на 1 януари 1903 — в чин майор. През 1900 г. е командир на рота в 4–и артилерийски полк. На 31 декември 1906 г. е повишен в чин подполковник Служи като началник отдел във 2–ри артилерийски полк (1909 г.), председател на домакинската комисия при 4–и артилерийски полк (1911 г.). През Балканските войни командва 10–и артилерийски не с. с. полк. На 18 май 1913 г. е повишен в чин полковник. През януари 1915 г. е назначен за командир на Софийския крепостен артилерийски полк. През Първата световна война е командир на 6–а артилерийска бригада (1915–1916 г.) от 6–а пехотна бдинска дивизия, след това служи в Главната реквизиционна комисия. Кавалер е на орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата и IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Г

ГАБАРОВ, Тодор Василев (1. VII. 1864 г., с. Габарево, Казанлъшко — неизвестно) — генерал-майор (пехота).

На военна служба е от 25 юли 1877 г. На 19 ноември 1885 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 1 април 1887 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1891 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 12–и резервен полк. На 18 май 1906 г. е повишен в чин подполковник. Служи като началник на 7–о полково военно окръжие (1909 г.), помощник-командир на 32–ри загорски полк (1911 г.). Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 53–и пехотен полк. На 18 май 1913 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 2–ра бригада от 4–а пехотна преславска дивизия (1918 г.). Кавалер е на военен орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на военна лента и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ГЕОРГИЕВ, Константин Георгиев (25. VIII. 1873 г., гр. Брезник — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба от 18 юни 1891 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 1 януари 1895 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 1 януари 1899 г. е повишен в чин поручик. Служи във 2–ри артилерийски полк. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин капитан и изпълнява длъжността адютант във 2–ра инспекционна област. На 4 септември 1910 г. е повишен в чин майор. Служи като помощник-началник на секция в ЩА (1911 г.). През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на оперативната секция в ЩДА. На 14 февруари 1914 г. е повишен в чин подполковник. От януари 1915 г. заема длъжността началник оперативна секция в ЩА. По време на Първата световна война е началник на Оперативното отделение в ЩДА (1915–1917 г.). На 16 март 1917 г. е повишен в чин полковник. През 1918 г. изпълнява длъжността началник на щаба на 5–а пехотна дунавска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» на обикновена лента.

ГЕОРГИЕВ, Юрдан Георгиев (14. V. 1866 г., Русе — неизвестно) — полковник (пехота).

На служба от 7 октомври 1888 г. През 1886 г. завършва военното училище в София. На 7 ноември с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 ноември 1890 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1896 г. в чин капитан, а на 19 септември 1906 г. — в чин майор. От 1909 г. е председател на домакинската комисия на 20–и добрички полк, а през 1911 г. е командир на дружина в 31–ви варненски полк. На 22 септември 1912 г, е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) воюва като командир на дружина в 31–ви пехотен полк. От януари 1915 г. е назначен за помощник-командир на 20–и добрички полк. През Първата световна война е командир на 20–и пехотен добрички на Н. Ц. В. Кирил княз Преславски полк (1915–1917 г.), а след това е командир на 1–ва бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия. На 1 януари 1916 г. е повишен в чин полковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата и IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ГЕШОВ, Димитър Иванов (14. IX. 1860 г., Свищов — 8. I. 1922 г., София — генерал от пехотата.

През 1878 г. постъпва като доброволец в 55–и пехотен подолски полк на руската армия. След това завършва пехотното военно училище в Одеса (1880 г.). Произведен е в чин подпоручик и постъпва в 11–а пехотна орханийска дружина. На 30 август 1883 г. е повишен в чин поручик. През Сръбско-българската война (1885 г.) е ротен командир в 3–и пехотен бдински полк и участва в боевете при Брезник и Пирот.

След войната е повишен в чин капитан (1886 г.) и в чин майор (2 август 1889 г.). Назначен е на служба в Министерството на войната (1890 г.) като помощник на главния ревизор. По собствено желание получава назначение в бойните части и командва 3–и пехотен резервен и 4–и пехотен плевенски полк. На 2 май 1902 г. е повишен в чин полковник и командва полк в Плевен, а след това е командир на 1–ва бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия.

През Балканските войни (1912–1913 г.) воюва с 2–ра бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия в района на Родопите около Смолян и р. Арда. През декември 1912 г. поема командването на 2–ра пехотна тракийска дивизия, с която се сражава при Сяр, Драма и Ксанти. На 22 юни 1913 г. е повишен в чин генерал-майор. През Междусъюзническата война (1913 г.) неговата дивизия се проявява в боевете при Криволак и Неготин, а след това заедно със 7–а пехотна рилска дивизия — в отбранителните боеве при Калиманци.

По време на Първата световна война (1915–1918 г.) първоначално е командир на 2–ра пехотна тракийска дивизия и воюва при Криволак, Дойран и Фурка срещу френските и английските части на македонския фронт. От декември 1916 г. до декември 1917 г. командва 1–ва армия, която воюва на битолския фронт и отстоява позициите при Дойран и р. Вардар. На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. През 1918 г. по здравословни причини напуска бойното поле и е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област. Подписването на Ньойския мирен договор (1919 г) го заварва на лечение в Мюнхен. След завръщането си в България е назначен за инспектор на пограничните войски. В края на 1919 г. е уволнен от армията и е произведен в чин генерал от пехотата.

Награден е с военния орден «За храброст» III ст. 2 кл.; ордена «Св. Александър» II ст. с мечове по средата, IV и V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» I ст. с военно отличие, II, III и IV ст. на обикновена лента и орден «За заслуги» на военна лента.

Гигенски гарнизон

Сформиран е през 1915 г. Към 1. IX. 1916 г. началник на гарнизона е полковник Цветанов. Състав: 1–ва пехотна дружина от 9–и опълченски полк, 3 8,7–см не с. с. шесторъдейни батареи. Бойните действия започва в състава на 12 п. д. от 3 А.

Главни (базисни) магазини

Отнасят се към групата неподвижни източници на продоволствие и фураж. Числят се към ДА. Всеки магазин има четири отделения: хлебарско, продуктно, месарско и фуражно. Приема припаси от резервните магазини и осигурява подвоза до междинните магазини.

Главнокомандващ

Главнокомандващ на българската армия през Първата световна война е царят. Органи на главнокомандващия са Щабът на Действащата армия и Министерството на войната. Щабът на Действащата армия ръководи бойните действия и има право от името на главнокомандващия да издава заповеди и разпореждания до военния министър. Министерството на войната подготвя ресурси за попълване на Действащата армия. С царски рескрипт № 531 на 24. IX. 1915 г. за командващ Действащата армия е назначен генерал-майор Никола Жеков.

ГЛАДИЧЕВ, Константин Христов (15. IX. 1864 г., с. Аджар, Пловдивско — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба от 20 октомври 1885 г. На 27 април 1887 г. завършва военното училище в София, произведен е в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. През 1900 г. е адютант в 1–ва бригада на 2–ра пехотна дивизия. На 2 януари 1906 г. е повишен в чин майор. Служи като командир на дружина в 28–и струмски полк (1909 г.). На 1 януари 1911 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за началник на 9–о полково военно окръжие. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на 1–ва дружина в 39–и пехотен полк. На 1 януари 1915 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война командва 36–и пехотен козлодуйски полк (1915–1917 г.), след това е командир на 3–а бригада от 1–а пехотна софийска дивизия. Кавалер е на военен орден «За храброст» IV ст. 1 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, IV ст. с мечове по средата, същия орден V ст. с мечове; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на военна лента, същия орден V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Гранични дружини

В 1–ва армия: 1–ва, 2–ра, 19–а и 20–а дружина; офицери 24, подофицери и войници 4245, коне 203, волове 26, коли 18, пушки 4224. Във 2–ра армия: 3–а, 4–а и 5–а дружина; офицери 15, подофицери и войници 2690, коне 160, волове 8, коли 4, пушки 2205. Шеста и Седма дружина са към 2 пехотна дивизия от Втора армия: 9 офицери, 1308 подофицери и войници, 197 коня, 1968 пушки; 17 и 18 дружина са към 5 пехотна дивизия във Втора армия: 8 офицери, 2084 подофицери и войници, 112 коня, 23 коли, 1857 пушки.

Д

ДАНЕВ, Владимир Ангелов (21. V. 1866 г., Русе — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 4 септември 1883 г. Участва като юнкер в Сръбско-българската война (1885 г.). През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1895 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 9–и резервен полк. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин майор. Служи като председател на домакинската комисия в 5–и дунавски полк. На 1 януари 1912 г. е повишен в чин подполковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 5–и пехотен дунавски полк. На 1 октомври 1915 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 2–ри искърски полк (1915–1917 г.), а след това командва 2–ра бригада от 3–а пехотна балканска дивизия. Кавалер е на Знака на военния орден «За храброст» IV ст.; орден «За храброст» III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ДАСКАЛОВ, Владимир Николов (25. XII. 1869 г., Варна — 13. XI. 1941 г., В. Търново) — полковник (кавалерия).

Завършва военното училище в София през 1889 г. На 18 май с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 6–и пехотен търновски полк. На 1 януари 1893 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1900 г. — в чин капитан. Същата година е преместен в Лейбгвардейския на Н. Ц. В. ескадрон (реорганизиран през 1904 г. в полк). Завършва кавалерийска школа в Санкт-Петербург, след което стажува в Харковския улановски полк. На 2 август 1905 г. е повишен в чин майор. През 1909 г. е ескадронен командир в гвардейския полк, а през 1911 г. в свитата на Н. Величество. През Балканските войни (1912–1913 г.) командва гвардейски дивизион, който в състава на 2–ра армия воюва около Одринската крепост. Преди Междусъюзническата война е повишен в чин подполковник (18 май 1913 г.), а след войната е назначен за командир на 10–и конен полк (от 23 септември 1913 г.). След включването на България в Първата световна война през октомври 1915 г. воюва с 10–и конен полк на южния фронт между р. Черна и Охридското езеро. На 30 май 1916 г. е повишен в чин полковник, а от 27 септември с. г. е назначен за командир на 3–а конна бригада, с която воюва до края на войната на струмския участък на южния фронт. След войната служи до 1 януари 1920 г., когато се уволнява от армията и преминава в запаса. Живее във В. Търново, избран е за председател на дружеството на запасните офицери, по-късно за кмет на града. Кавалер е на военния орден «За храброст» III и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Двадесет и втори артилерийски полк

Сформиран е на 10. III. 1916 г. в София. Състои се от две артилерийски отделения с шест батареи и два дивизионни паркови взвода. Демобилизиран е в Горна Джумая през октомври 1918 г.

Двадесет и втори пехотен тракийски полк (22 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 11/9. I. 1889 г. от 3–а и 4–а пехотна дружина на 10 п. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Стефан Сапунев. Числен състав: офицери 47, чиновници 4, подофицери и войници 5598. Добитък: коне 850, волове 2. Обоз: обикновени коли 1, товарни 609. Въоръжение: пушки и карабини 4615, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 7 п. д.

Двадесет и девети пехотен ямболски полк (29 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 84/1903 г. от състава на 5–и резервен пехотен полк. Към 1. X. 1915 г. командващ на полка е полковник Лазар Лазаров. Числен състав: офицери 83, чиновници 4, подофицери и войници 5863. Добитък: коне 696, волове 8. Обоз: обикновени коли 71, товарни 233, специални 5. Въоръжение: пушки и карабини 2974, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 3 п. д.

Двадесет и осми пехотен стремски полк (28 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 84/1903 г. от състава на 4–и резервен пехотен полк. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Илия Раев. Числен състав: офицери 65, подофицери и войници 4802. Добитък: коне 487, волове 146. Обоз: обикновени коли 53, товарни 145, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 3200, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 2 п. д.

Двадесет и пети артилерийски полк

Сформиран е на 8. XI. 1916 г. в с. Карамурад. Състои се от две артилерийски отделения с по три батареи. Влиза в състава на 13–а артилерийска бригада. Разформирован е на 4. X. 1918 г. в Гюмюрджина.

Двадесет и пети пехотен драгомански полк (25 п. п.)

Сформиран е от 1–ви резервен пехотен полк съгласно Указ № 84/1903 г. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Тодор Златев. Числен състав: офицери 47, чиновници 3, подофицери и войници 5074. Добитък: коне 456. Обоз: обикновени коли 53. Въоръжение: пушки и карабини 4410, картечници 4. Взема участие в бойните действия в състава на 1 п. д.

Двадесет и първи артилерийски полк

Сформиран е в с. Ново село на 15. III. 1916 г. от 4–о планинско нескорострелно артилерийско отделение, 1–во планинско скорострелно отделение и парковия взвод на Планинското отделение. Демобилизиран е в Дупница на 15. X. 1918 г.

Двадесет и първи пехотен средногорски полк (21 п. п.)

Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Христо Джеров. Числен състав: офицери 53, чиновници 3, подофицери и войници 4412. Добитък: коне 503, волове 6. Обоз: обикновени коли 49, товарни 155, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 4200, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 2 п. д.

Двадесет и седми артилерийски полк

Сформиран е в с. Болунтолу със заповед на Действащата армия № 1174/ 30. XI. 1917 г. от състава на Планинското отделение при Планинската дивизия. Състои се от щаб, нестроеви взвод и две артилерийски отделения. Разформирован е на 1. XI. 1918 г.

Двадесет и седми пехотен чепински полк (27 п. п.)

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от състава на 3–и резервен пехотен полк. Към 1. Х. 1915 г. командир на полка е подполковникът от ГЩ Стефан Рачев. Числен състав: офицери 58, подофицери и войници 5053. Добитък: коне 471. Обоз: обикновени коли 47, товарни 191, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4500, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 2 п. д.

Двадесет и трети артилерийски полк

Сформиран е на 22. II. 1917 г. в Тулча от 1–во 7,7–см скорострелно артилерийско отделение и 2–ро 7,5–см скорострелно артилерийско отделение. Демобилизиран е през октомври 1918 г. в Кюстендил.

Двадесет и трети пехотен шипченски полк (23 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 11/19. I. 1889 г. от 3–а и 4–а дружина на 12 п. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Петър Манов. Числен състав: офицери 64, чиновници 4, подофицери и войници 5129. Добитък: коне 414. Обоз: обикновени коли 131, товарни 123, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4120, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 8 п. п.

Двадесет и четвърти артилерийски полк

Сформиран е в с. Каталой на 21. II. 1917 г. в състав от шест батареи. Демобилизиран е в Радомир през септември 1918 г.

Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк (24 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 11/19. I. 1889 г. от състава на 11 п. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Никола Писарев. Числен състав: офицери 65, чиновници 4, подофицери и войници 4783. Добитък: коне 619, волове 17, Обоз: обикновени коли 52, товарни 249, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 3487, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 3 п. д.

Двадесет и шести артилерийски полк

Сформиран е със заповед на Действащата армия № 1174/30. XI. 1917 г. Състои се от две артилерийски отделения. Влиза в състава на 13–а артилерийска бригада. Демобилизиран е през октомври 1918 г. в Гюмюрджина.

Двадесет и шести пернишки полк (26 п. п.)

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от състава на 2–ри и резервен пехотен полк. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Сава Мъдров. Числен състав: офицери 47, чиновници 4, подофицери и войници 3425. Добитък: коне 640, волове 6. Обоз: обикновени коли 6, товарни 478. Въоръжение: пушки и карабини 2920, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 1 к. бр.

Двадесети артилерийски полк

Сформиран е на 12. IX. 1915 г. в Гюмюрджина от 10–а артилерийска бригада. Състои се от едно полско и едно планинско отделение. Демобилизиран е на 23. XI. 1918 г.

Двадесети пехотен добруджански полк (20 п. п.)

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от 2–ра и 3–а пехотна дружина на 8 п. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Йордан Георгиев. Числен състав: дружини 4, картечни роти 1, офицери 85, чиновници 4, подофицери и войници 515. Добитък: коне 574. Обоз: обикновени коли 101, товарни 273, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4467, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 5 п. п.

Дванадесета пехотна дивизия (12 п. д.)

От 17. V. 1913 г. това е новото наименование на Първа резервна дивизия. Мобилизирана е през 1915 г. Обединява всички войски между реките Цибър и Янтра. Главната й задача е да охранява българско-румънската граница по Дунав. Състав: Видински укрепен пункт, гарнизоните Ломски, Оряховски, Гигенски и Сомовитски и резерви в Бяла Слатина и Плевен. Числен състав: дружини 10,5, ескадрони 2, батареи 3, картечници 20, оръдия 25. Бойните действия започва в състава на 3 А. Впоследствие част от силите и средствата й са включени в сборната Дунавска армия за действие на румънска територия. Разформирована е на 20. XI. 1918 г.

Дванадесети артилерийски полк (12 а. п.)

Командир на полка е подполковник Димитър Райчев. Числен състав: офицери 25, чиновници 2, подофицери и войници 1195. Добитък: коне 1075. Обоз: обикновени коли 148, товарни 52, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 53, оръдия 24. В началото на войната полкът е в състава на 6 п. д.

Дванадесети пехотен балкански полк (12 п. п.)

Сформиран е с Указ № 61/23. XII. 1885 г. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Христо Бояджиев. Числен състав: офицери 65, чиновници 4, подофицери и войници 5312. Добитък: коне 460. Обоз: обикновени коли 55, товарни 122, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4504, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 8 п. д.

Девета артилерийска бригада (9 а. бр.)

Сформирана е през септември 1915 г. в Севлиево. Командир на бригадата е полковник Михаил Шишков. Щаб: офицери 2, подофицери и войници 17, коне 10, обикновени коли 1, товарни 20. Състав: 9–и и 19–и а. п. Бойните действия започва в състава на 9 п. д.

Девета пехотна плевенска дивизия (9 п. д.)

Сформирана е през 1904 г. в Плевен. За участие във войната е мобилизирана през септември 1915 г. Командир на дивизията е генерал-майор Стефан Нерезов. Числен състав: офицери 565, чиновници 60, подофицери и войници 44 087. Добитък: коне 8005, волове 8265. Обоз: обикновени коли 5229, товарни 1942, специални 32. Въоръжение: пушки и карабини 27 832, картечници 24, оръдия 74. Състав: 1–ва, 2–ра и 3–а пехотна бригада, 9–а а. бр., 9–а пионерна дружина, 9–и дивизионен ескадрон, 9–и дивизионен военно-полицейски полуескадрон, 9–и военнополеви съд и други дивизионни административни служби. Бойните действия започва в състава на 1 А. До 14. X. 1915 г. овладява заповяданите гранични височини, след което преминава в настъпление към Ниш и Алексинац. Към 25. X. 1915 г. частите й излизат на десния бряг на Южна Морава. След 31. X. 1915 г. преминава реката и настъпва към Прокупле с цел пресичане пътя на отстъпващите сръбски войски. От 1. X. 1915 г. до 25. X. 1915 г. участва в преследването им към Косово поле. След завършване на Косовската операция дивизията се предислоцира в Скопие, а впоследствие в Прилеп и остава в разпореждане на 1 А. Разформирована е през юли 1919 г.

Девети артилерийски полк (9 а. п.)

Сформиран е с Указ № 85/1903 г. от едно артилерийско отделение на 5–и а. п. и едно артилерийско отделение на 1–ви а. п. с щаб в гр. Плевен. Командир на полка е полковник Радослав Каменов Числен състав: офицери 33, чиновници 2, подофицери и войници 1655. Добитък: коне 1225. Обоз: обикновени коли 149, товарни 267, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 254, оръдия 32. Бойните действия започва в състава на 9 п. д.

Девети конен полк (9 к. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 149/27. XII. 1906 г. с щаб в Русе. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Топалджиков. Състав: ескадрони 4, картечни ескадрони 1. Бойните действия започва в състава на 3 к. бр. на добруджанския фронт.

Девети маршеви полк (72 п. п.)

Сформиран е на 11. IX. 1915 г. в Русе към Сборната пехотна дивизия. През септември 1918 г. остава в заложничество.

Девети опълченски полк

Мобилизиран е през 1915 г. Състав: походни дружини 3. Бойните действия започва в състава на 12 п. д., разпределен е в Ломския, Оряховския и Гигенския гарнизон.

Девети пехотен пловдивски полк (9 п. п.)

Сформиран е с Указ № 61/23. XII. 1885 г. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Димо Христов. Числен състав: офицери 56, чиновници 2, подофицери и войници 5020. Добитък: коне 504, волове 12. Обоз: обикновени коли 48, товарни 162, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 4366, картечници 4. Бойните действия започва в става на 2 п. д.

Деветнадесети пехотен шуменски полк (19 п. п.)

Към 1. IX 1916 г. има числен състав: дружини 4, картечни роти 1, офицери 57, подофицери и войници 4933. Добитък: коне 594. Обоз: обикновени коли 98, товарни 137, специални 5. Въоръжение: пушки и карабини 4119, картечници 4.

Деветнадесети артилерийски полк (19 а. п.)

Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Григор Димитров. Числен състав: офицери 29, чиновници 1, подофицери и войници 1267. Добитък: 1128. Обоз: обикновени коли 158, товарни 64, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 50, оръдия 24. Бойните действия започва в състава на 9 п. д.

Дедеагачки укрепен пункт

Сформиран е през септември 1915 г. в състав: 40–и пехотен полк, 39–а и 40–а опълченска дружина. В състава е на 10 п. д. Задачата му е да укрепи беломорския бряг от Дедеагач и Макри до о-в Буюкова срещу евентуален десант.

Демобилизация

С Царски указ № 1 на цар Борис III от 4. X. 1918 г. започва обща демобилизация на въоръжените сили в царството. Под знамената остават само 5 набора.

Десета артилерийска бригада (10 а. бр.)

Сформирана е на 11. IX. 1915 г. с щаб в Гюмюрджина. Състав: 10–и и 20–и армейски полк, 10–а пионерна дружина, 8–и конен полк, 10–и дивизионен ескадрон, 10–и дивизионен военнополицейски полуескадрон. Бойните действия започва в състава на 10–а беломорска пехотни дивизия. Разформирована е на 25. VII. 1919 г.

Десета пехотна беломорска дивизия (10 п. д.)

Това е бившата Десета сборна дивизия от периода на Балканската война (1912–1913 г.). За участие в Първата световна война е мобилизирана на 10. IX. 1915 г. в състав: щаб на дивизията: офицери и лекари 9, чиновници 1, подофицери и войници 84; добитък — коне 80; коли 9, картечници 16; първа пехотна бригада с щаб и 37–и пирински и 38–и одрински полк; втора пехотна бригада с щаб, 39–и солунски и 40–и беломорски полк; 10–а артилерийска бригада с щаб, 10–и, 20–и арт. полк, 10–а пионерна дружина, 8–и конен полк, 10–и дивизионен ескадрон, 10–и дивизионен военнополицейски полуескадрон, административни армейски и дивизионни служби.

В началото на войната дивизията е подчинена направо на Главното командване и има за задача да охранява беломорската граница. По-късно влиза в състава на 4–а армия, като запазва предназначението си. Разформирована е през 1920 г.

Десети артилерийски полк (10 а. п.)

До 1912 г. е в състава на 10–а солунска дивизия. През 1913 г. е демобилизиран. Мобилизиран е през септември 1915 г. в състав: 25 офицери и лекари, 2 чиновници, 1279 подофицери и войници. Добитък: 1119 коня, 60 пушки и карабини, 24 оръдия.

Бойните действия започва в състава на 10 а. бр., 10 пехотна беломорска дивизия.

Десети конен полк (10 к. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 149/27. XII. 1906 г. с щаб в Шумен. Състав: ескадрони 4, картечни ескадрони 1. Бойни действия започва в състава на 3 к. бр. на добруджанския фронт.

Десети пехотен родопски полк (10 п. п.)

Сформиран е с Указ № 61 от 23. XII. 1885 г. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Петър Атанасов. Числен състав: офицери 53, чиновници 4, подофицери и войници 5374. Добитък: коне 485. Обоз: обикновени коли 18, товарни 371, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4450, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 8 п. д.

Дирекция за стопанска грижа и обществена предвидливост (ДСГОП)

Сформирана е със заповед № 165/30. IV. 1917 г. на министъра на войната. В нейно подчинение влизат Главната, Окръжната и Околийската реквизиционна комисия, Продоволствената секция при Главното интендантство, Текстилното и Кожарското бюро, резервните интендантски магазини.

ДОБРЕВ, Атанас Добрев (18. I. 1865 г., Тулча, Северна Добруджа — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 25 септември 1885 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1895 г. — в чин капитан. През 1900 г. служи като ротен командир в 19–и шуменски полк. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин майор. Служи като дружинен командир в 7–и преславски полк (1909 г.), а през 1911 г. е дружинен командир в 4–и плевенски полк. На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 7–и пехотен полк. През януари 1915 г. заема длъжността помощник-командир на 7–и преславски полк. На 1 октомври с. г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 1–ва бригада от 1–ва пехотна софийска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл. и III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ДОБРЕВСКИ, Симеон Манев (17. I. 1869 г., гр. Кратово, Македония — неизвестно) — полковник от военноинженерното ведомство.

Започва военната служба на 7 октомври 1886 г. През 1889 г. завършва военното училище в София. На 18 май с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик от артилерията, където първоначално е зачислен. На 2 август 1892 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1899 г. в чин капитан, а на 1 януари 1905 г. — в чин майор. През 1900 г. служи в Софийския крепостен батальон, след това е прехвърлен към инженерните части. През 1909 г. е началник на инженерната секция при Инженерната инспекция. На 14 април 1910 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) завежда инженерна част в сектора на 11 дивизия. На 14 февруари 1914 г. е повишен в чин полковник. През януари 1915 г. е началник на технически-фортификационния отдел при Инженерната инспекция. През Първата световна война заема длъжността началник на инженерните войски във 2–ра армия. След войната е инспектор на инженерните войски (X. 1918–III. 1920 г.) Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военни отличия и V кл. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Добруджанска операция (1 септември 1916 г.–1 януари 1917 г.)

Добруджанската операция на 3–а българска армия е част от стратегическата операция за изваждане на Румъния от войната. Операцията се реализира предимно с усилията на 3–а армия (две пехотни дивизии, една кавалерийска дивизия, една бригада и два укрепени пункта — общо около 71 000 души и 220 оръдия), като на различни етапи от действията й тя се усилва с германски и турски части и съединения (в началото една германска пехотна бригада и артилерийски подразделения, а впоследствие — германска дивизия и турски корпус).

Целта на настъплението е разгром на румънските и руските войски в Добруджа.

Планът за провеждането на операцията предвижда овладяване на Тутраканската и Силистренската крепост, след което настъплението да се развие към Средна и Северна Добруджа, да се притисне противникът към делтата на Дунав и да се разгроми.

Противникът — основните сили на 3–а румънска армия и един руски корпус (общо 7 пехотни и 1 кавалерийска дивизия със 120 000 души и над 280 оръдия), изчаква подходящ момент, за да настъпи с цел изваждане на България от войната.

Бойните действия започват на 1 септември 1916 г. За два дни войските на 3–а армия достигат Тутракан и без пауза, за три денонощия овладяват крепостта. След кратко прегрупиране армията продължава настъплението, като войските от дясното крило отразяват контраудара на два противникови корпуса, с което съдействат на ударната групировка да излезе пред кубадинската позиция и на 4 ноември да я пробие. При достигане на рубежа Бонасчик — езерото Ташовлу на армията се заповядва да премине към отбрана. Една част от войските й остават на този рубеж, а друга, по заповед на германското командване, се прехвърля северно от Дунав за действие срещу Букурещ. В началото на декември 3–а армия подновява настъплението си и към 1 януари 1917 г. излиза към устието на Дунав, където преминава към позиционни действия до края на войната.

В резултат на Добруджанската операция Добруджа се очиства от противника, като загубите му надхвърлят 10 000 убити и 100 000 ранени и пленени.

ДОНКОВ, Иван Савов (30. VIII. 1867 г., Пирдоп — неизвестно) — полковник (артилерия).

На 20 септември 1882 г. постъпва на военна служба. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1895 г. в чин капитан, а на 1 януари 1904 г. — в чин майор. През 1900 г. командва батарея в 3–и артилерийски полк. От 1909 г. е началник на отделение в 3–и артилерийски полк, а през април с. г. е началник на отделение в 8–и артилерийски полк. На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни е командир на 8–и артилерийски, с. с. полк. От началото на 1915 г. е командир на 2–ри гаубичен полк. На 1 октомври с. г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война командва 7–а артилерийска бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента и V кл. на военна лента; орден «За заслуга» на обикновена лента; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата.

Допълващ македонски полк

Сформиран в София на 5. IX. 1915 г. Подчинен на 2–ра армия. От 11. III. 1916 г. е на постоянен гарнизон в Скопие. През октомври 1918 г. е демобилизиран и разформирован в София.

ДРАГАНОВ, Янко Драганов (29. III. 1859 г., Тулча, Добруджа — 23. XI. 1932, София) — генерал-лейтенант (пехота).

На военна служба от 12 юни 1877 г. Участва в Освободителната Руско-турска война (1877–1878 г.), като доброволец в 12–а дружина на Българското опълчение. Завършва юнкерското училище в Одеса (1880 г.). На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 15–а пехотна свищовска дружина. На 30 август 1883 г. е повишен в чин поручик. Участва в Сръбско-българската война като началник на общия резерв при отбраната на Видин. На 24 март 1886 г. е повишен в чин капитан, а на 2 август 1889 г. — в чин майор. Служи като командир на 3–и пехотен бдински полк, 24–и пехотен черноморски полк, началник на 2–ра бр. от 1–ва пехотна софийска дивизия, офицер от свитата на Н. В. цар Фердинанд и маршал на двореца. На 2 август 1893 г е повишен в чин подполковник, на 2 май 1902 г. в чин полковник, а на 18 януари 1912 г. — в чин генерал-майор. През Балканските войни (1912–1913 г.) е в свитата на Н. В. царя. През 1913 г. е назначен за началник на 1–ва пехотна софийска дивизия. По време на Първата световна война със своята дивизия се сражава срещу сръбската армия при настъплението на 1–ва българска армия към Пирот, Бела Паланка, Морава, Лесковац (1915 г.). През 1916 г. с 1–ва пехотна софийска дивизия участва в бойните действия срещу Румъния, сражава се при Тутракан, Силистра и при овладяването на Кубадинската укрепена линия. На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. Същата година е назначен за началник на Главното интендантство при Министерството на войната. След демобилизацията преминава в запаса. Кавалер е на военния орден «За храброст» II, III и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» II ст. с мечове отгоре, IV и V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст. на военна лента.

Драмската областна военна инспекция (1916–1918 г.)

Сформирана е на 5 октомври 1916 г. със седалище в Драма, подчинена е на ЩДА В оперативна зона е от 5. X. 1916 г. до 29. XI. 1918 г.

ДРЪЖКОВ, Никола Вълков (24. X. 1864 г., с. Върбица, Шуменско — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 5 октомври 1882 г. През 1886 г. завършва военното училище в София. На 7 януари с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 юни 1888 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1892 г. — в чин капитан. Служи като ротен командир в 7–и резервен полк (1900 г.). На 1 януари 1904 г. е повишен в чин майор, а на 15 октомври 1908 г. — в чин подполковник. През 1909 г. е командир на дружина в 31–ви варненски полк, след това е началник на 31–во полково военно окръжие. С 31–ви пехотен полк участва в Балканските войни (1912–1913 г.). След войните е повишен в чин полковник и е зачислен в запаса. През Първата световна война като запасен полковник командва 1–ва пехотна бригада от 12–а пехотна дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 кл.; орден «Св. Александър»; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Дунавска армия

Сформирана е през октомври 1916 г. Състав: 1–ва и 12–а българска пехотна дивизия, 217–а германска дивизия, Сборна германско-българска дивизия и 26–а турска пехотна дивизия (всичко 44,5 пехотни дружини, 57 батареи, 19 ескадрона, 222 оръдия и 132 картечници). Задачата й е да форсира Дунав и във взаимодействие с 9–а германска армия от север да разгроми Румънската армия, да овладее Букурещ и извади Румъния от войната. Форсирането на Дунав започва на 23. XI. 1916 г. Букурещ пада на 6. XII. 1916 г. На 5. I. 1917 г. войските на армията излизат на р. Серет, където преминават в отбрана. Впоследствие българските дивизии са прехвърлени на южния фронт.

ДЪРВИНГОВ, Петър Георгиев (25. V. 1875 г., Кукуш, Македония — 8. III. 1958 г., София) — полковник от генералщабното ведомство.

Завършва военното училище в София. На 1 януари 1896 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в кавалерийски дивизион в Шумен, който по-късно е преместен в Добрич. На 1 януари 1900 г. е повишен в чин поручик, преместен е в 1–ви конен полк. От октомври 1902 г. до април 1904 г. напуска армията и взема участие в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) като военен организатор. От април 1904 г. отново постъпва в българската войска на служба в 3–и конен полк. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин ротмистър. През 1909 г. завършва Генералщабната академия в Торино, Италия, след което отново се завръща в 3–и конен полк. От 1 януари 1910 г. е назначен за ескадронен командир в 8–и конен полк в Добрич. През 1911 г. е преподавател във военното училище и е зачислен към ГЩ, като остава на служба в ЩА в разузнавателната секция. През Балканските войни (1912–1913 г.) заема длъжността началник на щаба на македоно-одринското опълчение, което се сражава на Тракийския военен театър. След демобилизацията заема длъжността адютант в 1–ва военноинспекционна област, а от април 1914 г. е командир на дружина в 6–и пехотен полк. През това време е назначен за помощник-председател на Военноисторическата комисия, а след това е началник на информационно-цензурната секция в ЩА. От мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война (от септември 1915 г. до май 1916 г.) заема длъжността началник на 11–а пехотна македонска дивизия. От май 1916 до май 1917 г. е командир на 1–ви пехотен македонски (59–и) полк. На 15 август 1917 г. е повишен в чин полковник. От декември 1917 г. до февруари 1918 г. е назначен за началник на щаба на Моравската областна военна инспекция. След примирието е командир на 40–и пехотен полк и 1/10–а бригада. В края на 1919 г. е уволнен от армията и е зачислен в запаса. Отдава се на литературна дейност, работи в областта на военните науки и военната история. Написва много научни трудове, книги и статии. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Е

Единадесета артилерийска бригада

Сформирана е на 10. II. 1916 г. в състав от 21–ви и 22–ри артилерийски полк. Разформирована е през 1919 година.

Единадесета пехотна македонска дивизия (11 п. д.)

Това е бившата Кадрова дивизия. Мобилизирана е през септември 1915 г. Тогава е обявена и за 11 п. д. Командир на дивизията е полковник Кръстьо Златарев. Личен състав: офицери 274, чиновници 75, подофицери и войници 30 448. Добитък: коне 3590, волове 1464. Обоз: обикновени коли 915, товарни 2362. Въоръжение: пушки и карабини 19 792, картечници 9, саби 176 и оръдия 12. Състав: 1–ва, 2–ра и 3–а пехотна бригада, 11–а пионерна дружина, 11–и дивизионен ескадрон, 11–и дивизионен военнополицейски полуескадрон, 11–о не с. с. артилерийско отделение и дивизионни административни и снабдителни служби. Бойните действия започва в състава на 2 А. През октомври 1915 г. получава заповед за съсредоточаване в района на Щип и Велес. След съсредоточаването във взаимодействие със 7–а п. д. взема участие в атакуване на противника на южния фронт, а впоследствие и в отбраната на фронта. До края на войната остава в състава на 2 А и действа на този фронт.

Единадесети артилерийски полк (11 а. п.)

Сформиран е на 11. IX. 1915 г. с щаб в Разград от състава на 1 а. п. Командир на полка е подп. Йордан Велчев. Състав: батареи 6, офицери 25, чиновници 2, подофицери и войници 1208. Добитък: коне 1217, волове 4. Обоз: обикновени коли 186, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 60, полски с. с. оръдия 24. Бойните действия започва в състава на 5 п. д.

Единадесети конен полк

Сформиран е на 1. XII. 1917 г. в с. Керичлер. Състои се от четири строеви и един картечен ескадрон, един нестроеви и един коннопионерен взвод. Подчинен е на 3–а конна бригада от 2–ра конна дивизия. Демобилизиран е през декември 1918 г. Разформирован е окончателно през ноември 1919 г. в Харманли.

Единадесети маршеви полк (73 п. п.)

Сформиран е в Плевен през юли 1916 г. от 4–а, 17–а и 34–а допълваща дружина. Влиза в състава на Сборната дивизия. На 1. I. 1918 г. се преименува в 73–и пехотен полк. През октомври 1918 г. в Плевен е демобилизиран и разформирован.

Единадесети пехотен сливенски полк (11 п. п.)

Сформиран е с Указ № 61/23. XII. 1885 г. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Никола Христов. Числен състав: офицери 46, чиновници 4, подофицери и войници 5304. Добитък: коне 606, волове 99. Обоз: обикновени коли 46, товарни 248, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 3068, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 3 п. д.

Етапни дружини

Сформирани са през октомври 1915 г. със задача да поправят пътища в тила, да осигуряват охраната на жп линии и интендантски магазини, както и охрана на пленници и работници.

Етапни инспекции

Сформират се по време на войната със задача да поддържат пътищата в тила на Действащата армия.

Етапни комендантства

Те са военновременни формирования на Главно тилово управление при ЩДА. Имат за предназначение да осигуряват продоволствието, транспорта, свързочната служба и медицинското обслужване на войските.

Етапни полкове

Имат за задача «да поправят съобщенията, пътищата и постовите указатели на пътищата, които имат стратегическо значение, запазването и охраната на всички придобити или намерени и оставени от противника или напуснати от местното население хранителни, фуражни или други предмети и да следят за реда». Състоят се от щаб и четири дружини от по 3 роти всяка.

Ж

ЖЕКОВ, Никола Тодоров (25. XII. 1864 г., Сливен — 1. XI. 1949, Фюсен-Алгой, Германия) — генерал от пехотата.

Учи в родния си град. През 1883 г. постъпва във военното училище в София. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) като юнкер е включен в резервния полк, но не стига до бойното поле. Участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, заради което е разжалван. След амнистията отново е върнат във военното училище. На 27 април 1887 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Зачислен е във 2–ри артилерийски полк в Шумен. За кратко време след това е преместен в Кула, Белоградчик и Враца. На 1 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. През есента на с. г. постъпва в Генералщабната академия в Торино, Италия. Когато през 1898 г. завършва академията, служи като генералщабен офицер във 2–ри артилерийски полк, след това е преместен в гарнизона в Пловдив. През 1900 г. е прикомандирован в ГЩ като офицер за особени поръчки. На 1 януари 1901 г. е повишен в чин майор и е назначен за преподавател по военна педагогика във военното училище. От 1903 г. заема длъжността началник на Школата за запасни подпоручици в Княжево. На 1 януари 1905 г. е повишен в чин подполковник, а на 18 май 1909 г. — в чин полковник. От 27 март 1910 г. поема командването на 1–ви пехотен софийски полк, а от 1 март 1912 г. е назначен за началник на военното училище. През Балканските войни (1912–1913 г.) заема длъжността началник на щаба на 2–ра армия, която действа срещу Одринската крепост. При демобилизацията на българската армия след Междусъюзническата война е назначен за началник на щаба на окупационните войски в Западна Тракия. През лятото на 1914 г. получава назначение помощник-началник на Щаба на армията, а през пролетта на 1915 г. за кратко време е началник на 8–а пехотна тунджанска дивизия. На 2 август 1915 г. е повишен в чин генерал-майор, а на 5 август с. г. е назначен за министър на войната. След мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война, на 24 септември 1915 г. поема нова длъжност — главнокомандващ българската армия. Под неговото ръководство в продължение на три години (1915–1918 г.) българската армия воюва на северния и южния фронт без поражение. На 6 октомври 1916 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. През септември 1918 г. заболява тежко и заминава на лечение във Виена, където го заварва краят на войната и заповедта за уволнението му от армията (октомври 1918 г.). Няколко години остава в изгнание в Германия и Австро-Унгария. През 1921 г. се завръща в България, където е осъден от Държавния съд на 10 години затвор като виновник за втората национална катастрофа. След 3 години е амнистиран (1924 г.). Отдава се на научна и литературна дейност, написва книги и мемоари на военна тема. Чете лекции във Военната академия. През 30–те години се изявява като идеолог на идеите за националната общност и безпартийното управление. Избран е за почетен председател на Обществото на кавалерите на ордена «За храброст» в България. На 6 май 1936 г. е повишен в чин генерал от пехотата. През Втората световна война развива активна прогерманска дейност. През юли 1940 г. в гр. Ньой получава златната книга на града и признанието на германското върховно командване към българската армия. На 3 септември 1944 г. емигрира в Германия, където умира, а през ноември 1992 г. костите му са пренесени във военния мавзолей-костница в София. Кавалер е на военния орден «За храброст» II и III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» с мечове I ст. и Великия кръст на същия орден без мечове; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на обикновена лента и V кл. на обикновена лента.

Железопътна дружина

До мобилизацията е с 3 строителни и 3 експлоатационни роти. След мобилизацията те се свеждат в три жп групи и се сформира още една теснолинейна (дековилна) и една паркова рота.

