Будапещенският столичен архив (Възникване и развитие, структура, документи за българската история)

Дигитална библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Пенка Пейковска

Дизайн: Давид Нинов

София, 2012

Будапещенският столичен архив(1) е един от най-старите градски архиви в Унгария. Възникнал е през 1873 г. във връзка с обединяването на градовете Буда, Пеща и Обуда. Началото му полагат архивите на Буда и Пеща, които съществуват от 1686 г., когато са освободени от османско робство и си възвръщат ранга на свободни кралски градове, и от архива на земеделския град Обуда, създаден през 1720 г. Документите от времето преди освобождението са унищожени през 150–годишното османско робство. Най-старият запазен писмен исторически извор в Будапещенския столичен архив е грамотата от 1300 г., която съдържа едно споразумение, направено пред будимския капталан(2), относно делото на комитатското имение Керехен Абауй.

По време на Втората световна война значителна част от документите на Будапещенския столичен архив за по-голяма безопасност е преместена в мазето на базиликата Св. Стефан, където се съхранява и до днес. Въпреки взетите предпазни мерки много от тях са изцяло унищожени, а именно: документите на Първо областно общинско управление до 1944 г.; по-голяма част от документацията на будапещенското кметство от периода между 1926 и 1944 година; документацията на държавните отдели, занимаващи се с гражданското състояние; колекцията от правилници на дружества и от малки издания; будимските, пещенските и обудимските домакински регистри от преброяването на населението през 1857 г.

Днес най-значимите колекции на архива са тези, които съдържат документите на градския съвет и материалите на будапещенското кметство до 1944 г.; обособени са и две специални колекции — «Политически документи» и «Документи на Законодателния комитет и на Комитета за народните театри».

В Будапещенския столичен архив се съхраняват важни писмени извори за икономическата, политическата и културната дейност на българските търговци през XVIII и XIX в. в Унгария и в Централна Европа. Централният държавен исторически архив в София (ЦДИА) притежава микрофилмови копия на част от това документално наследство. Повечето от документите на Будапещенския столичен архив за българските търговци в Унгария вече са станали обект на историографска обработка — намерили са отражение в трудовете на Марта Бур-Марковска(3), и така са спомогнали да се изясни ролята на националния пазар във възникването на българската възрожденска нация. Значимостта на тези архивни документи за историята на България и обстоятелството, че в Будапещенския столичен архив има и други такива писмени извори, останали неизвестни за българските историци главно поради това, че архивът не разполага с фондови описи, определят предмета на настоящата статия. Тя разглежда структурата на Будапещенския столичен архив и нейното отражение в притежаваните от ЦДИА микрофилмови копия на част от документите му за дейността на българските търговци през XVIII в. в Централна Европа. Поставената от нас цел не е случайна, тъй като разкриването на методите за архивистката обработка на документите, приложени от унгарските колеги, би спомогнало да се издирят нови извори за българската история в Будапещенския столичен архив и би улеснило пo-нататъшното използуване на наличните у нас архивни материали.

Методите за подреждане и систематизиране на документалното наследство в Будапещенския столичен архив имат свое историческо развитие, което върви паралелно с развитието на градската архивна институция. През XVII и XVIII в. съхраняването и обработката на документите е задача на градския нотариус. Едва от последната четвърт на XVIII в. всеки от градовете Буда, Пеща и Обуда има архивист, чието единствено задължение е подреждането и описването на документите. След обединяването на трите града е създадена т. нар. «Архивна служба», която се занимава с проверката на документите от старите архиви на Буда, Пеща и Обуда и с подреждането на тези от архива на новосъздадения град Будапеща. За да се издигне научното и теоретичното равнище на унгарското архивно дело, е въведено групирането им в единна система по характерния за архивите от средновековието принцип на временна, териториална, предметна или личностна pertinencia. Тоест архивистът не взема предвид при кой управител са възникнали съответните документи, а само ги подрежда по общи, формални признаци или пък според тяхното съдържание в понятийни категории.

През следващите години в резултат от разширяването на комплектуването и разрастването на архивните задачи на преден план в работата на архива излиза специализираната археографска обработка на съхраняваните документи. Тя води началото си от края на XIX в., когато под ръководството на главния архивист Ласло Толди и неговия помощник Лайош Шмол много стари документални серии са подредени според принципа на proveniencia, т. e. на общия произход. В този случай документите на дадена личност или орган се съхраняват като отделна архивна единица.

