Осемдесет години Национален военноисторически музей

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Диана Хараланова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2010

Създаването и развитието на Военноисторическия музей в София(1) има своята дълга, изпълнена с превратности история. Още в началото на века във военните среди се заражда идеята за издирване и съхраняване на всякакъв вид материали, свързани с бойната слава на българската войска. Пример за родолюбие и почит към загиналите дават изградените първи полкови музеи в 23–и шипченски пехотен полк (1904 г.) и в 8–и приморски пехотен полк.

За фактическо начало на Военния музей се счита издадената Заповед № 391 от 4. VII. 1916 г. на главнокомандващия Действащата армия генерал Никола Жеков. В изпълнение на заповедта във Военното училище в София се определя една стая, където да се изпращат по опис всички предмети, заслужаващи да влязат в музея. За завеждащ музея се назначава капитан Атанас Димитров, а за деловодител — Димитър Илков. По този начин се премахва опасността събраните материали да се разпиляват и се създава възможност всичко с историческа стойност да се съхрани. До всички войскови части се изпращат две последователни предписания, в които се напомня за необходимостта от създаване на такъв профилиран музей и се призовават военнослужещите за принос към започнатото дело. Започва усилена издирвателска дейност. Правят се първите постъпления от фотографски снимки и вещи, свързани с военния бит.

През 1917 г. към Щаба на армията се формира Историческо отделение, в чието подчинение преминава новосъздаденият музей. За негов управител се назначава подполковник Георги Деянов. С изградените два отдела — оръжеен и исторически — музеят структурно се доближава до такива прочути за времето музеи като тези в Австрия, Германия и Унгария. Дори през 1918 г. по проект на архитект Н. Лазаров се полагат основите на сградата за бъдещ военен музей на територията на днешната Борисова градина.

Започнатото благородно начинание за историческото увековечахте на подвизите на българските воини не получава своето логично развитие поради трагичния за България край на Първата световна война. След общата демобилизация на армията Историческото отделение и Военният музей към него прекратяват своята дейност (1. I. 1919 г.), и вещите се укриват, за да бъдат запазени от окупационните войски на Съглашението. Състоянието на неопределеност за по-нататъшната съдба на Военния музей продължава до края на 1920 г., когато наново се създава Военноисторическата комисия(2) и той преминава в нейно подчинение. Същата комисия излиза с предложение за разширяване на недостатъчната музейна площ, което се налага от увеличеното постъпление на вещи с музеен характер. За нуждите на музея са определени пет нови стаи от Военното училище. Въпреки това музейните предмети по-скоро са складирани, отколкото подредени като експозиция.

Осезаем напредък в развитието на музейната дейност се поставя с назначаването на високо ерудирания офицер подполковник Иван Кр. Стойчев(3) (1924 г.) за помощник-председател на Военноисторическата комисия. На него се възлага да завежда и новоизградените Военноисторически архив и Военномузейна служба(4). Въпросите, които се поставят за решаване, са свързани с намирането на подходящо място за музей и с набирането на средства за изграждането му. Въпреки направените предложения в това отношение проблемите остават нерешени.

В края на 1931 г. се формира отделение «Военни музеи, паметници и гробове», което поема ръководството на музея и на съществуващите военноисторически къщи музеи, мавзолеи, костници и др. С неговото създаване се обединяват службите в Министерството на войната, занимаващи се пряко с музейна дейност. Новото организационно положение налага и промяна в наименованието на музея. Той се преименува на Главен военен музей.

Липсата на собствена музейна сграда продължава да бъде пречка за функционирането на музея като централизирано звено.

Нов момент в историята на Главния военен музей е предоставянето през 1934 г. на самостоятелна сграда — зданието на бившето Софийско офицерско събрание на ул. «Московска» № 15(5). За първи път се създава възможност музейните ценности да бъдат показани на публиката.

До този момент музейният фонд се състои от 24 300 предмета, разпределени по вид и характер в двадесет отдела.

В процеса на подготвяната музейна експозиция се появяват трудности от различно естество. Стихийно събираните предмети се оказват недостатъчни, за да представят българската военна история в нейното развитие. На този етап музейното дело се свежда главно до запазване на ценностите от физическо унищожаване, без да се разкрива тяхната историческа стойност. За нуждите на музея продължават да се отделят минимални средства, което налага създаването на специален фонд «Военни музеи, паметници и гробове» (1936 г.). С приетата наредба закон(6) се прави опит да се изпълни част от начертаната програма за по-нататъшно устройство на музея в новата обстановка. Предвижда се средствата за фонда да се набират чрез помощи, дарения, завещания, разпространение на възпоминателни медали и знаци, учредени с указ във връзка с войните, входни такси, продажба на печатни и художествени произведения и др.

