Архиви, библиотеки и музеи — институти на обществената памет. Какво ни разделя и какво ни обединява?

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: А. Бернат

Дизайн: Давид Нинов

София, 2007

1. Какво ни разделя?

Кое е било първо?

Опитът да се установи кое от посочените учреждения е възникнало първо прилича на опита да се отговори на въпроса, кое е било първо, яйцето или кокошката. Затова ще оставя този въпрос без отговор. Но трябва да се отбележи, че тези три вида дейност започват да играят важна обществена роля от момента на появата на съвременните им форми на организация.

Съвременните библиотеки, архиви и музеи от епохата на Просвещението до наши дни

Началото на съвременните институти на обществената памет, т. е. на тези, задачата на които е комплектуването на фондове, грижата за тях и тяхното използване в Полша, както и в Европа, се отнася към епохата на Просвещението и границата на 18. и 19. в.

— Архивите се създават предимно по инициатива на властите на държавите, в състава на които се намира Полша. Тяхната цел е да запазят старите документи, създадени от управлението на Републиката, имащи за тях практическо значение. Например, създаденият през 1784 г. местен Архив на градските и земските актове в Лвов. Но автономните власти също имат такива инициативи. Например Общият краеви архив (1808 г.) е първият полски архив, създаден от властите на Варшавското княжество. По-късно в него се съхраняват и материали на ликвидираните органи на власт и управление. През 19. в. като организирани форми се създават архивите на големите владетели, например Архива на Радзивилите.

— Библиотеките като публични учреждения (според тогавашното значение) възникват в края на независима Полша. Началото е положено от Залуската библиотека, създадена като фонд през 1747 г. на базата на сбирките на двама аристократи. Тя е призната за начало на идеята за национална библиотека. По-късно, след загубата на независимостта, в Полша започват да се създават библиотеки, образувани от полската аристокрация като дарения, като въплъщение на националната мисия. Това са Осолинеумът в Лвов (1817 г.), Курницката библиотека (1815 г.), Библиотеката на Красински (1844 г.), Замойската библиотека (1811 г.), Публичната библиотека на столичния град Варшава (1907 г.).

— Музеите също водят началото си от периода на разкола в Полша, а създаването им се приема като проява на националната мисия, чиято цел е да събира и съхранява национални паметници от патриотично настроената част на полската аристокрация. Най-старият музей в Полша е съществуващият и до ден днешен Музей на князете Чарториски, създаден в град Пулави през 1801 г. от княгиня Изабела Чарториска (т. нар. готически дом в Пулави). Този музей от частна колекция с национален характер с времето се превръща в обществено учреждение. През втората половина на 19. в., когато се създават условия за политическа автономия в Австро-Унгария, властите на Краков създават национален институт (1879 г.), началото на който полагат дарения на паметници на полското древно и съвременно изкуство. Днес този институт носи името Национален музей в Краков.

За да допълня тази картина, следва да кажа и за инициативите на полските емигранти, значителна част от които се оказват извън родината в резултат на Ноемврийското въстание (1830–1831 г.) и на други исторически събития. Инициативите на полските емигранти се предприемат със същата цел, с която и инициативите в страната — да опазят и да осигурят достъп до историческите паметници, изнесени от Полша или създадени вече в изгнание. Най-старото учреждение от този тип е Полската библиотеката в Париж (1831 г.). Като пример могат да бъдат посочени институтите, създадени през различно време по всички континенти — Националният музей в Раперсвил (Швейцария — 1871 г.), Библиотеката и Полският музей в Чикаго (1891 г.). Характерна черта на тези мероприятия е, че независимо от формалното им название, те обединяват в себе си функциите на библиотека, музей и архив.

Принципи и източници на комплектуване

— Библиотеките се комплектуват преди всичко с материали, предназначени за широко разпространение, независимо от физическата форма и начина на записване. Към тази група принадлежат освен книги и списания, също графики и записи на музикални произведения. Значителна част от тези фондове е дублирана. Библиотеките събират и ръкописи, които в Полша се наричат библиотечни или литературни. Опитът обаче да се определят и разделят архивните и библиотечните ръкописи в течение на многолетни дискусии не носи положителни резултати. Част от полските библиотеки (днес те са 16) заедно с Националната библиотека получават задължителен екземпляр. Останалите се попълват чрез закупуване или дарения, съобразно профила. Библиотеките имат голяма свобода при формиране на фондовете.