През 1911 г. е създаден правилник, който спомага специализираната архивна работа и публикаторската дейност да се издигнат на високо научно равнище. Той изисква главният архивист и архивистите да имат висше образование и практически да доказват научните си способности със самостоятелни разработки. След Първата световна война под ръководството на архивистите Алберт Гардони, по-късно — на Юстин Будо и Лайош Ковач, се работи предимно по подреждането и експертизата на документите от периода след 1873 г.

Подреждането на документалното наследство в Будапещенския столичен архив е осъществено на три етапа:

1. Систематизиране на фондовете, т. е. създаване на най-големите архивни единици(4) в структурата на документалното наследство. Създаването на системата от фондови групи, наричана още тектоника на архивния материал, е по-скоро теоретична, отколкото практическа дейност;

2. Образуване на по-малки архивни единици в рамките на отделните фондове, чиято система се нарича структура на архивния материал. Това е същинската работа по подреждането на документите;

3. Създаване на различните складови единици и тяхната система.

Систематизиране на фондовете (тектоника на архивния материал)

Системата, получена в резултат от подреждането на фондовете в Будапещенския столичен архив, включва три основни елемента: главна фондова група (fondfőcsoport), която се състои от фондови групи (fondcsoport) и евентуално от фондови подгрупи (fondalcsoport). Архивът (levéltár), в специалния смисъл на тази дума, е една особена форма на фондовата група. Неговите фондове освен, че са идентични от гледна точка на типологията на органите фондообразуватели, имат помежду си и по-тясна, органична връзка(5).

Фондът е основната архивна единица в тази система. За да се включи в нея даден фонд, той трябва да се отдели от другите, трябва да му се даде заглавие и да се установи времето на неговия произход. Разграничаването на фондовете се осъществява въз основа на тяхното съдържание, на структурата и сферата на влияние на фондообразувателите. Дейността, чрез която се разделят основните систематични единици на архивния материал — фондовете, се нарича основна или фондова систематизация (fondszintu vagy alapszíntű rendezés). И така, документалният материал е систематизиран на основно, фондово равнище, когато отделните фондове са разграничени (т. е. документите им не са разбъркани), вътре във фонда обаче документите не са подредени.

В Будапещенския столичен архив систематизирането на фондовете в главни фондови групи се осъществява по единната многостепенна схема, която е създадена по дедуктивен път и е определена от параграф 78 на LŰSZ(6). Схемата предлага фондовете да се разделят хронологически по исторически периоди, а именно фондове от епохата на феодализма, на капитализма и на социализма. Като предшестващи социализма отделно трябва да се групират фондовете, които са създадени в резултат от дейността на органите на Унгарската съветска република. При самото образуване на главните фондови групи е използван принципът на типологизиране по фондообразуващи органи (фондова типология). Схемата съдържа 33 главни фондови групи, които включват фондовете на различните видове учреждения, институции, органи на властта, личности и др. Главните фондови групи са единни за всички общи (национални и окръжни) архиви в Унгария — на брой 15 за епохите феодализъм и капитализъм, и 19 — за социалистическия период. В последните две главни фондови групи участвуват документи, които са извън периодизацията по епохи. В Будапещенския столичен архив наличните документи са включени в зависимост от времето им на създаване и от типа на фондообразувателя в 25 от определените 33 главни фондови групи. Предлагаме пълен списък на главните фондови групи и на фондовите групи в тях, тъй като те дават представа за характера на документалното наследство в архива и могат да ориентират изследователя при издирването на нови извори.

