Обезпрашаване на книги и документи в библиотеки и архиви

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Рени Марчева

Дизайн: Давид Нинов

София, 2016

Обезпрашаването на книгите и документите в циркулираща колекция увеличава полезния им живот чрез намаляване на плесенните инфекции, появата на насекоми, абразия, разкъсване и киселинно повреждане. Честотата на почистването зависи от скоростта на натрупване на прах и замърсявания върху документите в хранилищата. Важно е да се знае, че освен предимства почистващите процеси могат да повредят чувствителните подвързии, чупливите страници и напуканата кожа на подвързиите.

Познаването на процесите на почистване и правилното идентифициране на проблемите ще помогне при вземане на решение кога и до каква степен да почистваме съхраняваните материали в библиотеки и архиви.

Целта на тази статия е да предложи правила за ползване на прости методи за сухо почистване на повърхностния прах от подвързани томове и неподвързани документи върху хартиена основа.

Повърхностният прах се дефинира като свободен материал, който може да се отдели без триене и без използване на апарати, различни от прахосмукачки, парцали за бърсане на прах, кърпи. Тази дейност може да се извършва от персонала на библиотеката или на архива, както и от специализирани фирми. Някои от упоменатите техники трябва да се предприемат след обучение от специалисти консерватори или да се извършват под тяхно наблюдение и ръководство.

Прахът, намиращ се в библиотеки и в архиви, съдържа много компоненти. Той съдържа полени, плесенни спори, текстилни влакна, разрушена кожа и други органични материали, както и неорганични такива. Прахът лесно се пренася върху полиците, книгите и вътрешните страници при употреба. Ползването на замърсени книги или хартиени листове е неприятно и може да представлява опасност за здравето, чрез събуждане на алергични реакции или чрез увеличаване на чувствителността на читателите и обслужващия персонал към праха.

Ако условията са благоприятни (влажност над 60% и високи стойности на температурата), спорите на плесените, съдържащи се в праха, покълват и прорастват върху материалите. Под въздействие на плесените хартията губи здравината си, деформира се, появяват се пигментни петна, които трайно се свързват с целулозните влакна и опетняват документите. При развитието си плесените отделят органични киселини, които макар и слаби, понижават pH на хартията и спомагат за нейното разрушаване. Наличието на плесени и прах върху документите подпомага развитието на насекоми, тъй като те се хранят с тях.

Поддържането на чистотата на материалите удължава техния полезен живот.

Повърхностният прах е доказателство, че важни аспекти от управлението на колекциите не са били изпълнявани ефективно. Той може да се е натрупал в резултат на дефекти в сградата. Външният прах може да навлезе през прозорците и вратите и ефектът може да се усили от близък път с усилен трафик. Материалите може да са приети в библиотеката или в архива без предварително почистване. Рядкото ползване и липсата на редовно почистване може да позволи на праха отвън да се натрупа върху съхраняваните книжни материали. Тези доказателства трябва да се приемат като сигнал, че колекцията се ползва рядко и няма голяма ценност. Жизненоважно за опазването на една колекция е да се полагат за нея необходимите грижи.

Планиране на почистващия процес

Колко често трябва да се почиства един фонд?

Целта на планирането е да се осигури достатъчно често почистване, за да не се позволи натрупване на прах до нива, които причиняват неприятности на читателите или повреда на книгите и документите. Честотата, с която колекциите трябва да се почистват, зависи от редица фактори:

— физическото състояние на документите;

— количеството и качеството на замърсяването, което трябва да се почисти (слаб слой, голямо натрупване на прах);

— значение на книгите;

— границите, в които е предприето почистването, включващо всички книги или почистване с ограничени размери.

Съвременните изследвания посочват, че колекциите, разположени в близост до работните помещения, в свободния достъп или до врати, прозорци, се нуждаят по-често от почистване. При урбанизирана среда се създава повече прах, отколкото сред природата. При изработването на годишна програма на почистването се осигуряват по-ниски нива на прах. В пространствата, където не е необходимо често почистване, лавиците трябва да се инспектират годишно за активност на насекоми и плесени. Почистването трябва да се съчетава с други проекти, такива като оценка на консервационните изисквания, мониторинг на насекоми и плесени или преглед на хранилището.

Кой трябва да извършва почистването?

