Съвременни заплахи пред архивните документи(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: С. А. Егоров

Дизайн: Давид Нинов

София, 2011

Документите с непреходна историческа, научна, социална, икономическа, политическа и културна ценност от състава на Архивния фонд на Руската федерация(2) в днешно време са мощен фактор на влияние във всички сфери на държавния и обществения живот. А те самите са под постоянното въздействие на негативни външни обстоятелства. Така, в началото на 1990–те години, поради преживяваните от страната политическа и икономическа криза и военни конфликти, беше създадена подходяща среда за възникването на опасности за архивните документи. Както си спомня бившият ръководител на Росархива (федерална архивна агенция — бел. пр.) В. П. Козлов, когато «през 1994 г. Международният съвет на архивите предложи на Росархива да подготви доклад за конгреса, състоял се през 1996 г. в Пекин, за заплахите пред опазването на архивите и мерките по преодоляването им, аз дори не можех да си представя, че само след една-две години руските архиви ще се окажат не в една, а едновременно във всякакви кризисни ситуации»(3). Действително, скоро след това архивите се сблъскаха с премахване на вътрешноведомствената охрана, изключване на електро- и топлозахранването, пожари и наводнения»(4). Потвърди се тезата от пекинския доклад на Росархива, че «в историята на почти всяка страна са съществували, съществуват или могат да възникнат ситуации, свързани с целенасочена или непредсказуема, тотална или местна загуба на архивни документи»(5).

Тези ситуации бяха проучени комплексно в Росархива и привлякоха вниманието на обществеността. Проблемите на сигурността, комплектуването и използването на Архивния фонд на Руската федерация и въпросите по опазването на културно-историческата памет на нацията в архивите на Русия през тези години станаха предмет на внимателно разглеждане. На Междуведомствената комисия по информационна безопасност към Съвета за сигурност на Руската федерация (1998 г.)(6) в последвалите парламентарни и обществени изслушвания(7) беше признато, че отслабването на държавното влияние и контрол в областта на формирането, съхранението и използването на ретроспективна информация в сферата на държавното управление и развитието на науката и културата увеличава риска от възникване на опасности, свързани както с физическа загуба, така и с несанкционирано използване на архивни документи и документна информация, и не съответства на интересите на държавата и нарушава правата на човека. Проблемът, свързан със защитата на документите в архивите, остава изключително актуален.

Според Правилата за организация на съхранението, отчетната регистрация и използването на документите от Архивния фонд на Руската федерация и на другите архивни документи в държавните и общинските архиви, музеи и библиотеки, в организациите на Руската академия на науките (М., 2007 г.), осигуряването на опазването е «комплекс от мероприятия по създаването на нормативно-определени условия, спазването на нормативен режим и съответна организация по опазването на архивните документи, недопускащи кражби и загуба на архивни документи и осигуряващи поддържането им в нормално физическо състояние»(8). Посоченият комплекс включва правила и препоръки в областта на строителството на архивни сгради, оборудването им, разполагането на фондовете, топографирането им, спазването на нормативните условия за съхранение, предоставянето и проверката наличността на архивните единици и документи на различните етапи от тяхното движение и др. Но практическата реализация на тези задачи за много архивни учреждения не обхваща целия комплекс от взаимносвързани и взаимно обусловени фактори на опасност, действието на които може да доведе и нерядко води до повреда, загуба или унищожаване на архивни документи(9).

В тази статия ще се постараем да привлечем вниманието към онази част на проблема за осигуряване опазването на документите, която изисква допълнително изучаване, а именно — заплахите за архивните документи като фактори за опасност. Без да претендираме за пълнота на обхвата на проблема, ще се ограничим с преглед на основните заплахи за архивите — обекти на защита на архивните документи, а също с характеристиката на някои средства и методи за предотвратяването им.

