Новите информационни технологии — неделима част от модернизацията на историческото знание(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Давид Нинов

Дизайн: Давид Нинов

София, 2007

Струва ми се, че така формулирана темата се поставя за първи път на вниманието на историческата колегия. Тези няколко реда нямат за цел да изчерпят същината на проблема, а само да го поставят за обсъждане.

Динамично развиващото се информационно общество издигна поредица от предизвикателства пред по-нататъшния жизнен път на историческото и въобще на хуманитарното знание. Бързото развитие на технологиите доведе не само до повишаване на социалния статус на обществата, но и до промяна във възприятията и ценностите на техните представители. Активно протичащият процес на глобализация, тласкан от скокообразното движение напред на новите информационни технологии (НИТ), корозира все по-отчетливо границите между етническото и националното, индивидуалното и колективното. Поставено в тази канава на развитие, човечеството и най-вече неговата елитарна прослойка ще трябва да преосмисли редица параметри в смисъла и функциите на хуманитарното и в частност на историческото познание. В условията на безпрецедентна технологизация на социумите и бум на нехуманитарното, съпроводени с различни ментални изменения, общностите все по-належащо се нуждаят от аргументация за смисъла на другото (на неточната наука) знание. То, другото знание, призвано повече да обяснява случващото се, на свой ред трябва да промени своето себеусещане и да се глобализира, за да посрещне новата роля, с която е натоварено. А тази нова роля може успешно да бъде изпълнена, само ако в битността на другото знание се внесе качествено ново равнище в методологическо, концептуално и функционално отношение. Националното трябва да отстъпи място на цивилизационното, строго дисциплинарното — на интердисциплинарното, регистрацията на случващото се на неговото обяснение. Само такъв подход ще позволи на човечеството по-ясно да обгледа себе си, да навлезе още по-дълбоко в процеса на своето себепознаване, а оттук и да посрещне уверено своето бъдеще. Ала, за да бъде успешна реализацията на този идеен глобализъм, достиженията на НИТ трябва да бъдат въплътени в натрупаната от хилядолетия традиция на познанието. Задълбочаващото се знание изисква както тясна специализация, така и интердисциплинарност. Защото новите научни области и направления са синтез на науката и високите технологии, обусловени от новите научни открития.

Пренасяйки се в нашата си действителност, казаното ще рече, че българската историческа наука и нейните представители ще трябва да си самоналожат редица промени, както вече бе отбелязано, в методологическо, концептуално и функционално отношение. Без съмнение историята ни чувствително изостава от процеса на идейната глобализация — въпрос, който не е предмет на настоящия доклад, но ще си позволя да вметна само, че интензивността на тази глобализация е в пряка връзка с равнището на развитие на съответното научно знание. Издигнатите в историописта ни тези остават предимно в контекста на националното («И ний сме дали нещо на света!») или регионалното, а не на цивилизационното развитие, което съществено препятства концептуалната модернизация на националната ни история. Отказът от тази модернизация е значителна пречка да се постави на съвършено различна плоскост и въпросът за функцията на историческото знание, а оттук — и проблемът за обществената реализация на интелектуалния продукт, роден от представителите на историческата гилдия. Реализация, в която постиженията на НИТ и създадената от тях нова комуникационна среда трябва да играят водеща роля, защото е пряка връзката между концептуалната модернизация и разпространението на родените от нея идеи. Изнасянето на продукта на историческото знание сред колкото се може по-широк кръг от обществени групи е мощен двигател в развитието и обновата на историческата ни наука. Широкото разпространение има и още един резонанс — то поражда дискусия както между професионалистите историци и други представители на хуманитарното знание, така и между тях и обществото, т. е. налице е диалог на различни равнища, диалог, без който развитието на което и да е познание е невъзможно. Аксиоматична истина е, че възходящото развитие на познанието е резултат от циркулиращите сред изследователите му идеи и концепции, извикани на живот вследствие на активен вътрешен разговор. Разговор, който в повечето случаи остава извън полезрението на широката публика и често пъти встрани от погледа на онези специалисти, които не са ангажирани пряко с водените спорове, но има какво да допринесат за успешното им финализиране и така да дадат своя принос в осъществяването на интердисциплинарната глобализация. Ето защо е необходимо идейните и концептуални сблъсъци сред изследователите на историческото знание (става дума за бъдещото развитие на това знание) да станат достояние и на други търсачи на научното познание. Така междудисциплинарният контакт ще се ускори и ще привлече нови субекти. Като резултат, историческата ни наука ще започне да чувства прилива на нови интелектуални пулсации, откриващи пътя към нови концепции, идеи и оценки. И тук е мястото на НИТ. Средствата, които предлагат те, най-лесно биха могли да осигурят поле за изява на участниците в историческата дискусия, да направят техния спор публичен и да го издигнат на качествено ново равнище. С други думи, НИТ и създадената посредством тях нова комуникационна среда в най-пълна степен могат да гарантират бързата идейна транслация в пространството. Цифровите технологии позволяват бързото, лесно и в пъти по-евтино в сравнение с традиционните методи създаване на значителни потоци от информация, които безпроблемно могат да бъдат преекспонирани в световната информационна и комуникационна мрежа Интернет, за да достигнат до многократно по-голяма от традиционната за историческото знание аудитория. Тези дадености успешно могат да бъдат използвани от представителите на историческата ни наука в следните няколко направления:

