Стратегии, политики и проблеми във връзка с дигитализацията на информационните ресурси на архивите

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Андриана Нейкова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2017

В настоящия доклад се разглеждат въпроси, които, по мое мнение, са от стратегическо значение за развитието на българския архивно-информационен сектор в мрежовото общество. Целта е да се проследи трансформацията на архивните институции под влияние на цифровите технологии, както и извършващата се дигитализация на техните аналогови документационно-информационни ресурси. Споменатите ресурси обхващат документалните комплекси, съхранявани в съвременните национални исторически архиви, и съответните архивни справочници.

Известно е, че формирането на мрежовото общество в края на 90–те години на отминалия век създава нова информационно-технологична среда. За нея е характерно, че културните, икономическите и политическите фактори са свързани помежду си и образуват мрежова структура с все по-отворени и обособени мрежови цифрови ресурси, предназначени за услуги за гражданите. При това, цифровите технологии преформатират не само същността и ролята на съвременните архиви, но и моделите на поведение и комуникация на гражданите с институциите/организациите в отделните държави, както и изпълнението на задълженията им.

Компютърните архивни мрежи на практика обвързват потребителите от целия свят. Самите национални архиви, участвайки в осъществяване правото на информация на всеки гражданин, се превръщат в активен медиатор и специфичен комуникационен център в публичното пространство. А съвременните учрежденски цифрови архиви са от стратегическо значение за дейността на всяка администрация, която използва необходимата й документна информация онлайн. На свой ред, историческите архиви са заинтересувани да запазят позициите си при селекцията и на електронните документи (е-документи), които се считат за ценни от историческа гледна точка. Трябва да се отбележи, че още от самото начало отделните национални архивни институции се задължават да съхраняват исторически ценните е-документи, респ. записи, на своите фондообразуватели. Проблемът е, че те не променят своевременно методическите си регламенти, свързани с процесите документосъставяне, документооборот и архивиране — на учрежденско равнище и с историческа цел, които се отнасят предимно за текстовите документи на хартия.

За разлика от тях, е-документите, в това число и съответните метаданни, са достъпни от всяко място, без да зависят от местоположението/съхранението им. Ето защо досегашната универсална методическа схема на държавните архиви във взаимодействието с организациите — фондообразуватели, осигуряваща предимно собствената им дейност относно архивирането на е-документи и организирането на учрежденски е-архиви, се оказва неефективна. Вследствие влиянието на информационните технологии върху начина на документиране и архивиране се налага съвременните национални исторически архиви да акцентират върху осигуряването на информация не само от сферата на управлението и във връзка с културното наследство на обществото, но и от бизнеса. Този подход е в синхрон с известната теория за тоталните архиви, отреждайки една по-адекватна и значима обществена роля на архивите в съвременната виртуална среда.

Архивите в мрежовото общество

От гледна точка на физическия им обхват понастоящем мрежите се подразделят на три категории — локални мрежи (Local Area Networks — LANs), градски мрежи (Metropoliten Area Networks — MANs), глобални мрежи (Wide Area Networks — WANs). За различните мрежи се създават съответни платформи, които се разпознават помежду си и знаят как да комуникират и споделят данни(1). Във връзка с тях се разработват необходимите в случая необвързани стандарти за всеки елемент от мрежовата дейност.

В началния етап обаче, компютърните мрежи, както е известно, функционират само в затворена комуникационна среда. Това означава, че няколко компютърни устройства споделят само един канал за обмен на данни и връзка към дадена голяма Електронноизчислителна машина (ЕИМ). Уместно е да се припомни, че през 80–те години на ХХ в. държавните ни архиви в изпълнение на тогавашната си стратегия за създаване на Автоматизирана информационна система на архивите (АИСА) също използват услугите на Електронноизчислителен център (ЕИЦ), намиращ се по онова време в НДК.