Термините и понятията, използвани в статията, съответстват на приетите в системата на учрежденията от Министерството на културата на Русия(10). Заплахата е вероятностна характеристика, определяща съвкупността от фактори на опасност, на чието въздействие реално може да бъде подложено всяко културно учреждение (архив), факторът опасност е действие или явление, което може да доведе до повреждане или унищожаване на материални и културни ценности (в нашия случай — на архивни документи), което може да застраши и здравето или живота на хората. Кражбата е незаконно безвъзмездно изземане на имущество на културното учреждение (архив) или на културни ценности, извършено с користна цел в полза на виновника или на други лица. Сигурността на обекта е качествен показател, характеризиращ нивото на безопасността му. Рискът е състояние на системата за сигурност на обекта (архива), което в съответствие с условията на функционирането й може обективно да не предотврати възникването на фактора опасност. Сигурността на фондовете е състоянието на защитеност на архивните фондове от въздействието на различни фактори на опасност, възникващи при неблагоприятни условия на съхранение.

Архивите се намират под заплахата на външни и вътрешни опасности: стихийни бедствия; терористични актове, нарушаване на условията и правилата за съхранение, на отчетната регистрация и използването на архивните документи, на кражба от страна на сътрудници или външни лица. Всеки от посочените фактори на опасност изисква индивидуални (специфични) методически, организационни и технически средства и методи за защита, които могат да предотвратят действието им.

Стихийните бедствия са природни явления, отличаващи се с голяма разрушителна сила (пожари, земетресения, наводнения и други природни и битови катаклизми), способни да доведат до мащабно унищожение на архивните комплекси. Проверките, провеждани от Държавната противопожарна служба на Министерството на извънредните ситуации (ДПС на МИС) на Русия съвместно с Росархива показаха, че пожарната безопасност в днешно време е едно от уязвимите места в защитата на много архиви от външни и вътрешни фактори на опасност(11). С цел промяна на положението, през март 2007 г. по решение на колегиума на Министерството на културата на Русия беше приета целевата ведомствена програма Засилване на пожарната безопасност на федералните държавни архиви, насочена към подобряване на условията за съхранение на повече от 41 млн. архивни единици федерална собственост — една от най-ценните части на държавните информационни ресурси и на културно-историческото наследство на Русия. Програмата набелязва за решаване до 2009 г. редица важни задачи в превенцията от възникване на пожари, пожароопасни ситуации, повишаване готовността на персонала за оперативно откриване и ликвидиране на възпламеняване. При осъществяването им във федералните архиви се вземат мерки за подмяна на електрическата мрежа и електрооборудването, обзавеждането със съвременни системи за пожароизвестителна сигнализация и техника, допълнени с нормативно определени първични средства за пожарогасене и защитно оборудване; осигуряване на архивните обекти — федерална собственост със съответния персонал — сътрудници на ДПС на МИС на Русия(12). На базата на експертните оценки за ефективността на прилаганите средства за сигурност са разработени Специални правила за пожарна безопасност на държавните и общинските архиви на Руската федерация (утвърдени със заповед № 3 от 12 януари 2009 г. на Министерството на културата на Русия), според които архивите трябва да са оборудвани със системи за известяване и управление на евакуацията на хората при пожари в сградите и съоръженията в съответствие с нормите за пожарна безопасност (НПБ 104–03)»(13). Според тези нормативи, в архивите се установява ред за използване на системите за известяване и евакуация на хората, разработват се планове за евакуация с посочени лица, които имат право да привеждат системата в действие.