— Архивите приемат архивни материали, създадени от дейността на учрежденията и организациите, които от втората половина на 20. в. са под техен надзор. Архивите сами определят учрежденията, които са длъжни да предават на съхранение своите материали, като по този начин определят фондообразувателите. В своята дейност те се ръководят от принципа на произхода и териториалния принцип, следователно имат определен профил и територия на действие. Архивните материали по своя характер са уникални.

— Музеи. Дефиницията за музейни материали в полското законодателство е толкова широка, че по принцип обхваща всички обекти, които могат да бъдат колекционирани. Законът за музеите от 1996 г. определя музейния обект като движим или недвижим, който се води на отчет в музейния опис и който представлява ценност за обществото. Част от музейните колекции са резултат от индивидуална или колективна събирателска дейност и често именно те полагат основите на музея. Систематичното комплектуване на колекции съобразно профила на музея се осъществява чрез откупка или дарение. Значителна част от музейните сбирки също са уникални.

Използване

— Архивите първоначално служат на властите, а по-късно, през 20. в. до техните фондове се допускат изследователи (историци). Днес те са открити за всички потребители. Съществуват ограничения в достъпа до оригиналите за сметка на използването например на микрофилми или сканирани образи. Използването на архивни материали изисква познания как да се осъществява търсенето и как да се ползва източникът (например от областта на палеографията). Ограниченията в достъпа произтичат също от необходимостта от съблюдаване на различни права на държавата и личността.

— Библиотеките по принцип са открити за читателите. Съществуват някои ограничения, налагани в последно време поради кражбата на ръкописи. Потребителят трябва да умее да осъществява търсенето, макар че винаги може да разчита на помощта на библиотечните работници. Както и в архивите, при някои случаи достъпът до оригинала е ограничен и се предоставят копия (микрофилми, сканирани образи, репродукции). Справочният апарат обикновено е на достъпно място. Понастоящем всички големи библиотеки имат електронни каталози, достъпни в Интернет, макар и да не обхващат всички фондове.

— Музеите използват своите колекции чрез изложби на различни обекти. Те са открити и общодостъпни. Музеите излагат преди всичко оригинали. Значителна част от техните сбирки са недостъпни и се намират в хранилищата. Само в отделни случаи и много рядко те се показват публично, но са достъпни за изследователите. Посетителите на музеите по принцип не се нуждаят от подготовка, но колкото повече знаят, толкова по-дълбоко ще разберат и приемат експонатите. Трябва да се отбележи, че възрастта на посетителите не ограничава достъпа до музеите, за разлика от библиотеките и архивите. Научният апарат на музеите е достъпен на място, но за обикновения посетител няма такова значение, както в библиотеките и архивите.

Организация и финансиране

— Историческите архиви са предимно държавни учреждения — в Полша не съществуват исторически архиви, принадлежащи на кметство (такива е имало до 1950 г.). Също така няма частни архиви. След 1945 г. те са включени във фондовете на държавните архиви. Изключение правят архивите на католическата църква на Полша, чиято структура покрива цялата страна и съществуват непрекъснато в продължение на няколко века.

— Библиотеки. Единствената финансирана със средства от националния бюджет е Националната библиотека. Останалите се финансират и управляват от органи за самоуправление, някои от тях — обществени и научни — изключително по този начин, а други — от висши учебни заведения, научни организации, като Академията на науките и създадените след 1989 г. национални фондове, като Осолинеума.

— Музеи. Държавата финансира 14 музея, в това число националните музеи, Кралския замък във Варшава и в Краков. Останалите се издържат от средства на местната власт. Частните музеи са съвсем малко.

Структура на управлението

И трите вида институти на паметта действат съгласно закони, регламентиращи дейността им.