ЖИВКОВ, Константин Димитров (12. VIII. 1870 г., Щип, Македония — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 7 октомври 1886 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 18 май 1889 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 2 август 1892 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1900 г. — в чин капитан и е назначен за ротен командир в 22–ри тракийски полк. След това служи като старши адютант в 1–ва пехотна софийска дивизия (1909 г.) и старши адютант в 7–а пехотна рилска дивизия (1911 г.). На 1 януари 1910 г. е повишен в чин майор. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на щаба на 1–ва бригада от 7–а пехотна рилска дивизия. На 18 декември 1913 г. е повишен в чин подполковник. През 1915 г. изпълнява длъжността началник на щаба на 10–а пехотна беломорска дивизия. По време на Първата световна война командва 2–ра пехотна бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия (1918 г.). Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ЖОСТОВ, Константин Антонов (30. IX. 1867 г., с. Гайтаниново, Гоцеделчевско — 30. VIII. 1916 г., Кюстендил) — генерал-майор (от генералщабното ведомство).

Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). През 1887 г. завършва артилерийския отдел на военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен за командир на батарея в 3–и артилерийски полк. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. През 1897 г. завършва висшия артилерийски курс във Виена, Австро-Унгария, след което получава назначение в 3–и артилерийски полк. През 1901 г. е завеждащ крепостно-артилерийската част в Артилерийската инспекция. На 2 май 1902 г. е повишен в чин майор. От 1905 г. е началник на строево-домакинската част в Артилерийската инспекция. От септември с. г. е военен аташе в Австро-Унгария. На 18 май 1906 г. е повишен в чин подполковник. През април 1907 г. е приведен от артилерията в Генералния щаб. От ноември 1907 г. е военен аташе в Санкт-Петербург, а от декември с. г. — военен аташе в Париж. По-късно служи в свитата на държавния глава. През февруари 1909 г. е назначен за началник на щаба на 8–а пехотна тунджанска дивизия, а през януари 1910 г. — за командир на 3–и артилерийски полк. На 4 септември с. г. е повишен в чин полковник. От март 1912 г. заема длъжността началник на Школата за запасни подпоручици. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на щаба на 3–а армия, а в сраженията при Люлебургаз и Чаталджа изпълнява длъжността началник на щаба на съединените 1–ва и 3–а армия. След примирието е военен съветник в българската делегация за подписването на Лондонския мирен договор (1913 г.). През 1914 г. командва 1–ва бригада от 7–а пехотна рилска дивизия, а от април 1915 г. е назначен за неин началник. На 15 август с. г. е повишен в чин генерал-майор. Преди мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война е назначен за началник на Щаба на Действащата армия (7 септември 1915 г.). Има големи заслуги в планирането и ръководството на бойните действия на българската армия в Сърбия и Македония през есента на 1915 г. Умира внезапно в главната квартира на българската армия в Кюстендил. Кавалер е на военния орден «За храброст» II ст. и III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» II и III ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» IV ст. и V ст. с корона; орден «За заслуга» на обикновена лента.

З

ЗАГОРСКИ, Стоян Ганев (12. VI. 1864 г., Тулча, Северна Добруджа — 1930) — генерал-майор (военноинженерно ведомство).

След Освобождението идва в България. Завършва военното училище в София. На 30 август 1884 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). На 30 август 1886 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1889 г. — в чин капитан. През 1892 г. завършва артилерийската апликационна школа в Брюксел, Белгия, и получава званието военен инженер. Служи в артилерийски части — командир на Софийския крепостен батальон (1900–1909 г.), командир на 4–и артилерийски полк (1911 г.). На 1 януари 1904 г. е повишен в чин полковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е назначен за началник на обсадната артилерия в българската армия, която особено се проявява при овладяването на Одринската крепост (1913 г.). След войната от 1 януари 1915 г. е прехвърлен в инженерните войски, където е назначен за началник на Инженерната инспекция. На 2 август 1915 г. е повишен в чин генерал-майор. През Първата световна война заема длъжността началник на инженерните войски при Щаба на Действащата армия. След демобилизацията на българската армия след войната излиза в запаса. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. без мечове, III ст. с мечове по средата; народния орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента.

Загуби

По време на войната българската армия губи повече от 105 000 убити, над 150 000 ранени (от тях 60 000 остават инвалиди). Материалните разходи само за военните действия достигат 7 млрд. лева, а заедно със стопанските загуби и наложените й от Ньойския договор дългове те нарастват на 100 млрд. лева.

ЗЛАТАРОВ, Васил Иванов (3. XI. 1869 г., Гюргево, Румъния — неизвестно) — полковник (инженерни войски).

На военна служба от 10 октомври 1888 г. През 1891 г. завършва военното училище в София. На 2 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пионерните части. През 1900 г. служи в 1–ва пионерна дружина. На 15 ноември с. г. е повишен в чин капитан. През 1909 г. заема длъжността началник на въздухоплавателното отделение при жп дружина, а през 1911 г. е командир на техническата рота в жп дружина. На 1 януари 1912 г. е повишен в чин майор. През Балканските войни е командир на въздухоплавателен парк. През 1915 г. е домакин на понтонна дружина. На 2 август с. г. е повишен в чин подполковник. През Първата световна война е командир на телеграфния парк при ЩДА (1915–1916 г.), а след това е командир на Въздухоплавателната дружина. На 14 октомври 1917 г. е повишен в чин полковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на военна лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ЗЛАТАРЕВ, Кръстю Христов (23. II. 1864 г., Охрид — 16. IV. 1925 г., София) — генерал-лейтенант (пехота).

На военна служба е от 11 септември 1881 г. Завършва военното училите в София. На 30 август 1884 г. е произведен в чин подпоручик. Участва в Сръбско-българската война като командир на рота от запасната дружина на 2–ри пехотен струмски полк. На 30 август 1886 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1889 г. в чин капитан, а на 25 февруари 1900 г. — в чин майор. Служи в пехотата — командва дружина в 9–и резервен полк, помощник-командир на 12–и пехотен балкански полк. На 27 септември 1904 г. е повишен в чин подполковник, а на 4 септември 1910 г. — в чин полковник. През Балканската война (1912–1913 г.) командва 29–и пехотен ямболски полк, с който се сражава при Лозенград, Чаталджа и при овладяването на Одринската крепост. В Междусъюзническата война (1913 г.) воюва срещу гърците при Кукуш и Горна Джумая (дн. Благоевград). През 1914 г. командва бригада в 7–а пехотна рилска дивизия. През Първата световна война заема длъжността началник на 11–а пехотна македонска дивизия. С нея се сражава при Криволак, Бисренци, Богдан (1915 г.), както и по планината Беласица. На 1 януари 1916 г. е повишен в чин генерал-майор. След войната напуска армията. Повишен е в чин генерал-лейтенант в запаса. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл., III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» II ст. и III ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» II ст. с военно отличие, V кл. на обикновена лента.

ЗЛАТЕВ, Тодор Иванов (1. II. 1867 г., София — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 1 юли 1883 г. Участва в Сръбско-българската война като юнкер. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 15–и пехотен ломски полк. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин майор. Служи като председател на домакинската комисия при 23–и шипченски полк (1909 г.). На 1 януари 1911 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за началник на 11–о полково военно окръжие. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като дружинен командир в 11–и пехотен полк. На 14 февруари 1915 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 2–ра бригада от 1–ва пехотна софийска дивизия (1918 г.). Кавалер е на Знака на военния орден «За храброст» II ст.; орден «За храброст» III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента, орден «За заслуга» на обикновена лента.

И

ИКОНОМОВ, Димитър Спасов (7. III. 1867 г., Сопот — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба от 11 юни 1883 г. Завършва военното училище в София през 1887 г. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 1 януари 1891 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1898 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 4–и пловдивски полк. На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин майор. Служи като дружинен командир в 33–и свищовски полк (1909 г.), председател е на домакинската комисия в полка (1911 г.). През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на дружина в 33–и пехотен полк. На 15 октомври 1912 г. е повишен в чин подполковник. Заема длъжността началник на 33–о полково военно окръжие. През Първата световна война е командир на 57–и пехотен полк (1915–1918 г.), след това е командир на 1–ва бригада от 5–а пехотна дунавска дивизия (юни 1918 г.). Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., същия орден IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ИКОНОМОВ, Божко Димитров (12. VIII. 1865 г., с. Градец, Котленско — неизвестно) — генерал-майор от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 22 септември 1885 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 27 април 1887 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. През 1900 г. е офицер за поръчки при Военното министерство и прикомандирован в ГЩ. На 1 януари 1905 г. е повишен в чин подполковник. Служи като началник на щаба на 4–а пехотна преславска дивизия. На 18 май 1909 г. е повишен в чин полковник Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като началник на щаба на 4–а пехотна преславска дивизия. През Първата световна война е началник на Беломорската отбрана и с подчинените му войски защитава беломорския бряг. На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие, същия орден IV и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ИЛИЕВ, Никола Илиев (3. III. 1871 г., Стара Загора — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 8 октомври 1888 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1891 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 2 август 1894 г. е повишен в чин поручик, а на 15 ноември 1900 г. — в чин капитан. Служи като помощник ротен командир в 6–и търновски полк (1900 г.), ротен командир в 14–и македонски полк (1909 г.). На 1 януари 1910 г. е повишен в чин майор и е назначен за старши адютант във 2–ра пехотна тракийска дивизия. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на щаба на 1–ва бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия. На 18 декември 1913 г. е повишен в чин подполковник. През 1915 г. е началник на щаба на 5–а пехотна дунавска дивизия. По време на Първата световна война командва 5–и пехотен дунавски полк (1915–1917 г.), след това е командир на 1–ва пехотна бригада от 11–а пехотна македонска дивизия (1918 г.). Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Инженерна техника и въоръжение

До мобилизацията техниката и въоръжението са съсредоточени в петте сборни пионерни дружини, понтонната дружина, железопътната дружина, телеграфната дружина, техническата дружина и в главния инженерен склад с инженерна работилница. Стрелковото въоръжение е недостатъчно (наличност за около 65% от военновременния състав) и се състои главно от два образеца на трофейната турска пушка «Маузер», без нож:

— «Маузер-Ли», обр. 1889 г., кал. 7,65 мм, дължина 1275 мм, маса 3900 г, маса на патрона 28,6 г, маса на куршума 14,2 г, начална скорост 625 м/сек, подвижна магазинна кутия за 5 патрона, пълнител — тясна стоманена лента със странични пружини;

— «Маузер», обр. 1895 г. се различава само по магазинната кутия, която е едно цяло със спусковата скоба, а патроните се разполагат шахматно — три отдясно и два отляво.

Пионерните формирования са основната част от инженерните войски — над 50% от личния състав заедно с понтониерите.

В дружинния инженерен парк се числи материалната част на дружината и инженерната част от имуществото на другите родове войски в дивизията. В началото на войната в един дивизионен инженерен парк се водят приблизително 1000 лопати, 600 киркомотики, 400 брадви, 2 коли минновзривно имущество, дърводелска и железарска работилница, свързочно имущество. При средна численост на една пехотна дивизия около 45 000 души тази материална част се оказва недостатъчна. При преминаването към позиционни действия се проявява остър недостиг от окопен инструмент.

Трите пионерни роти в дружината ползват значителна и разнообразна материална част в зависимост от задачите и дейностите (строителство, фортификация, минноподривно дело и т. н.).

В началото на войната мостовата рота в дивизионната пионерна дружина е със старата материална част за 70–метров понтонен и 80–метров козлови (на подпори) мост — австрийска конструкция, или турско трофейно имущество. През 1916 г. мостовите роти получават по два-три нови дивизионни мостови екипажа, като всеки екипаж съдържа материална част за 35–метров мост.

Телеграфната рота в пионерната дружина осигурява проводната свръзка с щаба на армията и с частите на пехотната дивизия чрез зачислената й техника и материали (вж. Средства за свръзка).

В хода на войната пионерните дружини се разгръщат главно за сметка на новите минохвъргачни подразделения-команди, а след това и роти. През септември 1918 г. минохвъргачните роти в Действащата армия са 40, като в строево и материално-техническо отношение остават към Инженерни войски, а в командно-тактическо са подчинени на общовойсковите командири. На въоръжение са взети германските средни и леки минохвъргачки «Ерхард» (вж. Пехотно въоръжение).

При мобилизацията понтонната дружина запазва триротния си състав. Всяка рота разполага със 160–метров мост на плаващи и козлови опори (1–ва рота е с австрийска материална част, а 2–ра и 3–а — с турска), натоварени на 30 специални коли с по 3 чифта волове. През април 1916 г. Понтонната дружина се преформира в две понтонни дружини с четириротен състав и с нова материална част — корпусни мостови екипажи. Всяка рота е снабдена с материална част за 130–метров мост. Железопътната дружина разполага с разнообразна материална част за строителство и поддържане на жп мрежа и ремонт на подвижния състав. При мобилизацията от нейните мирновременни три строителни и три експлоатационни роти се формират три жп групи, една дековилна (теснолинейна) и една паркова рота.

Съгласно мобилизационния план телеграфната дружина прекратява съществуването си, като формира военновременните организационни единици, осигуряващи свръзките на главното командване с армиите и с конната дивизия (вж. Средства за свръзка).

При мобилизацията техническата дружина също се разформирова, давайки начало на автомобилна, аеропланна, балонна и прожекторна рота (вж. Автомобилна техника и Авиационна техника). Прожекторната рота с наличните 13 прожектора (при полагащи се 30 по щат) формира три полски отделения. Прожекторите са с 90–см, 60–см и 35–см огледала. Постепенно недостигът на техника е преодолян чрез доставки от Германия. През 1916 г. към укрепените пунктове е формирано по едно прожекторно отделение с два 90–см прожектора. В края на 1917 г. е сформиран инженерен полк с полски и тежки прожекторни отделения.

Най-голямо развитие при мобилизацията получават организационните единици на инженерното снабдяване повече от 9 пъти.

Главният инженерен склад се отделя от инженерната работилница, която значително увеличава състава си. Към трите армии се създават нови инженерни поделения — армейски инженерни паркове. Движението на имущество към войските започва от главния инженерен склад, преминава през армейските складове и достига до инженерните паркове на дивизионните пионерни дружини. Независимо от организационното и кадровото развитие недостигът на инженерно имущество е значителен, достигайки до 90% за окопните инструменти и телефонно-телеграфната техника и материали.

В годините на войната продължава изграждането на нови инженерни формирования и развитието на старите. Увеличава се и се обогатява техниката и въоръжението.

Железопътните поделения се развиват най-бързо, надхвърляйки повече от 5 пъти мобилизационния си състав. Трите жп групи прерастват в жп дружини с по 4–7 роти. Създадени са две нови машинни роти и една рота за изграждане и експлоатация на въздушни въжени линии. Със сформирането на нови пехотни дивизии нараства и броят на дивизионните пионерни дружини, достигайки до 15 през 1917 г. Към края на 1916 г. завършва формирането и на две специални дружини — минохвъргачна и щурмова. Основното им предназначение е да оказват огнева подкрепа на пионерите и пехотата при преодоляване на противниковите укрепителни съоръжения.

Всяка от трите роти на Минохвъргачната дружина е въоръжена с 6 средни и 10 леки минохвъргачки, система «Ерхард» (вж. Пехотно въоръжение). Командирът на дружината е и инспектор на всички минохвъргачни подразделения в дивизиите, отговарящ за материално-техническото и щатното им осигуряване. В командно-тактическо отношение минохвъргачните роти в дивизиите са подчинени на общовойсковите командири — обикновено това са началниците на дивизии и командирите на пехотни полкове. Само командирът на Минохвъргачната дружина е пряко подчинен единствено на началника на Инженерните войски при Щаба на Действащата армия.

Бойният състав на Щурмовата дружина се формира от 2 щурмови роти, картечна рота, минохвъргачно и огнехвъргачно отделение и артилерийска батарея. Картечната рота и батареята се осигуряват от пехотните и артилерийските части, а постоянният състав е на Инженерните войски.

През Първата световна война инженерните войски са най-динамично развиващите се в Българската армия. Чрез организирането и техническото осигуряване на ред специални формирования (аеропланни, автомобилни, минохвъргачни, свързочни, железопътни) те дават неоценим принос и за развитието на други родове войски и видове въоръжени сили.

Инженерни войски

До мобилизацията включват 5 сборни пионерни дружини, всяка с по 4 пионерни, 1 телеграфна и 1 мостова рота; 1 железопътна дружина с 3 строителни и 3 експлоатационни роти; 1 телеграфна дружина с 3 телеграфни и 1 радиотелеграфна рота, 1 техническа дружина с по 1 автомобилна, прожекторна, балонна и аеропланна рота; 1 понтонна дружина с 3 понтонни роти; инженерна работилница с главен инженерен склад. Към тях се предвиждат съответни щабове и нестроеви (домакински) подразделения-полуроти и взводове. Щатният състав на инженерните войски е 6005 души, от които 312 офицери. Ръководството на инженерните войски се осъществява от Инженерната инспекция към Министерството на войната. Инспекцията е с три отделения: технико-фортификационно, строително и строево-домакинско. Общо 12 офицери и 8 чиновници.

С мобилизацията пионерните дружини се развръщат в 10 дивизионни пионерни дружини — по една за всяка дивизия. В сравнение с мирновременния състав като цяло инженерните войски се увеличават почти 4 пъти.

Създават се формирования, които нямат мирновременен състав — 4 колоездачни роти, по една за трите армии и една за конната дивизия. В хода на войната се създават и други нови формирования — към пионерните дружини се създават минохвъргачни роти. Общо 40 минохвъргачни роти със 126 средни и 250 леки минохвъргачки. Създават се две машинни и една рота въздушни въжени линии.

Железопътните поделения се увеличават 5,38 пъти. Автомобилният парк се увеличава 14 пъти. Към края на войната в Действащата армия има 23 товарни, 7 пътнически и 4 санитарни отделения с над 700 автомобила.

Бойната дейност на инженерните войски във войната е подчинена на тогавашните схващания за тяхната осигуряваща роля. В маневрения период на войната те осигуряват придвижването на войските (главно артилерията) и в периода на позиционната отбрана — укрепяването.

Инженерното разузнаване е задължителна и необходима дейност на инженерните подразделения. Слабост по време на войната е, че то не разкрива противниковите заграждения, характера и вида на отбраната му.

Развитие бележи подривното дело. Правят се опити по взривен способ да се устройват проходи в телените заграждения на противника. Взривният способ се прилага и при направа на пътища и отбранителни съоръжения.

Полагат се основите на противопехотните минни заграждения чрез фугаси. Дават се указания за борба с противниковите танкове с противотанкови мини.

Значително развитие бележи инженерното оборудване на отбраната. Дълбочината на окопите достига 2–2,40 м със стъпала за стрелба. Телените заграждения са с широчина 2–16 м. Укритията са бетонни и галериен тип. Изграждат се най-малко две позиции на разстояние 3–5 км. Всяка позиция има три непрекъснати окопа (траншеи) на разстояние 80–200 крачки един от друг. Всички окопи са свързани с ходове за съобщения. Оборудват се и отсечки (заградни) позиции.

В началото на войната маскировката се подценява. Особено уязвими са наблюдателните пунктове. Впоследствие тези недостатъци се отстраняват.

Запазва се принципът масовото укрепяване да бъде дело на войските, а инженерните войски да бъдат ръководители и изпълнители на технически по-сложните и специализирани работи.

Значително развитие бележат другите специалности в състава на инженерните войски. То е в основата на тяхното обособяване като самостоятелни родове и видове войски след войната.

Й

ЙОСИФОВ, Димитър Йосифов (19. X. 1865 г., Казанлък — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 15 септември 1885 г. На 27 април 1887 г. завършва военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. През 1900 г. е офицер за особени поръчки при Военното министерство. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин майор. През 1909 г. служи като дружинен командир в 30–и шейновски полк, а от януари 1911 г. — командир на дружина в 34–и троянски полк. На 5 декември с. г. е повишен в чин подполковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 34–и пехотен полк. На 2 август 1915 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война командва 2–ра бригада от 10–а пехотна беломорска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ЙОСИФОВ, Стефан Йосифов (10. III. 1864 г., Казанлък — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 3 септември 1883 г. На 30 август 1885 г. завършва военното училище в София. Произведен е в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. Участва в Сръбско-българската война (1885). На 1 януари 1887 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1890 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 4–и резервен полк. На 18 май 1906 г. е повишен в чин подполковник. През 1909 г. е помощник-командир на 11–и сливенски полк. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 41–ви пехотен полк. На 18 май 1913 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 32–ри пехотен загорски полк (1915–1917 г.), след това на 3–а бригада от 5–а пехотна дунавска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на военна лента и обикновена лента.

ЙОТОВ, Константин Иванов (17. I. 1866 г., Габрово — неизвестно) — полковник (военноинженерно ведомство).

На военна служба постъпва на 8 октомври 1886 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 7 ноември с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в инженерните части. На 7 ноември 1890 г. е повишен в чин поручик, на 2 август 1895 г. в чин капитан, а на 18 май 1906 г. — в чин майор. През 1900 г. е ротен командир във 2–ра пионерна дружина, след това е дивизионен инженер в 7–а пехотна рилска дивизия (1909 г.). На 1 януари 1911 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни е военен инженер за поръчки при щаба на М. О. опълчение, а на 1 октомври 1915 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е началник на инженерните войски в 11–а армия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие и V кл. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

К

Кавалерийско въоръжение

Личното оръжие в конницата е кавалерийската сабя и карабината «Манлихер» (за офицерите пистолет или револвер).

Кавалерийската сабя за редовия и подофицерския състав е от стария тип руска драгунска сабя с широк, леко извит клин. Дръжката е с месингова предпазна дъгичка и наконечник. Ножницата е дървена, облечена с черна кожа, с месингови накрайници и гривни. Масата на сабята заедно с ножницата е 1760 г, без ножница 1100 г, дължина на сабята 1010 мм, дължина на клина 870 мм, максимална ширина 35 мм.

Офицерската бойна сабя е от стария тип руска кавалерийска сабя с широк, леко извит клин. Дръжката е с три бронзови предпазни дъгички, преминаващи в долния край в елипсовиден предпазител. Ножницата е желязна. Масата на сабята заедно с ножницата е 2040 г, без ножница 1200 г, дължина на сабята 1015 мм, дължина на клина 875 мм, ширина 35 мм.

Австрийската магазинна карабина «Манлихер», калибър 8 мм, е от два образеца: «Манлихер», обр. 1890 г., се различава от пехотната пушка, обр. 1895 г. (вж. Пехотно въоръжение), главно по мерника и по липсата на полуложа. Маса 3300 г, дължина 1005 мм, начална скорост на куршума 580 м/сек. Прикладът не е облекчен. «Манлихер», обр. 1895 г., е с маса 3060 г и дължина 1005 мм, не се различава по другите си характеристики от пехотната пушка, обр. 1895. Офицерското лично огнестрелно оръжие е пистолетът «Парабелум» или револвер «Смит и Уесън» (вж. Пехотно въоръжение).

Картечните ескадрони (по един в конен полк) в началото на войната са с тежките картечници, система «Максим» (вж. Пехотно въоръжение). През 1916 г., след сформиране на 2–ра конна дивизия и на втори картечен ескадрон към всеки полк, са доставени и тежки картечници «Шварц-Лозе». Австрийската тежка картечница система «Шварц-Лозе», обр. 1907/1912 г., калибър 8 мм, на лафет тринога, с неподвижна цев, има бойна скорострелност 350 изстр./мин, начална скорост 590 м/сек, маса на патрона 15,8 г, далекобойност 2500 м. Тя е с водно охлаждане, вместимост на охладителя 3 л, маса на тялото с пълен охладител 22,4 кг, маса на лафета 19 кг, маса на цялата картечница 41,4 кг, маса на предпазния щит 19,6 кг. Пълнителят е платнена лента с 250 патрона. Чрез специално приспособление към триногата картечницата е в състояние да достигне ъгъл на възвишение 90 градуса при стрелба по въздушни цели. Двете конноартилерийски отделения (по едно в дивизия) са въоръжени със 75–мм полски оръдия (вж. Артилерийско въоръжение).

Кавалерия

В навечерието на войната организацията и съставът на българската кавалерия имат следния вид: Конна дивизия — щаб, командване и интендантство; 1–ва конна бригада (1–ви и 5–и к. п.); 2–ра конна бригада (3–и, 4–и и 7–и к. п.); 3–а конна бригада (2–ри, 9–и и 10–и к. п.), 4–а конна бригада (6–и и 8–и к. п.); Лейбгвардейски конен полк, кавалерийска школа; ветеринарно подофицерско училище. При започване на бойните действия срещу Сърбия настъпват някои промени. В състава на конната дивизия остава 2–ра конна бригада (3–и и 4–и к. п.), 4–а конна бригада (5–и и 6–и к. п.); конноартилерийско отделение от две конни батареи с по 4 скорострелни оръдия; колоездачна рота, радиотелеграфно отделение и военнополицейски ескадрон. Всичко в дивизията: 16 саблени ескадрона, 2 тежкокартечни ескадрона, 8 оръдия, 4 коннопионерни взвода, 4 нестроеви взвода, 1 колоездачна рота, 2 радиотелеграфни отделения, 1/2 полицейски взвод. По-късно към дивизията са причислени 4–и и 5–и к. п. във 2–ра к. бригада и 6–и к. п. към 4–а конна бригада.

Първа конна бригада действа самостоятелно в състав — Лейбгвардейски и 1–ви к. п.

Втори конен полк е към 1–ва армия и действа като дивизионна конница на 6–а пехотна дивизия.

Трета конна бригада в състав от 7–и и 10–и конен полк се придава към 1–ва армия.

Осми конен полк е в гр. Дедеагач.

В маневрения период на Първата световна война при настъплението в Добруджа действията на конницата се отличават с голяма бързина, стремителност, маневреноспособност и инициативност. Тя умело съчетава действията в спешен и конен строй — спешаване на фронта и действие в конен строй срещу фланга на противника (боят при Кочмар). Умело преследва разгромения противник. При нарасналата сила на огъня командването на конницата съумява да използва най-ценните й качества — бързина, подвижност и маневреноспособност и не я превърна в яздеща пехота, както е в много европейски армии по онова време. При отбранителните действия конницата се използва за провеждане на контраатака в конен строй (случая при Кубадин).

КАИШЕВ, Атанас Петков (24. III. 1872 г., с. Чакманово, Одринско — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 6 октомври 1888 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1891 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 2 август 1894 г. е повишен в чин поручик. Служи в 1–ви софийски полк като помощник ротен командир. На 15 ноември 1900 г. е повишен в чин капитан и е назначен за ротен командир в 35–и врачански полк. На 1 януари 1910 г. е повишен в чин майор. През 1911 г. заема длъжността старши адютант в 8–а пехотна тунджанска дивизия. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на щаба на 3–а бригада от 8–а пехотна тунджанска дивизия. На 18 декември 1913 г. е повишен в чин подполковник. След това е назначен за преподавател във Военната академия. По време на Първата световна война е началник на оперативното отделение в щаба на 1–ва армия, след това е началник на щаба на 8–а пехотна тунджанска дивизия, с която воюва в Сърбия и Македония. На 16 март 1917 г. е повишен в чин полковник. През 1918 г. е назначен за началник на военното училище. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. с мечове по средата; орден «За заслуга» на обикновена лента.

КАМЕНОВ, Радослав Петров (8. XII. 1867 г., Свищов — неизвестно) — полковник (артилерия).

На военна служба постъпва през ноември 1885 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1895 г. в чин капитан, а на 1 януари 1904 г. — в чин майор. През 1900 г. е командир на батарея в 1–ви артилерийски полк. От 1909 г. е началник на отделение в 3–и артилерийски полк, а през 1911 г. — в 8–и артилерийски полк. През Балканските войни е командир на 6–и артилерийски полк. От началото на 1915 г. е назначен за командир на 9–и артилерийски полк. На 1 октомври с. г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 9–а артилерийска бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военни отличия, V ст. на обикновена лента, V кл. на военна лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

КАНТАРДЖИЕВ, Тодор Димитров (10. II. 1861 г., Самоков — XII. 1944 г., София) — генерал-лейтенант (пехота).

На военна служба е от 20 юни 1878 г. През 1884 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1–ва пехотна софийска дружина. През Сръбско-българската война (1885 г.) е ротен командир и участва в боевете при Сливница и Пирот. На 30 август 1886 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1889 г. — в чин капитан. Командва рота в 1–ви пехотен софийски полк, след това е командир на 16–и пехотен ловешки полк. На 1 януари 1894 г. е повишен в чин майор, а на 1 януари 1899 г. — в чин подполковник. Заема длъжността началник на щаба на 1–ва дивизия, след това е преподавател във военното училище. На 2 август 1903 г. е повишен в чин полковник, командва 1–ва бр. от 9–а пехотна дивизия и 2–ра бр. от 2–ра пехотна дивизия. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на 1–ва бригада от 6–а пехотна бдинска дивизия, сражава се при Люлебургаз и Чаталджа. В Междусъюзническата война (1913 г.) воюва срещу сърбите и гърците при Струмица, Пехчево и връх Руен. След войната е началник на 5–а пехотна дунавска дивизия. На 14 февруари 1914 г. е повишен в чин генерал-майор. При мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война заема длъжността началник на Тиловото управление на 3–а армия. По-късно е началник на Варненския укрепен пункт. По време на бойните действия срещу Румъния по своя инициатива създава от подчинените му части дясно крило на 3–а армия, което отбранява Добрич. След това е началник на Сборна дивизия, с която воюва до устието на Дунав. През 1917 г. се сражава с дивизията си на македонския фронт. На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. През октомври 1917 г. се уволнява от армията. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 1 кл., IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове, IV ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» I ст. с военни отличия, III ст. с военни отличия.

КАПИТАНОВ, Георги Петров (16. I. 1876 г., Чирпан — неизвестно) — подполковник от Генералния щаб.

На военна служба е от 12 август 1895 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 1 януари 1899 г. е произведен в чин подпоручик от пехотата и е зачислен в 7–и преславски полк. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин поручик, а на 31 декември 1906 г. — в чин капитан. Служи в 21–ви средногорски полк. През Балканските войни (1912–1913 г.) заема длъжността началник на щаба на 2–ра пехотна бригада от 6–а пехотна бдинска дивизия. На 14 юли 1913 г. е повишен в чин майор. Назначен е временно за старши адютант в 3–а пехотна балканска дивизия. По време на Първата световна война е командир на 21–ви пехотен средногорски полк, а след това е началник на щаба на 2–ра пехотна тракийска дивизия, с която се сражава на македонския фронт от Охридското езеро до Мала Рупа през 1918 г. На 10 октомври 1916 г. е повишен в чин подполковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. и V ст. с мечове по средата.

КАРИДОВ, Михаил Янков (16. II. 1874 г., Пловдив — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 1 януари 1896 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик, на 15 ноември 1900 г. в чин поручик, а на 4 септември 1910 г. — в чин майор. Служи като старши адютант в 7–а пехотна рилска дивизия (1911 г.). През Балканските войни (1912–1913 г.) е старши адютант в щаба на 7–а пехотна дивизия. На 15 ноември 1914 г. е повишен в чин подполковник. След това временно е началник на мобилизационната секция в ЩА. По време на Първата световна война заема длъжността началник на щаба на 5–а пехотна дунавска дивизия, след това е началник на щаба на 2–ра пехотна тракийска дивизия. На 30 май 1917 г. е повишен в чин полковник, назначен е за началник на Школата за пехотни подофицери в Ниш. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. и IV ст. с мечове по средата; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Картечно училище към управлението на началника на артилерията при Първа армия

Сформира се на 15 януари 1918 г. в с. Пирава. Състав: 3 офицери, 1 чиновник и 36 войници. Цел: да затвърждава и усъвършенства познанията по картечно дело чрез свикване на периодични курсове.

КАЦАРОВ, Димитър Илиев, (26. X. 1866 г., Копривщица — неизвестно) — генерал-майор (артилерия).

Учи в софийската класическа гимназия. Завършва техническото отделение на военното училище в София. На 27 април 1887 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в 4–и артилерийски полк. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик. Завършва щабен офицерски курс във Виена (1894 г.). На 2 август 1894 г. е повишен в чин капитан, командва 3–а батарея в Софийския артилерийски полк. В началото на 1895 г. е приведен за командир на резервната батарея в Самоков, която по-късно е трансформирана в 6–а батарея. От началото па 1900 г. заема длъжността командир на возарската (транспортната) рота и е завеждащ работилниците на полка. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин майор и е назначен за командир на 8–а батарея. През есента на с. г. е приведен за командир на батарея в първо товарно артилерийско отделение в Берковица. По-късно е преместен на служба във 2–ри артилерийски полк във Враца. На 31 декември 1906 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за командир на артилерийско отделение. От началото на 1911 г. е помощник-командир на полка. През лятото на 1912 г. е повишен в чин полковник и е назначен за помощник-командир на 5–и артилерийски полк в Шумен. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на 5–и нескорострелен артилерийски полк, който в състава на 4–а пехотна преславска дивизия се сражава при Ески-Полос, Петра, Караагач, Чаталджа. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) участва с полка си в боевете при Равна нива. През есента на 1913 г. е назначен за началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция. На 1 декември 1914 г. заема длъжността командир на 4–и артилерийски полк. През Първата световна война е командир на 1–ва артилерийска бригада, с която участва в превземането на Пирот, Власотинци, Лесковац. През есента на 1916 г. се сражава с бригадата си в Добруджа срещу Румъния. След това организира стрелкова артилерийска школа в Сливница. През февруари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор и е назначен за помощник на началника на артилерията в Действащата армия. След демобилизацията на българската армия, на 12 октомври 1918 г., е назначен за инспектор на артилерията във Военното министерство. На 1 октомври 1919 г. по собствено желание се уволнява от армията. Избран е в централното ръководство на Съюза на запасните офицери. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст., IV ст.; орден «Св. Александър» V ст., III ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» III ст. с мечове.

КИРИЛОВ, Кирил Неделчев (15. XII. 1864 г., Шумен — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 17 септември 1881 г. Завършва военното училище в София. На 30 август 1885 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). На 1 януари 1887 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1890 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир във военното училище. На 18 май 1906 г. е повишен в чин подполковник. Служи като помощник-командир на 7–и преславски полк (1909 г.). През Балканските войни (1912–1913 г.) е дружинен командир в 43–и пехотен полк. На 18 май 1913 г. е повишен в чин полковник. По време на Първата световна война последователно е командир на 3–а пехотна бригада от 1–ва пехотна софийска дивизия (1915–1916 г.), командир е на 2–ра пехотна бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия (1917 г.), след това служи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при Министерството на войната (СГОП). Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 кл.; орден «Св. Александър» V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие, IV ст. на военна лента; орден «За заслуга» с военна лента и същия орден на обикновена лента.

КИРКОВ, Константин Христов (31. VIII. 1869 г., Плевен — 1. IX. 1920 г., Казанлък) — генерал-майор от артилерийско-инженерното ведомство.

Учи в Априловската гимназия в Габрово. През 1889 г. завършва военното училище в София. На 18 май с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен като батареен командир в 4–и артилерийски полк в София. След това завежда материалната част в Софийския арсенал и планинската артилерия в Берковица. На 2 август 1892 г. е повишен в чин поручик. Включен е в комисията, която контролира доставката на планински оръдия от Франция. През 1892 г. завършва Висшата артилерийска академия в Торино, Италия (специализира в областта на планинската артилерия) и получава званието артилерийски инженер. От 1895 до 1900 г. е инструктор и преподавател във военното училище. На 2 август 1897 г. е повишен в чин капитан. Командва 1–во планинско артилерийско отделение. На 30 юни 1903 г. е повишен в чин майор, служи в старозагорския и видинския гарнизон като командир на артилерийски поделения. На 1 януари 1912 г. е повишен в чин подполковник. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е началник на артилерията във Видинската крепост, която със своите 25 оръдия отразява атаките на сърбите. След войната през 1914 г. е назначен за началник на флота. На 2. VIII. 1915 г. е повишен в чин полковник. Под неговото ръководство българският флот по време на участието на България в Първата световна война (1915–1918 г.) отстоява няколко атаки на руската флота към варненското пристанище. На 27 февруари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. След демобилизацията командва флота до 1920 г. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата.

КИРОВ, Кръстю Киров (1. III. 1866 г., Русе — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 8 октомври 1886 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 7 ноември с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 ноември 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1896 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 20–и добрички полк. На 31 декември 1906 г. е повишен в чин майор. От 1909 г. е командир на дружина в 26–и пернишки полк, а през 1911 г. е началник на секция в канцеларията на военното министерство. На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на дружина в 37–и пехотен полк. След това отново е началник на секция в канцеларията на Министерството на войната. През Първата световна война е командир на 13–и пехотен рилски полк (1915–1917 г.), а след това е командир на 1–ва бригада в 4–а пехотна преславска дивизия. На 1 януари 1916 г. е повишен в чин полковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

КИРПИКОВ, Иван Димитров (14 юни 1877 г., с. Таш-Бунар, Бесарабия — неизвестно) — подполковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 5 септември 1895 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 1 януари 1900 г. е произведен в първи офицерски чин — подпоручик от артилерията и е зачислен в 4–и артилерийски полк. На 2 август 1903 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1908 г. — в чин капитан. Служи като офицер за поръчки във 2–ра инспекционна област (причислен към ГЩ през 1909 г.). През 1911 г. служи в 8–и артилерийски полк. През Балканските войни (1912–1913 г.) е старши адютант в 11–а пехотна сборна дивизия. На 18 май 1913 г. е повишен в чин майор. След това е преподавател във военното училище. По време на Първата световна война командва 20–и пехотен добруджански полк, а след това заема длъжността началник на щаба на Сборната пехотна дивизия. С нея воюва на македонския фронт в района от Охридското езеро до Мала Рупа. На 10 октомври 1916 г. е повишен в чин подполковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл. и IV ст. 1 и 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на военна лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

КИСЕЛОВ, Пантелей Георгиев (23. X. 1863 г., Свищов — 14. X. 1927 г., София) — генерал от пехотата.

На военна служба е от 17 октомври 1880 г. През 1883 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 15–а пехотна ломска дружина. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като ротен командир при защитата на Видинската крепост. На 24 март 1886 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1888 г. — в чин капитан, служи като ротен командир, началник на Свищовския граничен участък и дружинен командир във Варна и във 2–ри искърски полк. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин подполковник, а на 1 януари 1910 г. в чин полковник и е назначен за командир на 5–и пехотен дунавски полк. От март 1912 г. командва 8–и пехотен приморски полк. През Балканската война (1912–1913 г.) с полка си се сражава при Селиолу, Гечкенли и Караагач. В Междусъюзническата война (1913 г.) с полка си се сражава срещу сърбите на Калиманската укрепена линия. През септември 1913 г. е назначен за командир на 2–ра бр. от 4–а пехотна преславска дивизия. От 1914 г. поема командването на 4–а пехотна преславска дивизия. По време на Първата световна война неговата дивизия в състава на 3–а армия участва в бойните действия срещу Румъния (1916 г.). Тя има най-голяма заслуга за овладяването на Тутраканската крепост и пробива на кубадинската позиция. На 1 януари 1916 г. е повишен в чин генерал-майор, а на 15 август 1917 г. — в чин генерал-лейтенант. От 1917 г. до края на войната неговата дивизия се сражава на македонския фронт. След демобилизацията е назначен за началник на 3–а военноинспекционна област. В края на 1919 г. е повишен в чин генерал от пехотата и е уволнен от армията. Кавалер на военния орден «За храброст» III ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» II ст. с мечове по средата, III ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

КМЕТОВ, Никола Венков (24. VIII. 1864 г., Горна Оряховица — неизвестно) — полковник (кавалерия).

През 1887 г. завършва военното училище в София. На 16 юли с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в 4–и конен полк. На 2 август 1891 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1898 г. — в чин ротмистър. През 1900 г. е старши офицер в 4–и конен полк. На 27 септември 1904 г. е повишен в чин майор, а на 1 януари 1911 г. — в чин подполковник. През 1909 г. е командир на ескадрон в 1–ви конен полк, а през 1911 г. — командир на дивизион в същия полк. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дивизион на 1–ви конен полк. След Междусъюзническата война е назначен за командир на 1–ви конен полк (от 21 септември 1913 г.). На 1 април 1914 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война командва 1–ви конен полк (до 17 януари 1917 г.), с който участва в бойните действия срещу Румъния в Добруджа. От началото на 1917 г. е назначен за командир на 4–а конна бригада, която командва до 31 декември 1918 г. През 1919 г. е командир на 1–ва конна бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

КМЕТОВ, Хараламби Стефанов (10. VI. 1863 г., Горна Оряховица — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 5 септември 1883 г. Завършва военното училище в София през 1885 г. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 1 януари 1887 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1890 г. в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 4–и резервен полк. На 2 май 1902 г. е повишен в чин майор, а на 18 май 1906 г. — в чин подполковник. Служи като началник на 28–о полково военно окръжие (1909 г.), помощник-командир е на 22–ри тракийски полк (1911 г.). Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като дружинен командир в 22–ри тракийски полк. На 18 май 1913 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война служи като комендант в гр. Драма, а след това е командир на 1–ва бригада от 6–а пехотна бдинска дивизия (1918 г.). Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

КОЗАРОВ, Лазар Дянков (7. XI. 1864 г., с. Пирне, Бургаско — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 12 април 1884 г. Като юнкер участва в Сръбско-българската война. На 3 декември 1885 г. завършва военното училище в София. Произведен е в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 юни 1886 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1892 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 7–и преславски полк. На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин подполковник. През 1911 г. заема длъжността началник на 7–о полково военно окръжие. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 53–и пехотен полк. На 1 ноември 1913 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 3–а бригада от 2–ра тракийска дивизия. Кавалер е на Знака на военния орден «За храброст» IV ст.; орден «За храброст» III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, IV ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие, V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

КОЛЕВ, Иван Колев (25. VIII. 1863 г., с. Бановка, Бесарабия — 29. VII. 1917 г., Виена) — генерал-лейтенант (кавалерия).