Най-честите причини за възникване на пожари в архивите са късо съединение, изгаряне на електрически прибори, невнимателно боравене с огън, тютюнопушене. Пожарът, възникнал по тези причини, се развива бавно, придружен от дим. В повечето случаи именно образуването на дим, преди появата на открит пламък, е първият признак за възпламеняване. Откриването на дим е основна задача на системите за пожарна сигнализация. Инсталирането на датчици за дим — прибори, реагиращи на частиците от твърди или течни продукти на горенето — позволява възпламеняването да бъде локализирано в ранен стадий. На етапа на появяване на пламъка, съпровождан от мигновено възпламеняване на леснозапалимите суха хартия, нитрооснови, течности, бързата локализация на възпламеняването може да бъде осигурена от инсталация за пожароизвестяване — прибори, своевременно откриващи пламък. Ефективни са пожарни известители, реагиращи на топлина — прибори, контролиращи температурата в помещението, позволяващи задаването на параметри за незабавно задействане на системата при превишаване на зададената температура. Сигналите за задействането на датчиците за дим трябва да постъпват на единен контролен пулт в архива, както и на пултовете на пожарните служби На задължително оборудване за пожароизвестяване подлежат архивохранилищата и помещенията, в които постоянно или временно се съхраняват архивни документи, аварийните и резервните изходи от сградите на архива, а също основният вход (при липсата на денонощна охрана). Разполагането на ръчно пожароизвестяване на местата с повишен риск и на маршрутите за евакуация осигурява ранно сигнализиране за възпламеняване на пулта на охраната чрез предаването на сигнал до който и да е сътрудник, оказал се на мястото на възпламеняването. Освен средства за откриване на възпламеняване, са необходими ръчни и автоматични средства за активно пожарогасене: пожарогасители, инсталации за газово пожарогасене. Принципът им на действие е основан на подаването в зоната на пожара на газове, които не поддържат огън (халони и техни производни). Такива инсталации не вредят на документите и предметите, намиращи се в обекта. Към системите за газово пожарогасене се отнасят и самозадействащите се модули за прахово пожарогасене Под въздействието на температурата те се взривяват и засипват с прах зоната на горене, блокирайки достъпа на кислород. Този начин на гасене е сравнително евтин и икономичен. В извънредни ситуации, за съжаление, се налага използването на съвременни автоматични системи за водно пожарогасене (спринклерни). Водата уврежда хартията и другите носители на информация. При избора на средства и начини за пожарогасене в архивите, където са концентрирани тонове хартия, дърво и други запалими материали, е изключително важно спазването на изискванията за минимално въздействие на пожарогасителния реагент върху защитаваните хартиени и други носители на информация. Специалните системи за защита от пожари в архивите, вкл. използващите фин воден спрей, изискват сериозно изучаване и усъвършенстване, за да се сведе до минимум увреждането на основата на документа(14). В съответствие с посочените Специални правила за пожарна безопасност държавните и общинските архиви на Руската федерация трябва да използват предимно халонни и пожарогасители с въглероден диоксид, съобразявайки се с пределно допустимата концентрация на пожарогасящото вещество.

Заплахата от терористичен акт като акция, насочена към принуждаване администрацията на културното учреждение (архива) да изпълни конкретни изисквания на терористите или към привличането на обществено и медийно внимание към определени лични или обществени проблеми, поставя архивите от края на 1990–те години пред необходимостта от антитерористична сигурност. Затова в съответствие с ПМС № 1040 от 15 септември 1992 г. на Руската федерация За мерки за противодействие на тероризма, след съгласуване с МИС на Русия, е приет План за неотложни мероприятия за засилване сигурността на федералните архивни учреждения, утвърден със заповед № 43 от 20 септември 1999 г. на Росархива. До ръководителите на упълномощените органи в областта на архивното дело на Руската федерация спешно е изпратено инструктивно писмо № 5/818–К от 22 септември 1999 г. За мерките, необходими при антитерористична защита на обектите. Със заповед № 24 от 28 март 2001 г. на Росархива е утвърдена съгласувана с ДПС МИС на Русия Примерна инструкция за реда за работа на държавните архиви при извънредни ситуации(15).