Феодализъм и капитализъм

II. Висши органи на управлението 1870–1944.

IV. Окръжни органи на правосъдието и градове, които юридически не принадлежат към комитета.

Архив на свободната кралска столица Буда 1686–1873

Архив на свободния кралски град Пеща 1687–1873

Архив на престолния град Будапеща

Централни органи 1873–1944

Учреждения, помощни органи на управлението 1887–1944

V. Окръжни градове и общини.

Архив на земеделския град Обуда — 1720–1873

VI. Областни органи на управление.

Административни органи на вътрешните работи и милицията —1873–1950

Специализирани финансови органи — 1907–1954

Специализирани търговски и транспортни органи — 1839–1948

Специализирани административни органи на просветата — 1847–1949

VII. Областни органи на правосъдието.

Съдилища и прокуратура — 1841–1950

Наказателни и изправителни домове — 1872–1950

Нотариуси — 1875–1953

VIII. Институти, учреждения.

Учебни институти — 1774–1949

Научни и културно-просветни институти —1907–1947

Здравни и социални институти —1889–1947

IX. Колективи.

Цехови организации — 1689–1948

Обществени колективи — 1872–1950

X. Дружества.

Културни и културно-масови дружества — 1875–1948

Професионални и стопански дружества — 1845–1948

Други дружества — 1836–1950

XI. Стопански органи.

Промишлени заводи — 1868–1950

Търговски и транспортни предприятия — 1800–1950

Кредитни и застрахователни органи — 1867–1950

Селскостопански предприятия — 1932–1948

Предприятия за обществени услуги, транспортни предприятия, финансови и кредитни институции, стопански учреждения и заводи-предшественици в столицата Будапеща —1865–1956

XII. Църковни органи —1691–1948.

XIII. Семейства 1762–1945.

XIV. Личности — 1765–1956.

XV. Сбирки — 1092–1960.

Социализъм

XVI. Унгарска съветска република — 1919.

XVII. Комитети на народната власт и комитети за специални задачи.

Национални комитети — 1945–1949

Оправдателни комитети — 1945–1950

XIX. Висши органи на управлението — 1945–1948.

XXI. Окръжни органи на правосъдието и градове, които юридически не принадлежат към комитетите.

Архив на престолния град Будапеща

Централни органи — 1945–1950

Областни общински управления — 1945–1949

Учреждения, помощни административни органи — 1945–1950

XXIII. Народни съвети.

Архив на столицата Будапеща

Централни органи — 1950–1968

Районни съвети — 1950–1956

Учреждения, помощни административни органи — 1950–196.

XXIV. Областни органи на управлението.

Органи на управлението и милицията — 1947

Специализирани финансови органи — 1947

Специализирани органи на промишлеността — 1948

Специализирани органи на търговията и транспорта — 1945–1953

Специализирани органи на управлението на образователното дело — 1945–1950

Други органи на управление. 1950–1967

XXV. Областни органи на правосъдието 1945–1953.

XXVI. Институти, учреждения.

Учебни институти — 1945–1954

Научни и културно-просветни институти — 1945–1954

Здравни и социални институти — 1945–1952

XXVII. Колективи — 1945–1951.

XXVIII. Дружества — 1945–1958.

XXIX. Стопански органи.

Промишлени заводи — 1946–1968

Търговски и транспортни предприятия — 1945–1963

Кредитни и застрахователни органи — 1956–1963

Столични проектантско-конструкторски институти и предприятия за стопанисване на градовете (1940) 1949–1962

XXXIII. Документи, препратени в архива за съхранение или обработка — 1848–1965.

Фондовете с поредни номера от 1001 до 1199 съдържат документи, свързани с град Буда; фондовете от 1201 до 1399 се отнасят за град Пеща. Всички тези материали са за периода от 1686 г. до 1873 г. фондовете с документи, които датират от периода след 1873 г., т. е. след обединяването, и които се отнасят до град Будапеща, носят поредни номера след 1401.

Вътрешна структура на фондовете

Вътре в системата елементите на структурата — различните архивни единици — се разполагат отчасти един до друг, «на едно равнище», отчасти — в случай на многостепенно деление — един в друг, «на повече равнища». Систематизирането трябва да се извършва постепенно, като се върви от образуване на архивни единици от по-високо ниво към образуване на а. е. от по-ниско ниво.

В рамките на фонда структурна единица от най-високо равнище е подфондът (állag). Подфондовете са самостоятелни части на фонда, които се обособяват по своя предмет, сигнатура и указатели. Те се образуват въз основа на единни принципи, т. е. последователността им е такава, че сходни по тип и характер фондове да получат паралелна структура. Единият от елементите на систематизацията е хронологията. При промяна на документната обработка подфондовете на органи, които са действали в продължителен период от време, се обединяват в подфондови групи. Другият елемент на системата е организационната йерархия. Така например във фондовете на административните органи на първо място се поставят подфондовете на президиума, след тях — тези на другите отдели. Във фондовете на предприятията най-напред се подреждат подфондовете на управленските и контролните сектори, а след това — на административните, техническите, търговските и счетоводните. Третият елемент на системата е формалният. Първо се подреждат подфондовете, които вече са получили архивна сигнатура, а накрая се оставят необозначените.