Завършва българската гимназия в Болград, Бесарабия. През юли 1884 пристига в България. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в ученическия легион. След войната постъпва във военното училище в София. На 24 април 1887 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен като взводен командир в 3–и конен полк в Пловдив. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик. През 1894 г. завършва Генералщабната академия в Торино, Италия. На 2 август с. г. е повишен в чин капитан (ротмистър). Службата му преминава в конницата и различни щабове: ескадронен командир в 4–и конен полк (1897 г.), офицер за особени поръчки при Кавалерийската инспекция (1900 г.), старши адютант в кавалерийска дивизия (1901 г.). На 14 февруари 1900 г. е повишен в чин майор. През май 1902 г. е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон (реорганизиран през 1904 г. в полк). На 14 февруари 1904 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за началник на щаба на Кавалерийската инспекция. От април 1908 г. до 1912 г. е командир на Лейбгвардейския конен полк. На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин полковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) заема длъжността началник на щаба на 3–а армия. От 8 май 1913 г. е назначен за началник на щаба на 1–ва резервна армия, а от 21 май — за началник на щаба на 5–а отделна армия. След Междусъюзническата война отново поема командването на Лейбгвардейския конен полк. На 2 август 1915 г. е повишен в чин генерал-майор. При мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война (септември 1915 г.) е командващ 10–а пехотна беломорска дивизия (от октомври 1914 г.). На 23 март 1916 г. заема длъжността началник на 1–ва конна дивизия, а от 7 май с. г. е инспектор на конницата. Победите на 1–ва конна дивизия в бойните действия в Румъния разнасят славата на нейния началник. На 10 март 1917 г. той поема командването на останалата в Добруджа самостоятелна българска армия. На 17 май с. г. заминава на лечение във Виена. На 28 юли 1917 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. Кавалер е на военния орден «За храброст» II и III ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата; народния орден «За военна заслуга» IV ст. и V кл. на военна лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

КОЛЕВ, Тилю Колев (15. II. 1859 г., с. Гол. Асеново, Старозагорско — неизвестно) — полковник (пехота).

Завършва военното училище в София. На 20 октомври 1883 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 30 август 1886 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1899 г. — в чин майор. През 1900 г. служи като командир на дружина в 21–ви средногорски полк. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин подполковник. Служи като помощник-командир в 29–и ямболски полк (1909 г.). На 1 януари 1910 г. е повишен в чин полковник и е назначен за командир на 30–и шейновски полк. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на 42–ри пехотен полк. След Междусъюзническата война излиза в запаса. По време на Първата световна война отново е мобилизиран и е назначен за командир на 1–ва пехотна бригада от 11–а пехотна македонска дивизия, с която воюва на южния фронт. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 кл.; орден «Св. Александър» V ст. с мечове отгоре; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие, IV ст. на военна лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Колоездачни роти

Към 1. X. 1915 г. в състава на Конната дивизия има една колоездачна рота в състав: 2 офицери, 208 подофицери и войници, 16 коня, 7 коли, 200 велосипеда, 200 пушки. Втора колоездачна рота е сформирана към Втора армия в състав: 3 офицери, 182 подофицери и войници, 14 коня, 163 велосипеда и 169 пушки.

Командири на пехотни полкове

1–ви пех. софийски полк — полк. ЛАЗАРОВ, Велизар Манолов; 2–ри пех. искърски полк — полк. ДАНЕВ, Владимир Ангелов, полк. ЛЕФТЕРОВ, Христо Пенев; 3–и пех. бдински полк — полк. ХРИСТОВ, Белю Христов, полк. СОТИРОВ, Минчо Сотиров; 4–и пех. плевенски полк — полк. ПАНЕВ, Георги Стоичков, подп. ПАЗОВ, Константин Наумов; 5–и пех. дунавски полк — подп. ИЛИЕВ, Никола Илиев, подп. КАБАКЧИЕВ, Иван Стефанов, подп. ПОПИВАНОВ, Петър Христофоров; 6–и пех. търновски полк — полк. ЧЕРВЕНАКОВ, Иван Георгиев; полк. ПАУНОВ, Христо Бенчев, подп. ПОПОВ, Михаил Георгиев; 7–и пех. преславски полк — подп. ДИМИТРОВ, Димитър Апостолов; 8–и пех. приморски полк — подп. МИНКОВ, Панайот Петков, подп. МИЛАНОВ, Васил Миланов, полк. СВЕЩАРОВ, Никола Неделчев; 9–и пех. пловдивски полк — полк. ХРИСТОВ, Димо Христов, подп. КОНЯРОВ, Петър Василев, подп. АВРАМОВ, Иван Аврамов, подп. КИСЕЛОВ, Коста Иванов, подп. ДРАНГОВ, Борис Стоянов; 10–и пех. родопски полк — полк. АТАНАСОВ, Петър Тодоров, полк. ТОКУШЕВ, Дойко Неделков; 11–и пех. сливенски полк — полк. ХРИСТОВ, Никола Рангелов; 12–и пех. балкански полк — полк. БОЯДЖИЕВ, Христо Стефанов, полк. ЯНАКИЕВ, Никола Димитров, полк. АЗМАНОВ, Димитър Петров; 13–и пех. рилски полк — полк. КИРОВ, Кръстю Киров, полк. ЙОВЧЕВ, Жечо Радев; 14–и пех. македонски полк — полк. КОМСИЕВ, Тодор Христов, подп. ДИНОЛОВ, Петър Георгиев, подп. АНГЕЛОВ, Емануил Ангелов; 15–и пех. ломски полк — зап. подп. ЖАБИНСКИ, Иван Николов, полк. ИЛИЕВ, Стефан Илиев, подп. ШИШКОВ, Васил Кирков; 16и пех. ловчански полк — полк. ИВАНОВ, Юрдан Ангелов, подп. КУЮМДЖИЕВ, Панайот Атанасов; 17–и пех. доростолски полк — подп. ФИЛИПОВ, Борис Христов, подп. ПАВЛОВ, Емануил Михайлов, полк. АНГЕЛОВ, Спас Ангелов; 18–и пех. етърски полк — полк. КОВАЧЕВ, Иван Иванов; 19–и пех. шуменски полк — полк. ДЯКОВ, Антон Дяков, полк. МАРИНОВ, Васил Маринов, полк. ХАЛАЧЕВ, Иван Попов, подп. КУЦАР0В, Марин Тодоров; 20–и пех. добруджански полк — полк. ГЕОРГИЕВ, Юрдан Георгиев, подп. МАРИНОВ, Димитър Маринов, подп. КИРПИКОВ, Иван Димитров; 21–ви пех. средногорски полк — полк. РАЗСУКАНОВ, Йосиф Антонов, полк. ДИМИТРОВ, Александър Димитров, полк. КАПИТАНОВ, Георги Петров; 22–ри пех. тракийски полк — полк. САПУНАРОВ, Стефан Спиридонов, подп. ДИНОЛОВ, Петър Георгиев, полк. ХРИСТОВ, Атанас Иванов; 23–и пех. шипченски полк — полк. МАНЕВ, Петър Вачев, подп. ПОШЕВ, Парашкев Василев; 24–и пех. черноморски полк — полк. ПИСАРОВ, Никола Пенков, подп. ДРЕНСКИ, Петър Найденов; 25–и пех. драгомански полк — полк. ЗЛАТЕВ, Тодор Иванов, подп. ЦАНОВ, Иван Цанов, подп. ГЕОРГИЕВ, Георги Григоров; 26–и пех. пернишки полк — подп. МЪДРОВ, Сава Колчев, полк. ГЕОРГИЕВ, Константин Георгиев, полк. КОНСТАНТИНОВ, Апостол Константинов; 27–и пех. чепински полк — подп. РАЧЕВ, Стефан Рачев, полк. МУСТАКОВ, Димитър Михайлов, подп. БАЕВ, Васил Тодоров, подп. РАЧЕВ, Христо Рачев; 28–и пех. стремски полк — полк. РАЕВ, Илия Петков, подп. ПЕТРОВ, Стефан Петров; 29–и пех. ямболски полк — полк. ЛАЗАРОВ, Лазар Иванов, подп. АРАДАНОВ, Васил Петров; 30–и пех. шейновски полк — полк. КОСТОВ, Злати Костов, подп. ЖИВКОВ, Константин Димитров, подп. ДЮДЮКОВ, Алекси Генков; 31–ви пех. варненски полк — полк. ПЕТРОВ, Иван Димитров, полк. КАРАЕНЕВ, Иван Събев; 32–ри пех. загорски полк — полк. ЙОСИФОВ, Стефан Йосифов, подп. ЙОНКОВ, Петър Христов; 33–и пех. свищовски полк — полк. ПОПОВ, Константин Димитров, полк. НЕЙКОВ, Тодор Костов; 34–и пех. троянски полк — подп. МАРИНОВ, Пано Димитров; 35–и пех. врачански полк — подп. ТАСЛАКОВ, Васил Гечев, подп. БЕШЕВЛИЕВ, Иван Иванов; 36–и пех. козлодуйски полк — полк. ГЛАДИЧЕВ, Константин Христов, подп. СОЛАРОВ, Стефан Константинов, подп. ШИШКОВ, Йосиф Григоров; 37–и пех. пирински полк — полк. ДИМИТРИЕВ, Димитър Савов; 38–и пех. одрински полк — подп. ВАСИЛЕВ, Димитър Василев, полк. КОМСИЕВ, Димитър Стойнов; 39–и пех. солунски полк — подп. МИХАЙЛОВ, Тодор Михайлов; 40–и пех. беломорски полк — подп. РАЧЕВ, Христо Рачев, полк. НЕРЕЗОВ, Христо Михайлов; 41–и пех. полк — полк. ТОШКОВ, Хараламби Григоров; 42–ри пех. полк — подп. ГАНЧЕВ, Александър Банов, зап. полк. КАЛКАНДЖИЕВ, Петър Тодоров, полк. МАРИНОВ, Димитър Маринов; 43–и пех. полк — подп. МОМЧИЛОВ, Петко Матеев, подп. БРАЙКОВ, Христо Генов; 44–и пех. полк — подп. БОЧЕВ, Иван Бочев, подп. ТОДОРОВ, Юрдан Тодоров, полк. ВЪЛКОВ, Иван Вълков; 45–и пех. полк — подп. КОЕВСКИ, Стефан Николов; 46–и пех. полк — полк. АБАДЖИЕВ, Миню Петров, подп. КАРАМАЖДРАКОВ, Илия Димитров; 47–и пех. полк — подп. ХАРИЗАНОВ, Иван Димитров; 48–и пех. полк. — полк. КОЛАРОВ, Добри Кръстев; 49–и пех. полк — подп. ГЕШЕВ, Иван Константинов, полк. ВЕЛЕВ, Васил Велев; 50и пех. полк — подп. НАЧЕВ, Димитър Чернев; 51–ви пех. полк — зап. полк. ЖАБИНСКИ, Иван Николов, подп. КРЪСТЕВ, Петър Кръстев; 52–ри пех. полк — подп. ПЕТРОВ, Атанас Петров, полк. НЯГУЛОВ, Стоян Нягулов; 53–и пех. полк — подп. СТАНЕВ, Младен Петров, полк. ЛАМБРИНОВ, Константин Ламбринов; 54–и пех. полк — подп. ПЕТРОВ, Сава Петров; 55–и пех. полк — полк. ВАСИЛЕВ, Лазар Василев, подп. МАГЕРАНОВ, Слави Тодоров; 56–и пех. полк — полк. АЛЕКСИЕВ, Димитър Алексиев, подп. КЪСЕВ, Тодор Петров; 57–и пех. полк — полк. ИКОНОМОВ, Димитър Спасов, подп. ИВАНОВ, Никола Иванов; 58–и пех. полк — полк. ТОРОМАНОВ, Стоян Иванов, полк. МИДИЛЕВ, Петър Иванов, полк. ЛИЧЕВ, Гаврил Атанасов; 59–и пех. полк — подп. ХАЛАЧЕВ, Никола Досев; 60–и пех. полк — полк. КАЛОЯНОВ, Стоян Христов; 61–ви пех. полк — полк. СИЛЯНОВСКИ, Григор Иванов; 62–ри пех. полк — полк. ГЕНЧЕВ, Георги Димитров; 63–и пех. полк — полк. БОЙДЕН, Теню Димитров; 64–и пех. полк — подп. БАДИНСКИ, Тодор Иванов; 65–и пех. полк — подп. АРНАУДОВ, Атанас Христов; 66–и пех. полк — подп. САПОВ, Георги Алексиев; 67–и пех. полк — полк. ЦАНЕВ, Петко Цонев; 68–и пех. полк подп. АНГЕЛОВ, Спас Ангелов; 69–и пех. полк — полк. ГЕОРГИЕВ, Панайот Георгиев; 70–и пех. полк — полк. ИВАНОВ, Никола Иванов; 71–ви пех. полк — полк. СТОЯНОВ, Христо Стоянов; 72–ри пех. полк — полк. МИХНЕВ, Рашо Михайлов, полк. КОСТОВ, Злати Костов; 73–и пех. полк — полк. ПЕТКОВ, Иван Бенков; 80–и пех. полк — подп. ПОПОВ, Владимир Димитров; 81–ви пех. полк — полк. НАЧЕВ, Георги Атанасов; 82–ри пех. полк — полк. ГЕОРГИЕВ, Георги Димитров; 83–и пех. полк — полк. ХУМБАДЖИЕВ, Атанас Николов, подп. МАРИНОВ, Велико Димитров; 84–и пех. полк — подп. КОНСТАНТИНОВ, Никола Константинов; 85–и пех. полк — подп. РАЧЕВ, Петър Рачев, полк. ГАШАРОВ, Стоян Иванов; 86–и пех. полк — подп. ЦОНЕВ, Филип Цонев, подп. НИКОЛЧЕВ, Георги Костов; 87–и пех. полк — подп. БЪЧВАРОВ, Досю Христов, полк. ГАНЧЕВ, Досю; 88–и пех. полк — подп. ПЕТРОВ, Тодор Петров.

КОМСИЕВ, Тодор Христов (17. V. 1868 г., Калофер — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 4 септември 1883 г. Завършва военното училище в София през 1887 г. На 7 ноември с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 ноември 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1896 г. — в чин капитан. През 1900 г. е командир на дисциплинарна рота. На 31 декември 1906 г. е повишен в чин майор. През 1909 г. е дружинен командир в 1–ви пехотен софийски полк, а през 1911 г. — командир на дружина в 7–и пехотен преславски полк. На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) воюва като дружинен командир. От януари 1915 г. е помощник-командир на 6–и пехотен търновски полк. През Първата световна война командва 14–и пехотен македонски полк (1915–1917 г.), а след това е командир на 2–ра бригада от Сборната пехотна дивизия. На 1 януари 1916 г. е повишен в чин полковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Конна дивизия (к. д.)

Сформирана е през 1890 г. съгласно Указ № 176/1891 г. Към 1. X. 1915 г. командир на дивизията е генерал-майор Александър Танев. Щаб: офицери 12, чиновници 3, подофицери и войници 83, коне 60, обикновени коли 12, пушки и карабини 20. Състав: колоездачна рота, радиотелеграфно отделение, конно-артилерийско отделение, 2–ра и 4–а конна бригада. Бойните действия започва в състава на 2 А. Във взаимодействие със 7 п. д. действа на южния фронт. Участва в овладяването на Прилеп, Битоля, Охрид, Струга.

Разформирова се през май 1916 г. и от нейния състав се сформират 1–ва и 2–ра конна дивизия.

Косовска операция (28 октомври–21 ноември 1915 г.)

Косовската операция е продължение на Моравската операция. Тя се провежда от основните сили на 1–ва българска армия във взаимодействие със Северната оперативна група на 2–ра армия и част от 11–а германска армия. Целта на операцията е обкръжаване и унищожаване на сръбската армия на Косово поле. Замисълът предвижда нанасянето на три концентрични удара в общо направление на Прищина. Главният удар се нанася от 1–ва армия по направлението Ниш — Прищина. Северната оперативна група нанася спомагателен удар от Гниляне към Прищина, а германските войски (два корпуса) — от района на Кралево и Крушевац към Митровица и Прищина.

Операцията започва на 28 октомври с форсиране на р. Морава. За две денонощия войските отхвърлят противника, овладяват Прокупле и преминават в преследване. Изпаднало в криза, сръбското командване прави отчаян опит с контраудар към Феризово и Гниляне да се съедини със съглашенските войски. Опитът се парира и ударната групировка продължава настъплението си. Към 11 ноември 1–ва армия овладява Прищина, а впоследствие и цялото Косово поле, а част от Северната оперативна група (3–а пехотна дивизия) настъпва към Призрен. На 16 ноември след неколкочасов бой част от сръбските войски капитулират, а основните сили, изоставяйки тежкото си въоръжение, успяват през Албанските планини да се прехвърлят на Адриатическия бряг. Операцията завършва окончателно на 21 ноември с овладяване на Дяково и Дебър.

Косовската операция продължава 24 денонощия, като за това време войските на 1–ва армия се придвижват на дълбочина 140–150 км със среден темп 6–7 км в денонощие. В плен попадат над 15 000 войници и офицери на противника, 50 оръдия, над 20 000 пушки и др.

Крепостно-обсадна артилерия

Военновременно формирование. От 20 октомври 1917 г. функционира като щаб на началника на артилерията в Беломорската отбрана. Разформирована на 1 октомври 1918 г.

КРУНЕВ, Никола Христов (20. V. 1863 г., Берковица — неизвестно) — генерал-майор (пехота).

На военна служба е от 17 октомври 1880 г. През 1883 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 24 март 1886 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1888 г. в чин капитан, а на 1 януари 1899 г. — в чин майор. През 1900 г. завежда домакинството в 19–и шуменски полк, след това е командир на 2–ри искърски полк. На 18 май 1909 г. е произведен в чин полковник. Участва в Балканските войни като командир на 2–ри пехотен искърски полк. През Първата световна война е началник на 6–а дивизионна област. На 1 януари 1918 г. (със старшинство от 15 август 1917 г.) е повишен в чин генерал-майор. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

КУКУРЕШКОВ, Георги Манчев (9. IV. 1867 г., Панагюрище — неизвестно) — полковник (артилерия).

През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в 4–и артилерийски полк. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1895 г. в чин капитан, а на 1 януари 1904 г. — в чин майор. През 1900 г. е командир на батарея в 4–и артилерийски полк, след това е командир на батарея във 2–ри артилерийски полк (1909 г.), командир на отделение в същия полк (1911 г.). На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на отделение в 8–и артилерийски полк. След Междусъюзническата война е командир на 1–ви гаубичен полк. На 1 октомври 1915 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война заема длъжността командир на 1–ва артилерийска бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. и IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

КУПОВ, Георги Петров (18. X. 1883 г., Варна — неизвестно) — майор (флота).

Завършва Машинното училище във Варна. На 21 февруари 1905 г. е произведен в чин подпоручик (мичман II р.) и е зачислен във флота на Н. В. На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин поручик (мичман I р.) и е назначен в портова рота на Морската минна отбрана. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.). На 15 октомври 1915 г. е назначен за командир на миноносец. През Първата световна война изпълнява длъжността началник на щаба на флота на Н. В. На 16 март 1917 г. е повишен в чин майор (капитан-лейтенант). Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата.

КЮРКЧИЕВ, Григор Петров (24. X. 1865 г., Прилеп, Македония — 16. IV. 1925 г.) — генерал-майор (пехота).

Учи в гимназията в Кюстендил. На военна служба е от 5 октомври 1882 г. Постъпва във военното училище в София. През Сръбско-българската война (1885 г.) участва като юнкер в боевете при Сливница и Пирот. На 3 декември 1885 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 юни 1888 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1892 г. в чин капитан, а на 2 август 1903 г. — в чин майор. През 1900 г. е ротен командир в 8–и резервен полк. На 1 януари 1908 г. е повишен в чин подполковник. Служи като началник на 19–о полково военно окръжие (1909 г.), помощник-командир на 3–и бдински полк (1911 г.). По време на Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на дружина в 3–и пехотен бдински полк, сражава се при Лозенград и Люлебургаз. От юни 1913 г. заема длъжността командир на 65–и пехотен полк. През Междусъюзническата война (1913 г.) се сражава срещу сърбите при Вратарница, Зайчарско, а след това при Кюстендил. На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник. През следващите две години командва 24–и пехотен полк. През Първата световна война поема командването на 2–ра бригада от 11–а пехотна македонска дивизия, ранен е тежко. На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. След демобилизация в края на войната служи във Военното министерство като офицер за поръчки. До 1922 г. е председател на Главната ликвидационна комисия. Кавалер е на Знака на военния орден «За храброст» III ст.; военен орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» II ст. с военни отличия и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Л

ЛАЗАРОВ, Лазар Иванов (25. III. 1864 г., Карлово — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 1. X. 1881 г. Завършва военното училище в София. На 7 септември 1885 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. Участва в Сръбско-българската война. На 1 януари 1888 г. е повишен в чин поручик, на 2 август 1891 г. в чин капитан, а на 1 януари 1903 г. — в чин майор. През 1900 г. е ротен командир в 19–и шуменски полк. На 31 декември 1906 г. е повишен в чин подполковник. Служи като началник на 33–о полково военно окръжие (1909 г.). През 1911 г. е помощник-командир на 27–и чепински полк. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 40–и пехотен полк. На 18 май 1913 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война командва 2–ра бригада от 12–а пехотна дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие, V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Лейбгвардейски конен полк (Л. г. к. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 81/29. XII. 1903 г. чрез развръщане на Лейбгвардейския конен ескадрон в полк. Командир на полка е подполковник Паун Бананов. Числен състав: офицери 22, чиновници 1, подофицери и войници 683. Добитък: коне 669. Обоз: обикновени коли 41, товарни 10. Въоръжение: пушки и карабини 508. Саби 692. Бойните действия започва в състава на 1 к. бр.

Ломски гарнизон

Сформиран е на 5. IX. 1915 г. Към 1. IX. 1916 г. началник на гарнизона е полковник Парасков. Състав: от 9–и опълченски полк една и половина дружина, една 7,5–см не с. с. шесторъдейна батарея, една 9–фунтова дълга двеоръдейна батарея, една 24–фунтова дълга двеоръдейна батарея, една 6–дюймова двеоръдейна моторна батарея, една 5,7–см двеоръдейна куполна батарея, една моторна лодка. Бойните действия започва в състава на 12 п. д. от 3 А.

ЛУКОВ, Иван Цонев (22. VIII. 1871 г., Габрово — 17. IV. 1926 г., София) — генерал-лейтенант (пехота).

На военна служба е от 31 май 1889 г. През 1891 г. завършва военното училище в София. На 2 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 20–и пехотен добруджански полк. На 2 август 1894 г. е повишен в чин поручик и е назначен за завеждащ оръжието в 8–и пехотен приморски полк. Завършва Висшия офицерски курс в София (1895–1897 г.). На 15 септември 1900 г. е повишен в чин капитан. През 1901 г. завършва Императорската Николаевска генералщабна академия в Санкт-Петербург. Служи като младши адютант при щаба на 6–а пехотна бдинска дивизия, началник е на 2–ра пехотна бригада от 4–а пехотна преславска дивизия (1903 г.), командва рота в 8–и пехотен приморски полк. През 1905 г е назначен за военен аташе в Париж, а от 1907 г. — в Санкт-Петербург. На 19 септември 1906 г. е повишен в чин майор и назначен за адютант в 8–а пехотна тунджанска дивизия. От 1910 г. заема длъжността началник на щаба на 1–ва пехотна софийска дивизия. На 22 септември с. г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на щаба на 1–ва пехотна софийска дивизия, с която се сражава при Селиолу, Люлебургаз, Чаталджа. На 1 септември 1913 г. е повишен в чин полковник, назначен е за началник на Военното училище, а от март 1914 г. — за командир на 38–и пехотен одрински полк. След това командва 2–ра бригада от 3–а пехотна балканска дивизия и за известно време е началник на щаба на 3–а военноинспекционна област в Русе. При мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война (септември 1915 г.) е назначен за началник на Оперативния отдел при ЩДА и помощник-началник на ЩДА. На 1 септември 1916 г. заема длъжността началник на Щаба на Действащата армия. С негово участие се разработва и осъществява оперативният план за бойните действия срещу Румъния и отбранителните боеве на македонския фронт (1916 г.). На 30 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. От декември 1917 г. поема командването на 2–ра армия. Участва в българската военна делегация при сключването на примирието за спирането на военните действия в Солун (29 септември 1918 г.). След войната е назначен за втори път на длъжността началник на Щаба на армията (ноември 1918 г.). На 27 октомври 1919 г. сдава заеманата длъжност и е уволнен от армията. На 7 януари 1920 г. е повишен в запаса в чин генерал-лейтенант. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» II ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» I ст. с военно отличие, същия орден V кл. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

М

Македонска военноинспекционна област

Сформирана е на 8. XII. 1915 г. с център Скопие. Има за задача да обедини военното и административното управление на Македонската административна област. Към щаба на областта през 1916 г. се сформира една планинска дивизия. От 6. VI. 1918 г. областта е разделена на окупационни райони, а от 11. VIII. 1918 г. на Скопска и Щипска дивизионна област с по 5 полкови военни окръжия. От 7. X. 1918 г. щабът на областта се предислоцира в София. Разформирована е на 16. XII. 1918 г.

МАНЕВ, Петър Вачев (25. III. 1862 г., Чирпан — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 8 октомври 1886 г. Завършва военното училище в София през 1887 г. На 7 ноември с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 ноември 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1896 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 24–и черноморски полк. На 19 септември 1906 г. е повишен в чин майор. От 1909 г. е командир на дружина в 5–и дунавски полк. На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на дружина в 23–и пехотен полк. От януари 1915 г. е помощник-командир на 23–и шипченски полк. През Първата световна война е командир на 23–и пехотен шипченски полк (1915–1917 г.), а след това командир на 3–а пехотна бригада от 6–а пехотна бдинска дивизия. На 1 януари 1916 г. е повишен в чин полковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на военна лента и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

МАНОВ, Георги Манов (1. IV. 1864 г., Пирот — неизвестно) — генерал-майор (артилерия).

На военна служба е от 5 септември 1883 г. През 1885 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 1 януари 1887 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1890 г. в чин капитан, а на 1 януари 1895 г. — в чин майор. През 1900 г. служи като командир на батарея в 3–и артилерийски полк. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин подполковник, служи в 4–и артилерийски полк като председател на домакинския комитет (1909 г.), помощник-командир на 4–и артилерийски полк (1911 г.). На 21 февруари 1912 г. е повишен в чин полковник. По време на Балканските войни (1912–1913 г.) поема командването на 5–и артилерийски полк. През Първата световна война е командир на 4–а артилерийска бригада и началник на артилерията в 1–ва армия. На 1 януари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст., V кл. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

МАНОЛОВ, Александър Манолов (27. X. 1879 г., София — неизвестно) — подполковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 12 август 1896 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Италия. На 1 януари 1900 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик от пехотата и е зачислен в 6–и търновски полк. На 2 август 1903 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1908 г. — в чин капитан. Служи в 10–и родопски полк (1909 г.), след това е преподавател във Военното училище (1911 г.). През Балканските войни (1912–1913 г.) е помощник-началник на разузнавателна секция в щаба на 1–ва армия. На 18 май 1913 г. е повишен в чин майор. След това отново преподава във военното училище. По време на Първата световна война заема длъжността началник на щаба на 11–а пехотна македонска дивизия, а след това до края на войната е началник на щаба на 8–а пехотна тунджанска дивизия, с която се сражава на македонския фронт от вр. Висока чука до р. Ангиста в Сярското поле. На 10 октомври 1916 г. е повишен в чин подполковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 1 кл.; орден «Св. Александър» V ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. с военно отличие.

МАРКОВ, Иван Павлов (27. VII. 1869 г., Търново — неизвестно) — полковник (артилерия).

През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, на 2 август 1894 г. в чин капитан, а на 2 август 1903 г. — в чин майор. Служи като командир на батарея в 4–и артилерийски полк (1900 г.), началник на отдел в 5–и артилерийски полк (1909 г.). На 1 януари 1908 г. е повишен в чин подполковник. През 1911 г. е командир на отделение в 4–и артилерийски полк. През Балканските войни е командир на 1–во артилерийско отделение при 4–и арт. полк. На 25 май 1913 г. е повишен в чин полковник. От началото на 1915 г. заема длъжността командир на 3–и артилерийски полк. През Първата световна война командва 2–ра артилерийска бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. и IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

МАРКОВ, Тодор Марков (21. V. 1870 г., с. Хисар, Карловско — след 1950 г.) — генерал-майор (от генералщабното ведомство).

На военна служба е от 3 октомври 1888 г. Завършва военното училище в София. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подпоручик и е назначен в 1–ви конен полк. Завършва топографска и кавалерийска школа (1893 г.) и висш офицерски курс (1896 г.). На 2 август 1894 г. е повишен в чин поручик, а на 15 ноември 1900 г. — в чин капитан. През 1902 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург. На 19 септември 1906 г. е повишен в чин майор. Служи във 2–ра тракийска дивизия, след това е началник на щаба на 2–ра бригада от 2–ра пехотна дивизия, началник е на разузнавателна секция в ЩА. На 22 септември 1910 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за началник на щаба на Кавалерийската инспекция. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на щаба на конната дивизия, с която се сражава на Тракийския военен театър. На 1 ноември 1913 г. е повишен в чин полковник и е изпратен за военен аташе в Цариград (до 1916 г.). По време на Първата световна война участва в бойните действия срещу Румъния като командир на 5–а конна бригада. През октомври 1916 г. е назначен за началник на щаба на 1–ва армия, с която се сражава на македонския фронт. От юли 1917 г. до края на войната изпълнява длъжността временен инспектор на конницата и началник на 1–ва конна дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» III и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст. 5 кл. на обикновена лента.

Минохвъргачна дружина

Сформирана е в Скопие на 24. X. 1916 г. Задачата й е да подпомага пионерните части при преодоляване на изкуствени препятствия при щурм. Подчинена е на началника на инженерните войски.

МИТОВ, Константин Николов (26. III. 1873 г., София — неизвестно) — полковник (кавалерия).

Завършва военното училище в София през 1892 г. На 2 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в конницата. На 2 август 1895 г. е повишен в чин поручик, а на 18 май 1902 г. — в чин капитан. От 1900 г. е адютант в Кавалерийската инспекция, след това заема длъжността инструктор в Кавалерийската школа. На 30 декември 1908 г. е повишен в чин майор. По време на Балканските войни е командир на 1/2 ескад. от 3–и конен полк. През Междусъюзническата война е повишен в чин подполковник (14 юли 1913 г.). От началото на 1915 г. е командир на дивизион в 8–и конен полк. На тази длъжност започва участието му в Първата световна война. От 25 юни 1916 г. заема длъжността командир на 3–и конен полк. На 5 октомври с. г. e повишен в чин полковник. Участва в бойните действия срещу Румъния в Добруджа. От 17 януари 1917 г. е командир на 1–ви конен полк, а от 14 септември с. г. — командир на 11–и конен полк. На 5 април 1918 г. поема командването на 6–а конна бригада. След войната е назначен за командир на 2–ра конна бригада (от 31 декември 1918 г. до 1 януари 1920 г.). Кавалер на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. с мечове по средата.

МИТОВ, Тодор Зафиров (19. IX. 1865 г., Самоков — неизвестно) — генерал-майор (пехота).

На военна служба е от 5 септември 1883 г. Завършва военното училище в София. На 30 август 1885 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен във 2–ри пехотен струмски полк. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като ротен командир във 2–ри Струмски полк и след това в Радомирската опълченска дружина. На 1 януари 1887 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1890 г. — в чин капитан. Служи в 1–ви, 4–и и 3–и конен полк. През 1896 г. завършва Генералщабна академия в Белгия. На 1 януари 1898 г. е повишен в чин майор, а на 1 януари 1904 г. — в чин подполковник. Заема длъжността старши адютант в 1–ва пехотна дивизия, началник на щаба на 1/2 бригада и началник на щаба на 3–а пехотна дивизия. На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин полковник и е назначен за командир на 9–и пехотен пловдивски полк, по-късно е назначен за началник на Военното училище (1911 г.). През Балканските войни (1912–1913 г.) командва 1–ва бригада от 7–а пехотна рилска дивизия и се сражава в състава на 4–а армия при Булаир. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) воюва със сърбите при Кочани и Калиманци. През 1914 г. е назначен за началник на 1–ва бригада от 6–а пехотна бдинска дивизия, а след това е началник на отдел на военноучебните заведения. На 2 август 1915 г. е повишен в чин генерал-майор. През Първата световна война командва 8–а пехотна тунджанска дивизия (до 1916 г.), с която воюва на македонския фронт при Скопие, Битоля и завоя на р. Черна. През октомври 1916 г. напуска армията и излиза в запаса. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове, IV ст. с мечове отгоре, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военни отличия.

Мобилизация

Мобилизацията е извършена на основата на решение на Министерския съвет с Указ № 7 от 9 септември 1915 г.

Моравска военноинспекционна област

Сформирана е на 6. XII. 1915 г. с център Ниш. Задачата й е да обедини военното и гражданското управление на Моравската административна област. От 9. VII. 1918 г. щабът на областта се предислоцира в София. Разформирова се на 31. XII. 1918 г.

Моравска операция (1 октомври–27 октомври 1915 г.)

Моравската операция е част от стратегическата операция на групата армии «Макензен» за разгрома на Сърбия. Тя се провежда от 1–ва отделна българска армия (четири пехотни дивизии — общо 145 000 души с 440 оръдия) в полосата от устието на р. Тимок до височина Стрешер. Задачата, поставена пред армията, е да разгроми противостоящите й сръбски войски и да излезе на р. Морава от Парачин до Лесковац, а с част от силите си, настъпвайки към Неготин, да се съедини с германския Оршовски отряд.

В полосата за настъпление на армията се отбранява Тимошката и 2–ра сръбска армия (осем пехотни дивизии). Най-силно са оборудвани Пиротският и Нишкият укрепен район.

Първа българска армия нанася главния си удар с 8–а и 9–а пехотна дивизия и дясното крило на 1–ва пехотна дивизия в общо направление на Белоградчик — Свърлич — Ниш, а с десния си фланг — спомагателен удар за взаимодействие с настъпващия от север германски отряд. Операцията започва на 1 октомври 1915 г. и се провежда на два етапа. През първия етап въпреки съпротивата на сръбските войски и трудните географски и климатични условия армията настъпва през проходите на Стара планина, пробива Пиротския укрепен пункт и за десет денонощия войските й излизат в долината на р. Тимок. След кратко прегрупиране на 12 октомври започва изпълнението на втория етап. Армията преминава в решително преследване, разгромява противостоящите сили на противника и към 20 октомври с основните си сили излиза пред Нишкия укрепен район. Пробивът започва на 23 октомври. Независимо от отчаяната съпротива до края на деня се овладява предната позиция. На следващия ден настъплението продължава с успех и след обяд на 24 октомври българските войски влизат в Ниш. През следващите 4–5 денонощия се овладяват преправите по р. Южна Морава и прилежащата й долина, с което приключва изпълнението на задачата.

Моравската операция се провежда на дълбочина 70–80 км за 27 денонощия при среден темп 2,5–3 км. В нея сръбските загуби възлизат на над 6000 убити, ранени и пленени, 60 оръдия и голямо количество военни материали. Първа армия губи 2200 убити и безследно изчезнали и 6980 ранени.

Мостови роти

Те са в състав по 250 души. Притежават материална част за 70–метров понтонен и 80–метров козлови мост. През 1916 г. са снабдени с нова материална част за 35–м мост. Във всяка рота има по 2–3 дивизионни мостови екипажи с материална част за 35–м мост всеки.

МУСТАКОВ, Димитър Михайлов (15. VI. 1874 г., Каварна — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 9 септември 1892 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 1 януари 1896 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в кавалерията. На 1 януари 1900 г. е повишен в чин поручик, служи в 1–ви конен полк. На 18 май 1911 г. е повишен в чин майор. През Балканските войни (1912–1913 г.) е старши адютант на конната дивизия. След Междусъюзническата война служи като началник на организационна секция в ЩА. На 18 май 1915 г. е повишен в чин подполковник. По време на Първата световна война заема длъжността началник на щаба на 9–а пехотна плевенска дивизия (1915–1917 г.), с която воюва в Сърбия и Македония. На 15 август 1917 г. е повишен в чин полковник, след което е назначен за началник на щаба на Сборната пехотна дивизия, сражаваща се на македонския фронт през 1918 г. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, същия орден V ст. с мечове по средата; орден «За заслуга» на обикновена лента.

МЪДРОВ, Сава Колчев (18. I. 1872 г., Габрово — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 11 септември 1890 г. През 1893 г. завършва военното училище в София. На 2 август с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 2 август 1896 г. е повишен в чин поручик. През 1900 г. служи в 1–ви артилерийски полк. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин капитан, а на 4 септември 1910 г. — в чин майор. През 1911 г. е старши адютант в 8–а пехотна дивизия. На тази длъжност участва в Балканските войни (1912–1913 г.). На 14 февруари 1914 г. е повишен в чин подполковник. През януари 1915 г. е дружинен командир в 6–и търновски полк. През Първата световна война е командир на 26–и пехотен пернишки полк (1915–1916 г.). По-късно е началник на щаба на 3–а пехотна балканска дивизия, след това е командир на 2–ра бригада от 4–а пехотна преславска дивизия (юни 1918 г.). Кавалер е на военен орден «За храброст» IV ст. 1 кл.; народен орден «За военна заслуга» V ст. с военно отличие; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Н

НАЙДЕНОВ, Калин Георгиев (18. II. 1865 г., с. Широка лъка, Пловдивско — 16. IV. 1925 г., София) — генерал-лейтенант от артилерийско-инженерно ведомство.

Учи в пловдивската гимназия. През 1885 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 6–а батарея на 1–ви артилерийски полк в София. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва полубатарея (от 4 оръдия) и е ранен в отбранителните боеве на Сливнишката позиция. След войната е адютант в 1–ви артилерийски полк (1886 г.), в 3–и артилерийски полк (1887 г.). На 6 май 1887 г. е повишен в чин поручик, а на 18 май 1890 г. — в чин капитан. През 1891 г. завършва Италианската артилерийско-инженерна академия в Торино и получава званието артилерийски инженер. Няколко месеца след това е началник на софийския артилерийски склад, след което е командирован за 2,5 години в големите европейски военни заводи за набавяне на материали. През 1894 г. е назначен за командир на планинска батарея в 4–и артилерийски на Н. В. полк и същевременно за преподавател във Военното училище. На 2 август 1895 г. е повишен в чин майор. От същата година е назначен за началник на Софийския артилерийски арсенал и за член на Артилерийския комитет. През 1899 г. е преместен за командир на артилерийско отделение в 4–и артилерийски полк. На 9 октомври 1901 г. е назначен за началник на техническото отделение в Артилерийската инспекция. На 2 май 1902 г. е повишен в чин подполковник, а на 19 септември 1906 г. — в чин полковник. От 1908 до 1911 г. е назначен за командир на 2–ри артилерийски полк във Враца. В началото на 1912 г. заема длъжността помощник на инспектора на артилерията. От началото на Балканските войни до завършването на бойните действия при Люлебургаз — Бунархисар (октомври 1912 г.) замества началника на артилерията в Главната квартира, който е в задгранична командировка. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) организира в артилерийско отношение отбраната на българската армия срещу сърбите в района на Кюстендилско. От 19 октомври 1913 г. до 25 септември 1915 г. заема длъжността инспектор на артилерията в армията. На 14 февруари 1914 г. е повишен в чин генерал-майор. При мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война (септември 1915 г.) е назначен за министър на войната. На 30 май 1917 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. На 21 юни 1918 г. след оставка на правителството напуска заемания пост. Назначен е за генерал за особени поръчки при Министерството на войната. След войната е уволнен от армията и преминава в запаса. През март 1923 г. е осъден от Държавния съд на 15 години затвор като виновник за втората национална катастрофа. През 1924 г. е амнистиран. Умира при атентата в църквата «Св. Неделя» в София през април 1925 г. Кавалер е на военния орден «За храброст» II, III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» II ст. с мечове; народен орден «За военни заслуги» IV ст. и орден «За заслуга» на военна лента.