На 12. V. 1937 г. Главният военен музей се открива като «временна военноисторическа изложба»(7). В нея са включени 1900 предмета, повечето от които отразяват Първата световна война (1915–1918 г.). Музейните експонати са подредени в две основни зали — оръжейна и картинна. В няколко по-малки помещения са разположени техническата, морската, кавалерийската секция, тези от предосвободителната епоха и от четирите войни, а в двора — артилерийски парк. Целта на експозицията е да се представят подвизите и развитието на българската войска от нейното създаване досега. Тази мисъл символично се въплъщава в скулптурна композиция на старобългарски и съвременен войник. Особено впечатление прави поставеното на видно място Самарско знаме — светинята от Освободителната война. Внимание заслужава и оригиналната идея за оформяне на т. нар. почетна част(8) на музея, където са подредени портретите на първия български генерал Д. Николаев, на първия военен художник Яр. Вешин, на първия български военен композитор Ал. Морфов, на първия военен педагог и философ полковник Б. Дрангов и др.; табла с портретите на български воини, получили четирите степени на Кръста за храброст; военачалници от Балканската война; портретите на царския род.

Непригодността на сградата за музей, неорганизираното събиране на материалите и липсата на достатъчно средства определят специфичния облик на музейната експозиция. По-голямата част от вещите са подредени несистематично, без необходимата хронологична последователност в представянето им, което води до известна претрупаност на музейните зали. Въпреки това уредената за първи път изложба получава своята публичност и става събитие в културния живот на столицата.

Първият гост, който посещава музея, е Атанас Златков Матев от София(9). Само за две години броят на посетителите достига 20 049 души, от които 2008 военнослужещи. Направените статистически отчети говорят, че най-голям интерес към музея проявяват ученици, войници и пострадалите от войните(10).

По време на Втората световна война Главният военен музей преживява трудни години. Извършва се евакуация на музейното имущество на различни добре защитени от бомбените атаки места. Най-ценните вещи са предадени за съхранение в Българската банка. Голяма част от материалите се преместват в подземието на Германското училище на ул. «Париж» № 5(11), а неевакуираните се зазиждат в изби и складове на частни лица(12).

От началото на 1946 г. дейността на Главния военен музей се възобновява. Акцент в събирателската работа се поставя върху материалите, свързани с края на Втората световна война и военните действия по бойните полета на Македония, Сърбия и Унгария. Получават се нови 412 експоната — снимки, схеми, карти и др., които обогатяват съдържанието на музейните сбирки(13).

Неподходящият сграден фонд продължава да бъде пречка за цялостното разгръщане на музейната дейност. Това, както и утвърдените нови правилници за работа на отделението «Военни музеи, паметници и гробове», съобразени с промените след 9. IX. 1944 г., налагат преустройство на музея. Сградата претърпява основен ремонт, а по инициатива на първия директор на музея Александър Велев Петков (дотогава музеят е ръководен от уредник) вещите са систематизирани и подредени.

През 1948 г. музейната експозиция се открива за посетители, а на следващата година Главният военен музей се преименува в Централен музей на народната армия(14).

Междувременно започва да се води дълга преписка с градоустройствената дирекция на Столичната община. Целта е да се постигне взаимноизгодно решение за определяне на подходящ терен и сграда, където да се помещава Главният военен музей. Поради факта, че направените предложения не удовлетворяват страните, в началото на 1950 г. възниква идеята за преместване на музея от ул. «Московска» № 15 и ул. «Париж» № 5 в зданието на бившия инвалиден дом на бул. «Скобелев» № 23(15).

Извършват се и някои организационно-структурни изменения в музейната мрежа на Министерството на народната отбрана. През 1951 г. се закрива фондът «Военни музеи, паметници и гробове», а функциите на отделението «Военни музеи, паметници и гробове» се прехвърлят към Комитета за наука, изкуство и култура(16). Централният музей на народната армия остава в подчинение на Военноисторическия отдел при Генералния щаб(17). Тази реорганизация променя по-нататъшното развитие на музея съобразно с изискванията на времето. Нов правилник на музея регламентира характера на неговата дейност — да издирва, съхранява, обработва и популяризира събрания веществен и архивен материал, свързан с военната история на България. В съответни отдели се попълват темите от най-новата история на армията. Събраното музейно богатство е предпоставка за проучвателска дейност, чиято реализация се проявява през следващите десетилетия.