Поредицата (sorozat) е структурна единица, чието равнище е по-ниско от това на подфонда. Тя се образува в зависимост от вида на документите или от тяхната тематика в рамките на даден подфонд или фонд, който не се дели на подфондове. Поредиците могат да бъдат формални — според вида на документите, и тематични, които обикновено се създават чрез обединяването на по-малки тематични единици.

Вътре в поредиците, а ако такива няма — във фондовете или пък в подфондовете се образуват партиди (tetel). Партидата е най-малката структурна единица. Това не означава, че съдържа един-единствен документ; по принцип тя се състои от документи по определено дело. При подреждането на по-големите фондове партидната система се комбинира с подреждане по години, като архивният материал се разделя по години и в отделните години се прилага партидната система или пък в самите партиди документите се систематизират хронологически.

Равнището, на което се образуват партидите, се нарича средно архивно равнище (Levéltári kőzépszínt). Практически систематизацията на средно архивно равнище означава, че във фонда, в подфонда или в поредицата се създава структурна единица, която обикновено не надхвърля по обем една складова единица.

При обработката на заводска документация от епохата на капитализма не се прилага партидна система. Документите на предприятията от този период се подреждат в досиета (dosszié). Административният ръководен орган на предприятието откривал отделно досие за всеки свой партньор и в него събирали пристигналите от съответния партньор писма. Тези досиета играят ролята на партиди. Ако кореспонденцията с един партньор попълва повече досиета, всички те се считат за една партида. Често пъти обаче се откривало досие и за отделно дело, например документите от дадено съдебно дело. Такова досие не отговаря на партида, а на документ по дело (ȕgyirat).

По-нататък така подреденият архивен материал се систематизира по механичен път (хронологически — по години, по азбучен ред). В партидата се създават по-малки групи от документи само ако това се налага от вътрешните взаимовръзки между тях. Именно такава документна група е документът по дело, който се ражда още в архивите на административните органи.

След като се направи систематизацията, документите получават архивна сигнатура (Ievéltári jelzet). Тя фиксира върху документа така създадената система. Архивната сигнатура трябва да е в съответствие с равнището на систематизация. Върху архивен материал, който е систематизиран само до равнище фонд, се нанася регистрационен номер (tőrzsszám). Регистрационният номер се състои от номера на главната фондова група, означен с римски цифри, и от поредния номер на фонда, отбелязан с арабски цифри. В случай че има систематизация и на средно архивно равнище, следва означаване на подфондовете с малките букви от латинската азбука в съответствие с техния ред вътре във фонда. Когато подфондовете са толкова много на брой, че изчерпват буквите от азбуката, то тогава съответната буква се изписва два пъти. Поредиците получават заглавие, което при формалните поредици дава представа за съответните видове документи, а при тематичните — за тяхното съдържание. Освен това върху всеки отделен документ е изписан неговият оригинален номер, даден при създаването му, и поредният му номер (iratszám), поставен от архивистите. За сигнатурата има значение последният, който се отбелязва с арабски цифри.

А сега да разгледаме практическото приложение на представената тук система за подреждане на архивния материал в рамките на четвърта главна фондова група, която представлява интерес за нас, тъй като ЦДИА притежава микрофилмови копия на документи от нея. Четвърта главна фондова група със заглавие «Окръжни органи на правосъдието и градове, които юридически не принадлежат към комитетите» съдържа три фондови групи. Първата е «Архивът на свободната кралска столица Буда» (1686–1873) и съдържа фондовете с поредни номера от 1001 до 1123, като фондовете от 1001 до 1021 обхващат документи от периода на феодализма, а от 1101 до 1123 — от периода на капитализма. Втората фондова група е «Архивът на свободния кралски град Пеща» (1687–1873). Той включва фондовете от 1201 до 1344: от 1201 до 1228 — за феодализма, и от 1301 до 1344 — за капитализма. Третата фондова група е «Архивът на престолния град Будапеща», който се състои от две фондови подгрупи: «Централни органи» (1873–1944), която съдържа фондовете от 1401 до 1483, и «Учреждения, помощни административни органи» (1887–1950), която съдържа фондовете от 1501 до 1514. Както се вижда, в системата са оставени и свободни номера за все още непопълнени фондове.

