Музеи, библиотеки и архиви в системата на историческата памет

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Владимир Козлов

Дизайн: Давид Нинов

София, 2007

И по определение, и фактически музеите, библиотеките и архивите са основните пазители на историческата памет в продължение на цялата датирана история на човечеството. Тези три информационни подсистеми на единната система за натрупване, съхранение и използване на историческата памет, при целостта на функционалното си предназначение, имат и свои специфични черти, намиращи пряко отражение и върху характера, и върху организацията на дейността им. В какво се изразява спецификата на тези информационни подсистеми и как се е отразявала и отразява върху предишното и сегашното им състояние. Отговорите на тези въпроси представляват теоретико-познавателен интерес, макар и само за да се разбере степента на взаимното допълване на тези подсистеми и тяхната репрезентативност при отразяването на миналото и в не по-малка степен — практическо значение за изработването на политика и търсене на инструменти за сегашното и бъдещото им усъвършенстване. Именно грижата и безпокойството, съпътстващи намирането на правилни и в съответствие с предизвикателството на нашето време отговори на тези и други въпроси, вероятно може да обясни блестящия замисъл на нашите полски колеги, избрали за тема на тази конференция от поредицата, посветени на Иежи Сковронек, поставения в заглавието проблем.

Макар и само да се приближим до разбирането й, според мен, следва преди всичко да разгледаме обектите на музейното, библиотечното и архивното съхранение. В първия случай — това е предметът, във втория случай — книгата, в третия — документът, целесъобразността на което е доказана от хилядите примери на формиране на единни архивно-музейни, архивно-библиотечни, музейно-библиотечни комплекси. Все пак подобни комплекси ще приемем по-скоро като изключение, отколкото като правило, и затова ще се опитаме да посочим разликите и приликите в обектите на трите подсистеми на историческата памет.

Музейният предмет — бил той произведение на изкуството или на бита — може да бъде типичен или уникален, неповторим. Значителна част от музейните предмети притежават свойството реликвеност по своя произход или принадлежност. Типичността на предмета, между другото, означава масовост, множественост, всеобщо разпространяване и проникване в живота. Именно в тази масовост, всекидневност на предмета се крие главната опасност за съхранението му. Примерите са повече от достатъчно дори по отношение на извънредно сложните предмети-механизми от ново и най-ново време, когато човечеството вече е осъзнало необходимостта от запазването им за поколенията. От друга страна, музейният предмет още в момента на създаването си може да е уникално явление, например когато става дума за произведения на изкуството. Следващата особеност на музейния предмет е неговата голяма способност за познавателно, зрително и образно, емоционално въздействие върху потребителя. Музейната експозиция, в която са представени мотика, рало, плуг, трактор нагледно, просто и убедително разкрива човешкия прогрес в една от сферите на земеделието.

Книгата като обект на библиотечно съхранение много прилича на музейния предмет. Тя също има свойството да е масова или уникална. Някои нейни представители, както и музейните предмети притежават свойството реликвеност. По силата на своя произход този обект, с много малки изключения, поначало е нещо публично, предназначено за масово производство, разпространение и използване. В това се състои забележителната й роля в предаването и съхранението на историческата памет. Тя отразява в концентриран вид факти, събития, явления и процеси, станали, ставащи или които може да станат в живота на човечеството. Невъзможно е не само да се изрази със строги формули, но дори и да се опише нейният познавателен и просветителски потенциал. Книгата е способна да акумулира в себе си съществуването на историческата памет, на собствените си неповторими черти, а също на музейните предмети и на документите.

Документът притежава на практика всички описани по-горе признаци, характерни за музейния предмет и книгата. Заедно с това той съществено се отличава от тях като отражение на историческата памет. Първо, създаването на огромна част от документите, преди всичко с официален произход, е задължителен елемент от организацията на човешката, обществената и държавната дейност. По тази причина документът с по-голяма честота, оперативност, ежедневност, отколкото музейният предмет или книгата, отразява действителността, а значи, винаги ще бъде по-привлекателен за изследователя. Второ, документът е по-малко публичен от музейния предмет или книгата. Независимо, че редица видове документи поначало се създават като принципно публични, например законите или международните договори, съществуват цели сфери от човешкия живот, документирането на които е принципно оправдано непублично. Към тях се отнасят службите на реда, сигурността, отбраната и др. Трето, документът притежава свойството автентичност, юридическа валидност на фиксирания в него факт, събитие, явление, процес и по тази причина подлежи на задължително запазване — вечно или за определено време.

По такъв начин беглият анализ на музейния предмет, книгата и документа свидетелства, че именно последният най-пълно и близко до живота го отразява, а значи е основен носител на историческата памет.

Посочените прилики и разлики в обектите на съхранение в музеите, библиотеките и архивите биха могли да бъдат продължени. Спряхме се, ако не на най-главните, то във всеки случай на основните. Това е достатъчно, за да може от тази гледна точка да разгледаме хранилищата на тези три типа носители на историческата памет, макар по трите съвпадащи за тези организации функции: комплектуване, организация на съхранението и използване.