Много скоро развитието на компютърните технологии предлага принципно различни иновации — отворени и разпределени мрежови компютърни ресурси и услуги, присъщи на съвременното мрежово общество. Според специалистите, решаващата крачка към него е преходът през 1990 г. към Internet и приложението www, базирано на Hypertext Transfer Protocol (HTTP), което през 1991 г. се предоставя за масово използване. По това време и американското правителство се включва в създаването на новата информационна супермагистрала, а интернет се превръща в средство за бизнес, като още през 1995 г. в мрежата се появяват рекламите, онлайн банкирането и се поставя началото на електронния пазар.

През следващите години мрежата се развива и усъвършенства в посока към създаването на глобална система, която днес е основен източник и възможност за подбор и получаване на информация. В условията на мрежовото общество всички компоненти на човешкото битие, дори мисленето, чувствата и поведението на отделния индивид, се моделират като технологични процеси. Основните архивни процеси и дейности също неизбежно се универсализират чрез стандартите и методическите регулации на международно, общностно и национално равнище. Нещо повече, благодарение на постиженията в областта на международната стандартизация (ISO стандартите — технологични и производствени), архивистите могат да ползват данни и от други информационни системи. Най-често това са автоматизираните информационни системи на библиотеките, музеите, администрацията в публичния и частния сектор, в това число и единиците на описание, които съдържат текстови или графични материали.

Сегашната глобална мрежа предлага различни възможности за индивидуален избор и изяви, като едновременно трансформира поведението на гражданите в конкретна позиция — критична, инициативна и активна. По този начин съвременната кибердемокрация инициира формирането на виртуални общности по интереси и в унисон с амбициите на участниците в тях.

Благоприятен фактор за извършващата се технологична трансформация на националните исторически архиви в Европейския съюз (ЕС) и за унификацията на архивната работа са стратегиите, регулациите, политиките и приоритетите за развитие на архивно-информационния сектор, утвърдени на институционално и експертно равнище в общността. Въпросното сътрудничество обхваща както интегрирането на информационните им ресурси в единното европейско архивно пространство, така и жизнения цикъл на съвременните електронни документи, които са продукт на електронното управление и обект на архивиране.

В резултат от предприетото структурно преобразуване на архивната информация в ЕС достъпът до ресурсите на отделните национални архиви вече се осигурява чрез Европейския архивен портал (Archives Portal Europe)</http://www. archivesportaleurope.net/>. Освен това, отделните държави в ЕС имат уеб-базирани архивни сайтове с достъп до хранилищата си. Държавна агенция «Архиви» (ДАА) също поддържа подобен сайт, чрез който се предоставят различни е-услуги на гражданите, като тенденцията е разширяването им с течение на времето.

Лично за мен, особено перспективен елемент в този сайт е модулът Информационна система на държавните архиви (ИСДА) — http://212.122.187.196:84/FundSearch.aspx. Визираният модул изцяло е съобразен с международния стандарт за архивно описание: International Standard on Archival Description (General) — ISAD (G), респ. Международен стандарт за архивно описание (Г). Всъщност това е най-важният професионален стандарт от съответната група, разработен и утвърден по инициатива на Международния съвет на архивите — МСА (International Council on Archives — ICA) още в края на 80–те години на миналия век(2).

Дигиталният обмен на описателна архивна информация или на самите аналогови документални свидетелства се базира на използването на общи/съвместими формати. При електронните бази данни/архиви, също трябва не само да се осмисли контекстът на съответните документи, но и да се запазват вътрешните взаимовръзки между тях в рамките на архивните фондове и в различните видове архивни справочници — пътеводители, описи, каталози и др. Именно визираният ISAD (G) e първият международен професионален стандарт за обмен на описателни данни между различни архивни системи, без значение вида или обхвата на единицата, която е описана. Той се отнася за описанието на архивни фондове след осъществяване на процесите експертиза за определяне ценността на документите, систематизация и описание. Това означава, че се прилага към текстовите документи на хартия, определени и предадени за постоянно съхранение и използване в историческите архиви, които на практика са идентифицирани.