Степента на риск от физическо увреждане на документите към края на 1990–те години достига критична точка(16). Влошаването на състоянието, на качествените характеристики на основата и текста на документите, вкл. и на вече реставрираните, се ускорява: отражение оказват масовото използване на некачествени хартия и лепила, нарушаването на нормативните правила на съхранение, на технологичния процес на реставрация и репродукция. Негативните явления са на фона на увеличаващия се общ обем документи в състава на АФ на РФ, на необработените архивни масиви, а също и на недостатъчното финансиране. Крайно ограничените възможности на лабораториите не позволяват напълно да се разгърнат процесите реставриране и микрофилмиране, в съответствие с историческата ценност и физическото състояние на документите. Въпреки това, за последните 20 години във федералните архиви нито веднъж не са отчислявани документи поради непоправимо увреждане, тъй като е осигурено спазването на основния принцип от теорията и практиката на архивното дело: диференциран, избирателен подход, с отчитане на приоритетите за ценност, съдържание и физическо състояние на документите(17). Нормативните параметри на светлинния, температурно-влажностния и санитарно-хигиенния режим на съхранение на документите се поддържат с помощта на специални средства (стелажи, шкафове, сейфове, кутии, папки и т. н.); непрозрачни и разсейващи светлината щори на прозорците; защита от агресивни примеси във въздушната среда (серен диоксид, сероводород, живачни изпарения, азотни оксиди, амоняк); електромагнитно-йонизиращо (радиационно) въздействие. От съществено значение за създаването на оптимални климатични условия е проектирането на сградата на самия архив като защитен обект — далеч от промишлени предприятия, замърсен въздух (агресивни газове, циментен прах и др.), от пожароопасни съоръжения (нефтохранилища, бензоколонки, автостоянки, гаражи и др.)(18).

През последните десетилетия се засили опасността от кражба на документи, в това число с цел изнасянето им в чужбина, поради високата цена на редки ценни архивни предмети на антикварния пазар(19). Обект на кражби са както цели архивни единици (дела, албуми, книги и др.), така и отделни документи, марки, печати, автографи и др. Действително, кражби в архивите в страната е имало и преди(20). За съжаление, действащата система за нормативно регулиране на въпросите за загуби и кражби(21), както и преди не осигурява цялостна защита на архивните документи, поради неадекватно прилагане на наказателната практика при кражба на документи и други закононарушения, довели до загуба на документи(22).

Системата за контрол на достъпа до документите (СКД) играе важна роля при защита от кражби, т. е. обмислено обособяване на зони с различна степен на достъпност (не по-малко от три): зона А — открита за публиката (приемни и справочни помещения; читални, изложбени зали, зали за конференции); зона Б — закрита за достъп (хранилища, лаборатории, ателиета; помещения за дейности по приемането, описанието, отчетната регистрация, експертизата на документите); зона В — с контролиран достъп (служебни кабинети и помещения, свързващо звено между зоните А и Б). Желателно е да се обособи и зона Г за съхраняване на особено ценни архивни комплекси. Техническите средства за сигурност, строго ограниченият брой сътрудници, влизането през постове за охрана без чанти и връхни дрехи позволяват да се осигури в тази зона най-висока степен на сигурност за архивните документи. Основните елементи на подобни системи са броячите, инсталирани на входовете в зоните за сигурност, и магнитните карти, идентифициращи притежателя им и нивото на достъп в охраняваните зони. Системата за контрол на достъпа осъществява централизиран сбор на информацията за влизащите в зоната лица. Принципът за определяне на зони за сигурност е класически в теорията за защита на информацията и е доказал своята ефективност в много секретни военни обекти в страната.

Техническите мерки за защита на документите от кражби в зоните с повишен риск се включват в единна система за сигурност на външното и вътрешното пространство на архива, съобразявайки се с неговите архитектурно-планови особености. Тези средства условно могат да бъдат разделени на три групи.

