Архивистът в университета

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Цезар Муньос

Дизайн: Давид Нинов

София, 2007

1. Тема на доклада

Когато нашите желания и теории започнат да противоречат на реалността, тогава се проявяват и парадоксите(1). Това се отнася и за настоящия доклад, който най-общо разглежда въпроса за спецификата и трудностите в дейността на университетския архивист.

Възникващите противоречия не трябва да ни сюрпризират. Ние често се сблъскваме с факти и явления, които на пръв поглед противоречат на нашата позиция, но това е само отражение, в по-голяма или по-малка степен, на сложността на архивистката професия днес. Състоянието на нашето общество не трябва да се разглежда нито като абсолютен прогрес, нито като тотален застой. Това, което се възприема веднъж завинаги дадено в една среда, може да бъде мечта или новост в други. Различната степен на развитие на архивистката професия в различните страни показва колко много вече е направено и колко много предстои още да се направи. Прогресът, който се наблюдава през 20–ти век, неизбежно изисква изработването на общо международно виждане и позиция по въпроса(2). Това се потвърждава от много примери, включително и от дванадесетте международни конгреса на архивите (от Парижкия в 1950 г. до Монреалския в 1992 г.) и специалния конгрес във Вашингтон през 1966 г.

В рамките на дадения доклад искам да очертая профила на университетския архивист и да привлека вниманието ви към отличителните черти на неговата професионална дейност.

2. Професията на архивиста

На първо място е необходимо да посочим, че понятието университетски архивист е ясно и просто. Длъжността университетски архивист не се свързва с академично образование, доколкото се иска научна степен по тази специалност. В много страни просто нямат възможност дори за най-обикновено професионално образование.

Това налага да започнем отново със стария въпрос — какво представлява архивистът?

В «Речника на архивните термини» на МАС от 1988 г. се дава отговор на английски и френски език:

— «Архивист» — лице, което професионално се занимава с архиви или с тяхното управление.

— «Архивист» — специалист, изпълняващ една или няколко функции в управлението на архивите.

Тези официални и взаимнодопълващи се определения дават изходната позиция за достигане на обща формулировка. И двете определения, отричайки традициите в собствените си страни, се отнасят главно за експерта, работещ в архивите.

Освен това знаем, че архивистът е много, много повече от квалифицираните технически работници или опитните специалисти. Архивистите са хора, които притежават или са длъжни да притежават теоретична и практическа подготовка и желание да служат на другите. Ако един от тези елементи отсъства или не е развит достатъчно, архивистът не е изграден като специалист(3).

Макар посочените качества да не са уникални характеристики на нашата професия, смятам, че те са необходими, за да служат твърдо за принципни основи на нашата ежедневна работа.

Призванието на архивиста, което се проявява или в по-ранна възраст или на по-късен житейски етап, представлява вътрешната сила за усъвършенстване в занаята. Полученото образование се обогатява непрекъснато в процеса на практическата работа. Службата на архивиста не е нищо друго освен оказване на помощ на другите при използването на документите. За по-доброто разбиране на споменатите три изисквания за професията е необходимо точно и ясно да се посочи основата, върху която тя е изградена, а именно човека. Само добрият човек може да бъде добър архивист.

Позволете ми, за да защитя позицията си, да цитирам испанския философ Хосе Ортега и Гассета: «Животът — това е работа, и истинският живот на всеки човек изисква той да извърши това, което трябва да се извърши, като се стреми да избягва безцелните постъпки. За мен животът на човека има значение, когато неговите действия са отражение на необходимостта, а не на капризите»(4).

Професионализмът на архивиста съдържа важен и необходим компонент — етиката. Моралният кодекс на професията създаден от Уейн С. Гровер, Марио Брисеньо и Гастон Литтон ни предупреждава за деликатния и необичаен характер на задачите, възлагани на архивиста. Всъщност те подчертават голямата отговорност, която носи архивистът при изпълнението на своите задачи, поради всеобхватния характер на документите в човешкото общуване(5).

Кой може да живее напълно независимо от документите? Никой. Напротив, с времето и нарастването на нашия професионален опит и култура, ние все повече изпитваме върху себе си влиянието на документите. Животът потвърждава явната истина — хората съществуват с документите (със своите документи), които от раждането до смъртта, и даже след тези предели, неизбежно отбелязват хода на живота им. Това показва важната мисъл на архивиста в обществото — да служи на всички, да помогне дори на един човек, да направи живота по-лек, да подпомогне благополучието на хората.