Почистването трябва да се извършва от персонала на библиотеката или архива или от професионална почистваща служба. Решаващ фактор е цената, наличието на персонал или външна помощ и колко време е необходимо за реализиране на тази задача. Студенти и доброволци могат да се използват при почистването на книги и кутии, но само след предварително обучение и постоянен контрол при работата им. Повече повреди могат да се причинят при липса на достатъчно знания за провеждане на тази задача. За да се намали рискът, трябва предварително да се проведе обучение от консерватор. Някои методи могат да са приемливи за един вид колекции, но не за други. Важно е да са налице писмени правила за персонала след обучението. Правилата трябва да са изработени ясно, като включват методите, които ще се използват и към кои материали трябва да се прилагат.

Какво трябва да се почиства?

Съхраняването в шкафове редуцира количеството на натрупания прах, но може да ограничи въздушната циркулация и да доведе до поява на конденз при неспазване на температурно-влажностните стандарти. Материалите, съхранявани в шкафове и рамки, трябва да се проверяват със същата честота както и тези върху полиците за биологични вредители.

Затворените книги върху лавиците също са ефективна бариера срещу навлизане на прах от околната среда между страниците. Ако те са набръчкани поради овлажняване, кориците са изгубени или съществуват други условия, позволяващи навлизане на прах, ще бъде нормално той да се натрупва по неподвързаните краища на страниците. При тези ситуации се налага почистване.

Плесенясалите материали също се нуждаят от почистване. Активната плесен първо трябва да се стабилизира чрез поставяне на материалите при понижени нива на влажност на въздушната среда, обикновено под 50%, така че плесента да премине в неактивна форма. Отделянето на плесенните налепи изисква внимателна работа, за да се избегне разпространение на заразата, доколкото е възможно. Плесента може да предизвика здравословни проблеми, затова са необходими предпазни маски, очила и работно облекло по време на почистващия процес. Най-добри за целта са прахосмукачки с НЕРА филтър.

Простите сухи методи на почистване на свободния повърхностен прах се прилагат основно върху подвързии на книги и подвързани архиви. Прахът върху свободните единични документи трябва да се изчетква. По-голяма грижа се изисква, когато пигментите и мастилата лесно се отделят от хартията или замърсяването е мазно. Подвързии, които страдат от деградирала кожа, могат да бъдат почистени чрез изчеткване, но това почистване няма да спре разрушителния процес. Добре е те да бъдат поставени в кутии или обвити в хартия, за да се предпазят съседните книги, персонала и читателите.

Почистване на хранилищата

Ако колекцията е замърсена и тази част от хранилището, където тя е разположена, също ще бъде мръсна. Стелажите трябва да се почистят преди обезпрашените материали да бъдат върнати по местата си. Хранилището може да се почиства успоредно с материалите или поотделно, ако площта разрешава пълно изнасяне на колекцията. Почистването на хранилището може да се предприеме от вътрешния състав на библиотеката или архива, или от наета фирма. Може да се налага да се почистят не само стелажите, но и останалите части на помещението — прозорци, врати, тавани и др. Ако е така, необходимо е да се наеме индустриална почистваща фирма. При почистване на лавици и на подове е важно да се избягва употребата на вредни почистващи препарати и да сме сигурни, че течността няма да влезе в контакт с книгите. При ползване на течни почистващи материали лавиците трябва напълно да се изсушат, преди колекцията да се върне по местата си. Влажен или мокър парцал може да бъде достатъчен.

Поръчване на външни фирми

Ако е невъзможно да се предприеме почистване на колекции и хранилища от персонала на библиотеката или архива, работата може да се реализира от външни фирми. В този случай се съставят пълни спецификации на дейностите и материалите, осигурява се качествен контрол. Изпълнителите на фирмата трябва да следват строго дадените им препоръки. В повечето случаи се налага провеждане на тренинг, особено ако ще се почистват специализирани материали.

Готовност

Преди да започне реализирането на проекта, трябва да се удостовери чувствителността и възрастта на материалите и вида и качеството прах върху тях. Тези фактори ще определят уредите и устройствата, които ще бъдат използвани. Библиотечните и архивни материали с плесенни налепи обикновено създават проблеми. Ако се погълнат през рани върху кожата, или се инхалират, те могат да причинят повреждане на имунната система, понякога и при ниски нива на заразеност. Това определя и необходимостта от полагане на голяма грижа при почистване на тези материали. Трябва да се вземе решение къде да бъдат почистени материалите: в самото хранилище или в отделно помещение. Желателно е почистването да се извърши в добре проветряващо се помещение.

