Юбилейна конференция на тема «Архиви, професия и образование — реалности и стратегии» (18–19 април 2012, София)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автори: Мая Иванова, Цветана Величкова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2012

На 18 и 19 април в Софийския университет «Св. Климент Охридски» се състоя юбилейната конференция по случай 60–годишнината от началото на българското професионално образование по архивистика в Софийския университет и 10–годишнината на специалност Архивистика и документалистика, към катедрата по Архивистика и помощни исторически дисциплини на Историческия факултет, онасловена «Архиви, професия и образование — реалности и стратегии». В същото време тя е и VI поред среща на университетските преподаватели по архивистика и документалистика в българските висши училища(1).

Откриването на конференцията бе ръководено от проф. д-р Андриана Нейкова от катедрата по Архивистика и помощни научни дисциплини на Историческия факултет. Тя очерта посоките, в които до момента се развива образованието в рамките на специалността Архивистика и документалистика и очакванията за сътрудничество между университетската колегия, възпитаниците на катедрата и реалната практика в архивните институции в страната. Тя обърна специално внимание на факта, че изборът на 18 април не е случаен — това е рождената дата на акад. Иван Дуйчев, първия «законодател» на университетската дисциплина по архивистика(2); в рамките на университета от 2005 г. насам датата се чества като ден на специалността Архивистика и документалистика. Тържествени приветствия поднесоха ректорът на Софийския университет проф. д-р Иван Илчев; д-р Румяна Атанасова, зам.-председател на Държавна агенция «Архиви», и доц. д-р Цветолюб Нушев, ръководител на Ръкописно-документалния център в Националната библиотека «Св. св. Кирил и Методий».

Във връзка с честваните годишнини част от докладите бяха тематично свързани с основополагането, развитието, използваната методология при образованието по архивистика, интеграцията, новата роля на професионалиста архивист. Тези проблеми бяха представени в доклада на Андриана Нейкова (СУ «Св. Климент Охридски») «Европейски предизвикателства към българското професионално университетско образование по архивистика и професията архивист». Важно е да се каже, че през изминалите 60 години са подготвени около 500 дипломирани специалисти-архивисти, в това число и завършилите бакалавърската и магистърските програми на специалността Архивистика и документалистика след 2002 г., както и няколко десетки докторанти и специализанти. Дипломите, издавани на завършилите специалността, са вече легитимни и в страните членки на ЕС, тъй като правото за упражняване на професията архивист е лицензирано на общностно равнище. Както обучението, така и практиката през XXI в. са подчинени на настъпилите значителни технологични промени, засягащи формирането, опазването и използването на съвременните публични документални и архивни ресурси. Електронното управление и извършващата се трансформация на традиционните документални комплекси и архивни справочници са сериозно предизвикателство за архивистите. В условията на информационното мрежово общество и повсеместното въвеждане на електронното управление, както и във връзка с цифровизацията на европейското културно и историческо наследство в рамките на стратегическия план на EUROPEANA за създаването на Единна цифрова библиотека през периода 2011–2015 г. и представянето на съответното архивно дигитално съдържание чрез функциониращия общоевропейски архивен портал (APEnet) националните архиви също ще трябва да осигуряват необходимите трансгранични онлайн услуги за всички заинтересувани потребители на документна информация в страните членки на ЕС. Наред с всичко това А. Нейкова набеляза и редица проблеми от национален характер като например технологичната и кадровата изостаналост на архивната система.

Анна Кочанкова (СУ «Св. Климент Охридски») също очерта проблематиката при изготвяне на програмите за университетското обучение по специалността. Самото заглавие на доклада й «Институциите» в обучението на архивисти и документалисти: десет години по-късно» предполагаше една аналитична ретроспекция, на базата на която тя направи и своите изводи за перспективите. Авторката се спря на подходите в преподаването и на изследванията по история на българските институции през различните етапи от развитието на архивното образование в България и припомни някои конкретни данни: че първоначално дисциплината се преподава от юристи и историци, които са встрани от специфичните нужди на архивната професия; че към разработването на методика при анализиране на устройствените документи на българските институции се пристъпва значително по-късно(3) и че в известен смисъл това е така, тъй като структурата и управлението на архивите са отражение на режима на функциониране на институциите. В полето на изследването на българските институции се вписа и докладът на Камелия Божилова (СУ «Св. Климент Охридски») «Документално наследство на Главна дирекция на народното здраве».