Съществуват случаи, когато университетските архивисти изпълняват допълнителни задачи и те предлагат професионална помощ не само на своите университети, но и на всеки потенциален потребител.

Цитираният морален кодекс има смисъл само тогава, когато архивистът е на високо професионално ниво, както другите професионалисти. Това «чувство за собствено достойнство» има фундаментално значение за професионалния успех, защото за да убеждаваш другите е необходимо в това сам твърдо да вярваш.

Подобно на своите колеги, университетските архивисти «трябва да чувстват», според Познер, «потребност да покажат корените на своята професия, за да могат да разберат обстоятелствата и причините, определящи нейното развитие. Въоръжен с тези знания, архивистът може да предвиди бъдещето и да се подготви за него»(6).

От царството на Ебл до наши дни историята на архивното дело продължава около пет хиляди години(7). Редица изследвания, посветени на този въпрос, разглеждат основните принципи, които характеризират нашия занаят и неговите традиции.

Добрият архивист се създава само, ако има призвание и отношение към професията. Формирането на тези две качества изисква непрекъснати усилия в течение на продължителен срок. Те са взаимносвързани и непрекъснато се саморегулират. Призванието е «естествена способност да се извършва една или друга дейност или да се усвояват знания и умения». Ние се раждаме с потенциални възможности, но те трябва да бъдат развити. В хода на това развитие еднакво са важни, както учението, така и опитът. Теорията и практиката превръщат един непрофесионалист в личност, способна на дейност, т. е. те дават на дадено лице необходимото умение да изпълнява задълженията си и да реализира своя потенциал.

Много хора откриват своето призвание към архивната професия сравнително късно и тогава променят начина на своя живот. Други не успяват навреме, поради липса на удобен случай, да започнат работа като архивисти.

Концепцията за професията не се отнася само за тези, които се стремят към университетска или друга подобна кариера. Този термин в най-широкия му смисъл обхваща всяка дейност и занимание, изпълнявани с необходимото умение.

Ето защо можем да кажем, че умният обущар е професионалист, и обратно, за някой лекар, че не е професионалист.

За израстване на архивистите професионалисти особено важна роля играе отговорността, с която те подхождат и изпълняват своята работа. Всъщност това е въпросът за отношението към професията. Отношението, това е позиция, от която архивистът оценява своята професия като работа, служба и персонални успехи. Това отношение създава стил в живота и позволява човек да защити избрания път. То му помага да предвижда бъдещето и му дава усещането за собствено достойнство. Призванието и отношението са характерни за истинския архивист и са гаранция за неговото професионално бъдеще. Всяка епоха и място предявяват своите отличителни изисквания. Днес, въпреки международното сътрудничество, все още няма пълно единомислие по отношение на професията на архивиста. Водят се много спорове за професията, специализацията и професионализма, но аз съм убеден, че ние говорим за едни и същи неща. Единни сме в това, че за достигане на професионалния статус ние се движим от елементарната активност към професионалната заетост и оттам към професионализма. Тази историческа последователност трябва да се приема с едно условие, а именно, че тя е съпътствана от неблагоприятни тенденции. Факт е, че през 1992 г. има още много страни, в които работата на архивиста представлява само занимание, но не е професия.

Налице са тенденции архивната работа да се разглежда като втора специалност (юрист-архивист, историк-архивист и т. н.). което е един от пътищата за попълване на празнотите в утвърждаването на професията на архивиста. Независимо от този подход, който според мен е правилен, професионалистите архивисти трябва да получат базово образование и да придобият знания в съответните области (история, право, управление, дипломация и др.), ако това се налага. Аз мисля, че това е най-добрият път за подготовка на университетски архивисти. Няма да дискутирам по отношение на различните предмети, които дават на архивиста основния образователен фундамент. Аз се осмелявам да препоръчам материалите на Първия международен колоквиум за обучение на архивисти (Париж, август 1988 г.). Те са публикувани на английски и френски език от Брюно Делмас, професор в Ecole des chartes и организатор на колоквиума.