Комплектуването на музеите, дори да е систематично и функционално-тематично строго ориентирано, има стихиен характер, доколкото е основано не на норма, а на предложение или е резултат на целенасочено търсене. Комплектуването на библиотеките, особено на тези, на които от закона е предоставено правото да получават задължително и да съхраняват екземпляр от документ, е по-регулиран процес, в сравнение с комплектуването на музеите. Но в значителната си част комплектуването на библиотеките е основано на принципа на подборността — функционално-тематична (технически, медицински, исторически и др. библиотеки), препоръчителността (универсални публични библиотеки), на възрастовия принцип (детски, юношески библиотеки), административно-териториалния и др. На този фон комплектуването на архивите е процес абсолютно систематичен, регламентиран и задължителен, в основата на който лежи обоснованата още през 18. в. и от никого неоспорвана и днес идея за експертизата на ценността на документите — своеобразно «плевене» преди предаването им в архива. Тази идея по принцип е оправдана, макар че не може да не се признае, че нейната практическа реализация е свързана с човешкия фактор, а значи не е лишена от елементи на субективизъм.

По такъв начин анализът на принципите на комплектуване на музеите, библиотеките и архивите показва, че в системата на съхранение на историческата памет архивите осигуряват по-големи възможности за концентриране.

Музейният предмет, книгата, документът постъпват в музея, библиотеката, архива. По силата на посочените вече особености при комплектуването на всяка от тези организации — пазителки на историческата памет обектите на съхранение започват друг живот. Той е свързан преди всичко с привеждането им в ред, т. е. включването на конкретния музеен предмет, книга или документ във вече съществуващата съвкупност от музейни предмети, книги или документи.

Стихийността в комплектуването на музейните предмети води до хаотична организация на съхранението им, и значи, не създава гаранции за системно познание за миналото, както в самия музей, така и в наличната за всяка страна съвкупност. Казано иначе, съхранението на музейния предмет в музея осигурява илюстративно съхранение на историческата памет. Това са фрагменти, много важни и много информативни по своята същност, но само случайно разкриващи своите някога реално съществували взаимовръзки. Принципно важно е да се подчертае, че такива «остатъци» в музеите не променят своята стратиграфия, преди всичко не се подлагат на «плевене», а значи, остават на вечно съхранение като елемент на историческата памет.

По-организираното комплектуване на библиотеките осигурява и по-системна организация на съхранението на историческата памет. Но съществуващият тук принцип на «обновяване» на знанията (с изключение на библиотеките, пазещи вечно задължителен екземпляр), предполага редовно «плевене» на книгите, т. е. тяхната утилизация. Такова «плевене», абсолютно оправдано за публичните библиотеки, неизбежно разрушава системността на историческата памет. Актуализирайки я всеки път, това «плевене» фактически разрушава историческата памет или я препраща към библиотеките, пазещи задължителния екземпляр.

За разлика от музейния предмет и книгата, документът постъпва в архива, като правило, във взаимовръзка, в системата на други документи, исторически или логически свързани помежду си, т. е. в състава на фонда, фондът е естествено, органическо образувание, хронологично последователно отразяващо факти, събития, явления, процеси, действителност, случващи се в пределите на дадена географска единица. Нещо повече, конкретният фонд в конкретния архив разкрива своите взаимовръзки с другите фондове и в не по-малко степен с фондовете на други архиви. Документът в състава на фонда придобива своеобразно състояние на покой, характеризирано от вечната стратиграфия на неговото съхранение (от архивния шифър) и невъзможността да бъде «плевен». Благодарение на тези свойства документът и фондът, в който се намира, и свързаните помежду си фондове създават не случайна, не хаотична, а строго подредена мозаична картина на действителността.

По такъв начин, беглият анализ на организацията на съхранение на историческата памет в музеите, библиотеките и архивите показва, че в архивите тя е по-подредена, по-системна, най-близко до действителността, което значи, че винаги ще бъде най-търсена.

Функцията «използване» в музеите, библиотеките и архивите също има своите различия. Музеите и библиотеките са преди всичко културно-просветни и научно-познавателни институти, което определя някои особености на техните форми на използване на музейните предмети и книгите, например наличието на постоянни експозиции, създаването на препоръчителни тематични библиографии. Архивите са също културно-просветни и научно-познавателни организации, но по силата на свойствата автентичност и юридическа стойност на концентрираните в тях документи в сферата на използването в значителна степен са задължени да удовлетворяват социалните поръчки на обществото, отговаряйки на специфичните му потребности от историческа памет. По такъв начин, функцията използване в архивите е представена с по-разнообразни форми в сравнение с музеите и библиотеките.

Читателят не трябва да остава с впечатлението, че авторът на доклада се изказва от позициите на своеобразен «архивен патриотизъм», стремейки се да принизи ролята на музеите и библиотеките. Ако все пак у автора има такова противопоставяне, то е само в горчивата констатация на общоизвестния факт, че на музейния предмет и на музеите, на книгата и на библиотеките им е провървяло повече в общественото осъзнаване на тяхното значение. Възпети още в антични времена, ролята им и днес е по-разбираема за еснафа и облечения във власт, отколкото документът и архивите. Авторът изхожда само от това, че музеите, библиотеките и архивите са равноценни, взаимодопълващи се подсистеми на единната система на историческата памет. Кинжалът на Иван Грозни, представен в музейната експозиция, книгата, изследваща неговите злодеяния и поместена на изложбата в библиотеката, и Синодикът, в който се съдържа списък на фамилиите, избити с него, изложен в архива, могат да направят емоционално впечатление и да имат познавателно значение само когато се окажат заедно. Към това трябва да са насочени съвместните усилия на работниците от музеите, библиотеките и архивите. Само обединявайки усилията си, само разпределяйки векторите на въздействието им в строго съответствие с общоприетите обекти за съхранение на музеите, библиотеките и архивите, ние ще успеем не само ефективно да запазим и използваме вече натрупаната историческа памет, но и паметта за нашето време, която е необходима не само на съвременните поколения, но и на бъдещите.