В известен смисъл и част от другите доклади, дори и тези, които представяха конкретни архивни фондове или се спираха на конкретни архивистки теории и практики, формулираха тезите си съобразно задачите на университетското преподаване. Така например Ралица Цветкова (НБКМ) бе онасловила доклада си «Личният фонд на проф. Тодор Боров — извор на ранната история на специалността «Архивистика» в СУ «Св. Климент Охридски». Фондът се съхранява в Българския исторически архив на Националната библиотека «Св. св. Кирил и Методий» под № 849, като обработката му не е завършена и материалите от него все още не са влезли в активно научно обращение. Авторката представи работата на Т. Боров с оглед на заслугите му към специалността Архивистика, като пръв ръководител на едноименната катедра на СУ, създадена през 1952 г. Тя подкрепи своите наблюдения и изводи с конкретни документи от фонда на Т. Боров.

В доклада си «Архивистът — архитект на миналото и бъдещето» Александрина Петрова (Университет за национално и световно стопанство) подходи към историческите съчинения на Херодот, Тацит, Плиний Стари, Сулпиций Север, както и към История славяноболгарская на Паисий Хилендарски като към изключително ценна архивистика, защото чрез тях се разкриват качествата и поведението на отделните народи и техният тип мислене. На базата на привлечения исторически материал бе обърнато специално внимание на факта, че липсата на архивисти, или по-скоро принудителното им отстраняване по политически или егоистични причини на даден владетел, довежда до това, че много исторически събития биват тълкувани превратно или остават неизяснени.

В изложението си «Прелиствайки Тери Кук — архивни прогнози и реалности в мрежовото общество» Ивайло Аврамов (СУ «Св. Климент Охридски») представи и анализира идеите на известния архивист от Канадските национални архиви Тери Кук за нова архивна парадигма, изградена в контекста на «мрежовото общество», или т. нар. от него «плосък свят». Специално внимание Ив. Аврамов обърна на двете системи от стандарти — технологичните (ISO стандартите) и професионалните архиви (на ICA и DLM Forum). Разяснено бе т. нар. триединство: технологична осигуреност — технологична съвместимост — «архитектура» на архивната система/и, гарантирано от професионалните архивни стандарти. В контекста на «архивната» част от «триединството» бяха изложени и идеите на Т. Кук за активна намеса на архивиста в процесите на създаване, управление и съхраняване на документи; необходимостта архивите и архивните институции да насочат вниманието си към «маргиналите» в обществото (теорията за «тоталните» архиви); концепцията за архивното описание; принципа на източника, свързан с администрацията; принципа на спазване на оригиналната подредба като основа за архивната класификация и др.

Докладът на Рени Марчева (Научен архив на БАН) «Опазването на документални материали и архивни фондове на Научния архив на БАН — по примера на фонд «М. Цепенков» илюстрира практическите умения за разпознаването на хартиените документи и правилния начин за тяхното съхраняване и консервиране. Тя подчерта, че опазването е важен момент от архивната дейност, като през последните години то заема все по-подобаващо място в дейността на архивните институции. Опазването спестява средства за така скъпата реставрация, увеличава достъпа, засилва увереността за увеличаване на полезния живот на документите. Специално бе обърнато внимание на това, че получаването на знания в областта на опазването на архивни документи още на университетско ниво дава възможност на стотиците по-малки архивни институции да разполагат с кадри, разпознаващи проблемите в опазването и можещи да се справят с по-лесните от тях, както и да познават звената по консервация, към които те могат да се обърнат при необходимост.