В Националното архивохранилище за чуждестранни микрофилми към ЦДИА се съхраняват 2820 кадъра от фондове 1202 и 1223(7). Фонд 1202 представляват «Документите на пещенския градски съвет» и съдържа 42 подфонда, означени с буквите от «а» до «z» и от «аа» до «rr». В някои негови подфондове, като Missiles («Кореспонденция»), Relationes («Доклади»), Intimata («Наредби») и, Testamenta et Inventaria («Завещания и наследствени инвентарни описи») съществуват следните три поредици: Archivi antiqui (означени съкратено с «а.а.»), която съдържа документи от периода между 1686 и 1785 г., Archivi medii («a.m.») с документи от 1786–1813 г. и Archivi novi («a.n.») с документи от 1814–1847 г.

ЦДИА притежава документи от два подфонда на фонд 1202, а именно:

220 кадъра от подфонд «с» (Intimata, mandata et repraesentationes, 1687–1847 г.), поредица Archivi antiqui, пореден номер 4054 (оригинална сигнатура IV. 1202. с.а.а. 4054), които съдържат наредби и привилегии, свързани с дейността на балканските търговци в Маджарско през периода от 1764 до 1780 г., а също и списъци с техните имена:

620 кадъра от подфонд «cс» ( Testamenta et Inventaria, 1695–1873 г.), от които 320 кадъра от поредицата Archivi antiqui (ориг. сигн. IV. 1202. cc.a.a.: 95, 142, 159, 339, 443, 494, 507, 569, 599, 823, 949, 1007, 1028, 1071, 1091, 1125, 1161, 1209,1251, 1347, 1350, 1360) (и 250 кадъра от поредицата Archivi medii); ориг. сигн. IV. 1202, cc.а.m. — 99, 162, 163, 282, 403, 404, 604, 679, 712, 713, 723, 742, 753, 807, 832, 913, 1076, 1144, 1304, 1406, 2119). Тези документи са предимно инвентарни описи и завещания и отразяват делата на балканците Теодор Беланович, Йоахим Павлович, Тимотей Нескович, Сава Николич, Николай Кирович, Теодор Приба, Панайот Коста, Абрахам Грозданович, Антон Янкович, Лазар Теодорович, Димитър Хаджи Асмаки, Георги Леонти, Георг Пеленга, Георг Aгoпacто.

Фонд 1223 включва «Документите на съда на град Пеща» и съдържа осем подфонда. ЦДИА притежава микрофилмови копия на документи от два негови подфонда:

1200 кадъра от подфонд «с» (Processus civiles, 1720–1851), които включват протоколи и решения от съдебни дела между балканските търговци в Унгария Йоанес Киряк, Деметер Юхас, Теодор Саркатли, Георги Ковач, Наум Софрони, Георги Янкович, Йоанес Насто, Христофор и Теодор Цемио, Николай Браткович и Емануел Попович:

720 кадъра от подфонд «d» (Csődperek, 1712–1854 г.), който съдържа съдебни дела, свързани с фалити на търговски фирми. Тук се намират документите на българския търговец в Маджарско Павел Симеон Ненович: личната му кореспонденция, извлечения от счетоводните му книги, отчети, документи по процеса Бакелла-Ненович, договори с други фирми, завещанието му. В този фонд систематизацията е извършена до средно архивно равнище. Ето защо архивната сигнатура на документите в него отразява главната фондова група, фонда и подфонда, а именно IV. 1223. с. и IV. 1223. d., като всеки документ притежава и заглавие, което подсказва вида му или тематиката му; евентуално е посочена годината на произхода му.

Образуване на складовите единици (единиците за съхраняване)

След като е систематизирано и е получило съответната архивна сигнатура, документалното наследство трябва да се разпредели в складови единици. Складова единица (raktári egység) се наричат различните по големина обекти за съхраняване на документите: складови помещения, рафтове или шкафове и вътре в тях — полици, отделения или чекмеджета. Най-малките складови единици са кутията (doboz), документалният пакет (iratcsomό), томът, тетрадката и др. Всеки фонд се поставя в различни складови единици, като следващите един след друг подфондове или поредици също се отделят. При по-малките архивни единици, например при партидите, е неизбежно границите на архивните и складовите единици да не се пресичат, но и в този случай стремежът е при създаването на складовите единици да се наложи вътрешната структура на архивния материал.