— Държавните архиви са част от централизирана структура, с някои изключения — ведомствените архиви на отбраната, на вътрешните работи, на Института за национална памет, а също и архивите, които комплектуват материали на държавния архивен фонд въз основа на постоянно разрешение, в това число архивът на Главното статистическо управление и архивът на Полската академия на науките. Архивите се управляват от генерален директор на държавните архиви, който има и законодателни функции. Църковните архиви образуват архивна мрежа, но функционират независимо. Като опит да се внедри общата нормативна база в тяхната работа, трябва да се приеме работата на Центъра на църковните архиви, библиотеки и музеи, съществуващ към Католическия университет в гр. Люблин.

— Библиотеките имат децентрализирана структура на управление. Тя обхваща 9000 библиотеки, в това число 55, съхраняващи националния библиотечен фонд. Това е също сложна структура от гледна точка на профила и обема на отделните сбирки, например Националната библиотека, обществените библиотеки, научните, педагогическите, на висшите учебни заведения, училищните, професионалните. Националната библиотека изпълнява нормативна роля, макар че има много инициативи «отдолу», предприемани от отделни библиотеки, като например Националният универсален каталог НУКАТ или интернетният каталог КАРО.

— Музеите съществуват в силно раздробена структура, обхващаща около 700 обекта, разнообразни по профила на дейност — национални, регионални, специализирани. Законодателна роля се опитват да изпълняват професионалните организации, такива като ИКОМОС.

Методика, отчет и научна обработка на фондовете

В архивите се отделя повече внимание на отчета и обработката на постъпващите фондове като определена съвкупност (архивен фонд), благодарение на което се получава възможност за опознаване на контекста, в който е създадена и използвана дадена информация. В библиотеките и музеите в процеса на отчета и описанието на фондовете вниманието е съсредоточено върху отделния обект. Трябва обаче да се отбележи, че описанието на материалите на библиотеките и музеите благоприятства по-бързото търсене на необходимите материали.

2. Взаимно проникване на сферите на комплектуване

Някои библиотеки имат богати сбирки от архивни материали, понякога създадени от държавните власти и учреждения. В този план може да бъдат посочени фондовете на Курницката библиотека, Осолинеума или Библиотеката на князете Чарториски.

Музеите понякога обединяват функциите на архивите и библиотеките. За пример може да послужи Музеят на литературата във Варшава, задачата на който е опазването на наследството и документалните паметници, свързани с полската литература и писатели, или общо казано — на литературния живот в Полша. Този музей събира ръкописи, книги, произведения на изкуството, материални паметници, фотографии и звукозаписи. Друг пример е Музеят на полската армия във Варшава, във фондовете на който освен обекти с чисто военен характер, като копчета и танкове, се съхраняват богати архивни материали, свързани не само с военната история, но също така и ценна специализирана библиотека.

Във фондовете на архивите нерядко могат да бъдат намерени и музейни обекти, попаднали там случайно, а не в резултат на съзнателно комплектуване. Понякога архивите пазят интересни и ценни библиотечни материали, приети заедно с архивните материали на ликвидирани учреждения. В последно време нерядко ведомствените библиотеки на държавните архиви, особено в по-малките градове, изпълняват ролята на научни библиотеки за студентите от частни висши училища, които нямат собствени научни библиотеки. Съществуват също и такива видове материали, от които се интересуват и трите института на паметта — плакати, картички и фотографии събират както архивите, така и библиотеките и музеите. Картографски документи могат да бъдат намерени и в библиотеките, и в архивите. Колекции от списания и вестници има и в музеите, и в библиотеките. В това отношение особена активност проявяват музеите, които създават специални отдели, занимаващи се с комплектуването само на един вид материали. Такъв е Музеят на плаката във Виланов, който е специализиран в документиране на историята на плаката в Полша и по света; Музеят на фотографията в Краков, в който се пазят паметници на културата, свързани с историята, техниката и изкуството фотография. Посочената по-горе структура на фондовете е обусловена от исторически фактори. В Полша до голяма степен причина за това е липсата на национална независимост във времето, когато се формират идеите за съвременните архиви, библиотеки и музеи. Там, където държавата няма инициатива, обществото се заема с грижата за съхранението на националните паметници. Днес обаче все по-голяма роля играят личните амбиции и възможността да се сдобиеш с материали, които се появяват на антикварния пазар, а също безкрайните дискусии за разликата между архивния и библиотечния ръкопис. Резултатът от такова състояние на нещата е раздробеност не само на фондовете, но и на информацията за тяхното местонахождение.