Историята на една пряко свързана с университетите институция бе проследена в европейски мащаб в доклада на Илонка Колева (Университетски архив на СУ «Св. Климент Охридски») «Университетските исторически архиви — модели и практики». Тя изнесе изключително интересни данни за съхраняването на университетските документи в миналото, зараждането на идеята да се създадат университетски архиви, тяхното съхранение и опазване, съвременното им статукво и предназначение, като даде примери от университетите в Болоня, Гьотинген, Хайделберг, Виена, Оксфорд, Москва, Петербург, Ягелонския университет в Краков и Техническия университет в Будапеща. На този фон бе представена и историята на Университетския архив на най-голямото висше училище в България — Софийският университет «Св. Климент Охридски», и проблемите, които съществуват при неговото управление. И. Колева припомни, че през 1905 г. за първи път се регламентират професионалните задължения на длъжността на архиваря в СУ; през 1951 г., когато започва да се оформя архивната мрежа в България, се утвърждава идеята за централизиране на архивите; през 1976 г. се издига предложение за обособяването на самостоятелен университетски архив, идея, която на практика е реализирана 22 години по-късно. От 1998 г. Университетският архив е публичен, като част от информационните ресурси (за периода 1896–2000 г.) са достъпни чрез сайта на СУ.

Два доклада бяха посветени на конкретни фондове, които се съхраняват в две различни институции.

Русалена Пенджекова (Пловдивски университет «Паисий Хилендарски») представи доклада си «Личният фонд и параметрите на документалното наследство — предизвикателства за изследователя». В него тя формулира проблемите, свързани с утвърденото в архивната теория схващане за архивен фонд от личен произход и представата за личния фонд като изворова база. Паралелно с това бе разгледан въпросът какви са възможностите за разширяване на изворовата база в съчетание архивен фонд — документални следи до установяване параметрите на реалното документално наследство на дадената личност. Като разграничи няколко тематични зони, Р. Пенджекова направи изводите си на базата на документалното наследство на екзарх Стефан, което се съхранява в Териториална дирекция «Държавен архив — Смолян» (ф. 473К), но и в съпоставка с документите от фонда на екзарха от ЦДА (ф. 130К). В заключение тя обобщи, че комплексното и интердисциплинарно изследване на архивните източниците за дадена личност позволява апробирането на редица методи и похвати, които успешно биха могли да се използват от изследователите, пишещи биографии. Познаването на традициите в архивната теория и методика и прилагането на модерните и иновативни подходи за архивистиката като интегрална наука позволяват по-пълното и детайлно изучаване на определената изследователска тема.

Анна Ангелова (Университетска библиотека на СУ «Св. Климент Охридски») охарактеризира фонда на проф. Стоян Романски в тази му част, която се съхранява в Университетската библиотека — «Архивът на проф. Стоян Романски». Както е известно на медиевистите, архивното наследство на Ст. Романски се съхранява основно в Научния архив на БАН (ф. 130К). Тази част, която се намира в библиотеката на Софийския университет, е пряко свързана с университетската дейност на проф. Романски: в специален фонд се съхраняват 370 (първоначално те са били 396) дипломни работи от периода 1929–1952 г., написани под неговото научно ръководство. Те са предимно етнографско-филологически разработки, изградени по единна, утвърдена от професора схема. А. Ангелова подчерта, че колекцията няма аналог и тъй като голямата част от етнографския материал, представен в дипломните работи, е събиран теренно и впоследствие не е публикуван, той представлява интерес и за сегашните студенти и изследователи. До края на настоящата година информация за съхраняваните дипломни работи ще бъде достъпна в електронния каталог на Университетската библиотека, като след дигитализация там ще може да се видят и титулните страници, носещи конкретна информация.

Дигитализирането като съвременна практика, предполагаща нов начин за работата с архивите, бе акцентът в доклада на Цветана Величкова (Научен архив на БАН) и Мая Иванова (Кирило-Методиевски научен център при БАН) «Дигитален кирило-методиевски архив». Бе представена работата по проекта «Кирило-методиевското културно наследство и неговите български и европейски измерения», за която активно си сътрудничат двете институции на Българската академия на науките, свързани през годините с кирило-методиевската проблематика — една от основните за филологическото направление на БАН, и с материалите, съхранявани сега в Научния архив. Крайната цел на проекта е реализирането на дигитален кирило-методиевски архив, но тя се предхожда от подготвителна изследователска работа: набелязване на колекциите, които ще бъдат изследвани съобразно темата и подготвяни за пълна или частична дигитализация и дигитално описване. Бяха представени двата големи раздела, които ще образуват дигиталното хранилище: I. Кирило-Методиевският научен център; и II. Научният архив на БАН, както и колекциите, влизащи в тях: Издания на КМНЦ; Архив на КМНЦ; Кирило-Методиевска библиография; Сбирка X: Славянските ръкописи в БАН; Сбирка V: Микрофилми и фотокопия от славянски средновековни ръкописи; Архивните документи от личните фондове на книжовници и учени. В посочените колекции са обособени и подколекции, като всяка от тях има свое собствено лице и специфични особености, изискващи използването на различни подходи на работа и представяне. Със завършването на проекта специалистите-медиевисти ще получат един изключително полезен продукт — дигиталния кирило-методиевски архив.