Самото описание на различните отчетни и класификационни архивни единици се реализира чрез съчетаване на 26 елемента. Същите са определени въз основа на правилата за архивно описание на Великобритания, Канада и САЩ. В резултат се осигурява унифициране на структурата на дадената архивна единица и съответната база данни. Крайният резултат от този вид описание е архивният опис, а отделните описателни данни се разполагат в таблици, които се свързват в зависимост от търсената информация. Следователно, прилагайки ISAD (G) във връзка с ИСДА, българските държавни архиви постигат съответствие и съвместимост на описателните данни, което позволява те да бъдат онлайн достъпни за дигиталните потребители.

През 1995 г. Комисията по описателни стандарти успешно завършва още един свой проект: Standard Archival Authority Record for Corporate Bodies, Persons and Families — ISAAR (CPF) — Международен стандарт за документи на правителството, корпоративните органи, лицата и семействата. Първото му издание е през 1996 г., като препоръките за неговото приложение са той да бъде използван едновременно с ISAD (G). Подобрената версия на ISAAR (CPF) е представена на Международния конгрес на архивите, организиран през 2004 г. във Виена.

Разглежданият стандарт обхваща описването на създателите на архивните фондове, като осигурява регистриране на функциите, а също и разнообразна контекстуална информация за съответния фондообразувател — правителствени и корпоративни органи, личности, семейства. За целта описанието на всяка архивна единица се свързва с описанието на създателя/автора. По този начин се идентифицират фондообразувателите, както и всяка тяхна структура, заедно с отговорностите и функциите, които са породили създаването на съответните документи.

Водеща роля за стандартизацията в съвременните архиви имат също и някои професионални национални стандарти, възприети впоследствие и в други държави, което дава основание те да бъдат утвърдени и като международни стандарти. Такъв е случаят с първия интернет-стандарт в архивната област: Encoded Archival Description (EAD) Кодирано архивно описание, подготвен през 1990 г. от работна група на Society of American Archivists (SAA) Общество на американските архивисти. Този стандарт се основава на използваните от библиотекарите MARC-формати, разработени за унифициране на библиографски описания. При тях за всяка информационна единица се създава отделен запис с възможност за отразяване на съществуващите връзки между съответните единици и записи (описания). Първоначално описанията са непригодни за описване на йерархичните структури, в каквито са разположени описателните единици в архивите. С развитието на MARC-форматите обаче проблемът постепенно се преодолява, благодарение на съвместните усилия на архивисти и библиотекари в САЩ. Те създават усъвършенстван MARC-формат за архивни и ръкописни колекции: MARC Format for Archival and Manuscripts Control (AMC). Заслугата за постигнатия успех е на Обществото на американските архивисти, а също и на Research Libraries Group (RLG) Групата на научните библиотеки.

Стандартът EAD, като хипертекстова база от данни, е предназначен да унифицира начина, по който се представя информацията от различните видове архивни справочници — пътеводители, описи, каталози и други, но вече в интернет среда. В нея се осъществява свободна навигация сред описанията чрез осигуряването на възможност за свързване на хипертекстове, а оттук — за разширено придвижване сред текстовете, без ограниченията при работата с физически единици, каквито са книжните формати. Разликата е, че съдържанието на хартиените издания показва само страницата на описаната единица, а онлайн представянето може да се придвижи директно върху нея. Целта при този формат за обмен на информация и използване на архивните справочници е да се съхранят йерархичните връзки, характерни за архивната систематизация, заедно с типологията на архивното описание в съответствие с ISAD (G). Стандартът EAD се използва за представяне на хранилищата на националните архиви във Франция, Испания, Холандия, Германия и други, както и на отделни национални портали, като интернет-формат за вътрешен обмен. Специално архивните пътеводители по принцип могат да предложат и възможности за търсене на цялата информация от всички архиви. Този стандарт се препоръчва като подходящ формат за обмен на описателни данни в Европейския архивен портал (Archives Portal Europe) </http://www.archivesportaleurope.net/>.