По това време се замисля и осъществява идеята за създаване на Музей на българо-руската бойна дружба през вековете. След издирване и заснемане на експонатите, необходими за подреждане на експозиция, през 1953 г. музеят се открива за посещение. По същество това е новата експозиция на Централния военен музей на народната армия след преместването му на бул. «Скобелев» № 23. Двата музея съжителстват в тази сграда до 1955 г., когато поради общия характер в дейността им Музеят на българо-руската бойна дружба през вековете се обявява за филиал на Централния музей на народната армия, а от 1956 г. престава да съществува щатно. За началник на Централния музей на народната армия е назначен полковник М. Михов(18).

От 1954 г. Централният музей на народната армия преминава в подчинение на Главно политическо управление на народната армия, което разработва и утвърждава нов Правилник за работа на музея(19). Чрез него се подобрява музейната дейност в различните направления — събирателско и фондово, научноизследователско и експозиционно, културно-просветно. Все повече се разширяват контактите на музея с другите музеи в страната и в чужбина. Постоянната експозиция периодично се обогатява във връзка с годишнини и отбелязване на нови събития — практика, която продължава до днес(20).

През 1968 г. ЦМНА се преименува в Национален военноисторически музей(21) с филиали: Военноморския музей във Варна (1955 г.)(22) и Парка музей на бойната дружба — 1444 г., във Варна (1964 г.). Пред НВИМ се откриват още по-широки перспективи за развитие. Основните направления в дейността му се поставят изцяло на научна основа. Целенасочената събирателска работа през изтеклите десетилетия обогатява фондовете на музея със стотици хиляди ценни реликви, а създадената система на комплектуване и обработване на материалите, с малки промени, се използва и днес.

Музейните предмети се разпределят по вид във фондови сбирки (днес те са 28), между които по-голям интерес представляват оръжейната, знаменната, орденската, униформи, картини и други.

Оръжейната колекция, една от най-старите в музея, се отличава със своето богатство и разнообразие на системите. В нея се включват над 8500 броя тежка бойна техника, хладно, огнестрелно, ръчно и возимо българско и чуждестранно оръжие. Събрани са кремъклии и капсуллии, пушки и пищови, различни видове саби и ножове, бойна техника от Освободителната и последвалите я войни до съвременните оръжия и свързочна бойна техника. Наред с типичните образци в музея е привличано и оръжие, свързано с личната съдба на героите — сабята на Дядо Жельо войвода, на Ильо Марков, оръжие на капитан Петко войвода, револверът на В. Левски, пушката на Г. С. Раковски и др. Съхранява се оръжието на талантливите български офицери и военачалници, дали своя принос във войните за национално обединение — капитаните Олимпи Панов, А. Узунов, А. Бендерев, генералите Р. Димитриев, Н. Иванов, Н. Генев, Г. Вазов и други. За победите на българската армия свидетелстват голям брой трофеи, между които са сабята на пленения Явер паша и сабята на Шукри паша, принуден да се предаде с целия си гарнизон.

Изключително богата е знаменната сбирка, в която се пазят над 600 революционни и бойни знамена. Сред знамената, свързани с националноосвободителните борби, особено място заемат тези на българската доброволческа рота в Кримската война, на четите на Филип Тотю и Стефан Караджа, знамена от Априлското въстание, оригиналното Самарско знаме, знамена от Илинденско-Преображенското въстание и други. Тук се съхраняват първите раздадени формени бойни знамена, характерни за управлението на българските владетели. Най-значително са застъпени Батенберговите знамена (обр. 1881 г.) и знамената от 1937 г. (Борисови). По времето на Фердинанд на новосформираните войскови единици са връчени ограничен брой знамена. Съществуващата традиция след всяка промяна бойните знамена да се предават на съхранение за вечни времена продължава до днес. В музея се пазят някои от републиканските знамена, връчени на полковете през 1950 г. Наред с българските са запазени трофейни турски, румънски, сръбски, гръцки, едно руско и други знамена. Преобладават пленените турски знамена от Балканската война.

Почти напълно е комплектувана орденската сбирка, съхраняваща над 5000 български и чуждестранни военни ордени, медали, отличителни знаци, медальони и др. Приоритет в събирателската дейност има по отношение на българските отличия, между които е най-високият военен орден «За храброст», представен във всичките му степени и модификации. От чуждите ордени най-богато представени по видово разнообразие са германските, следвани от руски, румънски, австрийски и други — факт, определен от активните отношения на България със споменатите страни.