3. Университет

Възможно е, вследствие на дългогодишните университетски традиции от една страна — девет столетия, и ролята на университета като източник на знания от друга, той да е обект на постоянно изследване и преоценка. Два документа, приети неотдавна, са особено важни за разбирането на значението на университета и неговите цели. Това са Великата харта на свободните европейски университети и Апостолското послание на Папа Йоан Павел II, касаещо католическите университети. Великата харта е подписана от ректорите на около 500 университета на 18 септември 1988 г. по случай 900–та годишнина на Болонския университет. Смятам, че всички университетски архивисти и техните колеги трябва да бъдат запознати със съдържанието на този важен документ, (вж. Приложение № 1)

Апостолското послание (Рим, 15 август 1990 г.) е отправено «към всички, които от различни постове изпълняват важната мисия на католическото образование» (стр. 49), включвайки естествено и архивистите. Благодарение на широтата на своите идеи посланието излиза от рамките на своята специфична аудитория. Идеите, изразени във Великата харта и в Посланието ще подпомогнат работата на университетските архивисти. Двата документа са изключително важни, тъй като всеки по свой начин подкрепя университетската институция — образование, изследователска работа и обществена дейност, с които са свързани и университетските архивисти.

4. Университетски архив

Като учреждение, университетът създава и получава множество документи. В негов интерес и негово задължение е да ги запази и съхрани. Типични университетски функции са професионалното обучение, научно-изследователската работа и обществената дейност, които почти винаги намират отражение в документите. От техническа гледна точка, университетският архив не се отличава от който и да е друг архив. Университетският архив осигурява дейността на университета като гарантира летописа на неговата история.

Разглеждайки взаимовръзката на документите с университета, можем да определим два типа университетски архиви:

Университетските архиви, създадени в университетите «се раждат и развиват спонтанно по естествен път на основата на официалната документация».

Университетските архиви, постъпили отвън се създават изцяло или частично на друго място и се приемат на територията на университета по причини, най-често свързани с културата. Тези архиви отразяват структурата и дейността на фондообразувателите си. Днес никой не оспорва значението им като източник за историята.

За съжаление опитът показва, че университетските архиви не винаги се оценяват според достойнството им в сравнение с административните и учебните отдели. Това е резултат главно от неразбирането на приноса, който може да внесе архива в университетския живот. В тази връзка съществуват главно два проблема:

А) Подценяване на значението, което имат университетските apxиви: за преодоляването на това положение е необходимо да се повиши статусът на архивите чрез изпълнението на рентабилни проекти и задачи. С това ще се предизвика интересът на университетското ръководство. Задачата не е неизпълнима и същността й е в доказване значението на документите и на архива в университетския живот. Все пак на практика, ако не официално, болшинството университети не пренебрегват изцяло своите архиви и достатъчно добре разбират тяхното значение и полза.

Б) Липса на университетски архиви:

Необходимо е да се дава предимство при създаването на университетски архиви там, където те липсват. Това, което беше казано в предишния параграф, в най-голяма степен се отнася и за този случай. Необходимо е обаче, не само да се използва опитът на другите, но и да се отчитат и конкретните обстоятелства.

Прогресът на университетските архиви се определя от следните фактори: отношение от страна на висшестоящите учреждения, развитие на архивната наука, осигуряване на текуща информация и не на последно място, качества на хората, работещи в архивите.

За разлика от другите видове архиви, университетските архиви имат шанса да бъдат включени в международната архивна стандартизация. Причината за това е наднационалната природа на самите университети.

В Перу започна осъществяването на нов проект, чиято цел е да се определят общите изисквания за всички университетски архиви на страната. От 1989 г. насам, през май ежегодно се провеждат срещи на университетските архивисти, където се обменят идеи и опит в областта на архивното дело. Надяваме се, че към 2000–та година ще изградим обединена система(9).

Все по-належаща се оказва всеобщата потребност да се намерят повече допирни точки за професионални контакти. Актуалността на този въпрос ни кара да направим предложение пред МАС за учредяването на Комитет на университетските архивисти. Натрупаният национален опит от секцията на архивите, колежите и университетите при Обществото на американските архивисти, дава надежди това предложение да се реализира в най-близко бъдеще.

Подобно на всеки архив и университетският изисква съответна кадрова осигуреност. Като начало завеждащите университетските архиви трябва да решат три задачи: да притежават университетско образование, архивна специализация и заинтересованост към работата. Ако завеждащият е член на преподавателското тяло, могат да се очакват по-добри и по-трайни резултати. При необходимост ще трябва да се привличат специалисти по реставрация, автоматизация, юристи и др.

5. Изисквания към университетските архивисти

Професионалното лице на архивистите се определя от специални качества, които взети заедно го отличават от други професионалисти, дори от библиотекарите.