Дигитализация на документационно-информационните ресурси на българските архиви

Повечето държави членки на ЕС разполагат с Национален регистър на документалните комплекси, концентрирани в съответните исторически архиви. Във връзка с управлението на Националния архивен фонд у нас в новия Методически кодекс (2013) е отбелязано, че: Документите от НАФ се водят на централизиран отчет в Регистър на НАФ, който включва информация за състава и съдържанието на архивните документи, техния собственик, мястото на съхранението им, достъпа до тях и вида на носителя им(3).

Създаването на визирания Регистър на НАФ като централизирана база данни, публична и достъпна чрез интернет страницата на ДАА, предполага уеднаквяване на описателните данни с библиотеките и музеите, които използват различни формати за регистрация и описание на архивните си документи в съответните библиотечни и музейни фондове. Именно необходимите съгласувателни процедури в тази насока и липсата на синхрон между ЗНАФ и законите на споменатите институции затрудняват работата по попълването на Регистъра на НАФ. Поради съществуващите различия засега е невъзможно да бъдат уточнени параметрите и състава на НАФ с оглед архивните ресурси, съхранявани извън системата на държавните архиви. Ето защо в публикуваните годишни отчети на ДАА се актуализират всъщност само данните за постъпленията и наличността на архивните фондове, колекции и отделни документи в държавните архиви, но не за НАФ като цяло.

Известно е, че през периода 2011–2015 г. дигитализацията на културното и историческото наследство на държавите членки на Европейския съюз се извършва в рамките на стратегическия план Еuropeana (Европеана) <http://www.europeana.eu>. Целта на проекта е осигуряване онлайн достъп на европейските граждани до информационните ресурси на архивите, библиотеките и музеите чрез създаването на Единна цифрова библиотека за дигиталното съдържание на разнообразното културно и историческо наследство на държавите членки на ЕС.

През периода 15 януари 2009–15 януари 2012 г. уеб-сайтът APEnet (Archives Portal Europe network) — Архивен европейски портал мрежа <http://www.apenet.eu/>, представя резултатите от предприетата дигитализация от 17 европейски национални архива по линия на сътрудничеството им с Европеана. Следователно APEnet е първата версия на Интернет портал за архивни документи в Европа или т. нар. Архивен агрегатор на Европеана.

Продължение на работата по APEnet е проектът APEx (Archives Portal Europe network of excellence) — Европейски архивен портал мрежа за върхови постиженияhttp://www.apex-project.eu/, който стартира на 1 март 2012 г. и продължава до 1 март 2015 г. Основната му цел е да доразвие инфраструктурата на Европейския архивен портал (Archives Portal Europe), като в него вече участват 28 страни, между които е и България чрез Държавна агенция «Архиви».

След приключването на Европеана, от септември 2015 г. Европейският архивен портал се поддържа и разработва, респ. се администрира, от Фондацията на портала на европейските архиви, която е финансово независима институция, подкрепяна от националните архиви на държавите участнички. Освен това, фондацията разработва и необходимите европейски стандарти по международна схема във връзка със създаването на обща дигитална инфраструктура на културното богатство на Европа. За целта всеки от партньорите трябва да конвертира данните си в общ формат, за да се създаде PDF/XPS документ за изпращане. По този начин съответните данни ще бъдат интегрирани в посочения портал и евентуално ще могат да се използват за извличане на знания от данните в базата, а не само на данни чрез заявки към нея, както се е процедирало досега.

Както отбелязахме, при извършващата се дигитализация на информационните ресурси на историческите архиви в глобален мащаб отделните национални архивни институции се стремят да съхранят йерархичната систематизация и описание по архивни фондове, архивни единици и документи. Що се отнася до действащата нормативно-методическа уредба в българския архивно-информационен сектор, тя понастоящем осигурява комплектуването на архивите с документи на хартиен носител, без да се допуска смесване на документи в даден фонд от различни фондообразуватели. Освен това, същата регламентира и гарантира систематизацията на документите в архивния фонд като част от организацията на работата с тях и с решение на административния орган-фондообразувател.