В колекцията от военни униформи (над 6000) са запазени образци от униформите на войници и офицери от българската армия, от създаването й до наши дни. Сред тях особен интерес представляват униформите на герои от националноосвободителните борби и войните за национално обединение. Има и много образци на униформи от чуждестранните армии.

Значителна по количество и оригинали е сбирката от художествени произведения с батална тематика — над 4500 картини, графики и скулптури, отразяващи развитието и бойната слава на българската войска. В сбирката изпъкват оригиналните творби на художниците Яр. Вешин, Вл. Димитров-Майстора, Б. Денев, Д. Гюдженов и други. Сред тях могат да се споменат картините «Самарското знаме» и «На нож» на Вешин, «Затишие пред буря» на Б. Денев, скулптурата «Те победиха» на Ив. Лазаров и други. Това е втората по големина колекция след тази на Националната художествена галерия.

Във фондовете на музея се съхранява голяма част от уникалните колекции от оръжия, ордени, униформи, украшения и вещи на главнокомандващите българската войска княз Александър I Батенберг, цар Фердинанд и цар Борис III.

В музея много успешно функционират създадените реставрационно ателие и химическа лаборатория. В тях майсторски се възстановяват и консервират различни предмети, документи, картини и знамена. Прилагат се съвременни технологии при обработката на кожа, хартия и метал. Успешно се изработват копия и дубликати на знамена и архивни материали.

През годините обхватът на музейната дейност все повече се разширява. Наблюдава се засилена експозиционна, изследователска и издателска дейност. Експозиционната работа се извършва в няколко направления. Едно от тях е създаването на постоянна експозиция, изградена на хронологически принцип, и свързаните с нея периодични реекспозиции. В последната експозиция в осемнадесет зали бяха представени основните моменти от развитието на българската войска от нейното създаване до съвременния й период. Поради конюнктурни съображения дадени събития бяха напълно изключени или съвсем бегло споменати, а на други се поставяше неоправдан акцент.

Друго направление в дейността на музея е организирането на временни и постоянни изложби, подвижни и стационарни, с изключително широк тематичен диапазон. Сред многото изложби трябва да се посочат тези, свързани с годишнини от Априлското въстание, Руско-турската война, Съединението, Сръбско-българската война, Балканската война, както и юбилейните, посветени на бележити българи. Съществено място заемат и богатите тематични изложби «Баталното изкуство» (1980 г.), «Български и чуждестранни военни отличия» (1981 г.), «Оръжието на българина през вековете» (1981 г.), «40 години БНА» и други. От международните изложби най-успешни са «Старинни оръжия» 1. V. 1988 г. в Будапеща и «Картини от НВИМ» в Дрезден (1983 г.).

Музеят разгръща и широка дейност, свързана с изграждането на експозициите на филиалните и полкови музеи в БНА(23). Сътрудниците на музея участват в създаването на парк-музея «Шипка» (1958 г.), а по-късно на музея на Първа българска армия в Шиклош (Унгария). Оказването на методическа помощ, като специфично направление в музейната дейност, продължава и днес. Пример в това отношение е изграденият Музей на военновъздушните сили в Крумово (1991 г.)(24), в чиято първоначална вътрешна и открита експозиция преобладават вещи и материали от фондовете на НВИМ.

През последните години научноизследователската и издателска работа заема приоритетно място в цялостната музейна дейност. Още през 1968 г. се създава научна група(25), която поставя началото на поредица от изследвания в областта на музейното дело и военната история. В края на 1971 г. за началник на НВИМ е назначен полковник Ст. Пенков. Започва издаване на списанието «Известия на НВИМ»(26). Сред изданията на музея внимание заслужават отпечатаните каталози «Произведения на изобразителното изкуство. Батална живопис» (1976 г.), «Графика и скулптура» (1985 г.), Каталог на албуми със снимки (1988 г.), албумите «Априлско въстание» (1966 г.), «Руско-турската освободителна война» (1968 г.), «Реликви в НВИМ» (1978 г.), «Българската бойна слава през вековете» (1980 г.), «Героично минало», «Отечествената война 1944–1945 г.», албуми за Полската, Чехословашката, Унгарската и Румънската армия, сборници от документи «Българското опълчение» в два тома (1956 г.); «Българи — борци за свободата на други народи», «Варна 1444» (1969 г.) пътеводителите на музея (1951, 1975, 1982 г.), диплянки, посветени на юбилейни годишнини. В най-ново време изключително полезно начинание е издаването на кратки енциклопедични справочници с военна тематика — «Командването на българската войска през войните за национално обединение», «Българската армия в Първата световна война 1915–1918 г.» (1995 г.). Подготвя се и справочникът «Участието на българската армия в първата балканска война 1912–1913 г.».