НАУМОВ, Юрдан Наумов (4. III. 1870 г., Прилеп, Македония — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 3 октомври 1888 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1891 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в кавалерията. На 2 август 1894 г. е повишен в чин поручик, а на 15 ноември 1899 г. — в чин капитан. През 1900 г. служи в 4–и конен полк. На 15 септември 1906 г. е повишен в чин майор. През 1911 г. заема длъжността началник на етапната комуникация в ЩА. На 22 септември 1910 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на оперативния отдел в Щаба на 1–ва армия. На 1 ноември 1913 г. е повишен в чин полковник. От януари 1915 г. заема длъжността началник на щаба на Кавалерийската инспекция. През Първата световна война е командир на 3–а бригада от 11–а пехотна дивизия. Кавалер е на народния орден «За военна заслуга» IV ст. с военно отличие и V ст. на обикновена лента; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата.

Началници на Генералния щаб

Началници на Генералния щаб по време на войната:

генерал-майор Климент Ефтимов Бояджиев — 15. IV. 1915–12. IX. 1915 г.;

генерал-майор Константин Антонов Жостов — 12. IX. 1915–30. VIII. 1916 г.;

полковник Иван Цонев Луков — 1. IX. 1916–27. X. 1919 г.

НЕДЯЛКОВ, Христо Янков (23. XII. 1864 г., Търново — 11. XI. 1943 г., София) — генерал-лейтенант (пехота).

На военна служба е от 17 септември 1881 г. През 1884 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 4–а пехотна сливенска дружина. В Сръбско-българската война (1885 г.) участва като взводен и ротен командир в 4–и пехотен плевенски полк. На 30 август 1886 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1889 г. — в чин капитан. Служи като ротен командир в 4–и, 7–и, 11–и резервен полк, след това в 9–и, 18–и и 21–ви пехотен полк. На 1 януари 1901 г. е повишен в чин майор, а на 1 януари 1905 г. — в чин подполковник. Заема длъжността интендант на 4–а пехотна дивизия, началник на 21–во полково военно окръжие, помощник-командир е на 6–и и 21–ви пехотен полк, комендант на София. На 21 февруари 1912 г. е повишен в чин полковник и е назначен за командир на 21–ви пехотен черноморски полк. С него участва в Балканските войни (1912–1913 г.), сражава се при Бунархисар, Чаталджа и Одрин. В Междусъюзническата война (1913 г.) неговият полк в състава на 4–а армия се сражава срещу сърбите при Щип, Кочани и Калиманци. През Първата световна война командва 1–ва бригада от 1–ва пехотна софийска дивизия, с която воюва в Македония при Пирот, Лесковац, Лебане (1915 г.). От септември 1916 г. е назначен за командващ 1–ва пехотна софийска дивизия, взема участие в бойните действия срещу Румъния при Тутракан и Кубадинската укрепителна линия. С дивизията си през ноември 1916 г. влиза в Букурещ и завършва победния си марш на р. Серет. На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. Неговата 1–ва пехотна софийска дивизия е прехвърлена на македонския фронт, където отбранява участъка северно от Битоля. След войната е назначен за началник на пограничната стража. В края на 1919 г. се уволнява от армията и преминава в запаса. Става председател на Съюза на запасните офицери, а по-късно и на Обществото на кавалерите на ордена «За храброст». Става член на Съюза на българските учени, художници и писатели. Развива активна литературна дейност. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 1 и 2 кл., IV ст. 1 кл.; орден «Св. Александър» II и III ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на обикновена лента и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на военна лента.

НЕНОВ, Стефан Ненов (27. VI. 1867 г., Сливен — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 4 септември 1883 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е повишен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1895 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 20–и добруджански полк. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин майор. През 1909 г. е дружинен командир в 17–и доростолски полк. На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 4–и пехотен плевенски полк. На 1 октомври 1915 г. е повишен в чин полковник. По това време е временен комендант на 6–а пехотна бдинска дивизия. През Първата световна война заема длъжността интендант на 2–ра отделна армия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

НЕРЕЗОВ, Стефан Михайлов (12. XI. 1867 г., Севлиево — 16. IV. 1925 г., София) — генерал от пехотата.

Участва като доброволец в ученическия легион през Сръбско-българската война (1885 г.). Военната си служба започва като ефрейтор в 12–и пехотен полк. Завършва военното училище в София през 1888 г. На 7 ноември с. г. е повишен в чин подпоручик и е зачислен в 4–и артилерийски полк. На 1 януари 1891 г. е повишен в чин поручик. Завършва Генералщабната академия в Торино, Италия (1896 г.). Зачислен е за младши адютант в 4–и артилерийски полк. От май 1899 г. е назначен за старши адютант на 2–ра бригада от 6–а пехотна бдинска дивизия. През 1900 г. заема длъжността инспектор на класовете във Военното училище, а от март 1902 г. е ротен командир в 14–и пехотен македонски полк. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин майор, а на 31 декември 1906 г. — в чин подполковник. От януари 1907 г. заема длъжността началник на секция в ЩА. На 1 януари 1911 г. е повишен в чин полковник на Оперативния отдел в ЩА и помощник-началник на ЩА. През Балканската война (1912–1913 г.) остава на заеманата длъжност През Междусъюзническата война замества заболелия генерал Фичев на поста началник на ЩДА. След войната командва 2–ра бригада от 9–а пехотна дивизия, а след това е началник на 9–а пехотна плевенска дивизия. На 2 август 1915 г. е повишен в чин генерал-майор. През Първата световна война първоначално командва 9–а пехотна плевенска дивизия в боевете в Македония през есента на 1915 и началото на 1916 г. След това е назначен за командващ на 3–а армия, действаща в Добруджа срещу Румъния. На 30 декември 1917 г. е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област. От юли 1918 г. поема командването на 1–ва армия, сражаваща се на южния фронт при Дойран. На 15 август 1919 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. След войната е началник на 1–ва военноинспекционна област. От ноември 1919 г. до септември 1920 г. заема длъжността началник на ЩА. На 3 септември 1920 г. е повишен в чин генерал от пехотата и е уволнен от военна служба. Умира при атентата в църквата «Св. Неделя» в София през 1925 г. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 1 и 2 кл.; II ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. без мечове, същия орден V ст. без мечове, народен орден «За военна заслуга» I ст. с военни отличия; орден «За заслуга» на обикновена лента.

НИКОЛОВ, Коста Николов (23. VI. 1873 г., с. Вирче, Македония — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 15 октомври 1894 г. Завършва военното училище в София и Военна академия във Франция. На 1 януари 1898 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията — 4–и артилерийски полк. На 2 май 1902 г. е повишен в чин поручик, а на 18 май 1906 г. — в чин капитан. Служи като помощник-началник на информационно-цензурна секция в ЩА (1909 г.), след това е адютант на 3–а инспекционна област (1911 г.). На 1 януари 1912 г. е повишен в чин майор. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на оперативната секция в щаба на 3–а армия. След това заема длъжността началник на секция военни съобщения (1914 г.). На 2 август 1915 г. е повишен в чин подполковник. По време на Първата световна война е началник на щаба на 2–ра пехотна тракийска дивизия. На 14 октомври 1917 г. е повишен в чин полковник, заема длъжността началник на щаба на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (ДСГОП). Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на военна лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Никополски укрепен пункт (1915–1917 г.)

Сформиран е за участие в Първата световна война.

НОЙКОВ, Стефан Нойков (25. X. 1876 г., Сливен — 25. IV. 1925 г., София) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 24 август 1893 г. Завършва военното училище в София през 1897 г. На 1 януари с. г. е произведен в чин подпоручик от артилерията и е зачислен в 1–ви артилерийски полк. От 1899 до 1900 г. служи в 1–ви планински артилерийски отдел при Военното министерство. На 1 януари 1901 г. е повишен в чин поручик. Служи в 6–и артилерийски полк. Завършва Генералщабната академия в Торино, Италия (1908 г.). На 15 август 1907 г. е повишен в чин капитан. Причислен е в ГЩ и е офицер за поръчки при 2–ра военноинспекционна област и батареен командир в 3–и артилерийски полк. На 15 октомври 1912 г. е повишен в чин майор. През Балканските войни (1912–1913 г.) е старши адютант в щаба на 9–а пехотна плевенска дивизия. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е командир на дружина от 65–и пехотен полк, воюва срещу Сърбия. След войната е назначен за преподавател по военна история във Военната академия (1915 г.). На 15 октомври 1915 г. е повишен в чин подполковник. През Първата световна война е началник на разузнавателната секция в ЩДА. От март 1916 г. е назначен за началник на Оперативното отделение в ЩДА, а от май с. г. е началник на щаба на 4–а пехотна преславска дивизия. През януари 1917 г. отново е началник на Оперативното отделение в ЩДА, а от 6 декември 1917 г. до края на войната е началник на Оперативния отдел в ЩДА. На 14 октомври 1917 г. е повишен в чин полковник. След демобилизацията е уволнен, но след това отново е назначен за началник на Оперативния отдел в ЩА. За известно време командва 8–и пехотен приморски полк (1919 г.). След това е началник на Военното училище (1920 г.), началник на канцеларията при Министерството на войната и помощник-началник на ЩА (1921 г.). През януари 1921 г. се уволнява от армията. Работи като военен експерт в Българското комисарство за репарациите. С царски указ на 18 май 1923 г. е назначен за началник на Щаба на армията. На 9 юни 1923 г. е уволнен в интерес на службата. Умира от раните, получени при атентата в църквата «Св. Неделя» в София през 1925 г. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл., III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» IV ст. с военно отличие.

Ньойският мирен договор 1919 г.

Подписан е в парижкото предградие Ньойи на 27 ноември 1919 г. От българска страна като мин.-председател на България по онова време се подписва Ал. Стамболийски. Договорът се ратифицира на 9 август 1920 г. Той слага официално край на войната между България и Съглашението, след като военните действия се прекратяват със Солунското примирие 1918 г. Договорът се състои от 13 части. Съгласно клаузите му от България се откъсват нови 11 278 кв. м (Царибродско, част от Кюстендилско, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско). С Гърция се потвърждава границата по Букурещкия мирен договор от 1913 г. Западна Тракия остава под окупацията на съглашенски войски, а впоследствие (1923 г.) се дава на Гърция. Потвърждава се границата от 1914 г. с Румъния, т. е. Южна Добруджа остава в пределите на нашата съседка.

С военните клаузи (част IV) в България се премахва задължителната военна служба. Общият брой на военнослужещите в армията не трябва да надминава 20 000 души, като се изгражда на милиционен принцип, т. е. чрез доброволно постъпване.

На България се забранява да притежава военни кораби, подводници, авиация и др.

България се задължава да изплати репарации в размер на 2,250 млрд. златни франка в срок от 37 години. На Сърбо-хърватско-словенското кралство, Румъния и Гърция трябва да се предадат общо 70 825 глави добитък, а на западните ни съседи и по 50 000 т каменни въглища годишно в продължение на 5 години.

Като неразделна част на договора се подписва и т. нар. конвенция за «доброволно изселване» на малцинствата между България и Гърция, наложено по искане на гръцкото правителство.

Контролът по изпълнение на клаузите на договора се възлага на Междусъюзническа комисия.

България изпълнява изцяло наложените натурални задължения и изплаща определени части от репарацията. Със Солунското споразумение през 1938 г. тя се освобождава от ограниченията по военните клаузи.

О

Овчеполска операция (1 октомври–12 ноември 1915 г.)

Овчеполската операция е част от стратегическите действия на съюзниците от Тройния съюз за разгрома на Сърбия. Тя изцяло се подготвя и провежда от българското Главно командване. Осъществяването й се възлага на 2–ра българска армия (две пехотни и една кавалерийска дивизия — общо 70 000 души и 220 оръдия). Задачата на армията е да настъпи срещу сръбските войски в полосата от връх Стрешер до връх Лешко (210 км) и бързо да излезе към долината на р. Вардар, за да осигури направлението Солун — Скопие и да прекъсне пътищата за отстъпление на сръбската армия към Косово поле.

Противникът (Македонският и Власинският отряд — 3,5 дивизии с 40 оръдия) прегражда главно направленията Кюстендил — Куманово и Горна Джумая — Велес.

Операцията започва на 1 октомври с нанасяне на два концентрични удара от районите на Кюстендил и Горна Джумая в общо направление на Куманово. Главният удар се нанася със 7–а пехотна дивизия и кавалерийската дивизия в направлението Горна Джумая — Кочани — Куманово. Кавалерийската дивизия се въвежда на третия ден от операцията, след като пехотните съединения преодоляват първия отбранителен рубеж на противника. За една седмица войските на армията излизат към Овче поле, като овладяват Куманово, а кавалерийската дивизия заема източната част на Велес. С това 2–ра армия изпълнява поставената й задача.

По-нататъшното развитие на оперативния успех се осигурява с последователното усилване на армията с 5–а дунавска, новосъздадената Македонска и 8–а тунджанска дивизия. Към началото на ноември 1915 г. се сформират две оперативни групи — Северна и Южна.

Северната настъпва на фронта Враня, Гниляне, Качаник, отразява мощен контраудар на противника и впоследствие съдейства на 1–ва армия при провеждането на Косовската операция, като притиска сръбските войски от югоизток към Косово поле.

Южната оперативна група отразява удара на настъпващите от Солун англо-френски войски през октомври, а от началото на ноември подновява настъплението си в две направления: по долината на Вардар и към Битоля. До 23 ноември войските на армията преследват противника и излизат на границата с Гърция — Струга, Охрид, Битоля до Беласица планина.

В операцията загубите на противника възлизат на 30 000 убити, ранени и пленени, голямо количество военни материали.

Окупационна бригада при Моравската военноинспекционна област

Сформирана е на 10 април 1917 г. в Ниш. Състав: 9–и маршеви полк, 11–и и 12–и опълченски полк. По-късно е известна като Първа окупационна бригада при Моравската военноинспекционна област.

Оперативно изкуство

Оперативното изкуство продължава да се развива на базата на опита от Балканската война. То се характеризира при настъпление със следните новости: значително масиране на силите и средствата — 60–70% от силите са в направлението на главния удар; разнообразие в способите за настъпление — фронтално настъпление с изтласкване на противника, притискащ удар с обкръжаване, флангов удар с едновременно сковаване на фронта или разсичащи удари; значително се увеличава размахът на операциите; операциите се разделят на етапи — обикновено два.

По-нататъшно развитие получава и отбранителната операция — отбраната достига своя завършен вид по дълбочина, инженерна организация, устойчивост и гъвкавост.

Утвърждават се нови елементи на оперативното построение както при настъпление, така и при отбрана: ААГ; противоаеропланна отбрана (ПВО); въздушна отбрана (армейска авиация); група минохвъргачки. Оперативното изкуство бележи развитие и при използването на родовете войски: пехотата увеличава ударната си мощ чрез широко навлизане на картечниците, гранатохвъргачките, ръчните гранати и минохвъргачките: кавалерията разкрива напълно качествата си на бързоподвижен род войска, като разузнава на голяма дълбочина и развива тактическия успех в оперативен; артилерията нараства значително и се използва масирано, като се усъвършенстват видовете огън; значително се използват минохвъргачките, обособяват се родовете авиация. Всички тези новости и особености поставят нови изисквания към оперативното ръководство на войските. То също се усъвършенства: подобряват се планирането, взаимодействието, в някои случаи се прилага децентрализирано управление от специално формирани щабове.

Опълченски полкове

Комплектуват се от доброволци военнослужещи, изключени от отчет. Състоят се от 4 дружини от по 4 роти всяка и една тежкокартечна рота. Изпълняват охранителни задачи.

Оряховски гарнизон

Сформиран е през 1915 г. за отбрана на града. Към 1. IX. 1916 г. началник на гарнизона е полковник Сиромахов. Състав: пехотна дружина 1/2 от 9–и опълченски полк, една 7,5–см не с. с. шесторъдейна батарея, една 9–фунтова не с. с. шесторъдейна батарея, една 24–фунтова двеоръдейна батарея, една 5,7–см двеоръдейна куполна батарея, една моторна лодка. Бойните действия започва в състава на 12 п. д.

Осемдесет и втори пехотен полк

Сформиран е на 18. IV. 1917 г. при с. Циганка, Добруджа, в състава на 4–а пехотна преславска дивизия. Демобилизиран е в Разград на 8. X. 1918 г.

Осемдесет и осми пехотен полк

Сформиран е на 31. VII. 1917 г. в с. Довище от 10–а погранична, 2–ра (12–а и 4–а) 23–а пехотна дружина, в състава на 8–а пехотна тунджанска дивизия. През октомври 1918 г. се завръща в Сливен и е демобилизиран и разформирован.

Осемдесет и пети пехотен полк

Сформиран е на 18. IV. 1917 г. в с. Метохи от кадър на 10–и, 30–и пехотен полк и 9–а погранична дружина. Демобилизиран и разформирован на 22. X. 1918 г. в Търново-Сеймен (Симеоновград), като кадрите му се привеждат в 30–и пехотен полк.

Осемдесет и първи пехотен полк

Сформиран е в София през април 1917 г. от третите дружини на 1–ви, 6–и и 25–и пехотен полк. Подчинен е на командира на 1–ва пехотна дивизия. През октомври 1918 г. е демобилизиран и разформирован.

Осемдесет и седми пехотен полк

Сформиран е през април 1917 г. във Варна от състава на 7–а, 17–а и 18–а погранична дружина. Подчинен е на 2–ра пехотна бригада от Беломорската отбрана. Демобилизиран и разформирован през 1918 г.

Осемдесет и трети пехотен полк

Сформиран е на 2. IV. 1917 г. при с. Мързенци, Македония, от състава на 18–и и 20–и пехотен полк и 17–а гранична дружина в състава на 5–а пехотна дунавска дивизия и е определен за резерв на групата армии. Разформирован е на 22. X. 1918 г.

Осемдесет и четвърти пехотен полк

Сформиран е на 15. IV. 1917 г. от четвъртите дружини на 13–и, 14–и и 26–и пехотен полк в състава на първа пехотна бригада от 7–а пехотна рилска дивизия. Разформирован е на 29. XI. 1918 г.

Осемдесет и шести пехотен полк

Сформиран е на 19. IV. 1917 г. в с. Сърмусакли, Серско, от четвъртите дружини на 22–ри, 37–и и 38–и пехотен полк. Подчинен е на 10–а пехотна дивизия. През октомври 1918 г. е демобилизиран и разформирован в Гюмюрджина.

Осемдесети пехотен полк

Сформиран е на 1. VIII. 1917 г. в местността Оборище от кадъра на 11–и, 24–ри, 29–и и 32–и пехотен полк. Влиза в състава на 3–а пехотна дивизия. Демобилизиран и разформирован е на 12. X. 1918 г. в Сливен.

Осемнадесети артилерийски полк (18 а. п.)

Сформиран е от 8–и а. п. на 14. IX. 1915 г. с щаб в Стара Загора. Командир на полка е подполковник Константин Венедиков. Числен състав: офицери 23, чиновници 2, подофицери и войници 1321. Добитък: коне 833. Обоз: обикновени коли 90, товарни 44, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 54, оръдия 24. Бойните действия започва в състава на 8 п. д.

Осемнадесети пехотен етърски полк (18 п. п.)

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1888 г. от 2–ра и 3–а пехотна дружина от състава на 6 п. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Стефан Вълчев. Числен състав: дружини 4, картечни роти 1, офицери 65, чиновници 5, подофицери и войници 5298. Добитък: коне 610, волове 138. Обоз: обикновени коли 159, товарни 255, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4474, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 5 п. д.

Осма артилерийска бригада (8 а. бр.)

Сформирана е на 14. IX. 1915 г. в Стара Загора. Командир на бригадата е полковник Димитър Русчев. Щаб: офицери 2, подофицери и войници 17, коне 13, обикновени коли 1, товарни 2, специални 2, пушки и карабини 2. Състав: 8–и и 18–и артилерийски полк. Бойните действия започва в състава на 8 п. д.

Осма пехотна тунджанска дивизия (8 п. д.)

Сформирана е през декември 1904 г. в Стара Загора. Към 1. X. 1915 г. командир на дивизията е генерал-майор Тодор Митов. Числен състав: офицери 562, чиновници 55, подофицери и войници 45 361. Добитък: коне 7514, волове 7283. Обоз: обикновени коли 4637, товарни 1969, специални 37. Въоръжение: пушки и карабини 27 146, картечници 24, оръдия 88. Състав: 1–ва, 2–ра и 3–а пехотна бригада, 8–а а. бр., 8–а пионерна дружина, 8–и дивизионен ескадрон, 8–и дивизионен военнополицейски полуескадрон, 8–и военнополеви съд и други дивизионни административни служби Бойните действия започва в състава на 1 А. От 1. X. 1915 г. до 14. X. 1915 г. преминава границата и овладява прилежащите й командни височини и гр. Княжевац. Развива настъпление към гр. Алексинац. Овладява гр. Ниш и излиза на десния бряг на р. Морава. На 26. X. 1915 г. с разрешението на фелдмаршал Макензен получава задачата да извърши марш и да се съсредоточи в района на гр. Враня с готовност да подпомогне дивизиите от южния фронт. При извършването на марша част от силите й са включени в състава на Северната група на 2 А за удържане на фронта около Качаник — Гниляне. След разгрома на сърбите при Косово поле дивизията се предислоцира в района на Скопие, след това в Гостивар и накрая в районите на Битоля, Дебър и Охрид. Остава в състава на 1 А. Разформирована е през юли 1919 г.

Осми артилерийски полк (8 а. п.)

Сформиран е с Указ № 85 от 1903 г. от две артилерийски отделения на 3 а. п. и едно от 6 а. п. Дислоциран е в Стара Загора. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Иван Василев. Числен състав: офицери 35, чиновници 2, подофицери и войници 1798. Добитък: коне 1332. Обоз: обикновени коли 69, товарни 245, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 212, оръдия 34. Бойните действия започва в състава на 8 п. д. Демобилизиран е на 21. X. 1918 г.

Осми конен полк (8 к. п.)

Сформиран е на 1. I. 1907 г. съгласно Указ № 149/27. XII. 1906 г. с щаб в гр. Добрич. В началото на войната е в състава на 4 к. бр. от Конната дивизия.

Осми пехотен приморски полк (8 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 41/12. X. 1884 г. от състава на 12–а райковска, 16–а провадийска и 20–а варненска пеша дружина. Към 1. IX. 1916 г. командир на полка е подполковник от ГЩ Панайот Минков. Състав: пехотни дружини 4, картечни роти 1, офицери 57, чиновници 4, подофицери и войници 5237. Добитък: коне 441. Обоз: обикновени коли 72, товарни 264, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4514, картечници 4. Бойните действия започва в състава на Варненския укрепен пункт, а по-късно в състава на 2/4 пехотна бригада. На 1. I. 1921 г. полкът е разформирован и сведен в пехотна дружина.

Отбраната при Дойран — 1916 г.

След преминаване към отбрана на македонския фронт (края на 1915 и началото на 1916 г.) се вземат мерки за оборудване на позициите. Най-пълно в инженерно отношение се оборудват полосите на Битолското и особено на Вардарското направление (участъкът между р. Вардар и Дойранското езеро). Укрепването на този участък, известен като Дойранската позиция, започва в първите дни на декември 1915 г. Последователно тук работят 2–ра пехотна тракийска дивизия, 101–ва и 103–а германска резервна дивизия, 2/9 пехотна бригада и накрая 2/2 пехотна бригада.

През август 1916 г. позицията има следната организация:

главна позиция — минаваща по височините Караконджо, Цербера, Бастионите № 1, 2 и 3 — долинната позиция — Калатепе — Елеонора — Виткини гърди — Езерото;

предна позиция — минаваща по височините Ловчанска — княз Борис — генерал Жеков — княз Кирил — генерал Нерезов;

предни постове (застави) — изнесени по височините пред предната позиция. Към времето на бойните действия инженерното оборудване не е завършено. Но главната позиция има един непрекъснат окоп с дълбочина 1,5–2 м и скривалища за бойците. Пред окопа има рядка, 2 м широка телена мрежа. Няма солидни постройки, които да издържат артилерийския огън на противника. В още по-незавършен вид е оборудването на предната позиция и заставите пред нея.

Участъкът, който се атакува най-силно от съглашенските войски, през август 1916 г. се отбранява от 2/2 бригада, 9–и и 27–и п. полк — общо 8 дружини и 44 оръдия.

На 9 август 1916 г. съглашенската артилерия открива огън по цялата позиция. Артилерийската подготовка продължава през целия ден. На 10 август огънят се подновява, като към 8,00 часа става барабанен След пренасянето му в дълбочина плътни френски и английски пехотни вериги тръгват в атака. В полосата на 2/2 бригада настъпват 17–а френска колониална и 26–а английска дивизия, поддържани с многобройна, преобладаващо тежка артилерия. Бойците от бригадата със съдействието на 9–и п. п. встъпват в атака. В следващите дни противникът на няколко пъти отново подлага на ожесточен артилерийски огън българските позиции, като се опитва да поднови настъплението си, но и тези опити се провалят.

При този първи опит за пробив на Дойранската позиция 2/2 бригада, в чиято полоса е главният удар на противника, понася значителни загуби — 118 убити, 486 ранени, 194 контузени, 69 полудели и 30 оглушали. Налага се бригадата да бъде сменена от 9–а пехотна плевенска дивизия.

Отбраната при Дойран (16–22 май 1917 г.)

От есента на 1916 г. дойранската позиция изцяло се поема от 9–а пехотна плевенска дивизия (24 пехотни и 1 пионерна дружина, 147 оръдия, 129 картечници и 35 минохвъргачки). За времето от есента на 1916 г. до пролетта на 1917 г. личният състав на дивизията работи усилено за подобряване организацията и инженерното оборудване на полосата за отбрана. Към началото на второто съглашенско настъпление тя се състои от главна позиция, предна позиция и изнесени постове. Най-добре е оборудвана главната позиция, която има две линии окопи с дълбочина 1,5 до 2 м, отдалечени един от друг на 200–1000 м, съединени с ходове за съобщения. В окопите има издълбани лисичи дупки, бетонни наблюдателници, леки блиндажи и гнезда за машините. За оръдията има куполи и площадки за боеприпасите (депа). На 30–40 м зад окопите се намират галерии с бетонни покриви за живата сила. За артилерията се избират и подготвят запасни позиции. Пред главната позиция се устройва телена мрежа на дървени колове от една до две ивици, всяка с широчина 5–10 м. Предната позиция се укрепва по същия начин. Изнесените застави се оборудват с дълбоки окопи, ходове за съобщения, наблюдателници и телени препятствия. Армейското командване предвижда създаването и на втора главна позиция в дълбочина на отбраната, но до началото на бойните действия поради липса на работна ръка се изготвят само отделни окопи на височините Фурка и Бочкели. За по-добро ръководство позицията се разделя на три участъка: десен, среден и ляв.

През пролетта на 1917 г. съглашенското командване предприема втори опит за пробив на дойранския участък от македонския фронт. В полосата на 9–а пехотна дивизия настъпват 22–ра, 26–а и 30–а английска дивизия, общо със 160 оръдия, 11 минохвъргачки и 440 картечници. Главният удар се нанася в направление на височината Калатепе. Той се предшества от четиридневна артилерийска подготовка, при която се изстрелват над 100 000 снаряда. Атаката започва през нощта на 16 май, като въпреки многократното си превъзходство в жива сила и артилерия английската пехота успява да овладее само охранителните застави, без да може да проникне в позицията на бойното охранение. Опитът за продължаване на атаката през деня е неуспешен. Английската артилерия разрушава съоръженията на предната позиция, но съглашенската пехота е безсилна пред храбростта на отбраняващите се. Второто настъпление на съглашенските войски започва след продължителна артилерийска подготовка в 22,00 ч на 21 май. Артилерията на 9–а пехотна плевенска дивизия внезапно открива ураганен огън по противниковите пехота и артилерия и им нанася големи загуби. Въпреки това под прикритието на тъмнината англичаните успяват да проникнат в окопите на предната позиция, но чрез контраатака са отхвърлени на изходно положение. След полунощ към 1,00 ч на 22 май и повторната английска атака остава без резултат. В 5,00 ч започва нова атака и противникът отново прониква в позицията, но с нова контраатака и унищожителен артилерийски огън и тя е отбита.

Понесъл тежки загуби и след като губи инициативата, противникът се отказва от провеждането на нови настъпателни действия до есента на следващата година.

Отбраната при Дойран (16–19 септември 1918 г.)

В продължение на повече от 15 месеца 9–а пехотна плевенска дивизия усъвършенства както в инженерно, така и в организационно отношение поверената й полоса. В началото на есента на 1918 г. в нея вече има изградени пет позиции с обща дълбочина над 15 км. Пред всяка позиция се изграждат телени мрежи, ровове и ями. За борба с противниковата авиация се организира противовъздушна отбрана. Личният състав на дивизията се обучава да си служи със средствата за химическа защита и да води ефективна борба с противникови танкове.

За по-добро ръководство на отбраната полосата на дивизията се разделя на два подучастъка. Десен — отбранява се от 57–и и 33–и п. п. — общо с 55 оръдия, 18 минохвъргачки, 56 гранатохвъргачки и 80 картечници. Ляв — отбранява се от 17–и и 58–и п. п. — общо с 67 оръдия, 16 минохвъргачки, 56 гранатохвъргачки и 80 картечници. В резерв на дивизията се намира 34–и п. п. с 24 картечници. За съдействие от армейския резерв се предвижда 4–и п. п.

За настъпление срещу 9–а дивизия през есента на 1918 г. съглашенското командване съсредоточава четири пехотни дивизии, една пехотна бригада, една тежка артилерийска бригада и много артилерийски и инженерни подразделения от английските и гръцките войски — всичко 42 батальона, 231 оръдия (от тях 117 тежки), 24 минохвъргачки и 300 картечници, около 60 000 души. Действията на тези войски се съгласуват с тези на главната ударна групировка, настъпваща срещу 3–а пехотна дивизия при Добро поле.

Опитът за пробив се предшества от двудневна артилерийска подготовка (16–18 септември), през която съглашенската артилерия изстрелва над 160 000 снаряда и провежда 14 газови атаки с 10 000 снаряда. Атаката на 12–и английски корпус започва към 5 часа на 18 септември, като главният удар се нанася с две дивизии и една бригада. През нощта на 18 септември огънят на артилерията продължава с голяма мощ, а главният удар се пренася в центъра на отбраната на 9–а п. д. (на първоначално избраното направление англичаните нямат успех). На 19 септември в новото направление се насочват всички сили на английския корпус. Генерал Вазов въвежда в боя резервите си и прегражда всички обходи. Боят се отличава с голяма ожесточеност. С масов героизъм плевенци отбиват всяка противникова атака. За 4 денонощия непрекъснати боеве англичаните губят 11 673 убити и 547 пленени, а 9–а п. д. — 518 убити, 998 ранени и 1210 изчезнали. Със своите действия 9–а плевенска дивизия за сетен път проваля усилията на съглашенското командване за пробив на дойранския участък от фронта.

П

ПАВЛОВ, Павел Тенев (29. VI. 1870 г., Харманли — неизвестно) — полковник от артилерийско-инженерното ведомство.

През 1889 г. завършва военното училище в София. На 18 май с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 2 август 1892 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1899 г. в чин капитан, а на 1 януари 1905 г. — в чин майор. През 1900 г. е старши офицер в 5–и артилерийски полк, след това е началник на артилерийско отделение в Школата за запасни подпоручици (1909 г.), помощник на командира на Софийския крепостен батальон (1911 г.). На 15 октомври 1912 г. е произведен в чин подполковник. През Балканските войни е командир на не с. с. отд. при 4–и арт. полк. От януари 1915 г. е назначен за командир на Видинския тежък крепостен артилерийски полк. На 15 октомври с. г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 1–ва тежка полска артилерийска бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. и IV ст. с мечове по средата; народния орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ПАШИНОВ, Иван Парашкевов (5. I. 1862 г., Свищов — неизвестно) — генерал-майор (пехота).

На военна служба е от 17 октомври 1880 г. През 1883 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). На 24 март 1886 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1888 г. в чин капитан, а на 1 януари 1899 г. — в чин майор. През 1900 г. е завеждащ домакинството на 16–и ломски полк. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин подполковник. Служи в 9–и пловдивски полк като помощник-командир (1909 г.). На 1 януари 1910 г. е повишен в чин полковник. През 1911 г. е командир на 23–и шипченски полк. С него участва в Балканските войни (1912–1913 г.). През Първата световна война изпълнява длъжността командир на 2–ра пех. бригада от Сборна пех. дивизия и е началник на 10–а дивизионна област. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» III ст. и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» с военна лента и на обикновена лента; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата.

ПЕРНИКЛИЙСКИ, Димитър Христов (20. VII. 1860 г., Самоков — 26. IV. 1936 г., София) — генерал-майор от артилерията.

Завършва военно артилерийско училище в Русия през 1881 г. На 8 септември с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен като младши офицер в 1–во софийско артилерийско отделение, което прераства в 1–ви артилерийски полк. След това служи във 2–ри артилерийски полк. На 30 август 1884 г. е повишен в чин поручик. В Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 6–а батарея в 1–ви артилерийски полк, с която участва в отбраната на Сливница и овладяването на Пирот. След войната е батареен командир в 1–ви артилерийски полк, след това е преведен в 4–и артилерийски полк. На 30 август 1886 г. е повишен в чин капитан, а на 1 януари 1890 г. — в чин майор. Назначен е за командир на крепостната батарея, която прераства в Софийски крепостен батальон. На 1 януари 1894 г. е повишен в чин подполковник и е преведен във 2–ри артилерийски полк за командир на артилерийско отделение, след това е назначен за командир на Видинския крепостен батальон, а по-късно за командир на 5–и артилерийски полк. На 2 май 1902 г. е повишен в чин полковник и е назначен за командир на 4–и артилерийски полк. По време на Балканските войни (1912–1913 г.) заема длъжността началник на артилерията в 1–ва отделна армия, след това е началник на артилерията на съединените 1–ва и 3–а армия. След Междусъюзническата война (1913 г.) е началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция, началник на планинската артилерийска бригада. През 1915 г. заема длъжността началник на артилерията в 1–ва военнодивизионна област. През Първата световна война е назначен за началник на крепостно-обсадната артилерия, дунавските и морските укрепени пунктове, след това е началник на 4–а дивизионна област и шуменския укрепен пункт. На 30 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. От 1917 г. до края на войната изпълнява длъжността началник на Тиловото управление на 3–а отделна армия. След демобилизацията на българската армия, на 31 декември 1918 г., е уволнен от служба и е зачислен в запаса. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, IV и V ст. без мечове; народния орден «За военна заслуга» II и IV ст. на военна лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Пета артилерийска бригада (5 а. бр.)

Сформирана е на 13. IX. 1915 г. с щаб в Разград. Командир на бригадата е полковник Владимир Вазов. Щаб: офицери 2, подофицери и войници 13, коне 10, обикновени коли 2, товарни 2. Състав: 1–ви и 11–и арт. полк. Бойните действия започва в състава на 5–а п. д.

Пета конна бригада

Сформирана е през май 1916 г. Командир на бригадата е полковник Марков. Състав: 9–и к. п., 9–и пеши картечен ескадрон и 3/42–ра пехотна дружина. Бойните действия започва в състава на 3 А на добруджанския фронт.

Пета пехотна дунавска дивизия (5 п. д.)

През 1891 г. 3–а пехотна бригада се реорганизира в 5–а пехотна дивизия. Към 1. X. 1915 г. командир на дивизията е генерал-майор Панайот Бърнев. Личен състав: офицери 625, чиновници 96, подофицери и войници 47 895. Добитък: коне 8336, волове 7454. Обоз: обикновени коли 4994, товарни 2294, специални 30. Въоръжение: пушки и карабини 30 405, картечници 24, саби 145, оръдия 60. Състав; 1–ва, 2–ра и 3–а пехотна бригада, 5–а арт. бригада, 5–а пионерна дружина, 5–и дивизионен ескадрон, 5–и дивизионен военнополицейски полуескадрон, 5–и полски военен съд, 17–а и 18–а гранична дружина, 5–и опълченски полк, 5–и етапен полк, дивизионни административни служби и придадени армейски подразделения. В началото на войната 5–а п. д. е към състава на 3 А и получава задача по охрана на дунавската и добруджанската граница. След усложняване и разширяване на задачите на южния фронт дивизията е придадена към 2 А. От 9. X. 1915 г. частите на дивизията се предислоцират от районите на Плевен и Русе в Кюстендил. Към края на октомври 1915 г. те се включват в бойните действия във взаимодействие с частите на 3–а, 7–а и 11–а п. д. След завършване на Косовската операция 5 п. д. е прехвърлена изцяло на Южния фронт в състава на 1 А, където остава до края на войната.

Петдесет и втори пехотен моравски полк (52 п. п.)

Сформиран е през септември 1915 г. във Враца от състава на 35–и и 36–и п. п. Командир на полка е подполковник Атанас Петров. Числен състав: офицери 43, чиновници 4, подофицери и войници 3988. Добитък: коне 454. Обоз: обикновени коли 70, товарни 253, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 3360, картечници 4. Войната започва в състава на 6–а п. д.

Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк (58 п. п.)

Сформиран е на 11. IX. 1915 г. от състава на 33–и и 34–и пехотен полк с щаб в Свищов. Командир на полка е подполковник Стефан Тороманов. Числен състав: офицери 45, чиновници 3, подофицери и войници 4189. Добитък: коне 375. Обоз: обикновени коли 46, товарни 195, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 3290, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 9–а п. д.

Петдесет и пети пехотен охридски полк (55 п. п.)

Сформиран е в Хасково на 10. IX. 1915 г. от състава на 10–и и 30–и п. п. Командир на полка е подполковник Лазар Василев. Числен състав: офицери 37, чиновници 2, подофицери и войници 4087. Добитък: коне 433. Обоз: обикновени коли 62, товарни 141, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 3158, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 8–а п. д.

Петдесет и първи пехотен вардарски полк (51 п. п.)

Сформиран е на 11. IX. 1915 г. във Видин. Командир на полка е подполковник Иван Попов. Числен състав: офицери 47, чиновници 4, подофицери и войници 3834. Добитък: коне 342. Обоз: обикновени коли 42, товарни 228, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 3160, картечници 4. Войната започва в състава на 6–а п. д. Разформирован е през 1919 г.

Петдесет и седми пехотен драмски полк (57 п. п.)

Сформиран е на 11. IX. 1915 г. от състава на 4–и и 17–и п. п. в Плевен. Командир на полка е подполковник Димитър Икономов. Числен състав: офицери 48, чиновници 3, подофицери и войници 4338. Добитък: коне 452. Обоз: обикновени коли 45, товарни 199, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 3283, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 9–а п. д.

Петдесет и трети пехотен осоговски полк (53 п. п.)

Сформиран е на 14. IX. 1915 г. с щаб в Кюстендил. Командир на полка е подполковник Младен Станев. Числен състав: офицери 44, чиновници 5, подофицери и войници 3659. Добитък: коне 689. Обоз: обикновени коли 1, товарни 629. Въоръжение: пушки и карабини 2755, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 7–а п. д. Демобилизиран е на 31. X. 1918 г.

Петдесет и четвърти пехотен битолски полк (54 п. п.)

Сформиран е на 17. IX. 1912 г. в Свищов от състава на 33–и и 34–и п. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник от ГЩ Христо Лефтеров. Числен състав: офицери 47, чиновници 5, подофицери и войници 3904. Добитък: коне 694. Обоз: товарни коли 517. Въоръжение: пушки и карабини 3407, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 7–а п. д.

Петдесет и шести велешки пехотен полк (56 п. п.)

Сформиран е през септември 1915 г. Командир на полка е подполковник Димитър Алексиев. Числен състав: офицери 51, чиновници 4, подофицери и войници 3743. Добитък: коне 396, волове 49. Обоз: обикновени коли 64, товарни 141, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 3232, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 8–а п. д.

Петдесети пехотен нишавски полк (50 п. п.)

Сформиран е през септември 1915 г. в Търново. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Христо Брусев. Числен състав: дружини 3, картечни роти 1, офицери 50, чиновници 5, подофицери и войници 3763. Добитък: коне 713. Обоз: обикновени коли 46, товарни 224, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 3210, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 5 п. д. Демобилизиран е през септември 1918 г.

Пети артилерийски полк (5 а. п.)

Мобилизиран е през 1915 г. Командир на полка е подполковник Стефан Станчев. Състав: батареи 6, офицери 24, чиновници 2, подофицери и войници 1197. Добитък: коне 1091. Обоз: обикновени коли 54, товарни 130, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 60, оръдия 24. Бойните действия започва в състава на 4–а а. бр. от 4 п. д.

Пети етапен полк

Състав: дружини 4, офицери 17, подофицери и войници 1811. Добитък: коне, 176, волове 64. Обоз: обикновени коли 60, товарни 116. Въоръжение: пушки и карабини 623. Действа в състава на 5–а п. д.

Пети конен полк (5 к. п.)

Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Иван Табаков. Числен състав: офицери 28, чиновници 1, подофицери и войници 750. Добитък: коне 782. Обоз: обикновени коли 44, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 625, саби 692. Бойните действия започва в състава на 2 к. бр. от конната дивизия на 2 А.