Процедурите във връзка с основните архивни процеси и дейности включват задължителни описателни елементи, респ. описателни данни, които се съдържат и в утвърдените международни стандарти за архивно описание. Трябва да се отбележи, че всеки друг подход би създал като краен продукт електронни документални издания или тематичен документален модул, обозначавани най-често като електронен архив в различните институционални сайтове. Този вариант масово се използва и у нас във връзка с различни проекти. Въпросните проекти обаче са насочени към издирване, проучване, дигитализация и въвеждане в научно обращение само на определени документални свидетелства, книги, музейни експонати и други в рамките на формулираните теми, научни цели и задачи на дадения проект. Следователно този вид дигитализация не е еквивалент на извършващата се дигитализация на информационните ресурси на съвременните исторически архиви в условията на мрежовото общество, а вариант за дигитализация по предварително определени актуални теми от областта на националната история на отделните държави, в частност и у нас.

Електронните документи като обект на архивиране

В ЕС модернизацията на архивно-информационния сектор е обвързана със стратегиите и политиките, свързани с електронното управление, е-документите и базите данни. В държавите, в които има утвърдена национална стратегия и се провежда системна политика в тази насока, е-правителството предоставя по електронен път качествени, икономически ефективни и леснодостъпни административни услуги на гражданите и бизнеса. По този начин се осигуряват съвременни технологични възможности за пряко участие на гражданите в държавното управление като условие за прозрачно и ефективно функциониране на държавната и общинската администрация в съответствие с регулациите в Европейския съюз, както и за защита на съответните интереси.

Що се отнася до националните архиви, те също трябва да участват в електронните системи, които създават и съхраняват е-документи, с цел да се гарантира тяхната автентичност, надеждност и използваемост. В тази връзка още през 2001 г. в спецификацията/стандарта MoReq (Model Reguirements) се описват и систематизират общите изисквания към управлението на е-документите (Management of Electronic Record) с помощта на автоматизирани системи за управление на тези документи. През 2008 г. е публикуван усъвършенстваният вариант MoReq 2: Model Reguirements for the Management of Electronic Record, а през 2011 г. — MoReq 2010 (Model Reguirements for Records System)(4). Въз основа на посочените варианти на международния стандарт MoReq се осигурява създаването на ефективни системи за управление на всички национални информационно-документационни ресурси с оглед реализирането на стратегическите и оперативни цели на управлението във всяка организация, а също и в държавния апарат като цяло.

Трябва да се отбележи, че наличието в MoReq на т. нар. нулева глава позволява на всяка държава членка на ЕС да решава какво конкретно ще включи в собствената си нулева глава. В случая се визират особености на националното законодателство, терминология, традиции и др. А подобна възможност за избор благоприятства създаването на автоматизирани системи за електронен документооборот, в това число получаване и изпращане на документите и техните метаданни в държавно утвърден стандартен формат.

Разграничавайки основните модели/системи за управление на документите — автоматизирани информационни системи и системи за електронен документооборот, MoReq обхваща управлението на съвременните документи (електронни и неелектронни) във всички етапи на техния жизнен цикъл, а именно: документосъставяне, регистрация, систематизация, документооборот, учрежденско съхранение, унищожаване или предаване в исторически архив. В електронна среда обаче системите за електронен документооборот осигуряват не само съхранението на съответната информация, но също целостта и автентичността на е-документите, от които дейности зависи и архивната им функция впоследствие.

Националните архиви на държавите членки на ЕС по принцип се съобразяват с общностните и международните стратегии, регулационни принципи, технически и професионални стандарти във връзка с организацията и управлението на документите в публичния сектор, в това число и е-документите. Както е известно, ISO-стандартите определят документите от категорията обществена информация като информация, създадена, получена и съхранявана от организации или частни лица в качеството на доказателство при потвърждаване на правовите задължения или управленска дейност(5). Самото управление на документите е обособена област, отговаряща за ефективния и системен контрол по създаването, получаването, съхраняването, използването и определянето съдбата на документите, а също и на информацията за всяка делова дейност във вид на документи, независимо от формата им.