Плесента може да се различи от праха по формата си. Началният етап на плесенния растеж обикновено е слаб, в кръг, сиво-бял, с малко разклонения, докато прахът е гладко покритие от сиво, бяло, кафяво, черно. Върху книгите плесента се появява най-рано върху подвързиите и форзаците, където съдържанието на лепило е най-високо. Кожените и тъканните подвързии са по-благоприятни за плесенно развитие от хартиените, въпреки влажните условия за развитие.

Почистването на колекциите е повтаряща се и трудна работа. Важно е задачите да се променят, за да се избегне преумората на определени мускулни групи, причинена от повтарящи се движения, такива като изчеткване или др.

Масите, върху които ще се извършва почистването, трябва да са стабилни, здрави, достатъчно високи за тези, които почистват книгите в изправено положение. Те трябва да са застлани с материя, която лесно се почиства.

Инструментариум

Почистващите устройства трябва да съдържат прости четки, прахосмукачки или съответстващи машини. Споменатите по-долу в текста устройства не изчерпват списъка на ползвания в библиотеки и архиви инструментариум.

При ползване на машини от рода на Depulvera книгите се подават в единия край на машината, минават през серия от четки или ролери. Автоматично се регулира положението на книгите в процеса на обработка. Машините са с добра скорост на почистване — 5 книги за минута. За максимална ефективност са нужни двама оператори. Depulvera не могат да почистват всички размери книги. Например много малки, тънки или голямоформатни книги не могат да бъдат обработени с тази машина.

Налице е устройство, при което книги и единични документи се почистват ръчно — с четка, а прахът и гъбните спори се изхвърлят чрез филтър.

Най-често за почистване на повърхностния прах се използват четки с натурален косъм. Четките за обработване на външните и вътрешни повърхности в книгите трябва да са различни, за да не се пренася прах в книжното тяло. Добре е те да се различават. Ако книгите са силно запрашени, добре е да се използват четки с дълги дръжки. Ако хартията е чуплива, четките трябва да са меки и също с дълги дръжки.

Прахосмукачки с променящ се вакуум или нисък такъв се използват при почистването на книжните фондове. Най-препоръчителни са тези, снабдени с НЕРА филтър. Тези филтри са изготвени от специално стъклено микровлакно. Те задържат микрочастици, в това число и аерозоли с размер 0.3 µm. Използват се за помещения с високи изисквания за чистота (медицина, фармация, микроелектроника, ядрена техника). Добре е моторът на прахосмукачките да е от индустриален тип, за да могат да се използват по-продължително време. Размерът на четките и силата на засмукване са от голямо значение. Селекцията на използваните четки и сила на засмукване трябва да се определя от материалите, които ще бъдат почиствани, и скоростта, с която ще се извършва дейността. Съществуват модели с колани за пренасяне, ако материалите се почистват от прах по местата си.

Кърпи или парцали за прах могат да бъдат използвани за почистване на подвързии, но само върху гладки и неопетнени повърхности. Парцалите и кърпите за прах обикновено са силно абразивни и повреждат кожените и платнени подвързии при почистването им. Подвързиите от пергамент също могат да пострадат. Исторически млякото е било използвано за почистване на кожите. Понастоящем е установено, че млякото не трябва да се използва за почистване, тъй като то предизвиква опетняване и може да направи кожата по-груба, склонна към абразия.

За почистване на кожата не трябва да се използват водни разтвори. Тези специални подвързии се обработват само от консерватори.

Разработени са специални гъби за почистване на прах и сажди. Те могат да се използват, ако материалите са в добро състояние и няма образи и надписи върху тях. В повечето случаи при наранени подвързии и наличие на надписи и образи е добре да се използват четки. Гуми и гъби могат да се използват само след обучение на консерватор.

Почистване на книги

Подвързиите и обрезите на текст блоковете могат да се почистват с прахосмукачка или с поглъщаща прах кърпа. Всеки метод има своите предимства и недостатъци, които трябва да се преценят, преди да се започне почистването.