Пети маршеви полк (70 п. п.)

На 22. X. 1915 г. е сформиран в Русе. Съставен е от три пехотни дружини. Бойни действия започва в състава на русенския укрепен пункт. От 1. I. 1918 г. е преформиран в 70–и пехотен полк. На 30. IX. 1918 г. попада в заложничество. През май 1920 г. се завръща в България и е разформирован.

Пети опълченски полк

Състав: дружини 4, офицери 27, чиновници 1, подофицери и войници 3911. Добитък: коне 63, волове 134. Обоз: обикновени коли 71. Въоръжение: пушки и карабини 2483. Действа в състава на 5–а п. д.

Пети пехотен дунавски полк (5 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 41/12. X. 1884 г. от 19–а, 23–а и 24–а пехотна дружина с щаб в Русе. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковникът от ГЩ Никола Илиев. Състав: дружини 4, картечни роти 1, офицери 62, чиновници 5, подофицери и войници 5192. Добитък: коне 430. Обоз: обикновени коли 52, товарни 261, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4190, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 5–а п. д.

Пети пехотен македонски полк (63 п. п.)

Мобилизиран е през септември 1915 г. Командир на полка е подполковникът от ГЩ Борис Дрангов. Състав: дружини 3, картечни роти 0,5, офицери 31, чиновници 4, подофицери и войници 4580. Добитък: коне 302. Обоз: обикновени коли 10, товарни 293. Въоръжение: пушки и карабини 3365, картечници 2. Бойните действия започва в състава на 11–а п. д.

Пети тежък артилерийски полк

Сформиран е при с. Бадема на основание на заповед по Действащата армия № 1174/30. XI. 1917 г. от позиционните батареи на 10–и, 20–и и 1–ви гаубичен полк, Софийския и Видинския тежък артилерийски полк. Състои се от две артилерийски отделения. През ноември 1918 г. към състава му е придаден кадърът на 4–и тежък артилерийски полк. Разформирован е през май 1919 г.

Петнадесети артилерийски полк (15 а. п.)

Сформиран е на 11. IX. 1915 г. Командир на полка е полковник Георги Чакъров. Състав: щаб, артилерийски отделения 2, батареи 6, нестроеви взвод, офицери 22, чиновници 2, подофицери и войници 1221. Добитък: коне 1129. Обоз: обикновени коли 58, товарни 149, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 60, оръдия 24. Бойните действия започва в състава на 4 а. бр. от 4 п. д. Демобилизиран е на 25. X. 1918 г.

Петнадесети пехотен ломски полк (15 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 11/19. I. 1889 г. от 2–ра и 3–а пехотна дружина на 3 п. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Атанас Вапцаров. Числен състав: офицери 49, чиновници 4, подофицери и войници 4940. Добитък: коне 471, волове 6. Обоз: обикновени коли 71, товарни 217, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 3923, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 6–а п. д. Демобилизиран е на 25. X. 1918 г.

ПЕТРОВ, Иван Ангелов (20. II. 1863 г., Свищов — 3. III. 1923 г.) — генерал-майор (пехота).

На военна служба е от 23 октомври 1882 г. Завършва военното училище в София. На 30 август 1885 г. е произведен в чин подпоручик. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). След войната е повишен в звание поручик (1 януари 1887 г.), в чин капитан (1 януари 1890 г.) и подполковник (18 май 1906 г.). Командва 7–и резервен полк, 12–и резервен полк, помощник-командир е на 15–и ломски полк и командир на 2–ри искърски полк. През Балканските войни (1912–1913 г.) участва като командир на 5–и пехотен дунавски полк. На 27 януари 1913 г. е произведен в чин полковник. През Първата световна война е началник на 10–а пехотна беломорска дивизия, с която отбранява беломорския бряг. На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. След демобилизацията излиза в запас. Кавалер е на военния орден «За храброст» III и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата и V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента.

ПЕТРОВ, Никола Петров (6. V. 1868 г., Котел — неизвестно) — генерал-майор (пехота).

На военна служба е от 14 август 1884 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 23 февруари с. г. е произведен в първи офицерски чин подофицер и е зачислен в пехотата. На 1 януари 1894 г. е повишен в чин капитан, а на 18 май 1905 г. — в чин майор. През 1900 г. е на длъжност адютант в 1–ва бригада на 1–ва дивизия, след това е дружинен командир в 6–и търновски полк (1909 г.). На 1 януари 1911 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за началник на 6–о полково военно окръжие. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 37–и пехотен полк. На 1 април 1914 г. е повишен в чин полковник. През януари 1915 г. е командир на 17–и доростолски полк. През Първата световна война е командир на 3–а бригада от 3–а пехотна балканска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военни отличия, V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Пехотно въоръжение

След 1889 г. основната стрелкова система в българската войска е «Манлихер» — австрийски магазинни пушки и карабини, калибър 8 мм, с 5 патрона и нож (карабината, обр. 1890 г., е с байонет), скорострелност 8–12 изстрела в минута. В навечерието на Първата световна война пехотните полкове са въоръжени с три образеца на пушката «Манлихер»:

— «Манлихер», обр. 1888 г., маса на пушката 4490 г, дължина 1271 мм, маса на патрона 28,5 г, а на куршума — 15,8 г, начална скорост на куршума 530 м/сек, стоманена патронна тенекийка (пълнител) за 5 патрона — 12 г. Спусковата скоба е отделно от магазинната кутия. Секторният мерник е двустенен (рамков). Деленията до 1700 крачки са отляво, а до 2500 крачки — отдясно, нанесени през 100 крачки (кр.). Освен означените има и две деления без надписи, съответстващи на 250 и 400 кр.;

— «Манлихер», обр. 1890 г., се различава само по мерника. Върху лявата страна на рамката деленията са от 600 до 1800 кр., а върху дясната — от 2000 до 3000 кр. Постоянният мерник съответства на 500 кр. Барутът за патроните, обр. 1888/1890 г., е димен — 4 г или бездимен (след 1903 г.) — 2,20 г. Куршумът е от олово — 96% и антимон — 4%, в стоманена или мелхиорова риза, с диаметър на основата 8,20–8,25 мм;

— «Манлихер», обр. 1895 г., е сред най-добрите за времето си пехотни пушки. Маса 3650 г, дължина 1231 мм, начална скорост 620 м/сек, маса на ножа 285 г. Рамковият мерник е разграфен от 600 до 2400 крачки, а най-ниското му положение съответства на 300 кр. Постоянният мерник е за 500 кр. Ножът се различава от по-старите образци само по дръжката, скъсена с 15 мм. Прикладът е облекчен (кух). За разлика от обр. 1888/1890 г. спусковата скоба и магазинната кутия не са разделени. Патронът е като на по-старите образци, но съдържа 2,72 г бездимен барут. (За карабината «Манлихер» вж. Кавалерийско въоръжение.) Поради недостиг или амортизиране на значителен брой пушки и карабини «Манлихер» при мобилизацията част от пехотата и специалните родове войски са въоръжени с други стрелкови системи (вж. Инженерна техника и въоръжение и Флотска техника и въоръжение). В употреба влизат дори и старите еднозарядни пушки. В пехотата трите бригади на дивизиите са въоръжени с пушки «Манлихер», а маршевите полкове с руската пушка «Мосин-Наган», обр. 1891 г. (трилинейна винтовка), калибър 7,62 мм, маса 3900 г, дължина 1290 мм, начална скорост 620 м/сек, магазинна кутия за 5 патрона, четириръб щик. Опълчението и етапните полкове са с руската еднозарядна пушка «Бердана № 2», обр. 1870 г., калибър 10,67 мм, маса 4200 г, дължина 1350 мм, начална скорост 442 м/сек, стоманен щик с 4 ръба. Пушката е основното стрелково оръжие в нашата войска до превъоръжаването с «Манлихер» през 1889–1990 г. Опълчението — II призив използва две еднозарядни системи: «Крнка», обр. 1867 г., калибър 15,3 мм (на въоръжение в руската армия през Руско-турската освободителна война) и трофейните турски пушки «Маузер — Мартини», калибър 7,65 мм.

Въпреки това в началото на войната недостигът на стрелково оръжие е значителен. При необходимост от 521 509 пушки и карабини Действащата армия разполага с 392 585. Довъоръжаването се извършва в хода на войната, като в периода 1915–1918 г. сред частите се разпределят още 300 000 пушки и карабини — трофейни и доставени от съюзниците.

Личното офицерско оръжие в българската войска са сабята, обр. 1905 г., и германският полуавтоматичен пистолет «Парабелум», обр. 1908/1911 г., калибър 9 мм, маса на куршума 8 г, начална скорост 320 м/сек, маса на пълен пистолет 990 г, магазин за 8 патрона в стоманен пълнител. Недостигът на пистолети се покрива главно със старите револвери на българската войска, система «Смит и Уесън», обр. 1869 г (руски модел), калибър 10,67 мм.

Най-ефективното огнево средство на въоръжение в пехотата са тежките картечници. При мобилизацията те са едва по 4 в полк, но по време на войната броят им постепенно нараства до 32 в пехотен полк. Това са главно картечници от германската система «Максим», обр. 1909 г., калибър 8 мм, на лафет-тринога, с подвижна цев, бойна скорострелност 450 изстрела/мин, начална скорост 620 м/сек, маса на куршума 15,8 г, макс. далекобойност 4000 м. Картечницата е с водно охлаждане. Масата на тялото с пълен охладител е 22 кг, а на лафета 24,5 кг. Масата на предпазния щит е 15 кг. Пълнителят е платнена лента с 250 патрона. През май 1916 г. в Австрия са поръчани и 200 тежки картечници, система «Шварц-Лозе», обр. 1907/1912 г., предназначени главно за конницата (вж. Кавалерийско въоръжение).

Пехотното въоръжение се допълва от ръчните бомби в двете им разновидности — отбранителни и нападателни. Сферичната отбранителна българска бомба «Одрин» е с набраздено чугунено тяло, запалка с месингова основа, на винт и капсул с ударно действие. Повече са използвани яйцевидните отбранителни германски тип бомби с гладко чугунено тяло и изпъкнал набразден пръстен през средата, с капсул с ударно действие. Нападателните бомби са германски, тип «бухалки», с гладко ламаринено цилиндрично тяло и дървена стругована дръжка, пробита надлъжно, през която минава двоен канап за задействане на фрикционната запалка.

На въоръжение в пехотните части е и пушечната бомба, изстрелвана със старата германска еднозарядна пушка «Маузер». Тя има стоманено цилиндрично тяло с надлъжен отвор по оста, достигащ до запалка с ударник, който, задействан от изстреляния куршум, разбива капсулата Бомбата се изстрелва на разстояние до 100 м. По-ограничено е използването на българския надкалибров бомбохвъргач, конструиран през Балканската война на базата на затворния механизъм от пушката «Бердана № 2». Той изстрелва обикновена бомба «одринка» на 200 м, но подготвянето му за изстрел е по-сложно.

През пролетта на 1916 г. е приета на въоръжение българската сигнална пехотна ракета. На изобретателя й — пиротехника Г. Будевски, са поръчани 60 000 ракети система «Комета», с къса опашка, за изстрелване от пушка. В края на същата година в Германия са поръчани още 100 000 бр. от същия образец.

Новост в пехотното ни въоръжение е и германската гранатохвъргачка, обр. 1916 г., изхвърляща специална граната с маса 1850 г (225 г експлозив) на разстояние от 50 до 300 м. Гранатата е с набраздено цилиндрично тяло от чугун, с ударна запалка върху заострената носова част и опашка с 4 перки. Изстрелва се чрез капсула (в кухата опашка), възпламенявана от ударно-спускателен механизъм с променлив ъгъл на възвишение, монтиран върху чугунена платформа. Скорострелността на това оръжие е 6 изстр./мин. Поради значителната му маса — 40 кг с платформата, до 1918 г. то е изместено напълно от пушечната бомбохвъргачка с приблизително същата скорострелност.

Значителен принос за усилване на пехотната огнева мощ има новият род оръжие — минохвъргачката. Първото минохвъргачно подразделение в Действащата армия е минохвъргачната дружина в състава на инженерните войски, сформирана през есента на 1916 г. Въоръжена е със средни и леки германски минохвъргачки система «Ерхард», обр. 1916 г., действащи със сгъстен въздух. Средната минохвъргачка има, калибър 170 мм, макс. далекобойност 1600 м, маса на позиция 530 кг маса в поход 880 кг, маса на мината 50 кг, а на разпръсквателния заряд — 17 кг, скорострелност 35 изстр./час.

Леката минохвъргачка е с калибър 76 мм, маса 160 кг на позиция и 213 кг в поход, маса на мината 4,5 кг, на заряда 0,500 кг, начална скорост 60–120 м/сек, макс. далекобойност 1300 м, макс. скорострелност 15 изстр./мин. През лятото на 1917 г. към пехотните дивизии, а от 1918 г. и към полковете се сформират минохвъргачни роти, подчинени в тактическо отношение на пехотните командири. През септември 1918 г. броят на минохвъргачките в Действащата армия достига 380 — главно леки.

Българското командване проявява интерес и към огнехвъргачката — също нов тип оръжие, допълващо пехотните огневи средства, приложено за първи път в боевете при Вердюн (1915 г.). През 1916 г. от Германия са доставени 2 големи и 4 малки огнехвъргачки, система «Фадлер». Голямата има маса 150 кг, вместимост 100 л горивна смес (масло, течен азот и сгъстен въздух), непрекъснато действие 45 сек на разстояние до 40 м. Малката огнехвъргачка е с маса 31 кг, вместимост 21 л, непрекъснато действие 20 сек, разстояние — до 25 м. Поради ограниченото си поле на действие това оръжие остава само в щурмовата дружина към инженерните войски и не намира бойно приложение в пехотните и пионерните части.

Пионерни дружини

След 11 септември 1915 г. петте мирновременни пионерни дружини се развръщат в 10 дивизионни пионерни дружини — по една за всяка дивизия. Имат състав: щаб, три пионерни роти до 250 души всяка, телефонна (телеграфна) рота от 300 души, мостова рота от 250 души, техническа полурота, инженерен парк, нестроева рота и допълваща рота. Всяка дружина има в състава си 450 коня. В зависимост от характера на задачите, които трябва да изпълнява, към някои от пионерните дружини се придават железопътни роти. Пионерните дружини ръководят укрепването на позициите, постройката на пътищата и мостовете, организират и поддържат изправността на телефонната и телеграфната служба.

ПИСИНОВ, Диониси Иванов (12. VII. 1863 г., Охрид, Македония — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 5 септември 1881 г. Завършва военното училище в София на 30 август 1885 г. Като подпоручик участва в Сръбско-българската война (1885 г.). На 1 януари 1887 г. е произведен в чин поручик, а на 1 януари 1890 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 14–и македонски полк. На 18 май 1906 г. е повишен в чин подполковник. Служи като помощник-командир на 25–и драгомански полк (от 1909 г.). Участва в Балканските войни (1912–1913 г ), като командир на 38–и пехотен полк. На 18 май 1913 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 2–ра пехотна бригада от 7–а пехотна рилска дивизия (1915–1916 г.), след това изпълнява длъжността комендант на гр. Прилеп (1918 г.). Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на военна лента и на обикновена лента.

План на българското командване

Разработени са два плана. План «Б» — за война срещу Сърбия и план «Б — Г» — за едновременни действия срещу Сърбия, Гърция и Румъния. Вторият е приет през 1915 г. и представлява основа за действие на българската войска. С влизането на България в състава на Централните сили той е приспособен към плана «Макензен» за действие на съюзните войски на Балканите.

Целта, поставена пред австро-германо-българските войски, е да се разгроми и извади Сърбия от войната и да се създаде монолитен блок на държави от Централна Европа до Близкия изток.

Замисълът на плана «Макензен» предвижда с три концентрични удара с 13–а австро-унгарска, 11–а германска и 1–ва отделна армия на България от долината на Дрина, северно от Белград, и долината на Тимок в общо направление на Крагуевац да се разсече на части, изолира и впоследствие да се унищожи сръбската армия. Предвижда се нашата 2–ра армия с действие в Македония да прекъсне връзката на сръбските войски с гръцката армия и Съглашенските сили. Трета отделна армия се съсредоточава в района Русе, Плевен, Г. Оряховица за действие срещу румънските войски.

План на сръбското командване

Първоначалният план на сръбското командване предвижда с изпреварващо настъпление да се разгроми българската войска при нейното развръщане. Да се овладее София, да се развие успехът на цялата територия и да се извади България от войната.

Франция и Русия се надяват да привлекат България на своя страна и налагат на Сърбия да промени своя първоначален план. Ето защо сръбското командване възприема отбранителен вариант. Замисълът е да се организира кордонна отбрана по западната, северната и източната граница за отразяване на ударите на австро-унгарските и германските войски.

От цялата си армия срещу българската войска се предвижда да действат силите на 2–ра тимошка армия и два отряда — общо 10 пехотни и една кавалерийска дивизия с личен състав 164 000 души и над 300 оръдия. Антантата разчита да окаже помощ на Сърбия, като стовари в Солун 3 дивизии с около 75 000 души и над 150 оръдия.

Планинска дружина при моравската военноинспекционна област

Сформирана е на 1. X. 1917 г. в състав: 4–а и 5–а нескорострелна планинска батарея, партизанска рота и партизански взводове. Разформирована е на 21. XII. 1918 г.

Понтонна дружина

Сформирана е на 12. III. 1900 г. Дислоцирана е в Бяла, а от 30. V. 1909 г. — в Никопол. Състав: щаб, три понтонни роти и един нестроеви взвод. Всяка рота е от 330 души и разполага с 160–метров щатен мост на плаващи и козлови опори, натоварен на 300 специални коли, запрегнати с по три чифта волове. От 1 VI. 1916 г. се развръща в 1–ва и 2–ра понтонна дружина.

Понтонни роти

Всяка рота е в състав от 330 души. Разполага с материална част за 160 м щатен мост на плаващи и козлови опори, натоварен на 30 специални коли, запрегнати с по три чифта волове.

ПОПОВ, Алекси Георгиев (15. VIII. 1870 г., М. Търново, Бургаско — неизвестно) — генерал-майор от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 8 август 1889 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1892 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 2 август 1895 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1901 г. — в чин капитан. От 1900 г. е помощник ротен командир в 1–ви софийски полк. На 31 декември 1906 г. е повишен в чин майор. Служи като началник на секция за личния състав в ЩА (1909 г.). На 1 януари 1911 г. е повишен в чин подполковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г) като началник на оперативния отдел при 2–ра армия. На 14 февруари 1914 г. е повишен в чин полковник. От януари 1915 г. е началник на щаба на 9–а пехотна плевенска дивизия. През Първата световна война командва 1–ва бригада от 3–а пехотна балканска дивизия. На 1 януари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 кл. и 2 кл.; орден «За заслуга» на обикновена лента; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военни отличия.

ПОПОВ, Добри Димитров (22. X. 1872 г., с. Катунец, Горнооряховско — неизвестно) — подполковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 27 август 1889 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Италия. На 2 август 1893 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 2 август 1897 г. е повишен в чин поручик. Служи в 1–ви артилерийски полк (1900 г.), след това в 9–и артилерийски полк. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин капитан. През Балканските войни (1912–1913 г.) заема длъжността началник на щаба на 2–ра бригада от 8–а пехотна тунджанска дивизия. На 18 май 1913 г. е повишен в чин майор. През 1915 г. е преподавател във военното училище. По време на Първата световна война е началник на щаба на 9–а пехотна плевенска дивизия, с която се сражава при Дойран. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» IV ст. с военно отличие; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ПОПОВ, Константин Димитров (4. XI. 1868 г., с. Писанец, Русенско — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 4 септември 1883 г. Участва в Сръбско-българската война като юнкер. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 18 май 1870 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 10–и резервен полк. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин майор. Служи като помощник-командир на 3–и бдински полк (1909 г.). На 1 януари 1911 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за началник на 4–о полково военно окръжие. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 4–и пехотен полк. На 1 януари 1915 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война командва 33–и пехотен свищовски полк (1915–1917 г.), след това е командир на 1–ва бригада от 10–а пехотна беломорска дивизия. Кавалер е на Знака на военния орден «За храброст» IV ст.; орден «За храброст» III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военни отличия, V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ПОПОВ, Христо Рачев (25. VI. 1859 г., с. Кара-Арнаут (дн. Голям извор), Разградско — неизвестно) — генерал-майор (пехота).

На военна служба е от 12 август 1878 г. През 1882 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 30 август 1885 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1887 г. в чин капитан, а на 1 януари 1899 г. — в чин подполковник. Служи като дружинен командир в 19–и шуменски полк. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин полковник, командва 2–ра бригада от 9–а пехотна плевенска дивизия, с която воюва по време на Балканските войни (1912–1913 г.). През 1915 г. е командир на 2–ра бригада от 6–а пехотна бдинска дивизия. През Първата световна война е назначен за командир на 6–а пехотна бдинска дивизия. В състава на 1–ва армия тя се сражава на македонския фронт. На 1 януари 1916 г. е повишен в чин генерал-майор. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» II и III ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга»III и IV ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ПРЕСЛАВСКИ, Григор Иванов (2. V. 1880 г., Шумен — неизвестно) подполковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 13 август 1896 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 1 януари 1901 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в 5–и артилерийски полк. На 2 август 1903 г. е повишен в чин поручик и продължава да служи в 5–и артилерийски полк. На 1 януари 1908 г. е повишен в чин капитан. През Балканските войни (1912–1913 г.) е помощник-началник на разузнавателна секция в щаба на 3–а армия. На 18 май 1913 г. е повишен в чин майор. След това е назначен за военен аташе в Санкт Петербург. В хода на участието на България в Първата световна война се завръща и заема длъжността началник на щаба на 6–а бдинска дивизия (1917 г.). Воюва до края на войната на македонския фронт. На 10 октомври 1916 г. е повишен в чин подполковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата.

Пробивът при Добро поле (1918 г.)

Добро поле е високо плато в Нидже планина (Македония). Прорязано е от притоците на р. Черна, които текат в долини със стръмни брегове.

През 1916 г. българската армия заема позиция по платото, но до съглашенското настъпление през есента на 1918 г. тя не се оборудва според изискванията за водене на отбрана. В най-добро състояние е отбраната при Змеица и Сокол, а най-слабо са подготвени позициите в центъра — при Канарите. Цялото инженерно оборудване се състои от един-единствен окоп. Подслоните, където ги има, са от паянтов тип и не издържат ударите на противниковата артилерия — изкуствени препятствия почти липсват. Близостта на противника (само на няколкостотин крачки) пречи да се устрои телена мрежа и затова пред самите окопи се нахвърлят рогатки. Няма укрепени позиции и в дълбочина такива само са разузнати и трасирани. Допускат се и редица слабости при разделяне на участъците между отбраняващите ги дивизии.

Позицията при Добро поле се заема от 2–ра и 3–а пехотни дивизия. Германското командване, смятайки планинските позиции за естествено силни и атаката им за малко вероятна, възлага на 2 п. д. да отбранява полоса от 30 км, а на 3 п. д. — два пъти по-голяма. Така в участъка на пробива се оказват само 15 дружини, 47 оръдия и 140 картечници (1/8 бригада и 3/2 бригада).

Съглашенските войски нанасят главния си удар в междината между планинските масиви Сокол и Петерник (около 9 км). Той се осъществява от 2–ра сръбска армия (Шумадийската, Тимошката и Югославската дивизия), усилена с две френски дивизии (122–ра и 17–а колониална). Общо в участъка за пробив противникът разполага с 47 дружини, 363 оръдия и 470 картечници.

На 14 септември съглашенската артилерия открива внезапен огън по целия фронт от Дойранското до Охридското езеро, който с малки прекъсвания продължава през целия ден. През нощта срещу 15 септември българските позиции се обстрелват с обезпокоителен огън, а противниковата пехота заема изходно положение. На 15 септември в 5,30 ч артилерийският огън по нашите позиции става барабанен и противниковата пехота стремително атакува. За половин час съглашенските войски проникват в окопите. Контраатаките на отделни места са успешни, но скоро многочисленият противник задушава всяко огнище на съпротива. Вечерта на 15 септември остатъците от 1/8 бригада се оттеглят на Тунджанския гребен, където влизат във връзка с отстъпилите части от 3 п. д., на около 6–8 км от първата позиция. Загубите в личен състав са огромни. Загубена е и почти цялата артилерия.

Демонстративните атаки на съглашенските войски в полосите на 1/2 и 3/2 бригада се отбиват. Германското командване обаче не може да се ориентира правилно в обстановката. Поради това, че противникът води интензивен огън и на битолския фронт, то разпръсква резервите си в две противоположни посоки, с което улеснява задачата на противника в решителния пункт — Добро поле.

На 16 септември 122–ра френска дивизия, която извършва пробива, остава на завладяната българска позиция — в резерв, а останалите четири дивизии продължават настъплението си за овладяване на Нидже планина. Главният удар се насочва към височината Голям козяк. Съпротивата на силно отслабените български части се преодолява с обход и обхват до вечерта на същия ден. Разстроени и изтощени, отбраняващите се единици се оттеглят на линията Зовиа — Полище — Ляха и преминават към отбрана.

На 17 септември противниковите войски продължават настъплението си. Почти необезпокоявани от няколкото български батареи, те достигат до новата позиция, обстрелват я с артилерия и я атакуват по целия фронт. Изморени и отпаднали духом, останалите живи защитници на Добро поле отстъпват назад рубеж след рубеж.

Вечерта остатъците от 2 п. д. и отрядът на Фон Ройтер се събират зад р. Чернега, а частите от 3 п. д. заемат позиция около с. Рожден и десния бряг на р. Алгар. Така между двете дивизии се освобождава едно пространство от около 15 км, по което съглашенските войски настъпват на север, без да срещнат каквато и да е съпротива, защото армейското командване не разполага с резерви, с които да запуши пробива.

Прожекторна рота

До мобилизацията е в състава на техническата дружина. Има в наличност 13 прожектора. Формира три полски отделения.

ПРОЙНОВ, Иван Филипов (19. IV. 1866 г., Габрово — неизвестно) — полковник (артилерия).

През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, на 2 август 1894 г. в чин капитан, а на 1 януари 1903 г. — в чин майор. През 1900 г. е командир на батарея в 4–и артилерийски полк. На 31 декември 1906 г. е повишен в чин подполковник. През 1909 г. е началник-отдел в 7–и артилерийски полк. Участва в Балканските войни като командир на 7–и арт. не с. с. полк. На 18 май 1913 г. е повишен в чин полковник. От началото на 1915 г. е командир на 2–ри планински артилерийски полк. През Първата световна война командва 3–а артилерийска бригада от 3–а пехотна балканска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военни отличия, V кл. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Противоаеропланна група

Сформирана през 1915 г. Състав: сборна балонна батарея и една картечна полурота. Подчинена е на началника на софийския укрепен пункт. Демобилизирана е на 1 януари 1918 г.

Противоаеропланно училище

Сформирано е през 1917 г. за подготовка на офицери за противовъздушна отбрана.

Противовъздушна отбрана

Изгражда се на два принципа — пасивна и активна. Пасивната намира израз при оборудването на окопите и позициите. Те се изработват начупени (зигзагообразно), за да не може авиацията да ги бомбардира по цялата дължина. Освен това за защита на личния състав както от снарядите, така и от бомбовите удари на авиацията за него се изработват дълбоки и сигурни укрития. За активна противовъздушна отбрана бойците са обучени да водят огън с ръчното си огнестрелно оръжие по противникови самолети. Освен това част от тежките картечници в хода на войната се приспособяват за водене на огън по самолети.

Противотанкова отбрана

На танкодостъпните направления се изграждат противотанкови заграждения. Освен това се организират групи за борба с танкове. Бойците се обучават на специални полигони с дървени макети да унищожават танковете с връзки от ръчни гранати. Дават се указания за борба с противниковите танкове с противотанкови мини. Поради това, че срещу нашите войски не действат танкове, на практика се прилагат частично само противотанковите заграждения.

ПРОТОГЕРОВ, Александър Николов (23. XI. 1867 г., Охрид, Македония — 7. VII. 1928 г., София) — генерал-лейтенант (пехота).

На военна служба е от 5 октомври 1882 г. Завършва военното училище в София. На 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. Служи като адютант в 1–ва бр. на 5–а пехотна дивизия, дружинен командир в 32–ри загорски полк. Участва в македонското освободително движение. По време на Горноджумайското въстание (1902 г.) е войвода на чета, а след това участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). През Балканските войни (1912–1913 г.) с чин подполковник участва като помощник на о. з. генерал Н. Генев в сформирането на Македоно-одринското опълчение, след това командва 3–а македоно-одринска бригада. В Междусъюзническата война (1913 г.) с бригадата си действа срещу сърбите и черногорците при Султантепе. През Първата световна война е назначен за командир на бригада в 11–а пехотна македонска дивизия, с която воюва срещу французите при Криволак, Градец и Богданци, а срещу италианците — в района на Беласица (1915 г.). През 1916 г. поема командването на Планинската дивизия. На 1 април 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. Назначен е за началник на Моравската военноинспекционна област, потушава въстанието в Моравско (1917 г.), след това е началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (ДСГОП). През есента на 1918 г. като комендант на София участва в разгрома на Войнишкото въстание. При демобилизацията на армията излиза в запаса, повишен е в чин генерал-лейтенант. Заедно с Т. Александров участва в ръководството на Вътрешната македонска революционна организация. Убит е от михайловисткото крило на ВМРО. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 1 и 2 кл.; войнишкия кръст III ст.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» III ст. на военна лента.

Първа армия (1 А)

Мобилизирана е през септември 1915 г. Командващ е генерал-лейтенант Климент Бояджиев, а от 15. IX. 1916 г. — генерал-майор Генков. Числен състав: офицери 2848, чиновници 313, подофицери и войници 192 659. Добитък: коне 37 618, волове 32 980. Обоз: обикновени коли 21 668, товарни 9092, специални 139. Въоръжение: пушки и карабини 116 569, картечници 108, оръдия 422. Състав: 1–ва софийска, 6–а бдинска, 8–а тунджанска и 9–а плевенска дивизия, 1–ва конна бригада, 1–ва, 2–ра, 9–а и 20–а гранична дружина и други армейски подразделения. Всичко: 95 пех. др., 4 пионерни др., 45 полски с. с. батареи, 14 планински с. с. батареи, 12 полски не с. с. батареи, 6 понтонни с. с. батареи, 3 гаубични не с. с. батареи.

В началото на войната получава задачата във взаимодействие с германски и австро-унгарски части да участва в разгрома на сръбската армия. От 1. X. 1915 г. настъпва на фронт от Дунав до връх Стрешер (Букова глава) със задача да овладее линията Парачин — Алексинац — Ниш. До 15. X. 1915 г. навлиза в долината на Тимок и овладява Зайчар, Княжевац и Пирот, а до 30. X. 1915 г. излиза на заповядания й рубеж. От 1. XI. 1915 г. до 25. XI. 1915 г. участва в доразгромяването на сръбската армия в района на Косово поле. След завършване на Косовската операция Главното командване на Българската армия извършва прегрупиране на войските за изпълнение на задачите на южния фронт срещу съглашенските войски. До края на войната тук действа и 1 А с променлив боен състав.

Първа артилерийска бригада от 1 п. д. (1/1 арт. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Димитър Кацаров. Щаб: офицери 2, подофицери и войници 17, коне 10, обикновени коли 1, товарни 2, специални 3, пушки и карабини 3. Състав: 4–и и 14–и а. п. Бойните действия започва в състава на 1 п. д.

Първа конна бригада (1 к. бр.)

Сформирана е съгласно Указ № 81/29. XII. 1903 г. с щаб в София. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полк. Иван Стойков. Числен състав: офицери 12, чиновници 6, подофицери и войници 6086. Добитък: коне 3040, волове 10. Обоз: обикновени коли 203, товарни 504, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 3966, картечници 4, оръдия 30, саби 1384. Състав: Лейбгвардейски конен полк, 1–ви к. п., 26 п. п., 2/3–о с. с. арт. отделение и 1–во не с. с. арт. отделение. В началото на войната е в състава на 1 А, като охранява нейния ляв фланг. Впоследствие е включена в състава на отряда на генерал Рибаров (2 А) със задача да участва в удържането на сръбския натиск на гилянския фронт. От 2. XI. 1915 г. бригадата излиза от състава на 3 п. д. и се предислоцира в района на гр. Прешово. Впоследствие е включена в състава на 1 к. д. и действа на добруджанския фронт. След излизането на Румъния от войната бригадата е предислоцирана на южния фронт в състава на 4 А.

Първа конна дивизия (1 к. д.)

Сформирана е през май 1916 г. от състава на разформированата конна дивизия. Командир на дивизията е генерал-майор Иван Колев. Състав: 1–ва и 4–а конна бригада, пеши и картечни ескадрони 6, конни батареи 1, 3–а армейска колоездачна рота, 3–а дивизионна колоездачна рота, офицери 116, лекари 8, чиновници 10, подофицери и войници 5048. Въоръжение: пушки и карабини 3020, картечници 36, оръдия 6, саби 2762. Добитък: коне 4471, волове 18. Обоз: обикновени коли 308, товарни 442. Бойните действия започва в състава на 3 А на добруджанския фронт.

Първа маршева бригада

Сформирана е на 12. X. 1915 г. в Русе. Командир на бригадата е полковник Перикъл Енчев, той е и началник на гарнизона. Състав: 5–и маршеви полк и 5–и опълченски полк. Бойните действия започва в състава на русенския укрепен пункт от 3 А.

Първа отделна опълченска бригада

Сформирана е през 1916 г. Състав: 1–ви, 4–и и 10–и опълченски полк и 3–о армейско, 10,5–см гаубично с. с. отделение. Задачата му е да смени 55 п. п. от охраната на беломорския бряг. От 19. III. 1918 г. се преименува в Първа бригада от Беломорската отбрана.

Първа пехотна бригада от Беломорската отбрана

Сформирана е на 14. III. 1918 г. чрез преименуване на Първа отделна опълченска бригада от Беломорската отбрана. Състав: 1–ви, 4–и и 10–и опълченски полк, 3–о арт. 10,5–см гаубично с. с. отделение. Задачата му е да охранява беломорския бряг. Демобилизирана е през септември 1918 г.

Първа пехотна бригада от 2 п. д. (1/2 пех. бр.)

Сформирана е през 1899 г. с щаб в Пловдив. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник от ГЩ Александър Цветков. Щаб: офицери 4, подофицери и войници 34, коне 22, обикновени коли 1, товарни 5, пушки и карабини 12. Състав: 9–и и 21–ви пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 2 п. д.

Първа пехотна бригада от дванадесета пехотна дивизия

Сформирана е през февруари 1917 г. в състав от 69–и пехотен и 2–ри опълченски полк. Разформирована е през октомври 1918 г.

Първа пехотна бригада от 9 п. д. (1/9 пех. бр.)

Сформирана е съгласно Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб в Плевен. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Никола Крунев. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 36, коне 17, обикновени коли 2, товарни 7. Състав: 4–и и 17–и п. п. Бойните действия започва в състава на 9 п. д.

Първа пехотна бригада от десета пехотна дивизия

Мобилизирана е през септември 1915 г. Участва във войната в състав от 16–и и 25–и пехотен полк.

Първа пехотна бригада от 11 п. д. (1/11 пех. бр.)

Мобилизирана е през септември 1915 г. Командир на бригадата е полковник Тильо Колев. Щаб: офицери 4, чиновници 1, подофицери и войници 49, коне 2, обикновени коли 1, товарни 14, пушки и карабини 7. Състав: 1–ви и 2–ри македонски полк. Бойните действия започва в състава на 11 п. д.

Първа пехотна бригада от 8 п. д. (1/8 пех. бр.)

Създадена е с Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб в Хасково. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Владимир Серафимов. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 35, коне 23, обикновени коли 1, товарни 6, пушки и карабини 13. Състав: 10–и и 30–и п. п. Бойните действия започва в състава на 8 п. д.

Първа пехотна бригада от 5 п. д. (1/5 пех. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Рашо Георгиев. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 32, коне 22, обикновени коли 1, товарни 6, пушки и карабини 13. Състав: 2–ри и 5–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 5 п. д.

Първа пехотна бригада от Планинската дивизия

Сформирана е на 13. I. 1918 г. Състав: 66–и и 67–и пехотен полк. Към 20. IV. 1918 г. има състав от 65–и и 66–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на Първа планинска дивизия. Демобилизирана е на 10. X. 1918 г.

Първа пехотна бригада от 1 п. д. (1/1 пех. бр.)

Сформирана е с Указ № 2/1899 г. с щаб в София. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Христо Недялков. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 38, коне 26, волове 2, обикновени коли 6. Състав: 1–ви и 6–и п. п. Бойните действия започва в състава на 1 п. д.

Първа пехотна бригада от Сборната дивизия

Сформирана е на 1. X. 1916 г. Състав: 6–и и 11–и маршеви полк. По-късно й се придават 8–и, 53–и и 83–и пехотен полк. Участва в бойните действия при Кубадин, Сев. Добруджа, Серет, след което от 22. XII. 1917 г. е прехвърлена на Южния фронт с наименование Втора сборна бригада. В оперативно подчинение е на 302–ра германска дивизия. От 1. II. 1918 г. е преименувана в Отделна сборна бригада. Демобилизирана на 17. X. 1918 г.

Първа пехотна бригада от 7 п. д. (1/7 пех. бр.)

Сформирана е през 1904 г. съгласно Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб в Кюстендил. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Панайот Сапунджиев. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 43, коне 29, товарни коли 10, пушки и карабини 13. Състав: 13–и и 26–и пехотен полк. По-късно 26 п. п. (без 3/26 пех. дружина) е придаден към 1 к. бр. Бойните действия започва в състава на 7 п. д.

Първа пехотна бригада от 3 п. д. (1/3 пех. бр.)

Сформирана е съгласно Указ № 2/1899 г. с щаб в Сливен. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковникът от ГЩ Алекси Попов. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 33, коне 24, обикновени коли 2, товарни 8. Състав: 11–и и 24–и п. п. Бойните действия започва в състава на 3 п. д.

Първа пехотна бригада от 4 п. д. (1/4 пех. бр.)

Сформирана е с Указ № 2/1899 г. с щаб във Варна. От 1908 г. щабът е в Шумен. Към 1. IX. 1916 г. командир на бригадата е полковникът от ГЩ Божко Икономов. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 33, коне 34, обикновени коли 1, товарни 6, пушки и карабини 13. Състав: 7–и и 31–ви пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 4 п. д. от 3 А.

Първа пехотна бригада от 6 п. д. (1/6 пех. бр.)

Сформирана е с Указ № 2/1899 г. с щаб във Враца. През 1902 г. щабът е предислоциран в Плевен, а през 1903 г. — във Видин. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Асен Николов. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 36, коне 22, волове 2, обикновени коли 2, товарни 6, пушки и карабини 9. Състав: 3–и и 15–и п. п. Бойните действия започва в състава на 6 п. д.

Първа пехотна софийска дивизия (1 п. д.)

Сформирана е през 1892 г. За участие в Първата световна война е мобилизирана през септември 1915 г. Командир на дивизията е генерал-майор Янко Драганов. Числен състав: офицери 646, чиновници 60, подофицери и войници 43 564. Добитък: коне 8199, волове 8399. Обоз: обикновени коли 4791, товарни 1966, специални 34. Въоръжение: пушки и карабини 25 921, картечници 24, оръдия 111. Състав: 1–ва, 2–ра и 3–а пехотна бригада, 1–ва тежка а. бр., 1–ва а. бр., 1–ва пионерна дружина, 1–ви дивизионен ескадрон, 1–ви дивизионен военнополицейски полуескадрон, 1–ви военнополеви съд и други дивизионни административни служби. Бойните действия започва в състава на 1 А. В началото на войната получава задача да настъпи от линията връх Ком — връх Стрешар и да овладее Пирот. До 15. X. 1915 г. овладява граничните височини, след което продължава настъплението си към Ниш. До края на октомври 1915 г. овладява Пирот, Власотинци и Гложене, като влиза във взаимодействие с 3 п. д. в боевете за Лесковското поле. Тук дивизията среща превъзхождащи сръбски сили и е принудена да се отбранява. От 1. XI. 1915 г. до 25. XI. 1915 г. участва в преследването на отстъпващите сръбски части към Косово поле. Към края на Косовската операция 1 п. д. се дислоцира от Гиляне в Кратово, като преминава в разпореждане на Главното командване.

През 1916 г. дивизията е изпратена на добруджанския фронт. След овладяването на Тутраканската и Силистренската крепост е включена в състава на Сборната дунавска армия и води бойни действия за овладяването на Букурещ. След излизането на Румъния от войната 1 п. д. е изпратена на южния фронт, където остава до края на войната. Съгласно Солунската конвенция на 2. X. 1918 г. е предадена временно в плен.

Първа планинска дивизия

Сформирана е със заповед № 576 от ноември 1916 г. в състав 1–ви, 2–ри и 3–и планински пехотен полк, артилерийски полк и инженерна рота. Подчинена е на началника на Македонската областна военна инспекция, взема участие в Първата световна война, като отбранява укрепената позиция от вр. Висока чука до северния бряг на Дойранското езеро. През януари 1917 г. сформира школа за подготовка на младши подофицери. Демобилизирана е през октомври 1918 г.