У нас, потребителите на пазара за софтуерни продукти — програми за автоматизирани системи за деловодство, електронен документооборот и електронни архиви, насочват IT-специалистите към разработването на софтуер, предназначен за отделни процеси и дейности, а не за жизнения цикъл на е-документите, включващ процесите документосъздаване, документооборот и архивиране. Обясненията са, че няма достатъчно интерес от страна на частния потребител, а в публичния държавен сектор е много трудно да се лицензира подобен софтуер.

От друга страна, решаването на проблемите, свързани с документалния и архивен мениджмънт на въпросните е-документи зависи в значителна степен от постигнатите резултатите във връзка с извършващата се дигитализация на аналоговите документационно-информационни ресурси, съхранявани в историческите архиви. Тези резултати са индикация за технологичния и експертен потенциал на всяка национална архивна система доколко тя би могла да осигури на практика и дългосрочното съхранение и ефективно използване на електронните документи в качеството им на исторически извори. Следователно, когато резултатите от дигитализацията на аналоговите документационно-информационни ресурси на отделните национални архиви са сравнително скромни, не е възможно успешно да бъдат решени проблемите на архивния мениджмънт на съвременните е-документи.

Направената констатация е валидна и за българските архиви. В Свитък VІ на споменатия Методически кодекс на държавните архиви, който е посветен на съвременните е-документи, се посочват действащите нормативи във връзка с този вид документи, както и определенията на съответните термини(6). Не се споменават обаче вариантите на спецификацията/стандарта MoReq (2001), MoReq2 (2008) и MoReq (2011), което е необяснимо с оглед стратегическото им значение за ефективното управление на автоматизираните системи за деловодство. Същите трябва да са интегрирани в системите за управление и управленските процеси.

Освен това, липсват конкретни изисквания/правила за работа във връзка с жизнения цикъл на е-документите, включително и тяхното архивиране. Тези изисквания следва да бъдат съгласувани и със Закона за НАФ, както и с останалите законови и подзаконови актове във връзка с е-документите, за да станат те задължителни за всички фондообразуватели на държавните архиви.

В Свитък VІ се отбелязва, че във връзка с приемането и съхраняването от страна на държавните архиви на е-документи от НАФ е необходимо да се изгради Специализирана информационна система на държавните архиви (СИС). Същата е определена като: ... Компютърна програма или набор от програми, предназначени за регистриране, управление и съхраняване на е-документи, създадени от ДАА или друга институция/организация(7). Предвижда се въпросната СИС да се основава на общите принципи на Стандарта за референтен модел на Отворена система за архивиране на информацията, приет от Международната организация по стандартизация (International Organization for Standartization — ISO) през 2003 г.(8) В Приложение № 1 и № 2 в същия Свитък обаче наименованията на графите и данните, които трябва да се попълват с оглед създаването на спомената СИС, ясно показват, че става въпрос за описание и метаданни на файлови формати на дигитализирани аналогови документи, в това число и получени от други институции. Това предполага, че следва да се инициира разработването на софтуер, съобразен с конкретните архивни потребности и специфики, гарантиращи дългосрочното съхранение и ефективно използване на съвременните е-документи, които представляват интерес за НАФ. Както е известно, държавните архиви все още не комплектуват този вид документи. Според определения през 2001 г. в тогавашния Закон за Държавния архивен фонд (1974–2007) 20–годишен срок за задължително учрежденско съхранение на е-документи, тяхното системно компектуване би трябвало да започне през 2021 г.

При това положение, независимо от създаването на Държавна агенция за електронно управление, от интерес за Държавна агенция «Архиви» е да продължи да използва номенклатурите на делата със срокове за тяхното съхранение — типови и индивидуални, като универсално средство за формиране на публичния архивен ресурс, независимо от формата на документите. В подкрепа на тази си препоръка ще припомня, че на Х конференция на специалност Архивистика и документалистика в СУ беше презентиран софтуер, разработен за учебни цели и въз основа именно на индивидуална номенклатура на произволно избран фондообразувател (СУ).