Първата група технически средства за защита позволява да се засече кражбата на документ преди момента на изнасянето му извън пределите на охраняваното пространство. Това са системите за видеонаблюдение, инсталирани в читалните, хранилищата и други помещения, където няма интензивен поток от хора. Те подпомагат ефективния контрол на работата с документите. Ако мащабът на изображението на монитора е достатъчен, откриването на копиране, налагане на листове, писане върху документите и др. е възможно. Най-популярни са средствата за външно и вътрешно наблюдение за изнасяне на материали от сградата. Освен тях в архивите с успех могат да се използват електронни детектори, засичащи вибрациите от увреждане на стъклени повърхности (разбиване на прозорци), разрушения (взлом), препокриване (на подове, тавани) и включващи сигнал за тревога, а също магнитни детектори, реагиращи на увеличаване на пролуката между вратата и рамката при отварянето й. Не толкова разпространени, но не по-малко ефективни са проследяващите системи с инфрачервени лъчи, реагиращи на пресичането им от различни предмети и контролиращи периметъра на сградата, в коридорите и други помещения; ултразвуковите предаватели, генериращи вълни с променена честота в присъствието на външен човек в зоната; микровълновите прибори за ултразвуково засичане, комбинирани с детектори за свръхвисока честота за намаляване вероятността от лъжливи сигнали за тревога поради турбулентност на въздуха; пасивните датчици-контолери с инфрачервено излъчване, реагиращи на повишаване на температурата на местонахождението на злосторника (в това число, скрил се преди затварянето на сградата); средства за защита на документите в изложбените зали, насочени към опазване на витрините и сигнализиращи за опити да бъдат отворени; сигнализиращи устройства (датчици), прикрепвани към обекта на защита — архивната единица (документа, обвивката) и специално оборудване, реагиращо на сигнал на датчика (при преминаване на документа край турникета, оборудван със сигнализиращо устройство, сигнализацията се включва). За откриването и предотвратяването на кражби на документи се използват различни пломби, позволяващи да бъде установен фактът на отваряне на контейнерите с документи. Това предполага ежедневни проверки от страна на сътрудниците на архива за целостта на пломбите.

Втората група технически средства за защита предпазва документите от подмяна. Това са средства за скрита маркировка на документите, позволяващи точното определяне на принадлежността на един или друг документ към определен архив и неговата оригиналност. Сред тях са нанесените с маркер безцветни ултравиолетови знаци — те не се виждат с просто око и се проявяват само при ултравиолетово облъчване. Така маркираните обекти не могат да бъдат сбъркани и подмяната им е сложна. Изотопна смес може да бъде добавена към мастилата на принтера, нанасящ щрих-кода, към опаковката, към стикерите и т. н. Изотопното щрих-кодиране значително повишава степента на защита на документите, тъй като фалшифицирането му е невъзможно. За скрита маркировка се използват и водни знаци, микронишки, планшети, цветни мрежи, магнитни бои, холограми. Защитни средства се поставят не само на архивните единици и документите, но и на местата за съхранение (стелажи, кутии и др.). Наличието на знак или следи от преднамереното му унищожаване е важно доказателство за принадлежността на документа към архива, свидетелство в съда срещу похитителя. Маркировката сама по себе си не защитава документа от кражба. Макар техниката за нанасяне на невидими скрити знаци върху документа да е достатъчно проста, много архиви както и преди, неохотно предприемат такива мерки, считайки знака за промяна в оригиналността на документа, а загубата на време и средства — за неоправдани. Прилагането на скрита маркировка в повечето случаи е целесъобразно само за особено ценните документи.