Първа понтонна дружина

Сформирана е на 1. VI. 1916 г. в София съгласно заповед № 291/26. IV. 1916 г. Състои се от щаб и четири понтонни роти. Подчинена е на Инженерните войски. От 8. XII. 1916 г. е на гарнизон в Русе. Разформирована е на 1. XI. 1919 г.

Първа тежка артилерийска бригада (1 т. а. бр.)

Сформирана е на 24. IX. 1915 г. Командир на бригадата е полковник Стефан Славчев. Състав: 1–ви тежък софийски артилерийски полк, 1–ви гаубичен полк. Носи различни наименования: тежка артилерийска бригада през 1916–1917 г., тежка полска артилерийска бригада през 1917–1918 г. и тежка полска крепостна обсадна бригада през 1918 г. В началото на войната е в състава на 1 п. д.

ПЪРВАНОВ, Марко — капитан

Първият български боен пилот, който е свалил във въздушен бой противников самолет (английски). Това става на 30 септември 1916 г. във въздушен бой над София и е първата въздушна победа на българската авиация в нейната бойна история.

Първи артилерийски полк (1 а. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 75/19. VI. 1880 г. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Зафир Чобанов. Числен състав: батареи 8, офицери 26, чиновници 2, подофицери и войници 1642. Добитък: коне 1360, волове 2. Обоз: обикновени коли 176, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 129, полски с. с. оръдия 24, планински с. с. оръдия 12. Бойните действия започва в състава на 5 п. д.

Първи гаубичен полк (1 гауб. п.)

Мобилизиран е на 24. IX. 1915 г. Командир на полка е полк. Георги Кукурешков. Числен състав: офицери 22, чиновници 2, подофицери и войници 1419. Добитък: коне 1039, волове 140. Обоз: обикновени коли 156, товарни 24. Въоръжение: пушки и карабини 85, оръдия 23. В началото на войната е в състава на 1 п. д.

Първи конен полк (1 к. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 234/1883 г. от две сотни на 2 к. п. и две новосъздадени сотни. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Константин Михайлов. Числен състав: офицери 25, чиновници 1, подофицери и войници 814. Добитък: коне 754. Обоз: обикновени коли 54, товарни 16. Въоръжение: пушки и карабини 501, картечници 4, саби 692. Бойните действия започва в състава на 1 к. бр.

Първи пехотен македонски полк (59 п. п.)

Мобилизиран е през септември 1915 г. Командир на полка е полковник Димитър Мурджиев. Числен състав: дружини 3, картечни роти 0,5, офицери 29, чиновници 3, подофицери и войници 4284. Добитък: коне 420, волове 34. Обоз: обикновени коли 5, товарни 313. Въоръжение: пушки и карабини 3282, картечници 2. Бойните действия започва в състава на 11 п. д.

Първи пехотен планински полк (65 п. п.)

Сформиран е на 18. XI. 1916 г. в Скопие в състава на Планинската дивизия от две дружини. От 1. I. 1918 г. се преименува в 65–и п. п. Разформирован е през май 1919 г.

Първи пехотен софийски полк (1 п. п.)

Сформиран е в София съгласно Указ № 41/12. X. 1884 г. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Георги Долапчиев. Числен състав: офицери 80, чиновници 4, подофицери и войници 4412. Добитък: коне 474. Обоз: обикновени коли 61, товарни 271, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4311, картечници 4. За участие в Първата световна война полкът е мобилизиран през септември 1915 г. В бойните действия участва в състава на 1 п. д.

Съгласно Солунското примирие между българското правителство и Съглашението на 2. X. 1918 г. е оставен в плен на френското командване, откъдето се завръща на 17. XI. 1918 г. След декември 1920 г. е реорганизиран в 1–ва пехотна софийска дружина.

Първи сборен отпускарски полк

Сформиран е в София в края на септември 1918 г. от войници отпускари, в четиридружинен състав, подчинен на началника на Софийската крепост. Участва при отбраната на София и води боеве с разбунтувалите се войскови части в районите на Княжево и Перник.

Първи тежък софийски артилерийски полк (1 т. а. п.)

Сформиран е на 24. IX. 1915 г. Командир на полка е полковник Петко Вълчанов. Числен състав: офицери 34, чиновници 3, подофицери и войници 2507. Добитък: коне 155, волове 2394. Обоз: обикновени коли 921. Въоръжение: пушки и карабини 493, оръдия 36. В началото на войната е в състава на 1 п. д.

Р

РАДОЙКОВ, Станчо Симеонов (14. X. 1859 г., Кула — неизвестно) — генерал-майор (пехота).

На военна служба е от 5 октомври 1879 г. През 1882 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 30 август 1885 г. е повишен в чин поручик. Участва в Сръбско-българската война. На 1 януари 1887 г. е повишен в чин капитан, на 2 август 1896 г. в чин майор; а на 1 януари 1904 г. — в чин подполковник. През 1900 г. е командир на дружина в Ломския полк, след това е командир на 36–и козлодуйски полк. На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин полковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на 36–и пехотен козлодуйски полк През януари 1915 г. е командир на 2–ра бригада от 5–а пехотна дунавска дивизия. През Първата световна война воюва с 2–ра пехотна бригада на 5–а пехотна дунавска дивизия по долината на р. Морава (1915–1916 г.). По-късно е началник на отдела за специални служби при Министерството на войната. На 30 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 1 кл. и 2 кл., IV ст., 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» III, IV и V ст. на обикновена лента.

РАЕВ, Илия Петков (15. XI. 1866 г., Копривщица — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 14 януари 1886 г. Завършва военното училище в София. На 27 април 1887 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. Служи като ротен командир в 7–и преславски полк (1900 г.) и дружинен командир (1909 г.). На 1 януари 1906 г. е повишен в чин майор, а на 1 януари 1911 г. — в чин подполковник, заема длъжността началник на 27–о полково военно окръжие. През Балканските войни (1912–1913 г.) е дружинен командир в 27–и пехотен чепински полк. На 1 януари 1915 г. е повишен в чин полковник и е назначен за командир на 28–и стремски полк. Като командир на полка през Първата световна война в състава на 2–ра пехотна дивизия воюва в Македония (1915–1917 г.). След това заема длъжността началник на 2–ра бригада от окупационен район в Моравската областна военна инспекция. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

РАЙНОВ, Васил Иванов (9. IV. 1865 г., Сливен — неизвестно) — генерал-майор (артилерия).

Започва военната служба на 9 април 1882 г. През 1885 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик. Участва в Сръбско-българската война. На 1 януари 1887 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1890 г. в чин капитан, а на 1 януари 1895 г. — в чин майор. През 1900 г. служи като началник на отделение в 6–и артилерийски полк. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин подполковник. Служи в 8–и артилерийски полк като началник на отделение (1909 г.). На 1 януари 1911 г. е повишен в чин полковник и е назначен за командир на 7–и артилерийски полк, с който воюва по време на Балканските войни (1912–1913 г.). През януари 1915 г. заема длъжността началник на артилерията в 3–а военноинспекционна област. През Първата световна война е началник на артилерията в 3–а армия. На 1 януари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата и V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст. и орден «За заслуга» на обикновена лента.

РАЗСУКАНОВ, Йосиф Антонов (1. VI. 1876 г., Елена — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 31 август 1892 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Италия. На 1 януари 1896 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 1 януари 1900 г. е повишен в чин поручик, служи във 2–ри артилерийски полк. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин капитан и преместен в 3–и артилерийски полк. От 1911 г. заема длъжността помощник началник-секция в ЩА. На 18 май с. г. е повишен в чин майор. През Балканските войни (1912–1913 г.) е офицер за поръчки в ЩДА. От януари 1915 г. изпълнява длъжността инспектор на класовете във Военната академия. На 18 май 1915 г. е повишен в чин подполковник. През Първата световна война е началник на щаба на 7–а пехотна рилска дивизия, с която воюва на македонския фронт от вр. Висока чука до р. Ангиста в Сярското поле. На 15 август 1917 г. е повишен в чин полковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на военна лента.

РАЧЕВ, Стефан Рачев (15. II. 1870 г., гр. Търново — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 28 август 1889 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1892 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 2 август 1892 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1895 г. — в чин капитан. През 1900 г. служи във 2–ри искърски полк, след това е ротен командир в 26–и пернишки полк и старши адютант в 9–а пехотна плевенска дивизия. На 1 януари 1910 г. е повишен в чин майор. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на щаба на 1–ва бригада от 9–а пехотна плевенска дивизия. На 18 декември 1913 г. е повишен в чин подполковник, след което заема длъжността началник на 32–ро военно окръжие (началото на 1915 г.). По време на Първата световна война е командир на 27–и пехотен чепински полк (1915–1917 г.), след това заема длъжността командир на 3–а пехотна бригада от 9–а пехотна плевенска дивизия и началник на щаба на Планинската пехотна дивизия, с която се сражава при Дойран (1918 г.). На 16 март 1916 г. е повишен в чин полковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 кл. и 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Резерв в Бяла Слатина

Сформиран е през 1915 г. Към 1. IX. 1915 г. командир на резерва е майор Цеков. Състав: една дружина от състава на 6–и маршеви полк, една 8,7–см не с. с. шесторъдейна батарея. Бойните действия започва в състава на 12 п. д. от 3 А.

Резерв в Плевен

Сформиран е през 1915 г. Към 1. IX. 1916 г. командир на резерва е полковник Тричков. Състав: 2 дружини от състава на 6–и маршеви полк и 3 от състава на 11–и маршеви полк, 0,5 от състава на 34–а опълченска дружина втори призив, 8,7–см не с. с. шесторъдейни батареи — 2, ескадрони — 2 от 5 к. п., картечници — 16. Бойните действия започва в състава на 12 п. д. от 3 А.

Резултати от войната

Първата световна война е най-продължителната, най-кръвопролитната и с най-големи материални разходи за българската армия в новата й история. В нея войската ни воюва на два фронта 36 месеца срещу сръбски, френски, английски, гръцки, италиански, румънски и руски войски.

Българската армия по време на войната губи повече от 105 000 убити, над 150 000 са ранените (от тях 60 000 остават инвалиди). Материалните разходи само за военните действия достигат 7 млрд. лева, а заедно със стопанските загуби и наложените й от Ньойския договор дългове те нарастват на 100 млрд. лева.

Реквизиционни комисии

За прехраната на армията във военно време се разчита на реквизиции. Извършват се от комисии, подчинени на министъра на войната: главна, окръжни и околийски (градски). Съставът им е определен още в мирно време: за главната — военни и цивилни лица, окръжните — цивилни лица с участието на началника на окръжието, околийските — само от цивилни служебни лица. В реквизиционните комисии се държат запаси най-малко за 5–дневна дажба, нужни за прехраната на местни войски и случайно минаващи команди; транспорт, подкрепителни пунктове и др. в състав до 1000 души, 200 коня и 200 коли.

РИБАРОВ, Никола Илиев (1 май 1859 г., Русе — II. 1927 г., София) — генерал-лейтенант (пехота).

На военна служба е от 8 април 1878 г. като войник от първия набор на българското опълчение. През 1880 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен във Видинския укрепен пункт. На 30 август 1883 г. е повишен в чин поручик, служи в 24–а пехотна самостоятелна дружина. През Сръбско-българската война (1885 г.) организира прехвърлянето на войските към Сливница и участва в боевете при Пирот. На 24 март 1886 г. е повишен в чин капитан, на 2 август 1890 г. в чин майор, а на 2 май 1902 г. — в чин полковник. Служи в 23–а пехотна русенска дружина, командва 5–и пехотен дунавски полк, 10–и пехотен родопски и 3–и пехотен бдински полк. През Балканската война (1912–1913 г.) командва 2–ра бр. от 3–а пехотна балканска дивизия и участва в боевете при Акъ-Бенар и Чаталджа. В Междусъюзническата война (1913 г.) се сражава срещу гърците при Кукуш, Рупел и Горна Джумая. След войната е началник на 2–ра пехотна плевенска дивизия. През Първата световна война командва 3–а пехотна балканска дивизия, с която воюва на македонския фронт при Страцин, Куманово, Призрен и Лясковац. През 1915 г. е повишен в чин генерал-майор, а на 20 май 1917 г. — в чин генерал-лейтенант. След войната се демобилизира и излиза в запаса. Кавалер на военния орден «За храброст» II и III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на военна лента, орден «За заслуга» на обикновена лента.

РУСЕВ, Иван Атанасов (15. XI. 1872 г., Шумен — 1. II. 1945 г.) — генерал-майор (от генералщабното ведомство).

На военна служба е от 15 септември 1886 г. Завършва военното училище в София. На 2 август 1892 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 7–и пехотен преславски полк. На 2 август 1895 г. е повишен в чин поручик, а на 18 май 1900 г. — в чин капитан. Завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург (1900 г.). Служи в оперативната секция в ЩА. На 18 май 1905 г. е повишен в чин майор, а на 1 януари 1910 г. — в чин подполковник. Последователно заема длъжностите началник на щаба на 2–ра бр. в 9–а пехотна дивизия, командир на дружина в 33–и свищовски полк, началник на мобилизационни части и отделения и началник на Школата за запасни подпоручици. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на щаба на 8–а пехотна дивизия. На 1 ноември 1913 г. е повишен в чин полковник и е назначен за началник на щаба на 2–ра военноинспекционна област. През Първата световна война е началник на щаба на 2–ра армия, началник на 7–а пехотна рилска дивизия (1916–1917 г.) и на 2–ра пехотна тракийска дивизия (1918 г.). На 30 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. След демобилизацията се уволнява от армията. Той е първият директор на трудовата повинност, от 1923 до 1927 г. е министър на вътрешните работи. Кавалер е на военния орден «За храброст» III и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» II ст. с военно отличие, IV ст. с военна лента, V кл. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Русенски укрепен пункт

Сформиран е през 1915 г. със задача за отбрана на Русе. Към 1. IX. 1916 г. началник на пункта е полковник Перикъл Енчев. Състав: 5–и маршеви полк, 5–и опълченски полк, две 8,7–см не с. с. батареи, три 7,5–см не с. с. полски батареи, една 9–фунтова не с. с. полска батарея, две 12–см Д/25 двеоръдейни батареи, две 12–см Д/28 триоръдейни батареи, една 6–дюймова двеоръдейна мортирна батарея, две 5,7–см куполни двеоръдейни батареи, един допълващ ескадрон, една допълваща пионерна рота, единадесет монитора и две моторни лодки. Числен състав: офицери 94, лекари 3, чиновници 8, подофицери и войници 9220. Добитък: коне 659, волове 921. Обоз: товарни коли 98, обикновени 451. Въоръжение: пушки 8870, карабини 32, оръдия 52, саби 203. Бойните действия започва в състава на 3 А. Разформирован е на 23. X. 1917 г.

РУСЧЕВ, Димитър Русчев (30. X. 1866 г., Сливен — 1936 г.) — генерал-майор (артилерия).

След Освобождението завършва Южнославянския пансион в Николаев в Русия, а след това — Московския военен корпус (1884 г.). На военна служба постъпва от 6 юни 1884 г. През 1886 г. завършва военното училище в София. Като портупей-юнкер участва в Сръбско-българската война (1885 г.) в състава на 1–ви пехотен софийски полк и се сражава при Гургулят. На 4 януари 1886 г. е повишен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 7 юни 1888 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1892 г. в чин капитан, а на 1 януари 1901 г. — в чин майор. През 1900 г. служи като командир на батарея в 6–и артилерийски полк. На 1 януари 1905 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за началник на отделение в 6–и артилерийски полк, по-късно е помощник-командир на 6–и артилерийски полк (1911 г.). На 21 февруари 1912 г. е повишен в чин полковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) командва 2–ри артилерийски скорострелен полк. От януари 1915 г. е командир на 8–и артилерийски полк. През Първата световна война командва 8–а, артилерийска бригада (1915–1916 г.), след това е началник на артилерията на 11–а армия. На 1 януари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. Кавалер е на знака на военния орден «За храброст» IV ст.; орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента и орден «За военна заслуга» на обикновена лента.

С

САВОВ, Сава Панайотов (6. XII. 1864 г., Шумен — 10. IV. 1940 г., София) — генерал от пехотата.

На военна служба е от 6 септември 1882 г. През 1885 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 7–и пехотен преславски полк, по-късно е ротен командир. През Сръбско-българската война (1885 г.) се сражава при Сливница и Пирот. След войната служи в 11–и пехотен сливенски полк, а след това е ротен командир в 1–ви пехотен софийски полк (1888–1891 г.). На 1 януари 1887 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1890 г. — в чин капитан. През това време до 1896 г. е флигел-адютант в свитата на държавния глава (царя), а след това и флигел-адютант на княгиня Мария Луиза. След това отново се връща в 1–ви пехотен софийски полк като командир на дружина. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин подполковник. Приведен е в 9–и пехотен полк в Пловдив, по-късно е началник на 6–о полково военно окръжие в София. През 1906 г. е назначен за помощник-началник на военното училище. На 15 август 1907 г. е повишен в чин полковник. През 1908 г. е адютант на царица Елеонора. През 1910 г. е назначен за командир на 22–ри пехотен тракийски полк. По време на Балканските войни (1912–1913 г.) неговият полк е в състава на 7–а пехотна рилска дивизия, която воюва в направление на Солун и Бяло море. През Междусъюзническата война (1913 г.) се сражава при Овче поле и Калиманци срещу сърбите. След войната е повишен в чин генерал-майор (14 февруари 1914 г.). За два месеца заема длъжността командир на 1–ва бригада от 1–ва пехотна софийска дивизия, след това заема поста маршал на двореца и флигел-адютант на цар Фердинанд (1914–1916 г.). През Първата световна война командва 5–а пехотна дунавска дивизия, съсредоточена в долината на Вардар (октомври 1916–август 1917 г.). На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. От август 1917 г. до март 1918 г. е назначен за командващ 3–а армия, а от март до юли 1918 г. — за командващ 4–а армия. След това — до ноември 1918 г. изпълнява длъжността министър на войната в правителството на Ал. Малинов. След това е главен инспектор на войската. През юли 1919 г. излиза в запаса. След 9 юли 1925 г. е избран за народен представител. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» I ст. с военни отличия, IV ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на военна лента.

САНТУРДЖИЕВ, Панайот Христов (28. V. 1867 г., Горна Оряховица — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 4 септември 1883 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 16–и ловчански полк. На 18 май 1905 г. е повишен в чин майор. През 1909 г. заема длъжността дружинен командир в 1–ви софийски полк, а през 1911 г. е началник на 1–во полково военно окръжие. На 1 януари 1911 г. е повишен в чин подполковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на дружина в 38–и пехотен полк. На 18 май 1914 г. е повишен в чин полковник. През януари 1915 г. е командир на 13–и рилски полк. По време на Първата световна война е командир на 2–ра бригада от 7–а пехотна рилска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военни отличия, V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Сборна пехотна дивизия

Сформирана е на 30. IX. 1916 г. Командир на дивизията е генерал-майор Тодор Кантарджиев. Състав: 35–и, 36–и, 53–и и 82–ри пехотен полк, 6–и и 11–и маршеви полк, сборен тежък артилерийски полк, 3–и и 4–и к. п., 2–ри артилерийски полк, пионерна дружина. Взема участие в боевете при Кубадин, Сев. Добруджа и на серетския фронт. След излизането на Румъния от войната дивизията е прехвърлена на южния фронт в състава на 11 А, където остава до края на войната.

Седемнадесети артилерийски полк (17 а. п.)

Сформиран е на 11. IX. 1915 г. Командир на полка е подполковник Никола Стайков. Числен състав: офицери 34, чиновници 2, подофицери и войници 2232. Добитък: коне 1489, волове 10. Обоз: обикновени коли 160, товарни 296. Въоръжение: пушки и карабини 186, полски с. с. оръдия 24, планински с. с. оръдия 12. Бойните действия започва в състава на 7 п. д.

Седемнадесети пехотен доростолски полк (17 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 11/19. I. 1889 г. от 3–а и 4–а пехотна дружина на 5 п. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Емануил Павлов. Числен състав: офицери 73, чиновници 4, подофицери и войници 5288. Добитък: коне 459. Обоз: обикновени коли 52, товарни 265, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4652, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 9 п. д.

Седма артилерийска бригада (7 а. бр.)

Сформирана е през 1915 г. Командир на бригадата е полковник Стоян Пушкаров. Щаб: офицери 2, подофицери и войници 16, коне 10, обикновени коли 1, товарни 2. Състав: 7–и и 17–и артилерийски полк. Бойните действия започва в състава на 7 п. д.

Седма пехотна рилска дивизия (7 п. д.)

Сформирана е през 1904 г. съгласно Указ № 88/30. XII. 1903 г. Към 1. X. 1915 г. командир на дивизията е полковник Вълко Василев. Личен състав: офицери 501, чиновници 63, подофицери и войници 40 754.

Добитък: коне 10 345, волове 9723. Обоз: обикновени коли 5458, товарни 4282, специални 7. Въоръжение: пушки и карабини 22 259, картечници 20, саби 201, оръдия 134. Състав: 1–ва, 2–ра и 3–а пехотна бригада, 7–а артилерийска бригада, 7–о не с. с. артилерийско отделение, 2–ри гаубичен полк, 7–а пионерна дружина, 7–и дивизионен ескадрон, 7–и дивизионен полицейски полуескадрон, 7–и полеви военен съд и други дивизионни административни служби и придадени армейски подразделения. Бойните действия започва в състава на 2 А. В началото на войната действа в направление на Царево село — Кочани — Щип — Велес. След овладяването им получава задача с част от силите си да настъпи към Враня — Лесковац във взаимодействие с части от 3 п. д. С 14 пехотна дивизия отбранява границата южно от Струмица. С по-голямата си част от силите и средствата и във взаимодействие с части от 2–ра, 5–а и 11–а п. д., 7 п. д. преминава към отбрана на южния фронт с цел да отблъсне войските на Съглашението. До края на войната остава на този фронт. Демобилизирана е през октомври 1918 г.

Седми артилерийски полк (7 а. п.)

Сформиран е с Указ № 85 от 1903 г. от едно артилерийско отделение на 4 а. п. и две артилерийски отделения на 2 а. п. с щаб в Самоков. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Васил Петров. Числен състав: офицери 23, чиновници 2, подофицери и войници 1149. Добитък: коне 1121, волове 13. Обоз: обикновени коли 151, товарни 136. Въоръжение: пушки и карабини 60, полски с. с. оръдия 24, планински с. с. оръдия 12. Бойните действия започва в състава на 7 п. д.

Седми етапен полк

Числен състав: офицери 18, подофицери и войници 1322. Добитък: коне 126, волове 162. Обоз: обикновени коли 81. Въоръжение: пушки и карабини 956. Действията му в началото на войната са в състава на 2 А.

Седми конен полк (7 к. п.)

Сформиран е на 1. I. 1907 г. съгласно Указ № 149/27. XII. 1906 г. с щаб в Сливен. В началото на бойните действия е в състава на 3 А. С Указ № 96/19. XII. 1920 г. се реорганизира в 7–и жандармерийски конен полк. Разформирован е със заповед № 226/20. XII. 1927 г.

Седми опълченски полк

Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Васил Михайлов. Числен състав: офицери 26, подофицери и войници 2461. Добитък: коне 63, волове 142. Обоз: обикновени коли 71. Въоръжение: пушки и карабини 2169. Бойните действия започва в състава на 2 А.

Седми пехотен преславски полк (7 п. п.)

Сформиран е с Указ № 41/12. X. 1884 г. от състава на Врачанска, Орханийска и Разградска пеша дружина с щаб в Шумен. Към 1. IX. 1916 г. командир на полка е полковник Атанас Добрев. Числен състав: офицери 61, чиновници 4, подофицери и войници 5005. Добитък: коне 511. Обоз: коли обикновени 63, товарни 270, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4265, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 1/4 пехотна бригада. След 1. XII. 1920 г. е реорганизиран в пехотна дружина.

Секция «Военни съобщения»

Създадена е към оперативното отделение на ЩДА. Ръководи дейността на сухопътните, водните и телеграфопощенските съобщения.

Секция по издирване и украсяване на военни гробове при ЩДА (1917–1918 г.)

Сформирана е със заповед № 1190/6. XII. 1917 г. на главнокомандващия Действащата армия със задача да издирва, украсява и поддържа военните гробове, да установява самоличността на погребаните.

СЕРАФИМОВ, Рашко Русев (16. I. 1875 г., с. Аджар, Пловдивско — неизвестно) — кап. 2 р. (флота).

На военна служба е от 5 август 1894 г. През 1895 г. завършва Унтерофицерската морска школа при флотилията и морската част. На 2 август с. г. е произведен в чин мичман II р. (подпоручик) и е зачислен във флота. На 1 януари 1900 г. е повишен в чин мичман I р. (поручик), служи на параход «Надежда». На 1 януари 1904 г. е повишен в чин лейтенант (капитан). През 1909 г. е началник на минна част във Варна, а през 1911 г. — командир на миноносец, с който участва в Балканските войни (1912–1913 г.). На 14 юли 1913 г. е повишен в чин капитан-лейтенант (майор). През януари 1915 г. заема длъжността началник на подвижната отбрана. През Първата световна война е началник на Черноморската част. На 5 октомври 1916 г. е повишен в чин капитан. Кавалер е на народен орден «За военна заслуга» V ст. на военна лента и орден «За заслуга» на военна лента и на обикновена лента.

СИЛЯНОВСКИ, Васил Константинов (10. II. 1870 г., гр. Крушево, Македония — неизвестно) — полковник от военноинженерното ведомство.

На военна служба е от 3 октомври 1888 г. През 1890 г. завършва военното училище в София. На 2 август с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в инженерните части. На 1 януари 1894 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1900 г. в чин капитан, а на 31 декември 1906 г. — в чин майор. Служи в Телеграфния парк. През 1909 г. е дивизионен инженер в 5–а пехотна дунавска дивизия. На 1 януари 1911 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни е офицер за поръчки в Главната квартира. От януари 1915 г. е командир на техническата дружина. На 1 октомври с. г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война заема длъжността началник на инженерните войски в 1–ва армия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

СИМОВ, Александър Симов (20. III. 1879 г., гр. Брезник — неизвестно) — подполковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 1 септември 1896 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 1 януари 1900 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик от артилерията и е зачислен във 2–ри артилерийски полк. На 2 август 1903 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1908 г. — в чин капитан. Служи във 2–ро планинско артилерийско отделение (1909 г.), във 2–ри артилерийски полк (1911 г.). През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на батарея във 2–ри планински артилерийски полк. На 5 август 1913 г. е повишен в чин майор. След това временно е старши адютант в 9–а пехотна плевенска дивизия. По време на Първата световна война е началник на щаба на Планинската пехотна дивизия, с която воюва на македонския фронт между вр. Висока чука и северния бряг на Дойранското езеро. На 16 март 1917 г. е повишен в чин подполковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 кл. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. с мечове по средата.

СИРМАНОВ, Борис Савов (18. VI. 1873 г., Габрово — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 24 август 1890 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1893 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик от кавалерията и е зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. На 1 януари 1897 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1903 г. в чин капитан, а на 15 октомври 1908 г. — в чин майор. Назначен е за военен аташе в Санкт-Петербург. Тази длъжност заема по време на Балканските войни (1912–1913 г.). На 15 октомври 1912 г. е повишен в чин подполковник. През 1915 г. заема длъжността началник на щаба на 7–а пехотна рилска дивизия. На 15 октомври 1915 г. е повишен в чин полковник. Участието си в Първата световна война започва като началник на щаба на 7–а пехотна рилска дивизия (1915–1917 г.), след това заема длъжността началник на щаба на 2–ра армия, с която воюва на македонския фронт през 1918 г. от вр. Висока чука до р. Ангиста в Сярското поле. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 кл.; орден «Св. Александър» III ст. и IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на обикновена лента и V ст. на обикновена лента.

СЛАВЧЕВ, Стефан Стефанов (7. XII. 1869 г., В. Търново — 30. VI. 1965 г., София) — генерал-майор от артилерийско-инженерното ведомство.

Завършва реална гимназия в родния си град. През 1886 г. постъпва във военното училище в София. На 18 май 1889 г. го завършва и е произведен в чин подпоручик. Зачислен е като младши офицер в 1–ва батарея на 5–и артилерийски полк в Шумен. На 2 август 1892 г. е повишен в чин поручик. От началото на 1893 г. е назначен за старши офицер в 4–а батарея. През 1896 г. завършва артилерийско-инженерната академия в Торино, Италия. През 1897–1898 г. служи в Софийския артилерийски арсенал, след това е преместен в Артилерийската инспекция, а от 1 март 1899 г. е назначен за инструктор и преподавател по артилерия във военното училище. На 1 януари 1899 г. е повишен в чин капитан, а на 27 септември 1904 г. — в чин майор. На 30 септември с. г. е изпратен във Франция за контрол по изпълнението на българските поръчки във френски военни заводи. От 30 септември 1906 г. е назначен за командир на батарея в 4–и артилерийски полк. През 1907–1909 г. е помощник на началника на техническото отделение в Артилерийската инспекция. На 8 април 1910 г. е назначен за помощник-командир на Софийския крепостен батальон. В началото на 1911 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за командир на крепостния батальон. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на тежката крепостна артилерия и началник на артилерията на 3–а армия, която се отличава при атаката на Одринската крепост. През Междусъюзническата война (1913 г.) организира отбраната в артилерийско отношение на сливнишката позиция. След войната до края на 1913 г. е командир на Софийския крепостен батальон. На 1 април 1914 г. е повишен в чин полковник и е назначен за началник на техническия отдел в Артилерийската инспекция. През първите три месеца от включването на България в Първата световна война изпълнява длъжността командир на тежката артилерийска бригада в 1–ва армия (1915 г.), която взема участие в боевете при Пирот и Ниш. От 15 ноември 1915 г. е прикомандирован в Щаба на Действащата армия и заема длъжността началник на артилерията. На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. При демобилизацията на българската армия след войната, от 12 октомври 1918 г. е назначен за помощник на инспектора на артилерията. На 19 август 1919 г. е уволнен от армията и е зачислен в запаса. От 1920 г. започва дългогодишна преподавателска дейност във военното училище и в преподавателския курс (Военната академия), където чете лекции по артилерия. Активно се занимава с научна дейност, удостоен е със званието професор по артилерия. Автор е на книги и учебници в техническата и тактическата област на артилерийското дело. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Солунско примирие 1918 г.

Отчитайки острата криза в страната и положението на фронта, правителството на Малинов — Костурков взема решение за излизане на България от войната. С помощта на американската дипломация на 29 септември 1918 г. в Солун се подписва споразумение за прекратяване на бойните действия между България и съглашенските държави, известно в историята като Солунско примирие. То налага на страната ни тежки и унижаващи суверенитета й условия. Българската армия напуска всички завзети територии. Започва демобилизация, като охранителните функции се поемат от запазените три пехотни дивизии и четири кавалерийски полка, т. е. страната остава без реална военна защита. Демобилизацията и изземването на оръжието стават под контрола на команди от съюзнически офицери. За военнопленници се обявяват всички български военни чинове, които в момента на примирието се намират западно от Скопския меридиан. Попадналите в плен български войници остават на принудителна физическа работа до подписването на мирния договор. Военнопленниците от Съглашението веднага се освобождават. В четириседмичен срок българското правителство трябва да отстрани от територията на страната всички германски и австро-унгарски войски, дипломатически легации, консулства и поданици. Към договора за примирие се подписват и няколко тайни члена. Те предвиждат временна окупация на някои стратегически пунктове във вътрешността на страната и отваряне на пристанищата й за съдове на съюзнически или неутрални държави. Като обект на допълнително споразумение се поставя и въпросът за евентуално преминаване на съглашенски войски през българска територия. Договорът решава на практика и съдбата на цар Фердинанд, защото Съглашението решително настоява за неговата абдикация (последвала на 3 октомври 1918 г.). Солунското примирие остава в сила до подписването на Ньойския мирен договор от 1919 г.

Сомовитски гарнизон

Сформиран е през 1915 г. Състав към 1. IX. 1916 г.: една 8,7–см не с. с. шесторъдейна батарея, една 5,7–см двеоръдейна куполна батарея. Бойните действия започва в състава на 12 п. д. от 3 А.

Софийски укрепен пункт (1913–1917 г.)

Сформиран е през 1913 г. със задача да осигури отбраната на София. На 31. VII. 1913 г. пунктът е демобилизиран. По време на Първата световна война се намира в Ниш.

Софийска крепост (1918 г.)

Сформирана на 29. IX. 1918 г. във връзка с обявяването на София в обсадно положение по време на Войнишкото въстание. Разформирована е на 4. XI. 1918 г.

Средства за свръзка

Свързочните подразделения в Българската войска се зараждат в състава на инженерните войски. В навечерието на Първата световна война свръзките се осигуряват от Телеграфната дружина и от пет телеграфни роти в петте сборни пионерни дружини. (За стрелковото въоръжение вж. Инженерна техника и въоръжение.) При мобилизацията Телеграфната дружина прекратява съществуването си, като формира военновременните структури за свръзка на командването:

— Телеграфния парк при Щаба на Действащата армия и 3 телеграфни парка към отделните армии;

— Радиотелеграфното отделение към ЩДА и по едно радиотелеграфно отделение към щабовете на 2–ра армия и на Конната дивизия (през юни 1916 г. Телеграфният парк към ЩДА е преустроен в Телеграфна дружина, а армейските паркове — в телеграфни роти).

По мобилизационния план петте сборни пионерни дружини се развръщат в 10 дивизионни пионерни дружини, като в хода на войната при сформирането на нови пехотни дивизии броят им достига до 15. Телеграфните роти в състава им осигуряват свръзките с армейските щабове и с частите на дивизиите.

Освен специалните формирования за свръзка се използват и колоездачните роти към армейските щабове и към Конната дивизия, автомобилните отделения и конните подразделения към армиите и дивизиите. Началникът на военните пощи и телеграфи осигурява денонощен режим на работа в телефонно-телеграфните станции в тила и в завзетите територии.

През Първата световна война не се постига системно осигуряване на радиосвръзка при ръководството на войските. Десетте радиотелеграфни станции от Балканските войни (системи «Радиоелектрик», «Пилзен», «Телефункен») са с ниска техническа надеждност и малка мощност, а внесените по-късно няколко броя са недостатъчни. Радиосвръзка се поддържа между ЩДА (с две радиостанции: в Кюстендил и в Ниш) и щабовете на 2–ра армия, Планинската и Конната дивизия. Министърът на войната използва по-мощната правителствена радиостанция в София, която има двустранен обмен с радиостанциите към ЩДА. Останалите кореспонденти работят само в режим на подслушване по отношение на правителствената радиостанция. Чрез нея се осигурява радиосвръзка през инстанция с отделните армии. Различните системи и вълнови диапазони на радиостанциите създават сериозни затруднения.

Най-широко приложение в Действащата армия има проводната свръзка — телеграфна и телефонна. Телеграфната свръзка между ЩДА, Министерството на войната и армейските щабове се осъществява главно чрез печатащите апарати от система «Хюго», осигуряващи значителна бързина и скритост. Сериозен проблем обаче е останалата техника и линейната материална част. Към 30 януари 1918 г. в Телеграфната дружина при ЩДА има само 20 телефонни апарата с двойно повикване при полагащи се по щат 186 и само 16 с индукторно повикване вместо 150 по щат. Не е по-добро и състоянието на по-ниските звена. Дивизионните телеграфни роти при мобилизацията са снабдени с по 8 телеграфни апарата, 8 телефона от системата «Дайч», 12 телефона «Байо», около 70 км кабел и 40 км гола жица. Тази материална част се оказва крайно недостатъчна поради големите райони на действие на пехотните дивизии, особено в настъпателния период, и силно пресечения характер на местността. Доставените по време на войната нови германски телефонни апарати «Хидраверк» (български образец) показват конструктивни недостатъци, а 70–80% от поставената линейна материална част бързо става негодна. Поради тези причини в звената армия, дивизия, бригада, полк проводната свръзка често закъснява и се компенсира чрез хелиографска и куриерска свръзка с конници и колоездачи.

СТАЙКОВ, Никола Стайков (28. I. 1871 г., Карлово — неизвестно) — полковник от артилерийско-инженерното ведомство.

Военната си служба започва от 3 октомври 1888 г. През 1891 г. завършва военното училище в София. На 2 август с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 2 август 1894 г. е повишен в чин поручик, на 15 ноември 1900 г. в чин капитан, а на 31 декември 1906 г. — в чин майор. През 1900 г. служи в 3–и артилерийски полк. От 1909 г. е командир на батарея в 8–и артилерийски полк, а от 1911 г. — помощник на инспектора по въоръжението. През Балканските войни е началник на отделение в 10–и артилерийски полк. На 15 октомври 1915 г. е повишен в чин подполковник. В началото на 1915 г. заема длъжността началник на Софийския артилерийски арсенал. На 15 октомври с. г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 10–а артилерийска бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата и орден «За заслуги» на обикновена лента.

СТАЙЧЕВ, Стефан Димитров (25. VIII. 1868 г., Ески Джумая (дн. Търговище) — полковник (артилерия).

През 1887 г завършва военното училище в София. На 7 ноември с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 7 ноември 1890 г. е повишен в чин поручик, на 2 август 1895 г. в чин капитан, а на 27 септември — в чин майор. През 1900 г. е командир на батарея в 5–и артилерийски полк, а през 1911 г. — в 9–и артилерийски полк. На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни е началник на отделение в 5–и артилерийски полк. От началото на 1915 г. е назначен за помощник-командир на 5–и артилерийски полк. През Първата световна война е командир на 5–и артилерийски полк и на 4–а артилерийска бригада. На 1 януари 1916 г. е повишен в чин полковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

СТОЙКОВ, Иван Велков (7. II. 1866 г., с. Гайтаниново, Гоцеделчевско — 16. IV. 1925 г., София) — генерал-майор (кавалерия).

През 1887 г. завършва военното училище в София. На 7 ноември с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. На 7 ноември 1900 г. е повишен в чин поручик, на 2 август 1895 г. в чин капитан, а на 1 януари 1905 г. — в чин подполковник. Служи като командир на рота в 4–и конен полк от 1–ва конна бригада, след това е старши адютант във 2–ра конна бригада. През 1905 г. завършва Генералщабната академия в Торино, Италия, служи като началник на щаба на Кавалерийската инспекция. На 18 май 1909 г. е повишен в чин полковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на щаба на 9–а пехотна дивизия. По време на Първата световна война е командир на 1–ва конна бригада, с която воюва при Трън и Прищина в Южна Сърбия (1915 г.). От ноември 1915 г. е назначен за командващ конната дивизия, която в края на годината превзема Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната 2–ра конна дивизия. На 30 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор, назначен е за началник на 9–а дивизионна област и е председател на Главната реквизиционна комисия (1918 г.). Кавалер е на Знака на военния орден «За храброст» III и IV ст.; военен орден «За храброст» IV ст.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата, V кл. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст.; орден «За заслуга» на обикновена лента.

СТОЯНОВ, Петър Стоянов (27. IX. 1881 г., с. Опчиларе, Еленско — неизвестно) — капитан II р. (флота).

Завършва Машинното училище във Варна през 1902 г. На 1 януари с. г. е произведен в чин мичман II р. (подпоручик) и е зачислен във флота. През 1909 г. служи като вахтен офицер на яхта «Крум». През януари с. г. е повишен в чин лейтенант (капитан). Участва в Балканските войни като командир на миноносец. През 1915 г. заема длъжността началник на минна част на неподвижната отбрана. През Първата световна война е началник на Дунавската част, а след това е интендант на флота. На 27 февруари 1918 г. е повишен в чин капитан II р. Кавалер е на орден «Св. Александър» V ст. с мечове по средата; орден «За заслуга» на военна лента и на обикновена лента.

Стратегия

Независимо от подчинеността на българската войска на интересите на Германия нашето стратегическо ръководство успешно решава основните проблеми, стоящи пред него.

Благодарение на натрупания в предишните войни опит своевременно са решени важни задачи като мобилизацията, оперативното развръщане и съсредоточаването на войските. Мобилизацията завършва за 17–18 денонощия. Общо за войната са мобилизирани 877 392 души. Висока оценка заслужава планирането на войната — замисъл за последователно нанасяне на ударите срещу съответните противници. В тясна връзка с планирането е изборът на основния вид бойна дейност. Основните задачи българската войска решава с настъпление. Стратегическото настъпление се осъществява чрез последователни операции на група армии и отделни армейски настъпателни операции. Именно чрез стратегическо настъпление е овладяна около 90 000 кв. км територия. Умело се избира главният стратегически удар в зависимост от целите на кампаниите и общата стратегическа обстановка.

Важна особеност е широкият маньовър със сили и средства от един театър на военните действия на друг. Така за войната срещу Румъния от солунския фронт са прехвърлени над три съединения. Новост в стратегическото ръководство е създаването на Върховно главно командване на коалицията.

С големи трудности се усъвършенства структурата на частите и съединенията. Намалява се съставът на дивизиите. Увеличава се броят на пехотните полкове за сметка на съкращаване на 4–а дружина. Увеличава се съставът на бързоподвижните кавалерийски съединения. Значителни са промените в инженерните войски. В хода на войната е формирана нова армия. Решена е и задачата за създаване на стратегически резерви.