Що се отнася до опитите напоследък да се регламентира в предархивното поле използването на т. нар. списъци на видовете документи със срокове за съхранението им или специални списъци, като алтернатива на посочените номенклатури на делата със срокове за тяхното съхранение, считам, че те са неоправдани, въпреки че отделни фондообразуватели вече работят с тях. Дори да приемем, че в тези списъци също са посочени сроковете за съхранение на видовете документи на административния орган/фондообразувател, същите, за разлика от номенклатурите на делата със срокове за съхранение, не осигуряват необходимата систематизация на документите в дела/преписки. А те, както е известно, включват различни по вид документи във връзка с изпълнението на конкретно управленско решение, които обаче трябва да са с еднакъв срок на съхранение, за да бъдат своевременно унищожени или предадени в определения за целта исторически архив, както са групирани и регистрирани от администрацията, за да се осигури по-нататъшното им дългосрочно съхранение и използване като носители на информация за миналото.

Освен това, извършващата се дигитализация на аналоговите документационно-информационни ресурси на архивите се основава и възпроизвежда йерархичната систематизация на документите, а именно: по архивни фондове, архивни единици и отделните документи в тях. Следователно логично е съответните отчетни и класификационни единици във връзка с архивирането на съвременните е-документи да бъдат същите, доколкото те също са част от НАФ.

Заключение: Съвременното електронно управление, електронните документи и бази данни/архиви, както и необходимостта от дигитализация на документационно-информационните ресурси на националните исторически архиви, библиотеки и музеи са сериозно професионално предизвикателство и за българските архивисти, но процесът на трансформация е необратим. Съобразявайки се с нагласите на съвременния дигитален потребител, архивните ни институции трябва да запазят позициите и водещата си роля при формирането, съхранението и използването на публичните документални и архивни ресурси в условията на мрежовото общество.

От своя страна, специалност Архивистика и документалистика в Софийския университет «Св. Климент Охридски» чрез профилираните си дисциплини в бакалавърската и магистърската степен на обучение се стреми да предоставя необходимите знания и да създава практически умения на студентите — бъдещи архивисти. В значителна степен усилията ни се подпомагат от дългогодишното сътрудничество с държавните архиви, което продължава в рамките на подновения през 2015 г. договор между ДАА и СУ. Професионалното обучение по архивистика у нас обаче също се стреми да се модернизира с оглед изискванията и очакванията на обществото и пазара на труда към професията архивист в света на цифровите технологии и виртуални архиви.

Юбилейната конференция във връзка с официалното отбелязване на 65–годишнината на държавните архиви е повод да си припомним, че през м. януари 2016 г. професията архивист, въпреки всичко, остана в Списъка на регулираните професии в Р България (2009). Случилото се е едно безспорно признание за цялата българска архивна колегия! Предстои придобитите дипломи за тази университетска специалност да бъдат официално признати като изискване и условие за упражняване на професията архивист у нас, каквато е практиката в повечето държави членки на ЕС.

Бележки

1. Харизанова, О. Библиотеките и мрежовото общество. Ефекти и трансформации. УИ «Св. Климент Охридски». С., 2014, с. 44.

2. Нейкова, А. Стандартизация и стандарти в архивната работа и обучението по архивистика. — В: Традиции и приемственост. 50–години полувисше и висше образование в Източните Родопи. Т. І. История. С., 2011, 239–243.

3. Методически кодекс. Свитък І. Управление и организация на Националния архивен фонд и архивната мрежа. Второ преработено и допълнено издание. Държавна агенция «Архиви». С., 2013, с. 59.

4. Аврамов, Ив. MoReq като стандарт. — В: Българската университетска архивистика — теоретично равнище, учебно съдържание и професионални профили. Университетски четения по архивистика. Т. ІІІ, Ч. ІІ, С., 2015, 118–124.

5. ISO 15489–1:2001; БДС 15489–1:2008 (Информация и документация — Документален и архивен мениджмънт).

6. Методически кодекс. Свитък VІ. Електронни документи. Второ преработено и допълнено издание. Държавна агенция «Архиви». С., 2013, 9–10, 11–13.

7. Пос. съч., с. 33.

8. ISO 14721:2003 Reference model for Open Archival Information System (OAIS).