Третата група средства за защита помага престъпникът да бъде разкрит при кражба на документи. Към нея се отнасят маркиране, следи от химическа боя, които остават по ръцете и дрехите на извършителя, които могат да послужат за основание за задържането му и доказателство за вина в съда (тази маркировка е предназначена за разкриването на лица, извършили незаконни действия — кражба, несанкционирано проникване в помещение). В редица закрити обекти се използват химически капани, изхвърлящи оцветяващи компоненти с помощта на пиротехнически заряд, задействан от пусков механизъм. Някои капани допълнително са оборудвани със сирени и димни патрони, повишаващи ефективността на възпиращото въздействие върху нарушителя. Използването на тези специфични средства в архивите е доста проблематично и изисква допълнително проучване. В редица случаи подходящо средство за контрол на достъпа е монтирането на турникета с броячи на входа/изхода на зоните за сигурност и издаването на специални карти-пропуски на сътрудниците. Внедряването на организационни средства за защита е задължително условие и един от най-ефективните начини за създаване на многобройни препятствия, затрудняващи кражбите както от външни лица, така и от персонала на архива.

Факторът опасност в системата за осигуряване опазването на документите се проявява и при кадрите. От началото на 1960–те години подборът на служителите по съхранението, издаването, преместването на архивните документи, поради ниското заплащане на труда им се провеждаше без строга проверка. В резултат, помощните дейности се поемаха от лица, постъпили с намерение да откраднат ценни документи.

През 1990–те години работата по опазването на документите се влошава от принудителното приемане на огромни масиви необработени документи на ликвидирани министерства и ведомства. Обемът на работата в архивите нараства десетократно при същата а понякога и по-малка численост на персонала. Положението се усложнява с либерализирането на достъпа до документите и развитието на международните контакти. Изложбените проекти подготовката на документални сборници, другите форми на използване на архивната информация за сметка на извънбюджетните средства в редица случаи се извършват с участието на служители от отделите за осигуряване опазването на архивните документи, отклонявайки ги от цялостното изпълнение на нормативно определените процедури по отчетната регистрация и контрола по опазването на документите. Това по-специално засяга полистната проверка при приемане-предаване на архивните единици, което повишава риска от загубване. Нелоши резултати дават подборната проверка на архивните единици и полистната проверка на интензивно използваните фондове, контролът по спазване на сроковете за връщане на документите в хранилищата, проверката на правилното попълване от изследователите на листовете за използване на документите и други отчетни документи.

Анализът на посочените потенциални заплахи като съвкупност от фактори на опасност и степен на риск от загуби и унищожаване на архивни документи на всички етапи на съхранение и движение е един от основните елементи от организацията на сигурна система за защита на архивните документи. Важно е да се имат предвид факторите за опасност в тяхната съвкупност: време и място на потенциалната проява на заплахата, област на възможното действие, размер на възможните загуби (архиви, фондове, архивни единици, документи), отдалеченост от средства за неутрализация, човешки ресурс и др. Така, опасностите по своите мащаби са най-големи в архивохранилищата, доколкото могат да доведат до пълната загуба на намиращите се там архивни документи. В местата за микрофилмиране и реставриране, в изложбените зали, по коридорите за пренасяне под заплаха обикновено са неголеми обеми архивни единици, но това, като правило, са уникални, особено ценни документи. Резултатите от анализа позволяват планиране и вземане на решение за създаването на комплексна система за сигурност в архива като цялостна система от организационни и технически мерки, насочени към своевременно предотвратяване, разкриване и ликвидиране на заплахата и факторите на опасност за обекта.

Комплексният характер на проблема обуславя високите изисквания към професионалната подготовка на кадрите в областта на сигурността на съхранението на документите. В това отношение от съществена помощ е Сборникът с методически материали за занятията в системата за повишаване квалификацията на работещите в архивните учреждения(23), подготвен на базата на действащите архивни правила.

Засилването на сигурността на съхранение на архивните документи изисква не само особено внимание и усилия от страна на длъжностните лица, но и допълнителни научни изследвания по преодоляване на опасностите за архивните документи в съвременните условия, провеждането на експериментални работи с широк обхват, изучаването на нашия и чуждестранния опит(24).

Бележки

1. Егоров, С. А. Современные угрозы архивным документам, Отечественные архивы, 2009, № 6, с.19–28. Превод от руски език — Б. Дзипалска.