СТРЕЗОВ, Борис Стрезов (17. IX. 1879 г., с. Ресен, Македония — неизвестно) — подполковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 12 август 1896 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Италия. На 1 януари 1900 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата (13–и рилски полк). На 2 август 1903 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1908 г. — в чин капитан. Служи в 5–и пехотен дунавски полк (1909 г.). През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на рота в 10–и пехотен родопски полк. На 18 май 1913 г. е повишен в чин майор. След това е офицер на поръчка в щаба на 7–а пехотна рилска дивизия (1915 г.). По време на Първата световна война изпълнява длъжността началник на щаба на Беломорската отбрана (1916 г.). На 10 октомври 1916 г. е повишен в чин подполковник. През 1918 г. е началник на щаба на 3–а пехотна балканска дивизия, с която воюва в района на Охридското езеро до Мала Рупа. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на военна лента.

Струмска операция (18–26 август 1916 г.)

Операцията е съставна част от плана на българското командване за подобряване на общото оперативно положение на солунския фронт през лятото на 1916 г.

Конкретната цел, която се преследва, е овладяване на Серско-Драмския район.

Бойните действия се развиват в полосата от вис. Висока чука (в Беласица планина) до устието на Места. Операцията се провежда от 2–ра българска армия (1–ва пех. македонска дивизия, 7–а пех. рилска дивизия, 3–а бригада от 2–ра пех. тракийска дивизия, армейски части и подразделения).

Срещу армията активно противодействат до две и половина пехотни дивизии, до една кавалерийска дивизия и до 15 арт. батареи от съюзническите войски (англичани и французи). В полосата за настъпление се намират и основните сили на 4–и гръцки корпус.

Настъплението започва през нощта на 17 срещу 18 август. Без прекъсване, денем и нощем, частите и подразделенията на 7 п. д., 10 п. д. и 3–а бригада овладяват определените им обекти. До 20 август в основни линии задачата е изпълнена — заповяданите райони са овладени, като войските на армията излизат на беломорското крайбрежие от Портолагос до Орфанския залив, левия бряг на Струма и Беласица планина. На 21 август командващият армията поставя задачи на съединенията за овладяване на Круша планина, но поради промяна на стратегическата обстановка на Балканския полуостров (Румъния влиза във войната на страната на Съглашението) на 25 август настъплението се прекратява и войските преминават към отбрана.

Особеност за операцията е обстоятелството, че по политически причини (да не се наруши «неутралитетът» на Гърция) командването на армейска група «Макензен» забранява на българските войски да овладяват големите гръцки градове Серес, Драма и Кавала, което в хода на операцията е една от причините за намаляване на темпа за настъпление.

Т

ТАБАКОВ, Иван Тодоров (15. VI. 1868 г., Калофер — 16. IV. 1925 г., София) — генерал-майор (кавалерия).

Завършва военното училище в София. На 7 ноември 1887 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в 3–и конен полк. На 7 ноември 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1895 г. — в чин капитан. През 1900 г. командва нестроеви ескадрон в 3–и конен полк. На 2 август 1903 г. е повишен в чин майор, а от 1 януари 1907 г. е назначен за командир на 10–и конен полк. На 1 януари 1908 г. е повишен в чин подполковник. През 1911 г. е началник на ремонтна секция при Главно интендантство. От 20 септември с. г. е назначен за командир на 5–и конен полк. На 2 август 1912 г. е повишен в чин полковник. През Балканската война (1912–1913 г.) със своя 5–и конен полк действа по посока на Солун — Бяло море. В Междусъюзническата война (1913 г.) воюва с гърците при Негрин и Суха баня. От 20 май 1914 г. до 20 юли 1915 г. изпълнява длъжността началник на щаба на конницата. След това до 15 ноември 1915 г. отново поема командването на 5–и конен полк. При включването на България в Първата световна война (октомври 1915 г.) със своя конен полк действа на македонския фронт. От 15 ноември 1915 г. до 2 декември 1916 г. командва 4–а конна бригада. С нея воюва срещу Румъния в Добруджа от Гюргево до Браила. От декември 1916 г. до 9 октомври 1917 г. командва 2–ра конна бригада, а след това до края на войната е командващ 2–ра конна дивизия. На 1 януари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. След войната е началник на 1–ва конна дивизия (до 1 август 1919 г.) и инспектор на конницата (до 1 януари 1920 г.). Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Тактика

В областта на тактиката българската войска прилага редица новости в настъпателния и отбранителния бой.

В настъпление: дивизиите получават значителни усиления, особено когато са в направление на главния удар на армията — до два тежки артилерийски полка, конен полк, минохвъргачна дружина и др.; изходните позиции за настъпление се приближават до противника, като настъплението започва от непосредствено съприкосновение; отхвърля се практиката да се закрепяват достигнатите позиции, а се преминава в преследване; формират се силни преследващи колони (отряди); за поддръжка на пехотата артилерията по-често извършва колесен маньовър; намаляват се полосите за настъпление от 15–20 км на 3–3,5 км; наред с изтласкването на противника все повече се утвърждава пробивът на отбраната му; усъвършенства се воденето на боя в планинска местност; утвърждава се бойният ред като система от колони и щурмови групи,

Наличието на нови средства за воюване — авиация, танкове, химическо оръжие, налага промени: въздушното разузнаване принуждава войските да извършват маршове и прегрупиране главно нощем; има готовност за борба с танкове, защита от бойните отровни вещества и др. Войските придобиват опит при форсиране на реки (Морава, Вардар и Дунав).

В отбрана: изработват се непрекъснати окопи в 2–3 линии, съединени с ходове за съобщения; оборудват се отсечки (заградни позиции); увеличава се дълбочината на отбраната до 6 км; за първи път при отбрана се провежда артилерийска контраподготовка — при Дойран; развиват се способите за разузнаване — широко се прилага поискът; разработват се специални документи за взаимодействието. Като дело тактиката се развива значително, в резултат на което нарастват решителността на настъплението и устойчивостта и гъвкавостта на отбраната.

ТАНЕВ, Александър Андреев (1. IX. 1863 г., Велен, Македония — 16. IX. 1932 г., София) — генерал-лейтенант (кавалерия).

На военна служба е от 17 октомври 1880 г. Завършва военното училище в София. На 30 август 1883 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на щандартен взвод в ескадрона и ординарец в свитата на княз Александър I. На 24 март 1886 г е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1888 г. — в чин ротмистър. През 1889 г. завършва Юридическия факултет на университета в Хайделберг. Служи във военносъдебното ведомство като прокурор и председател на Пловдивския военен съд, след това е командир на 1–ви кавалерийски дивизион На 25 февруари 1900 г. е повишен в чин подполковник, а на 27 септември 1904 г. — в чин полковник. Назначен е за командир последователно на 3–и конен полк, 3–а конна бригада и 2–ра конна бригада. През Балканската война (1912–1913 г.) неговата 2–ра конна бригада се сражава в състава на Кърджалийския отряд по долината на Марица и Бяло море. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) командва Босилеградския отряд, който служи за свръзка между 5–а и 3–а армия. На 1 януари 1914 г. е повишен в чин генерал-майор. При мобилизацията на българската армия за включване в Първата световна война е назначен за командващ кавалерийската дивизия, с която се сражава в Македония при Велес, Прилеп и Битоля (1915 г.). По-късно е началник на 1–ва дивизионна област (1916 г.) и началник на Драмската областна военна инспекция (1918 г.). При демобилизацията на армията излиза в запаса. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл ; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата, IV ст. без мечове, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» II ст. с военни отличия; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ТАНТИЛОВ, Петър Марков (15. XI. 1861 г., Карлово — 3. V. 1937 г., София) — генерал-лейтенант (артилерия).

Завършва петокласното училище в родния си град. След Освобождението е един от първите четири българи от командата на «волноопределяющите се» (Пловдив), които са повишени в офицерски чин прапорщик още преди откриването на военното училище в София. През май 1879 г. завършва първия випуск на военното училище, произведен е в чин подпоручик и е оставен за взводен командир. От 1880 г. е приведен в артилерията като субалтерн-офицер в Софийското артилерийско отделение в Самоков. През 1882 г. е повишен в чин поручик и заема длъжностите адютант-ковчежник и старши офицер в 1–ва батарея. През 1884 г. завършва Артилерийската офицерска школа в Царское село в Русия, повишен е в чин капитан и е назначен за адютант на началника на артилерията. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 5–а батарея в 1–ви артилерийски полк, която се проявява при отбраната на левия фланг на сливнишката позиция. След войната е командир на 2–ри и 3–и артилерийски полк. На 1 април 1887 г. е повишен в чин майор, назначен е за инспектор на артилерията. На 18 август 1891 г. е повишен в чин подполковник, а през 1893 г. поради конфликт с княз Фердинанд подава оставка и е уволнен от армията. През 1898 г. отново е назначен, но на длъжност командир на артилерийско отделение. От 1898 до 1904 г. е командир на планински артилерийски полк, след това — на 7–и артилерийски полк (1907 г.) През 1908 г. завършва Генералщабната академия в Торино, Италия. От 1908 до 1912 г. изпълнява длъжността инспектор на въоръжението в армията. На 1 януари 1904 г. е повишен в чин полковник. През Балканската война (1912–1913 г.) е началник на артилерията в 3–а армия. Участва в настъпателните операции при Лозенград, Бунархисар и Чаталджа. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) се сражава със сърбите при Трън. През същата година е повишен в чин генерал-майор, след което е назначен за началник на 5–а пехотна дунавска дивизия. През 1914 г. за втори път е уволнен от армията. При мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война получава назначение на длъжността началник на 1–ва софийска дивизионна област (1915 г), а след това — началник на Нишкия укрепен пункт (1915–1916 г.). През 1916 г. е назначен за началник на Главното тилово управление и инспектор в Главната квартира. След това става български представител при военното управление в Румъния, а по-късно е началник на Македонската военна област (1918 г.). При демобилизацията на българската армия през септември 1918 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и е зачислен в запаса. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл.; IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. без мечове, IV ст. с мечове по средата; орден «За военна заслуга» III ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ТАСЕВ, Стефан Тасев (17. XI. 1866 г., Горна Оряховица — неизвестно) — генерал-майор (пехота).

На военна служба е от 6 юни 1884 г. Завършва военното училище в София. На 21 декември 1885 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 юни 1888 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1892 г. в чин капитан, а на 1 януари 1908 г. — в чин подполковник. Служи като старши офицер във военното училище, по-късно командва рота в същото, след това е командир на 26–и пернишки полк. През Балканските войни (1912–1913 г.) участва като командир на 12–и пехотен балкански полк. На 13 май 1913 г. е повишен в чин полковник. През 1915 г. е назначен за началник на военното училище. По време на Първата световна война командва 7–а пехотна рилска дивизия. На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. През 1918 г. е назначен за началник на окупационните войски в Моравско. След войната се уволнява от армията (1919 г.). Кавалер е на военния орден «За военна заслуга» III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III и IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ТАСЛАКОВ, Васил Гечев (16. III. 1864 г., Троян — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 24 януари 1887 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 18 май 1889 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 2 август 1892 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1900 г. — в чин капитан. Служи като помощник ротен командир в 16–и ловчански полк. След това заема длъжността старши адютант в 6–а пехотна бдинска дивизия. На 1 януари 1910 г. е повишен в чин майор. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на щаба на 1–ва бригада от 6–а пехотна дивизия. На 18 декември 1913 г. е повишен в чин подполковник. По-късно изпълнява длъжността началник на щаба на 8–а пехотна тунджанска дивизия (1915 г.). По време на Първата световна война командва 35–и пехотен врачански полк (1915–1917 г.). На 16 март 1917 г. е повишен в чин полковник. От 1918 г. е командир на 3–а пехотна бригада от 8–а пехотна тунджанска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., същия орден V ст. 1 и 2 кл.; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Телеграфни роти

Съставът им е от 300 души. Снабдени са с по 8 телеграфни апарата, 8 телефона «Дайч», 12 телефона «Байо», 70 км кабел и 40 км гола жица.

ТЕНЕВ, Православ Кръстев (15. III. 1862 г., Варна — 6. I. 1943 г., София) — генерал от пехотата.

На военна служба е от 5 октомври 1879 г. През 1882 г. завършва военното училище в София. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 12–а раховска дружина. От април 1885 г. е субалтер-офицер в новосформирания 8–и пехотен приморски полк. На 30 август 1885 г. е повишен в чин поручик. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на 3–а рота от 8–и пехотен полк. След войната служи като ротен командир във военното училище, след това в 9–и пехотен полк. На 1 януари 1888 г. е повишен в чин капитан, а през 1893 г. — в чин майор. Завършва Генералщабната академия в Торино, Италия (1892 г.), след което служи като генералщабен офицер: старши адютант в 6–а пехотна бдинска дивизия, началник на оперативно отделение в ЩА, началник на щаба на 1–ва пехотна софийска дивизия. На 1 януари 1898 г. е повишен в чин подполковник. Служи като командир на 22–ри пехотен полк, началник на щаба на 4–а пехотна преславска дивизия (1902–1903 г.), командир на 2–ра бригада от 9–а пехотна плевенска дивизия (1903–1905 г.), началник на канцеларията на Военното министерство, началник на 6–а пехотна бдинска дивизия (1907 г.). На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин генерал-майор. През Балканската война (1912–1913 г.) командва 6–а пехотна бдинска дивизия в сраженията при Бунархисар, Люлебургаз. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) неговата дивизия е в резерв между 2–ра и 4–а армия. От 6 март 1914 до март 1915 г. заема длъжността началник на Щаба на армията. На 27 март 1915 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. При включването на България в Първата световна война (септември 1915 г.) е началник на Главно тилово управление. През 1917 г. временно е назначен за началник на Македонската военноинспекционна област. След това е генерал за поръчки при ЩДА (1917–1918 г.). През 1916 г. по негово предложение главнокомандващият българската армия издава заповед за създаването на военен музей. На 31 октомври 1918 г. е повишен в чин генерал от пехотата и е уволнен от армията. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» II ст. с мечове по средата, същия орден V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст. и IV ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ТОДОРОВ, Георги Стоянов (10. VIII. 1858 г., Болград, Бесарабия — 16. XI. 1934 г., София) — генерал от пехотата.

Завършва гимназия в Болград. Участва като доброволец в Руско-турската война (1877–1878 г.) в редовете на Българското опълчение. През 1878 г. е произведен в подофицерски чин. След Освобождението завършва първия випуск на военното училище в София. На 10 май 1879 г. е повишен в чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. Същата година постъпва в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, но преди последния курс се завръща в България заради събитията около Съединението. Поема командването на Ловчанската запасна дружина. На 30 август 1885 г. е повишен в чин капитан. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва Летущ отряд в района на Северозападна България. След войната е командир на дружина в 1–ви пехотен полк. Участва в детронацията на княз Александър I, заради което е уволнен от армията (септември 1886 г.). В края на същата година е възстановен на военна служба. На 13 август 1887 г. е повишен в чин майор. Служи като инспектор на класовете във военното училище, командир е на 20–и пехотен добруджански полк (1897 г.). На 1 януари 1892 г. е повишен в чин подполковник, а на 1 януари 1896 г. — в чин полковник. Командва 1–ва бригада от 6–а пехотна дивизия (1905 г.). На 1 януари 1910 г. е повишен в чин генерал-майор и е назначен за началник на 7–а пехотна рилска дивизия. През Балканската война (1912–1913 г.) със своята дивизия действа в направлението към Солун. През януари 1913 г. отблъсква турците при Шаркьой и Булаир. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) неговата дивизия се сражава срещу сърбите при Калиманци. След войната е инспектор на 4–а военноинспекционна област. На 2 август 1915 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. При мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война е назначен за командващ на 2–ра българска армия, която настъпва в Македония и осуетява съединението на дебаркиралите в Солун съглашенски войски със сръбската армия. През 1917 г. поема командването на 3–а българска армия (до декември 1917 г.), дислоцирана на добруджанския фронт. На 15 август 1917 г. е повишен в генерал от пехотата. В началото на 1918 г. е назначен за помощник-главнокомандващ на Действащата армия (от 8 септември 1918 г. до примирието — 27 септември, той фактически е главнокомандващ на българската армия). След демобилизацията е генерал-адютант на цар Борис III. През 1919 г. напуска армията и преминава в запаса. Кавалер е на военния орден «За храброст» II, III и IV степен 2 кл.; орден «Св. Александър» I ст. с мечове по средата, IV и V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» I ст. с военно отличие и брилянти, III ст. на военна лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ТОДОРОВ, Георги Тодоров (17. IX. 1866 г., Стара Загора — неизвестно) — полковник (артилерия).

На военна служба е от 14 януари 1886 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1895 г. в чин капитан, а на 1 януари 1904 г. — в чин майор. През 1900 г. е командир на батарея в 3–и артилерийски полк, след това е началник-отделение в 1–ви артилерийски полк (1909 г.), началник-отдел в 3–и артилерийски полк (1911 г.). На 1 октомври 1908 г. е повишен в чин подполковник, а на 15 ноември 1914 г.— в чин полковник. През Балканските войни е командир на отделение в 3–и артилерийски полк. От януари 1915 г. е назначен за командир на 6–и артилерийски полк. През Първата световна война е командир на 5–а артилерийска бригада, а след август 1918 г. — командир на 13–а артилерийска бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. без мечове, IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ТОДОРОВ, Стефан Тодоров (10. VIII. 1874 г., Лозенград, Източна Тракия — неизвестно) — подполковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 14 юли 1891 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 1 януари 1895 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 1 януари 1898 г. е повишен в чин поручик. Служи в 6–и пехотен търновски полк (1900 г.), ротен командир в 13–и пехотен рилски полк (1919 г.). На 2 август 1903 г. е повишен в чин капитан. През 1911 г. е ротен командир в 6–и търновски полк. През Балканските войни (1912–1913 г.) е помощник-началник на разузнавателна секция. На 18 май 1913 г. е повишен в чин майор. През 1915 г. е дружинен командир в 17–и доростолски полк. По време на Първата световна война заема длъжността началник на щаба на 2–ра пехотна бригада от 1–ва пехотна софийска дивизия (1915–1917 г.), с която воюва в Сърбия и Македония. След това е началник на щаба на 1–ва пехотна софийска дивизия, отличила се в отбранителните боеве на македонския фронт през 1918 г. На 30 май 1916 г. е повишен в чин подполковник. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на военна лента.

ТОПАЛОВ, Станю Христов (15. XI. 1864 г., Копривщица — неизвестно) — генерал-майор от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 23 октомври 1882 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Италия. На 30 август 1885 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 1 януари 1887 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1890 г. — в чин капитан. Приведен в ГЩ, служи като началник на щаба на силистренския гарнизон. На 18 май 1900 г. е повишен в чин майор, на 27 септември 1904 г. в чин подполковник, а на 15 октомври 1908 г. — в чин полковник. През 1909 г. заема длъжността началник на щаба на 1–ва пехотна софийска дивизия, а през 1911 г. е началник на инспекционния отдел при канцеларията на Министерството на войната. През Балканските войни (1912–1913 г.) заема длъжността началник на канцеларията при военното министерство. На 2 август 1915 г. е повишен в чин генерал-майор. По време на Първата световна война е главен интендант при Главното тилово управление. Кавалер е на народния орден «За военна заслуга» IV ст. на обикновена лента и V ст. на обикновена лента; орден «Св. Александър» III ст. с мечове отгоре; орден «За заслуга» на военна лента.

ТОРОМАНОВ, Стоян Иванов (9. III. 1865 г., Копривщица — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 20 септември 1885 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1895 г. — в чин капитан. През 1900 г. служи като ротен командир в 6–и резервен полк. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин майор. Служи като дружинен командир в 34–и троянски полк (1909 г.). На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като дружинен командир в 34–и пехотен полк. След това е помощник-командир на 33–и свищовски полк. На 1 октомври 1915 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 58–и пехотен полк (1915–1917 г.), след това е командир на 2–ра бригада от 8–а пехотна тунджанска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» IV ст. на военна лента, V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента; орден «Св. Александър» III ст. с мечове по средата.

ТОШЕВ, Стефан Тошев (18. XII. 1859 г., Стара Загора — 27. X. 1924 г., Пловдив) — генерал от пехотата.

През Руско-турската война (1877–1878 г.) е доброволец в 8–а дружина от Българското опълчение. Завършва първия випуск на военното училище в София (1879 г.). Произведен е в чин подпоручик и е зачислен в 6–а пехотна старозагорска дружина от Източнорумелийската милиция като командир на рота, а след това в 10–а пехотна хасковска дружина. През 1881 г. е зачислен в свитата на Н. В. княз Александър I Батенберг, служи в 14–а пехотна севлиевска дружина, а по-късно е командир на рота в 7–а пехотна планинска дружина в Лом (1884 г.). На 30 август 1885 г. е повишен в чин капитан и командва дружина в 3–и пехотен бдински полк.

В Сръбско-българската война (1885 г.) е дружинен командир и участва в боевете на височините Мека цръв и Три уши на сливнишката позиция.

След войната временно е командир на 3–и пехотен бдински полк, а по-късно и на 11–и пехотен сливенски полк. На 1 април 1887 г. е повишен в чин майор. Командва 7–и пехотен преславски полк и 8–и пехотен приморски полк (1890 г.). На 2 август 1891 г. е повишен в чин подполковник, а на 2 август 1895 г. — в чин полковник. Командва 2–ра бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия (1899 г.), а след това 7–а пехотна рилска дивизия и 1–ва пехотна софийска дивизия (1909 г.). На 1 януари 1904 г. е повишен в чин генерал-майор.

През Балканската война (1912–1913 г.) начело на 1–ва пехотна софийска дивизия участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Завоюва победи при Гечкенли и Селиолу (9 октомври 1912 г.), а след това се сражава на подстъпите на Чаталджанската укрепителна линия. На 5 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. През Междусъюзническата война (1913 г.) командва 5–а армия, която спира устрема на сръбската армия в направление на Кюстендил, а след това участва в успешното контранастъпление в Кресненското дефиле срещу гръцката армия. След демобилизацията е началник на 2–ра военноинспекционна област (Пловдив), а след това, през 1915 г., става началник на 3–а военноинспекционна област (Русе).

През Първата световна война (1915–1918 г.) е назначен за командващ на 3–а българска армия (октомври 1915 г.–декември 1916 г.), с която воюва във войната срещу Румъния (1916 г.). На 25 март 1917 г. е повишен в чин генерал от пехотата. През 1918 г. е назначен за генерал-губернатор на Македонската област, а след това поема командването на 4–а армия с фронт по р. Струма и Бяло море. След демобилизацията се уволнява от армията и излиза в запаса (1919 г.).

Награден е с военния орден «За храброст» III и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» I ст. с мечове, същия орден II ст. без мечове и народен орден «За военна заслуга» II ст.

Трета армия (3 А)

Сформирана е на 17. IX. 1912 г. с щаб в Русе. Към 1. IX. 1916 г. командващ армията е генерал-лейтенант Стефан Тошев. Състав: 1–ва, 4–а, 6–а и 12–а пехотна дивизия, 1 к. д., 5 к. бр., Русенски, Варненски, Шуменски и Бургаски укрепен пункт. Числен състав и въоръжение: офицери 2086, лекари 193, чиновници 522, подофицери и войници 140 248, пушки 88 753, карабини 5720, картечници 141, оръдия 401, коне 30 815, волове 19 462, коли 13 556. В началото на войната получава задачата да прикрива дунавската, добруджанската и черноморската граница. С влизането на Румъния във войната армията води бойни действия за овладяването на Добрич, Тутраканската и Силистренската крепост. Част от войските й са включени в сборната Дунавска армия за доразгромяването на Румъния, а с останалите си съединения до 4. I. 1917 г. очиства цяла Сев. Добруджа. След това съединенията й са прехвърлени на южния фронт в състава на различни армии, където остават до края на войната. Демобилизирана е на 6. XI. 1918 г.

Трета артилерийска бригада от 3 п. д. (3 а. бр.)

Сформирана е на 10. IX. 1915 г. Командир на бригадата е полковник Иван Пройнов. Щаб: офицери 2, подофицери и войници 17, коне 10, обикновени коли 1, товарни 2. Състав: 6–и и 16–и арт. полк. Бойните действия започва в състава на 3 п. д. Демобилизирана е на 4. X. 1918 г.

Трета конна бригада от 2 к. д.

Сформирана е през май 1916 г. Състав: 9–и и 10–и конен полк. Участва в бойните действия на южния фронт в състава на 2 к. д.

Трета пехотна балканска дивизия (3 п. д.)

Сформирана е през 1891 г. Към 1. X. 1915 г. неин командир е генерал-майор Никола Рибаров. Личен състав: офицери 585, чиновници 60, подофицери и войници 40 277. Добитък: коне 9272, волове 9182. Обоз: обикновени коли 4787, товарни 1785 и специални 35. Въоръжение: пушки и карабини 20 883, картечници 24, оръдия 60, саби 218. Състав: 1–ва, 2–ра и 3–а пехотна бригада, 3–а артилерийска бригада, 3–а пионерна дружина, 3–и дивизионен ескадрон, 3–и дивизионен военнополицейски полуескадрон, 3–и военнополеви съд и други дивизионни административни служби и придадени армейски подразделения. Бойните действия започва в състава на 2 А. След овладяването на граничните височини настъпва в направление Крива паланка — Страцин — Куманово, които впоследствие овладява. След това с част от силите си във взаимодействие с една бригада от 7 п. д. настъпва на север. Овладява Враня и се насочва към Лесковското поле в помощ на 1 п. д. След овладяването на Скопие с останалите си сили и средства настъпва към Качаник и Гиляне с цел да прекъсне пътя за отстъпление на сръбските войски на юг през Косово поле.

За успешното изпълнение на тази задача към 3 п. д. се придават части от 5–а и 8–а п. д., с което групата на гилянския фронт достига до осем бригади. С тези сили и средства 3 п. д. дава съществен принос за доразгромяването на сръбските войски. След завършване на Косовската операция 3 п. д. минава временно към 3–а австро-унгарска армия и от 4. I. 1916 г. е предислоцирана на южния фронт, където остава до края на войната.

Трета пехотна бригада от 2 п. д. (3/2 пех. бр.)

Сформирана е през 1912 г. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Лазар Козарев. Щаб: офицери 4, подофицери и войници 32, коне 22, обикновени коли 1, товарни 5, пушки и карабини 13. Състав: 43–и и 44–и пех. полк. Бойните действия започва в състава на 2 п. д.

Трета пехотна бригада от 9 п. д. (3/9 пех. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Иван Бончев. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 37, коне 26, обикновени коли 1, товарни 4, пушки и карабини 10. Състав: 58–и и 57–и п. п. Бойните действия започва в състава на 9 п. д. Демобилизирана е през 1918 г.

Трета пехотна бригада от 11 п. д. (3/11 пех. бр.)

Сформирана е на 22. VIII. 1915 г., на 14. IX. 1915 г. е преименувана на 3–а македонска бригада. Командир на бригадата е полковник Александър Протогеров. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 81, коне 41, обикновени коли 1, товарни 17. Състав: 5–и и 6–и македонски полк. Бойните действия започва в състава на 11 п. д.

Трета пехотна бригада от 8 п. д. (3/8 пех. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на дивизията е полковник Иван Върбанов. Щаб: офицери 4, подофицери и войници 37, коне 26, обикновени коли 1, товарни 3, пушки и карабини 13. Състав: 55–и и 56–и п. п. Бойните действия започва в състава на 8 п. д. Демобилизирана е през 1918 г.

Трета пехотна бригада от 5 п. д. (3/5 пех. бр.)

Към 1. Х. 1915 г. командир на бригадата е полковник Ст. Панайотов. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 32, коне 22, обикновени коли 1, товарни 5, пушки и карабини 13. Състав: 49–и и 50–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 5 п. д. Демобилизирана е през 1918 г.

Трета пехотна бригада от 1 п. д. (3/1 пех. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Кирил Кирилов. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 37, коне 26, обикновени коли 1, товарни 2, специални 3, пушки и карабини 3. Състав: 41–ви и 42–ри п. п. Бойните действия започва в състава на 1 п. д.

Трета пехотна бригада от 7 п. д. (3/7 пех. бр.)

Сформирана е през 1912 г. в Дупница. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковникът от ГЩ Христо Бурмов. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 39, коне 34, товарни коли 8. Състав: 53–и и 54–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 7 п. д.

Трета пехотна бригада от 3 п. д. (3/3 пех. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Никола Петров. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 39, коне 32, обикновени коли 2, товарни 3, пушки и карабини 7. Състав: 45–и и 46–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 3 п. д. Демобилизирана е през 1918 г.

Трета пехотна бригада от 4 п. д. (3/4 пех. бр.)

Към 1. IX. 1916 г. командир на бригадата е полковник Харалампи Кметов. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 38, коне 26, товарни коли 1, пушки и карабини 13. Състав: 47–и и 48–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 4 п. д.

Трета пехотна бригада от 6 п. д. (3/6 пех. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Стефан Тасев. Щаб: офицери 5, подофицери и войници 33, коне 22, обикновени коли 2, товарни 6, пушки и карабини 10. Състав: 51–ви и 52–ри п. п. Бойните действия започва в състава на 6 п. д.

Трети артилерийски полк (3 а. п.)

Сформиран е съгласно заповед № 250/25. VII. 1883 г. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Петър Галунски. Числен състав: офицери 17, подофицери и войници 1315. Добитък: коне 1036, волове 288. Обоз: обикновени коли 157, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 30, полски с. с. оръдия 12, планински с. с. оръдия 12. Бойните действия започва в състава на 2 п. д.

Трети гаубичен полк

Командир на полка е полковник Петър Кутинчев. Числен състав: батареи 2. Бойните действия започва в състава на 4 а. бр. от 4 п. д.

Трети етапен полк

Сформиран е на 13. IX. 1915 г. в Сливен в състав от четири дружини. Участва в действията на 2–ра армия. На 10. X. 1918 г. остава в заложничество. На 6. IX. 1919 г. се завръща и е разформирован в Сливен.

Трети конен полк (3 к. п.)

Сформиран е с Указ № 31/11. IX. 1885 г. от състава на 1 к. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Павел Мачев. Числен състав: офицери 28, чиновници 1, подофицери и войници 834. Добитък: коне 886. Обоз: обикновени коли 44, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 630, картечници 4, саби 692. Бойните действия започва в състава на 4 к. бр. от конната дивизия на 2 А.

Трети опълченски полк

Сформиран е през 1915 г. Състав: пехотни дружини 4, картечници 2. Бойните действия започва в състава на Бургаския укрепен пункт от 3 А.

Трети пехотен бдински полк (3 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 41/12. X. 1884 г. от 7–а, 9–а и 15–а пехотна дружина. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Бельо Христов. Числен състав: офицери 65, чиновници 4, подофицери и войници 5258. Добитък: коне 452, волове 8. Обоз: обикновени коли 73, товарни 207, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4517, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 6 п. д. През декември 1920 г. е реорганизиран в дружина.

Трети пехотен македонски полк (61 п. п.)

Мобилизиран е през септември 1915 г. Командир на полка е подполковникът от ГЩ Атанас Хумбаджиев. Числен състав: дружини 3, офицери 33, чиновници 3, подофицери и войници 3374. Добитък: коне 572. Обоз: обикновени коли 4, товарни 513. Въоръжение: пушки и карабини 3614, картечници 2. Бойните действия започва в състава на 11 п. д.

Трети планински пехотен полк (67 п. п.)

Сформиран е през ноември 1916 г. в Скопие от две дружини в състава на Планинската дивизия. От януари 1918 г. се преименува в 67–и пехотен полк. Демобилизиран е и е разформирован през октомври 1918 г. в Кюстендил.

Трети видински тежък артилерийски полк (3 т. а. п.)

Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Павел Павлов. Числен състав: офицери 36, чиновници 3, подофицери и войници 1989. Добитък: коне 266, волове 1878. Обоз: обикновени коли 771. Въоръжение: пушки и карабини 35, оръдия 32. В началото на войната е в състава на 6 п. д.

Тридесет и втори пехотен загорски полк (32 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 84/1903 г. от 8–и резервен п. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Стефан Йосифов. Числен състав: офицери 61, чиновници 4, подофицери и войници 4785. Добитък: коне 655. Обоз: обикновени коли 101, товарни 215, специални 6. Въоръжение: пушки и карабини 3586, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 3 п. д.

Тридесет и девети пехотен солунски полк (39 п. п.)

Сформиран е на 17. IX. 1912 г. Мобилизиран е през 1915 г. Състав: офицери и лекари 56, чиновници 3, подофицери и войници 5061; добитък: 535 коня, 3519 пушки и карабини, 4 картечници. Бойните действия започва във 2–ра пехотна бригада от 10–а беломорска дивизия. Демобилизиран е и е реорганизиран в дружина през 1920 г.

Тридесет и осми одрински пехотен полк (38 п. п.)

Сформиран е на 17. IX. 1912 г. в Орхание. Мобилизиран е през 1915 г. в състав: 55 офицери и лекари, 3 чиновници, 4719 подофицери и войници; добитък: 569 коня; 4194 пушки и карабини, 4 картечници. Бойните действия започва в състава на 1–ва пехотна бригада от 10–а беломорска дивизия. Реорганизиран е в пехотна дружина през 1920 г.

Тридесет и пети пехотен врачански полк (35 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 84/1903 г. от състава на 11–и пехотен резервен полк. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковникът от ГЩ Васил Таслаков. Числен състав: офицери 87, чиновници 4, подофицери и войници 5250. Добитък: коне 480. Обоз: обикновени коли 46, товарни 200, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4460, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 6 п. д. През декември 1920 г. е реорганизиран в дружина.

Тридесет и първи пехотен варненски полк (31 п. п.)

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от състава на 7–и резервен пехотен полк. Към 1. IX. 1916 г. командир на полка е полковник Иван Караенев. Състав: офицери 56, чиновници 4, подофицери и войници 5063. Добитък: коне 552. Обоз: обикновени коли 56, товарни 310, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4306, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 1/4 пехотна бригада.

Тридесет и седми пирински пехотен полк (37 п. п.)

Сформиран е на 22. IX. 1912 г. в София. Мобилизиран е през 1915 г. Състав: 55 офицери и лекари, 4 чиновници, 4338 подофицери и войници; добитък: 510 коне; 3927 пушки и карабини, 4 картечници. Бойните действия започва в състава на 1–ва пехотна бригада от 10–а беломорска дивизия. Демобилизиран е през 1918 г. Реорганизиран е в пехотна дружина.

Тридесет и трети пехотен свищовски полк (33 п. п.)

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от състава на 9–и пехотен резервен полк. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Константин Попов. Числен състав: офицери 51, чиновници 4, подофицери и войници 5157. Добитък: коне 475, волове 20. Обоз: обикновени коли 79, товарни 252, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4560, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 9 п. д.

Тридесет и четвърти пехотен троянски полк (34 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 84/1903 г. от състава на 10–и пехотен резервен полк. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Пано Маринов. Числен състав: офицери 55, чиновници 4, подофицери и войници 4945. Добитък: коне 485. Обоз: обикновени коли 54, товарни 238, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4538, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 9 п. д.

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (36 п. п.)

Сформиран е с Указ № 84/1903 г от 12–и резервен пехотен полк. Към 1. X 1915 г. командир на полка е полковник Константин Гладичев. Числен състав: офицери 75, чиновници 4, подофицери и войници 5220. Добитък: коне 644. Обоз: обикновени коли 85, товарни 368, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4537, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 6 п. д. Разформирован е след юли 1919 г.

Тридесети пехотен шейновски полк (30 п. п.)

Сформиран е с Указ № 84/1903 г от 6–и резервен пехотен полк с щаб в Търново Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Злати Костов. Числен състав: офицери 54, чиновници 4, подофицери и войници 4623. Добитък: коне 499, волове 6. Обоз: обикновени коли 75, товарни 371, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4350, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 8 п. д.

Тринадесета артилерийска бригада

Сформирана е на 12 XII. 1917 г със заповед по артилерията на Беломорската отбрана в Гюмюрджина в състав от един сборен (преименуван по-късно в 25–и) артилерийски и 26–и артилерийски полк. Разформирована е през октомври 1918 г.

Тринадесети артилерийски полк (13 а. п.)

Сформиран е през септември 1915 г. Командир на полка е подполковник Васил Савов. Числен състав: офицери 20, подофицери и войници 1258. Добитък: коне 1117. Обоз: обикновени коли 146, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 59, полски с. с. оръдия 24. Бойните действия започва в състава на 2 п. д.

Тринадесети пехотен рилски полк (13 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 186/1886 г. на мястото на разформирования 2–ри пехотен струмски полк. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Кръстьо Кирев. Числен състав: офицери 58, чиновници 4, подофицери и войници 5724. Добитък: коне 879. Обоз: товарни коли 440. Въоръжение: пушки и карабини 4428, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 7 п. д.

Тутракански укрепен пункт (1916–1917 г.)

Това е военновременно формирование.

Тутраканска операция (4–6 септември 1916 г.)

Тутраканската операция е съставна част от Добруджанската операция на новосформираната група армии «Макензен». Целта й е с атаката на силно укрепената Тутраканска крепост да се отклони вниманието на румънското командване от района на Карпатите, където германските и австро-унгарските войски се готвят за решително настъпление.

Замисълът предвижда със силите на 4–а пехотна дивизия и една бригада от 1–ва пехотна дивизия да се атакува и овладее крепостта. Общо ударната групировка възлиза на 55 000 души със 132 оръдия и 53 картечници. Една бригада от 1–ва пехотна дивизия заслонява Силистра, а останалите сили и средства настъпват срещу противниковите войски в Добруджа

За времето си Тутраканската крепост е сравнително силна. Изградена след 1913 г., тя включва 15 опорни пункта на 1–2 км един от друг, телена мрежа, широка 10 м, траншеи и ходове за съобщения. Отбраната на крепостта се поверява на 17–а пехотна румънска дивизия и придадения й Дунавски флот (4 монитора, 8 стражеви кораба, 4 канонерки и др.), като непосредствено преди атаката гарнизонът се усилва с части от 15–а пехотна дивизия, с което числеността му възлиза на 39 000 души с 246 оръдия и 78 картечници.

Атаката на крепостта започва на 5 септември сутринта. След 70–минутна артилерийска подготовка се подавят противниковите пунктове. Това осигурява настъплението на пехотата, която към 8,20 часа се хвърля в атака. Въпреки ожесточената съпротива на противника и плътния пушечен и картечен огън до вечерта предната позиция пада. След незначително прегрупиране и въвеждане на резервите на другия ден — 6 септември, настъплението продължава със същия устрем. Фортовете падат един след друг. До 18,00 часа противниковата съпротива е напълно сломена.

Българската армия пленява 450 офицери, над 28 000 войници и огромно количество оръжие и боеприпаси. Нейните загуби възлизат на 1764 убити и безследно изчезнали, и 7357 ранени.

У

Управление на окупационните войски в Добруджа

Сформирано е през първата половина на 1918 г.

Ф

ФЕРДИНАНД I (14. II. 1861 г., Виена — 9. IX. 1948 г., Кобург, Германия) — цар на България.

Син на Август Сакс-Кобургготски и княгиня Клементина Орлеанска — дъщеря на френския крал Луи Филип. Запасен поручик от австрийската армия. За български княз е избран от Великото народно събрание на заседанието му в Търново на 7 юли 1887 г. На 22 септември 1908 г. в търновската църква «Св. 40 мъченици» е провъзгласена независимостта на България, а нейният княз Фердинанд — за цар на българите. Той е върховен главнокомандващ на българската войска през Балканските войни (1912–1913 г.) и Първата световна война (1915–1918 г.). След капитулацията на България абдикира от българския престол (3 октомври 1918 г.) в полза на своя син, станал цар на България под името Борис III. Същия ден Фердинанд заминава за Германия, където се установява до края на живота си.

Флот

Боен състав на флота през 1915 г.: Щаб на флота (Варна), подвижна отбрана, неподвижна отбрана, арсенал; Дунавска част и Беломорска част. От 1 май 1917 г. се придава и Хидропланно отделение.

По време на войната флотът решава две основни задачи: организира отбраната на черноморското крайбрежие и съдейства на сухопътните войски.

При организиране на отбраната на крайбрежието главно внимание се отделя на устройването на минни заграждения. Устроени са заграждения на Варненския и Бургаския залив — общо 244 мини. От тях на 25 февруари 1915 г. се взривява и потъва един руски контърминоносец. Бойни задачи изпълнява първата и единствена подводница. Тя крайцерува край Кюстенджа и Мангалия и атакува с торпедо руски контърминоносец. Бреговите батареи не водят огън поради малката си далекобойност. На 14 октомври 1915 г. 22 руски кораба откриват огън по Варна и пристанището. Бреговите батареи са вдигнати по тревога, но руските кораби са на 15 200 м, а максималната далекобойност на 240–мм оръдия е 11 520 м.

Беломорската част от флота има една моторна и 9 гребни лодки. Тя също устройва минни заграждения — 52 мини.