3. Какво ни обединява днес?

— Общата мисия — архивите, библиотеките и музеите са учреждения-пазители на различни прояви и видове обществена памет, фиксирана в материална форма. Те в определена степен обслужват текущите нужди на обществото, но са преди всичко носители на историческата памет — една от най-важните категории на обществената, културната и националната идентификация, която подрежда картината на обкръжаващата ни действителност.

— Недостигът на средства и недооценяването на ролята от страна на тези, които вземат решенията, за условията на развитие и функциониране на учрежденията от сферата на културата. Не е необходимо да се занимаваме повече с този въпрос, тъй като той е очевиден. Ще кажа само, че нашите учреждения се забелязват от властите само по празници, когато пристигат височайши гости, или когато фондовете могат да послужат като илюстрация на важен от гледна точка на властите проблем, като например годишнина от основаването на града и т. н.

— Въпросът с «киселата хартия». В резултат на проблемите, възникнали във връзка с масовото производство от 19. в. на т. нар. кисела хартия, която застрашава преди всичко фондовете на архивите и библиотеките, в Полша бяха предприети съвместни мерки за предотвратяване на катастрофата. От 2000 г. е приета правителствена програма под названието «Киселата хартия». Нейните задачи са да оцени степента на съхранение и да определи заплахата за фондовете на полските архиви и библиотеки, създадени през 19. в. и 20. в., да разработи микробиологични и реставрационни методи за цялостно опазване на фондовете, да ограничи използването на «киселата хартия» като носител на документи, особено на постъпващите в архивите и библиотеките, като тя бъде заместена с устойчива хартия, а в някои случаи и с т. нар. архивна хартия, да се създаде мрежа от центрове за микрофилмиране със съвременно оборудване, да се пристъпи към микрофилмиране на всички застрашени фондове от 19. в. и 20. в., и накрая, да осигури оборудване за масова неутрализация на хартиените документи и тяхното оздравяване. Наред с научните центрове, главни участници в тази програма са библиотеките и архивите.

— Обща сфера на дейност на посочените учреждения е и програмата «Син щит», целта на която е широкото популяризиране на знания за опазването на фондовете, за оптималната им защита, както в мирно време, така и в случай на катастрофа или бедствие.

— Съвместно представяне на фондове (сътрудничество в областта на организирането на изложби и предоставяне под наем на експонати) — това е основният вид сътрудничество, който дълго време се състоеше в организирането на временни изложби с използване на обекти от фондовете и на трите вида учреждения. Изложбите имат случаен характер, понякога те отговарят на очакванията на посетителите, в повечето случаи обаче се осъществяват според замисъла на организаторите, които имат различна заинтересованост.

4. Какво ще ни обединява утре?

Новата роля на институтите на паметта във формиращото се информационно общество, наричано също общество, основано на знанието

Нуждите на формиращото се информационно общество спомагат за новото разбиране на носителите на обществената памет, които независимо от формалните отличия, се отнасят към една и съща област на познанието. За потребителя в ерата на информационното общество, който се движи из просторите на информационните мрежи, няма голямо значение мястото на съхранение на една или друга информация. Значение има възможността за получаване на нужната информация бързо и безпогрешно. Потребителят изисква също относително пълна информация.

Интегрираният достъп до информацията от единна информационна платформа

В областта на достъпа до информация за фондовете чрез Интернет в Полша днес водеща роля играят библиотеките. Освен собствени бази данни те създават и съвместни информационни платформи. За пример може да послужи проектът под название НУКАТ — Национален универсален каталог, създаден съвместно от полските научни библиотеки, използващи интегрирани информационни системи. НУКАТ е централизиран каталог с контрол на библиографското описание, създаван по метода на съвместната каталогизация. Към настоящия момент сътрудничеството обхваща 650 работници от 46 библиотеки, в които се използват 5 интегрирани системи. Задачите на НУКАТ са:

— да предоставя информация за документите и за тяхното местонахождение;

— да предоставя на местните каталози готов тезаурус, а също записи за библиографско описание;

— да усъвършенства и ускорява каталогизацията на фондовете на полските библиотеки, без дублиране на работата.