1. НИТ могат да стимулират публикацията на съществуващи или неизвестни текстове, без да е необходимо съобразяването с конюнктурата на времето или с нуждата от значителен финансов ресурс. Не са единични случаите, когато стойностни достижения на изследването на миналото не виждат бял свят поради отказа на пазарното общество да гарантира тяхната икономическа реализация — факт, който възпрепятства еволюционния познавателен прогрес. Няма да е пресилено, ако кажем, че НИТ благоприятстват бедните, развиващи се държави, а оттук — и техните хронично недофинансирани научни общности, да осигурят реализация на научната си продукция.

2. НИТ са успешно оръжие в борбата с плагиатските нагласи на гилдийните квазиспециалисти. За съжаление не са единични епизодите, когато интелектуални паразити поизтупват от праха стари, позабравени или слабопознати тези, обличат ги в нови одежди и ги представят като лично, незнайно до момента достижение на ума. Излизането от анонимност на колкото се може повече специализирани текстове ще направи този процес по-труден за изкушилите се да участват в него.

3. Изграждащата се нов вид индустрия, синтез между телекомуникации, компютри и медии, разкрива неподозирани възможности за общуване на различни равнища в социума. Последното е златна възможност за българската историческа наука да потърси и реализира така необходимия й досег с обществото, което от своя страна има нужда от поглед назад (а това се доказва от неправдивата популярност на лъжеучените). Не е достатъчно да се реагира плахо зад дебелите стени на институциите срещу скандалните твърдения на гилдийни телевизионни шутове, ловко жонглиращи със строго подбрани факти от миналото ни. В условията на информационното общество успешните идейни сблъсъци могат да се водят само със средствата на самото информационно общество, а не с овехтелите доспехи от миналото. Диалогът историци — общество има двуизмерно значение. За историците той ще подтикне процеса на пробуждането им от дългата и неоправдана дрямка и ще сложи край на безсмислените разсъждения — има ли нужда от минало. Та нали преди да попиташ някого дали си му необходим, трябва да му се представиш, да му дадеш възможност да те опознае и едва тогава да поискаш оценъчната му присъда. Обществото, от своя страна, ще получи възможност да консумира историческото знание, разбирано и правено посредством критериите на науката. То ще получи достъп до «кухнята» на историята, така ще се отърси от множество сурогатни свои представи и ще придобие по-здрав имунитет на възприятията си за отминалото време. Този процес на взаимно опознаване е много важен, като се има предвид негативната оценъчност, с която е натоварена историята поради 45–годишния си принудителен флирт с властта.