За осигуряване на сухопътните войски флотът извършва превози. Само Дунавската флотилия транспортира около 300 000 тона зърнени храни, 2330 коня, около 11 000 войници и др. Освен това тя оказва помощ с три кораба при форсирането на Дунав на 23 ноември 1916 г. при Сомовит и Свищов.

Съвсем малка част от силите на флота оказва непосредствена помощ на сухопътните войски. Така 1–ва портова дружина влиза в състава на 35–и пехотен полк в боя при Первели на 19 октомври 1916 г. Флотът загубва от мини 80–тонния влекач «Варна» и миноносеца «Шумни».

Действията на флота през войната показват нарасналото значение на подводниците.

Флотско въоръжение и техника

Българският военен флот влиза във войната с въоръжението и техниката от Балканската война. Само редовият състав е превъоръжен с трофейната турска пушка «Маузер» без нож, приета на въоръжение в инженерните войски и флота (вж. Инженерна техника и въоръжение). Личното офицерско оръжие е флотската сабя и пистолет или револвер. Сабята е старият образец руски морски палаш (сабя с прав и силно заострен към върха клин) с дървена ножница, облечена в черна кожа. (За пистолета и револвера вж. Пехотно въоръжение.) В състава на флота влизат 6 миноносеца, негодният за бойни действия крайцер «Надежда», 4 брегови батареи, 3 плаващи торпедни батареи, 2 спомагателни кораба, 1 ветроходна яхта и няколко катера. Част от въоръжението му са и 197 морски заградни мини, тип «Соте Арле», използвани вече няколко пъти. В Дунавската флотилия са миноносците «Ботев» и «Левски» и парните катери «Борис» и «Стефан Караджа», подарени от Русия след Освобождението. Въоръжени са с по една тежка картечница. Шестте еднотипни 87,5–тонни миноносеца «Смели», «Летящи», «Строги», «Шумни», «Храбри» и «Дръзки» са строени през 1905–1908 г. в заводите «Шнайдер» (Франция). Максималната им скорост е 22 възела, дължината — 38 м, широчината — 3 м. Въоръжение: 3 торпедни апарата (1 на носа и 2 на кърмата), калибър 450 мм; 2 оръдия, калибър 47 мм. Крайцерът «Надежда», построен в Бордо (Франция) през 1898 г., е с водоизместимост 717 т, скорост — 17 възела, дължина — 65 м, широчина — 8,28 м. Поради осуетения от войните основен ремонт той е изключен от бойния състав на корабите, а оръдията му преминават към бреговата артилерия.

Двуоръдейната брегова батарея е с 240–мм Д/45 (калибърът се нанася 45 пъти върху дължината на тялото), оръдия, система «Шнайдер», обр. 1907 г. Оръдието стреля с бризантни, бронебойни и фугасни снаряди. Далекобойността му е 11 520 м, масата с платформата му е 43 600 кг. Батареята е монтирана на варненския бряг, в местността Почивка. С оръдията на крайцера «Надежда» са въоръжени 2 брегови батареи на нос Галата край Варна. Те също са двуоръдейни:

— «Шнайдер», калибър 100 мм Д/50, далекобойност — 8000 м;

— скорострелна система «Шнайдер-Кане», калибър 65 мм Д/50, далекобойност — 7000 м.

Плаващите торпедни батареи (3 бр.) също са произведени във Франция, 1907 г. Водоизместимост — 17 т, дължина — 9,4 м, широчина — 3,4 м, въоръжение — 2 торпедни апарата, калибър — 450 мм. Яхта «Камчия» е доставена от Франция през 1906 г. Водоизместимост — 125 т, скорост — 9 възела.

Катерът «Калиакра» е построен в арсенала на Дунавската флотилия, Русе (1898 г.), водоизместимост — 80 т, скорост — 10 възела. Ветроходната яхта «Стрела», доставена от Франция, е с водоизместимост 28 т.

Електроударните мини «Соте-Арле» са доставени от Франция през 1907–1908 г. в две разновидности:

— отбранителен тип с обща маса 520 кг, заряд — 80 кг пироксилин, запалка чаша с 0,7 кг сух пироксилин, капсула с гърмящ живак и минреп (стоманено въже с котва за прикрепване на мината) с дължина 100 м;

— блокаден тип с обща маса 376 кг, заряд от 60 кг пироксилин, запалка с 1 кг пресован тротил и минреп с дължина 100 м.

В годините на войната флотът постига известно развитие, главно в техниката и въоръжението. В състава на Дунавската флотилия влиза задържаният в началото на войната руски параход с 5 шлепа, получил името «Варна». През 1918 г. влиза в строя под името «Добруджа» друг руски кораб, заседнал край Обзор.

В края на 1915 и началото на 1916 г. се усилва морската брегова охрана. Край Бургас е монтирана една трофейна 2–оръдейна батарея, взета от германските войски при Ковно. Оръдията са руски, произведени от Обуховския завод, обр. 1898 г., калибър 250 мм, Д/45, далекобойност 24 000 м. С оръдия от същия образец, но с калибър 150 мм са въоръжени още две 2–оръдейни батареи край Варна и Бургас. Тяхната далекобойност е 15 000 м.

В същия период северно от нос Галата са монтирани четири 9–дюймови руски мортири, трофей на българските войски от кампанията в Сърбия. Те са с калибър 230 мм Д/7,5 и далекобойност 5000 м. През юли 1916 г. за борба с руските водосамолети заемат позиция и 4 противовъздушни 87–мм оръдия.

Попълва се и минният арсенал на флота. В края на 1915 г. от Германия са доставени 560 мини от два типа:

— мината «Карбонит» е с галваноударно запалване, обща маса 764 кг, заряд от 92 кг излят тротил, запалка с 1,8 кг пресован тротил, дължина на минрепа 110 м;

— мината «Е-голяма» също е галваноударна котвена мина с обща маса 860 кг, заряд от 150 кг пироксилин, диаметър на тялото 0,80 м и височина 1,98 м, дължина на минрепа 150 м, сфероцилиндрична форма на тялото и хидростатично закрепване.

През 1917 г. Българският военен флот приема на въоръжение и новите бойни средства — подводницата и водосамолета (хидроплана). На 25 май германската подводница УВ-8 влиза в състава на флота с български екипаж на борда, получавайки № 18. Подводниците от този най-малък клас са строени през 1915 г. в заводите на Круп. Водоизместимост 127 т (надводна) и 142 т (подводна), скорост 6,7 възела (надводна) и 6 възела (подводна), скорост на потапяне 22 сек, дължина 28,1 м, широчина 3,15 м, въоръжение 2 торпедни апарата, калибър 450 мм, 4 торпеда на борда.

На 1 май се обособява организационно първата българска водохвърчилна станция, но остава под германско командване с български екипажи. Закупени са 10 от наличните германски водосамолета (хидроплана) (вж. Авиация). Хангарите и другите й постройки са изградени край Варна, в местността Пейнерджик (Чайка).

ФТИЧЕВ, Димитър Лазаров (9. I. 1872 г., Габрово — неизвестно) — полковник (кавалерия).

Завършва военното училище в София през 1892 г. На 2 август с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1–ви конен полк в София. На 2 август 1895 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1901 г. — в чин капитан. Служи в Школата за запасни подпоручици (1909 г.). През 1911 г. е командир на ескадрон в 1–ви конен полк, с който участва в Балканските войни (1912–1913 г.). На 18 май 1913 г. е повишен в чин майор. През 1915 г. е назначен за командир на дивизион в Лейбгвардейския на Н. В. конен полк. На тази длъжност взема участие в Първата световна война, воюва срещу Румъния в Добруджа през 1916 г. От 16 януари 1918 г. поема командването на 3–и конен полк. На 30 май 1916 г. е повишен в чин подполковник. След войната е командир на 3–и конен полк. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. 2 кл. и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ФУРНАДЖИЕВ, Никола Захариев (1. V. 1873 г., Самоков — неизвестно) — капитан II р. (флота).

На военна служба е от 27 ноември 1898 г. През 1900 г. завършва Машинното училище. На 1 януари с. г. е произведен в чин мичман II р. (подпоручик) и е зачислен във флота. На 2 август 1903 г. е повишен в чин мичман I р. (поручик), а на 1 януари 1908 г. — в чин лейтенант (капитан). Служи като водолазен офицер (1909 г.), командир на миноносец (1911 г.). През Балканските войни е комендант на пристанище Дедеагач. На 1 януари 1915 г. е повишен в чин капитан-лейтенант (майор) и е назначен за началник на Беломорската част и началник на минната отбрана в същата част. През Първата световна война заема длъжността началник на Беломорската част. На 20 юли 1917 г. е повишен в чин капитан II р. Кавалер е на орден «Св. Александър» V ст. с мечове по средата.

Х

Химическа защита

Организацията на противохимическата защита отговаря напълно на възможностите и изискванията по онова време. Добре се организира предупредителната служба. Войниците са обучени бързо да си поставят противогазите и с тях да водят бойната си дейност. Има случаи, когато разчети на наши батареи водят интензивен огън по противника с противогази в продължение на 6 часа.

Доказателство за високата степен на противохимическата защита е 9–а пехотна плевенска дивизия при Дойран. От многократната употреба на бойни отровни вещества дивизията има 138 леко и 38 по-тежко обгазени бойци.

Първите противогази в българската войска са маски качулки от памучен плат с две кръгли стъкла в метални рамки за очите и с дихателна тръбичка от поцинкована ламарина, прищипната в предния край (за поставяне на каучуковата тръба).

По време на войната са приети на въоръжение германските противогази, производство 1916–1917 г., с дихател «АГФА». Това са шлем маски с ластик на тила и с дихателна кутия на винт (без каучукова тръба). Зрителните отвори са прикрити със слюда в метални рамки от вътрешната страна на маската. Лицевата част е в два варианта от импрегниран брезент с гума от вътрешната страна или само от кожа. Калъфът е метална цилиндрична кутия.

ХРИСТОВ, Ангел Христов (7. XI. 1866 г., Русе — неизвестно) — полковник (инженерни войски).

На военна служба е от 4 септември 1883 г. Участва в Сръбско-българската война. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пионерните части. През 1900 г. е командир на пионерна рота в силистренския гарнизон. На 1 януари 1903 г. е повишен в чин майор. През 1909 г. е началник на строева инспекционна секция към Инженерната инспекция, а през 1911 г. заема длъжността командир на железопътна дружина. На 22 септември 1912 г. е повишен в чин полковник. През Балканските войни завежда железниците в новите земи. От януари 1915 г. е командир на 5–а сборна пионерна дружина. През Първата световна война заема длъжността началник на Военните пощи и телефони. Кавалер е на знака на военния орден «За храброст» IV ст.; военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» III ст. с мечове отгоре, същия орден V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» III ст. и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ХРИСТОВ, Белю Христов (5. IX. 1866 г., Търново — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 10 юли 1883 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. — в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 4–и пехотен плевенски полк. На 1 януари 1906 г. е повишен в чин майор. През 1909 г. е председател на домакинската комисия в 18–и етърски полк. На 22 септември 1911 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на дружина в 45–и п. полк. На 2 август 1915 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 2–ра бригада от 5–а пехотна дунавска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ХРИСТОВ, Никола Рангелов (12. III. 1869 г., с. Перущица, Пловдивско — неизвестно) — полковник (пехота).

Започва военната си служба на 4 септември 1883 г. През 1888 г. завършва военното училище в София. На 14 февруари с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 2 август 1891 г. е повишен в чин поручик, а на 1 януари 1898 г. — в чин капитан. През 1900 г. служи като ротен командир в 19–и шуменски полк. На 3 ноември 1908 г. е повишен в чин майор. Служи в 14–и македонски полк като дружинен командир. През 1911 г. е председател на домакинската комисия при 14–и македонски полк. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на дружина в 14–и пехотен полк. На 18 май 1913 г. е повишен в чин подполковник. От януари 1915 г. е помощник-командир на 11–и сливенски полк, а през Първата световна война е негов командир (1915–1918 г.). На 30 май 1916 г. е повишен в чин полковник. От август 1918 г. е командир на 2–ра бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; орден «За заслуги» на обикновена лента.

Ц

ЦВЕТКОВ, Александър Цветков (26. I. 1869 г., с. Клисура, Пловдивско — неизвестно) — генерал-майор от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 21 септември 1888 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1891 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 2 август 1894 г. е повишен в чин поручик, а на 15 ноември 1900 г. — в чин капитан. Служи в 6–и търновски полк, след това е началник на оперативната секция в ЩА (1909 г.). На 19 септември 1906 г. е повишен в чин майор, а на 22 септември 1910 г. — в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на оперативно отделение в ЩДА. На 1 ноември 1913 г. е повишен в чин полковник. Назначен е за началник на щаба на 2–ра пехотна тракийска дивизия (1915 г.). По време на Първата световна война е командир на 1–ва пехотна бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия (1915–1916 г.), след това заема длъжността началник на щаба на 1–ва армия, с която воюва на македонския фронт. На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. Назначен е за пом.-началник на окупационните войски в Моравската военноинспекционна област. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» IV ст. с мечове по средата; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Цензурна секция

Сформирана е на 10. IX. 1915 г. към Щаба на армията със задачата да контролира кореспонденцията и пресата. От 19. XI. 1915 г. се преименува на Информационно-цензурна секция. Разформирована е през 1918 г.

ЦЕНОВ, Пантелей Ценов (19. VII. 1858 г., Видин — неизвестно) — генерал-лейтенант (артилерия).

Учи във видинското класно училище. Военната си служба започва като канонир (войник артилерист) на 9. VIII. 1878 г. във 2–ра видинска батарея. Повишен е в звание младши фойерверкер и е командирован във военното училище в София, което завършва с първия випуск (1879 г.). Като младши офицер подпоручик е зачислен за взводен и батареен командир в 5–а плевенска батарея. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1884 г. е назначен за младши адютант в Главното артилерийско управление, след това е старши офицер във 2–ри артилерийски полк, а през 1885 г. — адютант ковчежник на полка. На 30 август 1885 г. е повишен в чин капитан и е назначен за командир на 1–ва батарея. През Сръбско-българската война (1885 г.) се сражава с батареята при Пирот. След войната последователно е назначен за командир на 2–ри, 5–и, 4–и артилерийски полк. На 1 януари 1888 г. е повишен в чин майор, на 1 януари 1892 г. в чин подполковник, а на 1 януари 1896 г. — в чин полковник. От 1904 г. заема длъжността командир на планинска артилерийска бригада, а от 1906 г. е началник на крепостната артилерия и едновременно с това е инспектор на въоръжението. На 1 януари 1910 г. е повишен в чин генерал-майор. От 1910 до 1913 г. заема длъжността инспектор на артилерията. През Балканските войни (1912–1913 г.) е началник на артилерията в Щаба на Действащата армия. След демобилизацията на българската армия на 15 октомври 1913 г. по собствено желание се уволнява от армията. По време на Първата световна война е назначен за началник на 1–ва софийска дивизионна област и началник на софийския гарнизон (1916–1918 г.). На 30 май 1918 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а на 24 септември с. г. е уволнен от служба. От 1922 до 1923 г. е столичен градоначалник. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» II ст. с мечове по средата, III и IV ст. без мечове и V ст. с мечове по средата; орден «За военна заслуга» III ст. на военна лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ЦОНКОВ, Марин Цонков (15. X. 1864 г., Ловеч — неизвестно) — полковник (пехота).

На военна служба е от 14 ноември 1881 г. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като юнкер. На 3 декември 1885 г. завършва военното училище в София. Произведен е в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 7 юни 1888 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1892 г. в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 17–и доростолски полк. На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин подполковник. През 1909 г. заема длъжността дружинен командир в 34–и троянски полк, а през 1911 г. е началник на 16–о полково военно окръжие. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като командир на 64–и пехотен полк. На 1 ноември 1913 г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война е командир на 1–ва бригада от Сборната дивизия. Кавалер е на Знака на военния орден «За храброст» III ст.; военния орден «За храброст» III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Ч

ЧАРАКЧИЕВ, Христо Петров (9. III. 1870 г., Севлиево — неизвестно) — генерал-майор от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 28 септември 1888 г. Завършва военното училище в София и Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1891 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата (1–ви пехотен полк). На 2 август 1894 г е повишен в чин поручик, служи в 10–и родопски полк На 15 ноември 1900 г. е повишен в чин капитан. През 1901 г. завършва Генералщабната академия в Санкт-Петербург. На 19 септември 1906 г. е повишен в чин майор. Заема длъжността началник на административната секция в ЩА, а след това е началник на информационната секция в ЩА. На 22 септември 1910 г. е повишен в чин подполковник. Служи в щабовете на 2/51, 1/1 бригада на 4–а пехотна преславска дивизия. През Балканските войни (1912– 1913 г.) е началник на щаба на 10–а пехотна дивизия, с която участва в сраженията при Люлебургаз и Чаталджа. На 1 ноември 1913 г. е повишен в чин полковник. По време на Първата световна война е командир на 2–ра бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия (ноември 1915–февруари 1916 г.), с която воюва в Македония при Удово, Фурка и Дойран. След това е началник на щаба на 3–а армия (февруари–август 1917 г.). На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. През 1918 г. е назначен за началник на Тиловото управление на съединените армии. Кавалер е на военния орден «За храброст» III ст. 2 кл., същия орден IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър IV ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» V ст. на обикновена лента.

Чеганска операция (17 август–15 декември 1916 г.)

Чеганската операция е съставна част от плана на българското командване за подобряване на общото оперативно положение на солунския фронт през лятото на 1916 г. Тя се провежда от Първа българска армия (8–а пехотна тунджанска дивизия, 3–а пехотна балканска дивизия, 3–а бригада от 6–а пехотна дивизия, 3–а конна бригада — всичко 116 368 души) в полосата от Охридското езеро до височина Мала рупа (около 130 км). Задачата, която се поставя на армията от командването на армейска група «Макензен», се свежда до «да разбие сърбите и заеме първия обект — линията западен бряг на Островското езеро, Г. Родиво, Струпино, Сборско, на която да се затвърди».

Противникът — 1–ва, 2–ра и 3–а сръбска армия, общо 6 пехотни и 1 кавалерийска дивизия (124 182 души), има за задача да прегражда удобните за настъпление направления и да се готви за настъпление.

Операцията започва на 17 август 1916 г., като главният удар се нанася в направление Битоля — Лерин — Чеганската планина със силите на една дивизия (8–а пехотна дивизия). Трета пехотна дивизия с активни действия приковава противника пред себе си. Войските на 8–а пехотна дивизия настъпват успешно, изтласкват противостоящата им Дунавска дивизия и до 27 август излизат на рубежа езерото Малик — южно от Малкото Преспанско езеро — Брезница — Петърско езеро. За развитие на успеха се въвежда 3–а кавалерийска бригада. Въпреки непрекъснатите дневни и нощни атаки главната противникова позиция остава непревзета и войските на армията преминават към отбрана на рубежа билото на планината Чеган — височина Метиристепе — височина Каймакчалан, където се задържат до 12 септември.

На 14 септември след двудневна мощна артилерийска подготовка сърбите преминават в контранастъпление с 1–ва и 3–а армия и Източната френска армия. Въпреки упоритата съпротива под ударите на превъзхождащия ги противник 8–а и 3–а пехотна дивизия отстъпват позиция след позиция. На 19 ноември българските войски се принуждават да изоставят Битоля и преминават към отбрана на 5 км северно от града на линията Пелистер — отметка 1248 — отметка 1050. До средата на декември се водят ожесточени боеве в различни участъци на полосата на армията, но до пробив в отбраната й не се стига.

Четвърта артилерийска бригада (4 а. бр.)

Сформирана е на 11. IX. 1915 г. Командир на бригадата е полковник Георги Манов. Щаб: офицери 2, подофицери и войници 16, коне 10, обикновени коли 1, товарни 2. Състав: 5–и и 15–и арт. полк. Бойните действия започва в състава на 4 п. д. Демобилизирана е на 14. X. 1918 г.

Четвърта конна бригада (4 к. бр.)

Сформирана е през 1915 г. в Дедеагач. Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Павел Мачев. Щаб: офицери 1, подофицери и войници 11, коне 12, обикновени коли 2, пушки и карабини 5. Състав: 3–и и 6–и конен полк. Бойните действия започва в състава на конната дивизия от 2 А.

Четвърта конна бригада от 1 к. д.

Сформирана е през май 1916 г. Командир на бригадата е полковник Иван Табаков. Състав: 2–ри и 6–и конен полк. Бойните действия започва в състава на 1 к. д. от 3 А на добруджанския фронт.

Четвърта пехотна преславска дивизия (4 п. д.)

Сформирана е с Указ № 176/1891 г. чрез реорганизация на 4–а пехотна бригада. Към 1. IX. 1916 г. командир на дивизията е генерал-майор Пантелей Киселов. Числен състав: офицери 552, лекари и аптекари 51, чиновници 56, подофицери и войници 36 736. Добитък: коне 8817, волове 5930. Обоз: обикновени коли 3892, товарни 1994. Въоръжение: пушки и карабини 22 487, картечници 36, оръдия 80, саби 1346. Състав: 1–ва и 3–а пехотна бригада, 4–а артилерийска бригада, 4–и дивизионен ескадрон, 4–а пионерна дружина и други дивизионни административни служби и придадени армейски подразделения. Бойните действия започва в състава на 3 А. Първоначалната й задача се състои в охрана на българско-румънската граница. След започването на войната във взаимодействие с 1 п. д. и германския отряд овладява от 2. IX. 1916 г. до 6. IX. 1916 г. Тутраканската крепост, а впоследствие се насочва към предмостовата крепост Силистра. След овладяването на Силистра дивизията участва в атаката на кубадинската позиция, а след това в бойните действия за овладяване на Северна Добруджа. Войната завършил в състава на 11 А на южния фронт.

Четвърта отделна армия (4 А)

Сформирана е на 26. XI. 1917 г. Командващ армията е генерал-лейтенант Стефан Тошев. Състав: 10–а пехотна дивизия, 1–ва и 2–ра конна дивизия и войските от Беломорската отбрана. Задачата й е да охранява фронта от Серското поле до устието на Марица. Разформирована е през октомври 1918 г.

Четвърти артилерийски полк (4 а. п.)

Сформиран е с Указ № 186 от 1886 г. на мястото на разформирования 1–ви а. п. поради участието му в детронацията на княз Александър I Батенберг. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Първан Първанов. Числен състав: офицери 32, чиновници 2, подофицери и войници 1746. Добитък: коне 1317, волове 8. Обоз: обикновени коли 90, товарни 219, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 60, оръдия 32. В бойните действия е в състава на 1 п. д.

Четвърти конен полк (4 к. п.)

Сформиран е с Указ № 42/1885 г. в София. Към 1. X. 1915. г. командир на полка е полковникът от ГЩ Йордан Наумов. Числен състав: офицери 24, чиновници 1, подофицери и войници 1036. Добитък: коне 984. Обоз: обикновени коли 50, товарни 69, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 625, картечници 4, саби 692. Бойните действия започва в състава на 2 к. бр. от конната дивизия на 2 А.

Четвърти маршеви полк (69 п. п.)

На 20. X. 1915 г. е сформиран към 4–а пехотна преславска дивизия. Съставен е от две пехотни дружини. Започва бойните действия в състава на Варненския укрепен пункт. През декември 1917 г. се преформира в 69–и пехотен полк с тридружинен състав. След примирието остава в заложничество.

Четвърти опълченски полк

Сформиран е през 1915 г. Състав: 4 пехотни дружини. Бойните действия започва в състава на Шуменския укрепен пункт от 3 А.

Четвърти пехотен македонски полк (62 п. п.)

Мобилизиран е през септември 1915 г. Командир на полка е подполковник Георги Генчев. Състав: дружини 3, офицери 31, чиновници 3, подофицери и войници 3880. Добитък: коне 164. Обоз: обикновени коли 18, товарни 132. Въоръжение: пушки и карабини 2999. Бойните действия започва в състава на 11 п. д.

Четвърти пехотен плевенски полк (4 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 41/12. X. 1884 г. от 10–а, 13–а и 14–а пехотна дружина с щаб. в Ловеч. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Георги Танев. Числен състав: офицери 67, чиновници 3, подофицери и войници 5233. Добитък: коне 458. Обоз: обикновени коли 59, товарни 156, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 4539, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 9 п. д.

Четвърти планински пехотен полк (68 п. п.)

Сформиран е на 12. XII. 1917 г. в Ниш от 16–и, 53–и и 54–и пехотен полк в състава на Планинската дивизия. От 1. I. 1918 г. се преименува в 68–и пехотен полк. През октомври 1918 г. се завръща в Кюстендил за демобилизация, а през май 1919 г. е разформирован в Кула.

Четвърти тежък артилерийски полк

Сформиран е на 15. VI. 1917 г. в Кавала на основание на заповед №870/1917 г. по Действащата армия. Разформирован е на 31. X. 1918 г.

Четиридесет и втори пехотен полк (42 п. п.)

Сформиран е в Ямбол на 19. IX. 1912 г. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Илия Атанасов. Числен състав: офицери 48, чиновници 2, подофицери и войници 3485. Добитък: коне 368. Обоз: 43 коли. Въоръжение: пушки и карабини 2820, картечници 4. В бойните действия взема участие в състава на 1 п. д. Демобилизиран е на 27. V. 1919 г.

Четиридесет и девети пехотен калимански полк (49 п. п.)

Сформиран е през септември 1912 г. с щаб в Кюстендил. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Иван Гешев. Състав: дружини 3, картечни роти 1, офицери 45, чиновници 3, подофицери и войници 3425. Добитък: коне 366. Обоз: обикновени коли 81, товарни 194, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 3093, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 5 п. д.

Четиридесет и осми пехотен дойрански полк (48 п. п.)

Сформиран е през септември 1915 г. във Варна. Командир на полка е полковник Христо Енчев. Състав: дружини 4, картечни роти 1, офицери 61, подофицери и войници 3885. Добитък: коне 241. Обоз: обикновени коли 44, товарни 176, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 2953, картечници 4.

Четиридесет и пети пехотен чегански полк (45 п. п.)

Сформиран е на 17. IX. 1912 г. в Русе. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Константин Йорданов. Числен състав: офицери 54, чиновници 3, подофицери и войници 3934. Добитък: коне 512. Обоз: обикновени коли 78, товарни 173, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 2974, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 3 п. д. Демобилизиран е в Сливен през октомври 1918 г.

Четиридесет и първи пехотен полк (41 п. п.)

Сформиран е на 18. IX. 1912 г. в Бургас. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Петър Рачев. Числен състав: офицери 52, чиновници 3, подофицери и войници 3231. Добитък: коне 438, волове 48. Обоз: 52 коли. Въоръжение: пушки и карабини 2829, картечници 4. В бойните действия взема участие в състава на 1 п. д. Демобилизиран е през 1918 г.

Четиридесет и седми пехотен ардински полк (47 п. п.)

Сформиран е през септември 1912 г. с щаб във Видин. Мобилизиран е през септември 1915 г. Командир на полка е подполковник Йордан Аврамов. Състав: пехотни дружини 4, картечни роти 1, офицери 62, подофицери и войници 3516. Добитък: коне 378. Обоз: обикновени коли 49, товарни 185, специални 4. Въоръжение: пушки и карабини 3205, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 3/4 пехотна бригада. Демобилизиран е на 12. X. 1918 г.

Четиридесет и трети пехотен полк (43 п. п.)

Сформиран е през 1912 г. в Шумен. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Христо Брайков. Числен състав: офицери 46, подофицери и войници 3513. Добитък: коне 370. Обоз: обикновени коли 45, товарни 109, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 3400, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 2 п. д. Разформирован е през октомври 1918 г.

Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк (44 п. п.)

Сформиран е през 1912 г. във Варна. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковникът от ГЩ Иван Бочев. Числен състав: офицери 47, подофицери и войници 3435. Добитък: коне 364, волове 2. Обоз: обикновени коли 43, товарни 161, специални 5. Въоръжение: пушки и карабини 3200, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 2 п. д.

Четиридесет и шести пехотен полк (46 п. п.)

Сформиран е на 18. IX. 1912 г. в Търново. Към 1. X. 1915 г командир на полка е подполковник Миньо Абаджиев. Числен състав: офицери 54, чиновници 4, подофицери и сержанти 3335. Добитък: коне 526, волове 45. Обоз: обикновени коли 110, товарни 158, специални 3. Въоръжение: пушки и карабини 2341, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 3 п. д. Разформирован е на 8. XI. 1918 г.

Четиридесети беломорски пехотен полк (40 п. п.) ,

Сформиран е през септември 1912 г. в Татар Пазарджик. Мобилизиран е през септември 1915 г. Състав: 52 офицери и войници, 4 чиновници, 5061 подофицери и войници; добитък: 535 коня; въоръжение: 3519 пушки и карабини, 4 картечници. Бойните действия започва в състава на 2–ра пехотна бригада от 10–а пехотна беломорска дивизия. Разформирован е през септември 1919 г.

Четиринадесети артилерийски полк (14 а. п.)

Сформиран е на 2. IX. 1915 г. в София. Командир на полка е подполковник Марин Друмев. Числен състав: офицери 18, чиновници 2, подофицери и войници 1148. Добитък: коне 914, волове 14. Обоз: обикновени коли 134, товарни 161, специални 1. Въоръжение: оръдия 20, пушки и карабини 144. В бойните действия взема участие в състава на 1 п. д. Разформирован е на 31. VIII. 1919 г.

Четиринадесети пехотен македонски полк (14 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 11/19. I. 1889 г. от 2–ра и 3–а пехотна дружина на 13 п. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Тодор Комсиев Числен състав: офицери 51, чиновници 4, подофицери и войници 4992. Добитък: коне 540. Обоз: обикновени коли 1, товарни 568. Въоръжение: пушки и карабини 4329, картечници 4. Бойните действия започва в състава на 7 п. д., като е в центъра на отбраната на границата южно от гр. Струмица.

ЧОБАНОВ, Зафир Христов (12. VII. 1865 г., Самоков — неизвестно) — полковник от артилерията.

През септември 1885 г. започва военната си служба. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1895 г. в чин капитан, а на 1 януари 1904 г. — в чин майор. През 1900 г. е командир на батарея в 1–ви артилерийски полк. От 1911 г. е командир на отделение в 1–ви артилерийски полк. На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912–1913 г.) е командир на отделение в 1–ви артилерийски с. с. полк. От януари 1915 г. заема длъжността помощник-командир на 9–и артилерийски полк. На 1 октомври с. г. е повишен в чин полковник. През Първата световна война командва 1–ви артилерийски полк на 5–а артилерийска бригада, след това 8–а и 13–а артилерийска бригада. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие и V ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Ш

Шеста артилерийска бригада (6 а. бр.)

Към 1. X. 1915 г. командир на бригадата е полковник Христо Вълчев. Щаб: офицери 2, подофицери и войници 17, коне 12, обикновени коли 1, товарни 2. Състав: 2–ри и 12–и с. с. а. п. Бойните действия започва в състава на 6 п. д. Разформирована е на 25. VII. 1919 г.

Шеста конна бригада (6 к. бр.)

Сформирана е през 1918 г. Състав: 8–и и 11–и конен полк.

Шеста пехотна бдинска дивизия (6 п. д.)

Сформирана е на 1. I. 1892 г. във Враца. За участие в Първата световна война е мобилизирана през септември 1915 г. Командир на дивизията е генерал-майор от ГЩ Асен Пападопов. Числен състав: офицери 671, чиновници 80, подофицери и войници 47 271. Добитък: коне 10 074, волове 8528. Обоз: обикновени коли 6425, товарни 2601, специални 34. Въоръжение: пушки и карабини 26 887, картечници 28, оръдия 119. Състав: 1–ва, 2–ра и 3–а пехотна бригада, 6–а а. бр., 3–и тежък видински а. п., 2–ри к. п., 6–а пионерка дружина, 6–и дивизионен ескадрон, 6–и дивизионен военнополицейски полуескадрон, 6–и военнополеви съд и други дивизионни административни служби. Бойните действия започва в състава на 1 А. От 1. X. 1915 г. до 25. X. 1915 г. овладява Зайчар, Неготин и Алексинац, след което извършва подготовка за преминаване на р. Южна Морава. След 31. X. 1915 г. реката е премината и дивизията настъпва към Прокупле с цел да се отреже пътят за отстъпление на сърбите към Косово поле. От 1. X. 1915 г. до 25. X. 1915 г. участва в преследването и доразгромяването на Сръбската армия, след което получава задача да се съсредоточи в района на Дупница — Горна Джумая в разпореждане на Главното командване. Впоследствие 1–ва и 3–а пехотна бригада са привлечени на южния фронт, а 2/6 пехотна бригада е предислоцирана на добруджанския фронт, където участва в боевете за Добрич, Кубадин и Сев. Добруджа. В състава на Сборната дивизия участва и на серетския фронт, и след излизането на Румъния от войната е изпратена на южния фронт в състава на 11 А. Демобилизирана е през октомври 1918 г.

Шести артилерийски полк (6 а. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 40/1889 г. от състава на 3 а. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Георги Тодоров. Числен състав: офицери 39, чиновници 2, подофицери и войници 1821. Добитък: коне 1691, волове 70. Обоз: обикновени коли 161, товарни 232, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 60, оръдия полски с. с. 24, планински с. с. 12. Бойните действия започва в състава на 3 а. бр. Демобилизиран е на 4. X. 1918 г.

Шести конен полк (6 к. п.)

Сформиран 1. X. 1915 г. съгласно Указ № 149 от 27. XII. 1906 г. в Харманли. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Христо Начев. Числен състав офицери 26, чиновници 1, подофицери и войници 619. Добитък коне 681. Обоз: обикновени коли 32, товарни 30, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 598, саби 540. Бойните действия започва в състава на 4 к. бр. от конната дивизия на 2 А.

Шести опълченски полк

Мобилизиран е през 1915 г. Състав: пехотни дружини 3, картечници 4. Бойните действия започва в състава на Видинския укрепен пункт от 12 п. д.

Шести маршеви полк (71 п. п.)

Сформиран е на 13. IX. 1915 г. в Нова Загора в състав от три пехотни дружини. Започва бойни действия в състава на резерва на 12–а пехотна дивизия, разположен в Плевен и Бяла Слатина. Демобилизиран и разформирован е през 1918 г.

Шести пехотен македонски полк (64 п. п.)

Мобилизиран е през септември 1915 г. Командир на полка е подполковник Пейо Банов. Числен състав: дружини 3, картечни роти 0,5, офицери 31, чиновници 4, подофицери и войници 4696. Добитък: коне 507, волове 12. Обоз: обикновени коли 6, товарни 429. Въоръжение: пушки и карабини 2714, картечници 2. Бойните действия започва в състава на 11 п. д.

Шести пехотен търновски полк (6 п. д.)

Сформиран е съгласно Указ 21/12. X. 1884 г. от 17–а, 18–а и 21–ва пехотна дружина. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е полковник Иван Червенаков. Числен състав: офицери 99, чиновници 3, подофицери и войници 4617. Добитък: коне 438, волове 98. Обоз: обикновени коли 66. Въоръжение: пушки и карабини 4012, картечници 4. Взема участие в състава на 1 п. д. От 1. XII. 1920 г. полкът е реорганизиран в пехотна дружина.

Шестнадесети артилерийски полк (16 а. п.)

Сформиран е на 11. IX. 1915 г. в Сливен. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Георги Попов. Числен състав: офицери 26, чиновници 2, подофицери и войници 1268. Добитък: коне 1029. Обоз: обикновени коли 121, товарни 15, специални 2. Въоръжение: пушки и карабини 48, оръдия полски с. с. 24. Бойните действия започва в състава на 3 а. бр. Разформирован е на 22. VII. 1919 г.

Шестнадесети пехотен ловчански полк (16 п. п.)

Сформиран е съгласно Указ № 11/19. I. 1889 г. от 2–ра и 3–а дружина на 4 п. п. Към 1. X. 1915 г. командир на полка е подполковник Йордан Иванов. Числен състав: коне 494, волове 10. Обоз: коли 47. Въоръжение: пушки и карабини 4360, картечници 4. В бойните действия взема участие в състава на 1 п. д. Разформирован е на 10. IX. 1919 г.

ШИШКОВ, Михаил Николов (15 април 1865 г., Търново — неизвестно) — полковник от артилерията.

На военна служба е от 13 септември 1885 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 27 април с. г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик, на 2 август 1894 г. в чин капитан, а на 1 януари 1903 г. — в чин майор. През 1900 г. е командир на лабораторната рота в Софийския арсенал. На 31 декември 1906 г. е повишен в чин подполковник. Служи като началник на отделение в 1–ви артилерийски полк (1909 г.), командир на 9–и артилерийски полк, с който воюва през Балканските войни (1912–1913 г.). На 18 май 1913 г. е повишен в чин полковник. От януари 1915 г. е командир на 1–ви планински артилерийски полк. През Първата световна война е командир на 9–а артилерийска бригада (1915–1916 г.) в 1–ва армия и в Главната реквизиционна комисия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента и III ст. на военна лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

Школа за пехотни подофицери

Сформирана е през октомври 1917 г. в Ниш. Задачата й е да подготви подофицери от 42–ри набор. Разформирована е на 11 октомври 1918 г.

Школа за пехотни подофицери

Сформирана е през 1916 г. в Одрин със задача да подготвя кандидат-офицери от 41–ви набор. Разформирована е на 27 март 1917 г.

ШОЙЛЕКОВ, Павел Петков (24. IX. 1867 г., с. Клисура, Пловдивско — неизвестно) — полковник от артилерийско-инженерното ведомство.

На военна служба е от 4 септември 1883 г. През 1887 г. завършва военното училище в София. На 7 ноември с. г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в артилерията. На 7 ноември 1890 г. е повишен в чин поручик, на 1 януари 1895 г. в чин капитан, а на 1 януари 1904 г. — в чин майор. През 1900 г. служи като ротен командир в Шуменския крепостен батальон. От 1909 г. е помощник на началника на Софийския артилерийски арсенал. На 1 януари с. г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни е началник на артилерията в Шуменския укрепен пункт. На 25 май 1913 г. е повишен в чин полковник. От началото на 1915 г. е командир на Шуменския крепостен артилерийски полк. През Първата световна война е командир на 12–а артилерийска бригада. Кавалер е на орден «Св. Александър»; орден «За заслуга» на обикновена лента; народен орден «За военна заслуга» III ст. с военно отличие.

Шуменски укрепен пункт

Сформиран е през септември 1915 г. Към 1. IX. 1916 г. началник на пункта е генерал-майор Станко Топалов. Състав: 4–и опълченски полк, четири 8,7 см с. с. полски батареи, една 7,5 см не с. с. полска батарея, две 15 см Д/30 двеоръдейни батареи, две 5,7 см куполни двеоръдейни батареи, една допълваща пионерна рота. Числен състав: офицери 20, лекари 1, чиновници 18, подофицери и войници 914. Добитък: коне 120, волове 221. Обоз: обикновени коли 102. Въоръжение: оръдия 28, саби 32. Бойните действия започва в състава на 3 А.

Щ

Щаб на Действащата армия

Главнокомандващ на армията е царят. Щабът на Действащата армия (ЩДА) и Министерството на войната (МВ) са органи на главнокомандващия. ЩДА ръководи бойните действия на войските, а МВ подготвя ресурси за попълнението й. ЩДА има право от името на главнокомандващия да отдава заповеди и разпореждания на военния министър.

Щабът на Действащата армия се състои от:

1. Оперативно отделение, съставено от пет секции: оперативна, разузнавателна, цензурна, адютантска и комендантска;

2. Управление на инспектора на артилерията с инспекторство по въоръжението, техническо отделение и строево-домакинско отделение;

3. Управление на инспектора на инженерните войски с техническо фортификационно отделение, строево-домакинско и строево отделение, архив;

4. Санитарна инспекция;

5. Военносъдебна част.

През 1916 г. като орган за стратегическо ръководство на коалицията е създадено Върховно командване. ЩДА осъществява стратегическото ръководство на балканския театър на военните действия (ТВД) върху всички войски, но решаваща е ролята на германското командване.

Я

ЯНАКИЕВ, Никола Димитров (23. VI. 1871 г., с. Сестримо, Пазарджишко — неизвестно) — полковник от генералщабното ведомство.

На военна служба е от 9 август 1889 г. Завършва военното училище, а след това Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1892 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е зачислен в пехотата. На 2 август 1895 г. е повишен в чин поручик. През 1900 г. е помощник ротен командир в 9–и пловдивски полк. На 1 януари 1901 г. е повишен в чин капитан и в чин майор през 1910 г. Служи като ротен командир в 27–и чепински полк (1909 г.), старши адютант в 4–а пехотна преславска дивизия (1911 г.). Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) като началник на щаба на 1–ва бригада от 4–а пехотна дивизия. На 18 декември 1913 г. е повишен в чин подполковник. Заема длъжността началник на учебно-строевата секция в ЩА (1915 г.). През Първата световна война е началник на щаба на 8–а пехотна тунджанска дивизия (1915–1917 г.), след това е командир на 1–ва бригада в 8–а пехотна дивизия. Кавалер е на военния орден «За храброст» IV ст. 1 и 2 кл.; орден «Св. Александър» V ст. с мечове по средата.

Бележки

1. До 14 април 1916 г. датите в справочника са по стария стил.