2. Федеральный закон «Об архивном деле Российской федерации» от 22 октомври 2004 г., № 125–СЗ, Собр. законодательства Российской федерации, 2004, № 43, ст. 4169 (виж п. 8, ст. 3).

3. Козлов, В. П. Бог сохранял архивы России. Челябинск, 2009, с. 93–95.

4. Пихоя, Р. Г. Об итогах работы учреждений Государственной архивной службы России в 1993 г. и задачах на 1994 г., Отечественные архивы, 1994, № 3, с. 17–18; Балакаева, И. А. Форсмажор в хранилище РГАДА, пак там, 2008, № 1, с. 128–129 и др.

5. Козлов, В. П., цит. съч., с. 93–94; XIII Международный конгресс архивов: Росархив подводит итоги, Отечественные архивы, 1996, № 6, с. 103–109.

6. Въпросът за съхранението на информационните ресурси от Архивния фонд на Русия е обсъждан на Междуведомствената комисия по информационна безопасност при Съвета за сигурност на Руската федерация, Отечественные архивы, 1998, № 6, с. 3–5.

7. Парламентские слушания по проблемам безопасности, комплектования и использования Архивного фонда Российской федерации, Отечественные архивы, 1999, № 2, с. 3–8; № 31 с. 4–8; Правительство обсуждает вопросы сохранности и использования архивов, пак там, 2000, № 1, с. 3–7; Доктрина информационной безопасности и архивы, пак там, 2001, № 3, с. 3–6; «Сохранение культурно-исторической памяти нации. Библиотеки и архивы России». Парламентские слушания, пак там, 2003, № 6, с. 3–8; Общественные слушания «Современные проблемы сохранения, комплектования и использования Архивного фонда Российской федерации», пак там, 2006, № 6, с. 3–16; Козлов В. П. Современные проблемы состояния сохранности, комплектования и использования Архивного фонда Российской федерации: Доклад. Общественная палата. 2 октомври 2006 г. Москва: http://www.rusarchives.ru

8. Правила организации хранения, комплектования, учета и использования документов Архивного фонда Российской федерации и других архивных документов в государственных и муниципальных архивах, музеях и библиотеках, организации Российской академии наук. M., 2007, с. 21; Понятието «безопасност», по отношение на осигуряване опазването на архивните документи отсъства в правилата, няма го и в речниците на съвременната архивна терминология. Проблемът в цялата му сложност и многостранност като цяло не е изследван, не е обособен и като самостоятелна област на държавно регулиране.

9. Вж. Козлов, В. П. О причинах краж документов в федеральных архивах, Отечественные архивы, 2006, № 5, с. 82–85; Попова E. H. О некоторых проблемах защиты от хищения архивных документов, Секретарское дело, 2006, № 8, с. 28–37; пак там, Обеспечение сохранности документов Архивного фонда Российской федерации и субъектов Российской федерации, Безопасность архивов и архивных фондов: Докл. и сообщ. на Всерос. науч.-практ. конф. М., 2006, с. 37–40; пак там, Современное состояние и проблемы обеспечения сохранности документов в государственных и муниципальных архивах: http://www.rusarchives.ru; Привалов В., Ф. Обеспечение сохранности архивных документов на бумажной основе: Метод, пособие, Росархив, ВНИИДАД, М. 2002; Рукин М. В. Пожарная безопасность архивов как объектов особой важности, http://www.rusarchives.ru/clauses

10. Терминологический словарь-справочник по безопасности культурных ценностей, Центр по безопасности культурных ценностей ГосНИИР Минкультуры России, М., 2000.

11. Зудин, Н. А. Противопожарная безопасность федеральных архивов Москвы, Отечественные архивы, 2001, № 2, с. 79–81; пак той, Федеральным архивам — надежную противопожарную безопасность, пак там, 2006, № 3, с. 57–59.