Проектът се осъществява в продължение на 10 години.

Вторият пример е КАРО — Каталог за диференцираните фондове на полските библиотеки, използващ протокол 339,50 и интерфейс 32 ЕБ. По план той трябва да стане допълнителен инструмент по отношение на НУКАТ. В проекта КАРО участват 58 библиотеки от различен профил.

Държавните архиви постигнаха голям прогрес благодарение на достъпната чрез уебстраница база данни СЕЗАМ, която съдържа описание на ниво архивен фонд, не само на фондовете на държавните архиви, но също и на други, преди всичко на полските архиви зад граница.

На този фон сравнително малки са постиженията на музеите, макар че и те успяха да внедрят системата за обединен достъп до информация СВИМ.

Посочените по-горе системи обаче интегрират само данни за основните фондове на отделни типове учреждения. Струва ни се, че бъдещето принадлежи на системите, интегриращи информация от всички типове учреждения и осигуряващи достъпа до нея от единна платформа.

Проблемът с дългосрочното съхранение на фондовете на електронни носители

В дейността на трите вида учреждения с времето ще се засилва ролята на електронния носител. Първо, защото сканирането ще става все по-разпространена форма за опазване на обектите, но също и форма, която облекчава достъпа с посредничеството на Интернет, независимо от мястото на физическото съхранение. Второ, увеличава се количеството на обектите в електронна форма, които са предмет на комплектуване. Това засяга преди всичко библиотеките (електронни публикации) и архивите (електронни архиви), но също и музеите, когато новите нематериални форми на изкуството, такива като пърформънс и постановките ще бъдат фиксирани във вид на кино- или видеозапис, което означава използване на компютърна техника. Проблемите на дългосрочното съхранение на електронните носители е еднакъв, независимо от съдържанието на записаната информация. Именно този проблем или по-точно неговото решаване обединява нашите три учреждения.

Заличаването на различията в областта на комплектуването, особено между архивите и библиотеките, но също и музеите

Появата в днешно време на много записи изключително в електронна форма ще доведе с времето до заличаване на различията между традиционните документи, които днес се смятат за архивни или библиотечни. Още сега се създават нови видове свидетелства, които са извън вниманието на който и да е от институтите на паметта. Като пример могат да послужат уеб-страниците, които играят значителна роля в процеса на обществените комуникации, но които в Полша не се документират и не се запазват. Друг пример, това са задължителните за всички държавни учреждения, съгласно Закона за достъп до информацията, Бюлетини за обществена информация, публикувани в Интернет.

Маркетингът — като форма на предизвикване на заинтересоваността на потребителите и активно въздействие върху техните потребности, а също и като път за облекчаване на достъпа до фондовете и обогатяване на предлаганите услуги. В архивите в Полша маркетингът е недооценен, но отдавна се прилага в дейността на музеите, а в последно време и в дейността на библиотеките.

Проблемът с авторските права — по принцип не засяга архивите, чиито фондове се отнасят към публичния сектор. Изключение правят фотографиите и видеозаписите. Този проблем засяга библиотеките и музеите, преди всичко по отношение на представянето на трудове, и някои музейни обекти, такива като произведения на изкуството, създадени през 20. в. и 21. в., които са под защитата на Закона за авторското право. Изглежда и трите вида учреждения трябва да положат усилия да се направят промени в Закона за авторското право, които ще дадат възможност за по-свободно разпореждане с техните фондове.

5. Предизвикателствата на бъдещето

Посочените по-горе мероприятия са насочени към интеграция на информационните функции на архиви, библиотеки и музеи и към последователно съвместно задоволяване на нарастващите нужди на потребителите в ерата на информационното общество. На първо място те трябва да се осъществят на национално ниво. Натрупаният опит и осмислената полза от предоставянето на различните групи потребители на информация за съхраняваното в архиви, библиотеки и музеи общо културно наследство на страните и народите, трябва да подпомогне подобни инициативи в международен план. Защото международното сътрудничество може да открие нови перспективи за решаване на въпросите за дългосрочното съхранение на свидетелствата на човешката дейност, отразена с помощта на информационните средства.