Най-често при голям брой силно запрашени книги се използва НЕРА прахосмукачки с мека четка. Силата на засмукването може да се регулира. При обезпрашаването трябва да се следват следните стъпки:

— почистването на книгите започва от външната им повърхност;

— книгите се придържат плътно затворени за предпазване от навлизане на праха между листовете;

— горният обрез, който е най-силно замърсен, се почиства най-напред, като се изчетква в посока обратна на гърба, за да се избегне попадане на прах в тръбните гънки на подвързията и повреждане на капителбанда;

— следва почистване на кориците, гърба и форзаците (тяхното обезпрашаване става в посока от центъра към краищата);

— при наличие на биндове по гърба почистването им през тях е по-добро от почистване в посока нагоре и надолу;

— при почистването на разкъсани повърхности е необходимо да се работи с голямо внимание и да се използват меки четки;

— двама човека, използващи количка и прахосмукачка, са най-добрият вариант при почистване на голямоформатни книги:

— всеки стелаж се почиства от върха надолу;

— лавиците се почистват, докато книгите се вакуумират. За целта документите се пренасят от лавицата върху количка;

— след почистването книгите се връщат върху чистите и сухи лавици.

При почистването е важно да се запазва последователността на подреждане. За целта полицата се освобождава за известно време. Добра практика е разполагането на свалените книги върху съседна лавица или количка. Натрупването им на купчини върху маса не е желателно. Местоположението на книгата върху лавицата се отбелязва върху книгата чрез цветни знаци от хартия. Лентите се номерират и се залепват последователно върху материалите. Така се осигурява връщане на книгите по местата им.

Не всички книги изискват вътрешно почистване, даже ако прахът е навлязъл навътре. Почистването може да се ограничи до първата и последната кола на книжното тяло. За вътрешно почистване книгата се разполага върху полиуретанова подложка и се отворя на предния форзац. Използвайки различни четки от тези за подвързията, се почиства повърхността на форзаците, започвайки от центъра на прегъвката и избутвайки праха навън. Това е важно, защото ако някоя страница е разкъсана, четката е възможно да предизвика допълнително разкъсване. Трябва да се избягва изчеткване по ъглите на книжното тяло. След почистване на първите няколко листа книгата се обръща и се обработват последните няколко листа.

Страниците се изчеткват от всяко видимо замърсяване с внимателно прелистване. Някои книги се нуждаят от почистване на всяка страница, но по-често на почистване се подлагат първите няколко и последните страници. Прегънатите страници събират прах, както и прегъвките на голямоформатните документи. Прегънатите ъгълчета трябва внимателно да се изправят, ако са достатъчно здрави, но не трябва да се разгъват, ако ще излизат от подвързията, когато се изправят. В края на всяка обработка четките се почистват внимателно с вода и мек сапун. Изплакват се добре и се оставят да се изсушат напълно, преди да се използват отново. Филтрите на прахосмукачките трябва да се сменят често.

Неподвързани материали

Тези материали имат специфични особености и изискват специални грижи. Проблемът включва материалите с чуплива хартия, с нестабилни мастила или картини, със скъсани краища, лепенки от тиксо, ръждясали кламери и карфици, прикрепени печати, чуплива и твърда кожа. Сухото им почистване може да се проведе от персонала или от обучени доброволци, но често се налага използването на техники, за които се изискват знанията и опита на консерватор.

Всички мокри почистващи процеси трябва да се извършват от консерватор. Преди да се започне почистването, трябва да се осигури обширно работно място, с възможност за често почистване на ръцете. Поддържането на хигиена на ръцете е важно условие при обработката на повече материали и при наличие на замърсяване от сажди. Ръцете не трябва да се почистват с мокри кърпички, защото те често са импрегнирани с химикали, които причиняват повреда на хартиените материали.

Използва се мека четка, като внимателно се изчетква прахът от материалите, работейки от центъра навън. Трябва да се внимава да не откъснат части от всяка разкъсана повърхност. Материалите, които са чупливи, сгънати трябва да се почистят заедно с внимателно изправяне. Изправянето без почистване ще пресова праха в хартията. Ако ъгълчетата са прегънати, внимателно се изчеткват, след това се отварят и се почистват наново. Ако хартията е чуплива или отслабена, не трябва да се опитваме да я изправим. Не трябва да се опитва изправяне на сухо на пергамент или велум.

Чувствителни материали

Има различни видове чувствителни материали, които трябва да се почистват само от консерватор:

— документи върху пергамент, графики, документи с желязно-галови мастила, които най-често са с отслабена основа и склонни към загуба на текст;

— цветни материали, особено такива с разливащи се мастила или бои, акварели, графики;

— фотографски материали;

— всичко написано с молив;

— всеки материал с прикрепен печат трябва да се почиства с особено внимание за предпазване от повреда и на печата, и на документа. Восъчните печати трябва да са закрепени, когато документът е в движение;

— оловните печати могат да корозират и да станат прахообразни, затова трябва да се проверяват и при необходимост да се обработят от консерватор;

— отделни документи могат да имат ръждясали карфици или документите да са свързани помежду си с ръждиви кламери. Фрагменти от корозиралия метал могат да предизвикат оцветяване и отслабване на хартията. Внимание трябва да се обръща на документи, пострадали от ръждясали метали. При почистването им трябва да се гарантира изчеткване на всички частици. Добро правило в архивната консервация е тези метални прикрепващи устройства да се отделят и заместват с пластмасови или метални, но закрепването им върху документа да е през хартиена лента с архивно качество. Самото отделяне на ръждивите държатели трябва да се извърши от консерватор.