12. Решение № 2 от 26 март 2007 г. на Министерството на културата на Русия, http://www.rusarchives.ru

13. Утвърдени със заповед № 323 от 20 юни 2003 г. на Министерството на извънредните ситуации, регистрирани под № 4837 от Министерството на правосъдието на Русия на 27 юни 2003.

14. Душкина, Л. И. Современные технические средства противопожарной защиты архивов, Материалы Всерос. совещ. главных хранителей фондов государственных архивов. Н. Новгород, 2002, с. 68–77.

15. Вж. СИФ ОЦНТИ ВНИИДАД по документоведению и архивному делу, № 10589.

16. Привалов, В. Ф. Обеспечение сохранности документального наследия в условиях современной действительности, Вестник архивиста, 1999, № 1, с. 13–17.

17. Обеспечение сохранности документального наследия в современных условиях, Отечественные архивы, 1999, № 2, с. 12–17.

18. Правила организации хранения, комплектования, учета и использования документов Архивного фонда Российской федерации и других архивных документов..., с. 9–11.

19. За първи път умишлени кражби са регистрирани през 1970–те години в ЦГАДА (Централен държавен архив за древни актове) и ЦГАЗ (Централен държавен архив за звукозаписи) на СССР.

20. Волкова, Н. Б. Профессиональная этика в понимании архивистов РГАЛИ, Отечественные архивы, 1995, № 5, с. 89–91; Цаплин, В. В. О розыске документов, похищенных в годы войны из архивохранилищ СССР, пак там, 1997, № 5, с. 15; Бондарева, Т. И. Кражи в архивах, можно ли их предотвратить? (О заседании коллегии Росархива 23 марта 2000 г.), пак там, 2000, № 3, с. 108–109; О последствиях кражи в РГАЛИ рассказывает директор архива Н. Б. Волкова, пак там, 2001 г., № 2, с. 78–79; Горяева, Т. М. Как сохраняются документы в РГАЛИ, пак там, 2008, № 3, с. 35–38; Кузеленков, В. Н. За кражу документов — 3 года, пак там, № 5, с. 138–139; и др.

21. Уголовный кодекс Российской федерации от 13 июня 1995 г., № 63–ФЗ, Собр. законодательства Российской федерации, 1996, № 25, с. 29–54; Федеральный закон «Об архивном деле в Российской федерации» от 22 октября 2004 г. № 125–ФЗ; Федеральный закон «Об информации, информационных технологиях и о защите информации» от 27 июля 2006 г. № 152–ФЗ; Федеральный закон «О персональных данных» от 27 июля 2006 г. № 152–ФЗ; Правила организации хранения, комплектования, учета и использования Архивного фонда Российской федерации и других архивных документов...; Примерная инструкция о порядке работы государственных архивов при чрезвычайных ситуациях (утв. Приказом Росархива от 28 марта 2001 г.); Правила работы пользователей в читальных залах государственных архивов Российской федерации (утв. Приказом Росархива от 6 июля 1998 г. № 51, зарегистрированы Минюстом России 16 декабря 1998 г. № 1660).

22. Архивы в новом Уголовном кодексе, Отечественные архивы, 1996, № 6, с. 3–6; Кражи в архивах, факты, комментарии, мнения, пак там, 2005, № 5, с. 52–59; Филиппов, С. Ф. Защита объектов культуры силами и средствами вневедомственной охраны и ФГУП «Охрана» МВД России, пак там, 2006, № 3, с. 53–57; и др.

23. Обеспечение сохранности архивных документов в вопросах и ответах для занятий в системе повышения квалификации работников архивных учреждений, Сб. метод, материалов, Росархив, М., 2007, с. 35.

24. Бьюкенен, С. А. Планирование мероприятий по обеспечению готовности к бедствиям и природным катастрофам и ликвидации их последствий в музеях, библиотеках и архивах, Иссл. RAMP, M., 1997.