Отделните складови единици се означават с поредни номера съответно с архивната система на фонда или подфонда, т. е. броят се от едно нататък в рамките на всеки фонд или подфонд. Складовата сигнатура (rartári jelzet) е знак за идентичност със складовата единица и се състои от регистрационния номер на архивния материал в нея и от поредния номер на складовата единица — от «складовия номер».

Най-подходящата за доброто съхраняване на документите техническа форма и нейните размери се установяват след систематизирането на архивния материал в зависимост от характера и формата на документите. Традиционната унгарска практика използувала за съхраняването им завързани отстрани плочки — това е «документален пакет». Днес в Будапещенския столичен архив се употребяват две технически форми: том (kőtet) и кутия (doboz). Болшинството документи се съхраняват в кутии. Върху всяка кутия в горния ляв ъгъл е изписан регистрационният номер, а в долния десен ъгъл е означен с арабски цифри поредният номер на кутията («складовият номер»). «Документите на Столичния съвет на град Будапеща», които представляват една от основните колекции в архива, са разпределени по отдели (ȕgyosztály, съкратено «ȕ.о.», напр. «Строително дело»), вариращи на брой от десет до шестнадесет през различните периоди. Върху кутиите, които съдържат такива документи, са изписани: в горния ляв ъгъл номерът на отдела с римски цифри, под него, в долния ляв ъгъл — годината на създаването на документите, и в долния десен ъгъл — поредните номера на първия и последния документ в кутията, отделени с тире.

Обикновено в томове се подвързват поредиците от тетрадки, съдържащи регистрите, протоколните книги, деловодните и архивните справочници. Протоколните книги от заседанията на градския съвет са подредени по години. В този случай като сигнатура служат годината и номерът на поредната страница.

Местонахождението на всеки документ може да се открие с помощта на именни показалци (nevmutatόk). Те съдържат т. нар. поредни номера (sorszamok), които включват номера на кутията, в която се намира документът, и номера на самия документ.

Картите и плановете представляват отделни колекции и се съхраняват разгърнати в чекмеджета. Характерното за тях е, че фондовете са разпределени по градове, а подфондовете представляват картите и плановете на различните райони в градовете.

Архивната система, която прилагат унгарските колеги от Будапещенския столичен архив, по основните си елементи е характерна и за другите архиви в Унгария. Ето защо подробното й представяне би улеснило българските архивисти в работата им с унгарски документи въобще. Изследването на структурата на Будапещенския столичен архив и особено нейното отражение в микрофилмовите копия от ЦДИА дава възможност да се търсят нови извори за българското минало. Разкриването на методите за архивистката обработка на документите несъмнено би подпомогнало нашите историци да използуват по-пълноценно намиращите се в България унгарски архивни документи.

Бележки

1. Budapest Főváros Levéltára.

2. Нотариат.

3. Марта Бур.-Марковска: Балканские купцы в Венгрии XVIII в. (Etudes balkaniques, 1972 кн. 3); Балканите и Маджарско през XVIII в., (Studia Balcanica, 13, 1977); Балканите и унгарският пазар през XVIII в. С., 1977. Еgy bolgar kereskedő Pesten. Pavel Simeon Nenovics, 1795–1828. (Tanulmanyok a bolgar magyar kapcsolatok korebol. Budapest. 1981.).

4. В унгарската практика под архивни единици се разбират различни по големина систематични единици.

5. Така например архивът на всеки комитет от епохата на феодализма включва: фонда на неговото дворянско общо събрание; фондовете на делегатските комисии, избрани от това общо събрание; фондовете, възникнали в резултат от дейността на специалната администрация на комитатското офицерство.

6. Levéltárak Űgyviteli Szabalyzata (Правилник за деловодство на архивите) от 1971 г.; изменен с наредба 37. 582/78. VII. sz. LO от 1978 г.

7. КМФ 11: Инв. № 6/1–6, Инв. № 61/3.