Приложение на количествени методи в историческите изследвания

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Лили Стоева

Дизайн: Давид Нинов

София, 2007

Историческата наука формира обществената памет за отминалите събития. Общоприетата представа за колективната памет е съвкупност от проверени факти и автентични данни за разглежданото събитие, състояло се в миналото. В много случаи обаче констатираме, че представите на различните индивиди и различните обществени слоеве относно едни и същи събития значително се различават едни от други, а в някои случаи дори се противопоставят. Понякога тези представи до известна степен се разминават с действителността. В нашето съзнание понятието за минало съдържа събития, за които вярваме, че са се случили. Тълкуването на събитията и възгледите ни за тях са твърде податливи на идеологически, морални и емоционални предубеждения и пристрастия. От тази гъвкавост произлиза голямата професионална отговорност на учените-историци към предмета и резултатите от тяхната научна дейност, тъй като тя изпълнява твърде важна функция в процеса на обуславяне на националната идентичност, улеснявайки обществото да разбере и осмисли своето минало, настояще и дори бъдеще.

Тук ще разгледаме въпроса за приложение на количествените методи в провеждането на историческите изследвания, като благоприятна възможност за увеличаване степента на тяхната точност, безапелативност и непротиворечивост, за повишаване качеството на научните обобщения и концепции, за намаляване вероятността за спекулативно тълкуване на същността на историческите процеси и явления.

Посредством количествените методи могат да бъдат обработени огромни масиви от информация за историческите събития. Именно чрез тяхното приложение тази информация може да бъде по-лесно обработена, систематизирана и класифицирана. На основата на тази систематизация и обработка могат да се оформят тенденции и изводи относно реалното състояние и развитие на анализираните процеси и явления. Единственото ограничение, което може да възпрепятства приложението на количествените методи в историческите изследвания е липсата на достатъчно данни, които са своеобразна «суровина» и необходимо условие, за да се пристъпи към количествени анализи. Вероятността това условие да не бъде изпълнено стеснява периметъра на възможната приложимост на изследвания от този род. Интерес за нас представлява главно приложението на количествени методи в областта на историята на науката. За тази цел могат да се приложат наукометричните методи. По същество това означава приложение на методите на една науковедска дисциплина — наукометрията към обекта на друга науковедска дисциплина — история на науката. Да се опитаме да изясним техните допирни повърхности. В настояще време стана очевидно, че науката не е само съвкупност от систематизирани знания, но и специфична цялостна система и особена форма на дейност, подчиняваща се в своето развитие на особени закономерности. Предмет на изследване на историята на науката е науката като система от знания, а наукознанието разглежда науката като особена форма на човешка дейност. Наукометрията е науковедска дисциплина, осъществяваща възпроизводимо измерване на научната дейност и разкриваща нейните обективни количествени закономерности(1). Или наукометрията е науковедска дисциплина, имаща за свой предмет обективните количествени закономерности на научната дейност. Изискването за възпроизводимост на резултатите често съществува като критерий за оценка на научните изследвания. Това условие може да се поставя обаче основно и предимно към изследванията в естествените науки. В областта на обществените и хуманитарните науки ситуацията е доста по-различна. При някои от тях състоянието на обекта на изследване непрекъснато се променя с течение на времето и възпроизводимостта на получените резултати понякога е не само затруднена, но и невъзможна. Можем накратко да посочим следните наукометрични методи: статистически метод (показатели — брой учени, брой списания, брой организации, съавторства, открития, награди и др.); метод на изчисляване броя на публикациите (показател — брой научни продукти); цитат-индекс (измерител — брой цитати); контент-анализ (измерител — брой символи); тезаурусен метод (показател — брой термини) и други. В основата на наукометричните индикатори (брой публикации, списания, цитати) стои научният текст. Наукометричният анализ е статистически анализ на научните текстове. Научният текст е продукт на труда на учения, овещественият предмет на неговата дейност. Поради това наукометричните индикатори са предметни по своето съдържание. Наукометрията измерва параметрите на предметната структура на науката или степента на нейната структурираност(2). Можем обаче със сигурност да подчертаем, че именно предметната структура на науката е основна и характеризираща научната дейност именно като научна и никаква друга.

Резултатите от проведени наукометрични изследвания по горепосочените методи и показатели биха могли да ни осигурят информация, посредством която да направим изводи в следните направления: продуктивност на учените, взаимодействие на научните списания, парадигми в различните отрасли на науката, значимост и разпространение на резултатите от изследванията, оценка на качеството на научните трудове, популярност на учените, «горещи» научни направления, количествен анализ на историята на науката, сравнителен анализ на приноса на отделните страни в световното развитие на науката. Въпреки че тук само в един пункт визираме историко-научните изследвания, в по-голяма или по-малка степен наукометричните изследвания по всички показатели имат отношение към историята на дадена научна област или направление.

Статистическият метод използва като наукометрични индикатори всички измерители, освен броя на публикациите, броя на цитатите и отделните думи и символи, за които има отделни методи(3). Тук биха могли да се отчитат и анализират финансовите средства, вложени за развитието на конкретна научна област и за науката в страната изобщо. От засиленото финансиране на едно научно направление или науката в страната като цяло, както и от липсата на финансиране, биха могли да се правят съответните изводи относно причините и условията, създадени за развитието на науката или конкретната научна област. Наличието или отсъствието на подобаващи необходими условия (като пример в случая използваме финансирането), предопределя и обуславя съответното развитие на областта и нейните научни резултати. По статистическия метод могат да се отчитат и анализират също брой списания, брой учени, брой организации, брой съавторства, открития, награди и т. н.