4. НИТ осигуряват онази независимост, без която развитието на което и да е знание е немислимо. Съвременното пазарно общество натрапчиво се опитва да наложи виждането си в науката, че право на съществуване има само онова, от което има непосредствена потребност, а няма нищо по-пагубно от подобна парадигма. Хроничното недофинансиране постепенно убива напредничавото движение на познанието, тъй като скъсява периметъра на традиционното му комуникационно поле, реализирано до вчера с Гутенберговите похвати. В този скъсен периметър намират поле за изява само определени изследователи, теми и идеи, което само по себе си е цензура. При подобна ситуация абсолютно задължително е намирането и приспособяването към правилата на новата комуникационна среда.

5. НИТ са единственото ефикасно средство в борбата с псевдоисторията. Псевдоисториците са заели широк диапазон от общественото съзнание, доброволно отстъпен им от професионалната наука. Същата може да си отвоюва изгубеното само, ако на квазиистините противопостави другото знание, и то по начин, разбираем за консуматора на историческата «чалга», т. е. да преодолее своята криза на публичността.

6. Интернет е и важен информационен източник за съвременния анализатор на миналото. Десетки са уебадресите, където могат да се намерят заслужаващи вниманието на историка материали. Многобройни са електронните библиотеки, посветени на различни области от историческото знание. Като имам предвид тенденциите в развитието на тези процеси, смело мога да кажа, че в бъдеще Глобалната информационна мрежа ще заема все по-голямо място в професионалния бит на историка. За съжаление буди сериозна тревога липсата на легитимация на българската историческа общност в тази нова реалност на комуникациите. С малки изключения, няма сериозни исторически текстове в Мрежата, а както е известно, в информационното общество присъствието в Интернет е абсолютно задължително, защото, ако те има там, значи съществуваш, ако те няма, значи те няма. И тук е мястото да кажа, че смятам за съществен недостатък, както показва и анкетата, несериозното възприемане на Интернет като източник на информация от страна на българските историци.

7. НИТ заемат важно място в конструирането на модерен образователен модел по история — важен елемент от бъдещата подготовка на професионалните историци. Погрешно е да се смята, че ролята на НИТ може да бъде пренебрегната или снижена в този процес. Трябва добре да се разбере, че изграждането на модерен исторически образователен модел е абсолютно невъзможно, без да бъдат интегрирани в съществуващата образователна традиция постиженията на набиращата все по-голяма скорост технологична революция. Смехът над подобни твърдения днес ще се превърне в горчив плач утре, съпроводен със заплащането на твърде висока цена.

В заключение искам да кажа, че набелязаните по-горе цели могат ефикасно да бъдат постигнати чрез изграждането на специализирани исторически дигитални библиотеки към съответните институти и университети с последващото им обединяване в една обща междуинституционална историческа дигитална библиотека, в която текстовете да са от български автори на български и други езици. Защото изоставането от тези процеси ще понижи допълнително самочувствието на и без това комплексираната от бавното си развитие историческа гилдия. Развитие, за което до голяма степен сме си виновни ние.

Бележки

1. «Потребността от прилагане на новите информационни технологии в историческата наука като неделима част от нейната модернизация беше обоснована и аргументирана от Давид Нинов. Той направи удачното предложение да се изградят специализирани исторически дигитални библиотеки към институти и университети, които в бъдеще да се обединят в една обща междуинституционална историческа дигитална библиотека. Съществуващите вече информационни сайтове, създадени в Интернет по лична или групова инициатива, налагат на закъсняващите институции, ангажирани с историческото познание, да концентрират значително повече усилия и внимание в тази насока» — е дадената оценка от съставителите на изданието, в което е публикуван настоящия материал.