НВИМ организира и провежда научни сесии, научнотеоретични конференции, посветени на годишнини и юбилейни чествания. Сътрудниците на музея участват в тях с научни съобщения, доклади и лекции с различна проблематика. На проведения международен научен форум (1980 г.) с представители на военните музеи от източноевропейските страни се обменя опит в областта на музейното дело. По това време началник на НВИМ е полковник М. Калонкин.

За изтеклите десетилетия през залите на постоянната експозиция са преминали над 3 000 000 посетители — военнослужещи, учащи и чуждестранни гости. Наред с обзорните, тематични и методични екскурзоводски беседи в музея се осъществяват различни инициативи. Сред тях са провежданите дни по случай важни годишнини — Освобождението на България от турско робство, Дравската епопея и други. Традиционно всяка година се провеждат чествания, свързани със значими личности и събития от нашата история. Обикновено тяхното отбелязване е съпроводено със срещи с ветерани от войните, деятели на Македоно-Одринското опълчение, с потомци на участници в Априлското въстание, Освободителната война и т. н. Често на подобни мероприятия се правят дарения на ценни материали и реликви. През 1978 г. със съдействие и прякото участие на представители на музея се открива обозначеният с 98 железобетонни знака боен път на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877–1878 г.) Тематични вечери, открити уроци с учащи и военнослужещи, кинолектории и други инициативи допълват богатото по форма и съдържание културно-просветно направление от дейността на НВИМ.

В исторически план към Военноисторическия музей са изграждани различни филиали. През годините някои се обособяват като самостоятелни звена, други продължават да съществуват като негови филиали.

Днес филиали на НВИМ са:

— паркът мавзолей «Владислав Варненчик» (Варна 1964 г.). В музейната експозиция, променяна неколкократно, са изложени ценни експонати, между които знамето на полско-маджарския крал Владислав III Ягело, бюст на Ян Хуниади, негов арбалет, гипсова отливка от саркофага му в гр. Алба Юлия, оригинални вещи — мечове, боздугани, копия, шпори и други, свързани с битката през 1444 г.;

— мемориалът костница «Военни гробища». В нея се съхраняват костите на 3687 български воини, защитили доблестно националните интереси на България. Години наред костницата бе потънала в забрава. През 1990 г. по инициатива на началника на НВИМ полковник П. Йотов традицията за отдаване на заслужена почит на геройски загиналите се възстанови;

— мавзолеят гробница «Александър I Батенберг». В специално иззидан гроб, закрит с надгробна плоча, са положени тленните останки на първия български княз. Символичният мраморен саркофаг, барелефното изображение на Александър I и двете стъклени витрини с негови лични вещи допълват обстановката в гробницата. През 1991 г., след повторно тържествено откриване на сградата, гробницата става филиал на НВИМ.

НВИМ е най-старият културен институт в страната, един от основните научноизследователски и културно-просветни учреждения в системата на Министерството на отбраната, подчинен на Управление «Информация и връзки с обществеността»(27). Неговата дейност се заключава в издирване, събиране, съхраняване, научна обработка, реставрация и консервация, експониране и популяризиране на движимите паметници на културата, свързани с военната история и развитието на въоръжените сили. Тази многообразна дейност продължава и днес въпреки трудностите от финансово естество и липсата на експозиционна сграда. Последната експозиция се закрива през юни 1989 г., а старата сграда (строена 1922 г.), физически и морално остаряла, е съборена. В нея бе изложена едва една десета част от музейното богатство (в музея се съхраняват над 130 000 ф. ед.), а останалите 110 000 експоната поради липса на експозиционна площ бяха практически недостъпни за посетителите. Това налага проектиране и изграждане на нова сграда. Строителството й започва през лятото на 1989 г., а към май 1991 г. от проекта, състоящ се от четири взаимно свързани блока, са изградени 3/4 от единия блок. Липсата на средства води до спиране на строителството. Ръководството на НВИМ прави няколко докладни записки до Министерството на отбраната за приоритетно решаване на въпроса и излиза с предложение за поетапно продължаване на строежа. В момента уникати и реликви с национално значение са събрани във фондохранилищата на музея, чиято площ е десетки пъти по-малка от необходимата и няма технически възможности за тяхното правилно съхраняване. Съществува реална опасност от унищожаване и погубване на това, което е събирано в продължение на десетилетия.