Предпазване от прах

Превантивни мерки

За да се намали количеството прах, което се натрупва върху книгите и лавиците, е важно редовното почистване на подовете в хранилищата. Предпочитаният метод е чрез ползване на прахосмукачки, последвано от влажен парцал. Добре е да се използва добре изцеден парцал, за да не се повредят материалите, разположени върху долните полици и да не се увеличи значително влажността на въздуха в помещението. За предпазване от излишен прах добре е да се сменят или почистват филтрите на климатичните системи според упътването и да се държат прозорците затворени.

Някои натрупвания от прах в хранилищата на библиотеки и архиви са неизбежни, но те могат да бъдат намалени. И при внимателно извършено почистване се предизвиква определена абразия на повърхностите. Това определя необходимостта от предпазване от нови натрупвания на прах с времето, изискващи ново почистване. Неподвързаните документи нормално се съхраняват в архивни кутии и така те се предпазват от натрупване на прах. При този начин на съхранение се полагат грижи за осигуряване опаковки по мярка или се осигурява допълнително опаковане за предпазване от повреда. Подвързаните томове често се подреждат върху лавици без опаковка. Фазовите кутии от картон с архивно качество биха им осигурили не скъпо опазване, като се изработят по мярка за всеки том.

Шкафовете и стъклените витрини са също начин за по-рядко почистване на книгите от прах. При тях трябва да се внимава да не са доближени до външни стени и да не е ограничена въздушната циркулация на въздуха в тях. Възникналият конденз при неспазване на споменатите условия може да доведе до поява на плесени и други повреди на книжните материали. Добре е стелажите да имат горна полица, защитаваща от прах и най-горния ред книги. Съхраняването в шкафове и рамки намалява количеството на натрупващата се прах, но може да ограничи въздушната циркулация и да предизвика поява на конденз и развитие на плесени. Материалите, съхранявани по-горе по споменатия начин, трябва да се проверяват със същата честота, както тези върху полиците, защото те не винаги са добре защитени от прах и замърсявания поради непълната херметизация на съхраняващите ги устройства.

Предпазване на персонала при почистване

При почистване на плесенясали материали персоналът трябва да е снабден с маски, респиратори, които да осигуряват ефективно предпазване. Ръкавици се използват при наличие на рани по ръцете.

Заключение

Тъй като неправилното почистване е потенциално повреждащо, а съхранението без почистване създава условия, опасни за колекциите, информираното внимателно почистване е начин за продължаване на полезния живот на колекциите.

Чрез внимателно отстраняване на праха и замърсяванията, които издраскват страниците и повърхностите на подвързиите, привличат насекоми и допринасят за поддържане на плесенния растеж, персоналът трябва да допринася за опазване на съхраняваните колекции.

Инструкции за внимателно подреждащи техники, ясно описани процедури и подходящ инструментариум са важно условие за осигуряване на качество и ефективност на почистващия процес.

Литература:

Bendix, Caroline, Walker, Alison. Cleaning of Books and Works on Paper. London: The British Library Preservation Advisory Centre, 2011.

Northeast Document Conservation Center. Conservation Procedures. Surface Cleaning of Paper [онлайн], [прегледан 25. 11. 2014]. <http://www.nedcc.org/resources/leaflets/7Conservation_Procediires/OISurfaceCleamng.php>.

Northeast Document Conservation Center. Storage and Handling. Cleaning Books and Shelves [онлайн], [прегледан 25. 11. 2014]. <http://www.nedcc.org/resources/leqflets/4Storage_cmd_Handling/03CleaningBooksAndShelves.php>.

Ritzenthaler, Mary Lynn. Preserving Archives & Manuscripts. Chicago: Society of American Archivists, 2010.

University of Washington, University Libraries. Preservation. Preservation Services. Stacks Cleaning Procedures [онлайн], [прегледан 25. 11. 2014]. <http://www.lib.washington.edu/reservation/libraries/clean>.