Особено значение за историята на развитието на една наука имат «горещите» публикации, формиращи «горещите» научни направления, които след известни количествени натрупвания водят до промяна в господстващата парадигма в съответната научна област. Много ценни сведения в това отношение би могло да осигури провеждането на контент-анализ, който се състои в изследване съдържанието на публикациите в дадено научно направление.

Най-популярният измерител за интензивността в развитието на дадена научна област е броят на научните трудове и в частност броят на научните публикации. Той може да даде представа доколко активно се развива дадено научно направление, дали е обект на активна изследователска дейност или преустановява развитието си по едни или други причини. Научните публикации образуват мрежа от взаимни връзки, посредством цитирания, по които може да се проследи къде се поставя началото на даден научен проблем. Тези връзки дават възможност да се определят работите, тематично свързани с определена статия, дори и да са публикувани извън рамките на съответната научна дисциплина. В този смисъл научните цитати позволяват да се проследи хода на развитие на даден научен резултат, определят кръга на литературата, от която могат да се получат необходимите общи сведения по проблема. Освен това цитирането отразява формалните, явно изразени връзки между научните трудове. Предположението, че цитатите представляват символи на научните концепции е теоретичната основа на подобно тълкуване. Според образния израз на Кронин «Библиографските цитати са подобни на замръзнали следи, оставени на пътя на научното познание — следи, разкриващи процеса на развитие на научните идеи».

На основата на информацията, съдържаща се в изданията на Института за научна информация във Филаделфия, САЩ (SCI) и използвайки количествени методи за анализ, може да се получи нова семантична информация за науката: за нейния строеж, междудисциплинарни връзки, научни школи и лидери. Такива важни познавателни аспекти, като генезис и приемственост на научните идеи, ценност, новост и перспективност на резултатите от изследванията, могат да намерят адекватно отражение в работите, основани на наукометричните методи. Те представляват количествен анализ на библиографските цитати, получени от определени научни публикации в течение на определен период от време и фиксирани в SCI. Неудобството и непълнотата на едно изследване, свързано с историята на нашата наука, на основата на изданията на SCI е това, че там се наблюдават ограничен кръг списания, предимно англоезични. В рамките на техните бази данни попадат само публикациите на българските учени в чужди научни списания, наблюдавани от SCI. Нито едно българско списание не попада под обсега на SCI. Ние всички се надяваме, че в скоро време ще се разработи «Българският цитат-указател» за списанията от всички научни области. В момента той функционира в Медицинска академия под ръководството на проф. Хр. Мутафов и наблюдава само медицинските списания.

Горепосочените наукометрични методи в повечето случаи се прилагат комбинирано, комплексно, тъй като така се увеличават възможностите за получаване на цялостна представа за състоянието и развитието на дадена научна област или направление. Като пример за прилагане на наукометрични методи за изследване развитието на едно научно направление можем да посочим свръхпроводимостта. През 1986 г. Г. Беднорц и А. Мюлер от Изследователската лаборатория на фирма IBM публикуват статия, в която се съдържат данни за откритие на високотемпературна свръхпроводимост. Тя се превръща в «гореща» статия, а свръхпроводимостта се превръща в «горещо» направление. Това откритие значително променя ситуацията в изследванията и публикаторската дейност по свръхпроводимост. Активни изследвания за анализиране свойствата на установени свръхпроводници и откриване на нови стават основа на много публикации. Увеличава се броят на статиите по свръхпроводимост, създават се редица нови списания. Броят на списанията, публикуващи материали по свръхпроводимост от 105 през 1984 г нараства на 134 през 1988 г. Всички тези промени ние установихме като проведохме анализ на специализираните списания по свръхпроводимост(4). Тук поводът за изследването беше научно откритие. Научни открития разбира се не се правят всеки ден. Анализ на развитието на една научна област на основата на наукометрични показатели може да се направи не само в екстремна ситуация като тази. В Центъра по наукознание и история на науката сме разработвали (1998) наукометричен анализ на областта «научна политика», в рамките на научния проект «Атлас на българската наука, серия «научна политика» (под ръководството на ст. н. с. д-р С. Рожков(5).

Количествените методи ще намират все по-широко приложение в провеждането на исторически изследвания, особено в областта на историята на науката. Независимо от някои съществуващи ограничения, техните резултати могат да служат като основа за формирането на съществени изводи, които да определят съществуването на тенденции и явления, твърде важни за развитието на дадена научна област или направление.

Бележки

1. Хайтун, С. Д. Наукометрия — состояние и перспективы M., 1983, 343 с.

2. Величков, А. За приложението на количествените методи в историческото изследване. — Исторически преглед, 1975, № 4, с. 85–98.

3. Быков, Г. В., Л. Б. Павлова. О возможностях и ограничениях применения наукометрических подсчетов в истории науки. — Вопросы истории естествознания и техники, 1985, № 2, с. 63–73.

4. Стоева, Л. Анализ на специализираните списания по свръхпроводимост. — Списание на БАН, 1990, № 6, с. 43–50.

5. Стоева, Л., Л. Иванчева, К. Денчева, H. Матеев, П. Матеев. Наукометричен анализ на публикационната активност на българските учени в областта «научна политика». — Стратегии на образователната и научната политика 1999, № 1, с. 46–54.