Към кандидатите за длъжността архивист е необходимо да се предявят следните общи изисквания:

— Образование и практически опит;

— Работа по няколко основни архивни направления (комплектуване, класификация, описание, обработка, информационна дейност и др.);

— Желание да служи на тези, които се нуждаят и заслужават услугите на архивистите.

Изхождайки от тези минимални изисквания, ще се опитам да разгледам някои от отличителните качества на университетския архивист.

1) Университетските архивисти трябва да бъдат истински професионалисти, но не само в резултат на тяхното образование или официално признание на професията им и размера на заплатата им, но преди всичко благодарение на тяхната преданост към работата. Не е достатъчно да работиш като архивист, а действително да се чувстваш такъв.

2) Университетските архивисти трябва и са длъжни да чувстват необходимостта от отъждествяване себе си със своята професия. В това отношение не са допустими никакви съмнения или колебания. Те трябва да се борят за общественото признаване на своята професия, подобно на лекарите и юристите.

3) Университетската среда, в която работят архивистите, определя някои от различията между тях и колегите им от другите архиви. Във връзка с това, наред с основните му функции, за университетския архивист е желателно да бъде още и преподавател, научен работник и общественик.

4) Университетските архивисти трябва непрекъснато да повишават квалификацията си, като следят научните и техническите новости. Тази дейност обаче, е свързана и с редица трудности. В Монреал възможностите не са същите, както в Лима или в градовете от вътрешността на страната.

5) Днес се наблюдава едно очевидно противорeчие: от една страна професията на архивиста се утвърждава и получава своя облик, а от друга — става все по-зависима от други специалности и отрасли на дейност. «По наше мнение, междуотрасловото сътрудничество е една необходимост.»

6) Наред с материалното благосъстояние, към което се стреми обществото, светът днес е изправен пред сериозна криза на ценностите. Нашата професия не прави изключение. Силно желаната и пропагандирана солидарност на масите се сблъсква с упорития индивидуализъм. Много от нас са свидетели на нечестни борби за длъжност и положение. Изхождайки от това, не буди съмнение необходимостта от курс или серия от лекции по въпросите на етиката. Надявам се разбирате, защо настоявам на изискването архивистът да бъде преди всичко добър човек, преди да стане добър професионалист.

Приложение № 1

Велика харта на европейските университети

Долуподписаните ректори на европейските университети, събрани в Болоня по случай деветстотингодишнината на най-стария университет, четири години преди премахването на междунационалните граници, вярваме, че отделните хора и правителства трябва да осъзнаят, както никога преди това, ролята на университетите в бъдещото интернационално общество. Ние смятаме:

1. Бъдещето на човечеството в края на 20–ти век до голяма степен ще зависи от културния, научния и техническия прогрес, който се достига в културните, образователните и изследователските центрове, каквито са университетите.

2. Задачата за предаването на знания на новите поколения, която университетите имат, трябва да обхване основната маса от обществото, чието културно, социално и икономическо бъдеще изискват съгласувани усилия в продължаването на образованието.

3. Университетите са длъжни да осигурят такова образование и обучение, което да запази баланса между околната среда и живота.

Те трябва да обявят пред държавите и обществеността фундаменталните принципи, на които трябва да се опират университетите днес и в бъдеще.

Фундаментални принципи

1. Университетите в страните с различно устройство, в зависимост от тяхното географско положение и история, са независими учреждения, които създават и предават културата чрез научно-изследователска и преподавателска дейност. Университетите, макар и да са открити за изискванията на живота, в същото време трябва да запазят своята морална и научна независимост от икономическите и политическите сили, за да могат да изпълняват своите образователни и изследователски задачи.

2. Преподавателската и научноизследователската дейност в университета са взаимносвързани, като образованието трябва да е способно да върви в крак с нуждите на обществото и научния прогрес.

3. Доколкото свободата на изследванията, преподаването и образованието е крайъгълен камък в университетския живот, обществените органи и самите университети, всеки от своята гледна точка, трябва да поддържат този фундаментален принцип. Университетите трябва да се превърнат в привилегировано място за работа на преподавателите и студентите.

4. Университетите са хранилища на европейския хуманизъм, стремежът им към знанието премахва географските и политическите граници, така че те да могат да изпълняват своята истинска мисия.

Средства

На университетите трябва да бъдат предоставени всички съвременни средства за постигане на горепосочените цели.

1. Съответстващата техника и средства, които да осигурят свободата на изследване и преподаване на всички членове на университетското общество.

2. Изборът на професорите и правилникът за тяхната дейност трябва да са изградени на принципа неделимост на изследователската и преподавателската работа.