Дигиталното управление на административната документация в държавните институции бе проблематиката, разгледана от Давид Нинов (Национален военноисторически музей) в доклада му «Структура на Автоматизираната информационна система (АИС) за управление на документи в учрежденски архив — проблеми и тенденции». Докладчикът говори за динамично променящите се реалности на информационното мрежово общество, като обърна внимание на факта, че независимо от приетия през 2007 г. Закон за Националния архивен фонд (ЗНАФ) и свързаните с него поднормативни актове, архивните практики в страната не са се променили особено. Въпреки че законът по зададеност е натоварен с очакването да регламентира в т. нар. предархивно поле нови решения, свързани с прилагането на високите хардуерни и софтуерни технологии в областта на документалния и архивен мениджмънт, не е надмогната старата практика, свързана с жизнения цикъл и съхранението на документи на хартиен носител — тя само е механично възпроизведена, без да бъде облагородена с възможностите на информационните технологии. А грижата за електронните документи, които вече би трябвало да играят по-активна роля в бита на администрацията ни, все още е напълно символична. В конкретни детайли Д. Нинов се спря на ширещите се в момента несполучливи и вредни практики, като предложи някои решения за тяхното преодоляване.

Макар проблемите, разисквани в последния доклад, на пръв поглед да изглеждат твърде отдалечени от специалистите, работещи в областта на хуманитарните науки, в действителност всички ясно разбираме, че новите технологии дават и нови възможности. Факт е, че те промениха коренно облика на една хуманитарна професия, каквато е тази на архивиста. Реализацията и правилното организиране на глобалното мрежово пространство по своеобразен начин го изведоха от затворения свят на библиотечно-рафтовото пространство. И не само това — променя се начинът на работа в архивите, което пряко засяга учените. Променя се и взаимовръзката между дисциплините и науките, те стават все по-обвързани и по-зависими едни от други.

Бележки

1. Всички срещи досега са провеждани в СУ «Св. Климент Охридски»: първата на 18–19 април 2005 г. на тема «Българската университетска архивистика като образователен модел — история и бъдеще»; втората е през 2007 г. и е посветена на 100–годишнината от рождението на Ив. Дуйчев; третата — през 2008 г. на тема «Българските архиви и университетската архивистика през XXI в.», четвъртата през 2010 г. е на тема «Европейските архивни приоритети и българската архивна реформа» с кръгла маса «Българските архиви и професията «архивист» в Европейския съюз» и през 2011 г. темата е «Съвременната класическа архивистика и българската университетска компютърна архивистика — взаимодействие, политика, стратегии». Вж. също сборника със статии: Българската университетска архивистика като образователен модел — история и бъдеще. Университетски четения по архивистика. Т. 1. Предг. и съст. А. Нейкова. С., 2009.

2. Неслучайно лекциите по архивистика, подготвени от Ив. Дуйчев за студенти от тогавашния Библиографски институт за учебната 1949/1950 г. (и размножени на циклостил през 1950 г.), се възприемат като класически образец за българското професионално образование по специалността Архивистика и като един подстъп към учредяването й през учебната 1952/1953 г. във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Обстоятелствата, при които е написан този курс лекции, и пионерската дейност на Ив. Дуйчев — единствения тогава школуван специалист архивист, са ясно набелязани от съставителите на новото издание на «Лекциите» Стефка Петкова и Андриана Нейкова. Вж. Дуйчев, Ив. Лекции по архивистика. С., 1993.

3. Авторката има принос в това отношение с монографията си «Български институции: устройствена практика и документално наследство (1879–1912)», както и като ръководител на проекта «Институционалната памет: документални източници за държавните учреждения в Княжество България».