Изграждането на новия музей не търпи никакво отлагане. Единствено след неговото построяване ще се създадат всички условия, съобразени с модерните технически изисквания на световната музейна практика.

Нека всички политически и обществени организации, културни институции и родолюбиви българи прозрат необходимостта от изграждане на нов Национален военноисторически музей, в който ще се съхрани веществената памет за историята на българската войска и нейното бойно величие.

Бележки

1. За създаването на Военноисторическия музей са написани няколко статии: Петров. Военният музей в София. — Народна войска, бр. 459, 2. VII. 1947; Гешев, В. Главният военноисторически музей при МНО. — Народна войска, бр. 657, 3. VIII. 1949; Генов. Военномузейното дело в България. — Народна армия, бр. 2547, 16. XI. 1956; Симеонов. Военният музей — ехо от едно славно минало. — Земляк, бр. 59, 16. III. 1946; Драев. Изграждане и дейност на военноисторическите музеи в БНА. — Известия на НВИМ. Т. II, 1976; Драев. Петдесет години ЦМНА. — Музеи и паметници на културата, 1966, кн. 2; Анчев. ЦМНА — институт за патриотично възпитание. — Народна армия, бр. 1161, 8. VII. 1952; Радонов. Някои моменти около създаването и първоначалната дейност на военноисторическите къщи музеи на Главния военен музей в София (1878–1944 г.). — ВИС, 1970, кн. 1; Иванов. История на НВИМ от създаването му до 9. IX. 1944 г. — Известия на НВИМ. Т. IV, 1980; Въпросът за създаването и развитието на музея по-пълно е разгледан В: Семерджиев. История на Военноисторическия музей 1899–1950 г. Т. 1, 2, 3. С, 1966, 1978 (ръкописът се съхранява във фондовете на НВИМ).

2. Дейността на Военноисторическата комисия е свързана с проблемите на военната история. Тя е била закрита при мобилизацията през 1915 г.

3. Семерджиев. История на Военноисторическия музей. Т. II. С., 1978, с. 28.

4. НВИМ, ф., арх. д. № 340, с. 138.

5. Монеджикова. София през вековете. С., 1946, с. 246–267.

6. Държавен вестник, бр. 126, 10. VI. 1936.

7. Монеджикова. Пос. съч., с. 265.

8. Семерджиев. Пос. съч. Т. II, с. 126.

9. Пак там, с. 127.

10. Иванов. История на НВИМ от създаването му до 9. IX. 1944. — Известия на НВИМ. Т. IV, 1980, с. 191.

11. Сградата на ул. «Париж» № 5 се предава на музея през октомври 1940 г. и тук се помещава неговата канцелария.

12. Семерджиев. Пос. съч. Т. III, с. 15–18.

13. ДВА, ф. 12м, оп. 1, д. 313, л. 223–224.

14. МЗ № 778, 17. XI. 1949.

15. Дотогава сградата е била заета от Военномедицинското училище

16. ЦВА, ф. 39, оп. II, л. 12, 13.

17. От 1946 г. ЦМНА е подчинен на Военноисторическия отдел към ГЩ на БНА.

18. Заповед № 004 от 24. II. 1955 г.

19. МЗ № 3 от 7. I. 1955 г.

20. Реекспозиции са правени през 1958–1959, 1965, 1972 и 1977–1978 г.

21. Постановление на МС № 44 от 3. X. 1968 г.

22. МЗ № 108 от 7. XII. 1982 г. Военноморският музей преминава на пряко подчинение на командващия Военноморския флот и става самостоятелно звено.

23. Първите полкови музеи са създадени през 1955–1956 г. в Сливница, Г. Малина, Шумен, Елхово и София.

24. Музеят на авиацията в Крумово съществува като филиал на НВИМ до 1. I. 1993 г.

25. Протокол към Постановление на МС № 44 от 3. X. 1968 г.

26. Първият том «Известия на НВИМ» излиза през 1973 г., а десетият — през 1995 г.

27. С МЗ № 1048 от 17. XI. 1994 г. се създава Управление «Информация и връзки с обществеността», в чието подчинение влиза НВИМ.