3. Отчитайки специфичните условия, всеки университет трябва да защитава свободата на своите студенти и да създава необходимите условия за достигане целите в сферата на образованието и културата.

4. Университетите, и в частност европейските, считат, че взаимният обмен на информация и документация, а така също разширяването на съвместните мероприятия, е неотменимо средство за прогреса на знанието.

Изхождайки от изложението и от своята история, университетите поощряват мобилността на професорите и студентите, и смятат, че общата политика на равноправен статус, признаването на дипломите и субсидиите е съществено за изпълнението на съвременните задачи.

Долуподписаните ректори от името на своите университети се задължават да изпълнят всичко, което да присъедини държавите и наднационалните органи към хартата, която е единодушен израз на волята на университетите.

Болоня, 18 септември 1988 г.

Приложение № 2

Апостолско послание на папа Йоан Павел II към католическите университети (Резюме)

1. По предназначение университетът като учител и школа е място за изследвания, преподаване и образование на студентите, които работят заедно с преподавателите си, водени от любовта към знание. (стр. 3)

2. Нашето време се нуждае от безкористно служене, което включва проповядване на истината като основна ценност, без която свободата, справедливостта и човешкото достойнство не съществуват. (стр. 6)

3. В днешния свят на бърз научен и технически прогрес задачите на католическите университети стават все по-важни и актуални. Огромното икономическо и промишлено развитие, научните и техническите открития изискват гаранция, че те ще бъдат използвани в името, както на отделната личност, така и на обществото като цяло. (стр. 7–8)

4. Католическият университет, както и всеки друг университет, работи в духа на научната строгост и сериозни изисквания към учебния процес, преподавателите и студентите. Целта на университетското образование е да стимулира и развива чувството за човешко достойнство и уважение на културното наследство чрез научноизследователска работа, обучение и различна обществена дейност. В зависимост от своя статус, университетът гарантира академическа свобода на работещите и обучаващите се и защитава индивидуалните и колективни права. (стр. 12)

5. Католическият университет е място, където ученият или учащият се извършват научноизследователска дейност и дават своя принос във фонда на човешките знания.

6. Наред с оказването на помощ на хората в тяхното постоянно търсене на истината, научноизследователската дейност е необходимо свидетелство за вярата на църквата в истинската стойност на науката и научното търсене. (стр. 14)

7. Ръководството и административният персонал на католическия университет са длъжни да осигурят условия за непрекъснато развитие на университета и неговия преподавателски и студентски състав. Предаността и верността на неакадемичния персонал са независими фактори за пълноценния живот и определянето облика на университета. (стр. 20–21)

Бележки

1. По този интересен въпрос вж. Д. Граси. Нашето бъдеще днес, The American Archivist (winter), 1985, т. 48, стр. 12–21 и Ч. Кечкемети. Професионалната култура на архивиста, The American Archivist (sommer), 1987, т. 50, стр. 408–413. Граси посочва, че «Проблемите характерни за работата на архивиста, са много повече в сравнение с много други, ако не и с повечето други професии».

2. Вж. А. Таноди. Път към универсиализацията на архивното дело, Arguivo s Administracao, Рио де Жанейро, ААВ, 1976, т. 4, § № 1, стр. 6–10.

3. С. Г. Муньос. Архивистът като професионалист и човек, сп. Boletin de la Asociacion Peruana de Archiveros, Лима, 1981, № 2, стр. 3–8.

4. С. Г. Муньос. Историята като система, 1966, стр. 69.

5. Трудовете на Гровера. Кодекс на архивиста, Брисеньо. Моралните аспекти на архивното дело и Литон. Правила за поведение на архивистите са публикувани в Archivistica, Лима, 1911, стр. 183–198; Вж. X. Емилиани. Професионалната етика на архивистите, 1981, стр. 64.

6. А. Н. Велес. Архивите в Стария свят, 1972, стр. 3; М. Бричфор. Кои са архивисти и с какво се занимават сп. The American Archivist (winter-spring), 1981, т. 51, стр. 106–110.

7. Вж. Дж. Петинато. Архивите на Ебл — империя запечатана в глина, 1981, XVII, стр. 347; X. П. Еспосел. Архивите, кратък исторически очерк, cп. Archivistica, 1991, стр. 9–29.

8. Издателство Libreria Editrice Vaticana, 1990, стр. 51.

9. Декларацията на университетските архиви е приета на първото съвещание на университетските архиви в Лима на 1 и 2 юни 1989 г.